Днес тя е наричана „примадона“-та и „живата легенда“ на руската сцена, но навремето в училище е носела неособено ласкавия прякор „дивачката“.


Тя е Алла Пугачова – руска певица, композитор, продуцент и един от най-успешните и популярни изпълнители в историята на съветската и руската поп музика.


Алла Пугачева е родена на 15 април 1949 г. в Москва в семейството на инженер и счетоводител. На петгодишна възраст бъдещият артист влиза в музикално училище, а музикалната й кариера започва от 1965 г.

Оттогава името на изпълнителката не изчезва от заглавията на новините. Пугачова е носителла на много престижни музикални и държавни награди, а репертоарът й включва повече от 500 песни.


През 2022 г., следвайки съпруга си Максим Галкин, който е обявен за чуждестранен агент, тя напусна Русия и замина за Израел. През 2024 г., малко преди 75-ия си рожден ден, Пугачова издаде стрийминг албум след дълга пауза и многократни сбогувания със сцената.


„Дивачката“

Както си спомня самата Алла Пугачова, през ученическите си години мнозина я наричали „дивачката“.


Според певицата обаче този прякор й е лепнат съвсем не заради бунтарския й характер, а точно обратното. Пугачова твърди, че е била интроверт и комуникацията с другите хора е била трудна за нея. Ето защо тя станала „дивачката“.


Но бившите съученици на Алла Борисовна твърдят обратното – че тя е била лидер на класа и без страх е влизала в училищните дрязги. Освен това Пугачова можела както да удари този, който я обиждал, така и да защити слабите.


Големият пробив на „Златния орфей“

1975 г. е повратна точка в кариерата на Алла Борисовна – тя получава Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ за изпълнението на песента „Арлекино“, чийто автор е Емил Димитров.


За първи път „Златният Орфей“ се печели от рускиня. Двамата с Емил Димитров си стават близки приятели.


Дори Инстаграм акаунтът й се казва alla_orfey в чест на конкурса, който я прави звезда.

Публиката в Слънчев бряг е възхитена, а оттогава името на Пугачева се чува в целия Съюз. Скоро последва първият албум на певицата, озаглавен „Огледало на душата“.


През 80-те години Пугачева се запознава с композитора Иля Резник и композитора Реймънд Паулс, с които впоследствие си сътрудничи дълги години. Те създават непреходните хитове „Милион черверни рози”, „Маестро”, „Старинни часове”, „Завръщане”, „Без мен”, които и до днес са познати на слушателите.



На прощалния си концерт в София през 2004 г. легендата на руската естрада не забравя да благодари на Емил Димитров за своя звезден старт, като пада на колене пред него.


„Винаги ще обичам България, тя е страната, която ме направи богиня.”, казва Алла.




Помните ли сладкарниците на нашето детство? 

Онази гъста, леко кисела боза от 6 стотинки в дебела стъклена чаша, която беше толкова засищаща, че ни стигаше за цял следобед. И най-големият избор тогава: „Голяма боза с триъгълна баничка или малка боза с тулумбичка?“... 

Пред очите ни все още са онези, сиропирани пасти „Ропотамо“, пасти „Балкан“ и вълшебните фунийки с крем, от които първо изяждахме крема, а после хрупкавата кора. 

А чакането пред металните колички? Лелката с бяла престилка и шапка ни сипваше сладолед с голямата лъжица в хрупкава вафлена чашка, а той винаги капеше по пръстите ни, преди да успеем да го оближем... 

Купувахме негърче, еклер или суха паста „Балкан“ и усещахме вкуса на истинско масло, истинско мляко и захар – без никакви изкуствени подобрители, просто направени с майсторство. 

Събирахме стотинките, паднали между цепките на джобовете ни, само за една захарна ябълка или едно петле на клечка от панаира... 

Ако пазите този сладък вкус в спомените си, вие знаете – тогава щастието струваше стотинки, но имаше вкус, който нито един модерен ресторант днес не може да повтори. 

Защото в онези сладкарници се продаваше не просто захар, а чиста, детска радост. Това е нашето минало, незабравимо! 


 


Примата на родната естрада, легендарната Лили Иванова, пожела успех на певицата Дара, която е във Виена, за да представи страната ни на 70-ото юбилейно издание на песенния конкурс „Евровизия 2026“.


„Успех на младата и талантлива певица Дара! Скъпо българско момиче, България се гордее с теб! Бъди щастлива и … БАНГАРАНГА!“, написа Лили в профила си във Фейсбук.



Коя е Дара:


Дарина Николаева Йотова, по-известна като Дара (DARA) е българска певица. Добива популярност септември 2015 г. с участието си в телевизионното състезание „X Factor“.


Родена е на 9 септември 1998 г. във Варна, Република България. Завършва Националното училище по изкуствата „Добри Христов“. Започва народно пеене още от малка с музикален педагог Павлинка Тодорова.


