Актьорът и носител на два „Оскар“-а изглеждаше крехък, но в добро настроение

На 94 години, Джийн Хекман – легендата на световното кино, зарадва своите почитатели с изненадваща публична поява в компанията на съпругата си, 62-годишната Бетси Аракава. Двойката, която живее в уединение в Санта Фе, Ню Мексико, беше забелязана заедно за първи път от повече от две десетилетия, предизвиквайки вълна от емоции сред феновете и медиите.


Актьорът и носител на два „Оскар“-а изглеждаше крехък, но в добро настроение. Подкрепян от бастун и ръката на съпругата си, Хекман демонстрираше своя типичен стил – сива жилетка върху риза с копчета, карго панталони и шапка. Появата му в ресторант за морска храна в Санта Фе разтопи сърцата на присъстващите, които забелязаха искрената близост между двамата.


През годините, Джийн Хекман, известен с емблематични роли като Джими Дойл във „Френската връзка“ (1971) и Шериф Дагет в „Непростимо“ (1992), остана верен на решението си да се оттегли от публичния живот. Последният му филм – „Welcome to Mooseport“ (2004), беше последван от пенсиониране, мотивирано както от здравословни съображения, така и от желанието му да се наслади на писателската си кариера.


Докато социалните мрежи разискваха външния му вид, много фенове изразиха възхищение от способността на Хекман да води спокоен живот, далеч от светлините на прожекторите. „Той е на 94, все още активен и обичан. Това е победа“, написа почитател, подчертавайки устойчивостта му през годините.


Любовната история между Джийн и Бетси, започнала в началото на 80-те години, остава впечатляваща – доказателство, че истинската привързаност издържа на изпитанията на времето.


Източник:Флагман



От ерата на Биг Брадър в България мина доста време и риалити предаванията се промениха значително от тогава. Очакваме с нетърпение възраждането на Биг Брадър в ефира на NOVA на есен и докато правим това, с носталгия поглеждаме назад към някои от позабравените, но колоритни образи, които форматът роди.


Трябва да признаем, че Биг Брадър беше първото шоу, което създаде риалити звезди у нас. Именно една от тях ще ви припомним днес – хубавата Елена от втория сезон на предаването. Кой фен на риалитито не помни драматичния развой на събитията, когато Елена влезе в Къщата със съпруга си от няколко месеца Миро и скоро след това се влюби в лошото момче Мъро.


Може би някои от детайлите на историята вече ви се губят, затова ви припомняме, че Миро, макар и с разбито сърце, си тръгна като победител в края на втория сезон, а Елена излезе преди него, изгонена след гласуване на зрителите. Тя не продължи пътя си извън риалитито нито с Миро, нито с Мъро. Какво се случва тогава с нея след това?


Елена сякаш е изчезнала от публичното пространство, за което не можем да я виним, предвид обществените реакции към нея след участието j в Биг Брадър. Последните й медийни изяви са от чак от 2014-2015 година. „Аз винаги съм се радвала преди това на анонимния си живот, не съм искала да бъда известна. Тогава станах известна, без да искам. Бях на 24 години и буквално на шега беше цялото участие”, разказа също Елена тогава.

По-рано тя бе и една от звездите в танцовото състезание „Dancing with the stars“ и се снима за еротичното списание „Maxim“. Днес обаче тя се е отдалечила от светлината на прожекторите.


В социалните мрежи Елена не може да бъде открита, но пък за нея се знае, че работи като продавачка в един от столичните молове и живее напълно нормален и спокоен живот със своята половинка, с когото се грижат за детенцето им.


Преди 65 години тук бликва лековита минерална вода... Днес можеше да е вторият Велинград, но уви...


Безценното подземно богатство на България са минералните извори. На малка територия, каквато е нашата, има 37 действащи минерални извора, които се използват за лечение. Една от най-лековитите в България и в Европа е забравената минерална вода на село Сланотрън, което се намира на 16 км от Видин и на 8 км от Дунав мост 2.


