Режисьор : Лиляна Пенчева, Сценаристи: Братя Мормареви, Музика: Петър Ступел

 В ролите : Николай Узунов, Владимир Николов, Светозар Неделчев, Кирил Богданов, Мишо Мишев, Тошо Недялков, Оля Стойчева
Към филма >>>

Година : 1977

Резюме : Когато бях малко и по-голямо дете, имаше две думи, които веднага предизвикваха у мен очакване за интересни приключения, за забавни истории и за невероятно приятни часове с поредния им филм - "Братя Мормареви". Нямаше значение кой е филмът и за какво конкретно се разправя. Това не се е променило и до днес, въпреки че аз съм едно много пораснало дете, а те и двамата, уви, не са сред нас, за да пишат нови разкази и сценарии. Затова тук вместо пет приказки за този филм, ще напиша шест приказки за тях.

Братя Мормареви са Марко Стойчев и Мориц Йомтов. Те са автори на книгите и сценариите: "Храни куче, за да лае", "Задача с много неизвестни", "Войната на таралежите", "Васко да Гама от село Рупча", "Мъже без мустаци", "Старинната монета", "Таралежите се раждат без бодли", "С деца на море", "Сиромашко лято", "Нако, Дако, Цако", "Изпити по никое време", "Два диоптъра далекогледство", "Двойникът", "13-та годеница на принца", "Адио, Рио" и дости други.

(Кънчо Стойчев, син на Марко Стойчев, от предговор към романи на Братя Мормареви)    Мориц и Марко сливат имената си в едно, съставено от първите три букви на всеки – и става Мормареви. Мориц Йомтов е роден в София (1921 г.) и е десет години по-голям от Марко Стойчев, роден във Варна, но винаги живял в София. Животът ги събира през 1953 година в Българското национално радио – редакция „Предавания за чужбина”, където Мориц вече е стар вълк, а Марко едва начева първата си работа. От тогава до смъртта на Мориц в Израел през 1992 година те са неразделни и пишат почти всеки ден заедно. Как пишат? Ами ето така: сядат всеки следобед в кухнята на жилището на Мориц на ул. “Шипка” и започват да играят американски белот. Докато редят картите си говорят. И така почти четиридесет години, през които написват почти четиридесет сценария и новели, множество фейлетони, скечове и няколко романа. Редуват се на машината за писане и е невъзможно да се определи кой какво е написал. Карали ли са се? Няма такъв случай – те се шегуват и смеят във всяка една ситуация. Мориц е блестящ ерудит от вече изчезващ вид, има невероятно комбинативен ум, владее прекрасно английски, френски, немски, руски. Професор е по биохимия и студентите му още го помнят като легенда. Мориц е и световна енциклопедия за вицове, които разказва неповторимо. Марко 15 години е главен редактор на „Хумор и забава” в Радиото. През 1971 година започва работа във Филмова редакция на БНТ. Междувременно Марко е един от най-активните деятели на Световната асоциация за детско кино, базирана тогава в Париж (а днес – в Канада), като за два последователни мандата е избиран за неин заместник председател.

Забележителен цитат от филма: "Какво трябва, за да не може един Трабант да тръгне? Ако ще и с 260 коня да е и още 1000 говеда вътре. Трябва картоф."


Сценарист и режисьор : Въло Радев

 В ролите : Стефан Данаилов, Доротея Тончева, Виолета Гиндева, Йосиф Сърчаджиев, Добринка Станкова, Марин Младенов, Андрей Чапразов, Светозар Неделчев, Георги Русев, Вълчо Камарашев
 Година : 1970
Към филма >>>

Резюме : София в началото на четиридесетте години на миналия век. Три момичета и три момчета са група под прикритие за специални поръчки. Верни на идеите си, те показно изпълняват екзекуции на видни личности от царския режим. Конспирация, преследване с коли, измъкване от невероятни ситуации, добра маскировка и много много бързи реакции са присъщи на цялата група. Много динамика, любов и младежки ентусиазъм.
 Това е забележителен за времето си "екшън". Събитията и героите са такива, че в наши дни филмът може да се оценява по много и различни начини - От романтичен социализъм в решително действие до откровен тероризъм без задръжки. От гледна точка на съвременните схващания като че ли тероризмът надделява. Но нали такава е била в общи линии и стратегията на Ленин и Сталин - болшевишки тероризъм. Все пак героите са хора и на моменти явно реалната оценка на действията им се опитва да се наложи (начинът, по който георинята на Виолета Гиндева гледа вдовицата на убития). Остава и въпросът - заслужава ли си всичко това след начина, по който завършва филмът? Кое е по-важно - идеята на партията или личният живот? Омразата или любовта? Смъртта или животът? Докъде е важно едното и от къде натам - другото? Разбира се, всички тези върпоси нямат и не могат да имат еднозначен и прост отговор. Понякога дори отговорът не е само плод на разум, а и на емоции и чувства.


