tag:blogger.com,1999:blog-19144348090324470782024-03-22T07:29:54.466+02:00Старото киноСтарото киноAdminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.comBlogger530125tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-22680601450070804482021-12-17T09:44:00.003+02:002021-12-17T09:44:21.234+02:00Митко Палаузов<p><b></b></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><b><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEhAKVr2hvYs1bbhfAe93zF85vb50aR_LMyTme8pb8xy8975P_duMrT63Cw3xjFruqlES_te4SYEwAhXBKu3hby3BTUcqcF6S5nqF_0BtyQCSep4HKegJwa0_JmrbB8hXgpgbvd1xhyL3qCdD4arG7SaXIIMTxEMVfbJNWndTexy6Pqy4W8vC-c9LdOa=s650" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="350" data-original-width="650" height="172" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEhAKVr2hvYs1bbhfAe93zF85vb50aR_LMyTme8pb8xy8975P_duMrT63Cw3xjFruqlES_te4SYEwAhXBKu3hby3BTUcqcF6S5nqF_0BtyQCSep4HKegJwa0_JmrbB8hXgpgbvd1xhyL3qCdD4arG7SaXIIMTxEMVfbJNWndTexy6Pqy4W8vC-c9LdOa=s320" width="320" /></a></b></div><b><br />Роден на 8 ноември 1930 г. в с. Енев рът, Севлиевско. Бащата, Трифон Палаузов и лелята на Митко – Русана, стават партизани от Габровско-Севлиевския партизански отряд. Поради тази причина Габровската полиция оказва периодичен психически и физически тормоз върху семейството му, като често арестува и малтретира Митко и майка му. </b><p></p><p>За да ги предпази от тормоза, баща му предлага да излязат и те в Балкана. След акция на партизанския отряд през лятото на 1943 г. в махала Водици (сега квартал на Габрово), Ганка и Митко Палаузови се присъединяват към него. Като партизанин Митко участва в някои походи и акции на отряда, дори му „зачисляват“ малко пистолетче. Селяните от с. Бериево дълго ще помнят и разказват за малкия партизанин, който пламенно е рецитирал стихове на Смирненски. През юни партизаните правят землянката на Осеникова поляна.На 1 април 1944 г. многобройна полицейска група, ръководена от Иван Дим. </p><p>Близнаков, групов началник при Плевенското областно полицейско управление, Крум Ив. Дрончев, подпоручик от 9-и дивизионен артилерийски полк, гр. Севлиево, и Дончо Цолов Христов, полицейски разузнавач в Севлиево обкръжават Осеникова поляна. Партизаните са изненадани. Жандармерията взривява землянката с гранати. Изваждат труповете, вземат лични вещи, пушки, пистолети и книжа и се прибират в с. Купен. Труповете на Ганка Палаузова, Митко Палаузов, Минчо Георгиев (Младен) и Иван Илиев (Гошо) остават на открито цяла седмица край землянката.</p><p>След 9 септември 1944 г. костите на най-малкия партизанин и неговата майка са положени в костницата на площад „Възраждане“ пред кметството в Габрово</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-69073416792011455622021-02-08T08:21:00.004+02:002021-02-08T08:21:21.518+02:00Спомен за Ученическите лагери от нашето детство… Това което е останало от тях /Снимки/<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgafXKHA-AL4dR6xMKvKMpmSFIVcy98TmCegG3RNIylli2m9gCbiFPMthmgVCb48vxBBRYkHTZmlDftDb5g93_Ny8QAzSMbxKgQZtKvEIiQRtOYyDLTfM5QSNXDPdqSEVagPVFwF5Y7L64/s640/%25D0%25A3%25D1%2587%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%2587%25D0%25B5%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8+%25D0%25BB%25D0%25B0%25D0%25B3%25D0%25B5%25D1%2580.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgafXKHA-AL4dR6xMKvKMpmSFIVcy98TmCegG3RNIylli2m9gCbiFPMthmgVCb48vxBBRYkHTZmlDftDb5g93_Ny8QAzSMbxKgQZtKvEIiQRtOYyDLTfM5QSNXDPdqSEVagPVFwF5Y7L64/s320/%25D0%25A3%25D1%2587%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%2587%25D0%25B5%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8+%25D0%25BB%25D0%25B0%25D0%25B3%25D0%25B5%25D1%2580.jpg" width="320" /></a></div><br />Спомняте ли си времето в което с нетърпение чакахме да дойде ваканцията и да се отправим на лагер, море или на планина .Голяма част от нас таят доста весели спомени и случки свързани с тези места пръснати из цяла България.Ето как изглежда едно такова "приказно" местенце днес.<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjjPhZT9uVvgZgBGK4LV9zXKirGoWxBZH3lin2BHOMeO8nhAA4BtyO-3lhe_stBBsNqkRS_alkzL89wUEHLNwAQSN8-IKmZbBdmNetI3SZjQJ9x7dbYJHeOWJ-Or4LlwEAiEDTOBkhO710/s640/2021-02-08_081310.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjjPhZT9uVvgZgBGK4LV9zXKirGoWxBZH3lin2BHOMeO8nhAA4BtyO-3lhe_stBBsNqkRS_alkzL89wUEHLNwAQSN8-IKmZbBdmNetI3SZjQJ9x7dbYJHeOWJ-Or4LlwEAiEDTOBkhO710/s320/2021-02-08_081310.png" width="320" /></a></div><br /><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgyhsBVW8a9Yjch0IJurS_Inwhd5djeKkUfx3HTaPgq2btQ1njkzFpsNV1Ee683Cyz-ujcxjmJjPOJ37dMIzMjQxR0SR2NlD_tQAfd3d4aUnLrliRZS9Lpq8C1ZEwh1ZpAgEUUGzovMddY/s597/2021-02-08_081320.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="580" data-original-width="597" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgyhsBVW8a9Yjch0IJurS_Inwhd5djeKkUfx3HTaPgq2btQ1njkzFpsNV1Ee683Cyz-ujcxjmJjPOJ37dMIzMjQxR0SR2NlD_tQAfd3d4aUnLrliRZS9Lpq8C1ZEwh1ZpAgEUUGzovMddY/s320/2021-02-08_081320.png" width="320" /></a></div><br /><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh9RfvN4tJFBFhMDsdFgwPtWSzQ6fd3qLwailahfyP-7HKYOzGV9N6NtSWbegU324Re48AREporUw63FVEIYo5b-thaPCWehRCjDub9yrMVP4VPHu_0acqPihyphenhyphenXY9mpakFjOo4IuLnS1QU/s640/2021-02-08_081329.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh9RfvN4tJFBFhMDsdFgwPtWSzQ6fd3qLwailahfyP-7HKYOzGV9N6NtSWbegU324Re48AREporUw63FVEIYo5b-thaPCWehRCjDub9yrMVP4VPHu_0acqPihyphenhyphenXY9mpakFjOo4IuLnS1QU/s320/2021-02-08_081329.png" width="320" /></a></div><br /><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiAlhPswooy5Ol7Nw3Xgrn9TWv3xxy3gAW0qyPyTF1DVal-CzW6RLbRdBSKamz6Me8HRJiOdv7AEhbf_wXkfsWBBnWaupwQaQamezIkV4F0FZXw0UPLsHugB9Ywp4gR2LooWpyPXRuU-6E/s640/2021-02-08_081340.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiAlhPswooy5Ol7Nw3Xgrn9TWv3xxy3gAW0qyPyTF1DVal-CzW6RLbRdBSKamz6Me8HRJiOdv7AEhbf_wXkfsWBBnWaupwQaQamezIkV4F0FZXw0UPLsHugB9Ywp4gR2LooWpyPXRuU-6E/s320/2021-02-08_081340.png" width="320" /></a></div><br /><p>Какви спомени таите и къде сте били на ученически лагер ?</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-85663543988207219542021-02-06T13:42:00.006+02:002021-02-06T13:42:45.594+02:00Вземах 120 лв. заплата, сиренето беше 2,60 и всяка седмица ходехме на рестрорант<p><b></b></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><b><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhACsive0O8xOasmG-vgEwkpaP8ATHgZfwuSO50oFtagFCMT6Tp5IkasixuS3OEsvfnJu0Oq-jRYXizweC7ZiDMvAqLI_TZ8p04yWDhME5Zl_ODtLSWQNMCcfiSTqMCGckrXxH2plYT06E/s640/2021-02-06_133951.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhACsive0O8xOasmG-vgEwkpaP8ATHgZfwuSO50oFtagFCMT6Tp5IkasixuS3OEsvfnJu0Oq-jRYXizweC7ZiDMvAqLI_TZ8p04yWDhME5Zl_ODtLSWQNMCcfiSTqMCGckrXxH2plYT06E/s320/2021-02-06_133951.png" width="320" /></a></b></div><b><br />По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.</b><p></p><p><br /></p><p>През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.</p><p>Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.</p><p><br /></p><p>Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.</p><p>Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.</p><p><br /></p><p>Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?</p><p><br /></p><p>По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон. Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.</p><p>Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни. Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.</p><p><br /></p><p>Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.</p><p>Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-78509723669636958042021-01-29T17:04:00.001+02:002021-01-29T17:04:06.296+02:00Мутафчийски посочи ефикасен метод за борба с Ковид в Гърция: При влизане в магазин ти дават орехче<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEia1m3hv5xna1r7eTv47cXxfM0jfDluDr0vvyQEbgu6qRJ1AP03MTsVliBA7T1myRtLvOlgzBz0G-dGgSMpcwL0xfM5mTrvjILKnRzKSqsPqFei3UW0qsxEAeuhU6HKdodpbwdYLVVeOzM/s640/2021-01-29_170223.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEia1m3hv5xna1r7eTv47cXxfM0jfDluDr0vvyQEbgu6qRJ1AP03MTsVliBA7T1myRtLvOlgzBz0G-dGgSMpcwL0xfM5mTrvjILKnRzKSqsPqFei3UW0qsxEAeuhU6HKdodpbwdYLVVeOzM/s320/2021-01-29_170223.png" width="320" /></a></div><br />В Гърция борят Ковид с орехчета, разказа ген. Венислав Мутафчийски<p></p><p><br /></p><p>Религиозните събирания и концертите се смятат за изключително опасни места за заразяване. Това заяви ген. Венцислав Мутафчийски на брифинга на Националния оперативен щаб, обяснявайки как се определя строгостта на мерките съобразно Тексаската скала.</p><p><br /></p><p>"Следващите по опасност са ресторанти и фитнеси. Не разбирам каква разлика правят американците между бюфет и ресторант, но сигурно има такава разлика и то става дума за настаняването вътре. За сметка на това ресторанти с външни помещения имат индекс на опасност 3. Такъв имат и посещаването на къмпинг или игра на голф", добави той, цитиран от Блиц.</p><p><br /></p><p>"Футболните и баскетболните мачове са в средата и са между 6 и 7. Знаете, че почти не остана футболист, който да не е бил заразен. Това е пряко доказателство. Но, ако те са по средата на индекса, то публиката се намира твърдо в 8-мо ниво", каза началникът на Националния оперативен щаб</p><p><br /></p><p>"Как се определиха мерките у нас? Никога не сме претендирали за изчерпателност, че всички места, които са тежки, могат да спрат да се посещават. Не може да функционира едно общество, без да има откъде да се купят храна и неща от първа необходимост", добави той.</p><p><br /></p><p>"На всички, които повтарят колко са опасни магазините, искам да кажа, че те са с индекс 4, а по-малките магазини са с индекс 3. А, когато се намали и броят на посетителите в тези магазини, може да падне още индексът", уточни ген. Мутафчийски.</p><p><br /></p><p>"Понякога методите може да са примитивни, но ефикасни. Може всеки да получава номерче или орех на влизане в магазина. Когато свършат номерите/орехите, е ясно, че не може да се влиза. Това го видях в Гърция и е ефективен метод", добави той.</p><p><br /></p><p>"Със сигурност най-човешките доводи, които може да се намерят, е грижата за образованието и здравеопазването. Бяха спрени плановите операции, което не бе само неудобство, а можеше да коства и човешки живот. Сега болниците са пълни с пациенти, които не са с ковид. Това бе абсолютно необходимо да се направи въпреки рисковете", каза ген. Мутафчийски.</p><p>Източник:<a href="https://petel.bg/Mutafchiyski-posochi-efikasen-metod-za-borba-s-Kovid-v-Gartsiya--Pri-vlizane-v-magazin-ti-davat-orehche__395054">petel.bg</a></p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-30003571283047824552021-01-28T10:14:00.001+02:002021-01-28T10:14:07.653+02:00Той беше легендарния строител – зидарят на индустриална България<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjJ8NIjNUkKE8760GNZyQi8ABpIM4hXLgiWzD682mhnd5-o7nyzsSGii2dQy4-GL8qLxyqJxGGL4HOO7Pkv2USzb2fAyT0z8VFCkhOV7n1rv44u9NYk-8tbylcZ-ZPWUpjR7as83eoBpHw/s640/%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25B3%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B4%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%258F+%25D1%2581%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B5%25D0%25BB+%25E2%2580%2593+%25D0%25B7%25D0%25B8%25D0%25B4%25D0%25B0%25D1%2580%25D1%258F%25D1%2582+%25D0%25BD%25D0%25B0+%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25B4%25D1%2583%25D1%2581%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25BD%25D0%25B0+%25D0%2591%25D1%258A%25D0%25BB%25D0%25B3%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%258F.jpeg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjJ8NIjNUkKE8760GNZyQi8ABpIM4hXLgiWzD682mhnd5-o7nyzsSGii2dQy4-GL8qLxyqJxGGL4HOO7Pkv2USzb2fAyT0z8VFCkhOV7n1rv44u9NYk-8tbylcZ-ZPWUpjR7as83eoBpHw/s320/%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25B3%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B4%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%258F+%25D1%2581%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B5%25D0%25BB+%25E2%2580%2593+%25D0%25B7%25D0%25B8%25D0%25B4%25D0%25B0%25D1%2580%25D1%258F%25D1%2582+%25D0%25BD%25D0%25B0+%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25B4%25D1%2583%25D1%2581%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25BD%25D0%25B0+%25D0%2591%25D1%258A%25D0%25BB%25D0%25B3%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%258F.jpeg" width="320" /></a></div><br />Героят на социалистическия труд спасява социолога проф. Георги Фотев от тоталитарно-комунистическата машина<p></p><p><br /></p><p>Почина легендарният строител от времето на социализма и герой на социалистическия труд Георги Карауланов. Тъжната вест съобщи днес във фейсбук известният социолог проф. Георги Фотев, който е бил близък с бригадира. Карауланов си е отишъл преди два дни на 86 години, пише lupa.bg.Роден е на 4 декември 1933 г. в Средец. Помага на баща си в коларо-железарска дейност. От 1947 до 1949 г. учи в училище за трудови резерви. Първата му работа след това е във фабриката „Верига“ в Бургас. Между 1950 и 1953 г. е бригадир на националната младежка бригада в Димитровград. През 1957 г. става член на БКП. Участва в строителството на големи промишлени обекти като Азотноторовия завод в Димитровград, комплекса „Марица изток“, завода „Кремиковци“ (1961 – 1974) и заводите в Троян и Ловеч.</p><p><br /></p><p>Освен това участва в строежа на обществени сгради като зала „Фестивална“, сградите на радио „София“ и Дома на профсъюзите в София. С указ № 882 от 30 август 1969 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България. На следващата година заминава за Уляновск, СССР, където ръководи интернационалната бригада „Георги Димитров“, която изгражда мемориален комплекс по случай 100-годишнината от раждането на Владимир Ленин.