Комитски времена (1989)

Жанр: Драма

Режисьор: Николай Акимов

Сценарист: Николай Акимов

В ролите: Кирил Варийски, Маргарита Карамитева, Христо Гърбов, Владо Николов и др.

Година: 1989
Към филма>>>

Сюжет:

Кирил Варийски, Маргарита Карамитева и Христо Гърбов в една любовна история на сценариста и режисьора Николай Акимов.

Малко македонско селце. Беден момък е влюбен в своя съселянка и иска да се ожени за нея. Родителите й обаче я дават на попа на селото. Ревнивият жених държи жена си заключена. Двамата млади страдат, но не могат да променят нищо. Момата е по-предприемчива и успява да се измъкне от къщата на попа. Влюбени и щастливи, те прекарват няколко часа заедно. Чувствата им се засилват с всеки изминал ден. Раздялата ги влудява. С хитрост момъкът успява да накара попа да го ожени за жена му. По време на гощавката измаменият съпруг се напива и губи съзнание. Момъкът подстригва дългата коса и брадата на попа и го облича като комита. На сутринта попът се събужда в гората и не може да резбере какво се е случило. С още размътено съзнание решава, че никога не е бил поп. Той тръгва из гората, за да търси комитите. Двамата млади заживяват щастливо заедно.

Трампа (1978)

В ролите: Таня Шахова, Илия Добрев, Яна Мирчева, Вълчо Камарашев, Мария Карел, Марио Кръстев, Маргарита Пехливанова, Петя Дубарова, Иглика Трифонова, Росица Вълканова, Искра Йосифова, Евгений Михайлов, Крикор Хугасян, Руси Чанев
Година: 1978


Сюжет:
Писателят Добрин Илиев пристига в малък град, където е поканен да участва в журито на фестивал на художествената самодейност. Тук той среща Мая - младо момиче, което му прави впечатление от пръв поглед. Добрин Илиев започва да си спомня отдавна минали неща. Като войник той е написал стихотворение, което го прави известен. Сред писмата, които получава тогава, е и това на малката Катя. След години, вече журналист, Илиев попада в града на своя кореспондентка. Тя е гимназистка и с ентусиазъм му помага да изпълни задачата си. Сега след 17 години, той отново е в този град, а Мая е нейна дъщеря и пише стихове.

Героите на Шипка (1954)

Година::22 февруари 1954

Жанр: Исторически

Държава:СССР,България

Продуценти::Николай Иванов

Сценарист(и)::Аркадий Первенцев

Времетраене::01:56:34 мин.
Към филма >>>

Оператор::Михаил Кириллов

Композитор::Николай Крюков, Филип Кутев

Режисьор::Сергей Василев

Пет века на Балканите славянски народи са били под игото на османските турци. През 1877 г. Русия обявява война на Турция. Под ръководството на талантливи генерали в суровите природни условия, руски и български войници печелят някои големи победи. След победата на врага в Плевен, руско-българска армия преминава към Истанбул. И въпреки, че Русия, под натиска на западните страни, които се страхуват за печалбата си, не спира войната  и  една благородна цел се постига -  българския народ е  освободени от турско робство...

Лодка в гората (1972)

Година
1972

Режисьор
Любен Морчев
Спаска Божилова
Иван Зоин
Горският надзирател успява да залови нарушител - младата Гина.
Той решава да й състави акт. По време на диалога си разменят остри реплики. Той разбира, че тя има незаконнородено дете, че страда в самотата си.
Човещината надделява пред дълга и Динко...

Свобода или смърт (1969)

Един от най-редките български филми за подвига на Христо Ботев и неговата чета
 Жанр : Български,исторически
 Година : 1969
 Времетраене : 85 мин.
Към филма>>>
 Режисьор : Никола Корабов
 Сценарист : Васил Попов
 Музика : Красимир Кюркчийски
 Държава : България
 В ролите : Милен Пенев, Коста Цонев, Всеволод Сафонов, Стефан Илиев, Кирил Господинов, Апостол Карамитев, Васил Михайлов и др.
 Резюме : "1876. На австрийския параход "Радецки" заедно с останалите пътници се качват и двеста български революционери, преоблечени като градинари. Предвожда ги воеводата Христо Ботев. Тяхната цел е да се включат в освобождението на България от турско робство. Със сила те принуждават капитана да спре на българския бряг. Пътят на четата към Врачанския Балкан е низ от битки и сражения с турските войски. Бунтът във Враца е потушен и никой не се присъединява към четниците. Думите "Свобода или смърт", извезани на знамето, се превръщат в символ на тяхната вяра и жертвоготовност. В последното сражение загива и големият поет Христо Ботев.

Свекърва (1981)

Жанр: Комедия

Режисьор: Павел Павлов

В ролите: Пламен Сираков, Росица Брадинова, Татяна Лолова, Константин Цанев, Мария Каварджикова, Домна Ганева, Румяна Гайтанджиева, Юрий Ангелов.

Сюжет: "Свекърва" от Антон Страшимиров, немирният съвременник на Вазов и Яворов, и сега звучи актуално, както преди век. Не само заради участието на Татяна Лолова в ролята на проклетата Костанда - нарицателен образ на българската свекърва. Спектакълът е комедия на ситуацията, пародираща отношенията майка - син - снаха.

Поводът за написването й е конкурсът за нова българска пиеса, с която е трябвало да се открие Народният театър през 1905 г. Страшимиров обаче пише още две пиеси под псевдоним. И трите написва в Швейцария, но изпраща "Отвъд" от Париж, "Свекърва" - от Женева, а "Над безкръстни гробове" - от София. Резултатът е, че се конкурира със самия себе си и първата премия за драма е присъдена на "Отвъд", а втора - на "Свекърва". Когато казва истината, хаосът става пълен. Петко Тодоров му обявява дуел, а комисията изведнъж сменя решението си: първата награда се дава на "Свекърва". Театралната управа пък отказва да открие сезона си с комедия и възлага на Вазов да напише нещо подходящо. Тук вече чашата прелива.

