Режисьор : Орфей Цоков
 В ролите : Георги Парцалев, Лора Керанова, Григор Вачков, Стоянка Мутафова, Петър Слабаков, Мариана Аламанчева, Добромир Манев, Михаил Михайлов, Никола Дачев, Коста Карагеоргиев,
 Година : 1977
 Времетраене : 67 мин
 Резюме : Само вижте актьорите, за да си представите за какво иде реч. Филмът е по едноименната книга на Никола Статков, по чиито романи са направени също филмите "Господин за един ден"  и "Неочаквана ваканция".
Към филма >>>>

Режисьор : Радост Рачева

 В ролите : Кирил Господинов, Валентина Борисова, Людмила Чешмеджиева, Любомир Фърков, Веселина Николаева, Димитър Панов, Никола Пашов, Светослав Пеев, Любомир Ценов, Юрий Яковлев, Асен Георгиев, Вера Среброва и др.
Гледайте филма тук >>>>

Резюме : Баш майсторът заминава на море с жена си и сина си. Пътят им минава край бостан с дини и те напълват багажника с крадени плодове, които впоследствие изхвърлят, тъй като милицията тръгва след тях. Малко по-късно, по стечение на обстоятелствата, те са теглени от камион, превозващ дини, до автосервиз в Бургас, тъй като колата им се поврежда, а е и със
смачкана предница след внезапно спиране на камиона. След като разбира, че няма да може да си поправи колата по стандартния начин в сервиза, той се обръща към автотенекеджията Алекси Бебов да му изчука колата на частно. Уговорката е той да му поправи колата, а Баш майсторът да му измаже стаята. Бебов оправя смачканата предница, но не сменя изгорялата гарнитура и Баш Майсторът е принуден да обиколи из страната, докато открие нова. В поредица от хитри надлъгвания накрая и двамата остават без това, за което са се договорили.

„Куче в чекмедже“,
През 80-те години улицата беше продължение на детското въображение. В българските филми от онова време по паважа се търкаляха топки, колела и хлапашки смях. Господството на пешеходеца над автомобила беше увековечено брилянтно в „Куче в чекмедже“. В първите кадри на филма малкият Митко спокойно тътреше крака по средата на улицата, понесъл торба с празни  бутилки. А зад него бавно, примирено, наясно с второстепенната си роля в живота на града, пълзеше кола…
Целият филм може да гледате тук >>>>

Готино ченге под прикритие разплита сложна далавера с дрога и разбива верига от наркодилъри минаваща от Близкия Изток през България за САЩ. Както си му е редът среща и любовта в лицето на красиво момиче, оплетено в мрежите на наркотрафикантите. За момичето обаче, любовната авантюра се оказва фатална.
Целият филм може да гледате тук >>>

По едноименната повест на Йордан Радичков. Филм за здравата връзка на българина с родните корени, но и за неумолимия ход на времето напред.

Край неотдавна завирена долина се белее паянтовата, но гордо белосана къща на Иван Ефрейторов. На дъното на язовира е останало неговото село. Жителите му са се изселили в града. Ефрейторов единствен е останал заедно с баща си и сина си Динко. Когато умира, жена му го е заклела да не остави детето недоучено в тези пущинаци. Шуреят решава да вземе Динко при себе си в града и да го прати на училище. Ефрейторов се противопоставя. Постепенно си отиват и кучето, и телето, и синята птица, и Динко, който се носи към града окрилен от младежката си любознателност. Ефрейторов се завръща от преследването на сина си замислен. Сяда край езерото и изтрива една сълза, като навярно за първи път помисля, че това е последното му лято в този пустинен край.

НАГРАДИ Целият филм може да видите тук >>>>>>

Наградата за най-добър чуждестранен филм от МКФ Атланта, САЩ, 1974г.

Златен медал за Григор Вачков от МКФ на авторския филм Сан Ремо, Италия, 1974г.

Специалната награда на журито от МКФ на младото кино Тулон, Франция, 1975г.

