9 стари филма които никога няма да забравим

Днес ще ви припомним няколко популярни стари  филма от „едно време“. Една приятна възможност да ги гледаме отново и да се върнем в златните години на българското кино. А понеже сме сигурни, че най-доброто тепърва предстои, предричаме една платинена епоха за настоящото поколение български актьори и режисьори. Предвид факта, че български филми все по-често вземат призови места на много чуждестранни фестивали, тази наша прогноза изглежда все по-реална.
1. Опасен чар
„Опасен чар“ е български игрален филм от 1984 година, криминална комедия на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Свобода Бъчварова. Оператор е Пламен Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Георги Генков.
Комедия, в която главният герой се препитава чрез най-различни измами. Обикаляйки из цялата страна, той омайва доверчиви жени с предложения за брак и в изобретателността си стига дотам, че когато милицията започва да го издирва, се обявява за умрял.
2. Крадецът на праскови
„Крадецът на праскови“ е български игрален филм (драма) от 1964 година, по сценарий и режисура на Въло Радев.
Специална награда на журито, награда за женска роля на Невена Коканова, награда за мъжка роля на Раде Маркович, Варна, 1964г.
3. Осъдени души
„Осъдени души“ е български игрален филм (военен, драма, романтичен) от 1975 година, по сценарий и режисура на Въло Радев.
Филмът печели златен медал и награда за мъжка роля на Ян Енглерт на VI МКФ на Червенокръстките и здравни филми, Варна, 1975, награда за режисура, награда за операторска работа, награда на СБХ на Константин Джидров на фестивала „Златната роза“, Варна, 1976 и други.
4. Куче в чекмедже
„Куче в чекмедже“ е български игрален филм (драма, семеен) от 1982 година на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Рада Москова. Оператор е Атанас Тасев.
Родителите на Миташки са разведени, майка му работи по цял ден и той си стои сам вкъщи с телевизора. Голямата мечта на момчето е да има куче. Заедно с двама приятели събират последните си стотинки, купуват Рошко и започват да се редуват у кого да нощува кучето. Това довежда до редица бели и усложнения.
5. С деца на море
„С деца на море“ е български игрален филм (семеен, комедия) от 1972 година на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви.
Едва ли има човек, който да не си спомня култовата семейна комедия от 70-те години на миналия век „С деца на море”. Във втората новела „Фотолюбител“ децата нарушават плановете на съседа си от София чичо Манчо, който е в командировка в Несебър с чужда жена. Ролята на чичо Манчо се изпълнява от ненадминатия Георги Парцалев, а едно от децата е малкия тогава Кирил Петров.
6. Дами канят
„Дами канят“ е български игрален филм (комедия) от 1980 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Георги Мишев.
Чаровен инструктор по шофиране след развода си се отдава на лекомислени авантюри. И въпреки че всяка от жените, които го ухажват, се опитва здраво да го впримчи, неотразимият Дон Жуан успява да излезе от всякакви капани.
7. Оркестър без име
„Оркестър без име“ е български игрален филм (комедия) от 1982 година на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев.
Четирима самодейни музиканти: Велко (Велко Кънев), Филип (Филип Трифонов), Павел (Павел Поппандов) и Гошо (Георги Мамалев), завладяни от мечтата да прибият на музикалните сцени на българскато черноморие, правят оркестър и заминават на турне. Но успехът им не зависи само от таланта. Филм, в който се разказва за море, любов и още нещо.
8. Вчера
„Вчера“ е български игрален филм (драма) от 1988 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Иван Андонов. Филмът се основава на романа на Владо Даверов „Вчера“.
Краят на 60-те години. Времето на Бийтълс, Ролинг Стоунс и настъпването на сексуалната революция. Тези събития имат своето ехо и в софийската английска гимназия, в която учат предимно деца на висши партийни функционери. Реда в училището непрестанно провокира свободолюбивите характери на неговите възпитаници.
9. Изпити по никое време
„Изпити по никое време“ е български игрален филм (семеен, комедия) от 1974 година на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Братя Мормареви.
Филм за родителските амбиции без реално покритие. Майката смята, че синът й трябва на всяка цена да се научи да свири на цигулка, защото има талант. Детето няма никакво желание за това и изпраща при учителя по музика едно свое другарче. В края на годината децата дават концерт пред своите родители и учители. Митко се проваля, но майката решава, че той трябва да свири на пиано, щом е претърпял неуспех с цигулката.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина актьорът Бъд Спенсър

Карло Педерсоли, известен на всички като Бъд Спенсър, е починал днес следобед в болница в Рим на 86-годишна възраст. Тъжната вест е била потвърдена от сина му Джузепе.
„Татко си отиде в мир, без да страда. Всички бяхме около него, последната му дума беше „Благодаря“, съобщи Джузепе, син на Карло Педерсоли ,цитиран от iltempo.it.

