Показват се публикациите с етикет Български филми. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Български филми. Показване на всички публикации

"С деца на море" е български игрален филм от 1972 г. на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви. Филмът се състои от две новели - "Делфинът" и "Фотолюбител".


HighViewArt.com подбра любимите си цитати от вечната българска комедия, в която участва великият Георги Парцалев.


1. "- А какво е командировка?



- Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт."


2. "Няма да е делфин това. Любов ще е."


3. "Имам да спя още 10 минути и идвам."


4. "Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият."


5. "И много, много няма да ги разпитвате. Че възрастните като ги питаш много и почват да лъжат."


6. "- Колко коня е лодката?


- 30 коня и 6 магарета."


7. "Ще почака, ще почака, пък ще си отиде. То си има едно време, дето човек трябва да си го изчака."


8. "- Чак като се разплака разбрах, че е французойче.


- Че как разбра бе? Да не плачеше на френски?"


9. "Ха-ха, чичо Манчо, снех те!"


10. "Като му дръпна едно увеличение, ще се видят и мустаците на капитана."


11. "Щом ми е приятел... А що ми вика свиня."


12. "Майка ти… баща ти, къде са?"


13.  "Той е още чавдарче, но може да му се има доверие."


14. "- Абе, на тебе нещо да не ти е повреден броячът?


- Бъди спокоен, чичо Манчо. Всичко е наред."


15. "Айде тогава изщракай го набързо и ще ви водя на ресторант."


"В човешкия живот е хубаво да се случват случки. А то, пробуждането, все някога идва. Трябва да го чакаме, не да го търсим. Времето не бърза за никъде. И ние не трябва да бързаме. То все някога ще дойде. Пробуждането е индивидуален акт. При мен дойде насън и аз, който в живота си бях написал само едно писмо до майка си в казармата, седнах пред белия лист и написах стихотворение. Давам го на жена ми.

Тя чете и пита:

"Какво е това?". "Не знам", отвръщам аз. "И аз не знам, но е много красиво“. „Чакай, викам, да ти напиша още едно“, после и още едно... Никога не задрасквам. Слагам точка. И край. Така отидох в света на думите. Но сега не ми се пише. Както и не ми се играе. Какво друго можех да правя, освен да остарявам на екрана. Нито чакам следваща роля, нито чакам да се усъвършенствам. Край! Това вече е направено. Защо да го повтарям? И хайде! Живеене! Нищо не може да замени живота. Другото не съществува. Забелязали ли сте, че думите са живи само когато и човекът е жив. Само изречени от жив човек те имат енергията да пърхат и да политат."„Целта винаги ще бъде на крачка от теб, докато не чуеш сърцето си“.

„Малка част от живота е заета от пълните със смисъл моменти. Много често те приключват още преди да започнат, въпреки че осветяват бъдещето, и правят хората, които са създали тези моменти, незабравими.“"...Ти имаш воля, вяра и живот. Всичко ти е дадено. Казваш ли си: “Аз сега ще вярвам и тогава ще живея”? Не, не можеш да ги разделиш нещата. Аз не си задавам въпроса защо живея. Ами защото живея. Това е феноменът. Облакът задава ли си въпроса: “Аз имам вяра и пускам дъжд”? Като кажеш „вяра”, това те ограничава. Същото е да кажеш “имам цел”. Пак те ограничава. Всяка дума ограничава. Живеето не ограничава. При живеенето не съществува никакво “трябва”. Просто факт. Когато искаш нещо да постигнеш, казваш “на всяка цена”. Живеенето не е на всяка цена, то не разсъждава."

"Работата на човека на тази планета е да предизвиква възхищение. Да вдъхновиш. Не само с работата си, а просто като се сетиш за някой човек, да си кажеш: „Възхитителен“. Не че е талантлив, че е известен актьор. Не. Просто да предизвика възхищение, като едно дете. Човек успее ли това да го постигне в един човек, значи всичко е постигнал."

ARTday.bg

Старото Кино е като старото вино,все по-добро!
Трима колеги. Дантон, Петър и Андрей работят на петия етаж на едно учреждение. Те са приятели, нормално се справят със служебните си задължения и ден след ден споделят професионалното си и лично битие.

Всяка сутрин с нарастващ интерес те се редуват да гледат с бинокъл упражненията по аеробика на младо момиче в отсрещната сграда. Това занимание се превръща в част от ежедневието. Спокойното им съществуване е нарушено от неочаквана новина: един от тях може да бъде командирован в Япония.

