Влади Въргала за коронавируса и социалните последствия: Всички ще заживеят с бюджета на един пенсионер – да видят какво е

 

„Аз съм от тая порода, които са ходили в казармата, от това поколение съм. И съм боец. Има един принцип – че една армия има един командир. И като каже командирът: „За бой!“, отиваш за бой. Като каже: „По леглата“, лягаш по леглата. Защото иначе, когато няколко човека почнат да дават акъл, със сигурност това не е добре. Смятам, че в момента няма правилно и неправилно, има неща, които трябва да се следват.“

Така актьорът и режисьор Влади Въргала коментира извънредните мерки в държавата, които се прилагат за борба с коронавируса. И добави, че със сигурност не може всичко, което се взема като решение, да е адекватно и съобразено така, че на няколко милиона души, всеки със своите проблеми, това да му е изгодно и да му звучи адекватно.

„Изказванията на президента Радев са си проблем на президента. Той не обединява, а насъсква с изказванията си – отговори на въпрос Владислав Карамфилов. – В интерес на истината много от нещата, които казва, са така. Въпросът е дали това в момента е полезно, или не е полезно. Мога само да кажа – Бог да ни е на помощ! Тъй като нещата са много по-сериозни от политическите противопоставяния и политическата игра.“

Колкото до нежеланието на БПЦ да затвори църквите и предстоящите служби на открито за Великден, Влади Въргала каза: „В основата на всичко е вярата и отношението към вярата. Вярата не е за един ден в годината, тя е 365 дни. Важно е какво правиш през всички тези дни.“

Според него в контекста на пандемията може да се говори не само за физическа гибел, но и за финансова, икономическа, за тежки катаклизми.

„В този момент не може да кажеш: Отидете на църква, пък Господ ще ни пази. Аз мисля, че ако трябва за нещо да се съберем, то е за един протест против това да спират тока на хората, да спират телефоните, интернета на тези, които нямат пари да си го платят. Какво като са удължили срока за плащането на тока, като нямам пари да платя. Аз ще платя стария ток и новия пак ще ми го спрат“, разсъждава режисьорът.

Според Въргала сега е времето всеки да си даде сметка за пенсиите на възрастните хора. „В един момент всички се оказаха в тази безпомощност, в която нашите майки и бащи, дядовци и баби съществуват до края на живота си след пенсионирането си. Цялата държава ще заживее с бюджета на един пенсионер. Да видят всички какво е да живееш като тях. Изключвам десетте процента заможни хора. Тези, които живеят със заплатите си, ще бъдат меценатите на своите родители. Ще трябва отделят от средствата си, за да може и възрастните им близки да си сложат нещо за ядене на масата. Така че това е не само здравен, но и социален вирус – ще окаже влияние на всичко друго“, казва Въргала.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кръщават улици на Григор Вачков и Чочо Попйорданов

 

Варна кръщава улици на именити артисти, сред които са Христо Христов – дългогодишен актьор, изиграл над 120 роли в ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна, както и Станчо Станчев – режисьор във Варненския театър, Георги Русев, Виолета Гиндева, Кирил Господинов, Григор Вачков, Чочо Попйорданов.

Над 150 улици в селищните образувания „Телевизионна кула“, „Акчелар“ и „Манастирски рид“ , „Бялата чешма“ и „Дъбравата“, които доскоро са били указвани чрез осеви точки, ще получат имената на актьори и дейци на културата, както и на географски и исторически обекти. Това реши Комисията по културно и духовно развитие към Общински съвет – Варна.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Семейните драми на тв легендата Анахид Тачева

 

Тв легендата става на 80 в Америка без близките си.

На 15 октомври телевизионната легенда Анахид Тачева ще отпразнува своя 80-годишен юбилей. Тържество в България с роднини, колеги и приятели няма да има, защото любимата на поколения говорителка живее при най-малката си дъщеря в Америка.Поводът ще бъде отбелязан там с празнична вечеря с щерка ѝ Ани, зетя милионер Аристотелис и внучетата ѝ. Първоначалната идея била и другите ѝ роднини да пътуват от България до Ню Йорк за кръглия юбилей, но пандемията и рисковете при дългите полети ги отказали. На 80-годишна възраст Тачева е все още в добра форма, здрава е физически, но паметта в последната година започнала да ѝ изневерява. Близките ѝ установили, че е с начална форма на деменция и вече не си спомняла доста факти и събития от миналото.