Бъд Спенсър е псевдонимът, под който е известен италианския актьор Карло Педерсоли. Роден е на 31 октомври 1929 г. в Неапол. Преди да добие известност в киното, постига успехи в плуването - той е първият италианец, преплувал 100 м свободен стил за време под 1 минута. По образование е юрист. Сред най-известните му филми в киното са тези, в които си партнира с Терънс Хил.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Хумор от Енчо Багаров и Георги Парцалев (Видео)

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

33 най-култови цитати от старите български филми

33.

- Риба, ама цаца...

- Цаца, ама риба! (“Кит”, 1970)

32.

- Когато татко се ядоса на мама, чупи чаши. Това е, защото жена не се удря.Ама е по- скъпо.“ (“Таралежите се раждат без бодли”, 1971)

31.

- Ай, ожени се, че да има време да се разведеш. (“Мoмчето си отива”, 1972)

30.

- А какво е командировка?

- Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт. (“С деца на море, 1972 г.)

29.

-Турското ни кафе е виетнамско (Селянинът с колелото, 1974)

28.

-Въх, уби мъ! (Криворазбраната цивилизация, 1975)

27.

-Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам. (Вилна зона, 1975)

26.

-Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто е да го направиш.(Мъжки времена, 1977)

25.

-Ей, голям човек е дакелът! (Топло, 1978)

24.

-Ау, ти знаеш ли че имаш страшни очи! (Дами канят, 1980)

23.

-Може да е “Сейко”, но е назад. (Оркестър без име, 1982г.)

22.

-Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш! (Оркестър без име, 1982)

21.

-Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так! (Оркестър без име, 1982)

20.

- Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки – яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство? (Оркестър без име, 1982)

19.

-Млад съм бе! Живее ми се! (Оркестър без име, 1982)

18.

-Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека.(Дами канят, 1980)

17.

- Ама и между софиянците имало големи серсеми.

- Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има. (Баш Майстора - На море, 1982)

16.

-Кокошка може да долети отвсякъде, яйце не! (Господин за един ден, 1983)

15.

-Парите са тор, от която изникват красиви цветя. (Опасен чар, 1984)

14.

-Икономията е майка на мизерията. (Опасен чар, 1984)

13.

-Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче. (Опасен чар, 1984)

12.

-Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина! (Опасен чар, 1984)

11.

-Как може истината да се дели на две? Тя цялата истина е една. Аз на това ги уча всеки ден, че всички деца са равни. Поне докато са в училище. (Вчера, 1988)

10.

- Това какво е?

- Куче. Куче-касичка.

- Куче? Старомодно…

- Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка.

- Това куче защо е зелено?

- Това е крокодилче!

- Така ли? Защо не пише?

- Заяжда. От влагата…

- Лошо! Лошо, другарю…

- Седларов.

- Лошо, Седларов, лошо!"Опасен чар", (1984)

9.

-То от кино не се забременява!"Вчера", (1988)

8.

-Имам да спя още 10 минути и идвам. (С деца на море, 1972)

7.

-Бийтълс… Бийтълс… К’ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора!Вчера (1988)

6.

-Не съм казвал, но пак повтарям. Вчера (1988)

5.

-Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вий, кон боб яде ли!Вчера (1988)

4.

-Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път! (Куче в чекмедже, 1982)

3.-Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели? (Оркестър без име, 1982)

2.- Само от добър приятел се става качествен предател. (Вчера, 1988)

1.-Като говориш с мен, ще мълчиш! (Дами канят, 1980)

                                              

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина актьорът, изиграл ролята на Алф

Актьорът от унгарски произход Михали "Мичу" Месарош, станал световноизвестен с ролята си на извънземното същество Алф, е починал. Това съобщава неговият дългогодишен приятел и мениджър Денис Варга, цитиран от Си Ен Ен.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Чембърлейн, секссимволът на 60-те, 70-те и 80-те (Статия )

Джордж Ричард Чембърлейн е секссимволът на 60-те, 70-те и 80-те години. Милиони жени по света и у нас въздушат по снажния американец от малкия и големия екран. Докато ненадейно неговата хомосексуалност е разкрита от малко френско списание покрай интервю през 1989 г., а на следващата седмица таблоидът „Нешънъл инкуайрър” прави сензацията световна новина. Едва през 2003 г. актьорът официално признава несъмнения факт в своята автобиография. Днес, на 80 години, той не престава да бъде търсен.

Когато човек се роди в Бевърли хилс, както Джордж Ричард Чембърлейн на 31 март 1934 г., Холивуд не само в преносен, но и съвсем пряк смисъл е на една крачка. Или на една ръка разстояние, ако предпочитате.
На 18 той завършва прочутото Бевърли хилс хай скул като повечето жители на обетованата земя на кинозвездите. После учи в Помона колидж, но го зарязва заради участия в малки роли в телевизията. Става професионален актьор на 26 и дори основава собствена театрална трупа. Година по-късно,

на 27 вече е звезда като д-р Килдаре

в едноименния сериал на NBC/MGM. Красавецът  толкова много се харесва на жените в цяла Америка, а после и навред по планетата, че 5 години обира всички награди в бранша. Даже песен, която записва заради сериала, стига до Топ 10 на „билборд”. Истинска Чембърлейн мания е обхванала света. Съчетанието от талантите му да играе и да пее го качва на бродуейска сцена в мюзикъла по „Закуска в „Тифани”. Кариера, която той продължава десетилетия наред, успоредно с екранната, с уникални изпълнения в „Мота прекрасна лейди” и „Звукът на музиката”. В Англия го канят да играе Хамлет – не толкова заради таланта, колкото заради славата и търговския успех на Чембърлейн.
70-те години му донасят други главни роли, за които всеки актьор мечтае, но на екрана. Чембърлейн играе всички култови образи на Дюма – вземат го и в „Тримата мускетари”, и за „Граф Монте Кристо”, и за „Желязната маска”, по който 20 години по-късно се прави римейк с Лео ди Каприо. Годината е 1975 г.
Годината, когато мъжкарят от екрана се отдава на страстта си към своя пол. Ричърд неудържимо се влбюва в по-младия си синеок колега от безкрайния сериал „Дните от нашия живот” Уесли Юри. Двамата заживяват заедно. Ричард обаче

разбива сърцето на колегата си

като го сменя с друг артист. Това е 20 години по-младият Мартин Рабет. Ричард не се интересува от наранените чувства на третия излишен в комбинацията. За да бъде по-далеч от бившия си, звездата взема фаворита си и двамата се пренасят да живеят на Хаавайските острови. От една страна, така са на спокойствие, от друга не рискуват да бъдат разкрити, защото за Чембърлейн е важно пред публиката да запази в тайна двойнствения си живот – хем на мачо, хем на гей. За да не се чувства притеснен младият му спътник в живота, Ричард дори го осиновява, като така му гарантира, че дори нещо да се случи с него, любимият ще го наследи. Амбициозната му мъжка половинка обаче иска и слава. Ричард е принуден да приеме ролята на Алан Котърмейн в „Изгубения златен град”, само ако Мартин играе негов брат. Взема го и в „Солниците на цар Соломон” – първата звездна роля на Шарън Стоун.
Любовта обаче явно дава криле на Ричард. На не тъй младежката възраст от 46 години, той прави първата от двете роли на живота си. Влизат в кожата на главния герой от любимия на стотици милиони сериал „Шогун”. В България американската продукция е толкова популярна, че предизвиква истински култ към японската култура. Който не вярва, да гледа „Дами канят” и „Маневри на петия етаж”.

