Катя Филипова си отива от този свят точно на рождения си ден – 13 май 2012 година, когато навършва 63 години. В продължение на два дни певицата има сериозни проблеми с дишането, а роднините й викат линейка. Още преди пристигането на екипа на „Бърза помощ“ тя издъхва. Когато след около 30 минути идват лекарите от „Пирогов“, те единствено констатират смъртта. Причината е белодробна емболия. До нея до последно е съпругът й Крум Калъчев, който неотлъчно се грижи за нея. „Разбит съм. Не мога нищо да коментирам“, казва той през сълзи.



Катя Филипова е родена на 13 май 1949 година във Варна, в семейство с дълбоки музикални и аристократични корени. Прадядо й Владимир Телесницки е руски дворянин, дошъл в България като офицер в Руско-турската освободителна война. В Казанлък се влюбва в прабаба Мария и остава тук. Родът на баща й в Русия има история от над четири века и се води сред най-старите дворянски кланове, като сред предците има и губернатори. Освен руска жилка, Катя носи и словенска – баба й по майчина линия е родена в Любляна. Баща й Александър завършва царската военна академия, участва във Втората световна война и е отличен като Герой на Съветския съюз за участието си във военните действия в Унгария. Майка й Дора Филипова е родена в Букурещ, завършва Кралската музикална академия там и е известна пианистка. Двамата работят в Музикалния театър в София и покрай тях Катя още от дете познава големите имена на българската сцена.


Едва на 14 години тя вече участва в два детски филма – „Капитанът“ на режисьора Димитър Петров и „Началото на една ваканция“ на Зако Хеския. Въпреки ранния досег с киното, съдбата й е свързана преди всичко с музиката и със златните години на българската естрада. Завършва икономика и социология във Висшия икономически институт в София, днешния УНСС, но още като студентка дебютира като певица. На 23 години се опитва да вземе тапия, за да пее по заведенията, но я скъсват. Талантът ? обаче е забелязан от композитора Панайот Славчев, който я включва в оркестър „Метроном“. В началото почти никой не я забелязва, но звездата й изгрява по време на концерт в Карнобат.


На този концерт присъства и самата Лили Иванова, която я харесва и я кани за вокалистка. През 1973 година Катя Филипова става солистка и на Естрадния оркестър на радио „София“ с диригент Вили Казасян, а малко по-късно печели конкурс за солист на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, с което започва и самостоятелната й кариера. Пее и в трио „Обектив“ заедно с Маргарита Хранова и Лидия Джонева, като трите често са подгряваща група на Лили Иванова.


Две години по-късно Катя Филипова вече е любимка и на публиката в Германия. В Берлин се сприятелява с естрадните звезди Франк Шьобел и Регина Тос. Започва активното й участие във фестивали, откъдето идват и големите международни отличия – „Златният мост“ в Берлин през 1975 година, първа награда на фестивала в Сопот през 1976-а, „Златна лира“ в Кастълбар, Ирландия, втора награда на шлагер фестивала в Дрезден през 1977 година. У нас е носител на първа и две втори награди от фестивала „Песни за морето и неговите трудови хора“ в Бургас и блести и на „Златния Орфей“. Всички тези статуетки до последно стоят в дома й. С песента „Звезда без име“ по музика на Атанас Косев печели специална награда за изпълнение в Кастълбар.


Катя Филипова пее на повече от 10 езика, владее шест – френски, английски, полски, немски, гръцки и испански, и изнася концерти в над 40 държави. Участва в галавечери с легендарните Карел Гот и Вики Леандрос, както и в събития с групата Boney M.. С песни на Тончо Русев озвучава филмите на режисьора Павел Павлов „Язовецът“ и „Есенно слънце“, в който застава пред камерата със Стефан Данаилов и Невена Коканова.


Личният й живот е неразривно свързан със съпруга й Крум Калъчев. Двамата се запознават, когато той е барабанист в оркестър „София“, а любовта им пламва през 1981 година на турне в Русия, когато Катя е зад кулисите и слуша как той пее. Още тогава знае, че това ще е нейният съпруг. Две години по-късно сключват граждански брак, а през 1993 година се венчават и в църква. В продължение на 31 години са неразделни и в живота, и на сцената. В първите години от брака си заминават на гурбет в Скандинавия с Динамит брас бенд и в продължение на осем години пътуват по море с ферибот между Финландия, Швейцария и Русия.


Сред най-известните песни на Катя Филипова са „Пътища“, „Птици“, „Есен“, „Добри познати“, „Добър вечер“, „Бялата птица“, „Сбогом, мое море“ и „Добър вечер, Едит Пиаф“. Най-емблематичната обаче остава „Незабрава“ от 1979 година по музика на Тончо Русев и текст на Калин Донков – песен, с която певицата завинаги се вписа в историята на българската естрада. В нея звучат думите: „Сърцето всяка участ заслужава, но не забрава, ах, но не забрава“, превърнали се в символ на нейния глас и съдба.


През 2007 година Катя Филипова е удостоена със „Златна лира“ от Съюза на музикалните и танцови дейци – признание за цялостния й принос към българската култура. Животът й преминава през много лични и професионални перипетии, но името й остава сред най-ярките в историята на родната естрада. Поклонението пред нея се състои на 16 май, сряда, от 12 часа в църквата „Свети Параскева“ в София.


Датата 13 май остава завинаги белязана – това е денят на нейното раждане и денят, в който тя си отиде. България ще помни Катя Филипова като един от най-големите гласове на своето време – глас, който „сърцето всяка участ заслужава, но не забрава“.



Днес тя е наричана „примадона“-та и „живата легенда“ на руската сцена, но навремето в училище е носела неособено ласкавия прякор „дивачката“.