Момчето си отива (1972)



Година: 1972
Премиера: 19.05.1972
Жанр:  драма

Режисьор: Людмил Кирков
Сценарий: Георги Мишев
Продуценти: Радослав Божков
Оператор: Георги Русинов
Композитор: Борис Карадимчев
Художник: Недю Недев, Е. Банова
Монтаж: Венцеслава Каранешева

В главните роли:

Ран …………………………….…...Филип Трифонов
Тинка…………………….……н.а. Невена Коканова
Мариана…………………………....Сашка Братанова
Филип к. Филипов……………..… Кирил Господинов
Редакторът Каменов………..….. Антон Карастоянов
Художникът Ацата………………. Васил Попов
Певицата Нели Йорданова……. Елена Райнова
Майката на Ран………………….. Христина Русева
Бащата на Ран…………………… Евстати Стратев
Катаджията……………………….. Никола Тодев
Директорката Савова…………… Катя Чукова
Вуйчото на Ран…………………... Васил Вачев

Участват още: Лили Енева, Николай Ламбрев, Михаил Ботевски, Валентин Гаджоков, Красимир Кацаров, Николай Атанасов, Александра Братанова, Златина Джамбазова, Цветана Георгиева, Асен Георгиев,  з.а. Владимир Давчев, Ева-Мария Радичкова, Недялка Монеджикова.

Сюжет: Действието във филма се развива в последните дни преди абитуриентския бал на един клас от училище в малък провинциален град. Главните действащи лица са учениците от завършващия випуск. Рангел, наричан от съучениците си Ран, е интелигентен ученик, който проявява интерес към журналистиката, въпреки неодобрението на родителите си. Ран изпитва увлечение по Тинка — продавачката от близката сладкарница и не забелязва, че Мариана — негова съученичка, е влюбена в него. По това време в града пристига известната певица Нели Йорданова, с която Ран флиртува. Нощта на бала отминава и Ран изпраща Мариана до дома й. Тогава става ясно, че двамата заминават да учат заедно в София.

Незабравимия Луи дьо Фюнес и десет подробности които не знаете за него...

Луи дьо Фюнес е печелел хлябът си като счетоводител, кожар, амбулантен търговец, декоратор и най-вече като пианист в пиано-бар. Той е бил блестящ пианист (който не познавал нотите) и страхотен комик, който е посещавал само няколко месеца престижния драматически курс "Симон".


1. Той не се мръщел на никаква работа


2. Появява се за 43 секунди в първия си филм

Луи дьо Фюнес се появява за първи път на екрана през 1946 г. в "Изкушението на Барбизон", режисиран от Жан Сели в продължение на… 43 секунди. Тази незначителна роля на портиер в кабаре "Льо Паради" е началото на дълга серия от малки роли.

3. Той отказвал ролята на неверни съпрузи.

Той е играл расисти, холерици, подлеци или скъперници, но не и неверен съпруг. Луи дьо Фюнес отказвал ролята на прелюбодейци и никога не нарушил това свое правило.

4. В "Полицаят и извънземните" поискал летяща чиния като тази в "Срещи от третия вид".

През 1977 г. излиза филмът на Стивън Спилбърг, постигнал колосален успех. Френското кино също се увлича по извънземните. За Луи дьо Фюнес това ще бъде филмът "Полицаят и извънземните". Впечатлен от триковете в "Срещи от третия вид", френският актьор мечтаел за летяща чиния, като тази на Спилбърг. Резултатът: за първи път във френски филм се появява такава.

5. Засенчвал и най-големите звезди на екрана.

Този вечен изпълнител на второстепенни роли имал свой начин, от висотата на своите 164 см., да засенчи много по-опитни актьори от него. Така станало с Жан Маре във "Фантомас", чиято роля лека-полека била засенчена от комичните сцени, които Луи дьо Фюнес успял да наложи, като влагал невероятната си творческа енергия във всеки план. Бурвил, Фернандел или Ив Монтан също изпитали неговата пламенност.

6 . През май 1968-ма г. той се разтревожил за златните си кюлчета.

Май, 68-ма, Луи дьо Фюнес е натъжен. Когато техническите работници започват стачка по време на снимките на "Полицаят се жени", паника обзема актьора. Той се доверява на режисьора на филма Жан Жиро и му възлага мисия: да изрови едно сандъче от градината на къщата му в Клермон, в което имало голяма сума пари и златни кюлчета.

7. Никога не плащал такситата си.

Пикасо го е правил, защо не и той? Когато актьорът вземал такси, той плащал с чек, който подписвал с красивия си почерк. Шофьорите предпочитали да го задържат като автограф, вместо да го осребрят.

8. Направил каскада и повече не можел да си вдигне ръцете.

Терминът "каскада" и Луи дьо Фюнес са пълна противоположност и все пак… Във "Фантомас" трябвало да преследва заклетия си враг, закачен на строителен кран. Луи дьо Фюнес нямал дубльор. В продължение на дълги минути висял на ръцете си на метър над земята, а на следващия ден не можел да ги повдигне. Години след това този инцидент му причинявал болки.

9. Една 7-минутна сцена му отворила пътя към славата.

Преди да стане известен, Луи дьо Фюнес е играл в куп филми, където изпълнението му траело само няколко сцени. Трябвали му няколко минути в "Преминаване през Париж", за да наложи образа на средния и холеричен французин. Изправен срещу големите Жан Габен и Бурвил той се вълнува, вълнува и вълнува… и влиза в историята на киното.

10. Искал очите му да изглеждат по-сини от синьото на екрана.

Луи дьо Фюнес имал една прищявка: да подсилят цвета на сините му очи за най-голям ужас на главните оператори и особено на този по време на снимките на "Татиураният". Трудно било да се нагласи осветлението между червените петна по кожата на Габен и синьото в очите на Фюнес.

Chocky / Чоки (1984) - Култов британски сериал от близкото минало..

"Чоки" е сериал на ITV, създаден през 1984 г. по едноименната книга на световноизвестния писател фантаст Джон Уиндам. Сериалът съдържа 3 сезона: "Чоки" (сезон 1), "Децата на Чоки" (сезон 2) и "Предизвикателството на Чоки" (сезон 3)

Кратко съдържание на сезоните:

Сезон 1 - Чоки:
Матю Гор е интелигентно момче, избрано от тайнствен извънземен посетител за източник на информация за живота на Земята. След като нивото на артистичния му талант нараства драматично до невиждани нива, той предизвиква подозренията на мощни групировки, които искат да се потопят в огромното море от информация, в което той по неволя става участник.

Сезон 2 - Децата на Чоки:
Изминала е една година, откакто Матю се е сбогувал с извънземния си приятел. През лятната ваканция той се запознава с Албертин, математически гений, с помощта на която той разбира, че може да комуникира чрез телепатия. Един ден Чоки се завръща, за да го предупреди, че той и приятелката му са в опасност. Когато Матю отива да предупреди Албертин, тя е изчезнала.

