Показват се публикациите с етикет Български филми. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Български филми. Показване на всички публикации
„Крадецът на праскови” (1964) на Въло Радев е „Великата илюзия” на българското кино. Заедно с останалите два филма от трилогията на любовта и дълга – „Цар и генерал” (1966) и „Най-дългата нощ” (1967), режисьорът насочва киното ни по невървян дотогава път. Показва му, че значимите идеи задължително трябва да са облечени в покоряващи публиката спектакли. Учениците на Въло Радев от всички поколения добре помнят думите му: „Бизкият план – това е мигът на истината в киното. Човешкото лице казва повече от всякакъв диалог.” Затова най-истинската сцена, на която се случват филмите на Въло Радев, са лицата на актьорите му, изразителните им планове. И ако трябва да съберем киното му в един единствен кадър, това ще е лицето на жена, по което минава внезапната сянка на копнеж и печал. С много вятър в косите и няколко точни акорда на китара…


„Лачените обувки на незнайния воин” (1979) на Рангел Вълчанов е история на живота през детското възприятие за света. Кои сме? Откъде сме? И кое ни е карало да вървим напред? Това са въпросите, които си задава години преди да направи филма режисьорът, стоейки една сутрин пред Бъкингамския дворец и наблюдавайки смяната на караула. Тогава той си спомня за своето родно село и се замисля колко различни са неговите съселяни. Пита се какви са били техните дни и нощи, делници и празници, радости и скърби. Тръгвайки по пътя на спомените, назад към детството, Рангел Вълчанов създава този носталгично-присмехулен филм. Главният герой Симеон отново става седемгодишното момченце Моне и така започва разказът за историята на един живот, пресъздаден от натурщици от родното село на режисьора. 85-минутната драма има приз за режисура от Фестивала на българския игрален филм във Варна (1980); „Златен паун” от Международния филмов фестивал в Делхи (1981), отличена е за сценография от Съюза на българските филмови дейци (1979) и за дизайн на костюми от Съюза на българските художници – Варна (1980).
„Понеделник сутрин” (1966) на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков е кинодебютът на Пепа Николова. Един от добрите български филми, минал в нелегалност за повече от 20 години, разказ за историята на млада жена, чието свободомислие е наказано от обществото, което отказва да приеме различността и правото на втори шанс…
„Привързаният балон” (1967) на Бинка Желязкова е сатирична притча за националния характер, за неуспешния, но продължаващ „опит за летене” на българите. Критиката го определя като най-вдъхновената и талантлива екранизация на Радичков в киното. Макар да е забранен за показване веднага след премиерата си, този истински шедьовър остава незасегнат от времето.


„Козият рог” (1972) на Методи Андонов, по сценарий на Николай Хайтов, е едно от върховите постижения на българското кино. Антон Горчев, Катя Паскалева и Милен Пенев са в главните роли във филма, отличен с Първа награда и Наградата на публиката на Фестивала на българското кино във Варна, специалната награда на журито в Карлови Вари, „Сребърен Хюго” в Чикаго, наградата за женска роля на Катя Паскалева в Панама, наградата „Фемина” за най-добра актриса в Брюксел, Голямата сребърна купа в Сантарен (Португалия). „Този филм е Божи пръст в съдбата ми”, казва Катя Паскалева за „Козият рог”, посочен за най-добрия български филм за всички времена в анкета на в. „Култура” от 1993 г.
„Преброяване на дивите зайци” (1973) на Едуард Захариев е сатирична комедия, насочена срещу бюрократичните, псевдопатриотични прояви на хората в съвременния живот. Ръководени от чиновника Асенов в разгара на земеделската работа, от село Югла тръгват да броят дивите зайци в землището. Макар че всичко се върши със старание, броят на зайците остава неизвестен.


„Авантаж” (1977) на Георги Дюлгеров е българският филм с най-високо отличие от международен кинофестивал – „Сребърна мечка” (1978) в Берлин. Освен че е съсценарист, в него Руси Чанев прави една от най-добрите си роли. „В много отношения „Авантаж“ е полемичен – къде свършва вината на един престъпник и къде започва вината на обществото, – споделя Георги Дюлгеров. – Разказът следи лутанията на един човек, способен и деен, който обаче се реализира като… джебчия. Стремежите и намеренията ни са били да избегнем евтината екзотика, която в повечето случаи съпътства подобен род филми, за сметка на трагизма на ситуациите, на въпроса за вината. Искахме да постигнем истинско присъствие на героите, лишено от любуване. В такъв смисъл може да се говори за документалност. Но същевременно сме се стремили към експресивност на изображението.”
„Всичко е любов” (1979) на Борислав Шаралиев, по сценарий на Боян Папазов, създава първата истинска българска кинозвезда. Това е филмът, който превръща актьора Иван Иванов в секссимвол на българското кино. Свързващо звено между „Вълчицата” (1965), „Вчера” (1988) и „Маргарит и Маргарита” (1989), той дръзко и открито поставя пръст в раната на крамолната тогава тема „ТВУ” и заедно с това съзнателно или интуитивно ражда българския бунтар срещу лицемерието и фалша в обществото – аутсайдера нонконформист Радослав, проникновено претворен от Иван Иванов, духовният родственик на бунтовниците на Джеймс Дийн, Марлон Брандо и Збигнев Цибулски. Филмът е отрупан с награди: от СБФД и критиката – за дебют на Иван Иванов; от 16-ия Фестивал на българския игрален филм Варна 1980 – за женска роля на Янина Кашева и Специалната награда за Борислав Шаралиев, Боян Папазов и Иван Иванов.