Това е повод да започнат „маневри на петия етаж“ приятелите стават врагове, прибягват до интриги, предателства и измяна. Идва краят и се оказва, че всичко е било напразно, ще замине най-вероятно директорът. Така те отново са заедно, отново на прозореца с бинокъл в ръце.

          Състав:
       
Стефан Данаилов-Дантон Тахов - „Тахана“

Велко Кънев-Петър Петкин

Антон Радичев- Андрей Гранитски - Графа

Венцислав Вълчев-Другаря Русев

Васил Стойчев-Другаря Костадинов

Иван Григоров-Другаря Сотиров

Мария Стефанова-Мичона

Анета Сотирова- Стефчето

Мария Статулова-Вили, жената на Петкин

Искра Радева-Жената на Тахов

Валентина Борисова-Колежката на Стефчето

Павел Поппандов-Непознатият на гарата

Марина Костова- Венета

Мая Зуркова-Бивша Тахова 

Иван Янчев-Тъстът на Тахов

Ясен Василев-Милевин-Синът на Тахов

Божидар Искренов-Асансьорният техник

Георги Наумов-Автомонтьор

Актьорът Кирил Господинов, превърнал се във всенароден любимец с ролята си в култовата комедия „Баш майсторът“, напусна този свят на 68  години. Умря, сломен от мизерия и самота. Човекът, който на екрана се правеше на голям тарикат, се оказа безпомощен като дете в условията на „дивия капитализъм“ от началото на 90-те. За да свързва двата края, след пенсионирането си отвори малка бакалия в столично предградие, но „бизнесът“ му безславно фалира по време на Виденовата зима. Завличат го нелоялни доставчици, затъва в борчове, налага се да ипотекира таванчето, където се е приютил със сина си Николай… В един момент, омерзен и отчаян, комикът напусна София и се пресели във Варна, където е живял като дете. Виталността му беше пословична, обаче и тя не можа да победи купищата болести, връхлетели го след принудителното оттегляне от сцената.

„Последните му години бяха много самотни, споделя неговата колежка Илка Зафирова, но той беше изпълнен с някакво спокойствие. Киро беше шантав човек, нестандартен, различен от всикчи останали….“, сигурна е звездата на театър „София“.
Гларусът, който сваляше с финт мацките в „Шведски крале“, нямаше особен късмет с жените. Като студент преживява изпепеляваща любов с ученичка. Женят се, ражда им се дете, но момичето е прекалено незряло за съпруга и майка. Тръсва бебето на бащата и… тръгва да си дири късмета. Така стига чак до Франция, където се омъжва повторно за местен богаташ.

 А синът й Николай се запознава с майка си като ученик в гимназията. След провала на ранния брак и раздялата с „момичето на мечтите си“ Кирил Господинов напразно се опитва да удави мъката си в алкохол. Но еуфорията е кратка и обикновено завършва в участъка. Любим партньор в разпивките и поразиите е колегата от Сатирата Константин Коцев. Двамата авери пресушават заедно цистерни с вино, свалят гаджета, зъбят се на системата от кръчмарската маса, изобщо, вършат всевъзможни диващини от гледна точка на соцморала… И на сутринта, махмурлии, редовно се събуждат на един нар в участъка, гушнати един в друг като мечета. Това щуро приятелство окриляло баш майстора до определен период – за да се сгромоляса във върло разочарование.

„С Константин Коцев много често си казвахме: „Феранте пала ом либер!“ Живей за свободата! И много често повтаряхме, че сме свободни, че сме независими… А то какво – Константин Коцев и член на пратията стана, и всичко… Скъса със своята независимост.
Стана и роб на пари. Да е жив и здрав!“, изля насъбралата се в душата му горчилка Господинов.

