1. Или всички с шинели, или никой без шинел;


2. Ставането е сутрин, точно в пет, независимо колко е часът!;


3. Не ме правете на луд, аз да не падам за първи път от Марс!;


4. Военното възпитание съществува и в други държави, в това число и чуждестранните;


5. Всички по окопите, а останалите след мен…;


6. Ще дойде турското БНА и ще ви нагласи, докато спите Г-н Редник!;


(Майор Х от N-тото поделение)


7. Глей го ония! Стърчи като прасе в рядка кал!;


(Майор от под. 32990)


8. Построили сте се под формата на буквата… на буквата… Абе нема такава буква, бе!;


(Военен)


9. И запомнете, командирът на батальона не ходи пеш, той взима със себе си ГАЗ – 66 или заместинк командира;


(Военен)


10. По време на поход на войниците се полагат по 20 грама масло: 15 грама сутрин и 15 – вечер…..;


(Военен)


11. Вие тук си спите, а там Родината я засипва снегът;


(Военен)


12. Алфа, бета и гама лъченията при ядрен взрив не могат да проникнат през вашата униформа. Най-много да минат през шубата и да стигнат до потника, не повече! Така че, при ядрен взрив изобщо не се притеснявайте за радиацията;


(Военен капитан, поделение Божурище)


13. Какво?! Къде си бил? В тоалетната? Абе вие още малко и на театър ще почнете да ходите…;


14. Прострелката на автомат Калашников се извършва по мишени, представляващи картонен квадрат от черна хартия с размери 20 на 30 сантиметра…;


15. Отивам да пусна една вода и да пия една такава;


(Военен)


16. Сирените вият, звънци, тревога, а той какво: в тоалетната – събул ми гащите, извадил ми го и пикае ли, пикае;


(Военен)


17. Не се движите по квадрат с четири страни така, че да се образува кръг!;


(Военен)


18. Искам сега да си легнете културно и грамотно;


(Военен)


19. Моята фамилия е майор Иван ов.;


20. Ей, какво правите в телевизионната зала?


– Гледаме видео


– А, защо работи телевизора?;


(Старшина)


21. Гората се счита за непроходима за танкове, ако дебелината на дърветата е три пъти по-голяма от теглото на танка… ;


(Военен)


22. Майорът никога не бяга, защото в мирно време бягащият майор предизвиква смях, а във военно – паника…;


(Военен)


23. Автоматът работи така: едно, две, три и… вас ви няма..;


24. Курсант, не правете умни физиономии, не забравяйте, че сте бъдещ офицер…


25. Летят n самолета. Нееее, n е много. Летят k самолета… (из задача във военно училище)


26. Не ме принуждавайте да лишавам вашите бъдещи деца от баща


(Военен)


27. г-н старшина, скъсан ми е чаршафа


– Ами обърни го от другата страна!


 


(Военен)


28. Бързо ринете снега, докато не се е разстопил;


(Военен)


29. Вчера погледнах под вашите кревати. Въобще не ми е ясно как живеете там…;


(Военен)


30. Този отровен газ предизвиква главоболие в ставите и костите…;


31. Кой беше школника, дето го запомних сутринта?;


32. Не е необходимо да се мият коридорите ежедневно. Достатъчно е всяка сутрин;


33. Окоп – открита яма за спане в условия, близки до бойните;


(Военен)


34. Мините биват танкови и противотанкови;


(Военен)


35. г-н Старшина, имам дупка в ботуша и влиза вода!


– Аз, колко пъти да те уча, бе. Пробий още една и да излиза;


(Военен)


36. И така колеги, не се притеснявайте да работите с източници на радиация. Това е напълно безопасно. Ето например някои офицери от флота седят по 3-4 години на атомните подводници, а в това време жените им раждат съвършено здрави деца;


(Военен)


37. Hе палете машините преди да сте се качили в тях!


(Военен)


38. Някой ми е откраднал единия ботуш и ако видя утре някой с три ботуша да му мисли!;


(Военен)


39. Ботушите се чистят вечер и се надяват сутрин на свежа глава;


(Военен)


40. Всеки да затвори всичките прозорци!;


41. Храст – съвкупност от клони и листа, растящи от една точка;


(Военен)


42. Повтарям един милион се пише с шест нули, а половин, с три нули!;


(Военен)


43. Да се изгасят всички културно-информационни приемници от светлинен и друг тип!;


(Военен)


44. Ти може да не блестиш с ум, но обувките ти задължително трябва да блестят..;


45. Каква е тая работа бе, другари курсанти – днес едни, утре други, всеки ден едни и същи?!;


(Старшина към пакостливи курсанти)


46. Куршумът лети, докато го бутат газовете от цевта. След като спрат, той пада на земята;


(Военен, 1995 г.)


