Показват се публикациите с етикет Статии-Любопитно. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Статии-Любопитно. Показване на всички публикации

 


Варна кръщава улици на именити артисти, сред които са Христо Христов – дългогодишен актьор, изиграл над 120 роли в ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна, както и Станчо Станчев – режисьор във Варненския театър, Георги Русев, Виолета Гиндева, Кирил Господинов, Григор Вачков, Чочо Попйорданов.


Над 150 улици в селищните образувания „Телевизионна кула“, „Акчелар“ и „Манастирски рид“ , „Бялата чешма“ и „Дъбравата“, които доскоро са били указвани чрез осеви точки, ще получат имената на актьори и дейци на културата, както и на географски и исторически обекти. Това реши Комисията по културно и духовно развитие към Общински съвет – Варна.


 


Тв легендата става на 80 в Америка без близките си.

На 15 октомври телевизионната легенда Анахид Тачева ще отпразнува своя 80-годишен юбилей. Тържество в България с роднини, колеги и приятели няма да има, защото любимата на поколения говорителка живее при най-малката си дъщеря в Америка.Поводът ще бъде отбелязан там с празнична вечеря с щерка ѝ Ани, зетя милионер Аристотелис и внучетата ѝ. Първоначалната идея била и другите ѝ роднини да пътуват от България до Ню Йорк за кръглия юбилей, но пандемията и рисковете при дългите полети ги отказали. На 80-годишна възраст Тачева е все още в добра форма, здрава е физически, но паметта в последната година започнала да ѝ изневерява. Близките ѝ установили, че е с начална форма на деменция и вече не си спомняла доста факти и събития от миналото.


Поради тази причина никога не я оставяли сама и проявявали търпение към въпросите, които задавала. Близките ѝ допускат, че нарушенията в паметта ѝ се дължат на трагедиите, които преживя в последните няколко години. Първият шок, който доайенката на БНТ се наложи да преживее, бе внезапната смърт на нейния син Димитър Цонев. Журналистът издъхна през август 2016 г. след масивен инсулт. Мозъчния удар той получи, докато се прибираше със семейството си от почивка в Евксиноград. Докато шофирал близо 400 км от Варна до София, се оплакал от силни болки в главата. Когато се прибрал у дома, му станало още по-лошо и го настанили в реанимацията на Военна болница, където всъщност Митко издъхна въпреки усилията на лекарите.След погребението му, на което майка му Анахид едва се държеше на краката си, тя разкри, че аутопсията е показала наличие на 3 аневризми в мозъка, които се оказали фатални за сина ѝ. Само година след като погреба детето си, Тачева едва не премина през същия ужас повторно. През октомври 2017 г. тв легендата се върна по спешност от Щатите у нас, защото дъщеря ѝ Теодора направи опит за самоубийство с хапчета, изпадна в тежка кома и известно време бра душа в токсикологията в „Пирогов“, лутайки се между живота и смъртта.


Тогава Анахид дойде у нас, за да се погрижи за едното от двете си внучета от Теодора, което бе настанено в приемно семейство, докато майка му лежеше в болница. Слава на Бога, сестрата на Митко Цонев успя да се възстанови, а после тръгна и на терапия при психиатър, за да се спаси от самоубийствените си мисли, които я бяха налегнали заради серията ѝ лични неуспехи – любовни разочарования, безработица и безпаричие.


Повратни са и двата развода на Анахид с актьора Коста Цонев, от когото са децата ѝ Димитър и Теодора. Коста я залюбва, когато е едва 18-годишна девойка, а той – с 12 години по-голям от нея. Бързо заживяват заедно въпреки несъгласието на майката на Анахид. „Коста Цонев беше първият мъж в живота ми. Неминуемо е, ако от влюбена ученичка се превърнеш в съпруга и майка, след известно време да срещнеш друг човек. И аз го срещнах – това беше наш общ семеен приятел. И се влюбих“, призна преди време говорителката, изневерила на големия артист. „И така, с Коста се разделихме, но година по-късно се събрахме. Направих го заради Митко, който тогава беше на 7 години. Детето беше много щастливо, но и обидено, че не сме го поканили на втората ни сватба, която бе тайна и стана в Ямбол. Митко преживя развода ни два пъти“, допълва Анахид, която след Коста отново намира любовта в лицето на Васил Тачев.


С него изглеждат като съвършено семейство, имат дъщеря Ани, при която Тачева живее в момента, но съдбата решава Васил да почине в ръцете на любимата си жена. Бизнесменът издъхна през 2012 г. след получен инсулт, като колабира пред очите на жена си. След удара той бе полупарализиран, а Анахид се грижеше за него като за малко дете.„Тежко ми е. Както се възстановяваше вкъщи след сърдечна операция, забелязах, че не му беше добре. Веднага извиках линейка, откараха го в болницата и на другия ден привечер умря. Поискахме да му направят аутопсия, за да разберем каква е причината. Казаха, че е инфекция – сепсис. Това, което се случи, никой не го очакваше. Дори и той самият. Вкъщи имаме два големи портрета – нарисува ни ги един художник от Бургас по снимки от нашата сватба. Всяка вечер ги гледам и си говоря с Васко. Урната също е при мен. Понякога сънувам и кошмари“, изповяда се преди време Анахид, която надживя всичките си най-любими мъже./Ретро.бг/


 


В киното го оприличаваха на Жан Габен и Марчело Мастрояни, спомня си Мария Грубешлиева - Муки


В книгата си "Госпожа Стихийно бедствие" Мария Грубешлиева - Муки, дъщерята на кралицита на българската сатира Стоянка Мутафова, разказва за голямата любов между майка си и незабравимия актьор Нейчо Попов, който я е отгледал и тя смята за свой баща. Двете го губят на 20 март 1974 година, едва на 49 години.


"Стояна Мутафова и Нейчо Попов много се обичаха, разбираха и допълваха във всяко отношение - и в живота, и в театъра.Освен актьор, Нейчо Попов бе режисьор и се очакваше да се развие като такъв. Той постави "Големанов", "Женитба", "Сватба за цяла Европа". Може би най-добрата му постановка, която му взе и живота и за която посмъртно получи награда, бе "Римска баня" от Станислав Стратиев.


Преди премиерата някои хора в театъра, майка ми ги нарича "гробари", казваха: "Тази пиеса няма да се приеме." На чичо Нейчо му стана зле. Репетициите минаваха много тежко. Бяха извикали група студенти.


Премиерата мина чудесно и се прие, дойде Тодор Живков. Обаче на самата премиера аз видях на лицето на чичо Нейчо маската на смъртта. И разбрах, че няма да живее.