Сезон 3 - Предизвикателството на Чоки
Чоки, невидимо същество от друг свят е станало част от живота на Матю. Огромните му знания предизвикват голям интерес от страна на военните, и те са готови на драстични действия, ако не получат това, което искат.

Борис I (1984)

Към 1 част >>>
Към 2 част>>>
Жанр: Драма / Исторически

Издател: Аудиовидео - Орфей

Година: 1984


Режисьор: Борислав Шаралиев

Сценарист: Анжел Вагенщайн

Оператор: Венец Димитров

Описание: Втората половина на 9-ти век. Младият хан на българите Борис осъществява сливането на двете племена - българи и славяни, в единна държава. Той разбира, че това което ще заздрави държавата му е религията. Така се извършва знаменателното събитие - покръстването. Княз Борис I достига и до друго прозрение - на държавата е необходим единен език и писменост. Той приема учениците на Кирил и Методий, създавайки Охридската и Преславската книжовни школи.

Да обичаш на инат (1986)

Към филма >>>
Резюме : Радо Пешев е на 40 години, работи като шофьор и разкарва плодове и зеленчуци. Има 14 годишен син - Пламен и добра съпруга. Пламен случайно разбира, че баща му се занимава с незаконни сделки. Един инцидент в училището, поставя в семейството въпроса за честността и компромиса. Пламен избягва от къщи. Преживявайки случилото се, Радо решава да се откаже от машинациите. Но се оказва, че не е лесно да излезе от „играта”. Тези, с които е бил свързан го пребиват. Доведен до пълно отчаяние, той сяда зад волана на тежкия камион и го блъска в контролния пункт на склада, превърнал се за него в символ на злото. Пречистил душата си и върнал доверието на сина си, чува думите: „Татко, обичам те”.

Една жена на 33 (1982)

Към филма >>>
Резюме :
Минка (Лиляна Ковачева) работи като секретарка в научен институт. Като разведена жена около нея се носят слухове. “Доброжелатели” се обаждат на жената на шефа, че съпруга и е помогнал да се уреди в общежитието, тъй като са любовници. В резултат на донос партийния секретар я разследва и прави намеци, че срещу секс може да си затвори очите. Минка започва сериозна връзка със Спас (Богдан Глишев), но майка му е против, а и той не е сигурен в чувствата си.

13-та Годеница на принца (1987)


Режисьор : Иванка Гръбчева
 В ролите : Георги Парцалев, Вълчо Камарашев, Георги Мамалев, Боряна Пунчева, Иван Григоров, Татяна Лолова, Павел Попандов, Велко Кънев
 Година : 1987
 Резюме : Царската стража открадва невестата на едно добро момче от народа, за да я оженят насила за глупавия царски син. Но красивата Елена успява да избяга и да се върне при своя любим Боян. В това време се приземява летяща чиния с трима обитатели от далечна планета.

Вчера (1987)

Към филма >>>
Резюме : Втората половина на 60-те години. Поглед към недалечното училищно минало в годините на социализма - с носталгия и реализъм.  Приятелство, предателство, любов, омраза, загуба на най-близкия приятел - в затвореното микрообщество на една елитна гимназия има всичко, а провокациите са всевъзможни: от бременната ученичка до най-новите западни плочи. Ефектното актьорско изпълнение на изгряващите звезди, съзаклятничеството на героите и хитовата песен превръщат филма в култов за поколенията.

Летете с Росинант (2007)

Резюме : Българска оперна трупа е на турне в Европа. Поради липса на пари пътуват със стар, почти негоден автобус. Когато шофьорът се напива от радост, че му се е родил син, кормилото поема възрастният диригент – лош шофьор, който фанатично вярва в своята непогрешимост.
Към Трейлъра>>>

По време на пътуването новият член на оркестъра – разсеяният тимпанист Теди, неусетно се влюбва в младата Мария. Тяхната зараждаща се връзка се следи от целия състав на операта и скоро двамата са въвлечени в сложна плетеница от бившите любови и настоящата завист между членовете на трупата. Докато километрите летят, в автобуса се развихря купон. Музикантите свирят и пеят – празнуват раждането на сина на шофьора. Във вакханалното смесване на оперни мотиви и народни ритми от Балканите маестрото открива отражение на собствените си търсения и създава мечтаната от него опера.

Мъже без работа (1973)

Резюме : България през 70-те години на ХХ век. Бригада пътни строители преустановява работата си, тъй като доставката на асфалт ще се забави с няколко дни. Началникът бай Стамен решава да започне работа по осеяния с дупки селски мегдан. Кметът го предупреждава, че селото не разполага с бюджет за ремонт на площада, но бригадирът не може да стои със скръстени ръце и поема разходите за ремонт. Докато бай Стамен разхвърля чакъл по мегдана, работниците се размотават безцелно из селото. Сали обикаля с цигулката си и се опитва да привлече внимание със свиренето си. Младия Марин се задява с Димана – съпругата на багериста Цанко, а Жельо хлътва по местната телефонистка Христина...
Към филма >>>

 Допълнително : Режисьорският дебют на Иван Терзиев е шпионският филм „Господин Никой“ по едноименната книга на Богомил Райнов (1969), в главната роля Коста Цонев. Истинската си сила и талант Иван Терзиев разкрива в „Мъже без работа“ (1973), а после и в „Силна вода“ по романа „Лош ден“ на Генчо Стоев (1975). Неговият филмов сериал „Селцето“ (1980 г.) чака  своята  премиера цели десет години. Време, минало в странни перипетии и надхитряне с цензурата. За смелия филм се разчува веднага след като е готов. Кино-вариант на „Селцето” е поканен  за  участие  в  раздела  „Особен  поглед” на фестивала в Кан през 1987 г. Обаче, по  причина „твърде  очевАдна, филмът така и не замина“, отбелязва днес авторът.

Тилт

Историята започва малко преди 10 ноември 1989г. Сташ (Явор Бахаров) и трима негови приятели работят за Змията (Филип Аврамов) – дребен престъпник, който тиражира и продава порно филми. Четиримата търсят начин да спечелят пари , за да отворят собствен бар, който ще се казва „TILT”. При случайна среща на Сташ и Беки (Радина Кърджилова) се стига до страстна любовна авантюра. Внезапно милицията арестува групата със съдействието на един от тях – Дъвката (Александър Сано-Среброто). Бащата на Беки, полковник Катев (Георги Стайков) – шеф в милицията, пряко се ангажира със случая, защото открива дъщеря си сред арестуваните. Отношенията между тях са драматично обтегнати – майката на Беки се е самоубила наскоро и момичето обвинява своя баща за това. Катев заплашва Сташ и групата със сигурен затвор, ако Сташ продължава да се вижда с Беки. Тримата приятели намират изход от ситуацията, решавайки да емигрират в западна Германия, през току-що падналата Берлинска стена. Беки също тръгва със Сташ. Но в последния момент, отново предадени от Дъвката, Катев ги спира на границата. Задържа дъщеря си и за да ги раздели, окончателно предлага на Сташ да избира между затвор и емиграция. Сташ и двамата му приятели заминават за Германия. Но разочарованието от тяхната представа за добро бъдеще идва бързо. Сташ опитва да се свърже с Беки, но всички опити това да се случи са прекъснати от Катев. Когато при първа възможност тримата се връщат, изпадат в истински шок от промените в България.

