Културата, бита и екзотиката на Изтока от години са притегателни за кинематографистите, особено през 50-60-те години на миналия век. И този филм не прави изключение, макар да е само фон, на който се развива действието, в което чисто човешките отношения са на първо място, а екзотиката само подсилва страстите у главните герои. Младата Елизабет Тейлър играе съпруга на своенравен английски колонизатор, като подобна ще бъде и ролята й в "Гигантът" (1955) една година по-късно, когато партньори ще й бъдат Рок Хъдсън и Джеймс Дийн. И в двата филма тя се справя блестящо в тази си роля, не само поради изумителната си красота и сила на чара, който притежава, а и заради драматичния си талант и овладяно вече професионално държание пред камерата. Филмът загатва и за разточителния и охолен живот на англичаните, в който местните жители са само пионки, но без да прави някакви социални обобщения, защото времето, в което е създаден, е съвсем различно от 70-80 години, когато това бе отправна точка на режисьорите по цял свят. И въпреки това, присъствието и играта на актьорите е впечатляващо и доставя истинско удоволствие толкова години след премиерата му.
Рецензия:
Богатият плантатор на чай Джон Уайли (Питър Финч) е пристигнал в Англия след края на Втората световна война, за да си намери съпруга, която да заведе в имението си в Цейлон, построено на пътя, по който слоновете се придвижвали към водоемите. Избраницата му е Рут (Елизабет Тейлър) - красива, но и решителна жена. Първоначалният възторг от красотата и необятността на земите на мъжа си, разбирайки, че той е под влиянието на всевластния му покоен баща, тя повежда своя борба, за да съхрани връзката им. Положението се усложнява, когато и управителят на плантацията, красивият американец Дик (Дана Андрюс), също не е безразличен към нея...
юли 03, 2017