Химическият състав на тази вода е уникален – тя е хипертермална, хлоридна, натриева, бромна, йодна и сероводородна разсолна вода. Лекува над 80 вида болести. Нейната степен на минерализация е много по-висока от тази в Карлови Вари. Лекува всякакви упорити кожни заболявания – псориазис, екземи, алергични обриви, нерводермити, уртикария, бронхиална астма, полови проблеми – мъжки стерилитет, безплодие, хипоплазия на матката, климактериум.


Успешно и бързо премахва всякакви възпалителни заболявания, болести на двигателния апарат, на горните дихателни пътища, стомашно-чревни и стоматологични заболявания, следоперативни и слединфарктни състояния и др. Обяснението за широкия спектър на лечение е, че в този водоизточник се комбинират няколко типа минерални води, които в други находища се срещат поотделно като сероводородни, солени или йодо-бромни.


Изворът е експлоатиран от 1960 г. до 1986 г.


През това време хора от страната и от близките Сърбия и Румъния се възползват от лечебните качества на водата и идват на място да се лекуват. През 1986 г. изворът е затворен с бетонна тапа. Причината за това решение е навлизането на тези свръхсолени и агресивни води във водоносния слой, от който черпят вода артезианските кладенци, осигуряващи водоснабдяването на Видин. По-късно става ясно, че мярката е била прибързана, а за замърсяването са допринесли дейностите на местния свинекомплекс, мина Кошава и използването на изкуствени торове в земеделието. Сега не работи и банията, а всичко е разрушено и изоставено.Местните хора още не могат да прежалят извора


Къщите в Сланотрън са големи, красиви, двуетажни, строени така, че да има стаи и за курортистите, които идват тук да се лекуват. В селото сега живеят едва 530 души. Стотина са в чужбина, където се грижат за възрастни хора. Местните и кметът Венелин Павлов обаче са оптимисти за възраждането на извора. Те не само си спомнят за минералната баня, но и продължават да се надяват изворът отново да бликне.


«Хората, които идваха с бастуни и патерици след процедурите изхвърляха тези помощни средства. Имаше цяла камара от патерици и бастуни. Имаше едно момиче в VIII клас, което нямаше коса и нашата вода го излекува, порасна й гъста черна коса. Екземите се чистеха изцяло – идват хората, натопят се и се оправят. При порязване 2 дни си топиш ръката и всичко зараства. Говорят, че помага и на язви. На гладно по 1 супена лъжица и раната се калцира. Минерализацията е много висока – 57.845 г на литър. Водата се ползваше активно”, спомня си кметът Павлов.


Изворът е открит през 1958 г., когато се правят сондажи за нефт и газ. През 1960 г. хората започват да се топят в горещата вода в изкопаните два гьола и да я ползват като хигиенна баня. Започва да функционира малка минерална баня. По-късно се изграждат и басейни – един мъжки и два женски. През 1963 г. село Сланотрън е обявено за балнеологичен курорт от местно значение.

Баня в минералния извор.Витанка Йонова е работила 10 години в банята.

«Това време беше хубаво, хората се лекуваха, много жени забременяха, тези с псориазис имаха облекчение, а екземите направо изчезваха. Аз също съм се лекувала от язва на дванайсетопръстника. Отивах сутрин, пийвах 2 глътки вода и така се оправих. Тогава влизах да мия басейните. Хората с разширени вени не влизаха в басейна, топяха си краката само в кофи с вода и то за кратко и казваха, че вените се свивали. Идваха с патерици и си тръгваха без тях. Една жена дойде с 2 деца с мускулна дистрофия, които се изправиха на крака. Минаваха хиляди хора. Тази вода е безценно богатство”, категорична е Йонова.

Водата от извора е била с толкова голям дебит, че са прокарали тръби до Видин до специално изградената минерална баня. Тя започва работа, но се оказва, че през дългия път температурата на водата пада и няма същия ефект. Сега сградата все още стои, но е порутена. Имало е и автобуси, които превозвали хората в Сланотрън. Болните се приемали от лекари и фелдшери, назначавали им се процедури и се определяло колко време да стоят в лечебната вода.


