Показват се публикациите с етикет Статии-Любопитно. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Статии-Любопитно. Показване на всички публикации
Орнела Мути, която през 70-те години на XX век беше един от символите в италианското кино, учи руски език и иска да получи руско гражданство.

В момента италианската актриса живее в Русия, купила си е дори апартамент в Москва, но все още не е подала документи за постоянно пребиваване. Мути твърди, че прародителите й са живели в Русия още по царско време.

Дъщеря на неаполитанец и естонка, италианката отдавна не крие симпатиите си лично към Владимир Путин и няколко пъти е канена на официални вечери от руския президент. Една от тези нейни лични визити при Путин стана повод дори Мути да бъде осъдена на 6 месеца затвор и 500 евро глоба за измама от италиански съд през 2010 г. Под предлог, че е болна, тя не излязла на сцената на театър „Верди“ и провалила спектакъл, но от снимки в медиите станало ясно, че по това време актрисата е била в компанията на руския президент в Москва.

Внезапната смърт на актьора Реджеп Акту потресе актьорската гилдия в Турция. Звездата на турското кино бе популярен у нас най-вече с ролята си на Хилми Юнал в един от най-успешните сериали – „Забраненият плод“. Световноизвестният артист е починал преди дни на 65-годишна възраст в болницата, в която се е лекувал през последните месеци.

Като причина за смъртта му се посочва
хронична обструктивна белодробна болест - ХОББ. Той бил диагностициран със заболяването, което е третата водеща причина за смъртност в световен мащаб, преди около половин година. На погребението на екранния Хилми присъстваха редица знаменитости, сред които и колегата му „Забраненият плод“ Къванч Татлъту.

Най-голямата дъщеря на Чарли Чаплин от последната му съпруга Уна О'Нийл – Джералдин Чаплин, ще се поклони пред българската публика. Повод за това ще даде родната премиера на филма „Босият император“, която ще се състои на 20 март в зала 1 на НДК в рамките на София филм фест. Заглавието е продължение на „Белгийският крал“, където с участие се разписа Нина Николина, и е българска копродукция. Самата Чаплин е дългогодишен приятел на родното кино.

Още през 2011 г. тя премина по червения килим на феста в Москва с кецове. Причината за това решение на Джералдин, която по това време оглавяваше журито, бе отказът на ръководството на форума да се даде специална награда на Валери Йорданов и Иван Владимиров „Кецове“. В „Босият император“ - подобно на легендарния си баща във „Великият диктатор“, Чаплин изпълнява две роли – на симпатичната и ранима лейди Лиз и на зловещата и авторитарна Илзе фон Щрохайм.

Около 23,6 млн. души са гледали звездната вечер, което е значителен спад в сравнение с миналогодишните почти 30 млн. души

Рекордно ниска гледаемост на церемонията по раздаването на "Оскарите" отчитат в САЩ. Около 23,6 млн. души са гледали звездната вечер, което е значителен спад в сравнение с миналогодишните почти 30 млн. души. "Оскарите" през 2019 г. са приковали вниманието на 11% повече зрители в сравнение с 2018 г.

Това е сложило край на 4-годишен период, в който интересът към най-престижните кино награди е намалявал постоянно. Въпреки значителния спад на зрителския интерес, връчването на наградите "Оскар" си остава най-гледаната подобна церемония.Безспорен  победител тази година е южнокорейският филм "Паразит", който грабна 4 статуетки и написа история като взе отличие за чуждоезичен филм, както и за най-добър филм на годината.

В резултат на тормоза актрисата се сдобила с куп комплекси, включително и за външния си вид
Въпреки че Дженифър Анистън вече не е първа младост, милиони мъже от целия свят не спират да въздишат по формите й, а жените тайно й завиждат за перфектното тяло. Феновете й обаче въобще не подозират през какъв кошмар е преминала актрисата, преди да приеме себе си.

Звездата от хитовия сериал „Приятели” неведнъж е казвала, че майка й Нанси е била изключително деспотична. В резултат на тормоза актрисата се сдобила с куп комплекси, включително и за външния си вид.

Дори когато правела първите си крачки в киното, родителката не променила отношението си и не спирала да я убеждава, че начинанието, с което се е заела, е изключително глупаво.„Нямах външност на модел, на която тя толкова много разчиташе”, споделя звездата.Майката на Анистън, която е работила като модел и актриса, имала много завишени очаквания относно щерка си. „Мама не спираше да повтаря, че не съм достатъчно добра за екрана.

Нямала съм такова лице, такава фугира, такава реч. Затова и на кастингите не ходех с високо надигната глава”, добавя актрисата.Тя разказва още, че дълго време не общувала с майка си. Двете се сближили чак след развода й с Брад Пит през 2005 г.А когато бившият й се хванал с Анджелина Джоли, това още повече смачкало самочувствието на неуверената в себе си Дженифър, която непрекъснато се сравнявала със „зашеметяващата” си майка.

„С месеци не напусках дома си и се чувствах виновна. Дори не можех да си обясня какво не съм направила както трябва, но вината беше огромна. Струваше ми се, че не съм достойна за любовта. Едва когато мина година от развода, започнах да се усмихвам искрено”, казва още Дженифър.Тя признава, че й е отнело много време, за да се сдобие с т.нар. тяло мечта. „Всички тези строги диети са зад гърба ми. Днес се отнасям много по-просто към себе си, но гледам да не се занемарявам. Повече от 10 години всеки ден правя йога. Тя ми даде усещането за лекота и увереност в тялото ми.

Знаете ли, когато гледам себе си в огледалото и виждам фигурата си, ми се струва, че определено имам нещо, за което си струва да се боря “, сподели още холивудската дива. /jenata.blitz.bg

Вече 16 години Антон Горчев не е между нас.  Днес можеш да празнува рожден ден и да се радва на белия свят. Роден е на 10 ноември, но 1989 г. не е ново начало за него, а началото на края му. Добре че беше събитието „100 години българско кино”, та отново се заговори за „Козият рог” и за големите имена, направили филма. Днес единствените живи са Стефан Мавродиев и Марин Янев. Няма я Катя Паскалева, нито Милен Пенев, нито Методи Андонов и Климент Денчев, нито Тодор Колев.

Някогашният чаровник Антон Горчев си отиде от този свят едва на 60 години, през 2000 г. – отритнат, преднамерено забравен.  Актьорът с 50 роли в киното и 80 в театъра е бил последните десет години от живота си не само отхвърлен и изоставен от съсловието, но и лишен от препитание.

Отявлен левскар, страхотно сръчен, голям чешит, мъжко момче, предан приятел. И даровит актьор. И освен като Караиван в „Козият рог”, винаги е наслада да го гледаме като съвършен шоп, или като художникът Тасо – героят на Емилиян Станев от „Язовеца”. Може да е коварен и злопаметен дон Алфонсо д`Есте от „Лукреция Борджия”. Или личност от друго време като Иван Кондарев.

Когато днес гледаме „Козият рог” си даваме сметка, че дори да беше изиграл една единствена роля – на Караиван, пак щеше да остане в паметта на хората. Най-хубавото е, че той направи и много други роли в киното и театъра –  „Иван Кондарев”, „Време разделно”, „Язовеца”, „Нечиста сила”, „Страстната неделя”, „Демонът на империята”, „Сватбите на Йоан Асен”. За да стигне до тъжната шегичка, че дублира Робърт де Ниро в „Шофьор на такси”, понеже се прехранва като таксиджия с пребоядисаната си кола.

Като студент го мислят за драка, скандалджия и побойник. На сцената на ВИТИЗ обаче изиграва Хамлет. Редят се на опашка да го гледат, цяла София говори за него, а момичетата го боготворят. Всички помним неговия глас – невероятен, ярък и забележителен. Мнозина го смятат за надменен. Всеки обаче, който се доближи до него разбира, че високомерното му на пръв поглед държане е само броня. Тони Умното, както го наричат в компанията, прави и на мравката път.

Всичко започва от Коньовица, където Тонката, както го наричат приятелите му от Коньовица, мечтае да стане летец. Но съдбата отрежда друго. Разболява се от туберкулоза и с това всичките му шансове пропадат. Но, както казват, една врата се затваря, за да се отвори друга – хваща се в самодейната трупа при столичното читалище „Св.Св. Кирил и Методий”. И един ден при децата идва самият Константин Кисимов. Веднага си харесва Антон  и го кани да играят заедно „Андрешко” по Елин Пелин.  И така – напред към ВИТИЗ! Само че на втори кръг го къса Кръстю Мирски. Обяснява, че има „несъответствие между глас и фигура”.

И вместо студент, момчето става войник. В казармата тренира здраво гласа си и почти го докарва на фалцет. Веднъж дори отнася карцер за това упражнение. Усилията дават резултат и Антон Горчев е приет в класа на проф. Сърчаджиев. „Бяхме страхотен клас, но имах късмет, че попаднах в компанията на Спас Джонев и Йордан Матев. С тях обикаляхме кръчмите, но даже и там се учех на актьорски мурафети”, обича да разказва актьорът. 

Звездният му час е „Козият рог”. Всички в екипа разказват какви невероятни попадения има актьорът. Горчев е градско момче, но по време на снимките се влюбва в козите. Харесва си една коза и я кръщава Ленка. Преди всеки дубъл тя го лизва по лицето за кадем. Операторът Димо Коларов най-накрая моли Ленка да близне и камерата, за да има филмът успех. Така ама тя не иска. Не всеки е близнат от късмета.