47. Когато покрай вас мине куршум, внимателно разгледайте устрйството му;


(Военен)


48. Бомбите падат не само на сушата, но и по островите!;


(Военен)


49. Забранявам употребата на алкохол по време на отпуската. Ако някой реши да наруши заповедта ми, да пие като за последно;


(Военен)


50. На стената трябва да пробиете дупка колкото монета от 2-3 стотинки;


(Военен)


51. Защо си такъв брадат, бе? Като малък не са ли те учили да се бръснеш?;


52. Пътуването с войскови камион става само по един начин: В камиона не се пуши, не се накланя през каросерията, не се подсвирква на минаващи девойки – само се седи и се пътува с камион;


53. Имате на разположение 5 минути… Остават ви още 4 мин. и 99 сек.;


54. Може да нема ред, ама требе да се спазва;


55. Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите…;


56. Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е?;


57. От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете – в едната баничка, в другата цигара!;


58. На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат…;


59. Никой да не се качва в камионите преди да са дошли…;


60. Не използвайте клещите като чук и ….. обратно!;


61. Сега отивам за риба… Ако нищо не хвана, тежко ви и горко!;


62. Който е прост и не помни, да си записва като мен! Аз имам две тефтерчета!;


63. От пет минути те гледам, как половин час се размотаваш!;


64. г-н Старшина изгубих си иглата….. Абе аз колко пъти да ви казвам личните вещи да си ги надписвате;


65. Бегом марш от мен до другото дърво…;


66. Преди да ми кажете нещо си погледнете пагоните, после погледнете моите и направете разликата;


(Старшина)


67. Няма да кажа кой говори, само ще го погледна!;


(Старшина)


68. Който е тъп и не може да запомни текста на песните нека си ги записва, като мен!;


(Старшина)


69. Варосайте бордюра в черно!;


70. Проверете дали има дежурен по караула! Ако няма – изпратете още един!;


71. Обърнете покривката, за да не се виждат дупките!;


72. Влез в строя за да не те вали дъжда!;


73. Да се съберат всички хартийки, листа, стъкла и камъни, да се поставят в кашон от кутия за обувки, да се запалят и изгорят;


74. Мое да си вишис, мое да си даже и среднис, мое дипломата да ти е колко портало, тука командва старшината;


(Старшина от самоковско поделение към новобранец)


75. Навън е три метра сняг до колене;


76. Хем ме виждаш, че идвам, хем продължаваш да спиш!;


77. Войнишката трапеза не е вкусна, тя е калорична. Тя не се яде, тя се усвоява от организма!;


78. Заключи вратата и ми донеси катинара!;


79-Ааа, и аз много разбирам от компютри. Нали сега е на мода лазерният компютър?;


(Старшина от поделение 34340 – Горна баня)


80….Ами ако бях минал аз или някоя друга кола от там… Аз никого не наказвам безнаказано!;


81. Не ме гледайте така! Както съм добър, така ще обърна нещата на 360 градуса. Кат говориш с мен ще мълчиш;


82. Преподавателят:


– Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета


– Не се получава, др. полковник!


– Аз така, приблизително…


(из задача във военно училище)


84. Противогазът се поставя на лицевите части на лицето;


85. Тази ръжда да светне;


86. Сега е тъмно, и може би няма да ме чуете;


87. Ще копаете от мен до другото дърво!;


88. Старшината: На бегом, и който тръгне последен е педераст. Аз съм след вас. Hищо не знаете вие. Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти…



Купищата лъскави лакомства, с които сега изобилства всеки магазин, едно време можеха да се намерят само в „Кореком“. При социализма се задоволявахме с малък асортимент десерти, за чийто вкус обаче сега си спомняме с носталгия,припомня ретро.бг


Сладолед „Ескимо“


Соцсладоледът докарваше до екстаз стотици хиляди малки и големи другари, другарки и другарчета, които го консумираха с килограми. Леденото удоволствие струваше няколко жълти стотинки. То бе във  фунийка или така обичаният „Ескимо“ на клечка.


Бонбони „Лакта“


Вкусът на карамеления бонбон „Лакта“ не се забравя никога, а кефът, с който изстъргваш залепналата кафява субстанция от зъбите си, е несравним. В наше време се появиха множество вариации на този бонбон, но все несравними с вкуса от времето на соца.


Шоколад „Кума Лиса“


Шоколадовата класика с изобразена на опаковката лисица бе мечтата на всяко дете. И беше от истински млечен шоколад.


Пастите


Социалистическите пасти бяха гордостта на народните сладкарници. Бяха винаги с дебел блат, често пандишпанов, с маслен крем и колкото по-сладки, толкова по добре. Гравирани със захарни зайчета и розички в различни цветове. Бяха тежки, но ги имаше в изобилие и за без пари. Вървяха отлично в комбинация с боза или лимонада.



Лимонови резенки


Не може да не ги помните и да не сте ги яли. Наредени бяха в два реда в продълговата кутия: един ред лимони и един ред портокали.

Това захарно соцчудо си остава най-доброто постижение на желираната индустрия. Поръсени бяха със захар и обилно подправени с лимонтузу. И днес можете да ги намерите, но вече не със същия вълшебен вкус.


