Показват се публикациите с етикет Български филми. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Български филми. Показване на всички публикации
Сценарист и режисьор : Янко Янков

 В ролите : Камелия Тодорова, Стефан Данаилов, Ели Скорчева, Невена Коканова, Борис Луканов

 Година : 1980

 Времетраене : 92 мин
Към филма >>>>

 Резюме : Блестяща екранизация по едноименната повест на Емилиян Станев.

Велико Търново в началото на 20-ти век. От Париж се е завърнал младият доктор Старирадев, който е завършил там медицина. Той е от заможен род и близките му искат да го оженят за подходяща жена. Запознават го с Елеонора - богата, но болнава млада жена, която изисква непрестанни лекарски грижи. В дома на Старирадев работи като прислужница - Марина - млада и природноинтелигентна жена. Заради нейната жизненост и красота, всички я наричат "търновската царица". Старирадев се влюбва в нея.

Избухва Балканската война, а с това идват и обозите с ранени или болни от холера войници. Егоизмът и себелюбието на доктор Старирадев го оставят безучастен към страданието на хората, дори към личното му щастие и любов. За Марина остава единственият възможен избор - да се посвети на ранените и болните - сама да намери своето място в живота.

По време на снимките на филма Камелия Тодорова участва и печели Златния орфей.

 Режисьор : Зако Хеския

 В ролите : Георги Парцалев, Никола Анастасов, Кирил Господинов, Стойчо Мазгалов, Белла Цонева, Вълчо Камарашев и др.


 Година : 1971

 Времетраене : 91 мин.

 Резюме : 1945 г. Бойци от Първата българска армия водят тежки боеве за освобождаването на Унгария от хитлеристите. Към фронтовата линия пътуват трима войници от запаса - Иван, Спиро и Пейо. От цялото им комично поведение и външен вид личи, че са съвсем неподготвени за предстоящите битки. Командирът на ротата дори е готов да ги върне в България. Ще се справят ли тримата бойци с мисията?

Първият български филм, който се осмели да погледне на войната с очите на комедията. И трима велики комици в драматични роли.

Награда за сценарий, награда за мъжка роля на Кирил Господинов, награда на Министерствона народната отбрана на Георги Парцалев, Никола Анастасов и кирил Господинов на Фестивала на българския филм Варна '1971 г.
Към филма >>>

Режисьор : Рангел Вълчанов, Сценаристи: Рангел Вълчанов, Борис Априлов

 В ролите : Наталия Маркова, Димитър Ташев, Георги Калоянчев, Константин Коцев, Иван Андонов, Ицхак Финци, Стоянка Мутафова, Григор Вачков, Христо Динев, Георги Попов, Анастасия Ковачева, Джоко Росич, Иван Цветарски, Бранимира АНтонова, Весела Шишманова
Към филма >>>>

 Година : 1973

 Времетраене : 98 мин.

 Резюме : След успешен концерт изчезва популярната певица Лина Димова. Тя заминава за морето, представя се за „няма” и заживява в къщичката на бай Манол, на устието на река Ропотамо. На отсрещния бряг е домът на бай Спиро. Двамата старци са в непрекъсната вражда. За да не остане по-назад, бай Спиро също си намира гостенин. Това е Ян Домбровски — полски мореплавател. Лина и Ян се харесват, излизат на разходки. Идва празникът на вятъра — ден, в който всички хора стават добри. Всички вземат участие в тържествата в близкото селище.

Режисьор : Яким Якимов, Сценарист: Любомир Янов

 В ролите : Светослав Пеев, Мария Каварджикова, Иван Григоров, Анета Сотирова, Виолета Донева, Банко Банков, Петър Петров, Веселин Вълков, Николай Калчев, Борис Велков, Иван Кондов, Мария Дишлиева, Петър Гетов
Към филма >>>

 Година : 1981

 Времетраене : 77 мин

 Резюме : Без да е най-голямата, най-смешна и най-известна комедия, филмът разказва за приятелите, вечерята и облога. Как биха реагирали прителите ви, ако изведнъж след много години им се обадите и ги поканите на вечеря? Ще дойдат ли и ако дойдат - какво ще се случи?


