Синовете на великата мечка (1966) : ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ (Статия)

По едноименния роман на Лизелоте Велскопф-Хенрих

Трагедията на индианските племена от Северна Америка е добре отразена в тази история за племето  Дакота  и по специално на Мечата орда, която се опитва да оцелее въпреки политиката, водена от американските власти. Белите искат да прогонят индианците от полагащите им се по договор земи, защото там е открито злато. Младият военен вожд на Мечата орда -  Токай-Ихто (Гойко Митич) отказва да даде съгласието си да засели хората си в безплодните земи на резерватите. Токай-Ихто е твърд последовател на Ташунка-Витко (Сеп Клоуза) - великия вожд на племето  Дакота, но когато последният е убит, Токай-Ихто разбира, че трябва да се търсят други начини за оцеляване.  И застава начело на племето си, в похода му към великата река Мисури в Канада.

Планат му не допада на най-големия му враг - Фред Кларк (Иржи Врстала), наричан още Червената Лисица – убиец на бащата на Токай-Ихто – вождът  Матотаупа (Адолф П.Хофман) и индианските войни и техните семейства са изправени пред много предизвикателства.  Докато племето прекосява границата, Токай-Ихто и Червената Лисица се срещат за последна битка. Ще може ли вождът на индианците да надвие своя белокож съперник...

Актьорът Гойко Митич сам изпълнява повечето коскоди във филмите си с индианска тематика. Стрелбите от сцените в закриити помещения са заснети във филмовите студия на ДЕФА в Потсдам-Бабелсберг, тези сред природата, предимно в Грузия, Югославия, но и в Румъния и Монголия.
Филмът е известен и с названието си на английски език  The Sons of Great Bear .

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ:

След премиерата на 18 Февруари 1966 г., за кратко време филмът „Синовете на великата мечка”  става най-касовият в Източна Европа и прави пробив зад желязната завеса, като завзема кинотеатрите на Запад. Лентата е предложена и САЩ, но те я отказват с мотива, че е слаб вариант на уестърн.

Никой не подозира какво би могло да бъде американското бъдеще на "Синовете". В ГДР по онова време съществуват културно-етнографските клубове "Червен кръг", които се занимават с популяризиране на културата и историята на индианците от Северна Америка. В началото на 70-те членове на клуба подаряват копие на филма на индианското племе сиу-дакота в Южна Дакота. Скоро след това в редица индиански резервати в САЩ избухва най-голямото през ХХ век въстание на племето сиукси. Бунтът е оглавен от индианските вождове Ръсел Минс, сега известен киноактьор, и Леонар Пелетие. Във въстанието се включват стотици бойци от сиу, които разполагат с автоматично оръжие. Благодарение на добрата си организация червенокожите устояват цял месец на тежката техника, бронетранспортьорите и хеликоптерите на американската армия и полицията. Разбира се, въстанието е жестоко потушено. Лидерите на бунта са тикнати за дълги години в затвора, а американските власти и до днес крият точния брой на жертвите от двете страни. Събитията влизат в историята на САЩ като "Индианската революция от Уондъд Ни. ФБР прави разследване на ексцесиите и стига до извода, че въстанието е било провокирано от филма "Синовете на Великата мечка". Лентата е обявена за провокация на източноевропейските спецслужби и ГДР, която е била подготвена детайлно и преведена професионално. В архивите на американските служби е направено специално досие на Токей Ихту - Гойко Митич. В следващите години ФБР внимателно следи в страната да не попаднат филми с негово участие, описващи борбите на племето сиу-дакота за своите земи. Така американците никога не виждат продължението на "Синовете" - "Следата на Сокола", нито пък "Белите вълци". След събитията от Уондъд Ни се правят опити Гойко Митич да се откаже от снимането на филми за живота на индианците. Въпреки това, той продължава и запечатва образа си в "Оцеола", "Текумзе", "Кръвни братя", "Апахи" и други.  За жалост един от партньорите на Гойко Митич в "Кръвни братя" и любимец на българските младежи от онова време – американския певец и актьор Дийн Рид намира смъртта си в самолетна катастрофа. Авторите на филма за първи път виждат истински индианци едва при посещението си в САЩ след обединението на Германия.



За резюмето са ползвани материали от статията „Бате Гойко - индианецът от Черна гора” от Александра Гюзелева.

Гойко Митич е сред почетните гости на проведения през 2011 г. 40-и Ротердамски кинофестивал. Любителите на киното у нас помнят Гойко Митич от ролите му на индианци в редица филми на ГДР, разпространявани през 60-те и 70-те години.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Osceola / Оцеола (1971)

Режисьор : Конрад Пецолд
 В ролите : Гойко Митич, Хорст Шулце, Юри Дарие, Керин Уговски, Кати Буш, Пепа Николова, Искра Радева.
 Държава : Източна Германия, България, Куба
 Година : 1971
Резюме : Семинолите са единственото индианско племе, което не се подчинява на заповедта да се преселят в резерват. Те се преместват във Флорида, където се занимават със земеделие и скотовъдство. Но от това са недоволни белите плантатори. Първо, те предявяват претенции към земята на индианците и второ, все повече чернокожи роби бягат при семинолите, и плантаторите се страхуват, че скоро няма да има кой да работи на техните плантации.

