Дъщерята на Стоянка Мутафова: Дни преди да си отиде, видях на лицето на Нейчо Попов маската на смъртта!

 

В киното го оприличаваха на Жан Габен и Марчело Мастрояни, спомня си Мария Грубешлиева - Муки

В книгата си "Госпожа Стихийно бедствие" Мария Грубешлиева - Муки, дъщерята на кралицита на българската сатира Стоянка Мутафова, разказва за голямата любов между майка си и незабравимия актьор Нейчо Попов, който я е отгледал и тя смята за свой баща. Двете го губят на 20 март 1974 година, едва на 49 години.

"Стояна Мутафова и Нейчо Попов много се обичаха, разбираха и допълваха във всяко отношение - и в живота, и в театъра.Освен актьор, Нейчо Попов бе режисьор и се очакваше да се развие като такъв. Той постави "Големанов", "Женитба", "Сватба за цяла Европа". Може би най-добрата му постановка, която му взе и живота и за която посмъртно получи награда, бе "Римска баня" от Станислав Стратиев.

Преди премиерата някои хора в театъра, майка ми ги нарича "гробари", казваха: "Тази пиеса няма да се приеме." На чичо Нейчо му стана зле. Репетициите минаваха много тежко. Бяха извикали група студенти.

Премиерата мина чудесно и се прие, дойде Тодор Живков. Обаче на самата премиера аз видях на лицето на чичо Нейчо маската на смъртта. И разбрах, че няма да живее.

Преди тази постановка той имаше вече два инфаркта. Третият се оказа фатален. Беше само на 49 години. Случи се в Бургас, където отиде да поставя пиесата "Бернарда Алба". Мисля, че беше грешка дето толкова бързо замина за Бургас. Той каза: "Там ще почина". Така се случи...Жалко, че киното и театърът загубиха такъв човек като него, толкова не навреме. Много от неговите колеги го оприличават в киното ("Мъже в командировка") на Марчело Мастрояни и Жан Габен. Други казват, че такъв актьор като него още не се е родил.Казвала съм го и ще го кажа пак - той ме отгледа като свое собствено дете, положи невероятни усилия и до последния си дъх се грижи за нас. След смъртта му Стояна каза, че слага кръст на сърцето си и няма да погледне друг. Така и стана... В нашата къща оттогава няма мъж.

В деня, когато почина Нейчо Попов, аз бях напрегната, нервна. Сякаш усещах, че нещо се е случило. Бях във ВИТИЗ, влизах и излизах, не можех да си намеря място. Вечерта имаше някакви лекции. Забелязах, че всички ме гледат странно. Те са знаели, но не ми казват.

Когато тръгвам да се прибирам, пожелаха да ме изпратят. Вървяхме в пълно мълчание. Целият клас дойде с мен. Звъннахме на вратата, Стояна отвори, че като се вкопчи в мен и като започна да вика: "Майче, майче!" И аз в нея!

Сякаш това определи нашата съдба. Оттук-нататък се вкопчихме една в друга! Толкова години! И сякаш чичо Нейчо, който толкова много ни обичаше, го пожела това. Така и стана! И ние го изпълнихме. По някакъв начин му останахме верни за цял живот. Което говори по свой начин, че неговото присъствие в нашия живот не е било случайно. И сякаш той е между нас и до ден-днешен.

Стояна е вярваща, но по особен начин. Не й трябва непременно храм, за да открие Бог. Тя ми разказа как като малка попитала баща си след едно връщане от забавачницата.

- Татко, какво е Бог?

На пътя имало прясно разровен мравуняк. Стотици мравки пъплели. Баща й посочил мравуняка, вдигнал ръка към едно дърво, а след това - към небето.

- Повече не мога да ти кажа.Затова след смъртта на чичо Нейчо, когато в двора на вилата в Драгалевци израснаха незабравки - цяла пътека гъста и синя, тя вдигна поглед към небето.