Година: 1973

Режисьор: Едуард Захариев
Сценарист: Георги Мишев

В ролите: Ицхак Финци, Филип Трифонов, Никола Тодев, Евстати Стратев, Тодор Колев, Георги Русев, Мая Драгоманска и др.

За мнозина зрители самата идея да се броят дивите зайци е абсурдна. Но в действителност статистиката наистина се интересува и обобщава всичко. Въпросът е как, защо и къде се провежда поредното преброяване или по-скоро мероприятие. Именно разликата между реална и необходима работа и проведената почти военна операция, за която всички са наясно, че е ялова, поражда комичания ефект и показва разминаването между високите цели и житейската истина.



Краят на XIX в. Йордан Геракът е най-заможният в селото. Заедно с жена си, баба Марга, живеят задружно със семействата на синовете си Петър и Божан. При тях е и Елка - съпругата на третия им син Павел, който е на военна служба в града. Символ на сплотеността на семейството е стогодишният бор, който расте в двора им. 

Баба Марга внезапно умира. За погребението на майка си Павел се връща в селото. Eлка забременява, а мъжът й отново заминава за града. Той обещава, че ще се върне преди раждането на детето им. След смъртта на баба Марга в семейството започват раздори. Божан иска подялба на имота, а Петър се пропива. Минават години, но Павел не се връща. Синът му Захаринчо расте под закрилата на дядо си.....


Въпреки че филмът е черно-бял, ти се струва, че във всеки момент екранът може да се озари от ослепителен слънчев лъч и да остане само лазура на безкрайно високото небе, листата на дърветата по булевардите да засияят в искрящо зелено, от фонтаните в градинките да избликнат потоци във всички цветове на дъгата.

Младият учител Боев тъкмо е завършил обучението си и за пръв път става класен ръководител. И веднага се изправя пред трудните отношения с учениците си - те са близки по възраст с него, близки в своите "залитания", в прямотата, в яростното нежелание да приемат за даденост изградените "правила на играта". Той скоро става любимец на всички. И все пак Боев не е от поколението на учениците си, той има някакъв житесйки опит, макар и малък. Това го кара с течение на времето да промени възгледите си под влиянието на директора на училището - човек, който обича работата си, но не разбира младия учител.

Едва ли има някой от последните няколко по-пресни поколения, който да не знае кой е Алф и за какво точно се бори.
Косматият извънземен приятел на семейство Танер освен с огромния си апетит към храната и в частност котките е известен и със забавното си чувство за хумор, станало причина за създаването на ред значими мисли, част от които ще ви покажем сега:
„Клепачите ти натежават… ти заспиваш… ти вече не си котка… ти си геврек!“
„Седях си тихо и спокойно и изведнъж огладнях! Останалото ми е като в мъгла…“
„Зеленчуците не са храна, зеленчуците са това, което се яде с храната.“
„Хайде първо да хапнем, а после да проявяваме дружелюбие?“
„На Мелмак казваме: „Ако обичаш някого – пусни го. Ако се върне при теб, значи е твой. Ако го блъсне кола, значи така е трябвало да стане.“
„Не мога да ви разбера вас хората! Ако обичате някого, се страхувате да му го кажете, а ако разберете, че и вие не сте му безразличен, ревете за загубеното време… Ами ако утре планетата ви се взриви?“
„Лин, послушай старите, остави изкуството и действай по план. Първа точка – хвани се за първия попаднал ти богаташ!“
„Нямаше нужда да си сушиш главата със сешоара. Сега ти се разхвърчаха мислите.“
„Барбекюто най-сетне се разпали. Особено колелата.“
„Пожарната ли е? Идвайте бързо, нападнат съм от огромна хлебарка! Не е ваша работа? Тогава съм котка и не мога да сляза от дървото!“
„Когато лазиш под чужди прозорци, всичко можеш да чуеш.“
„Аз ли съм прекалено чувствителен или в стаята витае някакво напрежение?“
„Уморен съм! Мигам трудно.“
Източник: div.bg

Джордж Ричард Чембърлейн е секссимволът на 60-те, 70-те и 80-те години. Милиони жени по света и у нас въздушат по снажния американец от малкия и големия екран. Докато ненадейно неговата хомосексуалност е разкрита от малко френско списание покрай интервю през 1989 г., а на следващата седмица таблоидът „Нешънъл инкуайрър” прави сензацията световна новина. Едва през 2003 г. актьорът официално признава несъмнения факт в своята автобиография. Днес, на 80 години, той не престава да бъде търсен.