Преди смъртта си комикът насоли яко и много светила на родния театър. Особено непримирим беше към Георги Калоянчев. В спомените му той е представен като деспот, интригант и придворен шут на Тато.
„В Сатирата стоях само три години, защото там беше невъзможно да се диша, разкрива симпатичният „шмекер“. Калоянчев и Кольо Анастасов не даваха роличка да вземеш от тях. Калоянчев се държеше като абсолютен господар в театъра. Той прогони Маврото, Милен Пенев, Методи Андонов… На всичкото отгоре по онова време съпругата на Методи му беше любовница. Измисли, че са говорили против него, което не беше вярно, и ги изгони от театъра. Не му е коствало много да ги изхвърли – един четвъртък при Тато и… готово. Живков правеше такива услуги на фаворитите си.
Калата, освен че е надарен от природата, е много кофти човек. Той всеки четвъртък ходеше при Живков да му разказва вицове. И всеки четвъртък се събирахме в клуба на Сатиричния театър и го чакахме да се върне от посещението си при Тодор Живков и да каже как е минала срещата. И той влизаше в клуба като абсолютен господар и казваше: „Ей сега идвам от бай Тошо. Приказвахме си…“ И ни обяснява как е минала срещата и какви вицове му е разказвал.
5834По едно време Калоянчев воюваше с всички. С Парцалев, със Стоянка Мутафова, с Никола Анастасов… Но най-вече с Парцалев. Калата беше враг на Парцалев. Ненавиждаше го. Кольо Анастасов пък успя да се докопа след Калоянчев до поста партиен секретар на Сатирата. И двамата станаха врагове. Жестоки. До гроб!“, намери смелост да изнесе кирливите ризи на колегите си покойният актьор.

Но животът е въртележка. В него има не само тегло, а и триумф. Нищо, че първото може да трае години, а другото – само миг. Такъв звезден миг за Кирил Господинов става срещата му с Леа Иванова, при която българската „лейди суинг“ му прави… любовно признание! От дете тя била неговият кумир в естрадата, но бъдещият маестро на комедията и насън не е могъл да си представи, че изпълнителката на „Чико от Порто Рико“ също ще бъде негова заклета фенка.
Паметната случка се разиграла в средата на 70-те след някакъв гала-спектакъл във варненския Дворец на спорта. Великата Леа била със своята неразделна дружка Стоянка Мутафова. След края на представлението певицата дошла при „баш майстора“ и казала, задъхана от вълнение: „Вие сте моят любимец! Аз много ви харесвам, много ви почитам…“ Господинов бил шашнат от вниманието, което му оказала първата джаз дама на България. Двамата се гушнали нежно и се щракнали за спомен, но за съжаление това било тяхната първа и последна среща. До смъртта на Леа комикът не могъл да си прости, че не е намерил време за по-близък контакт с певицата.

Диляна МОМЧЕВА

ДОСИЕ
10600Комикът има нещастието да започне кариерата си в седмото изкуство с фал старт, тъй като дебютният му филм – „Понеделник вечер“, е спрян от ЦК.
Червените велможи се разгневили, че той показва едно към фалша и идиотизма на почина „бригада за комунистически труд“. В скандалната лента от 1965г. освен Господинов се снима цяла плеяда звезди – Петър Слабаков, Стефан Данаилов, Асен Кисимов, Пепа Николова… Главен сатрап на „Понеделник сутрин“ е тогавашният секретар по идеологията в ЦК на БКП Венелин Коцев. Кирил Господинов го засича случайно на някаква прожекция и го пита кога ще излъчат филма. Функционерът го изгледал мрачно и процедил през зъби: „Филмът „Понеделник сутрин“ ще излезе в понеделник сутрин!“ Лентата е заключена в архива на филмотеката и пусната на екран 22 години по-късно, когато послаинята й вече не са актуални.

Снимките на „Баш майстора“ също не минават без скандал. След като приключват работата по една от сериите, от Киноцентъра викат изпълнителя на главната роля да я озвучи отново. Там са показани двама цигани, които работят в свинефермата, и естествено, говорят с харатерен акцент. Това подразнило цензора от ЦК, защото според партията в българия нямало цигани. На самия Кирил Господинов също му забранили да говори на диалект. „Бях огорчен и ядосан, спомня си актьорът. Но не можех да не преозвуча филма, защото това означаваше да отиде на вятъра трудът на повече от 50 души. Отрязаха освен сцените с циганите и много други ефектни епизоди. Например с пияния поет. Той цитираше Достоевски, като и други велики и големи автори, но беше вечно пиян. Нормално. Ако не беше пиян, нямаше да работи в свинефермата на баш майстора, а щеше да твори стихове и да ги издава. Отрязаха и това, за да не обидят Съюза на писателите“.

До последно „баш майстора“ не спря да боготвори Георги Парцалев. Не крие, че е бил хомосексуалист и докато снимали „Тримата от запаса“, пристигнал в село Бърдарски геран и се настанил в една къща с приятеля си. Господинов описва по-възрастния си колега като „изключителен човек, мъдрец и любимец на мало и голямо“. По време на снимките народът от съседните села се стичал с каруци и камиони да го види и да му стисне ръка. Носели му дамаджани с домашно вино и ракия, баници, погачи, агнета, прасета… Пацо приемал даровете, за да не обиди обикновените хорица, но после гощавал царски целия екип.