Преди тази постановка той имаше вече два инфаркта. Третият се оказа фатален. Беше само на 49 години. Случи се в Бургас, където отиде да поставя пиесата "Бернарда Алба". Мисля, че беше грешка дето толкова бързо замина за Бургас. Той каза: "Там ще почина". Така се случи...Жалко, че киното и театърът загубиха такъв човек като него, толкова не навреме. Много от неговите колеги го оприличават в киното ("Мъже в командировка") на Марчело Мастрояни и Жан Габен. Други казват, че такъв актьор като него още не се е родил.Казвала съм го и ще го кажа пак - той ме отгледа като свое собствено дете, положи невероятни усилия и до последния си дъх се грижи за нас. След смъртта му Стояна каза, че слага кръст на сърцето си и няма да погледне друг. Така и стана... В нашата къща оттогава няма мъж.


В деня, когато почина Нейчо Попов, аз бях напрегната, нервна. Сякаш усещах, че нещо се е случило. Бях във ВИТИЗ, влизах и излизах, не можех да си намеря място. Вечерта имаше някакви лекции. Забелязах, че всички ме гледат странно. Те са знаели, но не ми казват.


Когато тръгвам да се прибирам, пожелаха да ме изпратят. Вървяхме в пълно мълчание. Целият клас дойде с мен. Звъннахме на вратата, Стояна отвори, че като се вкопчи в мен и като започна да вика: "Майче, майче!" И аз в нея!


Сякаш това определи нашата съдба. Оттук-нататък се вкопчихме една в друга! Толкова години! И сякаш чичо Нейчо, който толкова много ни обичаше, го пожела това. Така и стана! И ние го изпълнихме. По някакъв начин му останахме верни за цял живот. Което говори по свой начин, че неговото присъствие в нашия живот не е било случайно. И сякаш той е между нас и до ден-днешен.


Стояна е вярваща, но по особен начин. Не й трябва непременно храм, за да открие Бог. Тя ми разказа как като малка попитала баща си след едно връщане от забавачницата.


- Татко, какво е Бог?


На пътя имало прясно разровен мравуняк. Стотици мравки пъплели. Баща й посочил мравуняка, вдигнал ръка към едно дърво, а след това - към небето.


- Повече не мога да ти кажа.Затова след смъртта на чичо Нейчо, когато в двора на вилата в Драгалевци израснаха незабравки - цяла пътека гъста и синя, тя вдигна поглед към небето.


Повярва, че мъжът й от там бе написал с невидима ръка: "Не ме забравяй!", пише дъщерята на Мутафова в книгата си, която беше посрещната с голям интерес от българските общности в Америка при последното турне на голямата ни актриса там.Нейчо Повов е роден е на 13 юли 1924 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски през 1953 година, след което специализира режисура в ГДР от 1963 до 1965 г. Той е един от създателите на Държавния сатиричен театър и остава в него от 1957 година до смъртта си. Играе в театъра, снима се в киното и телевизията. Също така участва в радиопредавания и работи в отдел "Хумор, сатира и забава" на Българското национално радио. Неговата доведена дъщеря е Мария Грубешлиева, която издава сборник със спомени за него, озаглавен "Клоун на Бога, изпратен на земята".Освен незабравимито си присъствие на сцената, той участва и във филмите "На живот и смърт (1974), "Моряци" (1974), "10 дни неплатени" (1972) в ролята на директора Нитанов, "Тихият беглец (1972) - в ролята на Професора, "Петимата от "Моби Дик" (1970), Кантарев в "Мъже в командировка (1969)", "Бялата стая" (1968), "Утро над родината" (1951) - Ахмед.


Валерия КАЛЧЕВА impressio.dir.bg


 


Съпругата на починалия наскоро култов актьор Шон Конъри може да влезе в затвора и да плати сериозна глоба по дело за измама, свързано с продажбата на жилище в Марбея.


Властите в Испания са предупредили 91-годишната Мишлин Рокбрюн, че ще ѝ повдигнат обвинение и ще предадат делото в съда. Вдовицата отрича да има участие в нарушение на данъчното законодателство.

Испанската прокуратура се опитва да се свърже с властите на Бахамските острови, където живее Рокбрюн. Официални искания за уведомяване на Мишлин Рокбрюн за обвинителния акт и съдебното дело срещу нея са изпращани два пъти на Бахамите, но испанските власти все още не са получили отговор, твърди добре информиран източник.


Испанската прокуратура подозира семейство Конъри в данъчни нарушения, свързани с имението им в Марбея. През 1999 г. вилата там е продадена и разрушена, а на нейно място в противоречие с наредбите е построена жилищна сграда. По това дело бяха осъдени адвокатите на актьора, кметът на Марбея и шестима служители на градския съвет.


 


Когато говорим за романтични комедии, този филм е направо клише. Но пък какво?! Британската лента, режисирана от Майк Нюъл, която също излезе през 1994 година, ще ви напълни душата, дори вече да сте я гледали няколко пъти. 

Аз лично наскоро го направих отново и на моменти се смях на глас. Младият Хю Грант е просто чудесен като малко смотан и вечно закъсняващ ерген, който аха да се ожени за досадната Птицечовка, която не обича, докато е страстно влюбен в зашеметяваща американка (Анди Макдауъл), за ужас на приятелката му (Кристин Скот Томас), която пък от години е влюбена в него. А Роуън Аткинсън прави такъв скеч в ролята си на млад свещеник, че не е за изпускане.


Това е първият от поредицата любими комедии по сценарий на Ричард Къртис (който създава и култовите сериали "Черно влечуго" и "Мистър Бийн"), в която влизат още "Нотинг Хил" и "Наистина любов". Общото е, че във всички участва Хю. На наградите "Оскар" "Четири сватби и едно погребение" беше номиниран за най-добър филм и най-добър оригинален сценарий. А по-късно списание Empire го включи в класацията си "500-те най-велики филма за всички времена".



 "Имало едно време на Запад" обаче със сигурност е един от най-добрите уестърни на всички времена. Филмът от 1968 година (най-добра продукция на наградите "Давид на Донатело" за 1969 г.), в който Леоне е съсценарист с Бернардо Бертолучи, и в който участват звездите Хенри Фонда, Чарлз Бронсън и Клаудия Кардинале, е различен от своите жанрови събратя. 

Не чак толкова динамичен, по-скоро съзерцателен и много красиво заснет, с акцент върху психологическите моменти преди престрелките и с много добър диалог. Заклетите фенове могат да ви цитират фрази като "Да ти се доверя ли?! Как да се доверя на човек, който носи и колан, и тиранти?! 