В „Да обичаш на инат” (1986) на Николай Волев баща и син водят битка, в която победата не е по-малко опасна от загубата. Сблъсъкът между поколенията представя двете страни на един и същи проблем – за фалшивите ценности… Драмата, създадена по романа на Чавдар Шинов, е отличена със Специалната награда, Наградата за операторска работа, Наградата на кинокритиката и Наградата на публиката във Варна през 1986 г.; Наградата за режисура и наградата за мъжка роля на СБФД; Специална награда на журито и Награда „Дон Кихот” на Международната федерация на киноклубовете в Карлови Вари, 1986.
Игралният дебют на Иван Черкелов „Парчета любов” (1989) предизвиква оживление сред кинематографичните среди. Критиката го определя като „програмния филм на поколението от 1989-а”, интимно изследване на духовната криза на младите в тоталитарното общество. Кинотворбата е разказ за отчуждението, пасивността, безсмислието, филм за нулите и минусите…

От детските по първа
Ушко му беше скъсано ухото, а на Зъбчо-нащърбен зъба. Имаше страхотна песничка. И все течеше драма за едни зелки - ама тяхни ли бяха, чужди ли? Накрая си лягаха под шипковия храст.

Въпрос към тези, които израснаха с чехословашкия анимационен сериал “Приказки под шипковия храст”. Забавните серии се излъчваха години наред в рубриката “Лека нощ, деца!” на БНТ. Зайчетата са Милко и Морко. Как, обаче, се нарича отрицателният герой – Козелът?

1. „Лошо, Седларов, лошо!“
от филма „Опасен чар“
2. „Дет ис дъ куесчън“, както е казал джентълменът Хамлет.“
от филма „Опасен чар“
3. „Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип.“
от филма „Опасен чар“
4. „Икономията е майка на мизерията.“
от филма „Опасен чар“
5. Пурко (към жена си, която отново е бременна) „Ако имаме късмет, това ще се роди в Америка.“
от филма „Господин за един ден“
6. „Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може.“
от филма „Господин за един ден“
7. (към събличащата се проститутка) „Ти ше си лягаш ли?“
от филма „Господин за един ден“
8. „Брат’чед, свалих я… Димитрова, тя те обича.“
от филма „Двойникът“
9. „… знаеш ли, брат’чед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие!“
от филма „Двойникът“
10. „Слушай, брат’чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Науката е като хорото – хванеш ли се веднъж – край!“
от филма „Двойникът“
Ако се сетите за други,добавете ги в полето за коментар.
www.bgspomen.com


Режисьор : Зако Хеския
Сценарист : Валери Петров
В ролите : Виктор Чучков, Кирил Варийски, Борис Луканов, Илия Пенев, Анани Анев, Соня Дюлгерова, Кирил Кавадарков, Георги Бахчеванов, Трифон Джонев
Година : 1981
Към филма >>>
Резюме : Филм за приятелството, което помага на един младеж да се избави от самотата и отчаянието и се възвърне към живота. Творбата е изпълнена с много фантазия и хумор и е еднакво интересна за деца и за възрастни. Леонид е в болница. Обича да ходи на гости в една от съседните стаи където лежи един актьор, които разказва ден след ден една приказка. Една пиратска история изпълнена с приключения, чийто главни герои са болните, като страшни и благородни разбойници. 

Режисьор : Мариана Евстатиева-Биолчева
В ролите : Нешо Топалов, Стела Рачева, Стоян Стоев, Велко Кънев, Ивайло Герасков, Асен Миланов, Добринка Станчева, Таня Масалитинова, Константин Коцев, Павел Поппандов, Георги Мамалев, Кирил Господинов, Димитър Манчев, Иван Янчев и др.

Година : 1989
Резюме : По едноименния роман на Братя Мормареви.

Четири деца в ролята на квартални детективи с въображение...
Първите години след 9.IХ.1944г. Извършен е обир в дома на индустриалеца Карагьозов, откраднати са 300 наполеона. На оглед в дома пристигат следователите Христо Шопов и Божан Митков. Привлечени от необичайното събитие идват и съседските момчета - Илко, Лазар и Борко. Децата са заети със събиране на гумени отпадъци за училището с надеждата да спечелят наградата - радиоапарат. Следейки Карагьозов, те попадат на старателно укритите гуми на колата му, която той иска да спаси от реквизиция. Зарадвани, момчетата прибират гумите. Междувременно, от евакуация се завръща техния приятел Нешо.