„Шогун” ражда дори линията на Армани

Днешният крал на модата с неговото 10-милиардно богатство, стартира точно тогава. На 49 г. Ричард Чембърлейн прави следващия си мега удар. През 1983 г. излиза сериалът „Птиците умират сами”, по който подсмърчат жените от всички поколения и у нас, и по цялата планета. Техен несъмнен блян е отец Ралф де Брикасар, чиято забранена любов с красвицата Рейчъл Уорд кара улиците да опустяват, хартиените кърпички да се превърнат в дефицит, а богато орнаментираните завески и диванчета от бита на героите в продукцията да станат мода в бг интериора от средата на 80-те години, когато БНТ излъчва сериала.
В края на соца пък касетките с лошо качество на картината и още по-долно на звука на екшъна, или ако искате психотрилъра, „Самоличността на Бонд” с Ричард Чембърлейн в главната роля са хит. Все пак това е единствената алтернатива на малоумните серийни боевици, в които убитите от Шварценегер или Сталоун нямат чет.

Той гостува в „Клъцни/срежи”, „Отчаяни съпруги”, „Братя и сестри”

Много от сериалите на новия век канят в отделни свои епизоди супер звездата от цялата втора половина на миналия век. Даже ситкоми като „Уил и Грейс” и „Перфектното семейство” използват познатия образ от малкия екран, макар и отдавна в пенсионна възраст. Малцина знаят, че през 1996 г. Чембърлейн отсне и малко известно продължение на „Птиците умират сами”, но то не беше с грандиозния успех на първата част. Все пак, за повече от половин век и с над 60 роли зад гърба си, той няма пропусната година на пауза и без работа. С изключение на последните 3. След раздялата с голямата си любов и своето пренасяне обратно в родния Лос Анджелис, Чембърлейн се е отдал на самота. Която прекъсва само за Коледа и Великден, които задължително прекарва със своя „син” по закон, любовник по същество и най-добър приятел, както твърди.
В следващия брой в понеделник четете какви ги върши Д-р Куйн и каква беше преди да изгрее с ролята на бойната лекарка от Дивия Запад.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Георги Парцалев-Любопитни факти и случки от живота му (Статия)

Георги Парцалев е роден в гр. Левски през 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. През 1956 година започва работа в Сатиричния театър. Изиграва незабравими роли в “Михал Мишкоед”, “Големанов”, “Ревизор”, “Смъртта на Тарелкин”, а през 1958 г. идва първата му роля в киното — в „Любимец 13“. Постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-ата годеница на принца” (1987). Умира на 64 години в София през 1989 г. Той си отиде от света на 31 октомври 1989 г. в София. Колегите му от Сатирата още шушукат, че е починал от СПИН.Официалната диагноза е скоротечна левкемия, а близките му твърдят, че е починал от рак на черния дроб.Артист и бохем по душа, Пацата всяка вечер заформя купони за своя сметка за по 20-ина души.Любимото му заведение е несъществуващият вече унгарски ресторант до Сатирата, после барът на хотел “София” и като откриват “Шератън” – той му става любимо местенце. Живее на таван под наем, но поддържа легендата, че е богаташ. Запалва се по колекционирането на антики, икони, ретромебели, стари бижута.Много легенди се носят за актьора, повечето действителни случаи.Веднъж той и Стоянка Мутафова, като видели, че изпускат влака, а имали участие, лягат на релсите пред тръгващия от гара Димово влак,машинистът успява да спре в последния момент.Друг път заради него спира международният влак за Москва на спирка, на която не спира по принцип – Бяла, заради

известността на актьора началник влакът склонил.Суетата на Георги Парцалев е пословична. Винаги искал по-голям хонорар от колегите си, защото е звезда, и много обичал да се снима и да разглежда снимките си.По-драматичната страна на таланта си за първи път показва като бай Иван съботянина в “Тримата от запаса”. За съжаление голямата му професионална мечта – да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва.Обикновено играе сам, а сред колежките, с които застава на сцената, са Стоянка Мутафова и Татяна Лолова. В едно от последните си интервюта Георги Парцалев казва: “Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното, например, създава популярност. То просто е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Това много ми помага в работата ми. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”."Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости"- обича да казва той.Ето какво разказва за него актрисата Цветана Гълъбова: “През 1962 г. репетирахме и играхме заедно в "Свинските опашчици". Точно бяха пуснали приказка, че Парцалев е толкова смешен за публиката само защото говори смешно. Режисьорът Методи Андонов се зае да покаже, че това не е вярно – Парцалев е смешен, защото има сценично присъствие от най-висока проба. Играеше Нуц и имаше само две реплики. Методи му ги отне и тях и ги даде на Златина Дончева, която играеше съпругата му. Така Парцалев по време на целия спектакъл не продумваше нито една дума.Въпреки това смехът на публиката при неговата игра беше до задушаване. На всеки спектакъл Парцалев показваше нови и нови импровизации. Имаше толкова смешни находки, че и ние по сцената едва се удържахме. Зрителите ни прекъсваха с ръкопляскания и тропаха с крака от възторг при неговата игра. Това беше още един пример, че Парцалев не само говори смешно, а просто е велик актьор.”
По Агенция БЛИЦ / в-к Над 55, Иванка Николаева – С. М.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Невена Богданова Коканова (Биография)