Белият собственик на дъскорезница Мур, родом от север, и женен за семинолка, е за примирие и против робството, защото е убеден, че е по-изгодно да работиш със свободни наемни работници.

В същото време обаче плантаторът Рейнс предприема действия, за да се започне операция за унищожаването на индианците. Вождът Оцеола разбира опасността, но се старае да не реагира на провокациите на белите. Но дали ще успее да предотврати войната...

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Любопитни факти за филма „Вчера“ които не знаете..(Статия)

Има места, които с годините са се превърнали в светилища, в нещо, което притежава обаянието на магия, силата на клетва, ключ и парола, достъпни само за определени, избрани, произлезли от там. Създадените общности са устойчиви, независимо колко са разнородни като статус, занимания, успехи, поражения, географско или социално местоположение на представителите им и абсолютно независимо в кои политически или други житейски полюси ги е изстреляла съдбата.

Езиковата гимназия в люляковия Ловеч, наследник на престижния Американски колеж е едно такова място. Майката на езиковите гимназии в България.
Изумително е каква реакция предизвиква самото произнасяне на името на това училище пред негови възпитаници, независимо по какъв повод. Това е нещо като принадлежност, своеобразно самоопределяне, религия и знак към другите от същата кръвна група, че винаги и за всичко могат да разчитат един на друг. Това надхвърля рамките на традиционното разбиране за съученици, които се срещат в непълен състав веднъж на пет или десет години, както и на класическото понятие „възпитаник на…“.

Знаете ли какво се случва около датата 16 април в града на люляците? От всички точки на света там се събират хората, сякаш за които е написана онази разтърсваща песен „Клетва“. И става нещо като чудо. Нещо, което трябва да се види и изпита, за да се разбере.

Култовата сцена с клетвата във филма „Вчера” се е случила реално в Ловешката немска гимназия през 60-те години на миналия век. „Когато някой нарушаваше клетвата, прогаряхме подписа му върху листа със свещ”, разказа за Дарик бившият разузнавач номер 1 Бриго Аспарухов.

Не всички знаят, че той е прототип на Иван - героят на Христо Шопов в любимия на много поколения роден филм „Вчера”. Историята, разказана на екрана от Иван Андонов и написана в романа на Владо Даверов, се развива в Бастилията, както са наричали тогава немската в Ловеч.

Възпитаници на гимназията са доста родни политици като Андрей Луканов, Нора Ананиева и Симеон Дянков. Още една важна висша фигура от разузнаването ни е сред възпитаниците на Бастилията - Иван Драшков.

Клетвата - прогаряли са подписа на всеки, който я наруши

„Клетвата беше написана от мен и от още двама мои съученици и когато някой не спазваше клетвата тогава ние го изключвахме и всеки, който се беше подписал под тази клетва, прогаряхме подписа му със свещ”, разказва Бриго Аспарухов - бившият разузнавач номер 1, за който не всички знаят, че е прототип на Иван - героят на Христо Шопов в култовия за много поколения роден филм на Иван Андонов „Вчера”.

Мястото на историите от филма е Ловешката немска гимназия, чиито възпитаници са доста родни политици и оказва се куп разузнавачи. Историите ги разказва в книгата си Владо Даверов, завършил гимназията две години след Бриго Аспарухов.

„Владо Даверов беше едно чепато, замислено, хубаво момче. Явно през неговия поглед тогава аз съм бил един възможен негов герой в бъдеще. Бях спортист, вечният спортист. Като гледам филма, ми се вижда, че добре ме е представил”, разказва Бриго Аспарухов.

„Владо завърши 66-та година, аз завърших 64-та година миналия век. Владо Даверов е свидетел почти на всички неща в пансиона. А пансионът беше малка изолирана крепост - Бастилията се наричаше от местното гражданство. Ние не възприемахме този израз, но така ни наричаха - беше затворена общност, в която имаше голям колектив”, спомня си още бившият шеф на разузнаването.

Според Бриго Аспарухов пансионът ги е научил на това, че колективът е хубаво нещо, но трябва да се оправяш сам. „И това винаги ми е помагало в целия живот”, допълва той.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-забавните цитати от старите български филми

Любимите стари български филми никога няма да ни омръзнат, колкото и пъти да ги гледаме. От тях си имаме цял куп цитати, които са се превърнали във вечни. Днес се навърват 100 години българско кино. Да го почетем с някои от любимите ни фрази: - Ай, ожени се, че да има време да се разведеш. Момчето си отива (1972) - Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам. Вилна зона (1975) - Вашият ентусиазъм е алкохолен! Топло (1978) - Ако някой ти каже лоша дума за Москвича, да знаеш от завист ще е! Два диоптъра далекогледство (1975) - Като говориш с мен, ще мълчиш! Дами канят (1980) - Ама и между софиянците имало големи серсеми. - Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има. Баш Майстора - На море (1982) - Ти знаеш ли как е почнал Луис Армстронг? При това негър, при това в Америка. Оркестър без име (1982) - Я, какво смешно куче! - Като те захапе за дупето и ще видиш какво е смешно! Куче в чекмедже (1982) - Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели? Оркестър без име (1982) - Не съм казвал, но пак повтарям. Вчера (1988) - Няма да е делфин това. Любов ще е. С деца на море (1972)

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