Шивачки (2007)


Режисьор : Людмил Тодоров

 В ролите : Нона Йотова, Гергана Стоянова, Филип Аврамов, Асен Блатечки, Виолета Марковска, Елен Колева, Александра Сърчаджиева, Йоана Буковска

Година : 2007
Към филма>>>


 Резюме : Дора, Елена и Катя са на 20 години, от провинцията и единственото, което умеят, е да шият. Те пристигат в големия град, за да търсят работа, по-добър живот и разбира се - ... любовта.

След като разбират, че никой тук не търси шивачки, те са готови да приемат всякаква работа. Големият град ще даде шанс на момичетата да успеят, но готови ли са да платят цената, която той ще поиска от тях?

Тютюн (по Димитър Димов) 1962

Борис и Павел Мореви са синове на провинциален учител. Павел е комунист, а Борис мечтае за власт и пари. На гроздобер той среща Ирина – дъщеря на стражар, в която се влюбва. Павел е влюбен в приятелката й Лила. Дъщерята на собственика на тютюневата фабрика, Мария е влюбена в Борис. След време той се оженва за нея, а след смъртта на баща й наследява фабриката и навлиза в света на едрия капитал. Ирина завършва медицина. Става любовница на Борис, тъй като жена му е душевно болна. След нейната смърт те се оженват. Втората световна война е към края си. Борис замисля крупна сделка с гръцки търговец. Реализацията и зависи от генералния директор на германски тютюнев концерн за Източна Европа – фон Гайер. Борис моли Ирина да издейства благоразположението му. Привлечена от ницшеанската философия и аристократизма на куция германец, Ирина става негова любовница. Тримата заминават за Гърция. Борис урежда голямата сделка на своя живот. Изтощен от алкохола заболява от малария и умира. Англичаните настъпват. Партизаните минават в открити бойни акции. Идва 09.09.1944г. Ирина е погребала Борис на мястото където са се срещнали за първи път. Тя е отново на това място, но съвсем сама. Отеква изстрел…

От нищо нещо (1979)

Резюме : Известен столичен журналист отива на гости на своя съученик Панчо в провинцията. Панчо е отишъл в града и съпругата му трябва сама да посрещне госта.

Под любопитните погледи на съседите двамата очакват домакина пред трапезата...

Спомен в 6 снимки за Големият актьор Апостол Карамитев







10 от най-запомнящите се филмови реплики на Тодор Колев

1. „Лошо, Седларов, лошо!“
от филма „Опасен чар“

2. „Дет ис дъ куесчън“, както е казал джентълменът Хамлет.“
от филма „Опасен чар“

3. „Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип.“
от филма „Опасен чар“

4. „Икономията е майка на мизерията.“
от филма „Опасен чар“

5. Пурко (към жена си, която отново е бременна) „Ако имаме късмет, това ще се роди в Америка.“
от филма „Господин за един ден“

6. „Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може.“
от филма „Господин за един ден“

7. (към събличащата се проститутка) „Ти ше си лягаш ли?“
от филма „Господин за един ден“
8. „Брат’чед, свалих я… Димитрова, тя те обича.“
от филма „Двойникът“

9. „… знаеш ли, брат’чед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие!“
от филма „Двойникът“

10. „Слушай, брат’чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Науката е като хорото – хванеш ли се веднъж – край!“
от филма „Двойникът“

9 стари филма които никога няма да забравим

Днес ще ви припомним няколко популярни стари  филма от „едно време“. Една приятна възможност да ги гледаме отново и да се върнем в златните години на българското кино. А понеже сме сигурни, че най-доброто тепърва предстои, предричаме една платинена епоха за настоящото поколение български актьори и режисьори. Предвид факта, че български филми все по-често вземат призови места на много чуждестранни фестивали, тази наша прогноза изглежда все по-реална.
1. Опасен чар
„Опасен чар“ е български игрален филм от 1984 година, криминална комедия на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Свобода Бъчварова. Оператор е Пламен Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Георги Генков.
Комедия, в която главният герой се препитава чрез най-различни измами. Обикаляйки из цялата страна, той омайва доверчиви жени с предложения за брак и в изобретателността си стига дотам, че когато милицията започва да го издирва, се обявява за умрял.
2. Крадецът на праскови
„Крадецът на праскови“ е български игрален филм (драма) от 1964 година, по сценарий и режисура на Въло Радев.
Специална награда на журито, награда за женска роля на Невена Коканова, награда за мъжка роля на Раде Маркович, Варна, 1964г.
3. Осъдени души
„Осъдени души“ е български игрален филм (военен, драма, романтичен) от 1975 година, по сценарий и режисура на Въло Радев.
Филмът печели златен медал и награда за мъжка роля на Ян Енглерт на VI МКФ на Червенокръстките и здравни филми, Варна, 1975, награда за режисура, награда за операторска работа, награда на СБХ на Константин Джидров на фестивала „Златната роза“, Варна, 1976 и други.
4. Куче в чекмедже
„Куче в чекмедже“ е български игрален филм (драма, семеен) от 1982 година на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Рада Москова. Оператор е Атанас Тасев.
Родителите на Миташки са разведени, майка му работи по цял ден и той си стои сам вкъщи с телевизора. Голямата мечта на момчето е да има куче. Заедно с двама приятели събират последните си стотинки, купуват Рошко и започват да се редуват у кого да нощува кучето. Това довежда до редица бели и усложнения.
5. С деца на море
„С деца на море“ е български игрален филм (семеен, комедия) от 1972 година на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви.
Едва ли има човек, който да не си спомня култовата семейна комедия от 70-те години на миналия век „С деца на море”. Във втората новела „Фотолюбител“ децата нарушават плановете на съседа си от София чичо Манчо, който е в командировка в Несебър с чужда жена. Ролята на чичо Манчо се изпълнява от ненадминатия Георги Парцалев, а едно от децата е малкия тогава Кирил Петров.
6. Дами канят
„Дами канят“ е български игрален филм (комедия) от 1980 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Георги Мишев.
Чаровен инструктор по шофиране след развода си се отдава на лекомислени авантюри. И въпреки че всяка от жените, които го ухажват, се опитва здраво да го впримчи, неотразимият Дон Жуан успява да излезе от всякакви капани.
7. Оркестър без име
„Оркестър без име“ е български игрален филм (комедия) от 1982 година на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев.
Четирима самодейни музиканти: Велко (Велко Кънев), Филип (Филип Трифонов), Павел (Павел Поппандов) и Гошо (Георги Мамалев), завладяни от мечтата да прибият на музикалните сцени на българскато черноморие, правят оркестър и заминават на турне. Но успехът им не зависи само от таланта. Филм, в който се разказва за море, любов и още нещо.
8. Вчера
„Вчера“ е български игрален филм (драма) от 1988 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Иван Андонов. Филмът се основава на романа на Владо Даверов „Вчера“.
Краят на 60-те години. Времето на Бийтълс, Ролинг Стоунс и настъпването на сексуалната революция. Тези събития имат своето ехо и в софийската английска гимназия, в която учат предимно деца на висши партийни функционери. Реда в училището непрестанно провокира свободолюбивите характери на неговите възпитаници.
9. Изпити по никое време
„Изпити по никое време“ е български игрален филм (семеен, комедия) от 1974 година на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Братя Мормареви.
Филм за родителските амбиции без реално покритие. Майката смята, че синът й трябва на всяка цена да се научи да свири на цигулка, защото има талант. Детето няма никакво желание за това и изпраща при учителя по музика едно свое другарче. В края на годината децата дават концерт пред своите родители и учители. Митко се проваля, но майката решава, че той трябва да свири на пиано, щом е претърпял неуспех с цигулката.