Когато човек се роди в Бевърли хилс, както Джордж Ричард Чембърлейн на 31 март 1934 г., Холивуд не само в преносен, но и съвсем пряк смисъл е на една крачка. Или на една ръка разстояние, ако предпочитате.
На 18 той завършва прочутото Бевърли хилс хай скул като повечето жители на обетованата земя на кинозвездите. После учи в Помона колидж, но го зарязва заради участия в малки роли в телевизията. Става професионален актьор на 26 и дори основава собствена театрална трупа. Година по-късно,

на 27 вече е звезда като д-р Килдаре

в едноименния сериал на NBC/MGM. Красавецът  толкова много се харесва на жените в цяла Америка, а после и навред по планетата, че 5 години обира всички награди в бранша. Даже песен, която записва заради сериала, стига до Топ 10 на „билборд”. Истинска Чембърлейн мания е обхванала света. Съчетанието от талантите му да играе и да пее го качва на бродуейска сцена в мюзикъла по „Закуска в „Тифани”. Кариера, която той продължава десетилетия наред, успоредно с екранната, с уникални изпълнения в „Мота прекрасна лейди” и „Звукът на музиката”. В Англия го канят да играе Хамлет – не толкова заради таланта, колкото заради славата и търговския успех на Чембърлейн.
70-те години му донасят други главни роли, за които всеки актьор мечтае, но на екрана. Чембърлейн играе всички култови образи на Дюма – вземат го и в „Тримата мускетари”, и за „Граф Монте Кристо”, и за „Желязната маска”, по който 20 години по-късно се прави римейк с Лео ди Каприо. Годината е 1975 г.
Годината, когато мъжкарят от екрана се отдава на страстта си към своя пол. Ричърд неудържимо се влбюва в по-младия си синеок колега от безкрайния сериал „Дните от нашия живот” Уесли Юри. Двамата заживяват заедно. Ричард обаче

разбива сърцето на колегата си

като го сменя с друг артист. Това е 20 години по-младият Мартин Рабет. Ричард не се интересува от наранените чувства на третия излишен в комбинацията. За да бъде по-далеч от бившия си, звездата взема фаворита си и двамата се пренасят да живеят на Хаавайските острови. От една страна, така са на спокойствие, от друга не рискуват да бъдат разкрити, защото за Чембърлейн е важно пред публиката да запази в тайна двойнствения си живот – хем на мачо, хем на гей. За да не се чувства притеснен младият му спътник в живота, Ричард дори го осиновява, като така му гарантира, че дори нещо да се случи с него, любимият ще го наследи. Амбициозната му мъжка половинка обаче иска и слава. Ричард е принуден да приеме ролята на Алан Котърмейн в „Изгубения златен град”, само ако Мартин играе негов брат. Взема го и в „Солниците на цар Соломон” – първата звездна роля на Шарън Стоун.
Любовта обаче явно дава криле на Ричард. На не тъй младежката възраст от 46 години, той прави първата от двете роли на живота си. Влизат в кожата на главния герой от любимия на стотици милиони сериал „Шогун”. В България американската продукция е толкова популярна, че предизвиква истински култ към японската култура. Който не вярва, да гледа „Дами канят” и „Маневри на петия етаж”.

