Пепа Николова Кирова (23 декември 1946 - 22 септември 2006) е българска актриса, родена в град Харманли.

През 1965 г. кандидатства в Школата за естрадни певци за радиото и телевизията, където е забелязана от режисьора Вили Цанков. Той я кани в Младежкия театър "Николай Бинев" и от 1965 г. започва да работи там. От 1968 г. Пепа Николова е в Държавния театър в Хасково, а от 1979 г. - в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов".

През 1965 г. кандидатства в съществуващата по онова време Школа за естрадни певци за радиото и телевизията, където я забелязват актьорът Петър Слабаков и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков и я канят да се снима в главната роля в „Понеделник сутрин". Филмът е забранен от комунистическата цензура и остава невидян от публика до 1989 г., когато Съюзът на българските филмови дейци и? присъжда - с 23 години закъснение - наградата за най-добра женска роля.

В този филм непрофесионалната актриса играе безработно „паднало момиче с леко поведение" от провинциален град, което е скептично към всекиго и всичко. Но се увлича по момче, което е различно от другите и познати. А той, идеалист и активист, настоява тя да постъпи на работа в неговата „бригада за комунистически труд". Филмът не излиза на екран, но режисьорът Вили Цанков я кани в Младежкия театър, където тя получава първи малки роли. След това е в Хасковския театър и от 1979 г. до пенсионирането си - в Сатиричния

Заговори ли се за български комедии, категорично може да заявим  че, филмите от 70-те и 80-те години на миналия век, са най-добрите в този жанр. А един от любимите на поколения Българи е „Сиромашко лято” (1973) на режисьора Милен Николов -Мечо с участието на неповторимия Георги Парцалев. Този незабравим актьор е феномен, заразяващ всеки със своя неподправен чар, артистизъм и талант. Едва ли има  човек, който да не го харесва.

„Сиромашко лято” е от малкото, наред с „Тримата от запаса”, където Парцалев изразява своя драматичен талант, като в комедиен сюжет изиграва и тъжните страни на проблема, които сценарият създава. Той пък е написан специално за него от братя Мормареви (Мориц Йомтов - Марко Стойчев). Може би не са много тези, които знаят, че двамата са родени във Варна с разлика от десетилетие, но се срещат в София. Първият завършва Американския колеж, учи биохимия и става професор, но съчетава сериозната наука с журналистика.

Марко се дипломира „Английска филология” в Софийски университет. Започва работа като редактор. Запознават се в БНР. Така през 50-те години се ражда творческият тандем „БРАТЯ МОРМАРЕВИ”, на който дължим едни от най-любимите български филми, създавани в киноисторията ни. Това „Войната на таралежите”, „С деца на море”, „Изпити по никое време”…

Идеята за „Сиромашко лято” идва като препоръка от „висшестоящите органи” да напишат сценарий за пенсионерите, считайки темата за пренебрегвана до момента. Двамата я развиват с много обич и чувство за хумор. Техният естетски вкус към смешното, изключително премереният усет към каламбура и невероятното умение да забъркват героя си в заплетени моменти, не липсват и тук.

„Пенсионирането е като сиромашко лято. Само през него човек може да разбере истинската топлина на слънцето” - казва героят на Иван Кондов – Ванката. Тази реплика е лайтмотив на целия филм. В центъра на историята е финансовият ревизор Методи Рашков (Георги Парцалев), който е пенсионер. От заплетения свят на финансите, той е запратен в този на битовизма. Новата му роля така увлича сина и снаха му, че задълженията му се увеличават с всеки изминал ден. Идва момент, в който те забравят, че зад домакинската престилка, се крие човек изпълнен със сили и желание за живот. Методи Рашков с бунтовнически плам решава да напомни, че макар и пенсионер, все още има достойнство и избягва от дома. Свободният живот обаче скоро омръзва. Той разбира, че младите могат и без него, но той без тях…

Във филма участват още Татяна Ловова и незабравимата Леда Тасева. Първата играе привлекателната сърдечна тръпка на Методи Рашков. Останала далече от семейството си, тя запълва празнината с културно- масовата дейност на квартала. Леда Тасева пък е досадната съседка и тя увлечена по героя на Парцалев, която по свой неповторим начин влиза в съперничество и борба за сърцето на другаря Рашков. Поставени в тази сложна ситуация, двете се въвличат в сложна плетеница от интриги, комични ситуации и излизат от тях по-особено интригуващ за зрителя начин.