Почина актьорът Бъд Спенсър

Карло Педерсоли, известен на всички като Бъд Спенсър, е починал днес следобед в болница в Рим на 86-годишна възраст. Тъжната вест е била потвърдена от сина му Джузепе.
„Татко си отиде в мир, без да страда. Всички бяхме около него, последната му дума беше „Благодаря“, съобщи Джузепе, син на Карло Педерсоли ,цитиран от iltempo.it.

Бъд Спенсър е псевдонимът, под който е известен италианския актьор Карло Педерсоли. Роден е на 31 октомври 1929 г. в Неапол. Преди да добие известност в киното, постига успехи в плуването - той е първият италианец, преплувал 100 м свободен стил за време под 1 минута. По образование е юрист. Сред най-известните му филми в киното са тези, в които си партнира с Терънс Хил.

Хумор от Енчо Багаров и Георги Парцалев (Видео)


Истинската история по която е създаден филма „Оркестър без име“ (Статия+Видео)

Малцина знаят, че култовият филм „Оркестър без име” е истинската история на една българска студентска група – „Тонус”. От нея тръгват певческите кариери на Мая Нешкова и „ритонеца”-випбрадърец Здравко Желязков. 

По ирония на съдбата обаче, Мая и Здравко не участват в събитията в онова горещо лято на „Каваците”, откъдето е почерпил сюжета си сценарият на Станислав Стратиев. Прототипът на героинята на Катето Евро е Камелия Войводова – прелъстителна красавица, която умира от СПИН.

Някогашната студентска група „Тонус” се състояла от четирима оркестранти, трима души духова секция и солисти. Вокалисти на оркестъра станали Мая Нешкова и Здравко Желязков. Официално ръководител на групата се водел композиторът Любен Цветков от Оряхово, но реално я ръководел Валентин Пензов – дългогодишният директор на фестивала „Пирин фолк” в Сандански и носител на „Гран при” на предпоследния „Златен Орфей” през 98-а. Самият Пензов и до днес се чуди как Станислав Стратиев е разбрал за патилата им през онова лято на 75-а, когато оркестърът заминава за „Каваците” и там се случва мо-та-мо всичко, познато ни от филма 

„Оркестър без име”. 

„Та и повече от това!” смее се днес композиторът, връщайки се назад в онези романтични времена.При създаването си „Тонус” прави впечатление с ентусиазма на талантливите млади хора в него. Мая Нешкова е още ученичка, по престилка и обута в ? чорапки, когато я виждат за пръв път на сцена „като солистка на четирима, дрънкащи фалшиво на китара”, смеят се свидетели на случката. Момчетата от оркестъра си я харесват и я взимат в „Тонус”. Здравко постъпва при тях вече като студент в Консерваторията. Родителите му са разведени, баща му плащал някаква малка издръжка, младият „ритонец” още бил беден провинциалист в столицата и нямал и хал хабер, че съдбата ще го срещне със софиянката Катя.

Първото впечатляващо участие на „Тонус” е в Младежкия дом „Лиляна Димитрова” в София, където се провежда градският преглед за участие в култовия някога фестивал „Ален мак”- Благоевград. Групата прави страхотно впечатление – канят ги да пеят на „Предела”.
На самия фестивал „Ален мак” обаче се явяват пияни. Станало случайно – накарали ги да отидат на посещение при работниците в едно шивашко предприятие в Благоевград – ТПК „Рила”, и там началникът на цеха извадил да ги почерпи с 2 бутилки „Преслав”.

 „Участието ни после беше пълен провал, който обаче завърши с бурни аплодисменти!”, разказва самият Пензов за онзи „позорно”-славен миг в историята на „оркестъра с име”.