През 2015 година участва в музикалното шоу „X Factor“, където достига до финала и завършва на трето място, като неин ментор е Криско.


През февруари 2020 г. е участник в осми сезон на предаването „Като две капки вода“, завършвайки на трето място.


През 2021 г. тя става треньор в осмия сезон на музикалното риалити „Гласът на България“ по Би Ти Ви, което я прави най-младият треньор в историята на шоуто.


На 30 януари 2024 г. се включва в петия сезон на танцувалното шоу „Dancing Stars“, като завършва втора.


На 31 януари 2026 г. печели „Националната селекция“ за Евровизия, организирана от Българска национална телевизия, с което получава правото да представлява България на конкурса „Евровизия 2026“, провеждащ се във Виена, Австрия.[7] На 28 февруари е избрана и песента с която да представи България на музикалния конкурс - „Bangaranga“.


 


Легендарният лекоатлет от Плевен загина при автомобилна катастрофа през 1996 г.


На 29 юли 2026 г. ще се навършат 30 години от нелепата гибел на един от най-талантливите български спортисти – Георги Дъков. Легендата в скока на височина е роден на 21 октомври 1967 г. в Плевен. Отива си от този свят след катастрофа в Поморие през 1996 г.


Георги Дъков е петкратен шампион на България (1986, 1987, 1988, 1990 и 1991) и национален рекордьор. Записва внушителните 20 състезания над 2.30 и над 100 надпревари над 2.24!



През 1985-та печели бронз на Европейското за юноши в Котбус, Германия, с резултат 2,18 м. Следват участия на форуми в Щутгарт, Рим, Будапеща, Хага, Глазгоу, Севиля, Токио, Париж…



Покойният Дъков е рекордьор на България в скока на височина с 2.36.

Георги поставя рекорда на 10 август 1990 и в Брюксел, Белгия.


През същата 1990-та печели бронз на европейското първенство в Сплит, постигайки резултат 2,34 м. Две години по-късно Дъков достига до финала на Олимпийските игри в Барселона и завършва 14-ти с резултат 2,24 м.


Има над 20 скока на състезания с резултат над 2.30 и над 100 скока с постижения над 2.24, което го прави най-добрият българин в тази дисциплина до ден днешен.



Сключва брак с гимнастичката Юлия Байчева. Тя е от поколението на т.нар. „златни момичета“ на българската гимнастика.


В колата пътували  бащата и сестрата на Стефка Костадинова


Голямата Стефка Костадинова е била сред най-близките приятели на Георги Дъков. На олимпиадата в Атланта през 1996 г. тя скача 205 см и става олимпийска шампионка. Точно в този момент в Поморие загива при катастрофа Георги Дъков. В колата с него били вторият баща и сестрата на Стефка Костадинова.


„След катастрофата баща ми лежал целият изпотрошен в болница. Благодарна съм на всички наши журналисти, че ме съхраниха и не ми казаха. Ако знаех за тази трагедия, щях да се срутя. Разбрах след 20 дни, като се върнах в България. Когато тръгнах за олимпиадата, ме изпратиха баща ми, майка ми, детето, Георги Дъков и сестра ми. Като се върнах, повечето от тези хора ги нямаше на летището. Тогава разбрах какво е станало и беше ужасно“, разказва години след това Стефка Костадинова.


„Георги ми беше най-верният приятел. Според мен е по-добре жената да се доверява на мъж, отколкото на жена. Защото ние, жените, сме по-неискрени. С Георги тренирахме заедно и когато не бяхме по лагери, той живееше вкъщи в Пловдив. Година, дори две след смъртта му у дома, когато подреждахме масата за ядене, слагахме и за него чинийка, чашка и прибори. Въпреки че мина вече доста време, той продължава да ми липсва“, споделя още олимпийската шампионка.




Атлетически клуб „Георги Дъков“ – Плевен


Атлетически клуб „Георги Дъков“ – Плевен е създаден през август 2012г. За четирите си години има завоювани десетки медали от Национални шампионати в различни възрастови групи и международни турнири. Клубът, създаден в памет на легендата във високия скок, не спира да шлифова млади таланти, сред които личат и национални състезатели в различните възрастови групи.


Председател на клуба е Пламен Дунчев, а треньор Галя Николова – майстор на спорта и четвърта на хвърляне на копие на Европейското за девойки през 1983 г.


Идеята за създаването на клуба била именно на Галя Николова, но подкрепена от племенника на Георги Дъков – Крум Пенчев, от нейния брат Бойко Николов, нейната приятелка Румяна Цветанова и Пламен Дунчев.


Източник:plevenutre.bg



Почина Илия, родом от Раднево, който от 1994 година живее в Несебър. Новината за неговата кончина натъжи негови близки, приятели и хора, които го познават от различни периоди от живота му.