Режисьор : Стефан Димитров
В ролите : Николай Бинев, Невена Коканова, Иван Янчев и др.
Година : 1978
Линк към филма ТУК>
Резюме : В малкото планинско селце Чуй петльово животът тече бавно и еднообразно. Останали са само няколко старци, като единственото им развлечение е да разказват спомените си от войната, пълни с героизъм, любов и приключения. А преди години тук са кипели човешки страсти, раждали са се деца. Мислейки че умира, жената на бившия Даскал му признава най-големия си грях - на млади години му е изневерила. Макар и да казва, че любовния грях не е грях, той трудно приема истината. А чий грях е по-голям - дали неговия на младини, когато заклева в борбата своите ученици, а той не отива на акция и остава жив? Ще успее ли главния герой да се пребори със съвестта си?

Пепа Николова Кирова (23 декември 1946 - 22 септември 2006) е българска актриса, родена в град Харманли.

През 1965 г. кандидатства в Школата за естрадни певци за радиото и телевизията, където е забелязана от режисьора Вили Цанков. Той я кани в Младежкия театър "Николай Бинев" и от 1965 г. започва да работи там. От 1968 г. Пепа Николова е в Държавния театър в Хасково, а от 1979 г. - в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов".

През 1965 г. кандидатства в съществуващата по онова време Школа за естрадни певци за радиото и телевизията, където я забелязват актьорът Петър Слабаков и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков и я канят да се снима в главната роля в „Понеделник сутрин". Филмът е забранен от комунистическата цензура и остава невидян от публика до 1989 г., когато Съюзът на българските филмови дейци и? присъжда - с 23 години закъснение - наградата за най-добра женска роля.

В този филм непрофесионалната актриса играе безработно „паднало момиче с леко поведение" от провинциален град, което е скептично към всекиго и всичко. Но се увлича по момче, което е различно от другите и познати. А той, идеалист и активист, настоява тя да постъпи на работа в неговата „бригада за комунистически труд". Филмът не излиза на екран, но режисьорът Вили Цанков я кани в Младежкия театър, където тя получава първи малки роли. След това е в Хасковския театър и от 1979 г. до пенсионирането си - в Сатиричния

Заговори ли се за български комедии, категорично може да заявим  че, филмите от 70-те и 80-те години на миналия век, са най-добрите в този жанр. А един от любимите на поколения Българи е „Сиромашко лято” (1973) на режисьора Милен Николов -Мечо с участието на неповторимия Георги Парцалев. Този незабравим актьор е феномен, заразяващ всеки със своя неподправен чар, артистизъм и талант. Едва ли има  човек, който да не го харесва.

„Сиромашко лято” е от малкото, наред с „Тримата от запаса”, където Парцалев изразява своя драматичен талант, като в комедиен сюжет изиграва и тъжните страни на проблема, които сценарият създава. Той пък е написан специално за него от братя Мормареви (Мориц Йомтов - Марко Стойчев). Може би не са много тези, които знаят, че двамата са родени във Варна с разлика от десетилетие, но се срещат в София. Първият завършва Американския колеж, учи биохимия и става професор, но съчетава сериозната наука с журналистика.

Марко се дипломира „Английска филология” в Софийски университет. Започва работа като редактор. Запознават се в БНР. Така през 50-те години се ражда творческият тандем „БРАТЯ МОРМАРЕВИ”, на който дължим едни от най-любимите български филми, създавани в киноисторията ни. Това „Войната на таралежите”, „С деца на море”, „Изпити по никое време”…

Идеята за „Сиромашко лято” идва като препоръка от „висшестоящите органи” да напишат сценарий за пенсионерите, считайки темата за пренебрегвана до момента. Двамата я развиват с много обич и чувство за хумор. Техният естетски вкус към смешното, изключително премереният усет към каламбура и невероятното умение да забъркват героя си в заплетени моменти, не липсват и тук.

„Пенсионирането е като сиромашко лято. Само през него човек може да разбере истинската топлина на слънцето” - казва героят на Иван Кондов – Ванката. Тази реплика е лайтмотив на целия филм. В центъра на историята е финансовият ревизор Методи Рашков (Георги Парцалев), който е пенсионер. От заплетения свят на финансите, той е запратен в този на битовизма. Новата му роля така увлича сина и снаха му, че задълженията му се увеличават с всеки изминал ден. Идва момент, в който те забравят, че зад домакинската престилка, се крие човек изпълнен със сили и желание за живот. Методи Рашков с бунтовнически плам решава да напомни, че макар и пенсионер, все още има достойнство и избягва от дома. Свободният живот обаче скоро омръзва. Той разбира, че младите могат и без него, но той без тях…

Във филма участват още Татяна Ловова и незабравимата Леда Тасева. Първата играе привлекателната сърдечна тръпка на Методи Рашков. Останала далече от семейството си, тя запълва празнината с културно- масовата дейност на квартала. Леда Тасева пък е досадната съседка и тя увлечена по героя на Парцалев, която по свой неповторим начин влиза в съперничество и борба за сърцето на другаря Рашков. Поставени в тази сложна ситуация, двете се въвличат в сложна плетеница от интриги, комични ситуации и излизат от тях по-особено интригуващ за зрителя начин.