До сетния си дъх актьорът е влюбен в жена си – неговата колежка от Пловдивския театър Соня Маркова. Тя е една от красавиците на ВИТИЗ. „Нашето беше любов от пръв поглед. За пръв път се видяхме на входа на театъра в Пловдив. Тя носеше кошница с грозде. Поканих я на разходка. Тя отказа и…вече толкова години сме заедно…”, винаги с голяма нежност споделяше Антон Горчев.

Режисьорът Павел Павлов, който е приятел с Горчев от студентските години, разказва анекдоти с него. Когато се представя на колегите си във Варненския театър, подава ръка на по-възрастен колега, който му пожелава на добър час и назовава името си – Идеал Петров. А Тони като не знае, че това е истинското му име, отвръща: „Аз съм Поморин Гочев, сърдечно ви благодаря”. Тогава в родината има две пасти за зъби – едната е „Идеал”, а другата „Поморин”.

Павлов го снима в тв филма „Язовеца” по Емилиян Станев. По това време Тони е на върха на славата си. Вече е изиграл Караиван в „Козият рог” и Иван Кондарев от едноименния филм. На снимачната площадка за първи път се среща с  Невена Коканова. След това повтарят тандема и в пиесата „Лукреция Борджия”. Когато започват снимките на филма „Язовеца”, вечерта в ресторанта Тони се обръща към Невена: „Венче, имам голяма молба към теб, ето ти ключа, заключи ме отвън и не ми отваряй, докато не стане време за снимки”. „Защо бе, Тонка?” А той с басовия си глас избоботва – „Абе, тъй, за всеки случай. Да не взема да се изкуша да сляза в барчето, че току-виж станало като в „Козият рог”.

Казват, че Горчев е пиел заради Дионисиевата философия, никога не се е напивал лошо. Ставал по-жизнен, по-добър. Никой не помни скандали с него.

Последните месеци от живота на великолепния актьор  са една кошмарна агония. Изпаднал и брадясал, той обикаля капанчетата около Военна академия и предлага да ги забавлява срещу една малка гроздова и една цигара „Арда”. Изкарва по някой и друг лев като шофьор на такси и нощен пазач на строеж. Съпругата му, звездата на Сатирата Соня Маркова пък се пробва като фризьорка. Това са най-тежките времена след 1990 година. През 1989 г. Горчев той е на 49 и в зенита си. С приятелката си Катя Паскалева мечтаят за нови звездни мигове в киното, което вече няма да бъде отвъд желязната завеса. Мислил ли е тогава, че ще го съкратят от театъра преди да навърши години за пенсия? 

През 2000 г. Горчев извежда за последен път двата си дога в градинката пред театър „София“ и след това го намират паднал, бездиханен вкъщи.

Източник:intrigi.bg

Години след последното допитване до хилядите си читатели Empire Magazine – едно от най-авторитетните специализирани филмови списания в света, No.1 по продажби във Великобритания и водеща интернет медия с фокус върху кино индустрията – отново запита киноманите кои според тях са най-великите филми на всички времена и посвети юнския си брой за 2014 година на класацията, компилирана на базата на гласовете, дадени от тях. Тя включва 301 заглавия, сред които преобладават отдавна признати филмови класики, създадени между 30-те и 90-те години на XX век, но не липсват и съвсем нови продукции, появили се по екраните през второто десетилетие на XXI век.

Последната подобна класация на Empire, генерирана на базата на гласовете на повече от 10 000 киномани, 150 филмови творци и над 50 филмови критици, излезе през 2008 година и включваше 500 заглавия, а челната й двайсетица изглеждаше по следния начин:



1. Кръстникът (The Godfather) – 1972 - САЩ

2. Похитителите на изчезналия кивот (Raiders Of The Lost Ark) – 1981 - САЩ

3. Междузвездни войни: Епизод V – Империята отвръща на удара (Star Wars: Episode V – The Empire Strikes Back) – 1980 - САЩ

4. Изкуплението Шоушенк (The Shawshank Redemption) – 1994 - САЩ

5. Челюсти (Jaws) – 1975 - САЩ

6. Добри момчета (Goodfellas) – 1990 - САЩ

7. Апокалипсис сега (Apocalypse Now) – 1979 - САЩ

8. Аз пея в дъжда (Singin' In The Rain) – 1952 - САЩ

9. Криминале (Pulp Fiction) – 1994 - САЩ

10. Боен клуб (Fight Club) – 1999 - САЩ

11. 

Разяреният бик (Raging Bull) – 1980 – САЩ

12. Апартаментът (The Apartment) – 1960 – САЩ

13. Китайски квартал (Chinatown) – 1974 - САЩ

14. Имало едно време на Запад (Once Upon A Time In The West) – 1968 - САЩ

15. Черният рицар (The Dark Knight) – 2008 - САЩ

16. 2001: Космическа одисея (2001: A Space Odyssey) – 1968 - САЩ

17. Шофьор на такси (Taxi Driver) – 1976 - САЩ

18. Казабланка (Casablanca) – 1942 - САЩ

19. Кръстникът 2 (The Godfather Part II) – 1974 - САЩ

20. Блейд Рънър (Blade Runner) – 1982 - САЩ

 В дъното на втората част на тази статия можете да видите какви размествания са настъпили в тази класация и кои са 20-те най-добри кино истории на всички времена от гледна точка на съвременните киномани.

Куентин Тарантино, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Джордж Лукас, Стенли Кубрик, Питър Джаксън, Серджо Леоне, Джеймс Камерън, Хаяо Миядзаки, Ридли Скот и Кристофър Нолън са само малка част от великите живи и покойни, действащи и пенсионирали се филмови режисьори, чието творчество е застъпено до такава степен в тази класация, че изводите, които всеки сам може да си направи, са недвусмислени – изброените, както и останалите, включени с повече от едно заглавие в тази нея, са едни от най-великите имена в историята на киното, а шедьоврите, които са създали, имат непреходна стойност!



301. Крадци на велосипеди (Bicycle Thieves) – 1948 година - Италия

300. Андрей Рублёв (Andrei Rublev) – 1966 - Русия

299. 28 дни по-късно (28 Days Later…) – 2002 - Великобритания

298. Капитан Филипс (Captain Phillips) – 2013 - САЩ

297. Кошмар на Елм Стрийт (A Nightmare On Elm Street) – 1984 - САЩ

296. Наистина любов (Love Actually) – Великобритания - 2003

295. Уестсайдска история (West Side Story) – САЩ - 1961

294. Завръщане в бъдещето 2 (Back to the Future Part II) – 1989 - САЩ

293. Местен герой (Local Hero) – 1983 - Великобритания

292. Кинг Конг (King Kong) – 1933 - САЩ

291. Конан Варварина (Conan The Barbarian) – 1982 - САЩ

290. Иди и смотри (Come And See) – 1985 - СССР

289. Кралска битка (Battle Royale) – 2000 - Япония

288. Батман (Batman) – 1989 - САЩ

287. Прометей (Prometheus) – 2012 - САЩ

286. Човек от стомана (Man Of Steel) – 2013 - САЩ

285. 300 – 2006 - САЩ

284. Мостът на река Куай (The Bridge On The River Kwai) – 1957 - Великобритания

283. В настроение за любов (In The Mood For Love) – 2000 - Хонконг

282. Гранд Хотел Будапеща (The Grand Budapest Hotel) – 2013 - САЩ

281. Персона (Persona) – 1966 - Швеция

280. Как да си дресираш дракон (How To Train Your Dragon) – 2010 - САЩ

279. Фантазия (Fantasia) – 1940 - САЩ

278. Бийтълджус (BeetleJuice) – 1988 - САЩ

277. Отбивки (Sideways) – 2004 - САЩ

276. Грешникът (The Wicker Man) – 1973 - Великобритания

275. Изгубените момчета (The Lost Boys) – 1987 - САЩ

274. Скот Пилгрим срещу света (Scott Pilgrim Vs. The World) – 2010 - САЩ

273. 

Целувки с неочакван край (Kiss Kiss Bang Bang) – 2005 - САЩ

272. Малката русалка (The Little Mermaid) – 1989 - САЩ

271. Телевизионна мрежа (Network) – 1976 - САЩ

270. Синьо кадифе (Blue Velvet) – 1986 - САЩ

269. M – 1931 - Германия

268. Мръсния Хари (Dirty Harry) – 1971 - САЩ

267. Игрите на глада: Възпламеняване (The Hunger Games: Catching Fire) – 2013 - САЩ

266. Английският пациент (The English Patient) – 1996 - САЩ

265. Рио Браво (Rio Bravo) – 1959 - САЩ

264. Лабиринт (Labyrinth) – 1986 - САЩ

263. Обувките на мъртвеца (Dead Man's Shoes) – 2004 - Великобритания

262. Хобит: Неочаквано пътешествие (The Hobbit: An Unexpected Journey) – 2012 – Нова Зеландия

261. Лудия Макс 2 (Mad Max 2: The Road Warrior) – 1981 - Австралия

260. Пламтящи седла (Blazing Saddles) – 1974 - САЩ

259. Изкупление (Atonement) – 2007 - Великобритания

258. Дама, поп, асо, шпионин (Tinker Tailor Soldier Spy) – 2011 - Великобритания, Франция, Германия

257. Саут парк: По-голям, по-дълъг и необрязан (South Park: Bigger Longer & Uncut) – 1999 - САЩ

256. Широко затворени очи (Eyes Wide Shut) – 1999 - САЩ

255. Трансформърс (Transformers) – 2007 - САЩ

254. 