</p><p><br /></p><p>През 1972 г. завършва техникума по Механотехника, а след това завършва задочно АОНСУ. От 1972 до 1974 г. е директор на Завода за метални конструкции. През 1974 г. е избран за секретар на Централния съюз на българските профсъюзи. Остава на този пост до 1990 г. От 1971 до 19 декември 1977 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 19 декември 1977 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. Издава четири книги: „Кръвна група“, „Зърно и плява“, „Чаша носталгия“ и „Пълно за празно“. Награждаван е с „Орден на труда“ – бронзов (1953), „Червено знаме на труда“ (1963), „Георги Димитров“ (1967), „Народна република България“ II ст. (1982) и I ст. (1983).Ето и скръбното съобщение на Георги Фотев за кончината на легендарния строител и разказа на социолога за това какъв човек е бил Карауланов:</p><p><br /></p><p>„Почина Георги Карауланов. Необикновен, изключителен, човек. Феноменална личност. Свидетелствам лично за него. Той ме спаси от тоталитарно-комунистическата машина, която щеше да ме смаже. Физически или в някакъв друг смисъл. Човек може да бъде смазан по хиляда начини. Аз съм му признателен. Приживе той знаеше това. Искам вие да знаете за него. Той беше герой на социалистическия труд. Не ми разрешаваха да следвам по политически причини. Работих в неговата бригада няколко години.</p><p><br /></p><p>След като ме взе в бригадата се оказа, че в много отношения сме полярни противоположности. Той не понасяше органически неработливите и смотаните, а аз по рождение не понасях физическия труд и занимание с машина, каквато и да е тя. Бях съзерцателен и отнесен за хората на здравия разум. В бригадата го наричаха с обич и страхопочитание „Карата“. От нищо и от никого не му пукаше. Никаква партийна номенклатура до най-високото не предеше пред неговия поглед. Не цепеше басма на никого.</p><p><br /></p><p>Растеше неприязан на Карата към мен, защото ме смяташе за лентяй, който вместо да работи се мотае. Веднъж избухна, обиди ме и каза, че ще ме изгони. Аз отговорих с безумно действие, за да докажа, че не съм страхливец. След като разбра, това, което направих, той отсече, че няма да напусна. Заповяда ми да бъдем вечерта у тях. Вече се справях с пиенето. Говорихме цяла нощ и се напихме жестоко. Когато отрезняхме на другия ден, седнахме на една релса да изпушим по цигара. Даде ми огън и каза нещо абсолютно изненадващо за мен. Разбрал защо за мен мислите и думите са по-важни от нещата и делата. Каза ми, че моето място не е при тях в бригадата, а в университета и за други неща след това…</p><p><br /></p><p>Останах в бригадата, а той щял да почва борба да ми разрешат да кандидатствам в университета. Наистина се захвана с тая безнадеждна работа. Слава богу след няколко години ембаргото за такива като мен падна. Бях приет в университета и получих от него писмо написано с молив от строеж в провинцията. Беше много щастлив и предричаше, че един ден той и хората от бригадата ще гордеят от това, което щял съм да направя… Пазя онова писмото. Той беше комунист, но по нищо не приличаше на комунистите от читанките, партийните конгреси, плакатите и т.н.Аз произхождах от семейство- противници на режима, репресирани от неговата Партия. Героят на социалистическия труд стана член на ЦК на БКП и пр. Журналистите се надпреварваха да вземат интервюта от него и да пишат репортажи за бригадата му като първенец в социалистическото съревнование. Той се изказваше по начин по който другите не можеха или пък се страхуваха да говорят публично. Феномен!</p><p><br /></p><p>Специален. Не беше въпрос на пропагандно заиграване с неговата прямота, макар че такова имаше. Георги Карауланов не понасяше фалша, комунистическата патетика и празнословие. Партийните натегачи, кариеристи, манипулатори го отвращаваха. За партията си, за върхушката, за реалния социализъм ми говореше работи, които, честно казано, ме плашеха… Казвах му, че машината е безмилостна. Той нехаеше.</p><p><br /></p><p>Открих му и на хората от бригадата света на изкуството. Май че Цанко Живков е писал за това. Мина време. Карата започна да пише къси разкази, свързани с конкретни случаи и свои преживявания. Ей така, за себе си и ми ги даваше да ги чета. Бях изумен и му казах, че трябва да бъдат публикувани. В началото той ми се смееше. Търсеха приятелството му най-талантливи творци от онова време. Разказвал ми е за приятелството си и срещите си с Константин Павлов, с Васил Попов, който прочете ръкописа от къси разкази на Карауланов „Кръвна група“. Васил Попов бил смаян и се заел с публикуването на книжката.</p><p><br /></p><p>Един от най-вълнуващите разкази „Мелодия за флейта“ е посветен на моя милост. Разказът беше по случая с несправедливата обида, който остана болка на Карата. След влизането в университета и през годините имах тежки случаи с комунистическия режим, но Карата винаги ме спасяваше. Тук разказвам само това на което съм бил жив свидетел. Той беше феноменална личност и в очите на други хора.Комунистическата система се срина. Георги Карауланов предричаше това. Светът на лъжата се срина. За него епохалното събитие беше обаче радикално двузначно. Карата каза, че неговото време е приключило. Той признаваше върховенството на две ценности – истината и справедливостта. Искаше да ги види. Не ги видя. Обяснявах му, че по своята природа ценностите в чист вид са невидими. Но за неговото утопичното съзнание не беше така.</p><p><br /></p><p>Имах публични изяви по политически и ценностни, тоест идеологически въпроси, публикувах книгата „Дългата нощ на комунизма в България“. Той не ме е укорявал нито веднъж, а дори ме е защитавал срещу яростта на негови бивши съпартийци, които ме заклеймявали, както те го могат. Не съм ставал след промените член на партия, но бях много активен в демократичната общност, където обаче се подвизаваха и продължават да се подвизават хора с манталитет, който ми е така противен, както само Карат можеше да си представи. Понякога се отчайвам. Но щом съм се посветил на науката, нямам право на униние.</p><p><br /></p><p>Човекът и приятелят, моят спасител, а навярно и на други спасителят си отиде. Остаряваше и духа му се бореше с тялото, което ставаше немощно, но властно в немоща си. Когато го навестявах обръщаше разговора към губещия се смисъл на живота. Ако смисълът на живота е в делата, неговите се сринаха пред очите му.</p><p><br /></p><p>Когато той изграждаше Кремиковци правеше това с мисълта и чувството, че вгражда себе си. Във „Фауст“ по такъв начин се отговаря на Въпроса: смисълът на живота ни е в делата ни. Но Кремиковци отиде по дяволите. Карата не беше търсил пътя към църквата и вярата в нея, тоест религиозната вяра. Между другото, да повторя, БКП не беше за Карата църква, но и Партията отиде пред очите му по дяволите.</p><p><br /></p><p>Опитвах се да отговарям на неговия мъчен въпрос по заобиколен начин. Казвах че Живият Бог не е в небесата на астрофизиката, а в човешкото сърце. Като се позовавах на Платон му казвах, че ако няма безсмъртие на душата, въпросът за смисъла на живота е катастрофален. Но душата на човека наистина продължават да живее. Тя е жива в сърцата на обичните му дъщеря и син Ани и Румен, на техните деца, Негови внуци, ще е жива в правнуците му, които още не разбират какво се случило с техния прадядо. Душата му ще е жива в моето сърце, в сърцата на моето семейство …</p><p><br /></p><p>След като Румен ми съобщи скръбната вест, по интернет непозната жена, която била с мъжа си на самотно място на брега на морето, ме попита за мобилния телефон на моя приятел, защото стационарния телефон на Карауланов не отговарял. Казах на непознатата жена скръбната вест. Душата му ще бъде жива също в нейното сърце и в сърцето на съпруга и. В много чувствителни за истината, справедливостта и човешкото достойнство сърца ще живее непрежалимия Георги Карауланов-Карата"</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-36062899024850464132021-01-28T10:09:00.002+02:002021-01-28T10:09:19.465+02:00Той беше капитанът носен на ръце от българските граничари! Героят, който НЕ беше награден!<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjUoJIHrWnF-Pb8HmjrLh2Etrxx38P210JFU5JhZO674GGIcI32yGszh1h2OYxDX1K-Cdj_7RliDIO_B-cNu6oGhK3Rcrt7UHpbBX1-F-Az4tW6UXS8IRU24gWNmqgWQHEbgW5fsjY5xiA/s640/2021-01-28_100813.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjUoJIHrWnF-Pb8HmjrLh2Etrxx38P210JFU5JhZO674GGIcI32yGszh1h2OYxDX1K-Cdj_7RliDIO_B-cNu6oGhK3Rcrt7UHpbBX1-F-Az4tW6UXS8IRU24gWNmqgWQHEbgW5fsjY5xiA/s320/2021-01-28_100813.png" width="320" /></a></div><br />Героят на Българското Военно разузнаване п-к Пеньо Пенев.<p></p><p><br /></p><p>През 2014 г. президентът Росен Плевнелиев отказва да го удостои с най-високото отличие орден „Стара планина“ – бил в списъка от агенти на Военното разузнаване и на практика го приравнява с доносниците на Държавна сигурност.Редовите разузнавачи обаче винаги ще си спомнят за капитана, който е носен на ръце от българските граничари при размяната му през 1964 г. на Капъкуле. Измъчваният 9 г. в турски затвори разузнавач не проронва дума и не издава нито един български агент в Турция. Той не се признава за виновен, не издава нито личния състав на резидентурата и задачите й, нито ръководената агентура. Разменят го за 9 турски шпиони у нас.</p><p><br /></p><p>Министерството на отбраната през 2014 г. го награждава с награден знак „За принос към МО“.</p><p>„От това, че политиците не му отредиха място в паметта на държавата, не го заболя. Саможертвата си е велика и сред глупостта на политиците“!</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-46372584901826307392021-01-28T09:58:00.001+02:002021-01-28T09:58:05.579+02:00Неуловим сериен убиец върлува в България през 70-те.Оказва се милиционер<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhTSnPfWh3vOEYmKKQMjRw8cwPIqDwfFWGL-cr8DUSpcITwpG4wYS1QHBSe3m0FCdrUpBW9MQ_8sn5Cs_tbqismXKKXNwMC_KZlGUNtCtuQIl91hl4q3ZllM41G45ymNM9T8jyeKX2XoSI/s640/%25D0%259C%25D0%25B8%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2586%25D0%25B8%25D0%25BE%25D0%25BD%25D0%25B5%25D1%2580.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhTSnPfWh3vOEYmKKQMjRw8cwPIqDwfFWGL-cr8DUSpcITwpG4wYS1QHBSe3m0FCdrUpBW9MQ_8sn5Cs_tbqismXKKXNwMC_KZlGUNtCtuQIl91hl4q3ZllM41G45ymNM9T8jyeKX2XoSI/s320/%25D0%259C%25D0%25B8%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2586%25D0%25B8%25D0%25BE%25D0%25BD%25D0%25B5%25D1%2580.jpg" width="320" /></a></div><br />„Провинциалистката” – така се казва следващият случай, в който Народната милиция се сблъсква с неуловимия сериен убиец. Всъщност никой не мисли, че става дума за такъв вид престъпник, защото по това време връзка между отделните случаи не се прави. Зловещият престъпник извършва делата си хаотично, без никаква логика или реална причина. Това пречи на следователите да намерят нещо общо между жертвите и от там да потърсят реална следа към него.<p></p><p><br /></p><p>На 06.10.1979 г., в 16 часа на ул. „Ген. Липранди” в столичния квартал „Хаджи Димитър“ е открито тялото на Цветанка Станчева. Убита е с остър предмет. Лицето Н.Н. събира тухли от изоставена сграда, когато се натъква на зловещата находка. Особеното в случая е, че жертвата е заразно болна от сифилис, което насочва следователите към всички регистрирани болни, които не са посочили източника на заразата си. Поради особеностите на личния живот на Цветанка са заподозрени евентуалните й любовници, както и версията за психопат. Родена е 1960 г. в с. Мирково, Софийско. Започват масови проверки по кожно – венерическите кабинети. Логично се разпитва и персоналът на хотели, известни като свърталища на проститутки. Следвайки тази линия се установяват възрастни мъже и чужденци, които тя е обслужвала.</p><p><br /></p><p>Цветанка е висока около 160 см, със стройна фигура, тъмно кестенява коса дълга до раменете и светло кафяви очи. Облечена е с черна вълнена блуза и дънки марка Levi’s. Тялото е предвидливо скрито под купчина парцали, но на местопрестъплението е открит отпечатък от палец и мъжки пръстен. Повечето от раните са нанесени по гърба на жертвата, която очевидно се е съпротивлявала и е успяла да пробяга известно разстояние.</p><p><br /></p><p>Жертвата е от село, с родители земеделци. Има по–голям брат. Не успява да завърши училище, защото избягва с по – възрастен от нея мъж в с. Главница, но той я пребива системно. Продължава училище в Копривщица, но я изключват за лошо поведение, след което започва работа в ханчето на село Мирково. Там се запознава с Васил Деянов, който я отвежда в София, където се разделят и тя остава в града без легална работа.</p><p><br /></p><p>Започва връзки с различни интимни приятели, при които живее през това време. Редовно „бръмчи” по модерните тогава заведения „Ялта”, „Пролет”, „Бяло агне”, „Преслав”, „Прага” и „Парк хотел Москва”. Следователите съвестно снемат отпечатъци от свидетелите намерили трупа. Търси се връзка с убийството на артиста Любо от бар „Ориент”. Агент „Антон” е внедрен сред група от проститутки, а агент „Орлин” започва да разработва средите на хомосексуалистите с цел изясняване на редовните й клиенти и контактите й с „колежки”. В следствие на тези действия са арестувани Бореца, Курилеца, Бати и А. Узунов – известни столични сутеньори. Интересна част в това досие представлява бележка, която отбелязва немарливостта на оперативния състав. Посочва се, че свидетелите не са разпитвани незадълбочено и не се правят усилия да се разследват всички хипотези. За да се активизира работата, се създават специални анкетни листи, които да се попълнят за всички заподозрени. Постепенно разследването стига до лицето Цеца Арабката, която както подсказва прякора й обслужва предимно гости на страната ни от Близкия Изток и Северна Африка. Оказва се, че Цветанка за последно е видяна с оркестрант от бар „Ориент”.</p><p><br /></p><p>Важният момент в случая е, че за първи път се прави предположение за връзка с друг случай – смъртта на Мариолка Найденова (Господинова), убита 17 дни по–късно. Тялото й е открито на 23.10.1979 в двора на „Строително управление 1”, на ул. „Козлодуй” No 4, с нанесени 36 прободни рани по него.