Режисьорът Милен Николов-Мечо завършва кино образованието си в Прага. Завръща се в родината си през 1963 г. Дебютира с новелата „Белият кон” три години по-късно. Следват филмите „Краят на песента”, „Романтична история”, „Гола съвест”, „Някой пред вратата” и други. Музиката в „Сиромашко лято” е на Борис Карадимчев.

Синьо лято (или на исп. Верано асул) е испански телевизионен сериал, произведен през 1981 г. и режисиран от Антонио Мерсеро с музиката на Кармело Бернаола. Филмът е заснет в продължение на 16 месеца, в периода август 1979 г. - декември 1980 г. в гр. Нерха, област Малага.


А питали ли сте се някога как изглеждат днес звездите от филма ?
Ето ги и  тях. Да видим дали ще ги познаете?

Нека ви помогнем, ако ви е трудно да ги разпознаете. Отляво надясно – Хави (Хуан Хосе Артеро), Кике (Херардо Гаридо), Пираня (Мигел Анхел Валеро), Тито (Мигел Ховен), Беа (Пилар Торес), Хулия (Мария Гаралон), Деси (Кристина Торес) и Панчо (Хосе Луис Фернандес)

Любовта между Раде Маркович и Невена Коканова е история, в която измисленият свят на киното оцвети черно-белия свят на действителността.Тяхната любовна история е сюжет за филм. Този сюжет първи усеща режисьорът Въло Радев. И се възползва от пламналата любов, за да заснеме един от най-вълнуващите български игрални филми – „Крадецът на праскови“ по новелата на Емилиян Станев. Филмът разказва за невъзможната любов между българката Лиза и сръбския военнопленник Иво Обренович на фона на трагичните събития през Първата световна война.Привличането между тях е като електричество на снимачната площадка, а зрителите в салона и до днес могат да видят, колко голяма е разликата между фалшивите и истинските чувства.
“Въло усети какво се случваше между мен и Невена и по един красив начин се възползва от това“, разказа Раде във филма, посветен на Невена, наречен „Аз коя съм“.
Още в началото на снимките дистанцията между звездите на филма се скъсява. За никого от продукцията не е тайна, че Невена и Раде са влюбени. „Ние измисляхме, създавахме една любов, макар с думи да не изказвахме нищо.“ Коканова има необходимост режисьорът Въло Радев да я нахъсва, говорейки й дълго преди всяка важна сцена. Така обаче се ражда един от най-добрите български филми на всички времена. „Нямахме много време за разговори, всъщност разговаряхме за филма. Режисьорът ни беше казал: „Вие се договаряйте.“ И ние правехме разходки из природата – там където се раждаше любовта на героите, но всъщност това бяхме ние. Което се случваше между нас, оживя във филма.“За първи път филмът е показан на фестивала „Златната роза“ във Варна през 1964 г. Лентата печели специалната награда на журито и наградата на публиката. Коканова и Маркович грабват призовете за най-добри актьори. Любовта им продължава и след края на снимките, заедно са на Венецианския фестивал и фестивала в Москва и напълно естествено всички ги възприемат не като екранна двойка, а като едно цяло. След фестивала Невена често пътува до Белград придружена от приятелка. Запознава се с майката на Раде, гостува в дома му, но така и не взима съдбоносното решение. След всичко остава драмата. Седем години тайнственост, болка, кражба на мигове.Раде Маркович е в Белград. Но мисълта за Невена го кара да се раздели със съпругата си – звездата Оливера Маркович. Актьорът взима и друго важно решение – напуска театъра. След два месеца се връща в София прероден и готов да свърже живота си с Невена. Отношенията им обаче са доста по-въздържани от преди. Двамата избягват дори да обядват насаме, винаги на масата има някакви приятели. Ужасно е да виждаш хора, които са изгубили всичко, което са имали.
Съпругът й Любомир Шарланджиев знае за увлечението й. Той е толерантен, но дава да се разбере, че трябва да избира. Приятели на семейство Шарланджиеви си спомнят, че понякога на шега Любчо й подхвърля:“Ако ме напуснеш, ще умра!” Невена знае за проблемите на съпруга си със сърцето. В този период актрисата е разкъсвана между отговорността за един човешки живот и любовта. Трудно е да се изскубнеш от подобно падане и въздигане. Едновременно. Дългът към Шарланджиев я спира от фатално решение. След 7 години любов Раде и Невена слагат край на красивата приказка. „Аз бях готов за Невена. Желанието е едно, но в живота често става другояче. Изправяш се пред стена, която са иззидали някакви хора. Невъзможно е да се озовеш от другата страна. Стената е висока. Така беше тогава. Беше застрашена кариерата й. Вярвам, че са я съветвали, че са й говорили, че трябва да се отрече. Бях готов да я приема. Разведох се веднага след като се върнах от България, след края на снимките. Разведох се, макар че бях женен отдавна, имахме голям син. Истината е, че краят на този брак вече беше наченат. Не се страхувах от нищо, не се колебаех. По това време имаше известен в цяла Югославия слоган „Оливера и Раде Маркович“. Хората бяха много изненадани от развода ни. Те не знаеха, че чувствата ни бяха изразходвани. Разделихме се като приятели, целунахме се и готово. Аз чаках моята Невена“, разказва Маркович.Сръбският актьор така и не я дочаква. Коканова не напуска съпруга си. Екранните партньори от филма „Крадецът на праскови“ се разделят и в живота. Както се случва с всяка необикновена любов. Тази обаче има продължение – във Вечността.