Невена Богданова Коканова е родена на 12.12.1938 г. в Дупница. Починала на 03.06.2000 г. Започва кариерата си на 18 години в средата на 1950-те в Ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното. Блага Димитрова написва "Отклонение" специално за нея.
Снима се за пръв път във филма "Години за любов" на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа "Тютюн" (реж. Никола Корабов, България/СССР, 1962), "Инспекторът и нощта" (1963), Лиза от "Крадецът на праскови" (реж. Въло Радев, 1964), Ана от "Карамбол" (1966), Герда от "Дъх на бадеми" (1967), Неда от "Отклонение" (1967), "Botschafter morden nicht/Посланниците не убиват" (реж. Георг Леополд, ГДР, 1970), Тинчето от "Момчето си отива" (1972), "Дърво без корен", 1974), "Матриархат" (1976), "Слънчев удар" (реж. Ирина Акташева и Христо Писков, 1977), "Трите смъртни гряха" (1980), "Бъди щастлива, Ани", "Обич", "Спомен за близначката" и др. През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани "Галилей".
Получава награди на Варненския фестивал. Удостоена е с приза "Златна камера" на Съюза на българските филмови дейци.
В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Десетте най-обичани български филма снимани преди 1989 година (Статия)

"Време разделно", "Всичко е любов", "Вчера", "Господин за един ден", "Козият рог", "Крадецът на праскови", "Лачените обувки на незнайния воин", "Опасен чар", "Оркестър без име" и "Осъдени души" (по азбучен ред) са 10-те най-любими филми на българите. Това показват резултатите от анкетата на БНТ, в която са участваха над 47 000 души. Зрителите на националната телевизия имаха време от 1 до 18 март, за да гласуват за любимия си филм сред 100 подбрани заглавия. Класацията е посветена на 100-годишнината на българското кино, а специално за целта бе продуцирано предаването "Лачените обувки на българското кино" с водещи Параскева Джукелова и Стефан Щерев.

Всички филми от топ 10 са снимани преди 1989 г. На 11 място обаче изненадващо се нарежда комедията " Живи легенди" на Ники Илиев (2014 г.), което предизвика много брожения в онлайн медиите. Следващите най-високо класирани съвременни филми са "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (21-о място) и "Писмо до Америка" (26-о).

Най-младият гласувал зрител е 13-годишен и е предпочел "Всичко е любов". Най-възрастният е дама на 88 години. Тя е избрала "Борис I". Филмът, събрал най-много женски гласове, е "Всичко е любов", а най-мъжкият е "Инспекторът и нощта". Българският филм, събрал най-много зрители за всички времена, е "Хитър Петър".

Предстои второ гласуване - до 6 юни зрителите ще могат да изберат любимия си филм от челната десетка (досегашните гласове няма да се зачитат в крайното класиране). Филмите от Топ 10 ще бъдат показани отново по БНТ, а преди всеки от тях ще бъде излъчен кратък филм, посветен на творбата и нейните създатели.