Режисьорът Милен Николов-Мечо завършва кино образованието си в Прага. Завръща се в родината си през 1963 г. Дебютира с новелата „Белият кон” три години по-късно. Следват филмите „Краят на песента”, „Романтична история”, „Гола съвест”, „Някой пред вратата” и други. Музиката в „Сиромашко лято” е на Борис Карадимчев.

Ако попитате тийнейджърките от началото на 80-те кой български актьор е присъствал най-често в сънищата им, сигурни сме, че отговорът ще е само един - Иван Иванов.
Ролите му в легендарните „Всичко е любов“, „Лавина“ и „Комбина“ го превръщат във всенароден любимец и режисьорите се надпреварват да го канят в бъдещите си проекти. Един не толкова популярен филм с негово участие е „Романтична история“. Режисьор на драмата е Милен Николов, а сценарист Александър Томов. Премиерата е през 1985-а. През същата година на телевизионния екран дебютира и сериалът „Нощем с белите коне“ по едноименния роман на Павел Вежинов. В него Иван Иванов е в ролята на Сашо - племенникът на акад. Урумов.

Въпреки че сценарият на „Романтична история“ си има своята литературна основа - базиран на разказа на Александър Томов „Кондора“, персонажът на Иван Иванов е като писан специално за него. Иван Кондора е млад мъж с труден характер, но и с железни принципи. Той е влюбен в Жана (Ирен Кривошиева) и мечтата на живота му е да се ожени за нея. С тази си роля актьорът окончателно подпечатва статуса си на сексимвол и донякъде продължава линията на Радо от „Всичко е любов“. Но за разлика от наивната Албена, Жана съвсем не е крехка и срамежлива девойка. Тя знае какво иска от живота и се подиграва на романтичните представи на своя любим, който ги вижда като едни съвременни Ромео и Жулиета от Банишора. Когато Кондора заминава за две години в казарма, той настанява Жана при майка си. Но тя не се задоволява да живее със скромни доходи. Има слабост към скъпите заведения, хубавите дрехи, марковите питиета и мечтае за връзки, пари и стоки от „Кореком“.
След уволнението си Кондора отива да търси любимата си, но я намира в бар, в компанията на заможни мъже. Тя отново отказва да се омъжи за него, защото иска първо да си уреди положението, а Иван е обикновен работник със 150 лева заплата. След като една вечер заварва Жана с друг мъж в апартамента и го изгонва, той разбира, че любовта му е обречена.
Връща се в София 10 години по-късно, значително забогатял след гурбет из морските курорти. Двамата се срещат отново в елитен нощен бар, където Кондора прави неприлично предложение на бъдещата си половинка. Той й предлага куфарче с пари, ако се съгласи да се оженят. Но дали през всичките тези години любовта на Жана все още има цена? Сега идва нейния ред да докаже дали чувствата й към него са били истински.
В останалите роли можем да видим актьорите Ицхак Финци, Домна Ганева, Владимир Колев, Елефтери Елефтеров и др.

След участието си в един от най-емблематичните български филми за всички времена – „Вчера“, Христо Шопов и София Кузева за една нощ се събуждат звезди. Популярността им като Иван и Дана е толкова голяма, че следващите ленти, в които участват, минават някак незабелязано. Освен в „Разводи, разводи“, който представихме миналия път, двамата си партнират и в драмата на режисьора Александър Раковски – „Очите плачат различно“. В основата на сценария е едноименният роман на Боян Биолчев, а премиерата е през 1989 г.

Главните герои Васил (Христо Шопов) и Вера (София Кузева) обитават два различни свята. Тя е реставратор, той шофьор на камион. И двамата са самотници и търсят любовта всеки по свой начин. Въпреки че е само на 24, Вера вече има зад гърба си неуспешен брак, а сега е във връзка със свой колега, който е женен. 28-годишният Васил поддържа неангажиращи отношения с момиче, с което се среща в местния бар. Той живее в общежитие с още трима шофьори и се грижи за малкия си племенник Ваньо.

Случаен инцидент на пътя преобръща живота им. Той пробва по всевъзможни начини да се сближи с нея, но тя пресича всеки опит за контакт. Един ден в столовата, където обядват, става спречкване в основата на което е Вера. Никой от приятелите й обаче не се намесва и единствено Васил става да я защити. След боя между тях се поражда близост и вратата към романтичните отношения се отваря.

Независимо че първоначално е привлечена от този силен и загадъчен мъж, след няколко срещи с него и компанията му, героинята на София Кузева започва да си дава сметка, че двамата не са един за друг. Нежна и деликатна, свикнала да общува само с хора на изкуството, тя разбира, че любовта й към този първичен и необразован човек е предварително обречена и загърбва страстта, за да се вслуша в разума. Решението й обаче наранява не само увлечения по нея шофьор, но и невръстния Ваньо, който копнее за майчина ласка.