Дивата шайка (The Wild Bunch) – 1969 - САЩ

253. Игрите на глада (The Hunger Games) – 2012 - САЩ

252. Писък (Scream) – 1996 - САЩ

251. Метрополис (Metropolis) – 1927 - Германия

250. Сам вкъщи (Home Alone) – 1990 - САЩ

249. District 9 (Сектор 9) – 2009 – Южна Африка

248. Червените обувки (The Red Shoes) – 1948 - Великобритания

247. Абсолвентът (The Graduate) – 1967 - САЩ

246. Войните (The Warriors) – 1979 - САЩ

245. Стар Трек: Пропадане в мрака (Star Trek Into Darkness) – 2013 - САЩ

244. От глупав по-глупав (Dumb And Dumber) – 1994 - САЩ

243. Краят на света (The World's End) – 2013 - Великобритания

242. Железният човек 3 (Iron Man 3) – 2013 - САЩ

241. Гарванът (The Crow) – 1994 - САЩ

240. Джей Еф Кей (JFK) – 1991 – САЩ

239. Железният човек (Iron Man) – 2008 - САЩ

238. В царството на пълнолунието (Moonrise Kingdom) – 2012 - САЩ

237. Правилата на играта (La Règle Du Jeu) – 1939 - Франция

236. Акира (Akira) – 1988 - Япония

235. Казино (Casino) – 1995 - САЩ

234. Всичко за Ева (All About Eve) – 1950 - САЩ

233. Преди изгрев (Before Sunrise) – 1995 - САЩ

232. Зодиак (Zodiac) – 2007 - САЩ

231. Токийска история (Tokyo Story) – 1953 - Япония

230. 

Недосегаемите (The Untouchables) – 1987 - САЩ

229. Убиец под прицел (Grosse Point Blank) - 1997 - САЩ

228. Търсенето на Немо (Finding Nemo) – 2003 - САЩ

227. Дървото на живота (The Tree Of Life) – 2011 - САЩ

226. Танцуващият с вълци (Dances With Wolves) – 1990 - САЩ

225. Черният лебед (Black Swan) – 2010 - САЩ

224. Междузвездни войни: Епизод III - Отмъщението на ситите (Star Wars: Episode III — Revenge Of The Sith) – 2005 - САЩ

223. Хари Потър и Философският камък (Harry Potter And The Philosopher's Stone) – 2001 - Великобритания

222. Планината Броукбек (Brokeback Mountain) – 2005 - САЩ

221. Голдфингър (Goldfinger) – 1964 - Великобритания

220. Малтийският сокол (The Maltese Falcon) – 1941 - САЩ

219. Ужилването (The Sting) – 1973 - САЩ

218. Феноменалните (The Incredibles) – 2004 - САЩ

217. На кея (On The Waterfront) – 1954 - САЩ

216. Моят съсед Тоторо (My Neighbour Totoro) – 1988 - Япония

215. Suspiria – 1977 - Италия

214. Седмият печат (The Seventh Seal) – 1957 - Швеция

213. Пълно бойно снаряжение (Full Metal Jacket) – 1987 - САЩ

212. Хладнокръвният Люк (Cool Hand Luke) – 1967 - САЩ

211. Колежът Ръшмор (Rushmore) – 1998 - САЩ

210. 

Проходът на Милър (Miller's Crossing) – 1990 - САЩ

209. Страх и омраза в Лас Вегас (Fear And Loathing In Las Vegas) – 1998 - САЩ

208. Луна (Moon) – 2009 - Велибритания

207. Животът е прекрасен (Life Is Beautiful) – 1997 - Италия

206. Планетата на маймуните (Planet Of The Apes) – 1968 - САЩ

205. Покани ме да вляза (Let The Right One In) – 2008 - Швеция

204. Клетниците (Les Misérables) – 2012 - Великобритания

203. Принцеса Мононоке (Princess Mononoke) – 1997 - Япония

202. Мис Слънчице (Little Miss Sunshine) – 2006 - САЩ

201. Взвод (Platoon) – 1986 - САЩ

200. Бен-Хур (Ben-Hur) – 1959 - САЩ

199. Животът на другите (The Lives Of Others) – 2006 - Германия

198. Изворът на живота (The Fountain) – 2006 - САЩ

197. Синекдоха, Ню Йорк (Synecdoche, New York) – 2008 - САЩ

196. Американски върколак в Лондон (An American Werewolf In London) – 1981 – Великобритания

195. 8 1/2 – 1963 - Италия

194. Звукът на музиката (The Sound Of Music) – 1965 – САЩ/Австрия

193. 

Точка на пречупване (Point Break) – 1991 - САЩ

192. Брилянтин (Grease) – 1978 - САЩ

191. Поле на мечтите (Field Of Dreams) – 1989 - САЩ

190. Шут в г*за! (Kick-Ass) – 2010 - САЩ

189. Булевардът на залеза (Sunset Blvd.) – 1950 - САЩ

188. Стар Трек (Star Trek) – 2009 - САЩ

187. Светлините на града (City Lights) – 1931 - САЩ

186. Top Gun – 1986 - САЩ

185. Петият елемент (The Fifth Element) – 1997 – Великобритания/Франция

184. Карибски пирати: Проклятието на Черната перла (Pirates Of The Caribbean: The Curse Of The Black Pearl) – 2003 - САЩ

183. Завръщането на първия отмъстител (Captain America: The Winter Soldier) – 2014 - САЩ

182. Град на греха (Sin City) – 2005 - САЩ

181. Голямото бягство (The Great Escape) – 1963 - САЩ

180. Наръчник на оптимиста (Silver Linings Playbook) – 2012 - САЩ

179. Индиана Джоунс и храмът на обречените (Indiana Jones And The Temple of Doom) – 1984 - САЩ

178. Объркани и непокорни (Dazed And Confused) – 1993 - САЩ

177. Крахът на Третия райх (Der Untergang) – 2004 - Германия

176. Буч Касиди и Сънданс Кид (Butch Cassidy And The Sundance Kid) – 1969 - САЩ

175. Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба (Dr Strangelove Or: How I Learned To Stop Worrying And Love The Bomb) – 1964 – Америка/Великобритания

174. Смело сърце (Braveheart) – 1995 - САЩ

173. (500) мига от любовта ((500) Days Of Summer) – 2009 - САЩ

172. Следотърсачите (The Searchers) – 1956 - САЩ

171. Операцията: Изкупление (Serbuan maut) – 2011 - Индонезия

170. Едуард Ножиците (Edward Scissorhands) – 1990 - САЩ

169. Продавачи (Clerks) – 1994 - САЩ

168. Последният мохикан (The Last Of The Mohicans) – 1992 - САЩ

167. Монти Пайтън и Свещеният граал (Monty Python And The Holy Grail) – 1975 - Великобритания

166. 

Хобит: Пущинакът на Смог (The Hobbit: The Desolation Of Smaug) – 2013 – Нова Зеландия

165. Ловецът на елени (The Deer Hunter) – 1978 - САЩ

164. Тънка червена линия (The Thin Red Line) – 1998 - САЩ

163. Тя (Her) – 2013 - САЩ

162. Шон от мъртвите (Shaun Of The Dead) – 2004 - Великобритания

161. Въпрос на живот и смърт (A Matter Of Life And Death) – 1946 - Великобритания

160. Казино Роял (Casino Royale) – 2006 - Великобритания

159. Замръзналото кралство (Frozen) – 2013 - САЩ

158. Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд (The Assassination Of Jesse James By The Coward Robert Ford) – 2007 - САЩ

157. Красавицата и звярът (Beauty And The Beast) – 1991 - САЩ

156. Американски психар (American Psycho) – 2000 - САЩ

155. Има ли пилот в самолета? (Airplane!) – 1980 - САЩ

154. Американска история Х (American History X) – 1998 - САЩ

153. Пазителите (Watchmen) – 2009 - САЩ

152. Хари Потър и Даровете на Смъртта: Втора част (Harry Potter And The Deathly Hallows – Part II) – 2011 - Великобритания

151. Когато Хари срещна Сали (When Harry Met Sally) – 1989 - САЩ

Повторното излъчване на телевизионния сериал от 70-те години "Жената зад щанда" предизвика бурна полемика в Чехия. Филмът върна назад във времето тъгуващите по социализма, но възмути интелектуалците, които възнегодуваха срещу представянето на този "продукт на социалистическата диктатура".

Какви сериали имаше едно време!

Какви герои! Деянов беше майор, Щирлиц – едновременно щандартенфюрер от СС и полковник от съветското разузнаване, Катани - комисар, Петко – капитан и воевода, Клос – капитан, Клавдий –император и т.н., а днес зрителите се дивят на Ахмед, Шевкет и Исмет.
Каква деградация на жанра.

Първи беше „Фюри” – за дружбата на едно момче с едно конче.
Бяхме още деца, а и телевизията беше в своята детска възраст.
В часа на сериала всички игри спираха и се насочвахме към няколкото телевизора в махалата. Не бяха повече от 3.
Скоро след това дойде „Вилхелм Тел”.
Цяла България знаеше песничката, с която започваше и завършваше филма. Побългарена тя почваше с думите”…..Вилхелм Тел кани Геслер на дуел”.

А омразният Геслер отговаря откровено:”Не искам, не искам, Вилхелм Тел, много съм дебел”.
Първият български сериал беше „Семейство Калинкови”. Но за българските заглавия – по-нататък.
Сега сигурно ще объркам хронологията, ако имате по-точни спомени, поправяйте ме.
Един от първите американски сериали всъщност беше немски, по-точно на ГДР. Беше екранизация на американски роман в няколко серии. Разказваше за катастрофа на едно летище, за това как лошите американски военни правят опити да прикрият истината, а един оправен журналист прави сума ти и пари от информацията, до която се добира единствен. И до ден днешен си спомням как героят подкупваше с последните си пари, даже с копчетата на ръкавелите, си някакъв офицер от летището, за да го оставят да предава единствен последна информация от командната зала. А от редакциите му предлагаха все по-високи хонорари за всяка новина.