Дядо Виктор е бил майстор на сондажа и още пази спомени от чудодейните свойства на извора. «У дома дойде човек, който се е лекувал къде ли не, по тялото му излизаха пришки и губеше сили. Беше ходил и при баба Ванга, която му казала за Сланотрън. И действително, направи две бани и всичко му изчезна. Идва при нас и плаче от радост като малко дете”, спомня си възрастният човек.


Откакто затвориха водата през 1986 ходим по мъките, каза кметът. По думите му хората се били устроили да развиват курортно дело. Издигали къщи на 2 етажа, имали поминък. Всеки предвиждал да има 1-2 стаи за курортисти. Направен бил и стол към ресторанта със осигурени закуска, обяд и вечеря.


«Всички са добри тук, защото са състрадателни към болежките на хората. През последните години минералната баня беше към «Курортно дело” – Вършец и летовниците идваха с карти. Сега, когато построихме моста, когато няма граници и сме в Европейския съюз, когато имаме наши туристически фирми, не се прави нищо. Защо да не идват тук болни от чужбина, от круизните кораби също. 


Последният ми разговор беше миналата година с представител на министерството за регионално развитие и благоустройство, който ми отговори, че всичко, което предлагам е много добро, но има затруднения”, разказва Венелин Павлов. Той смята, че основната причина да не се сондира отново минералната вода е слабата заинтересованост. Досега е провел няколко срещи с проф. Щерев, който е категоричен, че съществуването на водата е неоспорим факт от направените космическите снимки. Новият начин на ползване ще бъде екологичен и няма да се замърсява околната среда. 


Предвиждат се два дублетни сондажа на 1 км разстояния – единият ще изкарва водата, която ще се ползва и на 1 км ще се връща пак в тези пластове. Така водата ще се редуцира. 10% от нея е необходима за нуждите на балнеологията, а другите 90% могат да се ползват за промишлени нужди – отопление, оранжерии, рибарници. Освен това част от минералните вещества са ценна суровина за фармацевтичната и химическата промишленост. Стойността на двата сондажа и една топлообменна станция, която да отнема температурата, възлизат на 3.5 млн. лв., уточнява кметът на Сланотрън.Преди 2 години монтанската фирма «Йодиум” предлага да се извличат елементите от водата и имат намерение да направят нов сондаж отстрани на стария. 


Но се отказват. Стоим върху пари и не искаме да си ги вземем, кахъри се кметът. «Голямата ми мъка е, че хора от цялата страна ми звънят и искат 1-2 бутилки от водата. Но вода няма. Да, има в мина Кошава такъв извор, но той не е със същите качества”, излива болката си Венелин Павлов.


Потърсихме и мнението на кмета на община Видин Огнян Ценков, който представи общинската стратегия за развитие на хидротермалния потенциал на района. «Становището на община Видин е, че целият регион трябва да се развива. Минералните извори, които са на най-близка дълбочина, са край село Сланотрън, и оттам трябва да започнем. В общинския план сме заложили средства за два сондажа, с които да се изследва както дебита, така и минералното съдържание на изворите. Първо ще тръгнем оттам, за да изградим една стратегия за това как да използваме тези минерални извори”, каза градоначалникът. Той изрази надежда това да бъде сериозен ресурс, който да е в полза на общината.


«Тези води са богати на сяра и на йод. По неофициални данни от тях може годишно да се отделя 20 тона йод, а световният му добив е 50-60 тона. Това означава, че могат да се добият сериозни количества, но всичко това е въпрос на време и на средства, които ние трябва да осигурим, за да се осъществят тези сондажи”, коментира видинският кмет. Според Огнян Ценков трябва да има и инвеститор, който да развие съответната дейност, да се използва местния ресурс, да се разкрият работни места. Разчита се както на подкрепата на държавата, така и на общинския съвет, защото всички дейности, които местната власт предприема, са свързани с решения на общинския съвет.



Роден на 8 ноември 1930 г. в с. Енев рът, Севлиевско. Бащата, Трифон Палаузов и лелята на Митко – Русана, стават партизани от Габровско-Севлиевския партизански отряд. Поради тази причина Габровската полиция оказва периодичен психически и физически тормоз върху семейството му, като често арестува и малтретира Митко и майка му. 

