Когато говорим за романтични комедии, този филм е направо клише. Но пък какво?! Британската лента, режисирана от Майк Нюъл, която също излезе през 1994 година, ще ви напълни душата, дори вече да сте я гледали няколко пъти. 

Аз лично наскоро го направих отново и на моменти се смях на глас. Младият Хю Грант е просто чудесен като малко смотан и вечно закъсняващ ерген, който аха да се ожени за досадната Птицечовка, която не обича, докато е страстно влюбен в зашеметяваща американка (Анди Макдауъл), за ужас на приятелката му (Кристин Скот Томас), която пък от години е влюбена в него. А Роуън Аткинсън прави такъв скеч в ролята си на млад свещеник, че не е за изпускане.


Това е първият от поредицата любими комедии по сценарий на Ричард Къртис (който създава и култовите сериали "Черно влечуго" и "Мистър Бийн"), в която влизат още "Нотинг Хил" и "Наистина любов". Общото е, че във всички участва Хю. На наградите "Оскар" "Четири сватби и едно погребение" беше номиниран за най-добър филм и най-добър оригинален сценарий. А по-късно списание Empire го включи в класацията си "500-те най-велики филма за всички времена".



 "Имало едно време на Запад" обаче със сигурност е един от най-добрите уестърни на всички времена. Филмът от 1968 година (най-добра продукция на наградите "Давид на Донатело" за 1969 г.), в който Леоне е съсценарист с Бернардо Бертолучи, и в който участват звездите Хенри Фонда, Чарлз Бронсън и Клаудия Кардинале, е различен от своите жанрови събратя. 

Не чак толкова динамичен, по-скоро съзерцателен и много красиво заснет, с акцент върху психологическите моменти преди престрелките и с много добър диалог. Заклетите фенове могат да ви цитират фрази като "Да ти се доверя ли?! Как да се доверя на човек, който носи и колан, и тиранти?! 

Та ти нямаш вяра на собствените си панталони!" и "Е, госпожо, когато си убил четирима, е лесно да ги направиш пет". Оставете се в Дивия Запад да ви отведат убиец-психопат, избил цяло семейство, несправедливо обвинен за ужасното клане метис и мъж с хармоника, който помни как брат му е бил безмилостно изтезаван...



Много хора казват, че "Малкият Принц" на Сент-Екзюпери е книга подходяща за вскички възрасти. Именно за това тя трябва да се прочете поне 3 пъти - когато сме деца, възрастни и старци.

Авторът е вярвал, че в едно дете може да се открие семплата и истинска мъдрост на стареца, а у стареца може да се открие детското. Предлагаме ви някои от най-обичаните цитати от книгата, които продължават да кънтят силно като камбани и да докосват душата на милиони...


„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „ Моето цвете е там някъде”


* * *


„Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна“.


* * *


„Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“


* * *


„Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!”, и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“


* * *


"Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“


* * *


„Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.“


* * *


„Къде са хората? ... ...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.“


* * *


„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“


* * *


„Никога не ни харесва там, където сме - каза стрелочникът.“


* * *


„Пустинята е хубава - каза малкият принц, защото крие някъде кладенец...“


* * *


„Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.“


* * *


„Това е въпрос на дисциплина - каза ми по-късно малкия принц. - Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.“


* * *


„Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!“


* * *


„Този човек би бил презиран от всички други... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.“


* * *


„Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“


* * *


„Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...“


 


Американски филм от 2005 г., базиран на измисления герой на ДиСи Комикс – Батман. Режисиран е от Кристофър Нолан и в него участва Крисчън Бейл в ролята на Батман.


Няколко години след касовия и критичен провал на филма на Джоел Шумахер – „Батман и Робин“ през 1997 г., „Батман в началото“ е ново начало на филмовата поредица за Батман. Светлата режисура на Шумахер в изминалите два филма („Батман завинаги“ и „Батман и Робин“) е изоставена и новият филм е написан, засягайки произхода на Батман с някои вдъхновения от класическите комиксови сюжети, като „Батман: Година първа“ и „Дългият Хелоуин“. Това е първият филм, който изобразява на такова ниво историята на персонажа.


„Батман в началото“ има успех и продължение, озаглавено „Черният рицар“ с премиера на 18 юли 2008 г.



 „Съкровището на Сиера Мадре“ (на английски: The Treasure of the Sierra Madre) е игрален филм – приключенски уестърн, излязъл по екраните през 1948 година, режисиран от Джон Хюстън с участието на Хъмфри Богарт, Уолтър Хюстън, Тим Холт и Брус Бенет. Сценарият, написан също от Хюстън, е адаптация по едноименния роман на Б. Травен от 1927 година. Лентата е от първите американски филми заснети в по-голямата си част извън САЩ. Снимките на дневните сцени са извършени в мексиканските щат Дуранго и град Тампико, Тамаулипас. Авторитетното списание Empire включва филма сред първите 100 в списъка си „500 най-велики филма за всички времена“.



Историята разказва за перипетиите на двама безпарични американци Фред Добс (Богарт) и Боб Къртин (Холт), които през 1920-те години се събират с ветерана Хауърд (Уолтър Хюстън) в опити за намиране на златни залежи в района на Мексико.


ТОП-ПУБЛИКАЦИИ