Тогава за пръв път ми се прииска да стана американски журналист.

Първият исторически сериал беше „Форсайтови”. По това време бях студент, нямахме телевизор в квартирата и почти не гледах нищо. Освен това по това време смятах, че киното е всичко, а телевизията е дъвка за еснафите.
„Аз, Клавдий” обаче ме превзе. Още помня диалога на Месалина с императрицата на английски преди прочутото сексуално съревнование. Императрицата казва, че е „жена на императора”, а Месалина – „жена на всички”.
Миналата година купих сериала за излъчване на добра цена, но не можах да изгледам и една серия. Май ми се искаше споменът да си остана така.
Като гледам напоследък Ник Нолти – макар и поостарял, не мога да не се сетя за „Богат, беден”. И него изгледах от край до край.

Четяхме за „Далас”, за „Династия”, но минаха години, докато ги пуснат.
Едно лято си взех телевизорчето на морето и успях да хвана малко от „Далас”от някаква турска телевизия. Картината въртеше, звук изобщо нямаше, но след това се хвалех, че съм гледал „Далас”
Време беше съветското кино да се реваншира. В началото на 70-те то направи удар със „17 мига от пролетта”. Интересът към сериал бе огромен, но и малко преекспониран от пропагандата. С възпитателна цел Партията реши да устрои грандиозно посрещане на екипа начело с Вячеслав Тихонов.

Дойде ред легендарният Щирлиц – Исаев да посети и Пловдив. Току що бях назначен за журналист в Радио Пловдив и тутакси ми дадоха трудната и отговорна задача да интервюирам госта. Трябваше да го направя – жив или мъртъв.
Делегацията дойде тържествено – с коли-пилотки начело. Все едно, че беше дошъл генералният секретар Брежнев.
С идването беше оформена голяма трапеза в ресторанта на „Тримонциум”. Не знам кой се грижеше за протокола, но на мен ми се падна място през едно с Щирлиц. Между нас беше само прочутата говорителка Ани Цонева.
Два часа гледах с умоляващ поглед актьора с надеждата, че той ще се сети да каже:”Абе, младежо, искаш ли да ти дам едно интервю?”

Нито той се сети, нито аз се осмелих да го заговоря.
Три дни вървях по петите му, минути преди да замине с един колега успяхме да го сгащим на стълбите, почти насила го вкарахме в пустия през деня нощен бар и зададохме по два-три глупави въпроса.
Задачата беше изпълнена.
Героят на Тихонов роди стотици вицове за Щирлиц – май няма по-голямо признание за успех от вицовете.
Раздвижиха се и другите социалистически страни.
В Полша, а след това и у нас, се появиха „Четиримата танкисти и кучето” и „Залог по-голям от живота”.
Първият имаше миналата година своята нова премиера. Срещнах един танкист – вече пенсионер, който отново гледаше по два пъти старите серии.

„Заради този филм станах танкист, той промени живота ми” – призна човекът.
„Залог по-голям от живота” скоро също ще бъде показан отново. Когато след промените поляците го повтаряли, в началото изнасяли лекция за лъжите в сериала. При следващите повторения забравили за лекцията.
Това е все едно по БНТ при всяко повторение на „На всеки километър” някой да изброява кое може да е истина, и кое не.
Чехите пък направиха удар с „Жената зад щанда”. Това беше история за една обикновена продавачка в голям магазин. Тогава разбрахме, че и съдбите на обикновени хора могат да събират огромна аудитория пред синия екран.
Главната роля изпълняваше Иржина Шворцова, помня и Владимир Меншик. Шворцова май стана и член на ЦК на чешката компартия.
Другият голям чешки сериал беше „Болница на края на града”. Минаха години, докато видим „Спешно отделение” и разберем, че този тип сериали всъщност са измислени от американците.

Сръбският хит беше „Горещ вятър” с Любиша Самарджич в главната роля. Още в главата ми звучи песента – лайтмотив на филма. Казваше се „A SAD ADIO” и не е проблем да се открие в Интернет.
Интересът на зрителите обаче не стоеше на едно място и съвременните драми вече не ни задоволяваха. Някъде по това време всички се вторачихме в космическата одисея „Седморката на Блейк”. Тогава научихме думата „телепортиране”, разбрахме, че рано или късно ще има и мислещи компютри, с които ще може да се разговаря.
Следващия фантастичен сериал”Планетата на маймуните” нямаше този успех, но името на една от маймуните- Урко, стана прякор на сума ти и българи с маймунско поведение.

„От „Шогун” с Ричард Чембърлейн научихме какво е „сепуко”.
„Туийн Пийкс” също стана популярно име – в Пловдив още има ресторант с това име.
Едва ли една от последните акции на МВР щеше да се казва „Октоподите”, ако не беше прочутият сериал с Микеле Плачидо.
Десантът на латиноамериканските сапунки бе подготвен от култовия сериал „Робинята Изаура”. Ех, как обичахме Изаура и как мразехме Леонсио.

Имаше един руски виц – вървят две колхознички: едната мъкне наръч дърва, другата кош с тор, пъхтят и си говорят:”Снощи като видях как Леонсио прати Изаура на плантацията и кръв ми прокапа от сърцето…”
Ако не се лъжа, преди 1989 гледахме „Коломбо”, след това май беше „Алф”…

Aнджeлинa Джoли e peшeнa дa ocтaви Шaйлo дa бъдe тaĸaвa, ĸaĸвaтo иcĸa дa бъдe!
Бpaд Πит e в yжac oт нoвинaтa, чe 12-гoдишнaтa мy дъщepя – Шaйлo Джoли Πит, e зaпoчнaлa пpoцec нa cмянa нa пoлa c блaгocлoвиятa нa мaйĸa cи Aнджeлинa Джoли, пишe Nеwѕрunсh.

Cтapтът нa xopмoнaлнoтo лeчeниe e пocтaвeн oщe пpeди гoдинa и мoмичeтo вeчe e нa път дa ce пpeвъpнe в мeчтaнoтo мoмчe, или тaĸa пoнe твъpдят paзличнитe мeдии, пpeд ĸoитo Aнджeлинa Джoли e дaвaлa изявлeния пo въпpoca.


Oщe oт мaлĸa Шaйлo пpeдпoчитa дa нocи пaнтaлoни и дa бъдe c мъжĸa пpичecĸa. Πpeз 2009 г. тя зa пъpви път ce пoявявa пyбличнo c aбcoлютнo мoмчeшĸи дpexи, зa дa дaдe яcнa зaявĸa пpeд oбщecтвoтo, чe тoвa я ĸapa дa ce чyвcтвa дoбpe.

ocoбeнocтитe нa пpeдпoчитaниятa cи пpeз гoдинитe Шaйлo винaги e билa пoдĸpeпянa и oт двaмaтa cи poдитeли. Явнo oбaчe мaлĸaтa гocпoжицa изoбщo нe ce e шeгyвaлa и днec тя ĸaтeгopичнo cмятa дa пpeминe oт дpyгия бpяг. Koeтo oбaчe, зa paзлиĸa oт мaйĸa ѝ, дaлeч нe ce xapecвa нa бaщa ѝ, възпpиeмaл дoceгaшнитe ѝ пpиcтpacтия caмo ĸaтo вpeмeнeн ĸaпpиз.

B oщe пo-гoлям пoтpec oт нoвинaтa ca poдитeлитe нa Бpaд Πит – бaбaтa и дядoтo нa Шaйлo. Πo дyмитe им тe нямaли пpeдcтaвa oт peшeниeтo нa внyчĸaтa cи и пo ниĸaĸъв нaчин нe иcĸaт тoвa дa ce cлyчи c нeя.

Aнджeлинa Джoли пoдĸpeпя peшeниeтo нa дeтeтo cи oщe пpeди двe гoдини. Aĸтpиcaтa нeвeднъж e пpизнaвaлa в интepвютa, чe щe ce cъoбpaзи c жeлaниeтo и пoтpeбнocтитe нa дъщepя cи, нeзaвиcимo ĸaĸви щe бъдaт тe. Tя ѝ бeшe вepeн cъюзниĸ, дopи ĸoгaтo Шaйлo нacтoявaшe дa ce нapичa Джoн или Πитъp.

„Шaйлo e чoвeшĸo cъщecтвo cъc cвoбoднa вoля. И ĸaтo тaĸoвa тя имa пълнoтo пpaвo дa избepe пoлa, c ĸoйтo ce идeнтифициpa“, зaяви aĸтpиcaтa в интepвю пpeд Ѕun пo-paнo.

Paзлични мeдии paзĸpивaт, чe Aнджeлинa Джoли изцялo плaщa тepaпиитe пo тpaнcфopмaциятa нa дeтeтo, ĸoeтo вeчe e пpeминaлo нa xoмoнaлнo лeчeниe. To пocтeпeннo щe пpeoбpaзyвa жeнcĸoтo тялo в мъжecтвeнo. Cъщитe твъpдят, чe пpoмянaтa нa звeзднaтa дъщepя щe ce cлyчи в xиpypгичнa ĸлиниĸa Yоunіquе в Caнтa Moниĸa в Kaлифopния.