Любопитен факт е, че именно в този филм София Кузева се снима за първи път заедно с бъдещия си съпруг - Панчо Чернев. Звездата от Младежкия театър влиза в образа на Емил - колегата, когото Вера зарязва, за да избяга с Васил, но в реалния живот събитията вземат друг обрат.

В останалите роли участват актьорите Иван Фърков, Сашо Петков, Николай Станчев, Димитър Бозаков, Константин Хаджипанзов, Даниела Горанова, Стефан Димитриев, Светла Тодорова, Любомир Фърков и Лили Енева.

Режисьор : Тодор Стоянов
В ролите : Цветана Манева, Иван Андонов, Коста Цонев, Явор Милушев, Борислав Шанов, Симеон Алексиев, Алекс димитров и др.
Линк към Еп.1 Еп.2 Еп.3 Еп.4
Година : 1983 г
Резюме: Силата и независимостта на една жена в общество, което приема личния и живот за своя отговорност и подлага съдбата и на постоянна ревизия...
Поведението на главната героиня Василена е в противоречие с общоприетите еснафски норми на живот. Тя работи като барманка, има четири деца, две от който осиновени. В нея е влюбен младият доктор Илков, голям приятел на децата й. Личният живот на младата жена е постоянна тема за разговори в квартала.


Великия Георги Георгиев – Гец (1926 – 1996)! Откъс от българския игрален филм "Матриархат".

1977 г., на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Георги Русинов. Създаден е по повестта „Матриархат“ на Георги Мишев. Музиката във филма е композирана от Борис Крадимчев.

Има места, които с годините са се превърнали в светилища, в нещо, което притежава обаянието на магия, силата на клетва, ключ и парола, достъпни само за определени, избрани, произлезли от там. Създадените общности са устойчиви, независимо колко са разнородни като статус, занимания, успехи, поражения, географско или социално местоположение на представителите им и абсолютно независимо в кои политически или други житейски полюси ги е изстреляла съдбата.

Езиковата гимназия в люляковия Ловеч, наследник на престижния Американски колеж е едно такова място. Майката на езиковите гимназии в България.
Изумително е каква реакция предизвиква самото произнасяне на името на това училище пред негови възпитаници, независимо по какъв повод. Това е нещо като принадлежност, своеобразно самоопределяне, религия и знак към другите от същата кръвна група, че винаги и за всичко могат да разчитат един на друг. Това надхвърля рамките на традиционното разбиране за съученици, които се срещат в непълен състав веднъж на пет или десет години, както и на класическото понятие „възпитаник на…“.

Знаете ли какво се случва около датата 16 април в града на люляците? От всички точки на света там се събират хората, сякаш за които е написана онази разтърсваща песен „Клетва“. И става нещо като чудо. Нещо, което трябва да се види и изпита, за да се разбере.

Култовата сцена с клетвата във филма „Вчера” се е случила реално в Ловешката немска гимназия през 60-те години на миналия век. „Когато някой нарушаваше клетвата, прогаряхме подписа му върху листа със свещ”, разказа за Дарик бившият разузнавач номер 1 Бриго Аспарухов.

Не всички знаят, че той е прототип на Иван - героят на Христо Шопов в любимия на много поколения роден филм „Вчера”. Историята, разказана на екрана от Иван Андонов и написана в романа на Владо Даверов, се развива в Бастилията, както са наричали тогава немската в Ловеч.

Възпитаници на гимназията са доста родни политици като Андрей Луканов, Нора Ананиева и Симеон Дянков. Още една важна висша фигура от разузнаването ни е сред възпитаниците на Бастилията - Иван Драшков.

Клетвата - прогаряли са подписа на всеки, който я наруши

„Клетвата беше написана от мен и от още двама мои съученици и когато някой не спазваше клетвата тогава ние го изключвахме и всеки, който се беше подписал под тази клетва, прогаряхме подписа му със свещ”, разказва Бриго Аспарухов - бившият разузнавач номер 1, за който не всички знаят, че е прототип на Иван - героят на Христо Шопов в култовия за много поколения роден филм на Иван Андонов „Вчера”.

Мястото на историите от филма е Ловешката немска гимназия, чиито възпитаници са доста родни политици и оказва се куп разузнавачи. Историите ги разказва в книгата си Владо Даверов, завършил гимназията две години след Бриго Аспарухов.

„Владо Даверов беше едно чепато, замислено, хубаво момче. Явно през неговия поглед тогава аз съм бил един възможен негов герой в бъдеще. Бях спортист, вечният спортист. Като гледам филма, ми се вижда, че добре ме е представил”, разказва Бриго Аспарухов.

„Владо завърши 66-та година, аз завърших 64-та година миналия век. Владо Даверов е свидетел почти на всички неща в пансиона. А пансионът беше малка изолирана крепост - Бастилията се наричаше от местното гражданство. Ние не възприемахме този израз, но така ни наричаха - беше затворена общност, в която имаше голям колектив”, спомня си още бившият шеф на разузнаването.