Тя е Алла Пугачова – руска певица, композитор, продуцент и един от най-успешните и популярни изпълнители в историята на съветската и руската поп музика.


Алла Пугачева е родена на 15 април 1949 г. в Москва в семейството на инженер и счетоводител. На петгодишна възраст бъдещият артист влиза в музикално училище, а музикалната й кариера започва от 1965 г.

Оттогава името на изпълнителката не изчезва от заглавията на новините. Пугачова е носителла на много престижни музикални и държавни награди, а репертоарът й включва повече от 500 песни.


През 2022 г., следвайки съпруга си Максим Галкин, който е обявен за чуждестранен агент, тя напусна Русия и замина за Израел. През 2024 г., малко преди 75-ия си рожден ден, Пугачова издаде стрийминг албум след дълга пауза и многократни сбогувания със сцената.


„Дивачката“

Както си спомня самата Алла Пугачова, през ученическите си години мнозина я наричали „дивачката“.


Според певицата обаче този прякор й е лепнат съвсем не заради бунтарския й характер, а точно обратното. Пугачова твърди, че е била интроверт и комуникацията с другите хора е била трудна за нея. Ето защо тя станала „дивачката“.


Но бившите съученици на Алла Борисовна твърдят обратното – че тя е била лидер на класа и без страх е влизала в училищните дрязги. Освен това Пугачова можела както да удари този, който я обиждал, така и да защити слабите.


Големият пробив на „Златния орфей“

1975 г. е повратна точка в кариерата на Алла Борисовна – тя получава Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ за изпълнението на песента „Арлекино“, чийто автор е Емил Димитров.


За първи път „Златният Орфей“ се печели от рускиня. Двамата с Емил Димитров си стават близки приятели.


Дори Инстаграм акаунтът й се казва alla_orfey в чест на конкурса, който я прави звезда.

Публиката в Слънчев бряг е възхитена, а оттогава името на Пугачева се чува в целия Съюз. Скоро последва първият албум на певицата, озаглавен „Огледало на душата“.


През 80-те години Пугачева се запознава с композитора Иля Резник и композитора Реймънд Паулс, с които впоследствие си сътрудничи дълги години. Те създават непреходните хитове „Милион черверни рози”, „Маестро”, „Старинни часове”, „Завръщане”, „Без мен”, които и до днес са познати на слушателите.



На прощалния си концерт в София през 2004 г. легендата на руската естрада не забравя да благодари на Емил Димитров за своя звезден старт, като пада на колене пред него.


„Винаги ще обичам България, тя е страната, която ме направи богиня.”, казва Алла.




Помните ли сладкарниците на нашето детство? 

Онази гъста, леко кисела боза от 6 стотинки в дебела стъклена чаша, която беше толкова засищаща, че ни стигаше за цял следобед. И най-големият избор тогава: „Голяма боза с триъгълна баничка или малка боза с тулумбичка?“... 

Пред очите ни все още са онези, сиропирани пасти „Ропотамо“, пасти „Балкан“ и вълшебните фунийки с крем, от които първо изяждахме крема, а после хрупкавата кора. 

А чакането пред металните колички? Лелката с бяла престилка и шапка ни сипваше сладолед с голямата лъжица в хрупкава вафлена чашка, а той винаги капеше по пръстите ни, преди да успеем да го оближем... 

Купувахме негърче, еклер или суха паста „Балкан“ и усещахме вкуса на истинско масло, истинско мляко и захар – без никакви изкуствени подобрители, просто направени с майсторство. 

Събирахме стотинките, паднали между цепките на джобовете ни, само за една захарна ябълка или едно петле на клечка от панаира... 

Ако пазите този сладък вкус в спомените си, вие знаете – тогава щастието струваше стотинки, но имаше вкус, който нито един модерен ресторант днес не може да повтори. 

Защото в онези сладкарници се продаваше не просто захар, а чиста, детска радост. Това е нашето минало, незабравимо! 


 


Примата на родната естрада, легендарната Лили Иванова, пожела успех на певицата Дара, която е във Виена, за да представи страната ни на 70-ото юбилейно издание на песенния конкурс „Евровизия 2026“.


„Успех на младата и талантлива певица Дара! Скъпо българско момиче, България се гордее с теб! Бъди щастлива и … БАНГАРАНГА!“, написа Лили в профила си във Фейсбук.



Коя е Дара:


Дарина Николаева Йотова, по-известна като Дара (DARA) е българска певица. Добива популярност септември 2015 г. с участието си в телевизионното състезание „X Factor“.


Родена е на 9 септември 1998 г. във Варна, Република България. Завършва Националното училище по изкуствата „Добри Христов“. Започва народно пеене още от малка с музикален педагог Павлинка Тодорова.


През 2015 година участва в музикалното шоу „X Factor“, където достига до финала и завършва на трето място, като неин ментор е Криско.


През февруари 2020 г. е участник в осми сезон на предаването „Като две капки вода“, завършвайки на трето място.


През 2021 г. тя става треньор в осмия сезон на музикалното риалити „Гласът на България“ по Би Ти Ви, което я прави най-младият треньор в историята на шоуто.


На 30 януари 2024 г. се включва в петия сезон на танцувалното шоу „Dancing Stars“, като завършва втора.


На 31 януари 2026 г. печели „Националната селекция“ за Евровизия, организирана от Българска национална телевизия, с което получава правото да представлява България на конкурса „Евровизия 2026“, провеждащ се във Виена, Австрия.[7] На 28 февруари е избрана и песента с която да представи България на музикалния конкурс - „Bangaranga“.


ТОП-ПУБЛИКАЦИИ