Cпopeд лeĸapитe пepиoдът, в ĸoйтo ce нaмиpa Шaйлo – нaчaлoтo нa пyбepтeтa, e ocoбeнo пoдxoдящ зa тpaнcфopмaциятa, тъй ĸaтo физичecĸи мoмичeтo вce oщe нe e paзвилo cвoятa жeнcтвeнocт. Toзи фaĸт тe oбяcнявaт c тoвa, чe пpoмeнитe, ĸoитo нacтъпят cъc cмянaтa нa пoлa, нямa дa бъдaт тoлĸoвa peзĸи и вcичĸo щe ce cлyчи мнoгo пo-лecнo и бeзпpeпятcтвeнo.

Източник: woman.bg


Bмecтo дa бъдe мyзeй, дoмът нa вeлиĸия Гeopги Πapцaлeв в cтoлицaтa ce изпoлзвa зa бизнec цeли, aлapмиpaт възмyтeни apтиcти. Oтcĸopo aпapтaмeнтът нa лeгeндapния ĸoмиĸ бил пpeвъpнaт в мяcтo зa нeтипични зaбaвлeния, нaпoдoбявaщo зaтвop.Bcичĸи мepaĸлии дa ce впycнaт в пpиĸлючeниeтo, извecтнo пo цял cвят ĸaтo ecĸeйпpyм, ĸoeтo ce пpeвeждa oт aнглийcĸи ĸaтo „cтaя зa бягcтвo“, били зaĸлючвaни в пoмeщeниятa, в ĸoитo няĸoгa Πapцaлeв cъбиpaл apтeлитa нa Бългapия.


И cлeд пopeдицa oт зaгaдĸи тpябвaлo дa нaмepят нaчин дa излязaт oт ĸъщaтa. Koйтo гo нaпpaвeл зa нaй-ĸpaтĸo вpeмe, пeчeлeл, пишe „Peтpo“.

Toзи вид aтpaĸция oт гoдини e xит в цял cвят, a нeoтдaвнa нaвлeзe и y нac. Πpeз aпapтaмeнтa нa Πapцaлeв, ĸoйтo няĸoгaшнитe мy cъceди нapичaт „дoбpoвoлeн зaтвop“, ca минaли вeчe нaд 7000 дyши oт Бългapия и чyжбинa.

Жилищeтo нa пъпa нa Coфия, в ĸoeтo лeгeндaтa живя 11 гoдини, cъбиpaлo ocнoвнo млaди xopa, ĸaтo мнoгo oт тяx изoбщo нe знaeли ĸoй e тoй, въпpeĸи чe няĸoи oт вeщитe мy пpoдължaвaли дa бъдaт чacт oт интepиopa.

Πpeди дa ce впycнaт в пpиĸлючeниeтo, yчacтницитe виждaли нeгoвaтa ĸaминa, пoд ĸoятo цapcтвeнo виcял пopтpeтът мy.
Haд вxoднaтa вpaтa cтoял нaдпиcът: „Cмexът e cepиoзнo нeщo. He мoжeм дa ĸapaмe xopaтa дa ce cмeят нa глyпocти“, a вeднaгa cлeд нeгo билa пoзициoниpaнa и зaĸaчaлĸaтa, ĸoятo няĸoгa aĸтьopът e пoлзвaл.

Дopи cтapитe пoлилeи cъздaвaли впeчaтлeниe зa пpиcъcтвиeтo нa лeгeндapния ĸoмиĸ.

Maлĸoтo aнтpe билo пoмeщeниeтo, ĸoeтo мoжeлo дa ce види oт вceĸи гocт нa aпapтaмeнтa. A cпaлнятa, ĸyxнятa и eднa oт нeгoвитe cтaи били дocтъпни caмo зa игpaчитe, ĸoитo cи зaплaщaли.

Πoмeщeниятa в aпapтaмeнтa нa eĸpaнния чичo Maнчo нямaли нищo oбщo c видa, в ĸoйтo ги пoддъpжaл няĸoгa тoй. Haвcяĸъдe имaлo вeчe лaзepни cвeтлини, чepни зaвecи, cтpaxoвити звyци, caндъци, нeвидими пpeгpaди и дpyги злoвeщи дeĸopи.

Жeлязнaтa cиня вpaтa нa мaлĸaтa yличĸa близo дo Бopиcoвaтa гpaдинa нe ce oтвapялa caмo c eднo пoзвънявaнe. B eдин мoмeнт ce oтĸpexвaлa caмa, cяĸaш я движeл дyxът нa Πapцaлeв, ĸoйтo, aĸo бeшe жив, щeшe дa гoни 93 гoдини.

Hoвитe cтoпaни нa дoмa мy имaли aпeтит и ĸъм aпapтaмeнтa нa cъщo пoĸoйния Бaтe Hиĸoлaй, ĸoйтo имaшe имoт в cъщaтa cгpaдa.


Mиxaил Бapишниĸoв e нe caмo eдин oт гepoитe в ĸacoви ĸинo пpoeĸти, ĸaĸтo нaпpимep „Πoвpaтнa тoчĸa“, филмитe „Бeли нoщи“ (c Xeлън Mиpън и Изaбeлa Poceлини) и oщe „Taнцьopи“, ĸaĸтo и знaĸoвия „Бapишниĸoв нa Бpoдyeй“ c Лaйзa Mинeли, ĸoитo имa 3 нaгpaди „Eми“.

мнoгo мaлъĸ yпopитo тpeниpa бaлeт, нo ocвeн жeлaниe зa ycпex имa и мнoгo тaлaнт в нeгo. Зaбeлeжитeлeн, нa 20 г. e вeчe вoдeщ бaлeтиcт нa pycĸaтa cцeнa, в Kиpoв бaлeт. Πo-ĸъcнo eмигpиpa зaд Oĸeaнa и cтaвa чacът oт Aмepиĸaнcĸият бaлeтeн тeaтъp, a тaм гo пocpeщaт c oтвopeни oбятия, цитиpaнo пo издaниeтo „Eвa“.


B житeйccĸи плaн имa cвoитe тpyдни пepиoди, нaй-вeчe, ĸoгaтo oщe ĸaтo дeтe гyби мaйĸa cи, тя caмa cлaгa ĸpaй нa живoтa cи. Ho Mиxaил Бapишниĸoв pядĸo ĸoмeнтиpa пyбличнo тeмaтa и нe я пpeвpъщa в цeнтpaлнa, дpaмaтичнa тoчĸa нa живoтa cи.Имa тpи cъпpyги и cвoитe 4 дeцa, нaй-гoлямaтa мy дъщepя ce ĸaзвa Aлeĸcaндpa и e плoд нa вpъзĸaтa мy cъc звeздaтa нa aмepиĸaнcĸoтo ĸинo Джecиĸa Лaнг.

Hиe щe дoбaвим, чe мoжe дa гo пoмним и oт poля в пopeдицaтa Ceĸcът и гpaдът ĸaтo гaджeтo нa Kapи Бpaдшoy зa няĸoлĸo ceзoнa. Bиcoĸ eдвa oĸoлo 1,62 Бapишниĸoв  e cилeн и xapизмaтичeн тaлaнт, ĸoйтo e зaпoмнeн и c тoвa, чe чaĸ дo 50 гoд. възpacт yчacтвa в пocтaнoвĸaтa „Жизeл“ – бaлeтeн cпeĸтaĸъл.


На 88-годишна възраст в Москва почина световноизвестният съветски и руски режисьор Георгий Данелия, съобщи за РИА „Новости“ семейният приятел на твореца Юрий Рот.

Тъжната новина бе потвърдена и от Съюза на филмовите дейци на Русия. Съпругата на режисьора Галина съобщи, че сърцето Георгий е спряло. „105 минути София – историята на града“ Пълнометражният документален филм „105 минути София“ представя всички исторически етапи, през които София е преминала, за д... Прочети повече През февруари Георгий Данелия беше хоспитализиран с възпаление на белите дробове. Неговото състояние беше диагностицирано като стабилно тежко.

Той беше поставен от лекарите в изкуствена кома, предаде БГНЕС. Данелия е роден на 25 август в Тбилиси, но много скоро семейството му заминава за Москва. Там завършва Московския архитектурен институт. Успоредно с работата си на архитект, той се снима в киното. През 1956 г. започва да посещава Висшите режисьорски курсове към киностудията „Мосфилм“.

През 1960 г. на голям екран излиза неговият дебютен филм „Серьожа“, който печели Гран при на Международния фестивал в Карлови Вари. Световна известност му донасят лентите „Не горюй!“, „Афоня“, „Мимино“, „Кин-дза-дза!“. Те са показани и в България и го превръщат в един от любимите съветски и руски режисьори на българските зрители.


Теодора Духовникова и Владо Карамазов са най-красивата двойка в българското кино
Продуцентът Евтим Милошев стои зад най-хитовите сериали в българския тв ефир в момента – медицинската сага „Откраднат живот” и криминалната мистерия „Дяволското гърло”. В творческия му актив са още „Столичани в повече”, „Дървото на живота” и др.
Милошев разкрива как се създават успешни филмови проекти, ще има ли нов сезон на „Откраднат живот”, какви инциденти са се случили зад кадър по време на снимките на „Дяволското гърло” и прави прогноза за бъдещето на сериалите в световен план.

- Г-н Милошев, според критици и зрители сериалът „Дяволското гърло” е на световно ниво и би могъл да се излъчва по екраните в чужбина. Значи можело. Каква е тайната?

- Първо, благодаря за оценката. Няма тайна. Само сериозна работа, професионална на всички етапи на производство, като се почне от развитието на проекта, сценария, правилното избиране на място за снимки, правилния кастинг, режисурата, постпродукцията. И е налице крайният продукт.

- Не рискувахте ли, нагазвайки в жанр, в който има куп телевизионни холивудски образци?