Илия става популярен сред широката публика с участието си в клипа към песента „О тигре, тигре“, където е сред разпознаваемите лица. Хора, които са го познавали, го описват като човек с ведър характер, добро сърце и винаги позитивно отношение към околните.



През годините той е работил като фитнес инструктор и е бил свързан с дейността на бизнесмена Венелин Ташев. До последно Илия остава активен и ангажиран с работа, като оставя след себе си спомен за отдаденост и трудолюбие.



Причина за смъртта му е прекаран тежък инсулт.



Вчера 12 – ти май близки и приятели са го изпратили в последния му път. На погребението са присъствали множество хора, които са дошли да отдадат почит и да се сбогуват с него.

Със смъртта му обществото губи един човек, който е оставил следа както в личните си контакти, така и в популярната култура чрез своето участие в добре познатия видеоклип.


 


„Една история за волята, която започва далеч преди високите държавни постове.“


Румен Радев е роден на 18 юни 1963 г. в град Димитровград.


Образование:

1982 г. - Математическа гимназия - гр. Хасково

1982 - 1987 г. - Висше военновъздушно училище - Долна Митрополия

1992 г. - Ескадрилен офицерски курс, „Максуел", САЩ

1994 - 1996 г. - Командно-щабна академия - ВА - „Г. С. Раковски"

2000 г. - Доктор на военните науки, област - усъвършенстване на тактическата подготовка на летателния състав и симулиране на въздушния бой

2002 - 2003 г. - Военновъздушен колеж „Максуел", САЩ


Военна кариера:


1987 - 1988 г. - младши пилот в 15 изтребителен авиационен полк - Равнец;

1989 - 1990 г. - заместник-командир на звено в 15 изтребителен авиационен полк -

Равнец;

1990 - 1994 г. - командир на звено в 15 изтребителен авиационен полк - Равнец; 1994 - 1996 г. - слушател във ВА „Г.С. Раковски";

1996 - 1998 г. - командир на ескадрила МиГ-29 в 5 иаб - Равнец;

1998 - 1999 г. - заместник-командир по летателната подготовка на 5 иаб - Равнец;

1999 - 2000 г. - заместник-командир по летателната подготовка на 3 иаб - Граф

Игнатиево;

2000 - 2002 г. - началник щаб на 3 иаб - Граф Игнатиево;

2002 - 2003 г. - слушател във Военновъздушен колеж „Максуел", Алабама, САЩ;

2003 - 2005 г. - началник щаб на 3 иаб - Граф Игнатиево;

2005 - 2009 г. - командир на 3 иаб - Граф Игнатиево;


2009 - 2011 г. - заместник-началник на ВВС;

2011 г. - заместник-командир на ВВС.


Летателна информация:


Летец-пилот 1 клас

Лети на L-29; L-39, МиГ-15; МиГ-17, МиГ-21; МиГ-29; Пролетени над 1 400 часа.


Произвеждане в звания:


1987 г. - лейтенант

1990 г. - старши лейтенант

1994 г. - капитан

1997 г. - майор

2000 г. - подполковник

2003 г. - полковник

2007 г. - бригаден генерал


Ордени и награди:


Награден знак „За вярна служба под знамената" - III степен; медали и предметни награди

Владее английски, немски и руски език


Семеен, с две деца.


Първенец на випуска летци "Васил Левски"-87

На 7 юни 2005 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база. На 25 април 2006 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база, считано от 1 юни 2006 г. На 26 април 2007 г. е удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал. 


На 13 юли 2009 г. бригаден генерал Радев е освободен от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и назначен за заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили, считано от 1 юли 2009 г. На 12 март 2010 г. е освободен от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначен за заместник-началник на същите. На 22 юни 2011 г. поради реорганизация на формированието е освободен от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначен на длъжността заместник-командир на същите, считано от 1 юли 2011 г.

На 28 април 2014 г. бригаден генерал Румен Радев е освободен от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначен за командир на Военновъздушните сили и удостоен с висше офицерско звание генерал-майор, трите считани от 30 юни 2014 г. 


През 2014 г. организира авиационно шоу „Това сме ние!“, като изпълнява с Миг-29 фигури от висшия пилотаж като „Камбана“ и „Кобра“. Румен Радев е летец-пилот I клас с летателен стаж на учебно-тренировъчен реактивен самолет Aero L-29 Delfin и Aero L-39 Albatros, на изтребители МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21, МиГ-29, както и с опознавателни полети на изтребители F-15, F-16, F/A-18 Hornet, Eurofighter Typhoon, SAAB Gripen, като по време на военната си кариера има пролетени над 1400 часа.

Използвани са материали от pan.bg


ТОП-ПУБЛИКАЦИИ