Та ти нямаш вяра на собствените си панталони!" и "Е, госпожо, когато си убил четирима, е лесно да ги направиш пет". Оставете се в Дивия Запад да ви отведат убиец-психопат, избил цяло семейство, несправедливо обвинен за ужасното клане метис и мъж с хармоника, който помни как брат му е бил безмилостно изтезаван...



Много хора казват, че "Малкият Принц" на Сент-Екзюпери е книга подходяща за вскички възрасти. Именно за това тя трябва да се прочете поне 3 пъти - когато сме деца, възрастни и старци.

Авторът е вярвал, че в едно дете може да се открие семплата и истинска мъдрост на стареца, а у стареца може да се открие детското. Предлагаме ви някои от най-обичаните цитати от книгата, които продължават да кънтят силно като камбани и да докосват душата на милиони...


„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „ Моето цвете е там някъде”


* * *


„Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна“.


* * *


„Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“


* * *


„Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!”, и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“


* * *


"Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“


* * *


„Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.“


* * *


„Къде са хората? ... ...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.“


* * *


„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“


* * *


„Никога не ни харесва там, където сме - каза стрелочникът.“


* * *


„Пустинята е хубава - каза малкият принц, защото крие някъде кладенец...“


* * *


„Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.“


* * *


„Това е въпрос на дисциплина - каза ми по-късно малкия принц. - Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.“


* * *


„Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!“


* * *


„Този човек би бил презиран от всички други... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.“


* * *


„Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“


* * *


„Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...“


 


Американски филм от 2005 г., базиран на измисления герой на ДиСи Комикс – Батман. Режисиран е от Кристофър Нолан и в него участва Крисчън Бейл в ролята на Батман.


Няколко години след касовия и критичен провал на филма на Джоел Шумахер – „Батман и Робин“ през 1997 г., „Батман в началото“ е ново начало на филмовата поредица за Батман. Светлата режисура на Шумахер в изминалите два филма („Батман завинаги“ и „Батман и Робин“) е изоставена и новият филм е написан, засягайки произхода на Батман с някои вдъхновения от класическите комиксови сюжети, като „Батман: Година първа“ и „Дългият Хелоуин“. Това е първият филм, който изобразява на такова ниво историята на персонажа.


„Батман в началото“ има успех и продължение, озаглавено „Черният рицар“ с премиера на 18 юли 2008 г.



 „Съкровището на Сиера Мадре“ (на английски: The Treasure of the Sierra Madre) е игрален филм – приключенски уестърн, излязъл по екраните през 1948 година, режисиран от Джон Хюстън с участието на Хъмфри Богарт, Уолтър Хюстън, Тим Холт и Брус Бенет. Сценарият, написан също от Хюстън, е адаптация по едноименния роман на Б. Травен от 1927 година. Лентата е от първите американски филми заснети в по-голямата си част извън САЩ. Снимките на дневните сцени са извършени в мексиканските щат Дуранго и град Тампико, Тамаулипас. Авторитетното списание Empire включва филма сред първите 100 в списъка си „500 най-велики филма за всички времена“.



Историята разказва за перипетиите на двама безпарични американци Фред Добс (Богарт) и Боб Къртин (Холт), които през 1920-те години се събират с ветерана Хауърд (Уолтър Хюстън) в опити за намиране на златни залежи в района на Мексико.


Повечето от вас не помнят, че единият главен герой се казваше Юби, но съм сигурен, че всички помнят нетърпението с което очаквахме да започне "Бенджи, Закс и звездния принц".

А сега и загадката как е името на черния робот от филма?:


Тиранинът Зану е завзел далечната планета Антарс, убил е краля, а кралицата е хвърлил в затвора. Техният син принц Юби бяга на Земята заедно с дроида Закс и там попадат на безстопанственото куче Бенджи, което става техен приятел. По следите им със задачата да заловят Юби изпращат трима преследвачи – Дара, Кибер и дроида Зорд. Те обикалят из градовете в черен микробус с пеленгатор и търсят принца.

За да могат да живеят на земята, жителите на Антарс трябва да носят специална гривна. В един от епизодите банда хлапета открадва гривната на принц Юби и той едва не умира.

Всеки си спомня за един от най-любимите сериали от 90-те - "Женени с деца".

Сериалът за едно не много работливо семейство, за един недоволен мъж, продаващ обувки, червенокосата му съпруга, която никога нищо не прави, децата им и богатите им съседи.

Ал Бънди, изигран от Ед О'Нийл, беше звездата в семейството. Всичко се случваше около него.Мелодията, с която започваше всеки епизод и до днес се помни,пише dnes.bg 

Тя е песента на Франк Синатра "Love and Marriage".

Сериалът е излъчен за пръв път на 5 април 1987 г. по FOX, а последният епизод идва десет години по-късно, на 20 април 1997 г. Поредицата не получава добри оценки при появата си през 1987 г. Постепенно чувството за хумор и качеството на актьорската игра се подобряват значително.

Дори критиката започва да хвали шоуто за спорните въпроси, които започват да стават неизменна част от сериала.Интересното е, че първоначално ролята на Бъд е трябвало да се изпълнява от Хънтър Карсън, а тази на Кели от Тина Каспари. Те даже участват в заснемането на неизлъчвания пилотен епизод през месец декември 1986.

По-късно части от него са използвани за излъчвания първи епизод с участието на Дейвид Фостино и Кристина Апългейт. 

Вероятно най-добре заснетият като похвати и режисура. Сюжетът върви отзад напред и разплита една безумно силна история.


"Гражданинът Кейн" (1941 г.) на Орсън Уелс е определен за филма на всички времена в международна класация, създадена след допитване до повече от 250 критици и режисьори. Филмът на Уелс разказва за вестникарския магнат Чарлз Фостър Кейн.

В него режисьорът е и продуцент, сценарист и изпълнител на главната роля. От 700-те обсъдени заглавия на второ място са поставена творбите на Хичкок "Вертиго" и "Кръстникът" на Копола.

Съвсем скоро на българския пазар за пръв път ще излезе сензационната книга „За Фестивала в Кан с любов“ (изд. „Милениум”). Неин автор е  знаменитият дългогодишен артистичен директор и президент на филмовото събитие Жил Жакоб. Той ще пренесе читателите в бляскавия свят на големите актьори и прочутите филми, останали в златната съкровищница на световното кино след триумфа си тъкмо на кинофестивала в Кан. 

