Режисьор : Радост Рачева

 В ролите : Кирил Господинов, Валентина Борисова, Людмила Чешмеджиева, Любомир Фърков, Веселина Николаева, Димитър Панов, Никола Пашов, Светослав Пеев, Любомир Ценов, Юрий Яковлев, Асен Георгиев, Вера Среброва и др.
Гледайте филма тук >>>>

Резюме : Баш майсторът заминава на море с жена си и сина си. Пътят им минава край бостан с дини и те напълват багажника с крадени плодове, които впоследствие изхвърлят, тъй като милицията тръгва след тях. Малко по-късно, по стечение на обстоятелствата, те са теглени от камион, превозващ дини, до автосервиз в Бургас, тъй като колата им се поврежда, а е и със
смачкана предница след внезапно спиране на камиона. След като разбира, че няма да може да си поправи колата по стандартния начин в сервиза, той се обръща към автотенекеджията Алекси Бебов да му изчука колата на частно. Уговорката е той да му поправи колата, а Баш майсторът да му измаже стаята. Бебов оправя смачканата предница, но не сменя изгорялата гарнитура и Баш Майсторът е принуден да обиколи из страната, докато открие нова. В поредица от хитри надлъгвания накрая и двамата остават без това, за което са се договорили.

„Куче в чекмедже“,
През 80-те години улицата беше продължение на детското въображение. В българските филми от онова време по паважа се търкаляха топки, колела и хлапашки смях. Господството на пешеходеца над автомобила беше увековечено брилянтно в „Куче в чекмедже“. В първите кадри на филма малкият Митко спокойно тътреше крака по средата на улицата, понесъл торба с празни  бутилки. А зад него бавно, примирено, наясно с второстепенната си роля в живота на града, пълзеше кола…
Целият филм може да гледате тук >>>>

Готино ченге под прикритие разплита сложна далавера с дрога и разбива верига от наркодилъри минаваща от Близкия Изток през България за САЩ. Както си му е редът среща и любовта в лицето на красиво момиче, оплетено в мрежите на наркотрафикантите. За момичето обаче, любовната авантюра се оказва фатална.
Целият филм може да гледате тук >>>

По едноименната повест на Йордан Радичков. Филм за здравата връзка на българина с родните корени, но и за неумолимия ход на времето напред.

Край неотдавна завирена долина се белее паянтовата, но гордо белосана къща на Иван Ефрейторов. На дъното на язовира е останало неговото село. Жителите му са се изселили в града. Ефрейторов единствен е останал заедно с баща си и сина си Динко. Когато умира, жена му го е заклела да не остави детето недоучено в тези пущинаци. Шуреят решава да вземе Динко при себе си в града и да го прати на училище. Ефрейторов се противопоставя. Постепенно си отиват и кучето, и телето, и синята птица, и Динко, който се носи към града окрилен от младежката си любознателност. Ефрейторов се завръща от преследването на сина си замислен. Сяда край езерото и изтрива една сълза, като навярно за първи път помисля, че това е последното му лято в този пустинен край.

НАГРАДИ Целият филм може да видите тук >>>>>>

Наградата за най-добър чуждестранен филм от МКФ Атланта, САЩ, 1974г.

Златен медал за Григор Вачков от МКФ на авторския филм Сан Ремо, Италия, 1974г.

Специалната награда на журито от МКФ на младото кино Тулон, Франция, 1975г.

Година: 1973

Режисьор: Едуард Захариев
Сценарист: Георги Мишев

В ролите: Ицхак Финци, Филип Трифонов, Никола Тодев, Евстати Стратев, Тодор Колев, Георги Русев, Мая Драгоманска и др.

За мнозина зрители самата идея да се броят дивите зайци е абсурдна. Но в действителност статистиката наистина се интересува и обобщава всичко. Въпросът е как, защо и къде се провежда поредното преброяване или по-скоро мероприятие. Именно разликата между реална и необходима работа и проведената почти военна операция, за която всички са наясно, че е ялова, поражда комичания ефект и показва разминаването между високите цели и житейската истина.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