Ако попитате тийнейджърките от началото на 80-те кой български актьор е присъствал най-често в сънищата им, сигурни сме, че отговорът ще е само един - Иван Иванов.
Ролите му в легендарните „Всичко е любов“, „Лавина“ и „Комбина“ го превръщат във всенароден любимец и режисьорите се надпреварват да го канят в бъдещите си проекти. Един не толкова популярен филм с негово участие е „Романтична история“. Режисьор на драмата е Милен Николов, а сценарист Александър Томов. Премиерата е през 1985-а. През същата година на телевизионния екран дебютира и сериалът „Нощем с белите коне“ по едноименния роман на Павел Вежинов. В него Иван Иванов е в ролята на Сашо - племенникът на акад. Урумов.

Въпреки че сценарият на „Романтична история“ си има своята литературна основа - базиран на разказа на Александър Томов „Кондора“, персонажът на Иван Иванов е като писан специално за него. Иван Кондора е млад мъж с труден характер, но и с железни принципи. Той е влюбен в Жана (Ирен Кривошиева) и мечтата на живота му е да се ожени за нея. С тази си роля актьорът окончателно подпечатва статуса си на сексимвол и донякъде продължава линията на Радо от „Всичко е любов“. Но за разлика от наивната Албена, Жана съвсем не е крехка и срамежлива девойка. Тя знае какво иска от живота и се подиграва на романтичните представи на своя любим, който ги вижда като едни съвременни Ромео и Жулиета от Банишора. Когато Кондора заминава за две години в казарма, той настанява Жана при майка си. Но тя не се задоволява да живее със скромни доходи. Има слабост към скъпите заведения, хубавите дрехи, марковите питиета и мечтае за връзки, пари и стоки от „Кореком“.
След уволнението си Кондора отива да търси любимата си, но я намира в бар, в компанията на заможни мъже. Тя отново отказва да се омъжи за него, защото иска първо да си уреди положението, а Иван е обикновен работник със 150 лева заплата. След като една вечер заварва Жана с друг мъж в апартамента и го изгонва, той разбира, че любовта му е обречена.
Връща се в София 10 години по-късно, значително забогатял след гурбет из морските курорти. Двамата се срещат отново в елитен нощен бар, където Кондора прави неприлично предложение на бъдещата си половинка. Той й предлага куфарче с пари, ако се съгласи да се оженят. Но дали през всичките тези години любовта на Жана все още има цена? Сега идва нейния ред да докаже дали чувствата й към него са били истински.
В останалите роли можем да видим актьорите Ицхак Финци, Домна Ганева, Владимир Колев, Елефтери Елефтеров и др.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