„Шогун” ражда дори линията на Армани

Днешният крал на модата с неговото 10-милиардно богатство, стартира точно тогава. На 49 г. Ричард Чембърлейн прави следващия си мега удар. През 1983 г. излиза сериалът „Птиците умират сами”, по който подсмърчат жените от всички поколения и у нас, и по цялата планета. Техен несъмнен блян е отец Ралф де Брикасар, чиято забранена любов с красвицата Рейчъл Уорд кара улиците да опустяват, хартиените кърпички да се превърнат в дефицит, а богато орнаментираните завески и диванчета от бита на героите в продукцията да станат мода в бг интериора от средата на 80-те години, когато БНТ излъчва сериала.
В края на соца пък касетките с лошо качество на картината и още по-долно на звука на екшъна, или ако искате психотрилъра, „Самоличността на Бонд” с Ричард Чембърлейн в главната роля са хит. Все пак това е единствената алтернатива на малоумните серийни боевици, в които убитите от Шварценегер или Сталоун нямат чет.


Той гостува в „Клъцни/срежи”, „Отчаяни съпруги”, „Братя и сестри”

Много от сериалите на новия век канят в отделни свои епизоди супер звездата от цялата втора половина на миналия век. Даже ситкоми като „Уил и Грейс” и „Перфектното семейство” използват познатия образ от малкия екран, макар и отдавна в пенсионна възраст. Малцина знаят, че през 1996 г. Чембърлейн отсне и малко известно продължение на „Птиците умират сами”, но то не беше с грандиозния успех на първата част. Все пак, за повече от половин век и с над 60 роли зад гърба си, той няма пропусната година на пауза и без работа. С изключение на последните 3. След раздялата с голямата си любов и своето пренасяне обратно в родния Лос Анджелис, Чембърлейн се е отдал на самота. Която прекъсва само за Коледа и Великден, които задължително прекарва със своя „син” по закон, любовник по същество и най-добър приятел, както твърди.
В следващия брой в понеделник четете какви ги върши Д-р Куйн и каква беше преди да изгрее с ролята на бойната лекарка от Дивия Запад.

На 86-годишна възраст почина Юрий Бутирин, режисьор и художник от анимационното кино, заснел популярните анимационни сериали „Ну, погоди!“, „Нехочуха“ и „Трям, здравствуйте!“, съобщи ТАСС.

Бутирин е роден на 21 март 1930 г. През 1956-а постъпва в „Союзмултфилм“, а през 1964 г. завършва курсовете за художници-мултипликатори. През 1968-а дебютира като художник-постановчик, а през 1973-а като режисьор в анимационното кино.През 1970-те години Бутирин става режисьор в творческото обединение „Екран“ в телевизията, където заснема телевизионната версия на сериала „Ну, погоди“ и други популярни анимационни филми.

Работи над любимите за поколения деца на социализма: „Палечка“, „Котето, което се казваше Бау“, „Котаракът Леополд“, „Приказки за Златното петле“, „Дребосъчето и Карлсон“, „Незнайко на Луната“.

Поклон пред паметта на Бутирин.

Морис (Георги Георгиев-Гец) е търговец - продал бизнеса си и работещ в момента за голяма холандска корпорация. Заедно с внос/износа изглежда, че фирмата се занимава и с допълнителна дейност. Към Морис започват да се отправят предложения за специални поръчки свързани със шпионаж.

Каква е играта на Морис или известния български разузнавач Емил Боев? Дали ще може да се справи с акулите от Орион? Ще бъде ли разкрит от агентите на ЦРУ и дали българското разузнаване ще успее да подаде успешно дезинформация?




Екранизация на знаменития роман на Жул Верн. Матросите намират в морето загадъчна бутилка, в която има бележка с молба за помощ. Те се отправят на дълго и опасно пътешествие за да спасят капитан Грант.

ЕПИЗОДИ:

1. С Жул Верн по света

2. 37-ми паралел

3. Талкав

4. Златният бог

5. Бен Джойс

6. В плен на канибалите

7. Робинзон на Океания


„Ян Бибиян“ е български игрален филм (семеен, фентъзи, мюзикъл) от 1985 година на режисьора Васил Апостолов, по сценарий на Атанас Ценев и Васил Апостолов. Оператор е Красимир Костов. Създаден е по романа „Ян Бибиян“ на Елин Пелин. Музиката във филма е композирана от Вили Казасян.