Според Бриго Аспарухов пансионът ги е научил на това, че колективът е хубаво нещо, но трябва да се оправяш сам. „И това винаги ми е помагало в целия живот”, допълва той.



Години след премиерата си “Вчера” продължава да е любим на поколения български зрители. Но преди да се окъпе във всенародната зрителска обич, филмът преминава през много драми и перипетии.
Историята тръгва от новелата на Владо Даверов “Седмица в живота ти”, която писателят публикува през 1986 г. в сп. “Пламък”. После развива новелата в роман и върху него написва сценария.

Всъщност Даверов е описал историята на своята младост и годините в немската езикова гимназия в Ловеч. В образа на Ростислав той обединява черти от характерите и образите на Бриго Аспарухов, бивш шеф на българското разузнаване, и на бъдещия банкер Атанас Тилев, дълги години зет на финландския премиер. Самият Даверов е прототип на Иван.
Когато Иван Андонов се съгласява да стане режисьор на филма, поставя условие да вкара в историята и нещо от своето училище и студентство. 

И особено преживяванията с любимия си бял албум на “Бийтълс”, с който като младеж успява да се сдобие само 3 дни след излизането му.

Даверов и Андонов намират ключа точно в музиката на бийтълсите като един от най-важните пробни камъни на ХХ век, обединяващ трите младости.“На финала на сценария двамата се разплакахме. Просто усетихме, че сме напипали златоносна жила и ударът ни е в десетката”, призна ми преди време Владо Даверов. “Накрая аз наистина повярвах, че това е моят филм и че аз съм и ученикът, и учителя, и директорът, и старият артист”, каза пък Иван Андонов.
При подбора на актьорите Андонов отнова залага на част от любимците си – Георги Русев като директора Цончев, Надя Тодорова като чистачка в гимназията и др.

В този филм той вкарва в действие и актьорската стихия на колегата си режисьор Никола Рударов. Андонов признава, че бил впечатлен от Руди в епизодичната му роля на оператора, която той изиграва във филма “Един снимачен ден” на Борислав Шаралиев още през 1968 г. Почти 20 години Андонов помни това и без колебание го взема за учителя по математика Баръмов.

С Иван бяхме на кинофестивал в Белград и спяхме в една стая - разказа своя вариант на
историята Рударов. 
 

И една сутрин той ме попита искам ли да се снимам в новия му филм. Отговорих, че нямам самочувствие на актьор и той ще си носи отговорността.”
Рударов призна, че започнал снимките доста спънато, но Андонов нито веднъж не му направил забележка. Което го вдъхновява постепенно да се почувства добре в кожата на този малко странен учител и да го очовечи по някакъв начин.“Започнахме с по-леките сцени. А когато актьорът усети одобрението на режисьора и на екипа, на него сякаш му порастват криле и става все по-добър и по-добър”, обяснява Иван Андонов успеха на колегата си.
За ролята на учителката по английски той кани Кристин Бартлет, която преподава езика в софийската английска гимназия. Нея Андонов я е гледал в ролята на мис Стоун в “Мера според мера” на Георги Дюлгеров.

На вечерята при запознанството г-жа Бартлет казва на симпатичния си български: “Ето, г-н Андонов, аз пия вино, значи съм една виновна жена…”

След това чудесно чувство за хумор отпадат и последните съмнения на режисьора.
За образите на учениците обаче той прибягва към пробни снимки, на които идват много студенти от ВИТИЗ и младежи от софийските училища. Сред тях е и Петър Попйорданов. След пробите главно заради лошия си говор Чочо е пратен в масовката евентуално като ученик от класа на главните герои Иван и Ростислав.По сценария ролята на ученика Костов е малка. Обаче с много хъс, идеи и актьорски хрумвания Чочо дообогатява образа. Той е толкова борбен по време на снимките, че почти изравнява героя си с двамата главни образи.

Георги Стайков е първият от младите актьори, за чието участие във “Вчера” режисьорът Иван Андонов няма колебание. Той го е снимал в малка роля в предишния си филм “Мечтатели”, а с участието си в “Те наделяха” и особено с ролята на глухонямото момче в “А сега накъде?” Стайков е дал сериозна заявка за една от новите звезди на българското кино. Андонов обмисля да му повери ролята на главния герой Иван.Появата на Христо Шопов обаче обърква нещата. “Дойде един такъв темерут, малко рогач, пък вътре в него има нещо и ти се иска да проникнеш, за да видиш какво е и защо се държи така”, разсъждава Иван Андонов. А и по сценарий главният герой трябва да бъде загадъчен, не със слънчево излъчване като на Стайков. И режисьорът прави една от най-щастливите трампи в българското кино, от което филмът само печели.