Източник:vesti.bg


В ролите : Апостол Карамитев, Петрана Ламбринова, Жени Божинова, Стефан Пейчев, Лео Конфорти, Любомир Шарланджиев, Андрей Чапразов


Резюме : 
Мишо (Апостол Карамитев) е шофьор на камион и не се притеснява да прави черни курсове и да се държи арогантно. Натоварен с незаконни дърва, блъсва в центъра на София колоездачката Катерина (Петрана Ламбова). Тя държи да уведоми милицията, но това би довело до уволнението на Мишо. В опита си да я разубеди Мишо се влюбва. Райна (Жени Божинова) е приятелка на Мишо от детските години. Обича да разговаря с него за всичко, дори и за любовните му афери. Но увлечението по Катерина е твърде сериозно и това кара Райна да осъзнае, че е влюбена в Мишо.

Невероятно, но факт - едва 10 години след 2-та световна война и победата на светлия социализъм Българската кинематография успява да създаде забележителна романтично-смешна история за две-три влюбени души и един камион.


„Сиромашка радост“ е български игрален филм (комедия, драма) от 1958 година, по сценарий и режисура на Антон Маринович. Оператор е Трендафил Захариев. Създаден е по разказите „Сиромашка радост“, „Ветрената мелница“, „Среща“, „Кумови гости“, „Светите застъпници“, „На оня свят“ на Елин Пелин. Музиката във филма е композирана от Константин Илиев.

Резюме:

В края на пазарния ден Стоян черпи, че след десет години брак му се е родил син. На излизане от кръчмата с жена си Пенка намират в каручката си подхвърлено дете – момиченце. Няма край радостта на сиромасите. Те ще отгледат и него. Суша мори земята и хората. Дядо Корчан и Лазар Дъбака се залавят да построят вятърна мелница. Дядо Корчан разказва спомени от Балканската война. На фронта той видял случайно реквизирания си вол Белчо. Внучката на дядо Корчан се обзалага с Лазар, че ще го надиграе на ръченица. Ако спечели той, тя ще му пристане. Така и става, а по небето се появяват дъждовни облаци. Лазар и невестата му тръгват с каруца на гости при кумовете. Прекарват една незабравима нощ под звездното небе…

„Баща ми бояджията“ е български игрален филм (мюзикъл) от 1974 година на режисьора Стефан Димитров, по сценарий на Васил Цонев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел.
Роли във филма изпълняват актьорите:

Коста Цонев — Бащата
Невена Коканова — Майката
Ицхак Финци — Агентът
Светослав Пеев — Богаташът
Климент Денчев — Бакалинът
Невена Мандаджиева
Златина Дончева - Мария
Анета Петровска
Георги Парцалев
Джоко Росич
Антон Карастоянов
Кирил Петров - малкият Коста
Стефан Стоев
Николай Теохаров
Николай Готев
Иван Обретенов - кръчмарят
Иван Цветарски - продавачът на книжки


Адаптация" привидно се експонира като завладяваща мелодрама, преплитаща пътищата на д-р Банков и Вероника, но зад занимателните групови психосеанси прозира и насилието над личността през догматичните години на "наливане на основите" /случаят Спиридонов/, безперспективността на ранимата, уязвима и нежелаеща да се адаптира към сковаващите рамки на системата съвременна наша младеж, чието олицетворение е Вероника.

Филм класика,незабравим за не едно поколение израстнали през 80-те

"Ти пак ги преметна, калпазанино."
-----------------
„Васко да Гама от село Рупча“ е български детски приключенски сериен филм от 1986 година на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви. Оператор е Цанчо Цанчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.
-----------------
Филмът се състои от шест серии:
Августина
Фаталният бас
Бягство
Нелегалният пасажер
Наказанието
Юнгата