Повярва, че мъжът й от там бе написал с невидима ръка: "Не ме забравяй!", пише дъщерята на Мутафова в книгата си, която беше посрещната с голям интерес от българските общности в Америка при последното турне на голямата ни актриса там.Нейчо Повов е роден е на 13 юли 1924 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски през 1953 година, след което специализира режисура в ГДР от 1963 до 1965 г. Той е един от създателите на Държавния сатиричен театър и остава в него от 1957 година до смъртта си. Играе в театъра, снима се в киното и телевизията. Също така участва в радиопредавания и работи в отдел "Хумор, сатира и забава" на Българското национално радио. Неговата доведена дъщеря е Мария Грубешлиева, която издава сборник със спомени за него, озаглавен "Клоун на Бога, изпратен на земята".Освен незабравимито си присъствие на сцената, той участва и във филмите "На живот и смърт (1974), "Моряци" (1974), "10 дни неплатени" (1972) в ролята на директора Нитанов, "Тихият беглец (1972) - в ролята на Професора, "Петимата от "Моби Дик" (1970), Кантарев в "Мъже в командировка (1969)", "Бялата стая" (1968), "Утро над родината" (1951) - Ахмед.

Валерия КАЛЧЕВА impressio.dir.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Затвор грози вдовицата на Шон Конъри

 

Съпругата на починалия наскоро култов актьор Шон Конъри може да влезе в затвора и да плати сериозна глоба по дело за измама, свързано с продажбата на жилище в Марбея.

Властите в Испания са предупредили 91-годишната Мишлин Рокбрюн, че ще ѝ повдигнат обвинение и ще предадат делото в съда. Вдовицата отрича да има участие в нарушение на данъчното законодателство.

Испанската прокуратура се опитва да се свърже с властите на Бахамските острови, където живее Рокбрюн. Официални искания за уведомяване на Мишлин Рокбрюн за обвинителния акт и съдебното дело срещу нея са изпращани два пъти на Бахамите, но испанските власти все още не са получили отговор, твърди добре информиран източник.

Испанската прокуратура подозира семейство Конъри в данъчни нарушения, свързани с имението им в Марбея. През 1999 г. вилата там е продадена и разрушена, а на нейно място в противоречие с наредбите е построена жилищна сграда. По това дело бяха осъдени адвокатите на актьора, кметът на Марбея и шестима служители на градския съвет.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Четири сватби и едно погребение" (Four Weddings and a Funeral)

 

Когато говорим за романтични комедии, този филм е направо клише. Но пък какво?! Британската лента, режисирана от Майк Нюъл, която също излезе през 1994 година, ще ви напълни душата, дори вече да сте я гледали няколко пъти. 

Аз лично наскоро го направих отново и на моменти се смях на глас. Младият Хю Грант е просто чудесен като малко смотан и вечно закъсняващ ерген, който аха да се ожени за досадната Птицечовка, която не обича, докато е страстно влюбен в зашеметяваща американка (Анди Макдауъл), за ужас на приятелката му (Кристин Скот Томас), която пък от години е влюбена в него. А Роуън Аткинсън прави такъв скеч в ролята си на млад свещеник, че не е за изпускане.

Това е първият от поредицата любими комедии по сценарий на Ричард Къртис (който създава и култовите сериали "Черно влечуго" и "Мистър Бийн"), в която влизат още "Нотинг Хил" и "Наистина любов". Общото е, че във всички участва Хю. На наградите "Оскар" "Четири сватби и едно погребение" беше номиниран за най-добър филм и най-добър оригинален сценарий. А по-късно списание Empire го включи в класацията си "500-те най-велики филма за всички времена".

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Имало едно време на Запад" (Once Upon a Time in the West)

 "Имало едно време на Запад" обаче със сигурност е един от най-добрите уестърни на всички времена. Филмът от 1968 година (най-добра продукция на наградите "Давид на Донатело" за 1969 г.), в който Леоне е съсценарист с Бернардо Бертолучи, и в който участват звездите Хенри Фонда, Чарлз Бронсън и Клаудия Кардинале, е различен от своите жанрови събратя. 