Поклонниците на седмото изкуство ще могат да се срещнат отблизо със своите идоли от различните епохи на киноизкуството - Микеланджело Антониони, Ингмар Бергман, Франсоа Трюфо, Федерико Фелини, Милош Форман, Вим Вендерс, Андрей Тарковски, Уди Алън, Педро Алмодовар, Акира Куросава, Мартин Скорсезе, Бернардо Бертолучи, Серджо Леоне, Били Уайлдър, Жан-Люк Годар, Джим Джармъш, Емир Кустурица, братята Коен, както и с легендарни актьори: Жан Моро, Роми Шнайдер, Анук Еме, Брижит Бардо, Катрин Деньов, Жерар Депардийо, Жулиет Бинош, Жан-Пол Белмондо, Изабел Юпер, Шон Пен, Шарън Стоун и Леонардо Дикаприо. Тези проницателни портрети и откровения на Жакоб за филмовите величия са изпъстрени със забавни, любопитни истории и анекдоти, лични преживявания, впечатления и гафове.

Книгата излиза под редакцията на известния филмов програматор и киноерудит Владимир Н. Трифонов, който има богат, над 20-годишен опит. От 2005 г. е програматор на ежегодния филмов фестивал "Киномания", продуциран от НДК, а от октомври 2013 г. - и на Филмотечното кино "Одеон". Преди това е отговарял за програмата на Euro Cinema и Дома на киното. Посещава Фестивала в Кан от 2013 г. насам.

Премиерата на "За фестивала в Кан с любов" е на 15 декември в Литературен клуб "Перото" (НДК).

- Г-н Трифонов, за пръв път у нас излиза уникална по рода си книга за света на киното, и то написана от „вътрешен човек” – Жил Жакоб, дългогодишния директор на най-елитния в света фестивал – този в Кан. Вие сте тънък познавач на седмото изкуство, с какво ви впечатли тя, когато я прочетохте за пръв път?

- Тази книга наистина е уникална тъкмо с вътрешния си поглед. Тя предлага спомените и разказите на Жил Жакоб – личност, оказала сериозно влияние върху развитието на киното поне между 1978 и 2014 г., когато реално ръководи Фестивала в Кан. Защото за съдбата на един филм, особено некомерсиален, е изключително важно той да бъде селектиран на престижен фестивал, а форумът в Кан си остава най-престижният. И тъкмо човекът, отговорен за селекцията на Фестивала, има реалното влияние да промотира или неглижира който и да е филм на голям автор. А няма жив режисьор, който да не мечтае за премиера тъкмо в Кан.

За всичко това става въпрос в тази книга – и за принципите на подбор на филмите, и за критичните откази към големи имена, и за ритуала по изкачването на стъпалата с червения килим към голямата зала „Люмиер” на специално построения през 1983 г. Фестивален дворец, намиращ се на бул. „Кроазет”, на самия бряг на Средиземно море. Но най-ценни са портретите на велики личности от света на киното – както на незабравими режисьори като Фелини и Тарковски, така и на легендарни артисти като Кари Грант, Катрин Деньов, Жерар Депардийо и куп други. В тях авторът не само анализира техния творчески път, но и споделя факти от общуването си с всеки от тях на Фестивала в Кан, които реално няма откъде другаде да бъдат научени.

- Как може да се чете книгата „За Фестивала в Кан с любов” – като енциклопедия на киното, като роман, като пикантно четиво за светския блясък и големите кинозвезди зад кадър...?

- Тази безценна книга е всичко изброено едновременно. Тя е и енциклопедия, тъй като дава ценна информация и за забравени легенди на киното (примерно френските киноикони Мишел Морган и Даниел Дарийо), и за днешни любимци като Леонардо Дикаприо. Тя е и роман, защото това е романът на живота на самия автор Жил Жакоб, започнал връзката си с Фестивала в Кан като кинокритик още през 1965 г., за да се издигне до артистичен директор и президент на събитието. Тя е и любопитно четиво с куп задкулисни подробности от кухнята на Фестивала. А е и учебник по правене на кинофестивали – от организацията, през концепцията на селекционера, до съзнанието каква огромна отговорност лежи върху него за собствените му естетически решения.
Владимир Н. Трифонов

- За кои филмови звезди и знаменити режисьори прочетохте нещо, което силно ви заинтригува?

- Много ме развълнуваха текстовете на Жакоб за Жулиет Бинош, Фелини, Тарковски, Алмодовар, дори за Ларс фон Триер, обявен по негово време за персона нон грата на Фестивала заради непремерени пронацистки изказвания на пресконференцията за филма му „Меланхолия“ през 2011 г. Дори и да звучат умерено критично на места, всеки от тези портрети е искрено обяснение в любов към таланта и мястото в пантеона на киното на всеки от тези велики творци.

- Бихте ли разказали любопитни подробности за някои от звездите – герои в книгата?

- Научих например, че Франсоа Трюфо е имал връзка с Катрин Деньов. Но той снима съвсем като влюбен - както в киното, така и в актрисите си - всяка прекрасна артистка, на която поверява главна роля: и Жан Моро, и Франсоаз Дорлеак (рано загиналата сестра на Катрин), и Фани Ардан (от която има дъщеря).

Или как веднъж Скорсезе не могъл да мигне в най-луксозния хотел на "Кроазет" - "Карлтън", заради среднощната врява по булеварда и партитата на плажа, който е съвсем пред хотела, та се принудил да замъкне матрака си в банята, за да се спаси от шума.

- Познавате ли се с Жил Жакоб и как той прие новината, че книгата му ще бъде издадена в България?

- Не се познавам лично с Жил Жакоб. Просто миналата година по време на Фестивала се озовах на скромната му премиера, където имах късмета и да се сдобия с автограф от него. Преди да ми надпише книгата си, той само ме попита: „От колко години посещавате Фестивала?”./Ретро.бг/  

Орнела Мути, която през 70-те години на XX век беше един от символите в италианското кино, учи руски език и иска да получи руско гражданство.

В момента италианската актриса живее в Русия, купила си е дори апартамент в Москва, но все още не е подала документи за постоянно пребиваване. Мути твърди, че прародителите й са живели в Русия още по царско време.

Дъщеря на неаполитанец и естонка, италианката отдавна не крие симпатиите си лично към Владимир Путин и няколко пъти е канена на официални вечери от руския президент. Една от тези нейни лични визити при Путин стана повод дори Мути да бъде осъдена на 6 месеца затвор и 500 евро глоба за измама от италиански съд през 2010 г. Под предлог, че е болна, тя не излязла на сцената на театър „Верди“ и провалила спектакъл, но от снимки в медиите станало ясно, че по това време актрисата е била в компанията на руския президент в Москва.

