Режисьор : Георги Стоев, Сценарист: Христо Илиев

 В ролите : Граф Дани фон Херцберг, синовете му Арес и Бъки и внук Марк Антоний - в ролята на кучето Спас;   тяхната приятелка Мъри - в ролята на Нели.

 Участват също и : Георги Мамалев, Павел Попандов, Александра и Николета Кочеви, Евгения Баракова, Иван Кутевски, Калин Арсов, Домна Ганева, Александър Палиев, Кина Мутафова, Симеон Щерев, със специалното участие на Ицхак Финци
 Година : 1987
 Резюме : Едно семейство почтено - майка, баща и дете, и куче, и котка, живеят петчленно, дружески и петте...

Така започва историята на едно куче и една котка, изпъстрена с най-невероятни случки и множество смешни и тъжни ситуации. Радост и веселие царят в къщата. Но един ден те прекаляват с пакостите и са изгонени. Тогава попадат в ръцете на злия дресьор. С тях той прави страшните си фокуси. След дълго преследване Мими и родителите й успяват да открият и освободят четириногите пленници. Започва веселият карнавал на Доброто, победило Злото, с песни, танци и фойерверки.
Към филма >>>>
Награда на зрителите на Международния кинофестивал на детския филм, Белград, 1988г.

Сценарист и режисьор : Рангел Вълчанов
В ролите : Любомир Бъчваров, Соня Божкова, Александър Притуп, Георги Кишкилов, Пенка Цицелкова, Георги Русев
Година : 1976
Времетраене : 96 мин
Резюме : Обикновено ежедневие в следственото отделение. Следователят Найденов излиза в отпуск и завршването на разследването е поверено на колегата му Николов. Младо момиче е извършило жестоко убийство. Фактите и доказателствата са категорични. Но следователят в продължение на два месеца разпитва Елена - крехко момиче, дошло от провинцията да търси лекар, останало без средства и попаднало на Михайлов, изпечен мръсник и сексуален маниак. Следователят навлиза в нравствено-етичната атмосфера на ситуацията, довела до фаталния край. Участието на непознати тогава за киното лица като актьора Любомир Бъчваров и студентката по право Соня Божкова допринася за особената реалистичност на творбата
Към филма >>>>

Награда за режисура на Съюза на Българските филмови дейци, 1975

Награда за режисура на Националния фестивал на игралното ни кино във Варна, 1976


Режисьор : Лиляна Пенчева, Сценаристи: Братя Мормареви, Музика: Петър Ступел

 В ролите : Николай Узунов, Владимир Николов, Светозар Неделчев, Кирил Богданов, Мишо Мишев, Тошо Недялков, Оля Стойчева
Към филма >>>

Година : 1977

Резюме : Когато бях малко и по-голямо дете, имаше две думи, които веднага предизвикваха у мен очакване за интересни приключения, за забавни истории и за невероятно приятни часове с поредния им филм - "Братя Мормареви". Нямаше значение кой е филмът и за какво конкретно се разправя. Това не се е променило и до днес, въпреки че аз съм едно много пораснало дете, а те и двамата, уви, не са сред нас, за да пишат нови разкази и сценарии. Затова тук вместо пет приказки за този филм, ще напиша шест приказки за тях.

Братя Мормареви са Марко Стойчев и Мориц Йомтов. Те са автори на книгите и сценариите: "Храни куче, за да лае", "Задача с много неизвестни", "Войната на таралежите", "Васко да Гама от село Рупча", "Мъже без мустаци", "Старинната монета", "Таралежите се раждат без бодли", "С деца на море", "Сиромашко лято", "Нако, Дако, Цако", "Изпити по никое време", "Два диоптъра далекогледство", "Двойникът", "13-та годеница на принца", "Адио, Рио" и дости други.

(Кънчо Стойчев, син на Марко Стойчев, от предговор към романи на Братя Мормареви)    Мориц и Марко сливат имената си в едно, съставено от първите три букви на всеки – и става Мормареви. Мориц Йомтов е роден в София (1921 г.) и е десет години по-голям от Марко Стойчев, роден във Варна, но винаги живял в София. Животът ги събира през 1953 година в Българското национално радио – редакция „Предавания за чужбина”, където Мориц вече е стар вълк, а Марко едва начева първата си работа. От тогава до смъртта на Мориц в Израел през 1992 година те са неразделни и пишат почти всеки ден заедно. Как пишат? Ами ето така: сядат всеки следобед в кухнята на жилището на Мориц на ул. “Шипка” и започват да играят американски белот. Докато редят картите си говорят. И така почти четиридесет години, през които написват почти четиридесет сценария и новели, множество фейлетони, скечове и няколко романа. Редуват се на машината за писане и е невъзможно да се определи кой какво е написал. Карали ли са се? Няма такъв случай – те се шегуват и смеят във всяка една ситуация. Мориц е блестящ ерудит от вече изчезващ вид, има невероятно комбинативен ум, владее прекрасно английски, френски, немски, руски. Професор е по биохимия и студентите му още го помнят като легенда. Мориц е и световна енциклопедия за вицове, които разказва неповторимо. Марко 15 години е главен редактор на „Хумор и забава” в Радиото. През 1971 година започва работа във Филмова редакция на БНТ. Междувременно Марко е един от най-активните деятели на Световната асоциация за детско кино, базирана тогава в Париж (а днес – в Канада), като за два последователни мандата е избиран за неин заместник председател.

Забележителен цитат от филма: "Какво трябва, за да не може един Трабант да тръгне? Ако ще и с 260 коня да е и още 1000 говеда вътре. Трябва картоф."


Сценарист и режисьор : Въло Радев

 В ролите : Стефан Данаилов, Доротея Тончева, Виолета Гиндева, Йосиф Сърчаджиев, Добринка Станкова, Марин Младенов, Андрей Чапразов, Светозар Неделчев, Георги Русев, Вълчо Камарашев
 Година : 1970
Към филма >>>

Резюме : София в началото на четиридесетте години на миналия век. Три момичета и три момчета са група под прикритие за специални поръчки. Верни на идеите си, те показно изпълняват екзекуции на видни личности от царския режим. Конспирация, преследване с коли, измъкване от невероятни ситуации, добра маскировка и много много бързи реакции са присъщи на цялата група. Много динамика, любов и младежки ентусиазъм.
 Това е забележителен за времето си "екшън". Събитията и героите са такива, че в наши дни филмът може да се оценява по много и различни начини - От романтичен социализъм в решително действие до откровен тероризъм без задръжки. От гледна точка на съвременните схващания като че ли тероризмът надделява. Но нали такава е била в общи линии и стратегията на Ленин и Сталин - болшевишки тероризъм. Все пак героите са хора и на моменти явно реалната оценка на действията им се опитва да се наложи (начинът, по който георинята на Виолета Гиндева гледа вдовицата на убития). Остава и въпросът - заслужава ли си всичко това след начина, по който завършва филмът? Кое е по-важно - идеята на партията или личният живот? Омразата или любовта? Смъртта или животът? Докъде е важно едното и от къде натам - другото? Разбира се, всички тези върпоси нямат и не могат да имат еднозначен и прост отговор. Понякога дори отговорът не е само плод на разум, а и на емоции и чувства.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