„Любовна терапия“ е български игрален филм (драма) от 1987 година на режисьора Искра Йосифова, по сценарий на Детелин Бенчев. Оператор е Емил Пенев. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков.


Филмът е посветен на българина Мехмед Пришков от махала Върба, Смолянски окръг, който в началото на 20-ти век е летял с направен от него самолет. Тази история е станалa през 1912 г. в Родопите. Старата граница е минавала между Дожден и Върба. Населението на двете села е било Българско, но едните изповядвали християнската вяра, а  другите - мохамеданската.


„Ламята“ е български игрален филм от 1974 година на режисьора Тодор Динов, по сценарий на Николай Хайтов. Оператор е Борис Янакиев. Създаден е по повестта „Ламята“ на Николай Хайтов. Музиката във филма е композирана от Александър Бръзицов.


„Мълчаливите пътеки“ е български игрален филм от 1967 година на режисьора Владислав Икономов, по сценарий на Любомир Левчев. Оператор е Крум Крумов. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка.


„Следите остават“ е български детски приключенски филм от 1956 година на режисьора Петър Б. Василев. Сценарият е на Павел Вежинов и представлява адаптация на неговия едноименен роман. Оператор е Бончо Карастоянов. Музиката във филма е композирана от Парашкев Хаджиев.
Дата на премиерата: 1956 г.










„На всеки километър“, „Мъжки времена“, „Топло“, „Мера според мера“ – емблематични за поколения българи са филмите, с които винаги свързваме името Григор Вачков. Роден през 1932 година в с.Трънчовица, бъдещият актьор завършва Лозаро-винарското училище в Плевен. През 1951 г. тръгва да кандидатства в Държавното театрално училище в София, стиснал в ръката си куфар, пълен с... хляб. На входа двама студенти от по-горен курс решават да се пошегуват с него и го „упътват“ към зоологическата градина, която се намирала по същата улица наблизо.  Като видял къде са го пратили, младежът се върнал и казал: За зоологическата градина сте вие двамата. Аз съм за тук! И ще стана артист!По време на подготвителния курс режисьорът Гриша Островски пита всеки от кандидатите за слава защо са тук и какво искат да играят. Тогава Григор Вачков казва, че иска да играе нечовешки роли. А в странно скосените му очи „се виждаха пламъци“ – разказва по-късно състудентката му Татяна Лолова. С този пламък в погледа, с енергията и магнетизма на играта си, той успява да се превърне в звезда с роли в 44 филма. Преди да си отиде от този свят през 1980-та едва на 47 години, актьорът оставя не само богата творческа биография, но и спечелената любов на зрителите - и от екрана, и от сцената.
Григор Вачков със съпругата си Силвия и дъщеря им Мартина Вачкова

Сред най-емблематичните му театрални превъплъщения са тези в пиесите на Йордан Радичков – „Суматоха“ и „Лазарица“. Запознава ги режисьорът Методи Андонов и така се слага началото на едно изключително приятелство помежду им. „Не знам какво ги сближи толкова: дали селският им произход, чистите им души или пък непосредствеността и скромността им, но те сякаш бяха родени един за друг“, си спомня съпругата Силвия Вачкова. В Златния фонд на БНР се пази интервю с актьора, в което той разказва за връзката си с прочутия наш писател и драматург :Моята връзка с творчеството на Йордан Радичков – един от най-големите ни съвременни писатели, освен че е отдавнашна, е вътрешна връзка. Тя не е толкова в единството на мисленето, колкото в единството на усещането. Баща ми е вложил в мене една селска сърцатост, издръжливост, проницателност. Цял живот човек се труди над себе си. Мъчи се да се изгради като човек, но все нещо го гложди отвътре, все гледа да се запази там - по-близко до корена си, до ветровития си характер. Истината в изкуството винаги лежи във възела на смешното и тъжното, на остро комедийното и остро драматичното. Това е мое дълбоко убеждение. В това открих и непрекъснато откривам родството си с Радичков. Вие ме питате дали богатата артистичност, превъплъщенията на Радичков са притегателната стръв за актьора? Лично аз никога не мога да постигна превъплъщение докрай, никога не мога да излъжа зрителя, че не съм аз. Мисля, че това е, което ме свързва с творчеството на Радичков – чувствам се много удобно в кожата на неговите герои.