Поради тази причина никога не я оставяли сама и проявявали търпение към въпросите, които задавала. Близките ѝ допускат, че нарушенията в паметта ѝ се дължат на трагедиите, които преживя в последните няколко години. Първият шок, който доайенката на БНТ се наложи да преживее, бе внезапната смърт на нейния син Димитър Цонев. Журналистът издъхна през август 2016 г. след масивен инсулт. Мозъчния удар той получи, докато се прибираше със семейството си от почивка в Евксиноград. Докато шофирал близо 400 км от Варна до София, се оплакал от силни болки в главата. Когато се прибрал у дома, му станало още по-лошо и го настанили в реанимацията на Военна болница, където всъщност Митко издъхна въпреки усилията на лекарите.След погребението му, на което майка му Анахид едва се държеше на краката си, тя разкри, че аутопсията е показала наличие на 3 аневризми в мозъка, които се оказали фатални за сина ѝ. Само година след като погреба детето си, Тачева едва не премина през същия ужас повторно. През октомври 2017 г. тв легендата се върна по спешност от Щатите у нас, защото дъщеря ѝ Теодора направи опит за самоубийство с хапчета, изпадна в тежка кома и известно време бра душа в токсикологията в „Пирогов“, лутайки се между живота и смъртта.

Тогава Анахид дойде у нас, за да се погрижи за едното от двете си внучета от Теодора, което бе настанено в приемно семейство, докато майка му лежеше в болница. Слава на Бога, сестрата на Митко Цонев успя да се възстанови, а после тръгна и на терапия при психиатър, за да се спаси от самоубийствените си мисли, които я бяха налегнали заради серията ѝ лични неуспехи – любовни разочарования, безработица и безпаричие.

Повратни са и двата развода на Анахид с актьора Коста Цонев, от когото са децата ѝ Димитър и Теодора. Коста я залюбва, когато е едва 18-годишна девойка, а той – с 12 години по-голям от нея. Бързо заживяват заедно въпреки несъгласието на майката на Анахид. „Коста Цонев беше първият мъж в живота ми. Неминуемо е, ако от влюбена ученичка се превърнеш в съпруга и майка, след известно време да срещнеш друг човек. И аз го срещнах – това беше наш общ семеен приятел. И се влюбих“, призна преди време говорителката, изневерила на големия артист. „И така, с Коста се разделихме, но година по-късно се събрахме. Направих го заради Митко, който тогава беше на 7 години. Детето беше много щастливо, но и обидено, че не сме го поканили на втората ни сватба, която бе тайна и стана в Ямбол. Митко преживя развода ни два пъти“, допълва Анахид, която след Коста отново намира любовта в лицето на Васил Тачев.

С него изглеждат като съвършено семейство, имат дъщеря Ани, при която Тачева живее в момента, но съдбата решава Васил да почине в ръцете на любимата си жена. Бизнесменът издъхна през 2012 г. след получен инсулт, като колабира пред очите на жена си. След удара той бе полупарализиран, а Анахид се грижеше за него като за малко дете.„Тежко ми е. Както се възстановяваше вкъщи след сърдечна операция, забелязах, че не му беше добре. Веднага извиках линейка, откараха го в болницата и на другия ден привечер умря. Поискахме да му направят аутопсия, за да разберем каква е причината. Казаха, че е инфекция – сепсис. Това, което се случи, никой не го очакваше. Дори и той самият. Вкъщи имаме два големи портрета – нарисува ни ги един художник от Бургас по снимки от нашата сватба. Всяка вечер ги гледам и си говоря с Васко. Урната също е при мен. Понякога сънувам и кошмари“, изповяда се преди време Анахид, която надживя всичките си най-любими мъже./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Дъщерята на Стоянка Мутафова: Дни преди да си отиде, видях на лицето на Нейчо Попов маската на смъртта!

 

В киното го оприличаваха на Жан Габен и Марчело Мастрояни, спомня си Мария Грубешлиева - Муки

В книгата си "Госпожа Стихийно бедствие" Мария Грубешлиева - Муки, дъщерята на кралицита на българската сатира Стоянка Мутафова, разказва за голямата любов между майка си и незабравимия актьор Нейчо Попов, който я е отгледал и тя смята за свой баща. Двете го губят на 20 март 1974 година, едва на 49 години.

"Стояна Мутафова и Нейчо Попов много се обичаха, разбираха и допълваха във всяко отношение - и в живота, и в театъра.Освен актьор, Нейчо Попов бе режисьор и се очакваше да се развие като такъв. Той постави "Големанов", "Женитба", "Сватба за цяла Европа". Може би най-добрата му постановка, която му взе и живота и за която посмъртно получи награда, бе "Римска баня" от Станислав Стратиев.

Преди премиерата някои хора в театъра, майка ми ги нарича "гробари", казваха: "Тази пиеса няма да се приеме." На чичо Нейчо му стана зле. Репетициите минаваха много тежко. Бяха извикали група студенти.

Премиерата мина чудесно и се прие, дойде Тодор Живков. Обаче на самата премиера аз видях на лицето на чичо Нейчо маската на смъртта. И разбрах, че няма да живее.