Ето и как са подредени филмите от номер 100 до номер 11:
100. Парчета любов, 1989 – режисьор и сценарист Иван Черкелов
99. Дом за нежни души, 1981 – режисьор Евгений Михайлов, сценарист Боян Папазов
98. Най-дългата нощ, 1967 – режисьор Въло Радев, сценарист Веселин Бранев
97. Една жена на 33, 1982 – режисьор Христо Христов, сценарист Боян Папазов
96. Мъже в командировка, 1969 – режисьори Гриша Островски, Тодор Стоянов, сценарист Любен Станев
95. Силна вода, 1975 – режисьор Иван Терзиев, сценарист Боян Папазов
94. Бягащи кучета, 1989 – режисьор и сценарист Людмил Тодоров
93. 24 Часа Дъжд, 1982 – режисьор Владислав Икономов, сценаристи Владислав Икономов и Никола Тихолов
92. С дъх на бадеми, 1967 – режисьор Любомир Шарланджиев, сценарист Павел Вежинов
91. Роялът, 1979 – режисьор Борислав Пунчев, сценарист Никола Русев
90. Вълчицата, 1965 – режисьор Рангел Вълчанов, сценарист Хаим Оливер с участието на Рангел Вълчанов
89. Всичко от нула, 1996 – режисьор Иван Павлов, сценарист Валери Петров
88. Мила от Марс, 2004 – режисьор и сценарист Зорница София
87. Мъже без работа, 1973 – режисьор Иван Терзиев, сценарист Николай Никифоров
86. Аве, 2011 – режисьор Константин Божанов , сценаристи Константин Божанов и Арнолд Баркус
85. Аз, графинята, 1989 – режисьор Петър Попзлатев, сценаристи Петър Попзлатев, Раймонд Вагенщайн
84. Екзитус, 1989 – режисьор и сценарист Красимир Крумов
83. Привързаният балон, 1967 – режисьор Бинка Желязкова, сценарист Йордан Радичков
82. Отчуждение, 2013 – режисьор Милко Лазаров, сценаристи Милко Лазаров, Георги Тенев, Китодар Тодоров
81. Звезди в косите, сълзи в очите, 1980 – режисьор Иван Ничев, сценарист Анжел Вагенщайн
80. На малкия остров, 1958 – режисьор Рангел Вълчанов, сценарист Валери Петров
79. Рапсодия в бяло, 2002 – сценарист и режисьор Стефан Москов
78. Хотел ”Централ”, 1983 – режисьор и сценарист Веселин Бранев
77. Иконостасът, 1969 – режисьори и сценаристи Христо Христов и Тодор Динов
76. Подслон, 2010 – режисьор Драгомир Шолев, сценаристи Разван Радулеско, Драгомир Шолев, Мелиса де Рааф
75. Цар и генерал, 1966 – режисьор Въло Радев, сценарист Любен Станев
74. Номер едно, 2011 – режисьор Атанас Христосков, сценаристи Атанас Христосков и Явор Михайлов
73. Сватбите на Йоан Асен, 1975 – режисьор Вили Цанков, сценарист Евгени Константинов
72. Дело № 205/1913 П.К.Яворов, 1984 – режисьор Киран Коларов, сценаристи Киран Коларов и Иван Дечев
71. Прилив на нежност, 1983 – режисьор Коста Биков, сценарист Руденко Йорданов
70. Любовното лято на един льохман, 1990 – режисьор и сценарист Людмил Тодоров
69. Изпити по никое време, 1974 – режисьор Иванка Гръбчева, сценаристи Братя Мармареви
68. Понеделник сутрин, 1966 – режисьори Ирина Акташева, Христо Писков, сценарист Никола Тихолов
67. Бариерата, 1979 – режисьор Христо Христов, сценарист Павел Вежинов
66. Изпепеляване, 2004 – режисьор Станимир Трифонов, сценарист Йордан де Мео
65. Бягай… обичам те, 1978 – режисьор Рашко Узунов, сценарист Кирил Топалов
64. Патилата на Спас и Нели, 1987 – режисьор Георги Стоев – Джеки, сценарист Христо Илиев
63. 13 – Ата Годеница На Принца, 1986 – режисьор Иванка Гръбчева, сценаристи Братя Мормареви
62. Йо-хо-хо, 1981 – режисьор Зако Хеския, сценарист Валери Петров
61. Граница, 1994 – режисьори Христиан Ночев, Илиян Симеонов, сценаристи Емил Тонев, Илиян Симеонов, Христиан Ночев
60. Инспекторът и нощта, 1963 – режисьор Рангел Вълчанов, сценарист Богомил Райнов
59. Love.net, 2011 – режисьор Илиян Джевелеков, сценаристи Нели Димитрова, Илиян Джевелеков, Матей Константинов
58. А бяхме млади, 1961 – режисьор Бинка Желязкова, сценарист Христо Ганев
57. Мадам Бовари от Сливен, 1991 – режисьор Емил Цанев, сценарист Илия Костов