Въпреки скромността му, че не може да постига пълно превъплъщение, ролята на Лазар е една от емблематичните, изиграни от Григор Вачков. Ето и откъс от пиесата „Лазарица“ на Радичков, която е написана специално за него и той я играе над 50 пъти:Ето, и кукувица ме закука, дълги години живот ми обеща. Чуваш ли, Шаро, колко много години ми изкука кукувицата. Напразно клечиш ти долу под крушата, напразно точиш зъби и ръмжиш. Лай, лай, не ми е за пръв път да ме лае куче. Абе що да слушам, та не си слеза, айде чиба. Туй куче наистина е побесняло, иначе защо тъй ожесточено ще се нахвърля срещу мене, като че не съм му никакъв стопанин, а чужденец. Малко изглежда съм го възпитавал, повече е трябвало да го възпитавам като го бия по главата. Човек отглежда куче, за да го брани, да му бъде страж, а не за да го лае. Държавата що е държава и тя отглежда кучета. Околовръст по границите има яки вълкодави. Те денонощно са на страж и в пек, и в зной, и в дъжд, и в снежни бури, както казват по радиото, а и телевизията в този смисъл се изказва. Но тия граничарски кучета ни за миг не си помислят, че могат да изменят и вместо страж да бъдат на държавата, да клекнат те да я облайват. Възможно ли е държавата да висне ей тъй в крушата като мене, а кучетата й да клекнат отдолу и да я лаят. Че държавата такива кучета ще ги хване за ушите, без окото й да мигне и ще ги прати в кариерите да чукат камъни.Дори след прекарания инфаркт, Григор Вачков до последно играе „Лазарица “ – моноспектакъл, който трае 2 часа и половина. С безбройните си роли, с ведрата си усмивка и нестихваща жизненост той остана завинаги в сърцата на зрителите.  Или, както критикът Никола Вандов пише: „Беше човек, който дава кураж на хората да продължават, да търсят „мъжките времена” в своите трудни делници, да виждат смисъл и красота в живота си. До последно не се предаде, до последно се раздаваше на хората.”
Източник:http://bnr.bg/


„Без драскотина“ е български игрален филм от 1989 година на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Константин Павлов. Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев.

Дата на премиерата: 9 януари 1989 г.

Режисьор: Зако Хеския
Композитор/и: Кирил Дончев
Актьорски състав: Тодор Колев


Поради честите отсъствия от дома Горан не може да участва пълноценно във възпитанието на децата си. Младата и красива жена на Благо не може да се примири със самотата и търси топлина извън семейството. А Спас решава да си вземе отпуска и да замине на море, където в луксозен хотел да си поживее “като шведските крале”.

Но пъстрият и шумен свят го посреща без интерес. Колкото и да се опитва да се държи “на ниво”, Спас изпада в смешни, а често пъти и в жалки ситуации. Постепенно започва да разбира, че това, което му се е струвало примамливо, е само лъскава фасада, а истинският живот и радост са сред момчетата в бригадата, където всички го очакват.


Тук тримата легендарни комици са моряци – част от екипажа на кораба „Цанко Церковски“. Когато акостират на чуждо пристанище, тримата тръгват да пазаруват, но местни наркотрафиканти ги объркват с членове на бандата и вместо рокля им дават кашон с пакети кокаин. Разбрали грешката си, мафиотите са по петите им.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