В ролите : Юрий Никулин, Александър Демяненко, Наталия Варлей, Владимир Етуш, Евгений Моргунов и др.
Държава : СССР
Година : 1967
Резюме : Ексцентрична комедия с отвличания и преследвания. В центъра на събитията е Шурик - добър и наивен младеж, изучаващ старинните обичаи на Кавказ. Шурик се влюбва в девойка, която е "красавица, комсомолка и спортистка". Тази негова първа и плаха любов е причината често да попада в трудни ситуации. Защото някои искат да оженят момичето за важен чиновник…

Серийната съблазнителка Бриджит Бардо пленяваше кинозрителите в началото на 50-те години на миналия век, превръщайки се от сладко момиченце в моделските си фотосесии в сексбогиня във филмите си.Но славата я тласнала към дълбока депресия, четири опита за самоубийство, четири брака, над 100 любовници, включително жени, и нежелана бременност с последвало трудно раждане. Родена в заможно парижко семейство на 28 септември 1934 г., тя живяла в елегантния 16-и район на Париж, близо до Айфеловата кула. Семейството прекарвало уикендите си във вилата си западно от Париж, в Лувсиен, зимните ваканции - във Френските Алпи, а летните - в Сен Тропе, на Френската Ривиера.

"Бри", както я наричали родителите й, била записана на уроци по балет от майка си Мари-Жан, както и на курсове за модели. По онова време се смятало, че тя притежава идеалната височина и нямала проблеми с теглото. Бри се появява на корицата на списание Elle през май 1949 г. в първия си моден ангажимент, облечена в по-младежка версия на дрехите на приятелките на майка й. Образът й на сладко момиченце се развива след първите й дни в модния бизнес, когато среща Роже Вадим, асистент на режисьора Марк Алегре, открил най-големите звезди на френското кино през 30-те години на м.в. Вадим бил изпратен от шефа си да види 16-годишното момиче във връзка с проект за нов филм. Бардо не получава ролята, но двамата с Вадим мигновено се влюбват лудо. Двамата започнали да се срещат тайно, а по-късно и явно против волята на родителите й, които заплашили да я изпратят в Англия. Те омекнали едва когато Бардо опитала за първи, но не за последен път да се самоубие, но били категорични, че двамата не могат да се оженят, докато тя не навърши 18. Депресирана от мисълта, че няма да вижда любимия си, Бриджит сложила главата си във фурната и се изгорила, но родителите й я открили навреме. Сватбата й с Вадим е в Париж на 21 декември 1952 г. и това е последният път, в който Бардо се появява в консервативно облекло.

След четири години в киното Бриджит снима десетина филми, които са забелязани благодарение на нейната красота и сексапил. Първият филм на Вадим като режисьор - "И бог създаде жената" от декември 1965 г. с участието на съпругата му и звездата Жан-Луи Трентинян, променя всичко. Той постига светкавичен успех, а актьорите се сдобиват с международна известност. Филмът слага край на брака на Бардо с Вадим, след като тя се влюбва в Трентинян. Четири години след бляскавата си сватба в катедралата "Нотър дам" в Париж Вадим и Бардо се развеждат.

Бардо била лудо влюбена в Трентинян, който също се развел със съпругата си. Двамата живели заедно две години, но след това фриволната сексбогиня започнала връзка с певеца Жилбер Беко, който бил женен. Изневерите станали нещо обичайно в живота й и тя винаги първа си тръгвала от дадена връзка. Самата Бардо признава, че имала над 100 любовници, някои от които жени. Жак Шарие е вторият й съпруг и баща на детето й. Тя не искала бременността, но родителите на Шарие я убедили да запази детето. Раждането у дома било трудно. Бардо така и не създава близка връзка със сина си Никола, роден през януари 1960 г., и Шарие поема попечителството върху детето. На 26-ия си рожден ден Бриджит отново опитала да се самоубие, като погълнала цяло шишенце с приспивателни и разрязала китките си във вилата си в Ница. "Не съм създадена да бъда майка. Зная, че е ужасно да признавам това, но не съм достатъчно зряла, за да се грижа за дете", споделя Бардо няколко години по-късно. Бриджит отново е тласната към депресия от същите медии, които постоянно я възхваляват. Тя мразела ордите от репортери, които я следвали по петите и я разкривали безмилостно. Нейната красота достига зенита си през 60-те години и филмовата й кариера рухва в края на десетилетието. Бардо има връзки с колегата си Уорън Бийти, музикантите Серж Гейнсбур, Нино Ферер, Баб Загури, преди да се омъжи за третия си съпруг, германският милионер и плейбой Гюнтер Закс в Лас Вегас. Закс спечелил сърцето й, като обсипал дома й в Сен Тропе с рози, пуснати от самолет.

Бардо започва певческа кариера в началото на 60-те години. Между 1962 и 1982 г. тя записва
около 70 песни. Бриджит напуска киното през 1973 г., "за да не се случи така, че киното да я напусне. Това е много типично за Бардо, да поема инициативата и продължава напред", разкрива биографичната й книга. Самотна и нещастна през 40-те си години, тя се омъжва за четвъртия си съпруг Бернар д-Ормал през 1992. Бизнесменът е бивш съветник на крайнодесния Национален фронт. Прямата актриса е глобявана заради расистки коментари срещу мюсюлманите.

Бардо винаги е отказвала да прави упражнения или да използва пластична хирургия, за разлика от връстничките си Джейн Фонда и София Лорен. "В напреднала възраст Бардо отново е предизвикателство за доминиращите обществени норми, този път за тези, които принуждават жените, най-вече филмовите звезди, да не признават възрастта си колкото се може по-дълго", се казва в биографичната книга.