 


Учих се на очукана „Жигула”, изпитът пред КАТ бе като 9-те кръга на ада

Една от най-големите злини на съвремието ни е войната по пътищата. Вярно е, че автомобилите са десетократно и сигурно многократно увеличени от времето на соца. Но има и друг проблем – шофьорските курсове, начинът на обучение, изискванията за придобиване на шофьорска правоспособност.


В далечната 1986 г., когато се записах на курс за любител шофьор, първите два месеца бях на обучение в зала в един от центровете на тогавашната организация ДОСО. Чак след това се качих на автомобил с инструктор. Това беше един очукан „Москвич“, който оставяше след себе си димна завеса, но поне имах инструктор, който беше изключително спокоен и готов да обяснява винаги всичко.


Спомням си, че преди да се явя пред КАТ, минахме вътрешен изпит, който се състоеше от две части – теория и практика. Решавахме листовки, след това ме препитваха устно само върху закона и чак след това се качвахме за изпитно кормуване. Провал на едно от трите места означаваше допълнителни занятия и сбогуване въобще с възможността да се добереш до изпит пред КАТ. Ако всичко минеше нормално, ти насрочваха дата за изпит. Отново първият изпит беше с листовки. След това следваше полигон.

Днес това го няма и затова много често сме свидетели на почти сакати опити за паркиране или каквито и да е маневри, особено в натоварено време на претрупаните с автомобили улици.


Когато и това преминеше успешно, тръгваше градското кормуване с катаджията до тебе. Провал в един от трите етапа означаваше провал на целия изпит. Спомням си моите притеснения в деня на изпита, който реално продължи повече от 3-4 часа. На полигона имаше поне 7-8 фигури и задачи за изпълнение и катаджията ти посочваше произволно няколко от тях. След това – градско кормуване в произволно избран район. 

Вярно е, че часовете за кормуване не бяха малко, но все си мислех, че има нещо, което не знам, че някои улици просто не са ми познати. Моят изпитващ беше коректен човек, мълчеше, единствено ме насочваше по маршрута и като цяло излъчваше спокойствие. Спомням си и радостта, когато ми каза да паркирам и че съм взел изпита, пожела ми успех и безаварийно каране. Днес това са неща, които са сведени до пари под масата на тоя, на оня и после – защо ставали произшествия. Тогава ни учеха почтено, днес се чудят каква техника да наблъскат в колите и изпитите, за да спрат корупцията. А тя се вижда по крайпътните паметници.


Г. Николов

Източник:retro.bg



По време на моето детство снегът започваше да вали през ноември и си отиваше чак през март. И никой не се оплакваше от времето, защото това си беше нормална зима.


Тогава също имаше много села, които оставаха под снега, но хората си имаха лични стопанства, животни, кокошки, зимнина, дърва за огрев и просто изчакваха да бъдат изринати от снегорините на местното ТКЗС. Кооперативните стопанства бяха задължени да оборудват по 4-5 големи трактора с гребла за снегопочистване. Освен че ринеха дори най-затънтените улици по селата, те се грижеха денонощно за почистването на снега и между отделните селища.


На всеки 15-20 км по пътищата имаше оборудвани кантони, които освен че се използваха за даване на дежурства от механизаторите, заети с почистването, предоставяха подслон на закъсали пътници при големи снеговалежи.


Край шосетата имаше засадени снегозащитни пояси от дървета. Повечето „живи“ пояси са били направени по времето на Вълко Червенков. Това е било задача №1 за спасение от зимните виелици и ерозията. В резултат на изсичането на тези пояси след 1989 г. много селища в Добруджа и Северна България буквално остават зарити от виелиците.


На местата с опасност от снегонавяване, в нивите в близост до пътя се поставяха устойчиви снегозадържащи ограждения, които се монтираха през зимата и напролет се прибираха. Една част бяха метални ограждения, а друга - направени от дървени жп траверси забити в земята. От тези снегозащитни съоръжения имаше двоен ефект – задържаше се снегът в нивите, като се поддържаше добра почвена влажност и нямаше навявания по пътя. Тогава с изкупуване на метали се занимаваше държавата и нямаше как да се краде, така че металните огради си стояха през цялата зима по местата.


 


Снегът се чистеше основно със зилове, грейдери или трактори „Беларус“ с прикачни устройства за снегорини, които щъкаха постоянно по заснежените шосета. Снегът се извозваше със самосвали и се изхвърляше в полетата.


Службите, които отговаряха за почистването, бяха комуналните стопанства и пътните управления по места. Непочистени пътища почти нямаше, защото отговарящите за даден участък даваха отчет и пред партийния секретар, а при пропуски се тръгваше нагоре по системата.


Нека не забравяме, че тогава имаше и БНА, които също осигуряваха ресурс и техника. При тежки зими войничетата се включваха в снегопочистването и помагаха на затъналите в преспите хора.


Източник:Ретро


ТОП-ПУБЛИКАЦИИ