</p><p><br /></p><p>Сходството в двата случая дава основание на МВР да разкрие делото „Садиста”, обединяващо подобен род престъпления. По време на него са проверени 600 психично болни. Оказва се, че Цветанка е любителка на груповите забави с известни в подземния свят герои. Милиционерите разбират, че преди време е хващана в неудобна ситуация с трима осъдени за изнасилване в залата по борба в Дианабад. Докато четях документите попаднах на цветущи прякори на престъпници от онова време като Бай Слави Бръснаря – известен сутеньор, „Буби”, Катя Куцата, Насо Пора и др.</p><p><br /></p><p>Допълнителни затруднения създават и фалшивите следи подхвърлени от разни самохвалковци, които искат да впечатлят един или друг събеседник. Лицето П.С., наричан Пешо, разказва пред една своя бивша съученичка и нейна колежка работещи в книжарница, как негов приятел, наречен Пенчо, често взимал момичета на автостоп и ги принуждавал да правят секс с него. Малко преди убийството двамата взимат обща позната от „Горублянско ханче”, с която имат полов контакт, след който се налага да пият антибиотици. Афектиран от тази дребна неприятност и чул за убийството, Пешо разказва пред двете жени как неговия приятел пречукал някаква болна от сифилис, която го заразила. Те съвестно съобщават в МВР, но се оказва, че и двамата хулигани имат стабилни алибита.</p><p><br /></p><p>Крайната сметка е 154 лица, за които е установено, че са имали връзка с убитата Цветанка. 23 – ма са били интимни партньори с нея, 4 – ма със сифилис, проверени са 800 душевно болни и са проучени 45 сведения от агенти. Резултатът обаче е нулев.</p><p><br /></p><p>По–горе споменах за злощастната съдба на Мариолка Господинова, което е сходно с това на предната жертва. Основните версии са ревност, психично болен или някой от бившите й съпрузи. Тялото е намерено до ламаринена барака на споменатите вече дата и място. В близост до него има кания от нож, монети, опаковки от лекарства, дамско палто, огледалце, портмоне, цигари БТ и НВ, презервативи, значка на ФК „Левски” и личен паспорт. В джоба й намират шперц. Трупът е в седнало положение, подпрян на купчина стари кабели. Съблечена е гола до кръста, като сутиена и блузата й са зад нея.</p><p><br /></p><p>Мариолка е развеждана два пъти. Има 2 деца от първия си съпруг. С последния си съпруг сключва устна „сделка” да излиза 2 пъти в месеца с други мъже, тъй като той е възрастен и болен. Тя е с основно образование. За първи път се омъжва през 1962 г., но системните й изневери разтрогват брака седем години по–късно. За това време успява да зарази съпруга си с трипер и да остави съмнение в него за бащинството на втората им дъщеря.</p><p><br /></p><p>През 1972 г. се омъжва отново, за да се разведе през 1974 г. За последен път сключва брак през 1979 г., който трае само няколко месеца, поради системното й нарушване на уговорката. Въпреки това тя остава да живее при бившия си съпруг.</p><p><br /></p><p>При тази богата биография, логично първите трима заподозрени са кристално ясни. Първият съпруг обаче е бил на гости в твърде голяма компания. Вторият също гостува при приятели, при това с приспиване. Третият е в тежко здравословно състояние и умира малко след събитията. Интерес за разследващите представлява и младеж с психични отклонения, мечтаещ за реки от кръв и склонен към самонаранявания.</p><p><br /></p><p>Оказва се че двете с Цветанка Станчева се познават, което и навежда следователите към мисълта за връзка между двете убийства. В това време мъж на име Цоньо занася оцапан с кръв костюм на химическо чистене. Съпругата му вижда в това повод да го „накисне” и донася в МВР. Оказва се обаче, че е участвал в разтърваване на побойници.Установяват се 10 нейни любовници, през последните 3 години, но всичките се оказват извън всякакво подозрение. Заподозрян обаче е, вече доказаният убиец Стефан Христов, който на 30.12.1979 отнема живота на Георги Георгиев от ревност. Преди да извърши грозното си деяние, той заподозира приятелката си във връзка с неговия приятел Георги. Подлага я на нечовешки изтезания чрез побоища, пускане на кръв, заливане с вряла вода, в следствие на които тя признава за несъществуваща връзка. Подлудял от тези самопризнания, той издебва жертвата си дома му и го заколва. За съжаление на разследващите органи обаче, нито една улика не сочи към него.</p><p><br /></p><p>В кървавия списък идва ред на Анжела Пантова. На 3-ти срещу 4-ти март 1980 г. тя е убита на гара Курило, близо до павилион за хранителни стоки, след което е пренесена в празен вагон. Преди това е била в парк-хотел „Москва”, след което в 23:10 се качва на трамвай 14 и от Централна гара хваща влака София – Лакатник, и слиза от него в компанията на 2–ма младежи. За разлика от останалите жертви, тя е получила един единствен удар с нож в гърба, след който бяга около 30 метра, преди да бъде удушена, а пред9и това вероятно и изнасилена. Тук се стига до прозрението, че жертвите са убити на места в близост до, които има връзка с трамвай номер 14. Поради съпротивата на жертвата се установява и кръвната група на извършителя – АВ.</p><p><br /></p><p>Следващата жертва на нашия „герой” се казва Лилия Христова. Младото момиче изчезва на 24 март 1980. Сигналът подават родителите й. Проверяват се отделенията на Бърза помощ, приятели, роднини и настоящият й приятел К. Захариев. Със сигурност е установено, че до 22 часа на тази дата е била в дома си в кв. „Емил Марков”, след което излиза на среща с гаджето си. За ужас на всичките й близки, на 15 април 1980 г. тялото на Лилия е открито в парка „Христо Смирненски”. Жертвата е родена 1959 г. и е само 21 годишна. Дрехите й са свалени, но здрави, няма следи от алкохол, а дамската й чанта липсва. Логично първият заподозрян е мъжът, с който се е видяла последно. В обясненията си той разказва, че се познават от няколко години, когато след излизане с обща компания преспиват заедно и започват мимолетна връзка. Една вечер след посещение в дома на Христова, Захариев прави забележка на брат й относно чистотата в жилището и двамата се сбиват. Тогава те скъсват отношенията си и ги възобновяват малко преди убийството. Вечерта преди изчезването прекарват в дома му, където гледат телевизионният театър „Гешефти”. След това той я изпраща до спирката на автобус 74.</p><p><br /></p><p>В хода на разследването се установява, че Лилия е имала многократни връзки с различни мъже, а от друга страна е жертва на домашно насилие и дори има поставена психиатрична диагноза „Невроза”.</p><p><br /></p><p>Кръгът на заподозрените е тесен, а всички те имат адекватно алиби. В случая на К. Захариев, в негова полза свидетелстват и двамата му родители, които са били заедно с него в жилището му, след като той изпраща момичето. След няколкократни подновявания, делото е затворено.</p><p><br /></p><p>За „десерт” на това грозно блюдо от убийства, идва ред на три опита за обири, които в крайна сметка разплитат възела, който се оказва неразрешим, въпреки къртовския труд на милицията.</p><p><br /></p><p>На 20.03.1980 г. в асансьора на блок в кв. Надежда 1–ва част към 22:30 е заплашено с нож (наподобяващ този използван при другите случаи) младо момиче. 30 минути по–късно на ул. „Яков Латинов”, опитът вече е успешен и от девойка са отнети след заплаха 2 лв. Двете жертви дават сходно описание – млад мъж, висок около 170 см, строен и неможещ да изговаря буквата „Р”.</p><p><br /></p><p>Фаталният ден за този софийски кошмар е 18 април 1980 г. В Парка на свободата млад мъж прави опит да откъсне златно синджирче от врата на разхождаща се жена. На близо обаче се оказва пъргав служител на реда, който го залавя. Заведен в близкия милиционерски участък, заловеният е принуден да даде отпечатъци, като този от десния му палец съвпада с намерения при убийството на Цветанка Станчева. Какво точно казва в признанията си не можах да прочета, тъй като делото е предадено на съда.</p><p><br /></p><p>Все пак се оказва следното:</p><p><br /></p><p>Извършител на серията убийства е Христо Георгиев. Роден е през 1956 г. в София. Баща му Богдан е по професия шивач, а майка му Цветанка е предачка и сърдечно болна. Има двама братя. Богомил, който е бивш боксьор и известен на органите на МВР като агресивен тип и Евгени, който е с умствени аномалии. Парадоксално в случая е, че Христо е бивш служител на Народната милиция. В началото на 70–те е назначен в Автостопанство номер 6, но алкохолизма и несериозното поведение му пречат да работи адекватно. На 09.11.1978 г. започва работа към МОП СГУ, Второ автопатрулно поделение. В началото на 1979 г. започва системно да отсъства и на 10.07 1979 е уволнен. Остава тайна как този агресивен човек, минава ситната цедка на психотестовете за започване на работа в системата на МВР. Все пак след няколко години работа и доза късмет Христо Богданов Георгиев е предаден на съда, който постановява най – тежкото наказание на 28.08.1980 г.</p><p><br /></p><p>След тази канонада от престъпления изводите оставям на Вас, уважаеми читатели. За себе си поне разбрах, че нищо не е от вчера и че престъпност и подземен свят винаги ще има.</p><p><br /></p><p>Източник:socbg.com</p><p>Автор: Стоян Гълъбов, със съдействието на архива при МВР.</p><p>/В статията е използвана илюстративна снимка от интернет/</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-76573465873346478682021-01-28T09:52:00.003+02:002021-01-28T09:52:24.514+02:00Българска бира в кореком през 80-те.Каква бира се е пила тогава, каква сега?<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjaJXGiM_S92cgA66692Pf6d1nBwrz7qXn3LWBaZy5o1lBheilbXwaL6stSuxFILD7drjpyOuj8PyNZS4ty2R584NT9BQjiLal0z5rJ5rTsLq5-3INXHmtG2n7Mn6nj1XtheqP-ujfxiy0/s640/%25D0%2591%25D1%258A%25D0%25BB%25D0%25B3%25D0%25B0%25D1%2580%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B0+%25D0%25B1%25D0%25B8%25D1%2580%25D0%25B0+%25D0%25B2+%25D0%25BA%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25B5%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25BC.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjaJXGiM_S92cgA66692Pf6d1nBwrz7qXn3LWBaZy5o1lBheilbXwaL6stSuxFILD7drjpyOuj8PyNZS4ty2R584NT9BQjiLal0z5rJ5rTsLq5-3INXHmtG2n7Mn6nj1XtheqP-ujfxiy0/s320/%25D0%2591%25D1%258A%25D0%25BB%25D0%25B3%25D0%25B0%25D1%2580%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B0+%25D0%25B1%25D0%25B8%25D1%2580%25D0%25B0+%25D0%25B2+%25D0%25BA%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25B5%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25BC.JPG" width="320" /></a></div><br />В годините на социализма „народната власт”, за да задоволи „все по-нарастващите потребности на населението” (както се казваше тогава), построява 13 бирени фабрики, основно през 50-те и 60-те години. Някои от тях са модернизирани стари бирени фабрики, построени преди войната. Други са съвсем нови. Разположени са така, че да покриват равномерно цялата територия на страната с бира. Това е важно защото по онова време бирата не е пастьоризирана и стабилизирана и не може да се съхранява дълго и да се транспортира надалеч. <p></p><p><b>Разваля се за 1-2 седмици и това означава бързо да се транспортира от завода в магазина.</b></p><p>Казаните за варене са медни, технологията е предимно пилзенска, някои майстори от пивоварните заводи са изпращани на специализация в братска Чехословакия, където независимо от идеологията на власт, бирата се прави както преди 150 години.</p><p>В България т. нар. „специално пиво”, се появява по-късно, има трайност от един до три месеца и е в по-ограничени количества на пазара. Повечето видове бира до средата на 70-те години се продават в бутилки без етикет, а понякога и с обикновени капачки без марка на производителя.</p><p><br /></p><p>Така до към 80-те години бирите в България са били основно регионални. Благоевградчани са пиели „Пиринско пиво”, пловдивчани – „Каменица”, бурзаглии – „Бургаско пиво”. Северозападна България е оставена на пивоварните в Лом и Мездра. Централна България пие великотърновско и плевенско пиво, североизточна – шуменско и варненско. В София властва „Столично пиво” и „Люлин”, но от края на 70-те години и през 80-те години в столицата започват да прииждат бири, произведени и от други пивоварни.</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-89201014193593982392021-01-27T13:17:00.002+02:002021-01-27T13:17:56.762+02:00Уникалната банкнота от 3 лева за която малцина знаят<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiYN-18IqsS-LBGc8U_qPpYMTQSNoa5T4339eIbF6j6IozU-MFxlGylt0s4kmwOVZ5PzsBYVHii2D0PmWQeIfxVhimed-KpNIkIOHMQ7-pJRpOoPHZBj3d7mXFj4CrHT9t0117pwq72Bew/s640/2021-01-27_131535.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiYN-18IqsS-LBGc8U_qPpYMTQSNoa5T4339eIbF6j6IozU-MFxlGylt0s4kmwOVZ5PzsBYVHii2D0PmWQeIfxVhimed-KpNIkIOHMQ7-pJRpOoPHZBj3d7mXFj4CrHT9t0117pwq72Bew/s320/2021-01-27_131535.png" width="320" /></a></div><br />Нумизматите знаят, че има една уникална банкнота от 3 лв., която е изключително ценна. През миналия век тя е била официално разплащателно средство у нас в продължение на 10 години.<p></p><p><br /></p><p>В колекцията на БНБ има една-единствена банкнота от 3 лв. Била е в обращение у нас от 1952 до 1962 г. Преди време такава трилевка била предадена и в държавните архиви.</p><p><br /></p><p>Уникалната банкнота е плод на може би най-голямата парична реформа у нас. През 1951 г. „новите пари“ са отпечатани в Съветския съюз, а през следващата влизат в обращение. Включително трилевката с двете правописни грешки на гърба. Те са в резултат на руския правопис, а ние пък вземаме почти изцяло дизайна на техните рубли. Така в обращение се появява държавният съкровищен билет от 3 лева.</p><p><br /></p><p>С тях през онзи период от време е можело да се купят близо 2 кг свинско месо и над 2 кг сирене или литър и 200 грама ракия.</p><p>През 1952 г., когато се появява трилевката, е разпоредено старите пари да се обменят в съотношение 100 към 4. Но повечето българи предават спестяванията си при деноминация от 100 към 2 или дори към 1. В резултат на това банката печели от цялата обмяна на парите близо 900 милиона лева.</p><p><br /></p><p>Заедно с трилевката в емисията от средата на миналия век присъства и банкнота от 25 лева. Отпечатана е и такава с номинал от 500, но тя така и не е пусната в обращение. До следващата парична реформа през 1962 г. банкнотата от 3 лева е част от платежната ни система и е защитена със специален воден знак – надпис „БНБ“, а до него сърп и чук.