април 08, 2019
Продуцентът Евтим Милошев стои зад най-хитовите сериали в българския тв ефир в момента – медицинската сага „Откраднат живот” и криминалната мистерия „Дяволското гърло”. В творческия му актив са още „Столичани в повече”, „Дървото на живота” и др.
Милошев разкрива как се създават успешни филмови проекти, ще има ли нов сезон на „Откраднат живот”, какви инциденти са се случили зад кадър по време на снимките на „Дяволското гърло” и прави прогноза за бъдещето на сериалите в световен план.
- Г-н Милошев, според критици и зрители сериалът „Дяволското гърло” е на световно ниво и би могъл да се излъчва по екраните в чужбина. Значи можело. Каква е тайната?
- Първо, благодаря за оценката. Няма тайна. Само сериозна работа, професионална на всички етапи на производство, като се почне от развитието на проекта, сценария, правилното избиране на място за снимки, правилния кастинг, режисурата, постпродукцията. И е налице крайният продукт.
- Не рискувахте ли, нагазвайки в жанр, в който има куп телевизионни холивудски образци?
- Не, това не ме притеснява, защото ние създаваме продукт за нашия местен български пазар. И много повече ме е вълнувало какво няма на нашия пазар. Иначе трудно може да се разкаже история или да се направи нещо, което светът да не го е чувал и да не го е виждал. Особено в сферата на аудиовизуалните изкуства. Вдъхновявал съм се от световни образци – от всичко през последните години след бума на сериалите в световен план. Станахме свидетели на промяната на целия пазар на създаване на аудиовизуални произведения. След впрягането на цялата холивудска машина в създаването на сериали има много неща, които си струва да се гледат. Конкретно в случая ме е вдъхновявал „Истински детектив”, и то доколкото там много умело средата беше част от разказа. Естествено, аз си гледам нашите предимства, българските. Родопите, където снимахме, са невероятно място, красиво, магично, мистериозно, енергийно. Това беше голямо вдъхновение – самата среда. Родопите са герой в сериала. Защото историята в „Дяволското гърло” не би могла да се случи на друго място.
- Филмът е брилянтно заснет.
- Той е комплекс от заснемане, режисура, постпродукция и всичко това - стъпило на основата на добър сценарий. Киното е комплексен спорт, отборна работа.
- Теодора Духовникова и Владимир Карамазов излизат от клишето на красиви лица и правят изненадващи филмови роли, какво им костваше това?
- Аз не мога да се съглася с това, че има такова клише, защото и тя, и той имат невероятни актьорски интерпретации и на сцената на Народния театър, и в киното. Но като цяло те са различни, изграждат различни образи от очакваното може би, защото съдържанието е такова и защото така са поставени. Защото режисьорите са си свършили добре работата. Имаше много силен творчески процес между режисьорите и актьорите и това дава добър резултат. Мислено е много, работено е много. Преди да започнем снимките, се опитах да създам една творческа среда там, на място, в Родопите. Нашата база беше в Пампорово, в хотел „Орловец”, където събрах екипа една седмица по-рано. Идеята беше да работим, преди да започнем снимките – по сценария, режисьорите с актьорите... Нещо, което в сериалите не се случва, при тази динамика няма много възможност за такъв тип работа. Мисля, че това имаше значение.
- И Духовникова, и Карамазов признават, че им е била доста трудна работата по този сериал...
- Целият процес беше много труден поради няколко причини. Имахме ограничен брой снимачни дни – по 4 за един епизод, което е адски критично и малко време за сериал, който се случва в реална локация. Втората трудност бяха малкото почивни дни, защото работата беше разделена на два цикъла по 25 дни с по едва 2 почивни дни. За екипа беше много изтощително и изморително. Имаше много контузии. Владо например си разкъса дланта, катерейки се по една стена, което наложи да му се правят шевове. Но адреналинът в работата беше толкова силен, че той дори не обърна внимание на този инцидент. Друг актьор имаше криза, получи зъбен абсцес. В състояние на стрес се случват такива неща. Най-важното за мен по време на снимките бе да се пазят здравето и животът на хората в екипа.Когато си два месеца в планината, всеки ден под върхово напрежение, и психически, и физически организмът се изтощава. Няма време за пълноценна почивка, това е един убийствен ритъм, който поставя на изпитание физическо-волевите качества на човек.
- В сериала има шокиращи кървави кадри, а вие дори сте искали да ги подсилите?
- Жанрът предполага такива кадри. В първоначалния вид на сериите те наистина бяха по-крайни, но заради широката аудитория, до която достига филмът, решихме, че е хубаво някои неща да ги прецизираме.
- Вярно ли е, че героят на Стоян Радев е страховитият убиец, както бе тиражирано в някои медии?