Официалният им ръководител Цветков вече бил известен с песен на дуета Стефка Берова и Йордан Марчинков, и за групата вече почва да се говори. Но… участия няма. Не щеш ли, на хоризонта се явил Бате Заре – композиторът Светозар Русинов, лека му пръст, който казал на Пензов, че бил уредил да пеят в заведение на „Каваците”, но условието било оркестърът да тръгне без духовата секция и без солистите си.„Солистът ще съм аз!” рекъл Зарето. По онова време, ако и вече да бил женен, той си паднал по пазвата на една ученичка на име Катя, макар че си било направо опасно да се задява с нея, щото баща й бил офицер от службите. За кого мислите, че става въпрос?! – 

За Катето от „Ритон”. На Пензов се паднала нелеката задача да обясни на вокалистите Мая и Здравко, че те няма да ходят на море, понеже солист ще е Бате Заре. Мая не направила въпрос, но Здравеца доста се разпенил, като му казали, че остава извън групата. „Айде, бе копелета – уж сме заедно, пък тръгвате без нас, да му е*а майката!”, подлютил се той в типичния си стил. Накрая – какво да прави, клекнал, примирил се. Двамата с Мая остават в София. Бате Заре в онзи момент бил вече голямата работа – току-що бил спечелил “Орфея” с песен за чавдарци, демек – за бай Тошо.И така, група „Тонус”, с чувствително подменен състав, тръгва за морето. Първата перипетия ги чака на гарата в Бургас – струпват им уредбите на перона, та едва успяват да си ги съберат. Потеглят за „Каваците”. Стигат до мястото, което се оказва кръчма без сцена, с някакво малко подиумче – метър и 20, на метър и 50. Но това не е голямата беда – началникът, с когото уж Зарчето бил се уговорил „твърдо”, се оказал… домакин. Като видял „мигрантите”, духнал нанякъде, та се не видял. Тогава Пензов предприел съобразителна крачка – задействал някакъв партиен секретар, че „тука са пристигнали композиторът на Тодор Живков и групата му и може ли така да ги посрещат?!?”

Партиецът моментално задвижил нещата и оркестърът се установява в кръчмата „с протекции”. Там пеят 2 месеца. Първоначално само „дрънкали”, без никой да ги забележи. Една вечер на домакина му пламнали фитилите: „Абе, момчета, нямате ли нещо по-така?! Барем да си оплакне очите човек?!? Хората искат да си пийнат, да погледат така нещо по-засукано, а вие – дрън-дрън!…”. Така на сцената се качва Камелия Войводова – прототипът на Рени от „Оркестър без име”. Тя тръгнала за без пари, ей-тъй – да се поразходи из морето с момчетата, но дошъл моментът и да „свърши работа”. На домакина му светнали очите, когато Камелия кръстосала крака на сцената „да се прави на Джоан Бейз”. Вече нямал нищо против момчетата „да си свирят”. Тя пък нямала нищо против да се черпи на масата на началника и да му посещава бунгалото. Всичко е ясно и от филма.Дали някой е разказал „подробностите от пейзажа” на онова романтично лято, или Стратиев е бил пряк свидетел на събитията, днес никой не може да каже със сигурност, но факт, че сценарият на „Оркестър без име” е досущ историята на „Тонус” през онова лято.

На другата година приели Мая Нешкова и Катето от „Ритон” да учат в Консерваторията. Историята на всеки един от истинските герои е публично известна, защото те са знаменитости. Трагично завършва само животът на Камелия/Рени, която първо се омъжила за някакъв поляк, а после така я орисала съдбата, че умряла от СПИН. „Не беше само хубава, и пееше. Джазът й вървеше. Като човек беше много отворена и купонджийка. Разби бая сърца, но пък как трагично си отиде!…”, спомня си за нея композиторът Валентин Пензов.

ДОСИЕ:Филмът на Людмил Кирков е създаден през 1982-ра и пресъздава историята на четирима бедни провинциални музиканти, мечтаещи да превземат световните сцени. Велко, Павката, Жоро и Филип, Георги Русев, в ролята на комшията, чиито кокошки не искат да мътят, маститият и похотлив управител на кръчмата Димитър Манчев, авторът на песента „Оставаме“ – Борис Карадимчев, и Рени – Катето Евро, са незабравимата компания на „Оркестър без име” – история за любов, море и „още нещо” – филмът, който помнят и харесват няколко поколения българи.

Източник: bulgaria365.info

33 най-култови цитати от старите български филми



33.

- Риба, ама цаца...
- Цаца, ама риба! (“Кит”, 1970)





32.

- Когато татко се ядоса на мама, чупи чаши. Това е, защото жена не се удря.Ама е по- скъпо.“ (“Таралежите се раждат без бодли”, 1971)





31.

- Ай, ожени се, че да има време да се разведеш. (“Мoмчето си отива”, 1972)





30.

- А какво е командировка?

- Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт. (“С деца на море, 1972 г.)





29.

-Турското ни кафе е виетнамско (Селянинът с колелото, 1974)





28.

-Въх, уби мъ! (Криворазбраната цивилизация, 1975)





27.

-Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам. (Вилна зона, 1975)





26.

-Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто е да го направиш.(Мъжки времена, 1977)





25.

-Ей, голям човек е дакелът! (Топло, 1978)





24.

-Ау, ти знаеш ли че имаш страшни очи! (Дами канят, 1980)





23.

-Може да е “Сейко”, но е назад. (Оркестър без име, 1982г.)





22.



-Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш! (Оркестър без име, 1982)





21.

-Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так! (Оркестър без име, 1982)





20.

- Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки – яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство? (Оркестър без име, 1982)





19.

-Млад съм бе! Живее ми се! (Оркестър без име, 1982)





18.

-Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека.(Дами канят, 1980)





17.

- Ама и между софиянците имало големи серсеми.

- Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има. (Баш Майстора - На море, 1982)





16.

-Кокошка може да долети отвсякъде, яйце не! (Господин за един ден, 1983)





15.

-Парите са тор, от която изникват красиви цветя. (Опасен чар, 1984)





14.

-Икономията е майка на мизерията. (Опасен чар, 1984)





13.

-Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче. (Опасен чар, 1984)





12.

-Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина! (Опасен чар, 1984)





11.

-Как може истината да се дели на две? Тя цялата истина е една. Аз на това ги уча всеки ден, че всички деца са равни. Поне докато са в училище. (Вчера, 1988)





10.

- Това какво е?

- Куче. Куче-касичка.
- Куче? Старомодно…
- Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка.
- Това куче защо е зелено?
- Това е крокодилче!
- Така ли? Защо не пише?
- Заяжда. От влагата…
- Лошо! Лошо, другарю…
- Седларов.
- Лошо, Седларов, лошо!"Опасен чар", (1984)





9.

-То от кино не се забременява!"Вчера", (1988)





8.

-Имам да спя още 10 минути и идвам. (С деца на море, 1972)



7.

-Бийтълс… Бийтълс… К’ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора!Вчера (1988)



6.

-Не съм казвал, но пак повтарям. Вчера (1988)



5.

-Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вий, кон боб яде ли!Вчера (1988)


4.

-Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път! (Куче в чекмедже, 1982)





3.-Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели? (Оркестър без име, 1982)


2.- Само от добър приятел се става качествен предател. (Вчера, 1988)


1.-Като говориш с мен, ще мълчиш! (Дами канят, 1980)
                                              

Любими български актьори с които израстна не едно поколение


Двойникът (1979)

Жанр: Комедия


Година: 1979


Режисьор: Николай Волев Сценарист: Братя Мормареви Оператор: Венко Каблешков Музика: Иван Стайков Художник: Николай Сърчаджиев

Актьорски състав: ТОДОР КОЛЕВ - доцент Денев/братовчеда Иван ПАВЕЛ ПОПАНДОВ - Кънчо Пеев ЙОРДАНКА КУЗМАНОВА - Кортинска РАДОСВЕТА ВАСИЛЕВА - Шивачева ЛЮБЕН КАЛИНОВ - Русев ГЕОРГИ РУСЕВ НАДЯ ТОДОРОВА АНЕТА СОТИРОВА ИВАН ЯНЧЕВ ГЕОРГИ МАМАЛЕВ КИНА МУТАФОВА ТАНЯ ВУЧКОВА ЕВА-МАРИЯ РАДИЧКОВА ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ИВАН КУТЕВСКИ ТЕОДОР ЮРУКОВ ЕКАТЕРИНА СЛАВОВА НИНА АРНАУДОВА АНТОН КАРАСТОЯНОВ ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ТРИФОН ГЕОРГИЕВ

Описание: Доцент Денев е талантлив учен, но не може да подели времето между обществената и научната си дейност. Неочаквано му хрумва идеята да доведе от село братовчед си Иван. С него си приличат като две капки вода. Иван започва да се появява, където е необходимо протоколно присъствие, а доцентът си работи върху научната тема. Отначало неуверено, но с все по-голям ентусиазъм Иван навлиза в новата си роля и стремежът му от всичко да изкарва материални облаги придобива застрашителни размери. Но когато Двойникът застрашава и личния живот на Денев, той не издържа и го изгонва.

Почина актьорът, изиграл ролята на Алф

Актьорът от унгарски произход Михали "Мичу" Месарош, станал световноизвестен с ролята си на извънземното същество Алф, е починал. Това съобщава неговият дългогодишен приятел и мениджър Денис Варга, цитиран от Си Ен Ен.

Приключенията на Винету и Поразяващата Ръка


По безсмъртното произведение на Карл Май. Приключенията на Винету и Поразяващата Ръка (Олд Шетърхенд) - защитниците на златото на апачите...
Винету е литературен персонаж от романите на немския писател Карл Май.
Той е индианец от племето апахи. Баща му се казва Инчу-чуна, а „духовният му баща“ е немец-емигрант на име Клеки-Петра. Кожата на Винету има сребрист оттенък. Негови приятели са Олд Шетърхенд, Олд Файерхенд и др. Почитан навред, многобройните му качества и достойнства са измерими само с тези на Олд Шетърхенд. Двамата са кръвни братя и почти винаги са заедно. Убит е от отряд на сиусите при спасяването на група бели заселници. Преди смъртта си Винету изповядва пред Олд Шетърхенд, че се чувства християнин.
Образът на Винету е идеализиран образ на индианските народи в творчеството на Карл Май. Той е пример за потенциала на „червената раса“ и за високият морал, които биха могли да достигнат индианските народи при подходящо поведение спрямо тях от страна на „носителите на цивилизацията“.
В киното образа на Винету е известен най-вече от германо-френско-италианските филмови продукции, където ролята на индианския вожд се изпълнява от френския актьор Пиер Брис.
В България и в бившите социалистически страни, особено популярен е Гойко Митич в изпълнение на ролите на знаменити индиански вождове, който също е наричан и „Източният Винету“, но не е играл ролята му чак до 2002 г.

Привързаният балон (1967)

В ролите : Григор Вачков, Георги Калоянчев, Константин Коцев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Георги Георгиев–Гец, Иван Братанов, Константин Кисимов, Любомир Димитров, Жанет Митева, Цвятко Николов, Петър Слабаков, Васил Попилиев, Стоян Гудев, Досьо Досев, Петър Антонов, Янка Влaхова, Йорданка Кузманова
Към филма >>>

 Резюме : През Втората световна война един балон се откъсва от румънския град Плоещ, преминава Дунава и се спира над планинско село в България. Селяните са стъписани от появата му и решават да го свалят с един залп. Балонът литва към планините. Преследвачите организират хайка, но се оказва, че не са единствените преследвачи… Изпречва им се въоръжена група от другото село. Спорът за притежание на балона се превръща в ръкопашен бой. Намесва се полицията. Автор на сценария е Йордан Радичков и неговите човеци са хем битови, хем крият общочовешки добродетели и пороци.

 В своите „Задочни репортажи“ Георги Марков казва за филма следното: "Смятам, че българското кино може да се отъждестви с балона от филма(...). Балонът, който плуваше по небето като жив символ на свободата, а отдолу - партийната бюрокрация, втурнала се злобно и отмъстително да го свали...“. Именно „Привързаният балон“ става повод за печално известното партийно постановление „За някои явления на идеологическия фронт“, ликвидирало в зародиш опитите за нормално кино и някаква българска „нова вълна“ в края на 60-те години. Формулировката на тогавашните партийни бюрократи е била, че "филмът представлява подигравка с българина, с човешкото и националното му достойнство". Обвиняват го, че „събитията и героите са разкрити през призмата на песимизма и неверието в човека“. Нападки има и към артистите, които „безкритично са се съгласили да изпълняват роли, обидни за нашия народ“. „Разстрелването“ на филма обрича на дълго мълчание режисьора Бинка Желязкова и дава отпечатък върху целия й по-сетнешен творчески път.

В списание "Кино" през 2004 г. Елка Николова, автор на филма "Бинка" за Бинка Желязкова, казва за Балона следното: "Това е филмът, който е може би най-емблематичен за Бинка Желязкова и нейната съдба в киното. Той е на световно ниво и всеки, който е видял дори и откъс от него, иска да го гледа отново и отново. Такава е силата му и днес. Гледайки нейните филми човек си мисли, че българското кино е живо, ангажирано, пълно с енергия и въображение. И това е вече много, защото става въпрос за традиция и приемственост."

Звезди в косите, сълзи в очите (1977)

В началото на 20-и век на малка гара пристига пътуващата театрална трупа "Обнова" начело с Пиер Стоманяков. В нея са съпружеските двойки Сярови и Бекярови, навъсен студент, избягал от заможното си семейство, един анархист и един реквизитор. Възрожденският ентусиазъм е единственото "богатство" на артистите. Преди спектакъла на "Отело" се разболява изпълнителката на Дездемона. Трябва да се намери спешно заместничка. Така в трупата попада влюбената в театъра млада учителка Елисавета Стрезова.