Внезапната смърт на актьора Реджеп Акту потресе актьорската гилдия в Турция. Звездата на турското кино бе популярен у нас най-вече с ролята си на Хилми Юнал в един от най-успешните сериали – „Забраненият плод“. Световноизвестният артист е починал преди дни на 65-годишна възраст в болницата, в която се е лекувал през последните месеци.

Като причина за смъртта му се посочва
хронична обструктивна белодробна болест - ХОББ. Той бил диагностициран със заболяването, което е третата водеща причина за смъртност в световен мащаб, преди около половин година. На погребението на екранния Хилми присъстваха редица знаменитости, сред които и колегата му „Забраненият плод“ Къванч Татлъту.

Най-голямата дъщеря на Чарли Чаплин от последната му съпруга Уна О'Нийл – Джералдин Чаплин, ще се поклони пред българската публика. Повод за това ще даде родната премиера на филма „Босият император“, която ще се състои на 20 март в зала 1 на НДК в рамките на София филм фест. Заглавието е продължение на „Белгийският крал“, където с участие се разписа Нина Николина, и е българска копродукция. Самата Чаплин е дългогодишен приятел на родното кино.

Още през 2011 г. тя премина по червения килим на феста в Москва с кецове. Причината за това решение на Джералдин, която по това време оглавяваше журито, бе отказът на ръководството на форума да се даде специална награда на Валери Йорданов и Иван Владимиров „Кецове“. В „Босият император“ - подобно на легендарния си баща във „Великият диктатор“, Чаплин изпълнява две роли – на симпатичната и ранима лейди Лиз и на зловещата и авторитарна Илзе фон Щрохайм.

Около 23,6 млн. души са гледали звездната вечер, което е значителен спад в сравнение с миналогодишните почти 30 млн. души

Рекордно ниска гледаемост на церемонията по раздаването на "Оскарите" отчитат в САЩ. Около 23,6 млн. души са гледали звездната вечер, което е значителен спад в сравнение с миналогодишните почти 30 млн. души. "Оскарите" през 2019 г. са приковали вниманието на 11% повече зрители в сравнение с 2018 г.

Това е сложило край на 4-годишен период, в който интересът към най-престижните кино награди е намалявал постоянно. Въпреки значителния спад на зрителския интерес, връчването на наградите "Оскар" си остава най-гледаната подобна церемония.Безспорен  победител тази година е южнокорейският филм "Паразит", който грабна 4 статуетки и написа история като взе отличие за чуждоезичен филм, както и за най-добър филм на годината.

В резултат на тормоза актрисата се сдобила с куп комплекси, включително и за външния си вид
Въпреки че Дженифър Анистън вече не е първа младост, милиони мъже от целия свят не спират да въздишат по формите й, а жените тайно й завиждат за перфектното тяло. Феновете й обаче въобще не подозират през какъв кошмар е преминала актрисата, преди да приеме себе си.

Звездата от хитовия сериал „Приятели” неведнъж е казвала, че майка й Нанси е била изключително деспотична. В резултат на тормоза актрисата се сдобила с куп комплекси, включително и за външния си вид.

Дори когато правела първите си крачки в киното, родителката не променила отношението си и не спирала да я убеждава, че начинанието, с което се е заела, е изключително глупаво.„Нямах външност на модел, на която тя толкова много разчиташе”, споделя звездата.Майката на Анистън, която е работила като модел и актриса, имала много завишени очаквания относно щерка си. „Мама не спираше да повтаря, че не съм достатъчно добра за екрана.

Нямала съм такова лице, такава фугира, такава реч. Затова и на кастингите не ходех с високо надигната глава”, добавя актрисата.Тя разказва още, че дълго време не общувала с майка си. Двете се сближили чак след развода й с Брад Пит през 2005 г.А когато бившият й се хванал с Анджелина Джоли, това още повече смачкало самочувствието на неуверената в себе си Дженифър, която непрекъснато се сравнявала със „зашеметяващата” си майка.

„С месеци не напусках дома си и се чувствах виновна. Дори не можех да си обясня какво не съм направила както трябва, но вината беше огромна. Струваше ми се, че не съм достойна за любовта. Едва когато мина година от развода, започнах да се усмихвам искрено”, казва още Дженифър.Тя признава, че й е отнело много време, за да се сдобие с т.нар. тяло мечта. „Всички тези строги диети са зад гърба ми. Днес се отнасям много по-просто към себе си, но гледам да не се занемарявам. Повече от 10 години всеки ден правя йога. Тя ми даде усещането за лекота и увереност в тялото ми.

Знаете ли, когато гледам себе си в огледалото и виждам фигурата си, ми се струва, че определено имам нещо, за което си струва да се боря “, сподели още холивудската дива. /jenata.blitz.bg

Вече 16 години Антон Горчев не е между нас.  Днес можеш да празнува рожден ден и да се радва на белия свят. Роден е на 10 ноември, но 1989 г. не е ново начало за него, а началото на края му. Добре че беше събитието „100 години българско кино”, та отново се заговори за „Козият рог” и за големите имена, направили филма. Днес единствените живи са Стефан Мавродиев и Марин Янев. Няма я Катя Паскалева, нито Милен Пенев, нито Методи Андонов и Климент Денчев, нито Тодор Колев.

Някогашният чаровник Антон Горчев си отиде от този свят едва на 60 години, през 2000 г. – отритнат, преднамерено забравен.  Актьорът с 50 роли в киното и 80 в театъра е бил последните десет години от живота си не само отхвърлен и изоставен от съсловието, но и лишен от препитание.

Отявлен левскар, страхотно сръчен, голям чешит, мъжко момче, предан приятел. И даровит актьор. И освен като Караиван в „Козият рог”, винаги е наслада да го гледаме като съвършен шоп, или като художникът Тасо – героят на Емилиян Станев от „Язовеца”. Може да е коварен и злопаметен дон Алфонсо д`Есте от „Лукреция Борджия”. Или личност от друго време като Иван Кондарев.

Когато днес гледаме „Козият рог” си даваме сметка, че дори да беше изиграл една единствена роля – на Караиван, пак щеше да остане в паметта на хората. Най-хубавото е, че той направи и много други роли в киното и театъра –  „Иван Кондарев”, „Време разделно”, „Язовеца”, „Нечиста сила”, „Страстната неделя”, „Демонът на империята”, „Сватбите на Йоан Асен”. За да стигне до тъжната шегичка, че дублира Робърт де Ниро в „Шофьор на такси”, понеже се прехранва като таксиджия с пребоядисаната си кола.