Лека драма спохожда и избора на актриса за ролята на Дана, момичето което идва от чужбина и става причина и за любовния сблъсък на двамата приятели съперници.
Фаворитката на Андонов е студентката във ВИТИЗ Евелина Борисова. Със сините си очи и стройна фигура тя е направо красавица. Владо Даверов обаче настоява за София Кузева. “За мен това е Дана”, казва писателят и режисьорът приема претенциите му – все пак негови са главните преживявания и герои, влезли във филма.Спор между двамата има и коя актриса да изиграе ролята на Марина – съблазнителната интригантка в елитното училище. Тук се налага Андонов.
“Светла Тодорова ми приличаше на италианка, загадъчна една такава, подкупваща, още не съвсем станала жена, а пък носи в себе си нещо от женската стихия” – при тези аргументи на режисьора сценаристът отстъпва.

Сред надписите на актьорите ще видите и името на Борис Луканов, тогава една от звездите на Народния театър. А във филма няма и секунда кадър с него. Той е екранният баща на Иван (Христо Шопов) и според сценария идва при сина си за да му обясни защо е свален от поста главен редактор.Иван Андонов сам маха сцената по художествени причини. Тя е снимана в малка кръчма край Марица в Пловдив и е единствената, заснета извън територията на училището.
Според режисьора някак си нарушава целостта на филма, издържан в принципа на единството на място и действие.

“Вчера” е сниман най-много в Пловдив, спалното помещение на учениците е в София, а
удавянето е заснето на същото място край Ловеч, където наистина преди години се дави момче от местната немска гимназия.

Когато в нея е ученик Владо Даверов, ги водят на екскурзия в Пловдив на гости на английската, която тогава се помещава в сградата на семинарията.“Спахме в стаите - разказа Даверов – и в един момент си казах: “Ако някога се прави филм по мой сценарий за историята на немската гимназия, ще го снимаме тук. Разбира се, нямам доказателства за това, бяхме само аз и бог.”
Любопитното е, че Иван Андонов, който е пловдивчанин, избира за снимки същото място, без въобще двамата да са се договаряли предварително.

Най-голямото премеждие се случва, когато снимат сцените с удавянето. За да се презастрахова, Иван Андонов нарежда да заварят здраво решетката към юзината, вика и охраняващ водолаз.
Героят на Стайков е повлечен от течението към решетката, актьорът потъва, после излиза на повърхността, пак потъва и изчезва за доста дълго под водата. Настава паника, скачат и другите водолази.Оказва се, че решетката не е заварена добре, водолазът е повлечен от водата и само здравата ръка на добре тренирания млад актьор го задържа пред водната бездна. Слава бог, всичко завършва щастливо.

Има и още един драматичен момент, в който “жертва” без малко да стане самият режисьор. Според идеята им с оператора филмът трябва да е издържан в сиво-черна гама, в която да изпъкват човешките лица. Един ден от лабораторията идва проявена лента, на която Андонов вижда такава шарения, че решава да си стегне куфарите за София.Положението спасява операторът Красимир Костов – “голям дявол и много смешен човек”, както го определя Иван. Двамата са в ресторанта на “Новотел – Пловдив”, операторът Костов знае, че Андонов много обича палачинки, вика количката с лакомството и му поръчва на корем. А той самият звъни по телефона в лабораторията. Оттам обясняват, че е станала грешка, която няма да се повтори за истинския материал за филма.Държавната комисия с председател Николай Хайтов дава на “Вчера” втора категория. Филмът е определен като кичозен, някои от началниците са кисели и недоволни: какви са тия мерцедеси, това ли са децата на нашите другари, езиковите гимназии не готвят “елит”, а бъдещи кадри на партията и държавата! След прожекцията Владо Даверов казва на Андонов: “Мани ги тия дърти тенджери, не ги слушай! Филмът е станал…”
Първият човек, който предусеща огромния зрителски успех на “Вчера”, е режисьорът Зако Хеския. Иван Андонов и операторът Красимир Костов гледат част от монтирания филм, когато в залата малко неканен влиза Хеския.

Материалът дори не е от най-силните сцени, след прожекцията режисьорът и операторът си подхвърлят шеговито: “Ето, филмът лека-полека се лепи, може и да излезе нещо. Зако Хеския обаче казва на колегата си Андонов: “Иване, да знаеш, че този филм ще има страшен успех сред младежите…”Премиерата на “Вчера” е на 25 януари 1988 г. и критичните рецензии по негов адрес бързо надхвърлят позитивните. Музиката на Маричков е определена като “скучна, но за сметка на това продължителна”. Един критик дори не харесва канал, където е снимана сцената с удавянето – прекалено спокойна била водата в него…

Няколко седмици по-късно Иван Андонов случайно вижда по “Всяка неделя” анкета с ученици пред кино “Славейков”, където се върти филмът. “Гледахме го по 2-3 пъти, но сега се редим пак за билети, защото много ни харесва”, казват анкетираните момчета и момичета. Предсказанието на Зако Хеския започва да се сбъдва!