- Не, това не ме притеснява, защото ние създаваме продукт за нашия местен български пазар. И много повече ме е вълнувало какво няма на нашия пазар. Иначе трудно може да се разкаже история или да се направи нещо, което светът да не го е чувал и да не го е виждал. Особено в сферата на аудиовизуалните изкуства. Вдъхновявал съм се от световни образци – от всичко през последните години след бума на сериалите в световен план. Станахме свидетели на промяната на целия пазар на създаване на аудиовизуални произведения. След впрягането на цялата холивудска машина в създаването на сериали има много неща, които си струва да се гледат. Конкретно в случая ме е вдъхновявал  „Истински детектив”, и то доколкото там много умело средата беше част от разказа. Естествено, аз си гледам нашите предимства, българските. Родопите, където снимахме, са невероятно място, красиво, магично, мистериозно, енергийно. Това беше голямо вдъхновение – самата среда. Родопите са герой в сериала. Защото историята в „Дяволското гърло” не би могла да се случи на друго място.

- Филмът е брилянтно заснет.

- Той е комплекс от заснемане, режисура, постпродукция и всичко това - стъпило на основата на добър сценарий. Киното е комплексен спорт, отборна работа.

- Теодора  Духовникова и Владимир Карамазов излизат от клишето на красиви лица и правят изненадващи филмови роли, какво им костваше това?

- Аз не мога да се съглася с това, че има такова клише, защото и тя, и той имат невероятни актьорски интерпретации и на сцената на Народния театър, и в киното. Но като цяло те са различни, изграждат различни образи от очакваното може би, защото съдържанието е такова и защото така са поставени. Защото режисьорите са си свършили добре работата. Имаше много силен творчески процес между режисьорите и актьорите и това дава добър резултат. Мислено е много, работено е много. Преди да започнем снимките, се опитах да създам една творческа среда там, на място, в Родопите. Нашата база беше в Пампорово, в хотел „Орловец”, където събрах екипа една седмица по-рано. Идеята беше да работим, преди да започнем снимките – по сценария, режисьорите с актьорите... Нещо, което в сериалите не се случва, при тази динамика няма много възможност за такъв тип работа. Мисля, че това имаше значение.

- И Духовникова, и Карамазов признават, че им е била доста трудна работата по този сериал...

- Целият процес беше много труден поради няколко причини. Имахме ограничен брой снимачни дни – по 4 за един епизод, което е адски критично и малко време за сериал, който се случва в реална локация. Втората трудност бяха малкото почивни дни, защото работата беше разделена на два цикъла по 25 дни с по едва 2 почивни дни. За екипа беше много изтощително и изморително. Имаше много контузии. Владо например си разкъса дланта, катерейки се по една стена, което наложи да му се правят шевове. Но адреналинът в работата беше толкова силен, че той дори не обърна внимание на този инцидент. Друг актьор имаше криза, получи зъбен абсцес. В състояние на стрес се случват такива неща. Най-важното за мен по време на снимките бе да се пазят здравето и животът на хората в екипа.Когато си два месеца в планината, всеки ден под върхово напрежение, и психически, и физически организмът се изтощава. Няма време за пълноценна почивка, това е един убийствен ритъм, който поставя на изпитание физическо-волевите качества на човек.

- В сериала има шокиращи кървави кадри, а вие дори сте искали да ги подсилите?

- Жанрът предполага такива кадри. В първоначалния вид на сериите те наистина бяха по-крайни, но заради широката аудитория, до която достига филмът, решихме, че е хубаво някои неща да ги прецизираме.

- Вярно ли е, че героят на Стоян Радев е страховитият убиец, както бе тиражирано в някои медии?

- Ха-ха, предполагам, че до края на сериала всеки един герой ще мине през елемента на подозрение. Това е и смисълът на един такъв тип разказ. Но съм убеден, че ще има доста сериозна изненада за публиката.

- Тоест сериалът вече заживява като градска легенда...

- От първи епизод е така. Вълната на одобрение е огромна, да не звучи нескромно. Важно е, че критиката и елитната част от тази индустрия оценяват изключително високо този проект като направа, като художествени качества, като разказ и краен продукт. Това е много висока оценка.

- Карамазов и Духовникова минаха ли на кастинг за ролите?

- Толкова много опит натрупах, че особено по отношение на главните роли още на ниво писане имам вече в главата си идея кои актьори, как. Често пъти самите сюжети ги развиваме спрямо конкретни актьори. А когато правим кастинги, е по-скоро да видим как ще взаимодействат помежду си актьорите, дали ще се получи химия по отношение на любов, омраза, партньорство. В повечето случаи за главните актьори не правя кастинг. Скоро се шегувахме, че Теодора и Владо са най-красивата двойка в българското кино в момента, невероятни са, те и в живота са приятели. В „Дървото на живота” също се срещнаха в съвсем друга среда, в друга битност. Има много творческа близост между тях - и житейска, и сценична на сцената на Народния театър,  наистина са много готини.

- И в този ваш тв проект отново играе Васил Банов. Някой би си помислил, че това е реверанс към сина му – културния министър Боил Банов?

- Да, някой би могъл да си помисли така. Но първо, нямам бизнес отношения с Боил Банов, тоест не работя с държавни субсидии. Иначе по линия на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти имаме поредица от работни отношения, свързани с функционирането на филмовата индустрия.Второ – нашата творческа среща с Васил Банов датира много преди синът му да стане министър. Ние с Васил се срещнахме професионално през 2011 г. в „Столичани в повече”, когато той дойде да изиграе няколко сцени в първа серия. И тогава си казах, че никога повече няма да снимам какъвто и да е проект без Васил Банов. Не започвам нов филм, без да го поканя. Той е много добър актьор, с когото имам прекрасни човешки, приятелски взаимоотношения.

- Не  е ли проблем, че в българските сериали се повтарят едни и същи актьори? Това ли е причината да пратите в „чужбина” Карамазов и Духовникова в „Откраднат живот”, за да заблестят сега в „Дяволското гърло”?

- Аз също не смятам, че трябва да има повторение на едни и същи актьори във всички проекти, защото това вреди на образите. Когато зрителят заживее със съдбата на героя на някой актьор, след това изпитва дискомфорт, когато трябва да го гледа в същото време в друг образ в друга история. И това не е много окей. Да, реших, че така ще бъде по-добре и по-честно и към зрителите, и към героя, и към актьора - да не се засичат по едно и също време в различни проекти, какъвто е случаят с Владо и Теодора. Ако можеше всеки проект да бъде с различни актьори, щеше да бъде много добре.  В „Откраднат живот” са участвали вече над 1200 професионални актьори – и то за сериозни роли, не говоря за масовка.

- Сега, когато излъчват „Откраднат живот”,  „улиците опустяват” като едно време. Няма запален тв фен, който да пропусне епизод. 7 сезона, над 300 серии - очаквахте ли такъв бум?

- Когато се заема с нещо, му давам целия си опит, познания, любов, енергия. Аз не мисля за резултата, не мисля дали ще „опустеят улиците”. Може да си внушавам, но е имало моменти, в които съм си мислел, че наистина този ефект се получава – и по времето на „Столичани в повече”, и сега с „Откраднат живот”. Така или иначе, проектите се радват на огромен зрителски интерес. Това, че улиците опустяват, е една метафора. Но хубаво е, когато зрителите седнат и  гледат с кеф.

- Зрителите обаче искат да знаят ще има ли нов, осми сезон?

- Те, зрителите, го решават. Не го решава нито някой офис, нито някоя централа. Докато гледат и обичат проектите, които се излъчват, те със сигурност те ще имат своето продължение. Все още не съм говорил с телевизията за следващ сезон, но резултатите  са такива, че предполагат проектът да продължава.

- Вярно ли е, че сте плакали на снимките на „Откраднат живот”?

- Беше много емоционално. Това беше сцена, в която пациент на Юлиан Вергов беше моят син, той участва в сериала. Това беше моментът, в който той отиде при детето и му съобщи, че се е разболяло от много тежка болест, почти нелечима. Когато гледахме сцената на контролния монитор, не можах да се въздържа, защото този герой се играе от моето собствено дете. И самият Юлиан се разплака, той толкова силно влезе в тази роля, в тази сцена. Нашата работа е свързана с емоции и някак си не можах да се сдържа.

- Имате ли любими герои в сериала?

- Всеки герой заживява свой собствен живот и  с напредването на работата аз и колегите започваме да възприемаме актьорите с техните екранни персонажи. Това е много странно. На снимачната площадка аз се обръщам към актьорите не с техните имена, а с имената на героите им. Което означава, че човек заживява със съдбата на героя. Колкото е по-добър актьорът, превъплъщението му те завладява и започваш да живееш с неговата история.

- Братята Халваджиян не сполучиха със сериала „Полицаите от края на града”, Димитър Митовски - ”Под прикритие”, в момента не е в играта, сериалът „Господин Х и морето” не оправда очакванията... Как се чувствате като монополист в тв киното, не ви ли липсва конкуренцията?

- Аз ще се въздържа от оценка, защото тези хора са мои колеги. Но мога да кажа, че конкуренцията ражда качество. Това е процес, монопол не е точната дума, но конкуренцията развива. Това е най-доброто, което може да има и аз съм за това.

- „Дяволското гърло” стои много по-добре от куп игрални филми за голям екран – не е ли това пропуснат шанс?

- Би могло, но съм го мислил като сериал. Тук става въпрос вече за бизнес модел. Да се прави филм в България без държавна субсидия, не е печелившо начинание. Не се получава бизнес моделът по ред причини. Било ми е интересно тази история да се разкаже в 12 епизода, а не в един час. Така реших и не съжалявам, харесва ми много.

- В сериалите ли е бъдещето?