Като студент го мислят за драка, скандалджия и побойник. На сцената на ВИТИЗ обаче изиграва Хамлет. Редят се на опашка да го гледат, цяла София говори за него, а момичетата го боготворят. Всички помним неговия глас – невероятен, ярък и забележителен. Мнозина го смятат за надменен. Всеки обаче, който се доближи до него разбира, че високомерното му на пръв поглед държане е само броня. Тони Умното, както го наричат в компанията, прави и на мравката път.

Всичко започва от Коньовица, където Тонката, както го наричат приятелите му от Коньовица, мечтае да стане летец. Но съдбата отрежда друго. Разболява се от туберкулоза и с това всичките му шансове пропадат. Но, както казват, една врата се затваря, за да се отвори друга – хваща се в самодейната трупа при столичното читалище „Св.Св. Кирил и Методий”. И един ден при децата идва самият Константин Кисимов. Веднага си харесва Антон  и го кани да играят заедно „Андрешко” по Елин Пелин.  И така – напред към ВИТИЗ! Само че на втори кръг го къса Кръстю Мирски. Обяснява, че има „несъответствие между глас и фигура”.

И вместо студент, момчето става войник. В казармата тренира здраво гласа си и почти го докарва на фалцет. Веднъж дори отнася карцер за това упражнение. Усилията дават резултат и Антон Горчев е приет в класа на проф. Сърчаджиев. „Бяхме страхотен клас, но имах късмет, че попаднах в компанията на Спас Джонев и Йордан Матев. С тях обикаляхме кръчмите, но даже и там се учех на актьорски мурафети”, обича да разказва актьорът. 

Звездният му час е „Козият рог”. Всички в екипа разказват какви невероятни попадения има актьорът. Горчев е градско момче, но по време на снимките се влюбва в козите. Харесва си една коза и я кръщава Ленка. Преди всеки дубъл тя го лизва по лицето за кадем. Операторът Димо Коларов най-накрая моли Ленка да близне и камерата, за да има филмът успех. Така ама тя не иска. Не всеки е близнат от късмета.

До сетния си дъх актьорът е влюбен в жена си – неговата колежка от Пловдивския театър Соня Маркова. Тя е една от красавиците на ВИТИЗ. „Нашето беше любов от пръв поглед. За пръв път се видяхме на входа на театъра в Пловдив. Тя носеше кошница с грозде. Поканих я на разходка. Тя отказа и…вече толкова години сме заедно…”, винаги с голяма нежност споделяше Антон Горчев.

Режисьорът Павел Павлов, който е приятел с Горчев от студентските години, разказва анекдоти с него. Когато се представя на колегите си във Варненския театър, подава ръка на по-възрастен колега, който му пожелава на добър час и назовава името си – Идеал Петров. А Тони като не знае, че това е истинското му име, отвръща: „Аз съм Поморин Гочев, сърдечно ви благодаря”. Тогава в родината има две пасти за зъби – едната е „Идеал”, а другата „Поморин”.

Павлов го снима в тв филма „Язовеца” по Емилиян Станев. По това време Тони е на върха на славата си. Вече е изиграл Караиван в „Козият рог” и Иван Кондарев от едноименния филм. На снимачната площадка за първи път се среща с  Невена Коканова. След това повтарят тандема и в пиесата „Лукреция Борджия”. Когато започват снимките на филма „Язовеца”, вечерта в ресторанта Тони се обръща към Невена: „Венче, имам голяма молба към теб, ето ти ключа, заключи ме отвън и не ми отваряй, докато не стане време за снимки”. „Защо бе, Тонка?” А той с басовия си глас избоботва – „Абе, тъй, за всеки случай. Да не взема да се изкуша да сляза в барчето, че току-виж станало като в „Козият рог”.

Казват, че Горчев е пиел заради Дионисиевата философия, никога не се е напивал лошо. Ставал по-жизнен, по-добър. Никой не помни скандали с него.

Последните месеци от живота на великолепния актьор  са една кошмарна агония. Изпаднал и брадясал, той обикаля капанчетата около Военна академия и предлага да ги забавлява срещу една малка гроздова и една цигара „Арда”. Изкарва по някой и друг лев като шофьор на такси и нощен пазач на строеж. Съпругата му, звездата на Сатирата Соня Маркова пък се пробва като фризьорка. Това са най-тежките времена след 1990 година. През 1989 г. Горчев той е на 49 и в зенита си. С приятелката си Катя Паскалева мечтаят за нови звездни мигове в киното, което вече няма да бъде отвъд желязната завеса. Мислил ли е тогава, че ще го съкратят от театъра преди да навърши години за пенсия? 

През 2000 г. Горчев извежда за последен път двата си дога в градинката пред театър „София“ и след това го намират паднал, бездиханен вкъщи.

Източник:intrigi.bg

Години след последното допитване до хилядите си читатели Empire Magazine – едно от най-авторитетните специализирани филмови списания в света, No.1 по продажби във Великобритания и водеща интернет медия с фокус върху кино индустрията – отново запита киноманите кои според тях са най-великите филми на всички времена и посвети юнския си брой за 2014 година на класацията, компилирана на базата на гласовете, дадени от тях. Тя включва 301 заглавия, сред които преобладават отдавна признати филмови класики, създадени между 30-те и 90-те години на XX век, но не липсват и съвсем нови продукции, появили се по екраните през второто десетилетие на XXI век.

Последната подобна класация на Empire, генерирана на базата на гласовете на повече от 10 000 киномани, 150 филмови творци и над 50 филмови критици, излезе през 2008 година и включваше 500 заглавия, а челната й двайсетица изглеждаше по следния начин:



1. Кръстникът (The Godfather) – 1972 - САЩ

2. Похитителите на изчезналия кивот (Raiders Of The Lost Ark) – 1981 - САЩ

3. Междузвездни войни: Епизод V – Империята отвръща на удара (Star Wars: Episode V – The Empire Strikes Back) – 1980 - САЩ

4. Изкуплението Шоушенк (The Shawshank Redemption) – 1994 - САЩ

5. Челюсти (Jaws) – 1975 - САЩ

6. Добри момчета (Goodfellas) – 1990 - САЩ

7. Апокалипсис сега (Apocalypse Now) – 1979 - САЩ

8. Аз пея в дъжда (Singin' In The Rain) – 1952 - САЩ

9. Криминале (Pulp Fiction) – 1994 - САЩ

10. Боен клуб (Fight Club) – 1999 - САЩ

11. 