Режисьор : Едуард Захариев,  Сценарий: Пламен Масларов, Едуард Захариев

 В ролите : Мариана Димитрова, Пламен Сираков, Иван Донев, Рая Бъчварова, Андрей Тодоров, Антон Радичев, Стоян Стоев, Ана Гунчева, Божидар Искренов, Катя Тодорова, Благовест Аргиров, Светослав Аргиров, Пенка Аврамова
Към филма >>>


 Година : 1985

 Времетраене : 100 мин

 Резюме : Иван и Ана заедно с двете си деца пристигат за живеят и работят в София. Всичко върви добре до момента, в който се появява Владо - млад мъж, прекъснал следването си, който работи във фабриката на Ана. Иван чувства промяна в отношението на жена си към него и узнава за причината от едно анонимно писмо. В дома идва Владо, който открито говори за чувствата си към Ана и желанието му да я направи щастлива. Владо иска тя да стане негова жена. В семейството настъпва криза. Изменила ли е Ана на съпруга си? Оправдана ли е ревността на Иван? Тези въпроси не остават в рамките на любовния триъгълник, а се прехвърлят върху децата, колегите, приятелите.

Помня, че когато излезе филмът, много се шумя (е, като за '86-та) около това, че в него участват известни личности, които не са актьори - футболистът Божидар Искренов (Гиби) от Левски и братя Аргирови. Шум голям и радост невиждана, хехе. Много известна стана и песента от филма, изпълнена от Милица Божинова (от Тоника СВ) и  Илия Ангелов - текстът е в торента.

В интервю за списание Ева през 2003 Мариана Димитрова казва: "Открих, че освен борбена, съм и крехка, ранима и чувствителна. Дотогава мислех, че съм като ония момчета, дето ги играех в драмсъстава - оперени, пердета, както се казва. Валяк, който се движи само напред, пада, става, обаче има крокодилска кожа и неизчерпаема енергия. Чак в Америка си обясних как в "Скъпа моя, скъпи мой" изиграх една ранима, мека и чувствителна жена. Разбрах, че я нося в себе си. Че и това съм аз. Благодарна съм на съдбата, защото за да се харесваш, трябва да се познаваш и да харесваш това, което откриваш в себе си. Аз харесвам тази слаба, несигурна Мариана."

Това е и една от най-силните и запомянщи се роли на Мариана Димитрова, която почина на 51 г. в САЩ през лятото на 2005.

НАГРАДИ:

Най-добра женска роля на фестивала във Варна - Мариана Димитрова

За филмопва музика от Съюза на филмовите дейци в България, 1986 - Митко Щерев

Режисьор : Въло Радев, Сценарий :  Веселин Бранев

 В ролите : Виктор Рубенчук, Невена Коканова, Георги Калоянчев, Иван Братанов, Васил Василев, Олег Ковачев, Георги Георгиев-Гец, Мая Драгоманска, Руси Ганев, Петър Слабаков, Георги Русев, Владимир Давцев, Андрей Аврамов, Хари Аничкин, Герасим Младенов
Към филма >>>>

 Година : 1967

 Времетраене : 88 мин

 Резюме : Проникновен и одухотворен портрет на българското общество през Втората световна война в неговото многообразие. През една дълга нощ на 1943 г. то намира сили да спаси живота на преследван английски летец. Той се появява ненадейно сред пътниците в купето на влак. Човешката солидарност е по-силна от страха и хората дават всичко от себе си. Това е вторият филма за Олег Ковачев след Рицар без броня, излязъл година по-рано.

Награда: Златната роза за сценарий,  Варна, 1967 г. - Веселин Бранев

Велко(Велко Кънев), Филип(Филип Трифонов), Павел(Павел Поппандов) и Гошо(Георги Мамалев) имат различни професии, но са свързани от голямата си любов към музиката. Цяла година репетират за да пробият в Златни пясъци през лятото. Ръководителя на културния дом в които свирят е склонен да им даде уредбата ако вземат за певица неговата фаворитка Рени(Катерина Евро). Това е първият, но не и последния компромис които трябва да направят за музиката. Една от най-добрите български комедии. Блестящи типажи изиграни от най-добрите комици. Към филма >>>>

Сценарист и режисьор : Никола Корабов

 В ролите : Елефтери Елефтеров, Любен Чаталов, Мария Христова, Христо Гърбов, Леда Тасева, Йордан Спиров

 Година : 1983

 Времетраене : 82 мин
Към филма >>>
 Резюме : по мотиви от разказа "Дервишово семе" на Николай Хайтов

. . . тази история се случила някога в планината, където се е родил митът за Орфей и Евридика. Тя е реализирана като филм отново там, в този преобразен днес край. . .