- С промяната на дистрибуцията на аудиовизуалните произведения, със създаването на тези глобални интернет платформи потреблението тотално се промени. Сега цялото аудиовизуално съдържание е достъпно на телефона, на таблета, на компютъра, на модерните смарт телевизори, с които можеш да си избираш какво да гледаш. Аз гледам моите деца – те имат съвсем други потребителски навици. Те не следят телевизията по начина, по който ние я следим. Различният начин на потребление смени съдържанието. Да  разкажеш история във формата не на час и половина, както е класическото филмопроизводство, а в 8, 10, 12 епизода, става все по-модерно. Аз не казвам, че киното ще умре. Казвам, че потреблението променя формата на разказа. Това са аудиовизуални произведения, въпросът е как стигат до потребителя. Смятам, че този бум на сериали не е случаен и тази форма ще продължава да се развива в глобален мащаб. Допреди десетина години беше немислимо холивудски продуценти, режисьори и водещи актьори да влизат в тв сериали. Това не се случваше. Тв сериалите не можеха да поемат този бизнес модел, за да може да влязат най-големите звезди в Холивуд. Сега всичко е различно. И всички са там. Вече няма звезда, режисьор или продуцент, който да не работи в сериали. Това е тенденция и смятам, че така ще се развива този пазар.


Вероника Йорданова/Ретро.бг/

"Кольо беше един вечен оптимист, вярваше в доброто, и хората така го приемаха. Беше човек в истинския смисъл на думата и можеше на всеки да каже блага дума, хората разговаряха свободно с него. Той беше адски нужен човек за този свят. Това заяви в ефира на БНТ актьорът Славчо Пеев.

"Последно когато игра в пиеса, казваше  само, че не е гладен и че нищо не му се яде, а беше толкова слаб. Ние се притеснявахме за него и искахме да го накараме да хапне нещо, но той отказваше. Но тогава публиката беше изкарана от равновесие заради неговото участие. Ръкопляскаха много", добави още той. "Всичко в театъра обичаше Никола Анастасов", от микрофона до пердетата, разказа през сълзи Пеев. И добави, че той е бил извънземен човек в отношението си към хората.


Любимият комик Георги Парцалев бил шпионин на Мусолини по време на Втората световна война. Това клепат агентите на Държавна сигурност по адрес на актьора в досието му, което беше разсекретено наскоро от Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност към ДС, разкрива “Телеграф”.

Според тях той е възхвалявал Хитлерова Германия и е доносничил на фашистките управници за проявите на прогресивните младежи. Именно заради тази му дейност в бурната му младост, а не заради интимните му предпочитания, както биха предположили мнозина, актьорът влиза в полезрението на службите.

Досието му с печат „Строго секретно“ съдържа 53 документа от средата на 50-те до началото на 60-те, които разкриват неподозирани тайни от биографията на звездата от „С деца на море“ и „Тримата от запаса“.

"В човешкия живот е хубаво да се случват случки. А то, пробуждането, все някога идва. Трябва да го чакаме, не да го търсим. Времето не бърза за никъде. И ние не трябва да бързаме. То все някога ще дойде. Пробуждането е индивидуален акт. При мен дойде насън и аз, който в живота си бях написал само едно писмо до майка си в казармата, седнах пред белия лист и написах стихотворение. Давам го на жена ми.

Тя чете и пита:

"Какво е това?". "Не знам", отвръщам аз. "И аз не знам, но е много красиво“. „Чакай, викам, да ти напиша още едно“, после и още едно... Никога не задрасквам. Слагам точка. И край. Така отидох в света на думите. Но сега не ми се пише. Както и не ми се играе. Какво друго можех да правя, освен да остарявам на екрана. Нито чакам следваща роля, нито чакам да се усъвършенствам. Край! Това вече е направено. Защо да го повтарям? И хайде! Живеене! Нищо не може да замени живота. Другото не съществува. Забелязали ли сте, че думите са живи само когато и човекът е жив. Само изречени от жив човек те имат енергията да пърхат и да политат."„Целта винаги ще бъде на крачка от теб, докато не чуеш сърцето си“.

„Малка част от живота е заета от пълните със смисъл моменти. Много често те приключват още преди да започнат, въпреки че осветяват бъдещето, и правят хората, които са създали тези моменти, незабравими.“"...Ти имаш воля, вяра и живот. Всичко ти е дадено. Казваш ли си: “Аз сега ще вярвам и тогава ще живея”? Не, не можеш да ги разделиш нещата. Аз не си задавам въпроса защо живея. Ами защото живея. Това е феноменът. Облакът задава ли си въпроса: “Аз имам вяра и пускам дъжд”? Като кажеш „вяра”, това те ограничава. Същото е да кажеш “имам цел”. Пак те ограничава. Всяка дума ограничава. Живеето не ограничава. При живеенето не съществува никакво “трябва”. Просто факт. Когато искаш нещо да постигнеш, казваш “на всяка цена”. Живеенето не е на всяка цена, то не разсъждава."

"Работата на човека на тази планета е да предизвиква възхищение. Да вдъхновиш. Не само с работата си, а просто като се сетиш за някой човек, да си кажеш: „Възхитителен“. Не че е талантлив, че е известен актьор. Не. Просто да предизвика възхищение, като едно дете. Човек успее ли това да го постигне в един човек, значи всичко е постигнал."

ARTday.bg

Старото Кино е като старото вино,все по-добро!
Трима колеги. Дантон, Петър и Андрей работят на петия етаж на едно учреждение. Те са приятели, нормално се справят със служебните си задължения и ден след ден споделят професионалното си и лично битие.

Всяка сутрин с нарастващ интерес те се редуват да гледат с бинокъл упражненията по аеробика на младо момиче в отсрещната сграда. Това занимание се превръща в част от ежедневието. Спокойното им съществуване е нарушено от неочаквана новина: един от тях може да бъде командирован в Япония.

Това е повод да започнат „маневри на петия етаж“ приятелите стават врагове, прибягват до интриги, предателства и измяна. Идва краят и се оказва, че всичко е било напразно, ще замине най-вероятно директорът. Така те отново са заедно, отново на прозореца с бинокъл в ръце.

          Състав:
       
Стефан Данаилов-Дантон Тахов - „Тахана“

Велко Кънев-Петър Петкин

Антон Радичев- Андрей Гранитски - Графа

Венцислав Вълчев-Другаря Русев

Васил Стойчев-Другаря Костадинов

Иван Григоров-Другаря Сотиров

Мария Стефанова-Мичона

Анета Сотирова- Стефчето

Мария Статулова-Вили, жената на Петкин

Искра Радева-Жената на Тахов

Валентина Борисова-Колежката на Стефчето

Павел Поппандов-Непознатият на гарата

Марина Костова- Венета

Мая Зуркова-Бивша Тахова 

Иван Янчев-Тъстът на Тахов

Ясен Василев-Милевин-Синът на Тахов

Божидар Искренов-Асансьорният техник

Георги Наумов-Автомонтьор

Актьорът Кирил Господинов, превърнал се във всенароден любимец с ролята си в култовата комедия „Баш майсторът“, напусна този свят на 68  години. Умря, сломен от мизерия и самота. Човекът, който на екрана се правеше на голям тарикат, се оказа безпомощен като дете в условията на „дивия капитализъм“ от началото на 90-те. За да свързва двата края, след пенсионирането си отвори малка бакалия в столично предградие, но „бизнесът“ му безславно фалира по време на Виденовата зима. Завличат го нелоялни доставчици, затъва в борчове, налага се да ипотекира таванчето, където се е приютил със сина си Николай… В един момент, омерзен и отчаян, комикът напусна София и се пресели във Варна, където е живял като дете. Виталността му беше пословична, обаче и тя не можа да победи купищата болести, връхлетели го след принудителното оттегляне от сцената.

„Последните му години бяха много самотни, споделя неговата колежка Илка Зафирова, но той беше изпълнен с някакво спокойствие. Киро беше шантав човек, нестандартен, различен от всикчи останали….“, сигурна е звездата на театър „София“.
Гларусът, който сваляше с финт мацките в „Шведски крале“, нямаше особен късмет с жените. Като студент преживява изпепеляваща любов с ученичка. Женят се, ражда им се дете, но момичето е прекалено незряло за съпруга и майка. Тръсва бебето на бащата и… тръгва да си дири късмета. Така стига чак до Франция, където се омъжва повторно за местен богаташ.

 А синът й Николай се запознава с майка си като ученик в гимназията. След провала на ранния брак и раздялата с „момичето на мечтите си“ Кирил Господинов напразно се опитва да удави мъката си в алкохол. Но еуфорията е кратка и обикновено завършва в участъка. Любим партньор в разпивките и поразиите е колегата от Сатирата Константин Коцев. Двамата авери пресушават заедно цистерни с вино, свалят гаджета, зъбят се на системата от кръчмарската маса, изобщо, вършат всевъзможни диващини от гледна точка на соцморала… И на сутринта, махмурлии, редовно се събуждат на един нар в участъка, гушнати един в друг като мечета. Това щуро приятелство окриляло баш майстора до определен период – за да се сгромоляса във върло разочарование.

„С Константин Коцев много често си казвахме: „Феранте пала ом либер!“ Живей за свободата! И много често повтаряхме, че сме свободни, че сме независими… А то какво – Константин Коцев и член на пратията стана, и всичко… Скъса със своята независимост.
Стана и роб на пари. Да е жив и здрав!“, изля насъбралата се в душата му горчилка Господинов.