Филмът поставя и един въпрос за избора, който вълнува всеки млад творец и днес. Кое е по-достойно: лекият, евтин път към водевила или трудният, мъчителен път на истинското изкуство.
Награда "Сребърен портокал" на Втория международен фестивал на игралното кино в Анталия (1978).
Към филма >>>>

"Наша земя“- Български игрален филм (драма) от 1952 година

„Наша земя“- Български игрален филм (драма) от 1952 година на режисьорите Антон Маринович и Стефан Сърчаджиев, по сценарий на Веселин Ханчев и Хаим Оливер. Оператор е Емил Рашев. Музиката във филма е композирана от Константин Илиев, Александър Райчев.
Към филма >>>>

С деца на море – 40 години по-късно..(Статия)


Днес и снимките, и филмите за Черноморието от онова време будят само носталгични усмивки. И все пак ... имаше много чар ! Несебър и Созопол не бяха туристически атракции, а обикновени рибарски селища... 

На пустият плаж "Кабакум" край Варна вместо сегашните хотели имаше тръстика и дюни, а недалеч от брега можеха да се видят делфини ... а за Поморие даже и песен нямаше още, разказва Кирил


Ана Кочева

Едва ли има човек, който да не си спомня култовата семейна комедия от 70-те години на миналия век „С деца на море”. Във втората новела "Фотолюбител" децата нарушават плановете на съседа си от София чичо Манчо, който е в командировка в Несебър с чужда жена. Ролята на чичо Манчо се изпълнява от ненадминатия Георги Парцалев, а едно от децата е малкия тогава Кирил Петров. Сега, почти 30 години по-късно (филмът, по сценарий на братя Мормареви, е от 1972 г.) Кирил е популярен глас от радиоефира. Той е единият от „Тройка на разсъмване” по радио Витоша и отново е с деца на море. Само че не във филм, а в действителност и не с други, а със собствените си отрочета - Иванчо и Марийка.
Макар и да държи семейството си съзнателно настрани от обектива, „Торнадо” все пак  щракна кадри от семейната почивка на Петрови точно както навремето правеше и Кирето заедно със своя филмов приятел. Всеки зрител помни репликата: „Кире, мери!”, след която малкият герой от филма измерваше разстоянието до обекта, предназначен за снимка. Сега, в епохата на дигиталната техника, това не се наложи. Наред с техническия прогрес обсъдихме с радиоводещият и неизбежните промени около нас и новата ера „с деца на море”.

Кирчо в кадър от филма

„Почивката на Черно море , или просто Морето, както го наричахме, през 70-те години беше нещо сакрално! – каза К. Петров за Торнадо. - Този момент във всяко семейство се обмисляше, обсъждаше и подготвяше с трепетно очакване през цялата година ! Поотрасналите деца, ако имаха късмет, ходеха на "пионерски лагер" в Бяла, Равда и Обзор, където се влизаше в морето под строй и свирка за пет минути, а по-възрастните - на тогавашния "ол инклузив" - профсъюзните почивни станции. 

Авантюристите ходеха на палатка или на квартира с една баня за 12 души и тоалетна на двора, а баровците - на Съни бийч и Златните ! Леле , какви курорти бяха това ! На фона на развитосоциалистическата действителност тогава в страната, тези два курорта бяха като ярко цветно петно върху скица с въглен ! Днес и снимките, и филмите за Черноморието от онова време будят само носталгични усмивки. И все пак ... имаше много чар ! Несебър и Созопол не бяха туристически атракции, а обикновени рибарски селища... На пустият  плаж "Кабакум" край Варна вместо сегашните хотели имаше тръстика и дюни, а недалеч от брега можеха да се видят делфини ... а за Поморие даже и песен нямаше още ! Това време няма да се върне, и може би е за добро. Нещата се променят и макар автентичността да е изгубена, днешните възможности за почивка са несравними с "Балкантурист" от онова време. А и днешните деца , освен делфин в морето, искат и wi-fi на плажа”, констатира неизбежното Кирил.

Попитах го на какво го е научило онова залечно лято, когато е снимал "С деца на море". „Онова далечно вече лято ми отвори очите за нашето Черноморие. Филмът се снимаше в стария Несебър и Слънчев бряг в продължение на цялото лято и доста снимки бяха на плажа ! Слънце, море, пясък ... мечтаната ваканция за всяко дете. Макар че снимането на филм не е лесна работа, едно дете го възприема повече като игра. Вече се бях снимал в един филм и знаех за какво става дума, но тук имаше много интересни подробности, които научих допълнително, а и снимачните площадки бяха много разнообразни. Научих се и да играя на карти в почивките !”, спомня си Кирил. И добавя, че най-яркият му спомен от Георги Парцалев буквално бил огромният златен кръст, който актьорът носел на шията си , както и множеството пръстени. „Той беше много, много добър човек и не се държеше като звезда, а наистина като чичо Манчо ! Така си говорехме с него и извън снимачната площадка, само че беше чичо Жоро. След като приключиха снимките в "Ханската шатра" - сцената с кИбапчетата, Георги Парцалев настоя и ни заведе отново там и я повторихме, само че без камера, като той почерпи всички ни, впрочем той така се държеше и с целия екип”, продължава да си спомня радиоводещият.

Кирил с децата си на море това лято

Питам го накрая как минават настоящите му лета вече със собствените му деца на море. „Моите лета на море с деца минават точно като "С деца на море" ! Двете ми деца са точно в тая възраст, когато се правят всички геройски бели. Щастлив съм с тях. Осмислят  ми живота и го правят по-интересен. Споделям любопитството им към вселената и всичко останало !  Радвам се, че обичаме еднакво морето, от което трудно мога да ги извадя,  след като пристигнем вече там. Обичаме и дългите разходки, в които изкушенията следват едно след друго ...”
http://frognews.bg/

Letajici Cestmir / Летящият Честмир (1982-1984)

Държава : Чехословакия

 Година : 1982-1984


 Резюме : Фердинанд Тренкел си идва една сутрин от Планетата на цветята. Той носи със себе си две цветя - с едното може да лети, а чрез другото може да стане възрастен за малко.

Призраци под Виенското колело /Spuk Unterm Riesenrad / (1979)

Група деца без да искат съживяват три кукли от влакчето на ужасите - Вещица, Великан и джуджето Румпи. Те са все още с разбиранията си от времето, когато са превърнати в кукли и изглеждат едновременно страшно и нелепо в съвременнния свят на ГДР.
Абонамент за: Публикации (Atom)

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Старото кино