56. Лавина, 1982 – режисьори и сценаристи Ирина Акташева, Христо Писков
55. Съседката, 1988 – режисьор Адела Пеева, сценарист Банко П. Банков
54. Вилна зона, 1975 – режисьор Едуард Захариев, сценарист Георги Мишев
53. Тилт, 2011 – режисьор Виктор Чучков, сценаристи Борислав Чучков и Виктор Чучков
52. Кит, 1970 – режисьор: Петър Б. Василев, сценарист Черемухин
51. Сбогом, приятели, 1970 – режисьор Борислав Шаралиев, сценарист Атанас Ценев
50. Шибил, 1968 – режисьор Захари Жандов, сценаристи Магда Петканова, Захари Жандов
49. Комбина, 1982 – режисьор Никола Рударов, сценарист Владимир Ганев
48. Мисия Лондон, 2010 – режисьор Димитър Митовски, сценаристи Алек Попов, Димитър Митовски, Деляна Манева
47. Дзифт, 2008 – режисьор Явор Гърдев, сценарист Владислав Тодоров
46. Селянинът с колелото, 1974 – режисьор Людмил Кирков, сценарист Георги Мишев
45. Бон шанс, инспекторе!, 1983 – режисьор и сценарист Петър Донев
44. Рицар без броня, 1966 – режисьор Борислав Шаралиев, сценарист Валери Петров
43. Два диоптъра далекогледство, 1976 – режисьор Петър Василев – Милевин, сценаристи Братя Мормареви
42. Ти, който си на небето, 1990 – режисьор Дочо Боджаков, сценарист Виктор Пасков
41. Преброяване на дивите зайци, 1973 – режисьор Едуард Захариев, сценарист Георги Мишев
40. Източни пиеси, 2009 – режисьор и сценарист Камен Калев
39. Отклонение, 1967 – режисьори Гриша Островски, Тодор Стоянов, сценарист Блага Димитрова
38. Щурец в ухото, 1976 – режисьор Георги Стоянов, сценарист Никола Русев
37. Бялата стая, 1968 – режисьор Методи Андонов, сценарист Богомил Райнов
36. Черните ангели, 1970 – режисьор и сценарист Въло Радев
35. Хитър Петър, 1960 – режисьор Стефан Сърчаджиев, сценарист Петър Незнакомов
34. Стъпки в пясъка, 2010 – режисьор и сценарист Ивайло Христов
33. От нищо нещо, 1979 – режисьор Никола Рударов, сценарист Николай Никифоров
32. Мъжки времена, 1978 – режисьор Едуард Захариев, сценарист Николай Хайтов
31. Куче в чекмедже, 1982 – режисьор Димитър Петров, сценарист Рада Москова
30. Маргарит и Маргарита, 1989 – режисьор и сценарист Николай Волев
29. Най-добрият човек, когото познавам, 1973 – режисьор Любомир Шарланджиев, сценарист Лиляна Михайлова
28. Специалист по всичко, 1962 – режисьор Петър Василев, сценарист Павел Вежинов
27. Борис I, 1985 – режисьор Борислав Шаралиев, сценарист Анжел Вагенщайн
26. Писмо до Америка, 2001 – режисьор и сценарист Иглика Трифонова
25. Дами канят, 1980 – режисьор Иван Андонов, сценарист Георги Мишев
24. Тримата от запаса, 1971 – режисьор Зако Хеския, сценарист Павел Вежинов
23. Любимец 13, 1958 – режисьор Владимир Янчев, сценарист Любен Попов
22. Топло, 1978 – режисьор и сценарист Владимир Янчев
21. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, 2008 – режисьор Стефан Командарев, сценаристи Стефан Командарев, Юрий Дачев, Душан Милич
20. Момчето си отива, 1972 – режисьор Людмил Кирков, сценарист Георги Мишев
19. Двойникът, 1980 – режисьор Николай Волев, сценаристи Братя Мормареви
18. Авантаж, 1977 – режисьор Георги Дюлгеров, сценаристи Георги Дюлгеров и Руси Чанев
17. Таралежите се раждат без бодли, 1970 – режисьор Димитър Петров, сценаристи Братя Мормареви
16. С деца на море, 1972 – режисьор Димитър Петров, сценаристи Братя Мормареви
15. Мера според мера, 1981 – режисьор Георги Дюлгеров, сценаристи Георги Дюлгеров и Руси Чанев
14. Тютюн, 1962 – режисьор и сценарист Никола Корабов
13. Хан Аспарух, 1981 – режисьор Людмил Стайков, сценарист Вера Мутафчиева
12. Да обичаш на инат, 1986 – режисьор и сценарист Николай Волев
11. Живи легенди, 2014 – режисьор Ники Илиев, сценаристи Ники Илиев, Николай Василевски, Саня Борисова-Илиева