Вижте още:<a href="http://www.starokino.com/2021/01/15-000-2.html">Ако намерите тази монета у вас,може да спечелите 15 хиляди лева</a></p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-71227303274641605792021-01-18T12:59:00.009+02:002021-01-18T12:59:40.368+02:00Очакванията на учените за COVID-19 - какво ще стане след масовата ваксинация и придобития имунитет?<p><b></b></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><b><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjy8luVkOUJ1ViJIMI50PHjmJsyqqx1EgClDHYvUeVmTpzb9txfqf8KgsXotd1bpUrHUWxvUyBgYaxDSDpgqQRdY8ziVdUnnAL7adXRjwPjVmE5mnmS_H0s094qomDcjWuVCvEn4aWZx-A/s640/2021-01-18_125614.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjy8luVkOUJ1ViJIMI50PHjmJsyqqx1EgClDHYvUeVmTpzb9txfqf8KgsXotd1bpUrHUWxvUyBgYaxDSDpgqQRdY8ziVdUnnAL7adXRjwPjVmE5mnmS_H0s094qomDcjWuVCvEn4aWZx-A/s320/2021-01-18_125614.png" width="320" /></a></b></div><b><br />Учените се обединяват около твърдението, че изграждането на имунитет срещу COVID-19 ще смекчи симптомите на болестта и ще я включи в редиците на обикновените вирусни инфекции и настинките.</b><p></p><p>Милиони хора по света вече са ваксинирани срещу коронавирус и това сякаш дава надежда, че в края на тунела от страдание и безнадеждност все пак има светлина. Според експертите ни чака по-добро бъдеще.</p><p>Коронавирусът няма да изчезне, но след като повечето възрастни изградят имунитет срещу него – без значение дали вроден след прекарана инфекция, или придобит след поставена ваксина, вече няма да бъде сериозна заплаха. Той няма да бъде нищо по-различно от обикновена настинка.</p><p><br /></p><p>Хипотезата на учените е изложена в изследване, публикувано в списание „Science“ преди броени дни. Към момента вирусът е опасен и причината е, че той е непознат за човешкия организъм патоген и като такъв може да срине имунната система на зрял индивид, защото тя не е научена как да се справи с него. В бъдеще, когато всеки човек се окаже изложен на неговото действие – по време на инфекция или с ваксинация, рискът вече няма да бъде толкова висок.</p><p><br /></p><p>От друга страна, децата постоянно се срещат с нови за тях патогени, което ги прави по-адаптивни и устойчиви при борба с вирусите. В заключение експертите уточняват, че само тези под 5-годишна възраст може да се разболеят от коронавируса, но дори и при тях инфекцията ще протича асимптомно или съвсем леко (например хрема).</p><p><b>Кога коронавирусът ще стане ендемичен?</b></p><p>В даден момент коронавирусът ще добие ендемичен характер, което означава, че ще циркулира сред хората, но в много редки случаи ще протича по-тежко. „Дали ще се случи след няколко години, или след няколко десетилетия зависи от темповете му на разпространение и мащабите, с които протича масовата ваксинация по света“, уточнява Джени Лавин, постодокторант в университет „Emory“, Атланта, САЩ, която ръководи изследването. Според нея ключът към успеха е един: възможно най-бърза и мащабна ваксинация на хората.</p><p>Лавин и колегите й изследват 6 други човешки коронавируса - четири от тях причиняват обикновена настинка, включително тези от семействата на SARS и MERS вирусите. Така те се надяват да успеят да начертаят пътя на новия патоген. Четирите коронавируса са ендемични и при заразяване симптомите са много леки. Тежкият остър респираторен синдром (SARS) и Близкоизточният респираторен синдром (MERS), които се появиха през 2003 г. и 2012 г., протичаха тежко при много от хората, но не се разпространиха бързо и повсеместно.</p><p>Макар всички гореизброени коронавируси да отключват сходен имунен отговор, екипът на Лавин забелязва, че новият вирус има най-големи прилики с ендемичните коронавируси, които причиняват познатата на всички настинка. Те се връщат назад към по-стари данни и стигат до заключението, че обикновено първата инфекция с някой от ендемичните вируси се развива между третата и петата година на детето. След това то се инфектира отново и отново, което му помага да изгради имунитет и да започне да отблъсква вирусите около него. Те не изчезват, а човешкият организъм спира да се разболява.</p><p><b>6 до 12 месеца след масова ваксинация коронавирусът може да стане ендемичен</b></p><p>Без наличие на ваксина срещу COVID-19 най-бързият път до навлизане в ендемична фаза на вируса е възможно най-лошият – огромен брой заболели и починали. Ваксините променят съществено сценария. Колкото по-бързо се имунизира населението, толкова по-добре за всички. Ефективната и масова ваксинация би могла драстично да съкрати времето, за което коронавирусът ще се превърне в ендемичен – една година, или дори 6 месеца.</p><p><b>Дори по-голямата част от населението да се ваксинира, Лавин не очаква вирусът да изчезне. Той ще остане сред хората, но инфекцията ще протича много по-леко.</b></p><p>Други експерти също подкрепят тезата на екипа. Шейн Кроти, вирусолог към института по имунология „La Jolla“ в Сан Диего, САЩ, е напълно съгласен с изложеното в проучването на Лавин. Той смята, че ако ваксините предпазват от предаване на вируса, „е много вероятно да се повтори сценарият с болестта морбили, когато ваксинацията на всички, без значение възрастта, буквално е сложила край на инфекцията.“</p><p><b>Ваксината ще предпазва от разболяване с COVID-19, но от заразяване може би не</b></p><p>„Звучи правдоподобно, че ваксините ще ни предпазват от болестта, но не е задължително те да спрат инфекцията и нейното предаване“, твърди Кроти. „COVID-19 ще продължи да съществува и не вярваме, че наскоро създадените ваксини срещу него ще изградят непоклатим имунитет, който да ни предпазва от инфекция“, признава Дженифър Гомерман, имунолог от университета в Торонто.</p><p><b>Ваксината срещу коронавирус не изгражда имунитет в горните дихателни пътища</b></p><p>Естественият начин на инфектиране в реални условия, а не с ваксина, отключва силен имунен отговор в носа и гърлото. Гомерман допълва: „Ваксините, които разработиха някои компании наскоро, не предизвикват такъв естествен имунен отговор в горните дихателни пътища, защото се поставят в ръката.“</p><p>Според нея има известна вероятност инфекциите да продължат да се предават дори след провеждане на масова ваксинация.</p><p>Моделът, създаден от Лавин и колегите й, се основава на предположението, че новият коронавирус е много близък до другите от същото семейство, които причиняват обикновената настинка.</p><p><b>По-лошият сценарий – пикове и спадове през годините</b></p><p>Марк Липсич, експерт по въпросите на общественото здраве към Харвардското училище „TH Chan“ в Бостън, е по-умерен в своите прогнози и предупреждава, че има втори сценарий, който не е толкова оптимистичен. Той смята, че е възможно вирусът да следва хода на сезонния грип, при който се наблюдават пикове и спадове.</p><p><br /></p><p>“Невинаги е удачно да правим сравнение с други коронавирусни инфекции, тъй като нямаме наблюдения как се отразяват те на по-възрастен човек, който обаче не се е сблъсквал до този момент с конкретния вирус и няма изграден имунитет. Възможно е новият коронавирус да прилича повече на сезонния грип. При него се редуват години на затишие, последвани от години на сериозна заплаха за живота на хората. </p><p>Не е изключено SARS-CoV-2 да изобрети начини, по които да заобикаля имунния отговор на човешкия организъм. Това би усложнило много ситуацията.</p><p>Най-правдоподобно звучи хипотезата, че коронавирусът ще стане по-безопасен, но въпреки това не мисля, че другите варианти са за подценяване.“Кога и как са се появили първите коронавируси, които причиняват настинка, остава загадка. Избухването на пандемията през 2020 г. обаче изостри вниманието на учените и ги подтикна да потърсят отговорите. Така се ражда теорията, че друга пандемия от 1890 г., погубила живота на един милион души по света, вероятно е в резултат на OC-43, един от четирите известни коронавируси, които ни разболяват от безобидна настинка днес.</p><p>Според Андре Вейет, имунолог от Института за клинични изследвания в Монреал Канада, „населението тогава е изградило слаб имунитет срещу OC-43, благодарение на който обаче пандемията е отшумяла. В наши дни същият този вирус продължава да циркулира, но без да има сериозни последици върху човешкото здраве.</p><p><br /></p><p>Източник:Фрамар.бг</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-3691393831070480102021-01-18T12:49:00.004+02:002021-01-18T12:49:43.271+02:00Измериха -27 градуса в България! Ето къде беше най-студено<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEioIrETRmZbUcpbOg1EKDfJDY8USYcsuXD9gELqdovJkSCkGZm4kKyzSt7zW7h5enxJgMA7EAwy65LHSaVG4FZI9uBNAz4F2S7yFFX33h7511A63OcRIoli8m5mylOMe4DJ_IKqgT9mKo0/s640/stud-1.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEioIrETRmZbUcpbOg1EKDfJDY8USYcsuXD9gELqdovJkSCkGZm4kKyzSt7zW7h5enxJgMA7EAwy65LHSaVG4FZI9uBNAz4F2S7yFFX33h7511A63OcRIoli8m5mylOMe4DJ_IKqgT9mKo0/s320/stud-1.jpg" width="320" /></a></div><br />В България температурите по планините са много ниски. Станциите на НИМХ отчетоха минус 27 градуса на връх Мусала в 5 часа сутринта.<p></p><p><br /></p><p>Минус 22 по Целзий беше температурата на връх Ботев и Черни връх, термометрите на Мургаш и в района на Рожен в Родопите показаха минус 18. В ниската част на страната най-ниските стойности на термометрите бяха в Трън, където няблюдателят Кирил Михайлов е измерил -13 градуса, предаде NOVA.</p><p><br /></p><p>Минус 10 беше в Драгоман, минус 9 в София, минус 8 в Кюстендил, Шумен, Разград и Добрич.</p><p>*В статията е исползвана илюстративна снимка от интернет</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-4642748291005023352021-01-17T18:16:00.006+02:002021-01-17T18:16:40.437+02:00Ако хванеха ученик с цигара – при директора,остриган нула номер или намалено поведение <p><b></b></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><b><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiy_rfXJahZ6BNM9x1_KtskdJ2vz_FT5FrD4nZC0L0BAWkjq-xMARDeZsbA51YAOHP3v6X6UMAonffPEcohLC1FaGwpizVz6w3ZKrgD9qx8dY2sNJIuEpas1FTOf7cXtFiJacg2TAL8Nyo/s640/%25D0%25A1%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25BC%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B8+%25D0%25BE%25D1%2582+%25D0%25A1%25D0%259E%25D0%25A6%25D0%2590.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiy_rfXJahZ6BNM9x1_KtskdJ2vz_FT5FrD4nZC0L0BAWkjq-xMARDeZsbA51YAOHP3v6X6UMAonffPEcohLC1FaGwpizVz6w3ZKrgD9qx8dY2sNJIuEpas1FTOf7cXtFiJacg2TAL8Nyo/s320/%25D0%25A1%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25BC%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B8+%25D0%25BE%25D1%2582+%25D0%25A1%25D0%259E%25D0%25A6%25D0%2590.png" width="320" /></a></b></div><b><br />Едно време при соца сред учениците имаше ред и дисциплина, както и уважение към учителите. Залягахме над уроците и спазвахме добро поведение, защото иначе следваха наказания.</b><p></p><p>Ето как изглеждаше училището тогава. Сутрин при влизане в школото имаше дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха. Правеше се проверка за облеклото, нокти, коса, носна кърпа, връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. Всички спортуваха, няма болни, не болни. След това се правеше уборка на двора. После миене на ръце и в класните стаи.</p><p>Бие ли първият звънец, задължително всички са в стаята и приготвят учебници, тетрадки и пр. За това следеше дежурен ученик по клас. Редувахме се по пореден номер. Дежурният стоеше на вратата и когато другарката се зададеше, казваше „Клас стани, клас мирно“ и така стояхме, докато тя влезе в стаята, остави дневника на бюрото и каже „Седнете“.В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играеше“. А това да те извикат в стаята на директора си беше голям стрес, защото там се явяваш с родител, че и бой ядяхме пред класен и директор, а после и вкъщи пак.</p><p>Училището тогава не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да им мигне окото. Второ – нашите родители ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в училище и каквото каже, се изпълнява! Ред и дисциплина, ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено. Ако някой ученик имаше много отсъствия, идваше без домашни, се викаха родителите. Ако продължава, се намаляваше поведението и като крайна мярка следваше преместване в друго училище. Учителите някак знаеха как да ни накарат да внимаваме./Ретро.бг/</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-59370637744351118572021-01-17T17:33:00.005+02:002021-01-17T17:33:45.439+02:0015 000 лева за 2 стотинки от соца в НРБ!<p><b></b></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><b><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhYZVAoNxMhZfELHTy_6czzxr_Ga9KAbuilgWFaPVMsXUkmSEZiu1u0e7bHHTsCqEMMiy_mdjr6JTShfKaLqw9OtjwDtlbe_Mr5ZyJxENxWLc8rg7-zF-uV2Mgb08utD1fL87y7WV7RyXQ/s600/Soc+2+stotinki.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="600" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhYZVAoNxMhZfELHTy_6czzxr_Ga9KAbuilgWFaPVMsXUkmSEZiu1u0e7bHHTsCqEMMiy_mdjr6JTShfKaLqw9OtjwDtlbe_Mr5ZyJxENxWLc8rg7-zF-uV2Mgb08utD1fL87y7WV7RyXQ/s320/Soc+2+stotinki.png" width="320" /></a></b></div><b><br />Монета от 2 стотинки, изсечена по време на соца, е сред най-скъпите в момента. Това съобщи Георги Георгиев, шеф на Софийското номизматично дружество, пише „Телеграф“. Цената и върви от 6 до 8 хиляди лева. Специализирани сайтове обаче я предлагат и за 15 000 лева.</b><p></p><p>Двете стотинки са изсечени, за да се пуснат в масово обръщение през 1981 година. От тях има милиони. Има обаче няколко, които са със сбъркан надпис и затова са толкова скъпи и търсени от колекционерите. Те се броят на пръстите на ръцете, казва Георгиев. Други нумизмати уточняват, че бройката е само 20.</p><p>Ако се разровите в чекмеджета и шкафове, където държите непотребни вещи и попаднете на монета от две стотинки от 1981 година с надпис на реверса „Народна република България“, то трябва да знаете, че за нея може да получите сума, с която да си купите сравнително нова кола. Ще сте късметлия и ако попаднете на монета от 1 стотинка от същата година и със същия надпис. Цената й е малко по-скромна – около 10 000 лева, тъй като от нея има малко повече бройки – 137.