Сценарист и режисьор : Въло Радев
 В ролите : Ян Енглерт, Едит Солай, Руси Чанев, Силвия Рангелова, Вълчо Камарашев, Димитър Хаджийски, Светоплуг Матиаш, Роман Грамадски, Луиза Топузян, Атанас Лилянов, Мариана Димитрова, Румен Костадинов, Веселин Борисов, Гаврил Паламудов, Петко Стефанов, Георги Елкинов, Калина Попова
 Година : 1975
Резюме : По едноименния роман на Димитър Димов

Испания след Гражданската война. В хотелска стая в Мадрид разговарят английската аристократка Фани Хорн и испанецът Луис Ередия. След поредната наркотична криза тя си спомня. Преди месеци, по пътя за Толедо, тя заедно с приятелите си, французинът д-р Жак Мюрие и американците Джордж Уинки и Клара, отсядат в крайпътен хан. Там за първи път се среща с отец Ередия — монах от йезуитския орден, брат на Луис. Той отива в Пеня Ронда — огнище на епидемия от тиф. Фани решава да замине за там. С нея тръгва и Жак. Работата е изтощителна — всеки ден са изправени пред смъртта. Фани се влюбва в Ередия. Монахът упорито се бори с това чувство. Жак се заразява от тиф и умира. За да издържи, Фани започва да взима наркотици. Фалангистите настъпват. Ередия става причина за смъртта на един от братята — Доминго. Фани се среща с Ередия и иска обяснение. Отчаяна от фанатичната му вяра в бога, стигнала до пълна безизходица, тя стреля в него.

Разказ за истинските човешки взаимоотношения, за жертвоготовността и милосърдието на фона на драматичните събития от гражданската война. Шедьовър за границите, който фанатичността на религията поставя на безграничната любов. Филм за ужаса на войната, филм за спасение, страдание, любов, смърт, филм за егоизма и себеотрицанието, филм за миражите, изгарящи душата.
Към филма >>>


НАГРАДИ:

ФБИФ Варна'75 — Режисура и Операторска работа

Наградата на СБХ на Константин Джидров

СБФД'75 — Наградата за режисура

МКФ на Червенокръстките и здравни филми Варна'75 — Първа награда „Златен медал”

Наградата на мъжка роля на Ян Енглерт



"Войната - това е не само фронта и димящите дула, кръвта, физическите страдания, смъртта. Войната - това са и претърпелите крушение илюзии, опустошените души, несбъдналите се мечти и идеали, обречените чувства и надежди.

Такъв невидим и поради това още по-страшен образ на войната създава филмът "Крадецът на праскови". Действието се развива в края на Първата световна война, далече от предната линия, в красивия старопрестолен град Търново.
Животът в града е белязан от печата на назряващата национална катастрофа. На този печален и тревожен фон се ражда и процъфтява една голяма любов - мъчителна и безнадеждна, но светла, преобразяваща, каквато може да бъде само любовта по време на война.
 Режисьор : Въло Радев
 В ролите : Раде Маркович, Невена Коканова, Михаил Михайлов, Наум Шопов
По повестта на: Емилиян Станев
Към филма >>>>


Режисьор : Орфей Цоков
 В ролите : Георги Парцалев, Лора Керанова, Григор Вачков, Стоянка Мутафова, Петър Слабаков, Мариана Аламанчева, Добромир Манев, Михаил Михайлов, Никола Дачев, Коста Карагеоргиев,
 Година : 1977
 Времетраене : 67 мин
 Резюме : Само вижте актьорите, за да си представите за какво иде реч. Филмът е по едноименната книга на Никола Статков, по чиито романи са направени също филмите "Господин за един ден"  и "Неочаквана ваканция".
Към филма >>>>

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