За да ги предпази от тормоза, баща му предлага да излязат и те в Балкана. След акция на партизанския отряд през лятото на 1943 г. в махала Водици (сега квартал на Габрово), Ганка и Митко Палаузови се присъединяват към него. Като партизанин Митко участва в някои походи и акции на отряда, дори му „зачисляват“ малко пистолетче. Селяните от с. Бериево дълго ще помнят и разказват за малкия партизанин, който пламенно е рецитирал стихове на Смирненски. През юни партизаните правят землянката на Осеникова поляна.На 1 април 1944 г. многобройна полицейска група, ръководена от Иван Дим. 

Близнаков, групов началник при Плевенското областно полицейско управление, Крум Ив. Дрончев, подпоручик от 9-и дивизионен артилерийски полк, гр. Севлиево, и Дончо Цолов Христов, полицейски разузнавач в Севлиево обкръжават Осеникова поляна. Партизаните са изненадани. Жандармерията взривява землянката с гранати. Изваждат труповете, вземат лични вещи, пушки, пистолети и книжа и се прибират в с. Купен. Труповете на Ганка Палаузова, Митко Палаузов, Минчо Георгиев (Младен) и Иван Илиев (Гошо) остават на открито цяла седмица край землянката.

След 9 септември 1944 г. костите на най-малкия партизанин и неговата майка са положени в костницата на площад „Възраждане“ пред кметството в Габрово



Спомняте ли си  времето в което с нетърпение чакахме да дойде ваканцията и да се отправим на лагер,  море или на планина .Голяма част от нас таят доста весели спомени и случки свързани с тези места пръснати из цяла България.Ето как изглежда едно такова "приказно" местенце днес.





Какви спомени таите и къде сте били на ученически лагер ?



По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.


През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.


Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.

Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.


Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?


По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон. Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни. Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.


Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.

Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.


 


В Гърция борят Ковид с орехчета, разказа ген. Венислав Мутафчийски


Религиозните събирания и концертите се смятат за изключително опасни места за заразяване. Това заяви ген. Венцислав Мутафчийски на брифинга на Националния оперативен щаб, обяснявайки как се определя строгостта на мерките съобразно Тексаската скала.


"Следващите по опасност са ресторанти и фитнеси. Не разбирам каква разлика правят американците между бюфет и ресторант, но сигурно има такава разлика и то става дума за настаняването вътре. За сметка на това ресторанти с външни помещения имат индекс на опасност 3. Такъв имат и посещаването на къмпинг или игра на голф", добави той, цитиран от Блиц.


"Футболните и баскетболните мачове са в средата и са между 6 и 7. Знаете, че почти не остана футболист, който да не е бил заразен. Това е пряко доказателство. Но, ако те са по средата на индекса, то публиката се намира твърдо в 8-мо ниво", каза началникът на Националния оперативен щаб


"Как се определиха мерките у нас? Никога не сме претендирали за изчерпателност, че всички места, които са тежки, могат да спрат да се посещават. Не може да функционира едно общество, без да има откъде да се купят храна и неща от първа необходимост", добави той.


"На всички, които повтарят колко са опасни магазините, искам да кажа, че те са с индекс 4, а по-малките магазини са с индекс 3. А, когато се намали и броят на посетителите в тези магазини, може да падне още индексът", уточни ген. Мутафчийски.


"Понякога методите може да са примитивни, но ефикасни. Може всеки да получава номерче или орех на влизане в магазина. Когато свършат номерите/орехите, е ясно, че не може да се влиза. Това го видях в Гърция и е ефективен метод", добави той.


"Със сигурност най-човешките доводи, които може да се намерят, е грижата за образованието и здравеопазването. Бяха спрени плановите операции, което не бе само неудобство, а можеше да коства и човешки живот. Сега болниците са пълни с пациенти, които не са с ковид. Това бе абсолютно необходимо да се направи въпреки рисковете", каза ген. Мутафчийски.

Източник:petel.bg


ТОП-ПУБЛИКАЦИИ