Преди смъртта си комикът насоли яко и много светила на родния театър. Особено непримирим беше към Георги Калоянчев. В спомените му той е представен като деспот, интригант и придворен шут на Тато.
„В Сатирата стоях само три години, защото там беше невъзможно да се диша, разкрива симпатичният „шмекер“. Калоянчев и Кольо Анастасов не даваха роличка да вземеш от тях. Калоянчев се държеше като абсолютен господар в театъра. Той прогони Маврото, Милен Пенев, Методи Андонов… На всичкото отгоре по онова време съпругата на Методи му беше любовница. Измисли, че са говорили против него, което не беше вярно, и ги изгони от театъра. Не му е коствало много да ги изхвърли – един четвъртък при Тато и… готово. Живков правеше такива услуги на фаворитите си.
Калата, освен че е надарен от природата, е много кофти човек. Той всеки четвъртък ходеше при Живков да му разказва вицове. И всеки четвъртък се събирахме в клуба на Сатиричния театър и го чакахме да се върне от посещението си при Тодор Живков и да каже как е минала срещата. И той влизаше в клуба като абсолютен господар и казваше: „Ей сега идвам от бай Тошо. Приказвахме си…“ И ни обяснява как е минала срещата и какви вицове му е разказвал.
5834По едно време Калоянчев воюваше с всички. С Парцалев, със Стоянка Мутафова, с Никола Анастасов… Но най-вече с Парцалев. Калата беше враг на Парцалев. Ненавиждаше го. Кольо Анастасов пък успя да се докопа след Калоянчев до поста партиен секретар на Сатирата. И двамата станаха врагове. Жестоки. До гроб!“, намери смелост да изнесе кирливите ризи на колегите си покойният актьор.

Но животът е въртележка. В него има не само тегло, а и триумф. Нищо, че първото може да трае години, а другото – само миг. Такъв звезден миг за Кирил Господинов става срещата му с Леа Иванова, при която българската „лейди суинг“ му прави… любовно признание! От дете тя била неговият кумир в естрадата, но бъдещият маестро на комедията и насън не е могъл да си представи, че изпълнителката на „Чико от Порто Рико“ също ще бъде негова заклета фенка.
Паметната случка се разиграла в средата на 70-те след някакъв гала-спектакъл във варненския Дворец на спорта. Великата Леа била със своята неразделна дружка Стоянка Мутафова. След края на представлението певицата дошла при „баш майстора“ и казала, задъхана от вълнение: „Вие сте моят любимец! Аз много ви харесвам, много ви почитам…“ Господинов бил шашнат от вниманието, което му оказала първата джаз дама на България. Двамата се гушнали нежно и се щракнали за спомен, но за съжаление това било тяхната първа и последна среща. До смъртта на Леа комикът не могъл да си прости, че не е намерил време за по-близък контакт с певицата.

Диляна МОМЧЕВА

ДОСИЕ
10600Комикът има нещастието да започне кариерата си в седмото изкуство с фал старт, тъй като дебютният му филм – „Понеделник вечер“, е спрян от ЦК.
Червените велможи се разгневили, че той показва едно към фалша и идиотизма на почина „бригада за комунистически труд“. В скандалната лента от 1965г. освен Господинов се снима цяла плеяда звезди – Петър Слабаков, Стефан Данаилов, Асен Кисимов, Пепа Николова… Главен сатрап на „Понеделник сутрин“ е тогавашният секретар по идеологията в ЦК на БКП Венелин Коцев. Кирил Господинов го засича случайно на някаква прожекция и го пита кога ще излъчат филма. Функционерът го изгледал мрачно и процедил през зъби: „Филмът „Понеделник сутрин“ ще излезе в понеделник сутрин!“ Лентата е заключена в архива на филмотеката и пусната на екран 22 години по-късно, когато послаинята й вече не са актуални.

Снимките на „Баш майстора“ също не минават без скандал. След като приключват работата по една от сериите, от Киноцентъра викат изпълнителя на главната роля да я озвучи отново. Там са показани двама цигани, които работят в свинефермата, и естествено, говорят с харатерен акцент. Това подразнило цензора от ЦК, защото според партията в българия нямало цигани. На самия Кирил Господинов също му забранили да говори на диалект. „Бях огорчен и ядосан, спомня си актьорът. Но не можех да не преозвуча филма, защото това означаваше да отиде на вятъра трудът на повече от 50 души. Отрязаха освен сцените с циганите и много други ефектни епизоди. Например с пияния поет. Той цитираше Достоевски, като и други велики и големи автори, но беше вечно пиян. Нормално. Ако не беше пиян, нямаше да работи в свинефермата на баш майстора, а щеше да твори стихове и да ги издава. Отрязаха и това, за да не обидят Съюза на писателите“.

До последно „баш майстора“ не спря да боготвори Георги Парцалев. Не крие, че е бил хомосексуалист и докато снимали „Тримата от запаса“, пристигнал в село Бърдарски геран и се настанил в една къща с приятеля си. Господинов описва по-възрастния си колега като „изключителен човек, мъдрец и любимец на мало и голямо“. По време на снимките народът от съседните села се стичал с каруци и камиони да го види и да му стисне ръка. Носели му дамаджани с домашно вино и ракия, баници, погачи, агнета, прасета… Пацо приемал даровете, за да не обиди обикновените хорица, но после гощавал царски целия екип.

Източник:vesti.bg

Най-старото кино в света, в което в края на XIX век своите филми са представяли братя Люмиер, отново ще бъде отворено в южното френско градче Ла Сиота, близо до Марсилия. Кино „Eden“ бе затворено през 1995 г. за ремонт. Напълно реновирана е залата, старите седалки са заменени с кадифени кресла, а килимите с дъбов паркет. Обектът е реконструиран и отвън, фасадата е украсена с мозайка.

Към края на XIX век киното е собственост на приятел на бащата на братята Люмиер, Раул Гайо, и в него пред 250 зрители на 21 март 1899 г. всъщност за първи път в историята е показан филма на пионерите на киното „Пристигане на влака гарата“. Филмът с продължителност 50 секунди, който братята Август и Луи заснели през 1895 г., е черно-бял, ням и показва влак на пара, който пристига на гарата и от него слизат пътници.

Легендата твърди, че при първото показване на филма зрителите били толкова ужасени от влака, който се движел към тях, че скочили от седалките и в голяма паника изтичали навън.

По-късно киното, наречено „Райската градина“ многократно става сцена, на която първите си изяви правят големи френски звезди като Ив Монтан и Фернандел. Но през 80-те години за киното настъпва лош период, неговият собственик е убит от крадци и посетителите започнали да го избягват. До пълното затваряне през 1995 г., киното отваря само веднъж годишно в продължение на седмица по време на местния кино фестивал.

Поддръжниците на възстановяването на антики и исторически забележителности никога не са се отказвали от желанието първото кино да бъде отново отворено, а шансът това да се случи се увеличи, когато Марсилия бе обявена за Европейска столица на културата за 2013 г. Местните власти най-накрая се съгласяват да обновят киното, за което се отпускат шест милиона евро. Киното ще работи като нормален киносалон с частен оператор.

Днес кино „Eden“ ще бъде посетено от актрисите Жулиет Бинош и Натали Баи , и от режисьора Роман Полански. Обновената кино зала с капацитет от 166 посетители няма да бъде само сцена, на която ще бъдат прожектирани филми , на посетителите ще бъде предложена постоянна изложба за историята на киното.

А ето как е изглеждало киното преди и как изглежда сега :





Източник:www.chr.bg


Личният ѝ стил е отличителен белег на една епоха и истинско вдъхновение за милиони жени. Модна и филмова икона, Одри е вечна със своите думи, които подтикват толкова много жени да покажат истинската си красота.

1. „Вярвам в розовото. Вярвам, че смехът е най-добрият начин за горене на калории. Вярвам в целувките, в многото целувки. Вярвам в това да бъдеш силен, когато нищо не е наред. Вярвам, че щастливите момичета са най-красивите момичета. Вярвам, че утре е нов ден и вярвам в чудеса.“

2. „За красиви очи търси доброто в другите; за красиви устни изричай само мили думи; а за хубава стойка, върви с мисълта, че никога не си сама.“

3. „Красотата на жената не е в лицето, истинската красота на жената е отразена в душата ѝ. Тя е грижата, която тя дава с любов, страстта, която тя показва. Красотата на жената расте с отминаващите години.“

4. „Сексапилът е повече от пропорции. Не се нуждая от спалня, за да докажа женствеността си. Мога да излъчвам толкова много сексапил, докато бера ябълки от дървото или докато просто стоя в дъжда.“

5. „Елегантността е единствената красота, която никога не избледнява.“

6. „Красотата на жената се вижда в очите ѝ, това е вратата към сърцето ѝ – там, където пребивава любовта.“

7. „С годините ще откриеш, че имаш две ръце – една, за да помагаш на себе си, и втора, за да помагаш на другите.“

8. „Има червен нюанс за всяка жена.“

9. „Най-важното нещо е да се наслаждаваш на живота си – да бъдеш щастлива – само това има значение.“

10. „Обичам хората, които ме карат да се смея. Мисля, че това е нещо, което харесвам най-много, да се смея. Смехът лекува много болести. Може би е най-важното нещо у човек.“

Одри Хепбърн: , Aнглийска филмова и театрална актриса, носителка на „Оскар“, балерина и общественичка.
От 1988 до смъртта си през 1993 г. служи като посланик на добра воля на УНИЦЕФ. Kласирана от Американския филмов институт като третa най-голямa женскa легенда в историята на американското кино и е билa поставенa в Международната Списък на славата на най-добре облечените жени. Cъщо така е считанa за най-естествено красивата жена на всички времена . 

Популярни публикации