Резюме : В крайдунавски град живее семейство Диамандиеви: Джими - преуспяващ бизнесмен, печелещ по законен и незаконен начин, Роси - съпругата му, типична навобогаташка, Влади - брата на Джими, млад почтен бизнесмен. Техен най-близък роднина е Луко Луков - брат на Роси - син на бивш служител на ДС, простак с откровени амбиции за лесно забогатяване, който живее с Павлина - бивша проститутка, която чака дете от циганина Ачо - леко откачен бивш затворник. Диамандиеви са кумове на Параскева наричана Стела - красива и амбициозна млада жена, чиято единствена цел е да замине на Запад и Ники - комплексиран интелектуалец, търсещ най-лесния път в живота. Младоженците решават да се венчаят в манастир. Там ги посреща Евстати - мълчалив послушник, на който нищо човешко не му е чуждо. Часове преди сватбата Стела става любовница на Джими. Той пък иска съдействието на съпруга й Ники за производството на оръжие. От друга страна, Джими търси Луко за помощ в бизнеса си със скрап. Луко пък с помощта на Ачо решава да направи удар като краде прасетата на Влади. Така се завихря мръсната история Дунав мост.

Режисьор : Иван Андонов

В ролите : Йоана Буковска   ... Стела

Петър Попйорданов ... Джими

Стефка Янорова ... Роси

Николай Урумов ... Луко Луков

Мариян Бозуков ... Ники

Иван Ласкин ... Влади

Георги Михалков ... Евстати

Христо Мутафчиев ... Ачо

Анастасия Ингелизова ... Павлина

Георги Русев ... Петър Диамандиев

Мария Статулова ... Веса

Васил Михайлов ... Следовател

Красимир Ранков ... Данчо Марков

Кръстьо Лафазанов ... Станоев

Веселин Ранков ... Евтимов

Година : 1999


Чочо (в дясно) с Мариан Вълев 
Петър Попйорданов-Чочо остави в българското кино два рекорда, които едва ли някога ще бъдат надминати. Първият. Той се "уволнява" от НАТФИЗ със 7 (седем!) филма зад гърба си и веднага е обявен за новия се*ссимвол в киното ни.

 "Най-щастлив съм се чувствал няколко пъти. Първия, когато ме приеха да уча в академията. Беше като една малка кратка пътечка, след която се надявах да има магистрали, по които да вървя. Много кратък миг!..."

Това ми призна Чочо в един разговор през септември 2010 г. Завършва класа на проф. Крикор Азарян. Вторият. На кинофестивала във Варна през 1994 г. Чочо получава "Златна роза" за най-добра мъжка роля за участието си в цели 6 (шест!) филма: "Граница", "Онова нещо", "Кладенецът", "Козият рог", "Вампири таласъми" и "Сезонът на канарчетата". Дебютът на Чочо Попйорданов в киното е в серийния тв филм "Цветовете на изгрева", показан през 1987 г. Героят му се казва Емо и е арогантен младеж от банда, която търгува незаконнно с долари и авточасти. Големият му дебют всъщност е във "Вчера" в ролята на ученика Костов. Участието и постиженията на младия актьор във филма са много показателни за характера му. Той е одобрен на кастинга, но заради лошия му говор е пратен в масовките. За главните роли са избрани Христо Шопов и Георги Стайков. "Изведнъж разбрах, че това момче има по-силно присъствие от статист в класа, усетих дарбата му и реших да му дам възможност да я покаже", разказа ми в едно интервю преди години режисьорът Иван Андонов. По сценарий ролята на ученика Костов е малка.

Обаче с много хъс, идеи и актьорски хрумвания Чочо дообогатява образа. Той е толкова борбен по време на снимките, че почти изравнява героя си с двамата главни образа. На филмовия фестивал във Варна през 1988 г. "Вчера" е тотално подминат от журито и критиката. Но печели категорично наградата на публиката. Следва филмът на Рангел Вълчанов "А сега накъде?". В него Чочо е един от 26 студенти в НАТФИЗ, които играят себе си, но като кандидат-студенти. Млади и амбициозни, готови на всичко и на всякакви компромоси, за да спечелят благоволението на изпитната комисия. От този филм никога няма да забравя етюда, изигран от Чочо: в спор с един от конкурентите си той се разрида неутешимо, постепенно превърна плача си в смях, който пък от сърдечен премина в зловещ. Комедийните си качества показа още в "Адио, Рио!". Главният герой във филма е един... труп Зрителят разбира, че това е трупът на чистата съвест, който се появява при всеки човек, когато по различни причини потъпква съвестта си. Появява се най-често в багажника на личните автомобили.