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-куриозните моменти на Оскарите (Статия)

Церемонията по раздаването на най-престижните кино награди "Оскар" винаги е съпътствана от интересни и забавни случки и емоции.
През 1973 г. Марлон Брандо бойкотира наградите. Той трябва да вземе отличието за превъплъщението си в Дон Корлеоне в "Кръстникът", но изпраща млада индианка да обясни, че той отказва статуетката в знак на протест срещу дискриминацията на Холивуд спрямо коренните жители на Америка. Оттогава академията приема правилото наградите да се получават винаги лично.



През 1992 г. актьорът Джак Паланс (73) направи на сцената лицеви опори само на едната си ръка.

При получаването на втория си "Оскар" за "Изборът на Софи" през 1983 г. Мерил Стрийп е бременна и предполага, че заради това я гледат всички. Едва вкъщи забелязва, че е забравила да махне етикета с цена от роклята си.

През 1997 г. Куба Гудинг Джуниър, грабвайки желаната статуетка за ролята си в "Джери Магуайър", извика от сцената "Обичам ви!" цели 14 пъти.

Най-добрите приятели Бен Афлек и Мат Деймън триумфираха през 1998 г. с "Оскар" за най-добър сценарий за филма си "Добрият Уил Хънтинг".

"Ние сме просто две млади момчета, които имаха късмета да се забъркат с доста велики хора", каза Мат на сцената.

Хали Бери написа история през 2002-а, като стана първата чернокожа актриса, която взе статуетката за главна роля за "Балът на чудовищата".

След като получи "Оскар" за най-добър актьор за "Пианистът" през 2003 г., Ейдриън Броуди неочаквано се хвърли да целува Хали Бери, която му връчи отличието. Страстната им целувка продължи 6 секунди.

На следващата година Чарлийз Терон пък целуна изненадващо Броуди, който й даде приза за Актриса в главна роля за филма "Чудовище".

След близо 30 години очакване през 2007 г. американският режисьор от италиански произход Мартин Скорсезе бе награден с "Оскар" за лентата си "От другата страна".

Същата година, когато Кейт Бланшет спечели статуетка за изпълнението си в "Авиатор", благодари на режисьора с думите:

"Благодаря на Мартин Скорсезе. Надявам се, че синът ми ще се ожени за дъщеря ти!"

През 2010 г. бившата съпругата на Джеймс Камерън - Катрин Бигълоу, стана първата жена-режисьор, спечелила престижната награда за филма си "Войната  е опиат".

Взимайки "Оскар" през 2013 г. за Актриса в главна роля за "Наръчник на оптимиста", Дженифър Лорънс толкова се развълнува, че се спъна на стълбите към сцената. Залата стана на крака, за да я подкрепи. На следващата година тя отново се изложи, като се спъна и едва не събори движещата се пред нея дама.

Селфи на звездите от Оскарите през 2014-a счупи рекорд в Twitter. Водещата на церемонията Елън Дедженерис предложи на Мерил Стрийп да "счупят" социалната мрежа. Двете позираха за снимка, но Елън прикани и Джулия Робъртс да се включи. След това привика звездите една по една, но се оплака, че няма как да хване всички в кадър. На помощ се притече Брадли Купър, който направи снимката. На селфито са увековечени Елън, Брадли, Мерил, Джулия, Брад Пит, Анджелина Джоли, Кевин Спейси, Лупита Нионго.

Елън, която е известна с чувството си за хумор, поръча пица по време на церемонията. Всички бяха доволни след шегата й, затова тя мина и събра бакшиш от 1000 долара за доставчика в шапката на Фарел Уилямс.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