Разяреният бик (Raging Bull) – 1980 – САЩ

12. Апартаментът (The Apartment) – 1960 – САЩ

13. Китайски квартал (Chinatown) – 1974 - САЩ

14. Имало едно време на Запад (Once Upon A Time In The West) – 1968 - САЩ

15. Черният рицар (The Dark Knight) – 2008 - САЩ

16. 2001: Космическа одисея (2001: A Space Odyssey) – 1968 - САЩ

17. Шофьор на такси (Taxi Driver) – 1976 - САЩ

18. Казабланка (Casablanca) – 1942 - САЩ

19. Кръстникът 2 (The Godfather Part II) – 1974 - САЩ

20. Блейд Рънър (Blade Runner) – 1982 - САЩ

 В дъното на втората част на тази статия можете да видите какви размествания са настъпили в тази класация и кои са 20-те най-добри кино истории на всички времена от гледна точка на съвременните киномани.

Куентин Тарантино, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Джордж Лукас, Стенли Кубрик, Питър Джаксън, Серджо Леоне, Джеймс Камерън, Хаяо Миядзаки, Ридли Скот и Кристофър Нолън са само малка част от великите живи и покойни, действащи и пенсионирали се филмови режисьори, чието творчество е застъпено до такава степен в тази класация, че изводите, които всеки сам може да си направи, са недвусмислени – изброените, както и останалите, включени с повече от едно заглавие в тази нея, са едни от най-великите имена в историята на киното, а шедьоврите, които са създали, имат непреходна стойност!



301. Крадци на велосипеди (Bicycle Thieves) – 1948 година - Италия

300. Андрей Рублёв (Andrei Rublev) – 1966 - Русия

299. 28 дни по-късно (28 Days Later…) – 2002 - Великобритания

298. Капитан Филипс (Captain Phillips) – 2013 - САЩ

297. Кошмар на Елм Стрийт (A Nightmare On Elm Street) – 1984 - САЩ

296. Наистина любов (Love Actually) – Великобритания - 2003

295. Уестсайдска история (West Side Story) – САЩ - 1961

294. Завръщане в бъдещето 2 (Back to the Future Part II) – 1989 - САЩ

293. Местен герой (Local Hero) – 1983 - Великобритания

292. Кинг Конг (King Kong) – 1933 - САЩ

291. Конан Варварина (Conan The Barbarian) – 1982 - САЩ

290. Иди и смотри (Come And See) – 1985 - СССР

289. Кралска битка (Battle Royale) – 2000 - Япония

288. Батман (Batman) – 1989 - САЩ

287. Прометей (Prometheus) – 2012 - САЩ

286. Човек от стомана (Man Of Steel) – 2013 - САЩ

285. 300 – 2006 - САЩ

284. Мостът на река Куай (The Bridge On The River Kwai) – 1957 - Великобритания

283. В настроение за любов (In The Mood For Love) – 2000 - Хонконг

282. Гранд Хотел Будапеща (The Grand Budapest Hotel) – 2013 - САЩ

281. Персона (Persona) – 1966 - Швеция

280. Как да си дресираш дракон (How To Train Your Dragon) – 2010 - САЩ

279. Фантазия (Fantasia) – 1940 - САЩ

278. Бийтълджус (BeetleJuice) – 1988 - САЩ

277. Отбивки (Sideways) – 2004 - САЩ

276. Грешникът (The Wicker Man) – 1973 - Великобритания

275. Изгубените момчета (The Lost Boys) – 1987 - САЩ

274. Скот Пилгрим срещу света (Scott Pilgrim Vs. The World) – 2010 - САЩ

273. 

Целувки с неочакван край (Kiss Kiss Bang Bang) – 2005 - САЩ

272. Малката русалка (The Little Mermaid) – 1989 - САЩ

271. Телевизионна мрежа (Network) – 1976 - САЩ

270. Синьо кадифе (Blue Velvet) – 1986 - САЩ

269. M – 1931 - Германия

268. Мръсния Хари (Dirty Harry) – 1971 - САЩ

267. Игрите на глада: Възпламеняване (The Hunger Games: Catching Fire) – 2013 - САЩ

266. Английският пациент (The English Patient) – 1996 - САЩ

265. Рио Браво (Rio Bravo) – 1959 - САЩ

264. Лабиринт (Labyrinth) – 1986 - САЩ

263. Обувките на мъртвеца (Dead Man's Shoes) – 2004 - Великобритания

262. Хобит: Неочаквано пътешествие (The Hobbit: An Unexpected Journey) – 2012 – Нова Зеландия

261. Лудия Макс 2 (Mad Max 2: The Road Warrior) – 1981 - Австралия

260. Пламтящи седла (Blazing Saddles) – 1974 - САЩ

259. Изкупление (Atonement) – 2007 - Великобритания

258. Дама, поп, асо, шпионин (Tinker Tailor Soldier Spy) – 2011 - Великобритания, Франция, Германия

257. Саут парк: По-голям, по-дълъг и необрязан (South Park: Bigger Longer & Uncut) – 1999 - САЩ

256. Широко затворени очи (Eyes Wide Shut) – 1999 - САЩ

255. Трансформърс (Transformers) – 2007 - САЩ

254. 

Дивата шайка (The Wild Bunch) – 1969 - САЩ

253. Игрите на глада (The Hunger Games) – 2012 - САЩ

252. Писък (Scream) – 1996 - САЩ

251. Метрополис (Metropolis) – 1927 - Германия

250. Сам вкъщи (Home Alone) – 1990 - САЩ

249. District 9 (Сектор 9) – 2009 – Южна Африка

248. Червените обувки (The Red Shoes) – 1948 - Великобритания

247. Абсолвентът (The Graduate) – 1967 - САЩ

246. Войните (The Warriors) – 1979 - САЩ

245. Стар Трек: Пропадане в мрака (Star Trek Into Darkness) – 2013 - САЩ

244. От глупав по-глупав (Dumb And Dumber) – 1994 - САЩ

243. Краят на света (The World's End) – 2013 - Великобритания

242. Железният човек 3 (Iron Man 3) – 2013 - САЩ

241. Гарванът (The Crow) – 1994 - САЩ

240. Джей Еф Кей (JFK) – 1991 – САЩ

239. Железният човек (Iron Man) – 2008 - САЩ

238. В царството на пълнолунието (Moonrise Kingdom) – 2012 - САЩ

237. Правилата на играта (La Règle Du Jeu) – 1939 - Франция

236. Акира (Akira) – 1988 - Япония

235. Казино (Casino) – 1995 - САЩ

234. Всичко за Ева (All About Eve) – 1950 - САЩ

233. Преди изгрев (Before Sunrise) – 1995 - САЩ

232. Зодиак (Zodiac) – 2007 - САЩ

231. Токийска история (Tokyo Story) – 1953 - Япония

230. 