Високо в планината живеят бабата и дядото с внука си. Идва времето, когато решават да го задомят - в къщата е нужна работна ръка, а и Дервишовото семе трябва да продължи рода. Но момичето и вече поотрасналият внук са още почти деца и не знаят що е любов. У съседа обаче пламва дива страст към момичето още в деня на сватбата. И когато към махалата се понася мълва, че младите още не са мъж и жена, той откупува девойката от братята й.

В този миг като че ли времето за момичето и момчето спира . . .

НАГРАДИ

На Съюза на българските филмови дейци '83 - за операторска работа

На Фестивала на Българския игрален филм Варна '84 - за режисура

Специална награда на журито, почетен диплом на СИДАЛК Тренто '84

Сценарист и режисьор : Светослав Овчаров

 В ролите : Никола Пашов, Александър Дойнов, Николай Урумов, Иван Савов, Стефан Мавродиев, Богдан Глишев, Мариана Крумова, Радой Ралин, Тодор Андрейков, Юлия Кънчева, Катя Иванова, Йордан Биков, Панайот Панайотов, Груди Кадиев

 Година : 1989

 Времетраене : 81 мин
Към филма >>>
 Резюме : Филмът е дебют в игралното кино на сценариста и режисьора Светослав Овчаров.

„Юдино желязо“ разказва историята на една разбойническа банда през 1924 година. След седем години в гръцки плен двамата приятели Кръстьо (Никола Пашов) и Върбан (Александър Дойнов) срещат пътуващия артист и мошеник Гастрольора (Иван Савов) и заедно с Македончето (Николай Урумов) образуват полу нашега бандата „Свобода и братство“, без да разбират с какво всъщност са се захванали.

Във филма цялата история се разказва от стария латернаджия (Радой Ралин) и фотографа (Тодор Андрейков). „Юдино желязо“ е и размисъл за нашия национален характер и за историческата съдба на България през ХХ век. Това е една любима тема на Светослав Овчаров, защитена блестящо и във филм „България - това съм аз“. Във филма "Черната лястовица", който качих преди ден, Овчаров е съ-сценарист заедно с режисьора Георги Дюлгеров.

Според публикация на Унгарската филоложка Катус Елвира: "Диалектният израз юдино желязо в българския е със значение 'пари', а в унгарския сходната фраза означава възнаграждение за предателство".

 Режисьор : Георги Стоев, Сценарист: Христо Илиев

 В ролите : Граф Дани фон Херцберг, синовете му Арес и Бъки и внук Марк Антоний - в ролята на кучето Спас;   тяхната приятелка Мъри - в ролята на Нели.

 Участват също и : Георги Мамалев, Павел Попандов, Александра и Николета Кочеви, Евгения Баракова, Иван Кутевски, Калин Арсов, Домна Ганева, Александър Палиев, Кина Мутафова, Симеон Щерев, със специалното участие на Ицхак Финци
 Година : 1987
 Резюме : Едно семейство почтено - майка, баща и дете, и куче, и котка, живеят петчленно, дружески и петте...

Така започва историята на едно куче и една котка, изпъстрена с най-невероятни случки и множество смешни и тъжни ситуации. Радост и веселие царят в къщата. Но един ден те прекаляват с пакостите и са изгонени. Тогава попадат в ръцете на злия дресьор. С тях той прави страшните си фокуси. След дълго преследване Мими и родителите й успяват да открият и освободят четириногите пленници. Започва веселият карнавал на Доброто, победило Злото, с песни, танци и фойерверки.
Към филма >>>>
Награда на зрителите на Международния кинофестивал на детския филм, Белград, 1988г.