</p><p>Нумизматите обясняват и защо тези монети са толкова уникални. По времето на соца в чест на 13 века от създаването на България БНБ решава да смени обичайния надпис на обикновените размени монети и вместо „Народна република България“ на тях да пише „Хиляда и триста години България“. Според Георгиев, за смяната на надписа е настояла лично Людмила Живкова.</p><p>Само, че някой от монетния двор забравя да смени матриците на 1 и 2 стотинки и така за изсечени 20 броя монети от 2 стотинки и 137 броя от монетите със стойност 1 стотинка.</p><p>Нумизматите обаче предвижат, че на редките монети има и фалшификати.</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-60786036087683602272021-01-17T17:26:00.003+02:002021-01-18T12:41:51.607+02:00Д-р Н. Болтаджиев: Хората през соца умираха като мухи, мислейки, че ги лекуваме!<p><b></b></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><b><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgM0Vv7df2vlOh0IwMU_nb6P81iIhk6PGhMikPkVH0fc49rFiFnIo0KgSeh2HQcs4HRSFTtQi1wtEFZ3cv5KbfSeJcvgjtyFK9jihM3M78O4Nm1jifQWEqi0h-eUHQM0fKz2cV1BwFfFYE/s640/Zdraveopazwane+v+NRB.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgM0Vv7df2vlOh0IwMU_nb6P81iIhk6PGhMikPkVH0fc49rFiFnIo0KgSeh2HQcs4HRSFTtQi1wtEFZ3cv5KbfSeJcvgjtyFK9jihM3M78O4Nm1jifQWEqi0h-eUHQM0fKz2cV1BwFfFYE/s320/Zdraveopazwane+v+NRB.jpg" width="320" /></a></b></div><b><br />Определено твърдя, че хората умираха като мухи през соца в НРБ. Но щастливи, мислейки, че ги лекуваме! </b><p></p><p>Здравеопазването тогава не беше безплатно. Нищо няма безплатно. Съществува голяма заблуда, че тогава сме имали здравеопазване. По това време аз самият работех в „Пирогов” и помня как умираха хората“.</p><p>С тези думи д-р Николай Болтаджиев, който преди промените от 1989 г. е научен сътрудник, II-ра степен в „Пирогов“, обори от първо лице внушението, че в онези години пациентите са получавали адекватна медицинска помощ.В предаването “Лице в лице“ по бТВ с водещ Цветанка Ризова той възрази е аргументи на Антон Кутев от БСП, че българите били лекувани „много добре по времето на комунизма“.</p><p>„Тогава не може да се каже, че имаше здравеопазване. Имаше някаква медицина, но без възможности. Инфарктът се лекуваше с лежане един месец. Въпреки че на Запад, извън социалистическия лагер, натъртвам „лагер“, защото си бяхме оградени с мрежи, имаше кардиоинвазивни методи за лечение. Откакто впоследствие се въведоха и станаха масови и у нас, смъртността от инфаркти в България падна три пъти. Така че това е доста показателно. Вярно, много се реагира срещу това, че е скъпа клинична пътека. Но точно по този начин може да направим разликата между един месец лежане за „лечение“ на инфаркт и кардиоинвазивната манипулация, съответно със стенд и т.н.“, направи паралел д-р Болтаджиев.</p><p>За методите за лечение по онова време, дори в най-добрата достъпна за народа тогава болница в България, медикът си спомня: „Даваха се хапчета. Разполагахме с три вида антибиотик, българско производство. Не бяха и стандартизирани, но само ние го знаехме това. И прилагахме и трите. То нямаше и друго. И ако се получи резистентност – пеницилин! Друго не можеше. Друго имаше само в Правителствена болница за определен кръг от хора от ЦК на БКП.</p><p>„Нифедипин“-ът, който днес е стотинки и се намира във всяка аптека, такова лекарство тогава нямаше. Имаше на Запад и в Правителствена болница. Хората тогава бяха държани в неведение. Лекуваха се с екстракт от „Дигиталис ланата“ – билка на таблетка (смее се), и „Антистенокардин“, което е нещо като светена вода“.</p><p><br /></p><p><b>Биография:</b></p><p>Роден на: 19 юли 1955 в София.</p><p>ОБРАЗОВАНИЕ</p><p>Висше образование от МА – София и специалност по хирургия от МА София, квалификации по съдова хирургия при МА София, артроскопска хирургия от Карл Щорц. Индивидуален курс по Системи и организация на здравеопазването – Париж, курс по организация и управление на болниците в Национален университет по здравеопазване в Рен – Франция. Здравен мениджмънт към Медицински университет -София. Стажове при Професор Наракас в Клиника “Лонжре” Лозана Швейцария, при Професор Алио в Университетски Болничен Център “Лаперони” в Монпелие – Франция, по хирургия в хирургичните центрове на Виши и Сент-Етиен – Франция, по ортопедия в кантоналните болници на Женева и Лозана – Швейцария.</p><p><b>ПРОФЕСИОНАЛЕН СТАЖ</b></p><p>Интернатура по хирургия във ВМА – София, ординатор в Хирургично отделение на ВБ – Русе, научен сътрудник III ст. в Клиника по възстановителна хирургия при СПЦП- София, научен сътрудник II ст. в Секция по Травматология при НИСМ „Пирогов“ – София, асистент в болница “Сен-Жозеф” – Ним –Франция, собственик и Медицински директор на MБАЛ „Света Богородица“, хонорован преподавател по здравен мениджмънт – болнично управление към Европейски колеж по икономика и управление.</p><p>НАУЧНА ДЕЙНОСТ Две авторски свидетелства за изобретения, Държавен регистър 74322 /1986, Авторски права 41504 / ИНРА и 336/1985. 49 научни публикации в специализирани наши и международни списания, конгреси, конференции и симпозиуми.</p><p><b>ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ</b></p><p>Членувал в Българското Научно Дружество по Хирургия, по Ортопедия и Травматология, Международната Асоциация по Пластична и Реконструктивна Хирургия – IРRАS, член на Български Лекарски Съюз, бивш секретар на Асоциация на Лекарите Франкофони в България, Заместник Президент и Представител за Балканите на Международна Медицинска Асоциация за Подпомагане и Развитие – АМIАD. Активен член на Ротари Интернешънъл – 1760-ти Дистрикт, Клуб Ним-Сен-Жил-Камарг, в последствие Почетен член, активен член на Ротари Клуб – София и Президент на Ротари Клуб София 2001-2002, Президент на Международен ротариански комитет Франция България – Българска секция. Номиниран от Американски Биографичен Институт за един от Петстотинте лидера на влияние в областта на медицината, обявен за „Мъж на годината“ за 1996 и 2011, вписан в изданието „Кой-Кой е“ на Кембридж. Награден с Почетния медал на гр. Кармо – Франция. Носител на “Пол Харис” от Ротари Интернешънъл. Заместник председател на Сдружение за развитие на българското здравеопазване. Член на Управителният съвет на Гражданска инициатива Справедливост. Член на Център за здащита правата в здравеопазването.Вижте още:<a href="http://www.starokino.com/2020/12/5_7.html">Лекуваха ни без пари, всеки строеше къща със заем и още 5 неща</a></p><p>Източник: www.istoricheskidnevnik.eu</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-15299366478353185822021-01-17T17:08:00.006+02:002021-01-17T17:27:04.623+02:00Ако К-19 бе по времето на соца в НРБ, щеше да бъде ликвидиран само с тези 10 мерки<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgDIwNtAA0m9efvi8Ro9fpxpLTDwthv9hwphxFDiC1wHCjTHLi-rIsA3gXiPhnjgZmLZAauLIxzlU61xw7jMadEhqFxBaNejeoaRlL3LBMQZO2J3uiSAodMQPE61RigGy32KtZdaBpgYRY/s650/%25D0%2591%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%2586%25D0%25B0.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="650" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgDIwNtAA0m9efvi8Ro9fpxpLTDwthv9hwphxFDiC1wHCjTHLi-rIsA3gXiPhnjgZmLZAauLIxzlU61xw7jMadEhqFxBaNejeoaRlL3LBMQZO2J3uiSAodMQPE61RigGy32KtZdaBpgYRY/s320/%25D0%2591%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%2586%25D0%25B0.jpg" width="320" /></a></div><br />Известният пловдивски адвокат Тодор Кръстев коментира ситуацията с разпространението на коронавируса у нас. Той начерта 10 мерки, които щяха да се предприемат, ако пандемията се бе случила по време на соца, информира Пловдив24.<p></p><p><br /></p><p><b>Ето какво написа Тодор Кръстев (публикуваме думите му без редакторска намеса):</b></p><p>„Изкушавам се да споделя как евентуално щеше да се процедира, ако епидемията от Ковид се беше случила по времето на социализма. Ще изброя само десет мерки и мероприятия, които щяха да бъдат реализирани.</p><p><b>Първо</b> – във всеки областен град щеше светкавично да се отдели и структурира специализирана болница, която да се грижи само и единствено за болните от Ковид.</p><p><b>Второ</b> – въпросната болница щеше да бъде оборудвана с най-добрата медицинска техника, апаратура и медикаменти, щеше да бъде напълно обезпечена ресурсно и кадрово.</p><p><b>Трето</b> – нямаше да има никакъв проблем с логистиката и транспорта. В Спешна помощ щяха да бъдат отделени достатъчно специализирани линейки, оборудвани с всичко необходимо, за да превозват и обслужват болните.</p><p><b>Четвърто</b> – всеки, който се оплаче на специализираните телефони, че има оплаквания, нямаше да бъде разкарван по лабораториите за тестуване, а щеше да е посещаван вкъщи, за да му се направи тест, както и щеше да бъде прегледан и консултиран на място. Болният щеше да бъде задължително посещават от специалисти, за да се следи регулярно как се лекува вкъщи и дали има нужда от нещо.</p><p><b>Пето</b> – на родителите на всички ученици, които са намерени по улиците, по време на дистанционното обучение и изолация, щяха да бъдат налагани тежки глоби.</p><p><b>Шесто</b> – ако болен не бъде приет светкавично за лечение, наказанието нямаше да бъде уволнение за директора на болницата, а затвор за същия.</p><p><b>Седмо </b>– светкавично щяха да бъдат ангажирани структурите на армията и полицията в помощ на здравната система. С транспорт, логистика, сигурност и ред, проблеми нямаше да има.</p><p><b>Осмо</b> – всички влизащи на територията на България щяха да бъдат тествани и преглеждани още на границата от компетентни специалисти и при нужда светкавично изолирани.</p><p><b>Девето</b> – нямаше да има никакъв недостиг от сестри и лекари със съответната специалност. Плановият прием и разпределението по онова време не допускаше подобни кризи.</p><p><b>Десето</b> – по предприятия и учреждения щяха да се раздават безплатно лекарства и хранителни добавки, както и ежедневно щеше да се извършва инструктаж за мерките, които трябва да се спазват. Вижте още:<a href="https://www.starokino.com/2021/01/blog-post_60.html">Д-р Н. Болтаджиев: Хората през соца умираха като мухи, мислейки, че ги лекуваме!</a></p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-22822300477393397562021-01-17T09:57:00.005+02:002021-01-17T09:57:36.078+02:00Смелите бойци на гранични войски!Посвещава се на всички граничари<p style="text-align: center;"> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhNWgVsKkkayZjoAiXuXxP4L19cOvKX4oB7pnvwaL2ogKCM3TtrpjK2V_liGPRXHKox4BHu5wMVVipQiOQ9RU9Prnhysbq_Ky7FDsBwjP_FahbDXg8Zkx9I1nvK_py-hu2ZqZZKteQ9Sn0/s640/2021-01-17_095103.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhNWgVsKkkayZjoAiXuXxP4L19cOvKX4oB7pnvwaL2ogKCM3TtrpjK2V_liGPRXHKox4BHu5wMVVipQiOQ9RU9Prnhysbq_Ky7FDsBwjP_FahbDXg8Zkx9I1nvK_py-hu2ZqZZKteQ9Sn0/s320/2021-01-17_095103.png" width="320" /></a></div><br />В мрачна непрогледна нощ<p></p><p style="text-align: center;">по стръмнини и по пътеки,</p><p style="text-align: center;">метнал автомат и нож,</p><p style="text-align: center;">граничарят бди над всеки.</p><p style="text-align: center;"><br /></p><p style="text-align: center;">За него пек и буря няма,</p><p style="text-align: center;">в студ и сняг е закален.</p><p style="text-align: center;">Не е при него вече мама -</p><p style="text-align: center;">той мъж е във халат зелен.</p><p><br /></p><p>Нека сега видим какво се е случвало по родните ни граници в годините непосредствено след Втората световна война.</p><p>Кои са били най – известните случки и герои, оставили следа в историята на страната ни? Много са падналите герои, много са ранените, много са и прославилите българското оръжие. За съжаление мирните дни по нашите граници са малко и не зависят много от обявените официално войни.</p><p>В средата на миналия век обстановката на държавната граница става доста усложнена. Само за периода 1947 г. – 1950 г. броят на въоръжените стълкновения е 1446. А през следващите две години граничните наряди “се срещат” с още 218 въоръжени нарушители.През 1946 г. започват гръцки нападения на българска територия и постоянни престрелки с българските гранични постове по южната граница. Гърция проявява аспирации към 39-те острова в река Марица. На 4 април 1948 г. гръцки въоръжени сили навлизат с масирано нападение на българска територия и заемат „Горния“ остров, избивайки българските войници от граничния наряд, като изхвърлят телата на граничарите в реката. С бърза контраатака, само със силите на гранични войски противникът е изтласкан обратно и суверенитетът върху острова е възстановен. На 11 април</p><p><br /></p><p>1948 г. районът отново е нападнат. При гръцкото нападение е ранен тежко българският граничар редник Михаил Георгиев Михайлов, който след 3 дни умира от получените в боя с гърците рани. Четири години по – късно Гърция става член на НАТО и набира още смелост за нападения по южната българска граница. През цялата година островите са подложени на обстрел от страна на гръцката армия.На 26 юли 1952 г. срещу „Източния“ остров започва гръцка атака от 15-20 жандармеристи. Атаката е посрещната от само 1 български граничен наряд от 3 граничари. Старши на наряда е редник Цветан Атанасов Петков, заедно с редниците Давидов и Петков. Гръцката жандармерийска част е отблъсната.</p><p><br /></p><p>През нощта на 26 срещу 27 юли 1952 г. островите са атакувани от няколко десетки гръцки жандармеристи. Група от 30-35 гръцки жандармеристи е пропусната от българския наряд и с точен, убийствен огън българските граничари поразяват смъртоносно няколко от жандармеристите. Старшият на наряда мл. с-т Бонев забелязва, че зад основната група се движи командващият гръцки офицер заедно с още няколко от жандармеристите, носещи картечница. Отличната стрелба, с която Бонев поразява офицера, а редник Иван Цанков — картечаря, обръщат гръцката част в отстъпление и тази тяхна атака е успешно отблъсната. Противникът се прегрупира и отново навлиза на българска територия. Тук численото превъзходство на гърците е сразено от точния кръстосан огън на 2-та български усилени наряда. Атаката става масирана, като стрелба е открита по всички околни острови. Противникът е отблъснат, като изоставя на наша територия убитите офицер и жандармеристи, оръжие и боеприпаси.