Преди тази постановка той имаше вече два инфаркта. Третият се оказа фатален. Беше само на 49 години. Случи се в Бургас, където отиде да поставя пиесата "Бернарда Алба". Мисля, че беше грешка дето толкова бързо замина за Бургас. Той каза: "Там ще почина". Така се случи...Жалко, че киното и театърът загубиха такъв човек като него, толкова не навреме. Много от неговите колеги го оприличават в киното ("Мъже в командировка") на Марчело Мастрояни и Жан Габен. Други казват, че такъв актьор като него още не се е родил.Казвала съм го и ще го кажа пак - той ме отгледа като свое собствено дете, положи невероятни усилия и до последния си дъх се грижи за нас. След смъртта му Стояна каза, че слага кръст на сърцето си и няма да погледне друг. Така и стана... В нашата къща оттогава няма мъж.

В деня, когато почина Нейчо Попов, аз бях напрегната, нервна. Сякаш усещах, че нещо се е случило. Бях във ВИТИЗ, влизах и излизах, не можех да си намеря място. Вечерта имаше някакви лекции. Забелязах, че всички ме гледат странно. Те са знаели, но не ми казват.

Когато тръгвам да се прибирам, пожелаха да ме изпратят. Вървяхме в пълно мълчание. Целият клас дойде с мен. Звъннахме на вратата, Стояна отвори, че като се вкопчи в мен и като започна да вика: "Майче, майче!" И аз в нея!

Сякаш това определи нашата съдба. Оттук-нататък се вкопчихме една в друга! Толкова години! И сякаш чичо Нейчо, който толкова много ни обичаше, го пожела това. Така и стана! И ние го изпълнихме. По някакъв начин му останахме верни за цял живот. Което говори по свой начин, че неговото присъствие в нашия живот не е било случайно. И сякаш той е между нас и до ден-днешен.

Стояна е вярваща, но по особен начин. Не й трябва непременно храм, за да открие Бог. Тя ми разказа как като малка попитала баща си след едно връщане от забавачницата.

- Татко, какво е Бог?

На пътя имало прясно разровен мравуняк. Стотици мравки пъплели. Баща й посочил мравуняка, вдигнал ръка към едно дърво, а след това - към небето.

- Повече не мога да ти кажа.Затова след смъртта на чичо Нейчо, когато в двора на вилата в Драгалевци израснаха незабравки - цяла пътека гъста и синя, тя вдигна поглед към небето.

Повярва, че мъжът й от там бе написал с невидима ръка: "Не ме забравяй!", пише дъщерята на Мутафова в книгата си, която беше посрещната с голям интерес от българските общности в Америка при последното турне на голямата ни актриса там.Нейчо Повов е роден е на 13 юли 1924 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски през 1953 година, след което специализира режисура в ГДР от 1963 до 1965 г. Той е един от създателите на Държавния сатиричен театър и остава в него от 1957 година до смъртта си. Играе в театъра, снима се в киното и телевизията. Също така участва в радиопредавания и работи в отдел "Хумор, сатира и забава" на Българското национално радио. Неговата доведена дъщеря е Мария Грубешлиева, която издава сборник със спомени за него, озаглавен "Клоун на Бога, изпратен на земята".Освен незабравимито си присъствие на сцената, той участва и във филмите "На живот и смърт (1974), "Моряци" (1974), "10 дни неплатени" (1972) в ролята на директора Нитанов, "Тихият беглец (1972) - в ролята на Професора, "Петимата от "Моби Дик" (1970), Кантарев в "Мъже в командировка (1969)", "Бялата стая" (1968), "Утро над родината" (1951) - Ахмед.

Валерия КАЛЧЕВА impressio.dir.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Затвор грози вдовицата на Шон Конъри

 

Съпругата на починалия наскоро култов актьор Шон Конъри може да влезе в затвора и да плати сериозна глоба по дело за измама, свързано с продажбата на жилище в Марбея.

Властите в Испания са предупредили 91-годишната Мишлин Рокбрюн, че ще ѝ повдигнат обвинение и ще предадат делото в съда. Вдовицата отрича да има участие в нарушение на данъчното законодателство.

Испанската прокуратура се опитва да се свърже с властите на Бахамските острови, където живее Рокбрюн. Официални искания за уведомяване на Мишлин Рокбрюн за обвинителния акт и съдебното дело срещу нея са изпращани два пъти на Бахамите, но испанските власти все още не са получили отговор, твърди добре информиран източник.

Испанската прокуратура подозира семейство Конъри в данъчни нарушения, свързани с имението им в Марбея. През 1999 г. вилата там е продадена и разрушена, а на нейно място в противоречие с наредбите е построена жилищна сграда. По това дело бяха осъдени адвокатите на актьора, кметът на Марбея и шестима служители на градския съвет.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