Сценарист и режисьор : Рангел Вълчанов
В ролите : Любомир Бъчваров, Соня Божкова, Александър Притуп, Георги Кишкилов, Пенка Цицелкова, Георги Русев
Година : 1976
Времетраене : 96 мин
Резюме : Обикновено ежедневие в следственото отделение. Следователят Найденов излиза в отпуск и завршването на разследването е поверено на колегата му Николов. Младо момиче е извършило жестоко убийство. Фактите и доказателствата са категорични. Но следователят в продължение на два месеца разпитва Елена - крехко момиче, дошло от провинцията да търси лекар, останало без средства и попаднало на Михайлов, изпечен мръсник и сексуален маниак. Следователят навлиза в нравствено-етичната атмосфера на ситуацията, довела до фаталния край. Участието на непознати тогава за киното лица като актьора Любомир Бъчваров и студентката по право Соня Божкова допринася за особената реалистичност на творбата
Към филма >>>>

Награда за режисура на Съюза на Българските филмови дейци, 1975

Награда за режисура на Националния фестивал на игралното ни кино във Варна, 1976


Режисьор : Лиляна Пенчева, Сценаристи: Братя Мормареви, Музика: Петър Ступел

 В ролите : Николай Узунов, Владимир Николов, Светозар Неделчев, Кирил Богданов, Мишо Мишев, Тошо Недялков, Оля Стойчева
Към филма >>>

Година : 1977

Резюме : Когато бях малко и по-голямо дете, имаше две думи, които веднага предизвикваха у мен очакване за интересни приключения, за забавни истории и за невероятно приятни часове с поредния им филм - "Братя Мормареви". Нямаше значение кой е филмът и за какво конкретно се разправя. Това не се е променило и до днес, въпреки че аз съм едно много пораснало дете, а те и двамата, уви, не са сред нас, за да пишат нови разкази и сценарии. Затова тук вместо пет приказки за този филм, ще напиша шест приказки за тях.

Братя Мормареви са Марко Стойчев и Мориц Йомтов. Те са автори на книгите и сценариите: "Храни куче, за да лае", "Задача с много неизвестни", "Войната на таралежите", "Васко да Гама от село Рупча", "Мъже без мустаци", "Старинната монета", "Таралежите се раждат без бодли", "С деца на море", "Сиромашко лято", "Нако, Дако, Цако", "Изпити по никое време", "Два диоптъра далекогледство", "Двойникът", "13-та годеница на принца", "Адио, Рио" и дости други.

(Кънчо Стойчев, син на Марко Стойчев, от предговор към романи на Братя Мормареви)    Мориц и Марко сливат имената си в едно, съставено от първите три букви на всеки – и става Мормареви. Мориц Йомтов е роден в София (1921 г.) и е десет години по-голям от Марко Стойчев, роден във Варна, но винаги живял в София. Животът ги събира през 1953 година в Българското национално радио – редакция „Предавания за чужбина”, където Мориц вече е стар вълк, а Марко едва начева първата си работа. От тогава до смъртта на Мориц в Израел през 1992 година те са неразделни и пишат почти всеки ден заедно. Как пишат? Ами ето така: сядат всеки следобед в кухнята на жилището на Мориц на ул. “Шипка” и започват да играят американски белот. Докато редят картите си говорят. И така почти четиридесет години, през които написват почти четиридесет сценария и новели, множество фейлетони, скечове и няколко романа. Редуват се на машината за писане и е невъзможно да се определи кой какво е написал. Карали ли са се? Няма такъв случай – те се шегуват и смеят във всяка една ситуация. Мориц е блестящ ерудит от вече изчезващ вид, има невероятно комбинативен ум, владее прекрасно английски, френски, немски, руски. Професор е по биохимия и студентите му още го помнят като легенда. Мориц е и световна енциклопедия за вицове, които разказва неповторимо. Марко 15 години е главен редактор на „Хумор и забава” в Радиото. През 1971 година започва работа във Филмова редакция на БНТ. Междувременно Марко е един от най-активните деятели на Световната асоциация за детско кино, базирана тогава в Париж (а днес – в Канада), като за два последователни мандата е избиран за неин заместник председател.

Забележителен цитат от филма: "Какво трябва, за да не може един Трабант да тръгне? Ако ще и с 260 коня да е и още 1000 говеда вътре. Трябва картоф."