</p><p><br /></p><p>По време на тези конфликти загиват около 50 български войници и офицери. На гръцката жандармерия са нанесени значителни загуби, но точни данни за тях не са известни.</p><p>Бойното кръщене на гранични войски е повече от успешно.</p><p>Следват няколко геройски подвига на млади хора, които и до днес са пример за всички военнослужещи.</p><p>На 1 юли 1953 г. младши сержант Вергил Ваклинов, редник Трайко Стаменов и служебното куче Вихър изпълняват бойна заповед по охрана и отбрана на държавната граница край с. Бръщен. Около 21:30 ч. чуват изстрели откъм района на Римския мост на Доспат дере. Вергил Ваклинов и Вихър, следвани от Трайко Стаменов, се отправят към района на престрелката.</p><p>Минути преди това въоръжена група от 4 диверсанти, завръщаща се нелегално в Гърция, след като е изпълнила задачата си в България, се е натъкнала на наряд от съседната гранична застава. Вергил Ваклинов пресича пътя на нарушителите, преследва ги по посока на държавната граница, като успява да залови жив един от тях.В местността Чуката (сега Ваклинова чука), намираща се на 700 м. югоизточно от с. Бръщен, той е тежко ранен при престрелка с другите трима нарушители. Един нарушител е убит от служебното куче Вихър, което също загива в схватката с него. Останалите двама от групата успяват да преминат на гръцка територия.</p><p>След приключване на сражението тежко раненият Вергил Ваклинов през нощта в продължение на часове е носен на ръце от другарите си до съседното село Марулево, където местните селяни окосяват голяма поляна, за да може рано сутринта на 2 юли да кацне изпратен от София санитарен самолет, който да го транспортира до болница. Въпреки положените усилия от другарите му, от местното население и от властите, Ваклинов умира по време на полета.През първата половина на месец март 1952 г. група от четирима диверсанти преминава границата от гръцка на българска територия близо до с. Вълче поле, достигайки подножието на връх Сарабурун. В близост до Сарабурун се намира кошарата на овчаря Атанас Горастев. Бандитите се опитват да го вербуват за тяхната кауза, като му поставят различни задачи, с уговорката, че на връщане ще проверят как ги е изпълнил. След това те продължават към Шейновец и вътрешността на страната. Овчарят информира граничарите, но вече е късно. Тъй като се предполага, че и на връщане бандитите ще използват същия маршрут, командването на гранични войски взима решение да се направи засада на пътеката, по която се движат бандитите.В 6 ч. сутринта на 31 март 1952 г. диверсантите попадат на засадата. Заповядано им е да се предадат. Те не се подчиняват и започва престрелка между тях и граничарите. Бандитите се пръскат моментално и всеки сам започва да търси начин да се измъкне от засадата. Постепенно част от боя се пренася и по склоновете на Сарабурун. Пръв пада убит Стоил Косовски, докато хвърля граната по бандитите. Георги Стоименов е тежко ранен. След края на боя на път за болницата Стоименов умира. Асен Илиев се отделя от останалите незабелязано и тръгва да пресече пътя на бандитите на граничната бразда близо до пирамида 371, където излиза „бандитската пътека”. Никой не забелязва кога Асен се отделя от другите. След края на боя го намират убит, а близо до него е открит убит и единият от бандитите.Десетки са още тези, които отдадоха живота си в защита на родните граници – лейтенантите Младен Калеев и Иван Батов, младши сержант Иван Миладинов, ефрейтор Илия Русев, редниците Георги Пирдопски, Дончо Ганев…</p><p>Сарабурун, Стоил, Асен, Вихър, Георги, Вергил, Чуката, Горния остров. По – добре е да помним имената от колкото датите. Вижда се, че дори в мирно време, граничарската служба е тежка и опасна и не трябва да получава политическа украса, а само почит и уважение.</p><p>Поклон пред героизма и саможертвата на българския граничар!</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-67488132126166582282021-01-17T09:49:00.004+02:002021-01-17T09:49:33.908+02:00Прескочи кобила и още за игрите от нашето детство<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhUqUlNRB-fUkd3wWvCxTzyUQcV-QMoK59iNslPQzzmYt6XAp9JV21y2pSzlCAcwLoaTE2kkOJ5S6lGIDMrpsaMYPf6ihzdBOwOvZzvyCkMxIRAHSn9GBiNC_8OfdLMTngtjSq_gHu6ohI/s640/%25D0%2594%25D0%25B5%25D1%2582%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B2%25D0%25BE.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhUqUlNRB-fUkd3wWvCxTzyUQcV-QMoK59iNslPQzzmYt6XAp9JV21y2pSzlCAcwLoaTE2kkOJ5S6lGIDMrpsaMYPf6ihzdBOwOvZzvyCkMxIRAHSn9GBiNC_8OfdLMTngtjSq_gHu6ohI/s320/%25D0%2594%25D0%25B5%25D1%2582%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B2%25D0%25BE.jpg" width="320" /></a></div><br />Днес сред децата и младежите (и не само) са много популярни военните и екшън компютърни и PlayStation игри. По времето на моето социалистическо детство бяха популярни едни малко по-други „екшън“ и „военни“ игри. Те не се водеха с мишка и джойстик във виртуалното пространство, а в реалната действителност - сред блокове, градинки, строежи, улици, коли и т.н. Някои от тях носеха дори съвсем реален риск за здравето. Но пък бяха заредени с толкова ENERGY & FUN, че просто не можехме да им устоим! Ще ви споделя моето ТОП3 на екшън игрите от СОЦ детството ми. <p></p><p><br /></p><p>На ПЪРВО МЯСТО, без никакво съмнение, поставям играта на фунийки, или „фишки“, на жаргон. Тя много прилича на днешния пейнтбол, с тая разлика, че я играехме абсолютно навсякъде в квартала, а не в контролирана, затворена среда и добре защитени със специална екипировка. Най-интересно ни беше да я играем по строежите. Макар това я правеше двойно по-опасна. Необходимите „оръжия“ и „амуниции“ за играта бяха железните, алуминиеви, медни тръби, с които се изстрелваха хартиените фунийки. „Хартиени фунийки“ звучи доста безобидно. Но това нещо, изстреляно от 70-100 сантиметрова дълга и тънка тръба, дори без да е със слепен с лепило връх, летеше като куршум и ако те удареше по голите баджаци, ръка, или не дай боже, в шията или лицето – доста болеше (някои садистчета дори слагаха карфици на върха, но не за игра помежду ни – имахме си джентълменски етикет, а за да тормозят врабци, гълъби, кучета, котки или мрежата на прозореца на кварталния гадняр, Бай Фильо). За съжаление, понякога се случваха и трагични инциденти с уцелени лошо очи. Тогава трудно се намираха защитни очила (някои ползваха слънчеви), но болшинството играехме без абсолютно никаква защита. Стрелбата от врата нагоре беше забранена, но не всички бяха знаменити стрелци.</p><p>Някои тръби бяха истинско произведение на изкуството. Много популярни бяха прикладите направени с форма на пушка – парче дърво изрязано или издялано в съответната форма със залепена отгоре, обикновено с изолирбанд, тръба. Имаше и двуцевки, че дори и трицевки. Дървото се украсяваше с дърворезба, с прогаряне, лепенки – имаше наистина много яки „пушки“.</p><p>Да си намериш готина тръба обаче въобще не беше лесна задача. Трябваше да имаш връзки за тая работа – човек, който работи в завод за производство на тръби, полилеи, лаборатории и др. подобни, където се правеха или използваха подобни тънки и прави тръби. Един приятел съсипа скъпия семеен полилей за да си направи тръба, за което отнесе сериозен бой от баща си, а после и от майка си. „Патрондашите“ си ги правехме от срещуположно залепени лентички лекопласт или от прецизно изрязани парчета картон с изолация – забивахме фунийки в улеите и дупките на изолацията. Зад ушите, а по-къдрокосите – в косата, също бяха много популярни места за държане на бързи куршуми. Самите фунийки бяха втората много-много важна част от играта. </p><p>Тогава списанията с лъскави и гладки странички бяха липсващ деликатес. Повечето печатни издания бяха вестници с едни много тънки и грапави страници, или списания – с още по-дебели и грапави. Но имаше едно списание, което беше абсолютният връх на сладоледа и неговото име беше… и нейното име беше… „Жената днес“! Това списание предлагаше перфектния изстрел. Страничките му бяха като на западните списания и дори в някои отношения, по-добри. Бяха гладки, тънки и много леки. В същото време фунийките ставаха здрави и летяха с огромна скорост и точност (разбира се, ако знаеш и как да ги правиш добре – за което също се изискваше доза умение). Затова беше много важно ако не майка ти, то поне някоя баба, леля или съседка да е абонирана за това култово по онова време списание. Така получаваш постоянен достъп до най-добрите амуниции. </p><p>Защото по РЕП-овете или бързо свършваха или въобще ги нямаше. Другият вариант бяха западните списания, които още по-трудно се намираха, а и родителите си ги пазеха и слагаха под масички и по специални поставки за да се фукат с тях на гостите си. Т.е. пазеха ги като зениците на очите си и ако гепиш някое – е, спомнете си за приятеля ми, оня с полилея… Самата игра си беше нещо средно между чист екшън с много тичане, скачане, стрелба и тактика. Разделяхме се на 2 отбора, избирахме района на игра и започвахме. Както казах вече, района можеше да бъде навсякъде, но най-ценни за игра бяха междублоковите пространства със самите блокове, входове, мазетата, градинки и паркинги с коли отпред и пр. препятствия, и скривалища. Но строежите, които около нас по това време изобилстваха – строяха се непрекъснато нови панелки, бяха „супер терена“ за игра на фишки! Беше си бая опасно, защото не бяха обезопасени за подобни мероприятия, но може би именно тая тръпка ни привличаше толкова към тях. Спомням си как един приятел за една бройка да полети от шестия етаж, защото залитна на един чакъл и само намесата на друг приятел, който го хвана буквално на ръба, го спаси от падане върху панели и бетонни блокове. Но пък, мамка му, толкова забавно беше! Самата подготовка за играта, нарязването на страничките от „Жената днес“ на тънки лентички, правенето на фунийките, зареждането на пушките и тръбите, съставянето на тактика за боя… абсолютната №1 екшън игра от соц детството!</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-59772816327158078582021-01-16T18:34:00.007+02:002021-01-16T18:34:59.434+02:00Почивките бяха по 14 дни, с карти, включващи всичко за една почивка<p><b></b></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><b><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiguk25CAmuaHGOSLX6KbObmMUoNoFM-lvsy2tRWVzely__N6fOCX2UuPV5zMB16-VyLBZdnEeUBRqAdS2tBA8YMdi9rn5pNBxnCAoHcrepQ3WAAFMOE9E7rRCa6Q1MOFqK__rRpeAK7t8/s640/2021-01-16_183146.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiguk25CAmuaHGOSLX6KbObmMUoNoFM-lvsy2tRWVzely__N6fOCX2UuPV5zMB16-VyLBZdnEeUBRqAdS2tBA8YMdi9rn5pNBxnCAoHcrepQ3WAAFMOE9E7rRCa6Q1MOFqK__rRpeAK7t8/s320/2021-01-16_183146.png" width="320" /></a></b></div><b><br />По времето на социализма отдихът бе неизменна и задължителна част от трудовото ни всекидневие. Хората здраво работеха, но държавата им бе гарантирала заслужена почивка.</b><p></p><p>Според Кодекса на труда всеки работещ имаше право на 14 работни дни годишен отпуск. Някой категории ползваха по 20, а униформените – цял календарен месец.</p><p>Почти всички категории работници и служещи си имаха почивни станции на най-хубавите места в страната – задължително по морето, балнеосанаториуми във Велинград, Поморие, Павел баня, Вършец и къде ли не из богатата ни на минерали извори родина. През зимата се пукаха по шевовете станциите в Рила, Пирин, Родопите,Стара планина…</p><p><br /></p><p>Мнозина си позволяваха лукса всяка година да почиват и на море, и на планина. Някои работяги, свикнали със селския труд, пренебрегваха отдиха и се хващаха на работа в кооперативите или в личните си стопанства, но това си беше техен избор.</p><p>За младежите и децата бе създадена широка мрежа от лагери и почивни станции, където всяко лято бъдещето на нацията почиваше, спортуваше, занимаваше се с увлекателни дейности и игри.</p><p><br /></p><p>Неслучайно населението на България наближаваше 9 милиона.</p><p>И така до „избухването” на т. нар. демокрация. Сега някои от по-възрастните не си спомнят кога за последен път са виждали море. В скъпоплатените СПА центрове се глезят олигарси, мутреси, богаташи с неизвестен произход на парите си и, разбира се, новите ни политици и „народни” избраници. Простолюдието работи на няколко места, за да свърже двата края и въобще не му идва на ума да почива – така, докато се пресели в т. нар. по-добър свят.</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-3512724050519551242021-01-16T18:26:00.005+02:002021-01-16T18:26:49.880+02:00Спомен за една лятна ученическа бригада в АПК<p><b></b></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><b><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjSGPwuDKXipmuUeg35bitBeJvW7MjlGz9_6nkp_kGlkKYqEu-1yUKBaNdimBqPfMcepcrRv37c3S9u6254GxALXPVNPqWAWwPQQEEz-ZVo0z9WuVBIT2fyVdjiRHbCfSFZ1Nuk9R8SWmk/s640/2021-01-16_182328.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjSGPwuDKXipmuUeg35bitBeJvW7MjlGz9_6nkp_kGlkKYqEu-1yUKBaNdimBqPfMcepcrRv37c3S9u6254GxALXPVNPqWAWwPQQEEz-ZVo0z9WuVBIT2fyVdjiRHbCfSFZ1Nuk9R8SWmk/s320/2021-01-16_182328.png" width="320" /></a></b></div><b><br />Незабравими спомени, буйна младост, много смях и вяра, че ако защитаваш правдата и приятелите си, сигурно си в правилната посока. Връщам се назад в далечната 1978 година, когато за последен път бях на лятна ученическа бригада в АПК Стара Загора. В съседство с нашия лагер е разположен този на „колегите“ в консервния комбинат „Петко Енев“.</b><p></p><p><br /></p><p>Винаги сме им завиждали, че работят във фабрика, на закрито, а нашето училище години подред го разпределяха по кърищата, а там определено си беше по-тежко. Но да карам подред… Влизаше се през парадния вход, под голямата табела „АПК СТАРА ЗАГОРА“ и вдясно по алеята се озоваваш в лагера за бригадири – няколко бараки за по 20 човека, тревясал плац със забито национално знаме в средата и външна тоалетна със „Стая за девойката“, в която уж имаше един бойлер, за съжаление невинаги работещ. И туй то. Останалата атракция – на полето. За четири години бяхме станали тесни специалисти по обезметляване на царевица в опитните ниви край старозагорското село Маджерито. Който не е вършил тази дейност, няма как да ме разбере.