Чочо Попйорданов играе млад, красив и напорист стажант-следовател, който е приятел на дъщерята на семейство Стоеви, но стига до прелюбодейство с нейната мащеха (Ваня Цветкова). И го правят не къде да е, а пак в багажника на колата на Стоеви. По време на снимките сценаристът Марко Стойчев нагажда репликите на героя на Чочо към натюрела и начина му на говорене. Той чистосърдечно си признава: "Като говоря, фъфля, заеквам и забаквам..." Бързата филмова слава не главозамайва младия актьор. Той не отказва и второстепенни и дори по-малки роли. Такива са героите му Бойко в "Аз, графинята" и Пантата в "Без драскотина", където след "Вчера" отново си партнира с Георги Стайков. През 1990 г. на екран излиза един от най-хубавите любовни филми в нашето кино - "Любовното лято на един льохман" на режисьора Людмил Тодоров.

В него Чочо е Свежи, един от четиримата неразделни приятели, които прекарват чудесно лято на морето, бягайки от сивотата и скуката на всекидневието. Актьорът снима с много красивата непрофесионална актриса Нона Милева. Техни приятели от онова време определят любовта им и в живота като "изгаряща". След 1989 г. много млади български актьори напускат България. Кой заради безработица, кой заради тръпката да се пробва в чужбина. Чочо Попйорданов обаче остава. Снима се (почти) във всеки нов филм. Режисьорите искат да използват максимално таланта му и той не се щади. В "Бързо, акуратно, окончателно" (1990) е най-обикновен епизодик - човек с дини. В "Онова нещо" (1991) е последен в изписването на шестимата главни герои - Шейно. В "Тишина" (1991) е във втората главна роля - на младежа в инвалидна количка Павката. Филмът печели голямата награда "Златната роза" във Варна, както и много международни отличия. През 1994 г.

Чочо попйорданов се снима във филма "Граница", около който има доста скандали. Включително и искане на бивши гранични офицери филмът да бъде спрян от излъчване по БНТ. Героят му Попа е граничар, готов на всичко, за да оцелее. Умишлено стреля по нарушители на границата, защото за всеки убит ще получи по 10 дни отпуск. Няма как да мине без универсалния актьор и първият римейк в киното ни - "Козият рог". Във филма Чочо е в ролята на овчаря, когото режисьорът Волев от българин при Хайтов превръща в ахрянина Халил. Петър Попйорданов е с главна роля и в първия след промените от 1989 г. роден телевизионен сериал - "Дунав мост". Кани го режисьорът Иван Андонов. Играе с новоизгряващите звезди Йоана Буковска, Стефка Янорова, Христо Мутафчиев, Анастасия Ингилизова, Иван Ласкин, Деян Донков и др. Последната роля на Чочо беше на Македонски в "Хъшове", последна въобще - в "Под прикритие".
24chasa.bg

В нощен влак с пътуващи българи се появява чужд военен летец…

Драма.
България, 1967г., 92 мин.

Награди: „Златна роза“ – Варна, 1967; „Сребърна плоча“ – Кунео, 1967; Почетен диплом – Единбург, 1967

Сценарий Веселин Бранев
Режисьор Борислав Пунчев
Музика Симеон Пиронков
Художник Константин Русаков

В ролите: Виктор Ребенчук, Невена Коканова, Георги Калfянчев, Георги Георгиев-Гец, Васил Вачев, Мая Драгоманска, Олег Ковачев, Иван Братанов, Руси Чанев, Петър Слабаков, Георги Русев, Андрей Аврамов, Иван Джамбазов, Цветана Манева, Хари Аничкин, Владимир Давчев, Герасим Младенов

Есента на 1943 година. В купето на нощен влак за София пътуват лекарка, селянин, фокусник, безработен с детето си, влюбени – студент и ученичка, и току-що освободен от затвора комунист. При тях влиза избягал от военнопленически лагер английски летец.  Пътниците трябва да избират между предателството и помощта…

„Специалист по всичко“ е български игрален филм (комедия) от 1962 година на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Павел Вежинов. Оператор е Георги Георгиев. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Художник на постановката е Рандю Рандев.

Апостол завършва висшето си образование по стоматология с отличие. Когато отива да получи назначението си, получава разпределение в село Вълчидол. Ядосан от това, Апостол постъпва на работа в чудноватото предприятие "Софгркомбитус". Назначават го като специалист по всичко. Апостол е влюбен в Нели. С нея живее приятелката и съименница, в която се влюбва Спиро. Той съобщава на Апостол, че ще се жени за Нели. Без да подозират, че става въпрос за две различни момичета, двамата приятели се скарват. Спиро напуска квартирата и става спортна звезда. Апостол едва не се удавя в една баня. Двете Нели и Спиро упорито го търсят. Неговата Нели е от Вълчидол. Апостол решава да замине с нея.