Сценарист и режисьор : Въло Радев

 В ролите : Стефан Данаилов, Доротея Тончева, Виолета Гиндева, Йосиф Сърчаджиев, Добринка Станкова, Марин Младенов, Андрей Чапразов, Светозар Неделчев, Георги Русев, Вълчо Камарашев
 Година : 1970
Към филма >>>

Резюме : София в началото на четиридесетте години на миналия век. Три момичета и три момчета са група под прикритие за специални поръчки. Верни на идеите си, те показно изпълняват екзекуции на видни личности от царския режим. Конспирация, преследване с коли, измъкване от невероятни ситуации, добра маскировка и много много бързи реакции са присъщи на цялата група. Много динамика, любов и младежки ентусиазъм.
 Това е забележителен за времето си "екшън". Събитията и героите са такива, че в наши дни филмът може да се оценява по много и различни начини - От романтичен социализъм в решително действие до откровен тероризъм без задръжки. От гледна точка на съвременните схващания като че ли тероризмът надделява. Но нали такава е била в общи линии и стратегията на Ленин и Сталин - болшевишки тероризъм. Все пак героите са хора и на моменти явно реалната оценка на действията им се опитва да се наложи (начинът, по който георинята на Виолета Гиндева гледа вдовицата на убития). Остава и въпросът - заслужава ли си всичко това след начина, по който завършва филмът? Кое е по-важно - идеята на партията или личният живот? Омразата или любовта? Смъртта или животът? Докъде е важно едното и от къде натам - другото? Разбира се, всички тези върпоси нямат и не могат да имат еднозначен и прост отговор. Понякога дори отговорът не е само плод на разум, а и на емоции и чувства.


Сценарист и режисьор : Въло Радев
 В ролите : Ян Енглерт, Едит Солай, Руси Чанев, Силвия Рангелова, Вълчо Камарашев, Димитър Хаджийски, Светоплуг Матиаш, Роман Грамадски, Луиза Топузян, Атанас Лилянов, Мариана Димитрова, Румен Костадинов, Веселин Борисов, Гаврил Паламудов, Петко Стефанов, Георги Елкинов, Калина Попова
 Година : 1975
Резюме : По едноименния роман на Димитър Димов

Испания след Гражданската война. В хотелска стая в Мадрид разговарят английската аристократка Фани Хорн и испанецът Луис Ередия. След поредната наркотична криза тя си спомня. Преди месеци, по пътя за Толедо, тя заедно с приятелите си, французинът д-р Жак Мюрие и американците Джордж Уинки и Клара, отсядат в крайпътен хан. Там за първи път се среща с отец Ередия — монах от йезуитския орден, брат на Луис. Той отива в Пеня Ронда — огнище на епидемия от тиф. Фани решава да замине за там. С нея тръгва и Жак. Работата е изтощителна — всеки ден са изправени пред смъртта. Фани се влюбва в Ередия. Монахът упорито се бори с това чувство. Жак се заразява от тиф и умира. За да издържи, Фани започва да взима наркотици. Фалангистите настъпват. Ередия става причина за смъртта на един от братята — Доминго. Фани се среща с Ередия и иска обяснение. Отчаяна от фанатичната му вяра в бога, стигнала до пълна безизходица, тя стреля в него.

Разказ за истинските човешки взаимоотношения, за жертвоготовността и милосърдието на фона на драматичните събития от гражданската война. Шедьовър за границите, който фанатичността на религията поставя на безграничната любов. Филм за ужаса на войната, филм за спасение, страдание, любов, смърт, филм за егоизма и себеотрицанието, филм за миражите, изгарящи душата.
Към филма >>>


НАГРАДИ:

ФБИФ Варна'75 — Режисура и Операторска работа

Наградата на СБХ на Константин Джидров

СБФД'75 — Наградата за режисура

МКФ на Червенокръстките и здравни филми Варна'75 — Първа награда „Златен медал”

Наградата на мъжка роля на Ян Енглерт



"Войната - това е не само фронта и димящите дула, кръвта, физическите страдания, смъртта. Войната - това са и претърпелите крушение илюзии, опустошените души, несбъдналите се мечти и идеали, обречените чувства и надежди.