</p><p><br /></p><p><br /></p><p>Не се плашехме от работа, бяхме отговорни и трудолюбиви деца, но условията са си изключително тежки.Закарваха ни към 6 сутринта на блока и ни пускаха между два реда в избуялата над 2 м царевица. Трябваше да се върви и с двете ръце да се прекършват на върха „метличките“ на растенията. Добре, но съществуваше една малка ранна подробност – когато пристигахме на полето, студена кладенчова вода вече напояваше обилно междуредията. Бяха ни раздали по едни галоши и обути в тях влизахме „в кален бой“, защото трябваше да се работи бързо, имаше норма. На места затъваш до средата на прасеца, дърпаш крака, галошът остава всмукан като в блато, улавяш се за стъблата, за да излезеш и накрая се тръшнеш я по корем, я на дупе в калта. А редовете дълги, дълги, краят им не се вижда.</p><p><br /></p><p>Краката ни замръзваха, въпреки че беше юли месец. По някое време спираха водата и тръгвахме по-устремно, но пък излизаше друг проблем. Листата на царевицата идваха на височината на гърдите, врата и лицето, а както знаете острите им ръбове са доста „резливи“. Обръщахме работните куртки с копчетата назад, за да защитим с гърба и яката поне донякъде откритите части. Целите бяхме нарязани, а от потта щипеше още по-здравословно.Продължаваме, часовете се нижат, слънцето се изкачва и започва силно да прежуря, влагата под краката ни се изпарява, прахът от метлиците, които чупим, се сипе върху нас, залепва по потната кожа, влиза в очите и носа. На места редовете наистина бяха дълги по 500 м и ако си по-бавен, изоставаш от групата, оказваш се сам в този ад и ти призлява.</p><p><br /></p><p> </p><p><br /></p><p>А командирите стоят на високия синор и ай някъде си пропуснал някоя метла, тя стърчи издайнически, видима отдалеч, шефовете крещят:“Връщай сеее! Отначало, провери си реда!“ И така ден след ден – един месец, с някои прекъсвания, за да помогнем на друга нива или ТКЗС, като оберем доматите, чушките, лука… Най-яркият ми спомен обаче е свързан с едно произшествие. Отидохме както винаги една сутрин на кукуруза, но няколко дни подред усилено напояваха и много момичета бяха започнали да се оплакват от болки в корема – просто измръзвахме в тая ледена вода. Бях с помпозното звание тогава „командир на отряд“. Още в 8 часа събрах всички извън редовете и казах, че се прибираме в лагера.</p><p><br /></p><p>Транспорт по това време съответно нямаше и тръгнахме пеша през нивите със закачки и смях, типично безгрижно и по младежки.Росни-пресни пристигнахме към 9,30. Всяка бригада си имаше по един ЗКПЧ – зам.-командир по политическата част. Той ни посрещна свъсен и ни попита защо се прибираме по никое време. Изтипосах се отпред и войнствено казах, че аз съм ги организирала, защото има много от нас с оплаквания. Продължих да вадя вода от 9 кладенеца, все силни доводи, че сме жени и ще раждаме деца и ако сега в ледената вода се повредим, кой ще е виновен…</p><p><br /></p><p>В това време идва и Главния – командира на бригадата. Ние стоим в средата на плаца, мен ме заклеймиха, че правя ПОЛИТИЧЕСКА ДЕМОНСТРАЦИЯ и ЩЕ МЕ ИЗКЛЮЧАТ ОТ КОМСОМОЛА за постъпката ми. В този момент ледената вода в редовете с царевица ми се видя топла. Разпуснаха по бараките останалите, а на мен ми връчиха една опърпана метличка, с която да мета плаца. За наказание и публично порицание. Нали се сещате как се мете трева с метла и то такова огромно пространство. Изключването сякаш го преживях, но обидата от унижението ме накара да заподсмърчам. В този момент виждам, че до бариерата стои майка ми, грейнала като Месия за страдащите. По какъв случай е дошла, нямам спомен, не сме имали свиждания. И добре, че дойде. Така де – „майчица, златна сенчица“. Командирът беше известен със залитането си по женската част, а мама си беше хубавелка. Той се завъртя край нея, заусуква се, тя го попитала защо мета сама по обед и той обяснил, че имало малко недоразумение. След 5 минути ме освободи „от повинност“. Не случайно са го казали хората:“Красотата ще спаси света“, в случая тя спаси провинилия се ПОЛИТИЧЕСКИ…</p><p>Автор: Красимира Янкова /www.zarata.org/</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-44206328372172928802021-01-16T18:21:00.006+02:002021-01-16T18:21:58.382+02:00Когато метеори пореха вълните на Дунав <p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj-3NLk2CcrDR1VkPDk3K_2QuM2P0YG5AirC0u_9Ok4JslU6R4-Me6IEnibKCG3CpmFa12oaRyC0k67v0JL2_hF4J0_s5wVJH5lv3WSRb1lVDXe_B87dI49LgXf9DfwFVPvUiL_QhmQIM8/s640/2021-01-16_181733.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj-3NLk2CcrDR1VkPDk3K_2QuM2P0YG5AirC0u_9Ok4JslU6R4-Me6IEnibKCG3CpmFa12oaRyC0k67v0JL2_hF4J0_s5wVJH5lv3WSRb1lVDXe_B87dI49LgXf9DfwFVPvUiL_QhmQIM8/s320/2021-01-16_181733.png" width="320" /></a></div><br />До 1970г БРП получава 6 бр. СПК “Метеор” с капацитет от 70 места, пътуващи по линията: Русе -Свищов- Никопол- Козлодуй-Лом -Видин. „Корабите на подводни криле „Метеор” и „Възход” спират на Арчар (древната Рациария), Долни Цибър, Остров, Вадин, Байкал, Загражден, Кривина, Ряхово, Малък Преславец и Попина”. Някога – да, но не сега! Пише „Морски вестник”през 2015г. <p></p><p><br /></p><p>Возил съм се много пъти.Пътувала съм от Видин-Оряхово и обратно.Беше приказно! Гледаш как пори водата,че чак ти става страшно.Бърз,удобен и евтин транспорт.А вие спомняте ли си?</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-29464910710398617872021-01-16T18:05:00.006+02:002021-01-16T18:05:43.540+02:00Прочетете написаното,след това изчакайте... само за момент и вижте как всичко започва да се променя<p><b></b></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><b><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgGkhwB_TjI9HF44RkXlvzK14norMjAB5hpBBt1XR2joTDOJ9smugyAKWSTjhVyvxH3ndLgbSqqVfLjf3J5uoaJvW1TlHo5iRLsAT1VtaCrHEni-QAhdsPhZAp5NMO0s46KeJOiz9mouYE/s640/2021-01-16_180356.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgGkhwB_TjI9HF44RkXlvzK14norMjAB5hpBBt1XR2joTDOJ9smugyAKWSTjhVyvxH3ndLgbSqqVfLjf3J5uoaJvW1TlHo5iRLsAT1VtaCrHEni-QAhdsPhZAp5NMO0s46KeJOiz9mouYE/s320/2021-01-16_180356.png" width="320" /></a></b></div><b><br />"Пуснете хората, които не са готови да ви обичат! Това е най-трудното нещо, което ще трябва да направите в живота си, а също така ще бъде и най-важното: спрете да давате любовта си на онези, които не са готови да ви обичат.</b><p></p><p>Спрете да провеждате трудни разговори с хора, които не искат да се променят.</p><p>Спрете да се появявате за хора, които са безразлични към вашето присъствие.</p><p>Спрете да обичате хората, които не са готови да ви обичат.</p><p>Знам, че вашият инстинкт е да направите всичко, за да спечелите добрите грации на всички около вас, но това е и импулсът, който ще ви лиши от вашето време, енергия и психическо, физическо и духовно здраве...</p><p>Ако сте изключени, едва доловимо обидени, забравени или лесно игнорирани от хората, на които предлагате времето си, вие не правите услуга, като продължавате да им предлагате своята енергия и живот.</p><p>Истината е, че не сте всички... И че не всеки е за Вас...</p><p>Именно това прави този свят толкова специален, когато откриете малкото хора, с които имате истинско приятелство, любов или връзка...</p><p>Ще разберете колко е ценно...</p><p>Защото сте преживели това, което не е...</p><p>Може би, ако спрете да се появявате, ще бъдете по-малко търсени...</p><p>Може би, ако спрете да опитвате, връзката ще приключи...</p><p>Може би, ако спрете да изпращате съобщения, телефонът ви ще остане тъмен в продължение на дни и седмици...</p><p>Може би, ако спрете да обичате някого, любовта между вас ще се разтвори...</p><p>Най-ценното и важно нещо, което имате в живота си, е вашата енергия.</p><p>Не е само вашето време, тъй като е ограничено...</p><p>Това е вашата енергия!</p><p>Това, което даваш всеки ден, е това, което ще се създава все повече и повече в живота ти.</p><p>Тези, на които ще дадете времето и енергията си, ще определят вашето съществуване.</p><p>Когато осъзнаете това, започвате да разбирате защо сте толкова нетърпеливи, когато прекарвате времето си с хора, които не ви подхождат, и в дейности, места, ситуации, които не ви подхождат.</p><p>Ще започнете да осъзнавате, че най-важното нещо, което можете да направите за живота си, за себе си и за всички, които познавате, е да защитите енергията си по-яростно от всичко друго.</p><p>Направете живота си безопасно убежище, в което се допускат само „съвместими“ с вас хора.</p><p>Вие не носите отговорност за спасяването на хора.</p><p>Вие не носите отговорност да ги убедите, че трябва да бъдат спасени.</p><p>Не е ваша работа да съществувате за хората и да им давате живота си, малко по малко, момент след момент!</p><p>Защото, ако се чувствате зле, ако се чувствате длъжни, ако се чувствате задължени, вие сте коренът на всичко това чрез вашето настояване...</p><p>От вас зависи да осъзнаете, че сте любими на вашата съдба, и да приемете любовта, която смятате, че заслужавате.</p><p>Решете, че заслужавате истинско приятелство, истинска ангажираност и пълна любов с хора, които са здрави и проспериращи.</p><p>След това изчакайте... само за момент...</p><p>И вижте как всичко започва да се променя... "</p><p>Сър Антъни Хопкинс</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-66409140908704132042021-01-16T17:36:00.004+02:002021-01-16T17:36:58.339+02:00Павлик Морозов е детето “герой”,предало баща си на комунистите<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi90pnP5oXtl_VsaBR-gcPymXIW80_Ut8wAOAfEwL8zPyO48YmC77YIcnhN0mBSLz_AFkvnOjjIAvmrl5JsXyFS7KZ-BuIKuqI5_Wjn7NMhShJrqBOCYVob9cETOsQddd2NmmV4ppgox8I/s640/%25D0%259F%25D0%25B0%25D0%25B2%25D0%25BB%25D0%25B8%25D0%25BA+%25D0%259C%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25B7%25D0%25BE%25D0%25B2.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi90pnP5oXtl_VsaBR-gcPymXIW80_Ut8wAOAfEwL8zPyO48YmC77YIcnhN0mBSLz_AFkvnOjjIAvmrl5JsXyFS7KZ-BuIKuqI5_Wjn7NMhShJrqBOCYVob9cETOsQddd2NmmV4ppgox8I/s320/%25D0%259F%25D0%25B0%25D0%25B2%25D0%25BB%25D0%25B8%25D0%25BA+%25D0%259C%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25B7%25D0%25BE%25D0%25B2.png" width="320" /></a></div><br />Предало го, като противник в установяване на комунистическата власт в селото им. <p></p><p>Бил скрил жито, за да не го секвестират, както и като кмет е издал документи на заточеници, с които те да избягат...</p><p><br /></p><p><b>Негови са думите:</b></p><p><br /></p><p>“Гад си ти, тате!”</p><p>Тази история е вдъхновила четения, поеми, песни, пиеси, една опера и шест биографии!</p><p>Що се отнася до 18 годишната Хелена от Масачузетс, тя преди дни докладва на полицията майка си, чичо си и леля си, за това, че са участвали в протеста при Капитолия. </p><p>Момичето изпратило видео и снимки, на които ясно се виждат лицата им. </p><p>Казва, че го е сторила след вътрешна борба, питала се е “дали това е редно”, но принципите и са надделели. </p><p>Близките и роднини са арестувани незабавно, а майката е уволнена от работа!</p><p>...и понеже родителите й, след това уволнение, не могат да плащат за колежа, Хелена си открила дарителска сметка. </p><p>В нея момичето вече има събрани над 58 000 долара.</p><p>Помните ли...</p><p>Оруел беше описал детската организация, която е длъжна да подслушва родителите си и да докладва...</p><p>Изглежда това ще е света ни.</p><p>Новото нормално.</p><p>Христо Христов</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-9435472693784061022021-01-16T10:30:00.002+02:002021-01-16T10:30:13.486+02:00Такива бяха моделите през 60-те.Стил класа и естествена красота<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjj8R5agQXqoP83qTKgQ5XJkEo-nYU4ifn-1rYL1kihlSCTgNtMrTpDk6k1wHfVEl6_6BvCeTRD20rw9lWTfA3GwyvbO7X0QsYIIrDqM6diWjx3NURh9mMTGu_7WzuW6FzMJitq6y_u3e8/s640/2021-01-16_102814.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjj8R5agQXqoP83qTKgQ5XJkEo-nYU4ifn-1rYL1kihlSCTgNtMrTpDk6k1wHfVEl6_6BvCeTRD20rw9lWTfA3GwyvbO7X0QsYIIrDqM6diWjx3NURh9mMTGu_7WzuW6FzMJitq6y_u3e8/s320/2021-01-16_102814.png" width="320" /></a></div><div style="text-align: center;"><b>Отляво надясно: Сандра Кристенсен, Патриша Мадън, Катлийн Браун и Каролайн Кросби.</b></div><p></p><p><br /></p><p>През 60-те се създава ново разбиране и концепция за човешкото тяло. Това явление може да се забележи при американския дизайнер Руди Гернрайх, който през 1964 г. създава революционни унисекс бански костюми – монокини, а през 1965 г. – сутиен с телесен цвят, представляващ найлонови чашки, прикрепени към презрамки и тесен ластик.</p><p><br /></p><p>Появяват се също така рокли и поли, откриващи горната част на бедрата. Те се наричат „мини” и се превръщат в поредното доказателство за свободомислещото ново поколение. Думата „мини” произлиза от „минимум” и първият, който предлага мини-модата (начело с мини-полите) е Андре Куреж през 1965 г.</p><p><br /></p><p>Друга модна тенденция от 60-те е стилът “garcon” (фр. – момче). Независимо, че още през 1930 г. в САЩ ежедневни облекла за мъже и жени стават дънките, в Европа панталоните се превръщат в част от дамското облекло едва след Втората световна война. През 1964 г. Куреж представя в Париж своята колекция от вечерни панталони и табуто „жени с панталони” е напълно заличено. Дамските костюми с панталон достигат пика на своята популярност. Също така през 60-те са модерни и роклите с А-образен силует, като може да се каже, че и тях ги популяризира Куреж.</p><p><br /></p><p>В своята колекция от ’64-та „Ерата на космоса” иновативният дизайнер Пиер Карден представя моделите на бъдещото, украсени с прости геометрични форми, като по гениален начин веднъж завинаги погребва класическата елегантност на 50-те. Неговото минималистично облекло се превръща в предшественик на стила pret-a-porter (фр. – готово за носене). През 1960-та година Карден конструира също така и мъжки облекла, въпреки че допреди това дрехите за мъже били напълно контролируема зона, останала почти непроменена от Френската революция. По този начин дизайнерът има своя принос и за появата на „унисекс” модата.