Актрисата страда от артрит и използва бастун, но няма да се подложи на операция за смяна на бедрена кост. "Вече не мога да ходя, не мога да плувам. Но съм късметлийка, като виждам колко страдат животните. Изведнъж откривам, че няма от какво да се оплаквам", казва Бардо.
blitz.bg

Режисьор : Мариана Евстатиева-Биолчева
В ролите : Нешо Топалов, Стела Рачева, Стоян Стоев, Велко Кънев, Ивайло Герасков, Асен Миланов, Добринка Станчева, Таня Масалитинова, Константин Коцев, Павел Поппандов, Георги Мамалев, Кирил Господинов, Димитър Манчев, Иван Янчев и др.

Година : 1989
Резюме : По едноименния роман на Братя Мормареви.

Четири деца в ролята на квартални детективи с въображение...
Първите години след 9.IХ.1944г. Извършен е обир в дома на индустриалеца Карагьозов, откраднати са 300 наполеона. На оглед в дома пристигат следователите Христо Шопов и Божан Митков. Привлечени от необичайното събитие идват и съседските момчета - Илко, Лазар и Борко. Децата са заети със събиране на гумени отпадъци за училището с надеждата да спечелят наградата - радиоапарат. Следейки Карагьозов, те попадат на старателно укритите гуми на колата му, която той иска да спаси от реквизиция. Зарадвани, момчетата прибират гумите. Междувременно, от евакуация се завръща техния приятел Нешо.

Хумористите Мор и Мар (Мориц Йомтов (1921-1992) и Марко Стойчев (1931-2006)) и днес са явление необичайно за българската културата - “биологическо и смехотворящо”, по думите на техния кръстник Анжел Вагенщайн. “Във всеки случай не сме братя, скрихме се зад този псевдоним... когато бяхме по-млади, по-амбициозни и предпочитахме да се смеем на другите, вместо те да се смеят на нас”, шегува се с мотивите на тандема Стойчев.
 Родени във Варна с разлика от десетилетие, двамата се срещат в София. Мориц завършва Американския колеж, учи биохимия и става професор, но съчетава сериозната наука с журналистика и писане на сценарии. Марко се дипломира в английска филология в СУ и работи като редактор в БНР, БНТ, избран е за главен секретар на Съюза на филмовите дейци в началото на демокрацията. Професорът е бил в ръководството на Федерацията на европейските биохимични дружества, съавторът му - в Световната асоциация за детско кино. Срещат се в радиото, където Стойчев е главен редактор в "Хумор и забава", а Йомтов - журналист в "Предавания за чужбина". Така, през 50-те, се ражда творческият тандем, разсмивал възрастни и деца от няколко поколения. Може би защото двамата никога не пренебрегват изпитаното правило: "Най-лесният начин да станеш смешен е да се вземеш насериозно." Първите им съвместни работи са фейлетони в "Стършел". Дебютът им на екран е с комедията "Старинната монета", копродукция с германската ДЕФА. Следват сценарии за филми за всякакви възрасти: "Таралежите се раждат без бодли", "С деца на море", "Войната на таралежите", "Изпити по никое време", "Мъже без мустаци", "Двойникът", "Сиромашко лято", "Васко да Гама от с. Рупча". Сценариите стават книги, книгите - сценарии. Мор и Мар са усмихнати работохолици, за тях писането е радост и забава. "Не мога да не съчувствам на онези, които си мразят работата", казва Стойчев. Затова и тя им се отплаща. Двамата умуват над сюжетите в кухничката на Йомтов на столичната ул. "Шипка". Говорят дълго, а щом постигнат консенсус за реплики и действие, изливат го върху белия лист. Обикновено Марко е зад машината. "Не мога да мисля, ако не е пред мене", обяснява той в интервюта.Не смятали да пишат за деца. "Нас винаги са ни интересували съвременните проблеми и като хумористи сме търсили смешните явления в живота. Дълго време се опитвахме да намерим ъгъла, от който смешното изпъква най-ясно. Докато един ден открихме, че детската гледна точка е изключително удобна", пишат те. Днес детските им филми и книги са част от родната класика в киното и литературата. А артистичният им псевдоним е име на детски градини и ясли. "Ако Господ живееше на земята, хората щяха да му изпочупят прозорците", шегува се приживе Мориц. "Търсих го след смъртта ти, няма го, иначе щях да свърша тази работа", праща му "писмо в отвъдното" след време Марко. Йомтов си отива от тоя свят през 1992-ра, докато е на лечение в Израел. Стойчев го последва 14 години по-късно - през 2006-а, след като публикува и неща, замислени от двамата преди години. По зла ирония на съдбата диагнозата и на двамата е рак на белите дробове. След смъртта на съавтора си Стойчев работи над сценарий по "Бай Ганьо", на екран излиза със заглавие "Бай Ганьо тръгва из Европа". "Година и половина баща ми буквално живя с Алеко, за да му влезе, както той обичаше да казва, в обувките и да не проличи, че става дума за "друга опера" - за драматургия", спомня си синът на Мар от Мормареви - социологът Кънчо Стойчев. Киното е най-масовото изкуство, в смисъл че най-масово хората се изказват по въпросите на киното", шегуват се някога "братята".Някои от принципите на тандема Мормареви:
* Винаги сме на страната на по-слабите
* Истинската сатира осмива слабостите на по-силния
* Никога не упрекваме режисьорите
* Дълго мислим на глас
* Децата не обичат никакво вдетиняване, то е характерно за възрастните
* Съвест е тая част от душата, която се разтваря в алкохол
* Прозявката е ням вик
* Истински умен е този, който мисли всичко, което казва, без да казва всичко, което мисли
* Ако пикаеш в обувките си, няма да ти е топло дълго време                                                                 Източник: trud.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