Роля Изпълнител:


Апостол Апостол Карамитев
Спиро Георги Калоянчев
Нели 1 Гинка Станчева
Нели 2 Катя Чукова
Директорът Андрей Чапразов
Началничката Ирина Тасева /заслужила артистка/
Фризьорката Стоянка Мутафова
Професорът Стефан Сърбов
Полковникът от запаса Петър Василев
Бригадирът Герасим Младенов
Журналистка Валентина Борисова
Многодетен баща Георги Раданов


Великият български артист и човек от народа Георги Калоянчев – Калата остави сърцето си на сцента със своите уникални и незабравими роли в киното и театъра Спомените за него са все още вълнуващи и завинаги ще са пример за подражание.

Гледайте и се забавлявайте:


Безспорния му талант и естесвена игра изгряват отново и отново от всеки филм и запис и предизвиква у нас голям смях, приятни емоции и разбира се – голяма носталгия. Всеки българин трябва да гледа и знае за този умен, прозорлив българин, будещ единствено възхищение и аплодисменти. Поклон!


Домна Ганева (27 юни 1935 — 30 декември 2012 г.) е българска актриса, съпруга на актьора Николай Бинев.

През 1958 година завършва актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. От същата година датира първото и участие в киното, във филма „Ребро адамово“, и членството и? в Съюза на артистите.

Играла е в трупите на Драматичния театър във Варна, Драматичния театър в Русе и в Младежкия театър в София, който днес носи името на съпруга и. Известна е и с участието си в множество аудио-драматизации на детски приказки към студио „Балкантон“.
Филмография:
„Ребро адамово“ — 1958
„Последният рунд“ — 1961
„Привързаният балон“ — 1967
„Любовницата на Граминя“ — 1969
„Таралежите се раждат без бодли“ — 1971
„Гола съвест“ — 1971
„Като песен“ — 1973
„Сиромашко лято“ — 1973
„Ламята“ — 1974
„Откъде се знаем“ — 1975
„Нечиста сила“ — 1978 сериал
„Черешова градина“ — 1979
„Концерт за флейта и момиче“ — 1980
„Романтична история“ — 1985
„Горски хора“ — 1985
„Вик за помощ“ — 1986
„Патилата на Спас и Нели“ — 1987
„Бронзовата лисица“ — 1991
„Без семейна прилика“ — 2004

На тиха софийска улица пристига снимачна група и започва да разтоварва екипировката си и да подготвя „терена” за снимки. Постепенно наоколо се натрупват любопитни. Ще се снима 124-ти кадър на бъдещия филм – кратък диалог между главните герои. Многократното преснимане на тази сцена става повод за разкриване на взаимоотношенията между актьорите, режисьора, сценариста и другите членове на екипа. Всеки от тях се раздвоява между работата си по филма и всекидневните си проблеми в реалния живот. Най-после кадърът е заснет. Екипът прибира техниката и си тръгва.
Сценарий: Валери Петров
Режисьор: Борислав Шаралиев
Оператор: Атанас Тасев
Музика: Милчо Левиев
Продукция: Българска телевизия
В ролите: Гинка Станчева, Апостол Карамитев, Евстати Стратев, Васил Цонев, Янко Янков, Никола Рударов

Семейството се суети около новата кола и потегля на първия излет с нея. Малкият Ваньо (Олег Ковачев) бъбри весело, но бащата (Цвятко Николов) го срязва. Майката (Мария Русалиева) слага трапеза на открито, но в този момент колата потегля по наклона. Уплахата им, че малкият е вътре, отминава - палавникът изскача от храстите. Ваньо често играе сред блоковете с дървени мечове и картонена рицарска броня и постепенно се сблъсква с живота на възрастните. Неговата учителка (Таня Масалитинова) идва при баща му, началник в министерството, със справедлива молба, но той я отпраща. Момчето е смутено от разговора между родителите - защо не се застъпват за правдата? То се чувства самотно и все по-чуждо у дома и разговаря на ум с единствения човек, на когото се доверява - вуйчото (Апостол Карамитев). Когато той го взема на разходка, детето е щастливо. Двамата надникват в печатницата на вестник, на репетиция в театъра, отиват на интересен филм. Вуйчо Георги не прекъсва думите и въпросите на Ваньо, отнася се към него със сериозност. И когато се прибира вкъщи, момчето притиска до себе си кристала, подарен от вуйчото, за да го показва като чудо.
„Рицар без броня“ е български игрален филм (семеен, драма) от 1966 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Валери Петров. Оператор е Атанас Тасев. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев.