</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-32579255824958774972021-01-16T10:18:00.002+02:002021-01-16T10:18:25.848+02:00Тъжната история на момичето, което написа писмо на Андропов и отиде в СССР, но загина само на 13 г.<p><b></b></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><b><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgaIkURCgKfYFKV4qfF0HrWDPfvoYf2s0vbHJ2QdwZHWOXHZF5eU1OzEmi8XPdmObld-uF2FK00jK3VzAyCOp2jT6PDPr1LRxiqvmlU_amXOyyrCT0LWm7njNAoKDqa9LmYEDo4Ck-5qHU/s640/%25D0%25A1%25D0%25B0%25D0%25BC%25D0%25B0%25D0%25BD%25D1%2582%25D0%25B0+%25D0%25A1%25D0%25BC%25D0%25B8%25D1%2582.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgaIkURCgKfYFKV4qfF0HrWDPfvoYf2s0vbHJ2QdwZHWOXHZF5eU1OzEmi8XPdmObld-uF2FK00jK3VzAyCOp2jT6PDPr1LRxiqvmlU_amXOyyrCT0LWm7njNAoKDqa9LmYEDo4Ck-5qHU/s320/%25D0%25A1%25D0%25B0%25D0%25BC%25D0%25B0%25D0%25BD%25D1%2582%25D0%25B0+%25D0%25A1%25D0%25BC%25D0%25B8%25D1%2582.png" width="320" /></a></b></div><b><br />В разгара на Студената война, едно малко американско момиче заминава за СССР. Това пътуване, което по-късно ще се окаже фатално, остава в историята като част от отношенията между Съветския съюз и САЩ.</b><p></p><p>Това момиче се казва Саманта Смит. В родината й е обявена за „Най-младия посланик на Америка“, а руснаците я наричат „Посланик на добра воля“. Тя става световноизвестна само за дни, след като дръзва да напише писмо до тогавашния главен секретар на комунистическата партия Юрий Андропов, в което споделя страховете си от ядрена война между Съединените щати и СССР. Неочаквано, той й отговаря и дори я кани да посети страната му.</p><p>Саманта е родена в Холтън, щата Мейн, където живее с родителите си – Артър – преподавател по литература, и Джейн – социална работничка. Момиченцето харесва хокей на трева, каране на кънки, четене, науки и играе в училищния отбор по софтбол. На пръв поглед, съвсем обикновено дете. Но още на 5-годишна възраст тя пише писмо до Кралица Елизабет II, за да й каже, че я харесва.</p><p>След като Андропов става лидер на СССР, големите американски вестници и списания публикуват обширни статии, които описват как той завладява властта и какви са очакванията за нови заплахи в света. По това време в Европа и Северна Америка има масови антиядрени протести, докато президентът Роналд Рейгън изоставя концепцията за „Разведряване на международните отношения“ и прибягва към разгръщане на ракетите „Круз“ и „Пършинг II“ в Европа. Съветският съюз пък влиза във войната в Афганистан за три години, което още повече покачва международното напрежение.</p><p>На фона на всичко това статия в списание „Тайм“ от ноември 1982 г. попада пред погледа на малката Саманта. И тя веднага пита майка си: „Ако толкова се страхуват хората от него, защо някой не му напише писмо, за да го попита дали и той иска война?“. А тя й отвръща: „Защо не му напишеш ти?“.</p><p><br /></p><p>И така, само след дни, и когато Саманта е едва в 5-и клас, пише на Андропов, опитвайки се да разбере, защо връзките между Съветския съюз и Съединените щати са толкова напрегнати:</p><p><br /></p><p>„Скъпи г-н Андропов,</p><p>Името ми е Саманта Смит. На 10 години съм. Поздравления за новата ви работа.</p><p>Загрижена съм за Русия и САЩ да не влязат в ядрена война. Вие за война ли сте или не?</p><p>Ако не сте, моля кажете как ще помогнете да няма война. На този въпрос не сте длъжен да отговаряте,но бих искала да знам, защо искате да завладеете целия свят или поне нашата страна.</p><p>Бог е направил света за нас да живеем заедно в мир, а не да воюваме.</p><p>Искрено ваша,</p><p>Саманта Смит“.</p><p><br /></p><p>Писмото и е публикувано във вестник „Правда“, а на 25 април 1983 година, момичето получава отговор от Андропов. В него той пише:</p><p><br /></p><p>„Скъпа Саманта,</p><p>Получих писмото ти, както и много други, които пристигат тези дни от твоята и други страна. Струва ми се – като съдя по писмото ти, че ти си смело и честно момиче като Беки, другарчето на Том Сойер от прочутата книга на твоя съотечественик Марк Твен. Всички момчета и момичета в нашата страна познават и обичат много тази книга.</p><p>Ти пишеш, че си много обезпокоена дали няма да избухне ядрена война между нашите две страни. И питаш правим ли нещо, за да не позволим това. Твоят въпрос е най-главният от онези, които вълнуват всеки човек. Ще ти отговоря на него сериозно и честно.</p><p>Да, Саманта, ние в СССР се стараем да правим и правим всичко, за да няма война между нашите две страни, за да няма изобщо война на земята. Така иска всеки съветски човек. Така ни учеше великият основател на нашата държава Владимир Ленин.</p><p>Съветските хора добре знаят колко ужасна и разрушителна е войната. Преди 42 години нацистка Германия, която се стремеше към господство над целия свят, нападна нашата страна, опожари и разруши хиляди и хиляди наши градове и села, изби милиони съветскимъже, жени и деца. В тази война, която завърши с победа за нас, ние бяхме в съюз със САЩ, заедно се борихме за освобождението на много народи от нацистките завоеватели. Надявам се, че ти знаеш това от уроците по история в училище.</p><p>И днес ние много искаме да живеем в мир, да търгуваме и да си сътрудничим с всички свои съседи на земното кълбо – и с далечните и с близките. И разбира се, с такава велика страна като Съединените американски щати. И Америка, и ние имаме ядрено оръжие – страшно оръжие, което може за един миг да убие милиони хора. Но ние не искаме то да бъде употребено когато и да е. Именно затова СССР тържествено, пред целия свят обяви, че никога, никога няма да употреби пръв ядрено оръжие срещу никоя държава. И изобщо ние предлагаме да бъде прекратено по-нататъшното му производство и да се пристъпи към унищожаване на всичките запаси от него на земята.</p><p>Мисля, че това е достатъчен отговор на втория ти въпрос: „Защо искате да завоювате целия свят или най-малкото САЩ?“ – ние не искаме нищо такова. Никой в нашата огромна и прекрасна страна – нито работниците и селяните, нито писателите и лекарите, нито възрастните и децата, нито членовете на правителството – не иска нито голяма, нито „малка“ война. Ние искаме мир, ние имаме какво да правим: да отглеждаме жито, да строим и изобретяваме, да пишем книги и да летим в Космоса.</p><p>Ние искаме мир за нас и за всички народи на планетата. За нашите деца и за теб, Саманта.</p><p>Каня те, ако родителите ти те пуснат, да посетиш нашата страна, на едно прекрасно място през лятото. Ще разгледаш нашата страна, ще се срещнеш с твои връстници, ще посетиш международния детски лагер – „Артек“ – край морето. И сама ще се убедиш: всеки в СССР е за мир и дружба сред хората.</p><p>Благодаря ти за писмото. Желая ти всичко най-добро през младия ти живот.</p><p>„Ю. Андропов„.</p><p>Новината за това необичайно събитие веднага плъзва из цяла Америка. Саманта е поканена да даде интервю пред водещите Джони Карсън и Тед Копъл, както и в много други телевизионни предевания на големи новинарски мрежи.на 7 юли 1983 г. момичето заминава за Русия заедно с родителите си. Прекарват там две седмици, като посещават Москва, Ленинград и най-големия съветски пионерски лагер „Артек“, който се намира на Кримския полуостров. Саманта обаче не се вижда лично с Андропов, защото по това време той вече е сериозно болен. Затова и няма нито един кадър, на който двамата да са заедно. Разговарят обаче по телефона.</p><p>По всичко личи, че на Саманта й харесва в Русия. По-късно тя пише книга, в която разказва, че в Ленинград тя и родителите и са били изключително впечатлени от гостоприемството на хората. А на пресконференцията в Москва американското момиче казва: „Руснаците са също като нас“.</p><p>В „Артек“ тя избира да спи със съветски деца, вместо да се възползва от отделната стая, която и предлагат. За да улеснят общуването й, учителите и децата, които говорят английски език, са избрани да живеят в сградата, в която е настанена. Докато учи руски песни и танци със съветските деца, местните медии следят всяка нейна стъпка и публикуват репортажи и снимки.</p><p>Така американското момиче става широко известно в СССР.</p><p>А когато на 22 юли Саманта се завръща в САЩ, пристигането и е отпразнувано от жителите в щата Мейн и популярността и продължава да расте в цялата страна. Така тя се превръща на практика в политически активист за мир и дори следващата година започва да води специално детско предаване на „Дисни“, посветено на политиците. В него Саманта прави интервюта с няколко от кандидатите за президентските избори през 1984 – включително Джордж Макгавърн и Джес Джексън.</p><p>В същото време пътуването й вдъхновява визитата на съветското момиче Катя Лъчева в САЩ.</p><p>А Саманта заминава заедно с майка си в Япония, където се среща с министър-председателя Ясухиро Накасоне и участва в Детския международен симпозиум в Кобе. В речта си там момичето предлага съветските и американски лидери да разменят внучките си за по две седмици годишно, защото никой президент „няма да иска да бомбардира страната, в която се намира внучето му“.</p><p>По-късно Саманта написва книга – „Пътешествие в Съветския съюз“ и дори заради известността си получава роля в телевизионния сериал на Робърт Вагнер „Лайм Стрийт.</p><p>Последното обаче, вместо да е поредното щастливо събитие в живота й, се оказва фатално. По време на обратния полет от снимките на филма на 25 август 1985 година малкият самолет, с който тя и баща й се връщат, не успява да кацне на пистата на летището в Оубърн, Мейн, и се разбива близо до него. Загиват всички 8 души на борда – шестима пътници и двама екипаж, включително Саманта и татко й.Внезапната трагедия с едва 13-годишната Саманта потриса света. Раждат се и конспиративни спекулации около причината за катастрофата. В официалния доклад от разследването обаче заключенията са, че инцидентът е станал в тъмна и дъждовна вечер – около 22 часа, пилотите са били неопитни, и инцидентно и случайно е имало повреда в наземния радар.</p><p>„Относително стръмен ъгъл на полета с ориентация на самолета по хоризонта, по посока на движението и скоростта при удара в земята изключват възможността жертвите да имат шанс за оцеляване“, пише още в публикувания документ за катастрофата със самолет „Бийчкрафт 99“.На погребението на Саманта Смит в Аугуста, Мейн, присъстват над 1000 души. Лично съветският посланик във Вашингтон Владимир Кулагин прочита съболезнователно обръщение от новия лидер на СССР – Михаил Горбачов.</p><p>Президентът Рейгън пък изпраща на майката на момичето съболезнователна телеграма, в която пише:</p><p>„Можете да бъдете уверена в това, че милиони американци, милиони хора споделят бремето на вашата скръб. Те ще помнят Саманта, усмивката и, идеализма и незасегната и духовна красота.“</p><p>Майката основава „Фондация Саманта Смит“, която насърчава обмен на студенти между СССР и САЩ. Организацията съществува до 1995 г.</p><p>В памет на смелото момиче всеки първи понеделник на месец юни е обявен за ден на Саманта Смит със закон на щата Мейн. Близо до музея в Аугуста пък е издигната статуя, която я изобразява как пуска с ръце гълъб, докато мече, което символизира Мейн и СССР, се е свило в краката и.В университета в Мейн пък едно от общежитията е кръстено на нея, дори начално училище в щата Вашингтон носи нейното име.</p><p>В същото време Съветският съюз издава мемориална пощенска марка с лика на Саманта.И с това почитта към нея не спира – диамант, култивирано лале и далия, морски плавателен съд и планина са кръстени на нея. В Москва даже й издигнат паметник, а в „Артек“ правят алея „Саманта Смит“.</p><p>Дори когато съветският астроном Людмила Черних открива астероид 3147, му дава името 3147 Саманта.</p><p>А през 1985 г. датският композитор Пер Нюргард пише в нейна памет концерт за виола, който озаглавява „Помним Детето“.</p><p>Но с времето историята за момичето, осмелило се да пише на съветски комунистически лидер, започва да се позабравя, особено след разпадането на СССР през 1991 г. През 2003 година паметникът в руската столица, построен в нейна чест, е откраднат от крадци на метали…</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1914434809032447078.post-70954057641007217482021-01-16T10:01:00.000+02:002021-01-16T10:01:02.250+02:00Познахте ли коя е тази красива и известна българка?<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgnPn8V-5aGwedhA68DYEKhQZcAiqZ-jfWaJ4kOhGPFQVDo-ETxgG1kPU1n_wKFQBdoe8gf8C1J5RHSFNqgnpb0rZsB1bejhdS5UPDKUDtY29_fiEQDKj7Kf8tXXYKmpX3Fl8_1IluXiD4/s640/%25D0%2590%25D0%25BD%25D1%258F+%25D0%259F%25D0%25B5%25D0%25BD%25D1%2587%25D0%25B5%25D0%25B2%25D0%25B0.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgnPn8V-5aGwedhA68DYEKhQZcAiqZ-jfWaJ4kOhGPFQVDo-ETxgG1kPU1n_wKFQBdoe8gf8C1J5RHSFNqgnpb0rZsB1bejhdS5UPDKUDtY29_fiEQDKj7Kf8tXXYKmpX3Fl8_1IluXiD4/s320/%25D0%2590%25D0%25BD%25D1%258F+%25D0%259F%25D0%25B5%25D0%25BD%25D1%2587%25D0%25B5%25D0%25B2%25D0%25B0.png" width="320" /></a></div><br />Родена е в Смолян на 12 септември 1957 г. Завършва актьорско майсторство при професор Сашо Стоянов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1980 г.<p></p><p>Работила е в Народен театър за младежта (1980-1987) и Народен театър „Иван Вазов“ (1987-).</p><p>През 2002 г. получава и наградата „Аскеер“ за поддържаща актриса за ролята в „Похапване с приятели“.Има пано с нейните отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199.</p><p><b>Стената на славата пред Театър 199 - пано с отпечатъци, послание и шарж с нейното име.</b></p><p>В киното започва да се снима още като дете. Дебютира във филма „Цар Иван Шишман“ на 12-годишна възраст в ролята на царица Мария. Първата и по-сериозна роля е на Розмари в „Тайфуни с нежни имена“.</p><p><b>Член на САБ.</b></p><p>Има 2 брака – първият е със Сашо Диков (от него има дъщеря Петя), а вторият – с Ивайло Караньотов (от него има син Ангел).</p><p>През 2008 г. участва в българското шоу „Dancing Stars“, а на 16 март 2009 г. влиза във ВИП къщата на „Биг Брадър (Big Brother)“ като участник в третия сезон на „Vip Brother“.</p><p>Това е красивата Аня Пенчева</p>Adminhttp://www.blogger.com/profile/03508310072776500900noreply@blogger.com0