Недосегаемите (The Untouchables) – 1987 - САЩ

229. Убиец под прицел (Grosse Point Blank) - 1997 - САЩ

228. Търсенето на Немо (Finding Nemo) – 2003 - САЩ

227. Дървото на живота (The Tree Of Life) – 2011 - САЩ

226. Танцуващият с вълци (Dances With Wolves) – 1990 - САЩ

225. Черният лебед (Black Swan) – 2010 - САЩ

224. Междузвездни войни: Епизод III - Отмъщението на ситите (Star Wars: Episode III — Revenge Of The Sith) – 2005 - САЩ

223. Хари Потър и Философският камък (Harry Potter And The Philosopher's Stone) – 2001 - Великобритания

222. Планината Броукбек (Brokeback Mountain) – 2005 - САЩ

221. Голдфингър (Goldfinger) – 1964 - Великобритания

220. Малтийският сокол (The Maltese Falcon) – 1941 - САЩ

219. Ужилването (The Sting) – 1973 - САЩ

218. Феноменалните (The Incredibles) – 2004 - САЩ

217. На кея (On The Waterfront) – 1954 - САЩ

216. Моят съсед Тоторо (My Neighbour Totoro) – 1988 - Япония

215. Suspiria – 1977 - Италия

214. Седмият печат (The Seventh Seal) – 1957 - Швеция

213. Пълно бойно снаряжение (Full Metal Jacket) – 1987 - САЩ

212. Хладнокръвният Люк (Cool Hand Luke) – 1967 - САЩ

211. Колежът Ръшмор (Rushmore) – 1998 - САЩ

210. 

Проходът на Милър (Miller's Crossing) – 1990 - САЩ

209. Страх и омраза в Лас Вегас (Fear And Loathing In Las Vegas) – 1998 - САЩ

208. Луна (Moon) – 2009 - Велибритания

207. Животът е прекрасен (Life Is Beautiful) – 1997 - Италия

206. Планетата на маймуните (Planet Of The Apes) – 1968 - САЩ

205. Покани ме да вляза (Let The Right One In) – 2008 - Швеция

204. Клетниците (Les Misérables) – 2012 - Великобритания

203. Принцеса Мононоке (Princess Mononoke) – 1997 - Япония

202. Мис Слънчице (Little Miss Sunshine) – 2006 - САЩ

201. Взвод (Platoon) – 1986 - САЩ

200. Бен-Хур (Ben-Hur) – 1959 - САЩ

199. Животът на другите (The Lives Of Others) – 2006 - Германия

198. Изворът на живота (The Fountain) – 2006 - САЩ

197. Синекдоха, Ню Йорк (Synecdoche, New York) – 2008 - САЩ

196. Американски върколак в Лондон (An American Werewolf In London) – 1981 – Великобритания

195. 8 1/2 – 1963 - Италия

194. Звукът на музиката (The Sound Of Music) – 1965 – САЩ/Австрия

193. 

Точка на пречупване (Point Break) – 1991 - САЩ

192. Брилянтин (Grease) – 1978 - САЩ

191. Поле на мечтите (Field Of Dreams) – 1989 - САЩ

190. Шут в г*за! (Kick-Ass) – 2010 - САЩ

189. Булевардът на залеза (Sunset Blvd.) – 1950 - САЩ

188. Стар Трек (Star Trek) – 2009 - САЩ

187. Светлините на града (City Lights) – 1931 - САЩ

186. Top Gun – 1986 - САЩ

185. Петият елемент (The Fifth Element) – 1997 – Великобритания/Франция

184. Карибски пирати: Проклятието на Черната перла (Pirates Of The Caribbean: The Curse Of The Black Pearl) – 2003 - САЩ

183. Завръщането на първия отмъстител (Captain America: The Winter Soldier) – 2014 - САЩ

182. Град на греха (Sin City) – 2005 - САЩ

181. Голямото бягство (The Great Escape) – 1963 - САЩ

180. Наръчник на оптимиста (Silver Linings Playbook) – 2012 - САЩ

179. Индиана Джоунс и храмът на обречените (Indiana Jones And The Temple of Doom) – 1984 - САЩ

178. Объркани и непокорни (Dazed And Confused) – 1993 - САЩ

177. Крахът на Третия райх (Der Untergang) – 2004 - Германия

176. Буч Касиди и Сънданс Кид (Butch Cassidy And The Sundance Kid) – 1969 - САЩ

175. Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба (Dr Strangelove Or: How I Learned To Stop Worrying And Love The Bomb) – 1964 – Америка/Великобритания

174. Смело сърце (Braveheart) – 1995 - САЩ

173. (500) мига от любовта ((500) Days Of Summer) – 2009 - САЩ

172. Следотърсачите (The Searchers) – 1956 - САЩ

171. Операцията: Изкупление (Serbuan maut) – 2011 - Индонезия

170. Едуард Ножиците (Edward Scissorhands) – 1990 - САЩ

169. Продавачи (Clerks) – 1994 - САЩ

168. Последният мохикан (The Last Of The Mohicans) – 1992 - САЩ

167. Монти Пайтън и Свещеният граал (Monty Python And The Holy Grail) – 1975 - Великобритания

166. 

Хобит: Пущинакът на Смог (The Hobbit: The Desolation Of Smaug) – 2013 – Нова Зеландия

165. Ловецът на елени (The Deer Hunter) – 1978 - САЩ

164. Тънка червена линия (The Thin Red Line) – 1998 - САЩ

163. Тя (Her) – 2013 - САЩ

162. Шон от мъртвите (Shaun Of The Dead) – 2004 - Великобритания

161. Въпрос на живот и смърт (A Matter Of Life And Death) – 1946 - Великобритания

160. Казино Роял (Casino Royale) – 2006 - Великобритания

159. Замръзналото кралство (Frozen) – 2013 - САЩ

158. Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд (The Assassination Of Jesse James By The Coward Robert Ford) – 2007 - САЩ

157. Красавицата и звярът (Beauty And The Beast) – 1991 - САЩ

156. Американски психар (American Psycho) – 2000 - САЩ

155. Има ли пилот в самолета? (Airplane!) – 1980 - САЩ

154. Американска история Х (American History X) – 1998 - САЩ

153. Пазителите (Watchmen) – 2009 - САЩ

152. Хари Потър и Даровете на Смъртта: Втора част (Harry Potter And The Deathly Hallows – Part II) – 2011 - Великобритания

151. Когато Хари срещна Сали (When Harry Met Sally) – 1989 - САЩ

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