След гимназията Елена започва работа като шофьор, въпреки волята на родителите си. Така се запознава с Жоро - момчето, в което се влюбва, забременява, а след това се разделят. Изоставена от приятеля си, Елена решава да остави детето си за осиновяване. Постъпва в Дом „Майка и дете”, където се запознава с други жени с нейната съдба. Момичетата в болницата посрещат Елена със свой ритуал. Пред очите на Елена се разиграват различни драми, среща се с различни съдби.След всичко преживяно там, Елена избира да отгледа детето си сама...
Сценарист: Кирил Топалов
Режисьор: Александър Обрешков
В ролите: Мариана Димитрова, Доротея Тончева, Евгения Баракова,Мария Статулова, Румяна Пашева, Васил Попилиев, Георги Мамалев, Антон Радичев, Милка Попантонова Оператор: Крум Крумов

Първа серия Вижте ТУК>>>
Руско-турската война е в разгара си. Революционерът Дяко пристига в София. Неговата цел е да подпомогне руското главно командване при освобождението на града. В дома на Андреа Будинов се запознава с неговите братя. Най-големият от тях – Климент, е лекар в турска военна болница. По време на следването си в Петербург той се е свързал с руското разузнаване, с което поддържа контакти след завръщането си в България. На излизане от дома на братя Будинови Дяко е арестуван от турците.

Втора серия Вижте ТУК>>>
Подложен на жестоки мъчения, за да не издаде съмишлениците си, Дяко се самоубива. Комендантът на София планира да превърне града в непревземаема крепост и е мобилизирал за строежа на укрепленията всички здрави български мъже. Сред тях са и двамата братя Андреа и Коста Будинови. Ръководителят на английското разузнаване при Западната турска армия Сенклер придружава група чуждестранни консули при обиколката им из табиите. Турците осуетяват опит за неподчинение на един българин, Андреа се намесва и е арестуван. Благодарение на познанството си с присъстващия френски консул Леандър Леге той е освободен. От разговора с него Андреа научава, че в София предстои посещение на високопоставен турски военачалник, който трябва да създаде редовна турска армия за отпор срещу приближаващите руски войски. За да научи повече подробности, Андреа се сближава с Неда – годеницата на Леге, в която отдавна е влюбен.

Трета серия Вижте ТУК>>>
Руските войски обсаждат Плевен. Андреа научава от Неда, че очакваният в София военачалник е главнокомандващият турската армия Сюлейман паша. Климент и Коста отиват при руснаците, за да им предадат тази информация, а и да им покажат най-прекия път през Балкана, за да се появят изненадващо бързо в тила на турските войски. Настъпва зима. Генерал Гурко подготвя войските си за прехода, идва вестта за превземането на Плевен.

Четвърта серия Вижте ТУК>>>
Сенклер арестува стария Будинов заради измяната на синовете му. За главата на Андреа е обявена награда. Генерал Гурко повежда войските си през Балкана, много от руските войници намират смъртта си, засипани от снежни виелици. В преспите загива и Коста Будинов. Братът на Неда я проследява в една късна вечер и така открива къде се крие Андреа. Съблазнен от наградата, той го издава на Сенклер. Андреа успява да се изплъзне от засадата. Неда е арестувана. Тя изпраща писмо до Леге, в което го моли да развалят годежа. Сесил, дъщерята на Леге, която е силно привързана към Неда, тръгва да я търси, за да я убеди да се омъжи за баща ѝ. На улицата Сесил е заловена от турци, изнасилена и убита.

Пета серия Вижте ТУК>>>
Генерал Гурко преминава Балкана и се готви да атакува разположената около София армия на Сюлейман паша. Превзет е Арабаконашкия проход. Пътят на руските войски към София е открит. Чуждестранните консули са уведомени от Сюлейман паша, че София ще бъде опожарена. Сенклер напуска София, турците панически бягат. В спасяването на града се включват всички негови жители. Сред тях са италианският консул Виторио Позитано и Андреа. С група смелчаци Андреа влиза в Черната джамия, където са затворени Неда и баща му. Но непоправимото вече се е случило – старият Будинов и бащата на Неда са обесени. Андреа успява да спаси само Неда. Руските войски тържествено влизат в София ...

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