Такъв невидим и поради това още по-страшен образ на войната създава филмът "Крадецът на праскови". Действието се развива в края на Първата световна война, далече от предната линия, в красивия старопрестолен град Търново.
Животът в града е белязан от печата на назряващата национална катастрофа. На този печален и тревожен фон се ражда и процъфтява една голяма любов - мъчителна и безнадеждна, но светла, преобразяваща, каквато може да бъде само любовта по време на война.
 Режисьор : Въло Радев
 В ролите : Раде Маркович, Невена Коканова, Михаил Михайлов, Наум Шопов
По повестта на: Емилиян Станев
Към филма >>>>


Режисьор : Орфей Цоков
 В ролите : Георги Парцалев, Лора Керанова, Григор Вачков, Стоянка Мутафова, Петър Слабаков, Мариана Аламанчева, Добромир Манев, Михаил Михайлов, Никола Дачев, Коста Карагеоргиев,
 Година : 1977
 Времетраене : 67 мин
 Резюме : Само вижте актьорите, за да си представите за какво иде реч. Филмът е по едноименната книга на Никола Статков, по чиито романи са направени също филмите "Господин за един ден"  и "Неочаквана ваканция".
Към филма >>>>

Режисьор : Радост Рачева

 В ролите : Кирил Господинов, Валентина Борисова, Людмила Чешмеджиева, Любомир Фърков, Веселина Николаева, Димитър Панов, Никола Пашов, Светослав Пеев, Любомир Ценов, Юрий Яковлев, Асен Георгиев, Вера Среброва и др.
Гледайте филма тук >>>>

Резюме : Баш майсторът заминава на море с жена си и сина си. Пътят им минава край бостан с дини и те напълват багажника с крадени плодове, които впоследствие изхвърлят, тъй като милицията тръгва след тях. Малко по-късно, по стечение на обстоятелствата, те са теглени от камион, превозващ дини, до автосервиз в Бургас, тъй като колата им се поврежда, а е и със
смачкана предница след внезапно спиране на камиона. След като разбира, че няма да може да си поправи колата по стандартния начин в сервиза, той се обръща към автотенекеджията Алекси Бебов да му изчука колата на частно. Уговорката е той да му поправи колата, а Баш майсторът да му измаже стаята. Бебов оправя смачканата предница, но не сменя изгорялата гарнитура и Баш Майсторът е принуден да обиколи из страната, докато открие нова. В поредица от хитри надлъгвания накрая и двамата остават без това, за което са се договорили.

„Куче в чекмедже“,
През 80-те години улицата беше продължение на детското въображение. В българските филми от онова време по паважа се търкаляха топки, колела и хлапашки смях. Господството на пешеходеца над автомобила беше увековечено брилянтно в „Куче в чекмедже“. В първите кадри на филма малкият Митко спокойно тътреше крака по средата на улицата, понесъл торба с празни  бутилки. А зад него бавно, примирено, наясно с второстепенната си роля в живота на града, пълзеше кола…
Целият филм може да гледате тук >>>>

Готино ченге под прикритие разплита сложна далавера с дрога и разбива верига от наркодилъри минаваща от Близкия Изток през България за САЩ. Както си му е редът среща и любовта в лицето на красиво момиче, оплетено в мрежите на наркотрафикантите. За момичето обаче, любовната авантюра се оказва фатална.
Целият филм може да гледате тук >>>

По едноименната повест на Йордан Радичков. Филм за здравата връзка на българина с родните корени, но и за неумолимия ход на времето напред.

Край неотдавна завирена долина се белее паянтовата, но гордо белосана къща на Иван Ефрейторов. На дъното на язовира е останало неговото село. Жителите му са се изселили в града. Ефрейторов единствен е останал заедно с баща си и сина си Динко. Когато умира, жена му го е заклела да не остави детето недоучено в тези пущинаци. Шуреят решава да вземе Динко при себе си в града и да го прати на училище. Ефрейторов се противопоставя. Постепенно си отиват и кучето, и телето, и синята птица, и Динко, който се носи към града окрилен от младежката си любознателност. Ефрейторов се завръща от преследването на сина си замислен. Сяда край езерото и изтрива една сълза, като навярно за първи път помисля, че това е последното му лято в този пустинен край.

НАГРАДИ Целият филм може да видите тук >>>>>>

Наградата за най-добър чуждестранен филм от МКФ Атланта, САЩ, 1974г.

Златен медал за Григор Вачков от МКФ на авторския филм Сан Ремо, Италия, 1974г.

Специалната награда на журито от МКФ на младото кино Тулон, Франция, 1975г.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