На 24 май асистент режисьорът на филма Лили Станишева звъни на Андонов: “Иване, разбра ли с коя песен абитуриентите се разделят с училищата? С нашата песен от филма “Вчера”!”Текстът на “Клетва” е написан от сценариста Владо Даверов, музиката е на Кирил Маричков, но песента не се изпълнява от “Щурците”, а от една почти неизвестна младежка група.
На варненския кинофестивал през есента на 1988 г. “Вчера” е тотално подминат от кинаджии и критици. След като са раздадени основните призове, идва ред и на наградата на публиката. Тя се връчва последна, защото трябва да се преброят подадените гласове. Филмът на Андонов и Даверов печели категорично.

Тогава към режисьора се приближава кинокритичката Л. К. и ехидно подмята: “Кога пък успяха да изчислят гласовете, та да ти дадат тази награда?! Приеми я като утешителна премия за лошия ти филм…”“Вчера“ обаче продължава да пълни киносалоните, а отличията от чужбина валят едно след друго: награда за режисура от международния фестивал за детско-юношески филми в Москва, голямата награда от МКФ в Сан Ремо, Италия…

Съюзът на българските филмови дейци дава наградата си за сценарий на Даверов. Заради всичко това “Вчера” преминава в първа категория, после получава и международна.
“Това не е автобиографичен филм – казва сценаристът. – Исках да се отърва от един мой красив, но тягостен спомен: изключването ми от немската езикова гимназия в Ловеч. А ме изключиха, защото нацепих чина и запалих печката, за да стопля гаджето. Почти нищо не съм измислял – всичко във филма някога с някого се е случвало в тези гимназии. Затова и всички езикови училища припознават тази история като своя”, обяснява успеха на “Вчера” Владо Даверов.


Жанр: Драма

Режисьор: Николай Акимов

Сценарист: Николай Акимов

В ролите: Кирил Варийски, Маргарита Карамитева, Христо Гърбов, Владо Николов и др.

Година: 1989
Към филма>>>

Сюжет:

Кирил Варийски, Маргарита Карамитева и Христо Гърбов в една любовна история на сценариста и режисьора Николай Акимов.

Малко македонско селце. Беден момък е влюбен в своя съселянка и иска да се ожени за нея. Родителите й обаче я дават на попа на селото. Ревнивият жених държи жена си заключена. Двамата млади страдат, но не могат да променят нищо. Момата е по-предприемчива и успява да се измъкне от къщата на попа. Влюбени и щастливи, те прекарват няколко часа заедно. Чувствата им се засилват с всеки изминал ден. Раздялата ги влудява. С хитрост момъкът успява да накара попа да го ожени за жена му. По време на гощавката измаменият съпруг се напива и губи съзнание. Момъкът подстригва дългата коса и брадата на попа и го облича като комита. На сутринта попът се събужда в гората и не може да резбере какво се е случило. С още размътено съзнание решава, че никога не е бил поп. Той тръгва из гората, за да търси комитите. Двамата млади заживяват щастливо заедно.

В ролите: Таня Шахова, Илия Добрев, Яна Мирчева, Вълчо Камарашев, Мария Карел, Марио Кръстев, Маргарита Пехливанова, Петя Дубарова, Иглика Трифонова, Росица Вълканова, Искра Йосифова, Евгений Михайлов, Крикор Хугасян, Руси Чанев
Година: 1978


Сюжет:
Писателят Добрин Илиев пристига в малък град, където е поканен да участва в журито на фестивал на художествената самодейност. Тук той среща Мая - младо момиче, което му прави впечатление от пръв поглед. Добрин Илиев започва да си спомня отдавна минали неща. Като войник той е написал стихотворение, което го прави известен. Сред писмата, които получава тогава, е и това на малката Катя. След години, вече журналист, Илиев попада в града на своя кореспондентка. Тя е гимназистка и с ентусиазъм му помага да изпълни задачата си. Сега след 17 години, той отново е в този град, а Мая е нейна дъщеря и пише стихове.

Година::22 февруари 1954

Жанр: Исторически

Държава:СССР,България

Продуценти::Николай Иванов

Сценарист(и)::Аркадий Первенцев

Времетраене::01:56:34 мин.
Към филма >>>

Оператор::Михаил Кириллов

Композитор::Николай Крюков, Филип Кутев

Режисьор::Сергей Василев

Пет века на Балканите славянски народи са били под игото на османските турци. През 1877 г. Русия обявява война на Турция. Под ръководството на талантливи генерали в суровите природни условия, руски и български войници печелят някои големи победи. След победата на врага в Плевен, руско-българска армия преминава към Истанбул. И въпреки, че Русия, под натиска на западните страни, които се страхуват за печалбата си, не спира войната  и  една благородна цел се постига -  българския народ е  освободени от турско робство...

Година
1972

Режисьор
Любен Морчев
Спаска Божилова
Иван Зоин
Горският надзирател успява да залови нарушител - младата Гина.
Той решава да й състави акт. По време на диалога си разменят остри реплики. Той разбира, че тя има незаконнородено дете, че страда в самотата си.
Човещината надделява пред дълга и Динко...

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