Не чак толкова динамичен, по-скоро съзерцателен и много красиво заснет, с акцент върху психологическите моменти преди престрелките и с много добър диалог. Заклетите фенове могат да ви цитират фрази като "Да ти се доверя ли?! Как да се доверя на човек, който носи и колан, и тиранти?! 

Та ти нямаш вяра на собствените си панталони!" и "Е, госпожо, когато си убил четирима, е лесно да ги направиш пет". Оставете се в Дивия Запад да ви отведат убиец-психопат, избил цяло семейство, несправедливо обвинен за ужасното клане метис и мъж с хармоника, който помни как брат му е бил безмилостно изтезаван...

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Любими цитати от Малкият Принц на Екзюпери

Много хора казват, че "Малкият Принц" на Сент-Екзюпери е книга подходяща за вскички възрасти. Именно за това тя трябва да се прочете поне 3 пъти - когато сме деца, възрастни и старци.

Авторът е вярвал, че в едно дете може да се открие семплата и истинска мъдрост на стареца, а у стареца може да се открие детското. Предлагаме ви някои от най-обичаните цитати от книгата, които продължават да кънтят силно като камбани и да докосват душата на милиони...

„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „ Моето цвете е там някъде”

* * *

„Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна“.

* * *

„Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“

* * *

„Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!”, и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“

* * *

"Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“

* * *

„Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.“

* * *

„Къде са хората? ... ...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.“

* * *

„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“

* * *

„Никога не ни харесва там, където сме - каза стрелочникът.“

* * *

„Пустинята е хубава - каза малкият принц, защото крие някъде кладенец...“

* * *

„Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.“

* * *

„Това е въпрос на дисциплина - каза ми по-късно малкия принц. - Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.“

* * *

„Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!“

* * *

„Този човек би бил презиран от всички други... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.“

* * *

„Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“

* * *

„Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

„Батман в началото“ (Batman Begins)

 

Американски филм от 2005 г., базиран на измисления герой на ДиСи Комикс – Батман. Режисиран е от Кристофър Нолан и в него участва Крисчън Бейл в ролята на Батман.

Няколко години след касовия и критичен провал на филма на Джоел Шумахер – „Батман и Робин“ през 1997 г., „Батман в началото“ е ново начало на филмовата поредица за Батман. Светлата режисура на Шумахер в изминалите два филма („Батман завинаги“ и „Батман и Робин“) е изоставена и новият филм е написан, засягайки произхода на Батман с някои вдъхновения от класическите комиксови сюжети, като „Батман: Година първа“ и „Дългият Хелоуин“. Това е първият филм, който изобразява на такова ниво историята на персонажа.

„Батман в началото“ има успех и продължение, озаглавено „Черният рицар“ с премиера на 18 юли 2008 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Съкровището на Сиера Мадре-„500 най-велики филма за всички времена“.

 „Съкровището на Сиера Мадре“ (на английски: The Treasure of the Sierra Madre) е игрален филм – приключенски уестърн, излязъл по екраните през 1948 година, режисиран от Джон Хюстън с участието на Хъмфри Богарт, Уолтър Хюстън, Тим Холт и Брус Бенет. Сценарият, написан също от Хюстън, е адаптация по едноименния роман на Б. Травен от 1927 година. Лентата е от първите американски филми заснети в по-голямата си част извън САЩ. Снимките на дневните сцени са извършени в мексиканските щат Дуранго и град Тампико, Тамаулипас. Авторитетното списание Empire включва филма сред първите 100 в списъка си „500 най-велики филма за всички времена“.

Историята разказва за перипетиите на двама безпарични американци Фред Добс (Богарт) и Боб Къртин (Холт), които през 1920-те години се събират с ветерана Хауърд (Уолтър Хюстън) в опити за намиране на златни залежи в района на Мексико.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