- Ха-ха, предполагам, че до края на сериала всеки един герой ще мине през елемента на подозрение. Това е и смисълът на един такъв тип разказ. Но съм убеден, че ще има доста сериозна изненада за публиката.
- Тоест сериалът вече заживява като градска легенда...
- От първи епизод е така. Вълната на одобрение е огромна, да не звучи нескромно. Важно е, че критиката и елитната част от тази индустрия оценяват изключително високо този проект като направа, като художествени качества, като разказ и краен продукт. Това е много висока оценка.
- Карамазов и Духовникова минаха ли на кастинг за ролите?
- Толкова много опит натрупах, че особено по отношение на главните роли още на ниво писане имам вече в главата си идея кои актьори, как. Често пъти самите сюжети ги развиваме спрямо конкретни актьори. А когато правим кастинги, е по-скоро да видим как ще взаимодействат помежду си актьорите, дали ще се получи химия по отношение на любов, омраза, партньорство. В повечето случаи за главните актьори не правя кастинг. Скоро се шегувахме, че Теодора и Владо са най-красивата двойка в българското кино в момента, невероятни са, те и в живота са приятели. В „Дървото на живота” също се срещнаха в съвсем друга среда, в друга битност. Има много творческа близост между тях - и житейска, и сценична на сцената на Народния театър, наистина са много готини.
- И в този ваш тв проект отново играе Васил Банов. Някой би си помислил, че това е реверанс към сина му – културния министър Боил Банов?
- Да, някой би могъл да си помисли така. Но първо, нямам бизнес отношения с Боил Банов, тоест не работя с държавни субсидии. Иначе по линия на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти имаме поредица от работни отношения, свързани с функционирането на филмовата индустрия.Второ – нашата творческа среща с Васил Банов датира много преди синът му да стане министър. Ние с Васил се срещнахме професионално през 2011 г. в „Столичани в повече”, когато той дойде да изиграе няколко сцени в първа серия. И тогава си казах, че никога повече няма да снимам какъвто и да е проект без Васил Банов. Не започвам нов филм, без да го поканя. Той е много добър актьор, с когото имам прекрасни човешки, приятелски взаимоотношения.
- Не е ли проблем, че в българските сериали се повтарят едни и същи актьори? Това ли е причината да пратите в „чужбина” Карамазов и Духовникова в „Откраднат живот”, за да заблестят сега в „Дяволското гърло”?
- Аз също не смятам, че трябва да има повторение на едни и същи актьори във всички проекти, защото това вреди на образите. Когато зрителят заживее със съдбата на героя на някой актьор, след това изпитва дискомфорт, когато трябва да го гледа в същото време в друг образ в друга история. И това не е много окей. Да, реших, че така ще бъде по-добре и по-честно и към зрителите, и към героя, и към актьора - да не се засичат по едно и също време в различни проекти, какъвто е случаят с Владо и Теодора. Ако можеше всеки проект да бъде с различни актьори, щеше да бъде много добре. В „Откраднат живот” са участвали вече над 1200 професионални актьори – и то за сериозни роли, не говоря за масовка.
- Сега, когато излъчват „Откраднат живот”, „улиците опустяват” като едно време. Няма запален тв фен, който да пропусне епизод. 7 сезона, над 300 серии - очаквахте ли такъв бум?
- Когато се заема с нещо, му давам целия си опит, познания, любов, енергия. Аз не мисля за резултата, не мисля дали ще „опустеят улиците”. Може да си внушавам, но е имало моменти, в които съм си мислел, че наистина този ефект се получава – и по времето на „Столичани в повече”, и сега с „Откраднат живот”. Така или иначе, проектите се радват на огромен зрителски интерес. Това, че улиците опустяват, е една метафора. Но хубаво е, когато зрителите седнат и гледат с кеф.
- Зрителите обаче искат да знаят ще има ли нов, осми сезон?
- Те, зрителите, го решават. Не го решава нито някой офис, нито някоя централа. Докато гледат и обичат проектите, които се излъчват, те със сигурност те ще имат своето продължение. Все още не съм говорил с телевизията за следващ сезон, но резултатите са такива, че предполагат проектът да продължава.
- Вярно ли е, че сте плакали на снимките на „Откраднат живот”?
- Беше много емоционално. Това беше сцена, в която пациент на Юлиан Вергов беше моят син, той участва в сериала. Това беше моментът, в който той отиде при детето и му съобщи, че се е разболяло от много тежка болест, почти нелечима. Когато гледахме сцената на контролния монитор, не можах да се въздържа, защото този герой се играе от моето собствено дете. И самият Юлиан се разплака, той толкова силно влезе в тази роля, в тази сцена. Нашата работа е свързана с емоции и някак си не можах да се сдържа.
- Имате ли любими герои в сериала?
- Всеки герой заживява свой собствен живот и с напредването на работата аз и колегите започваме да възприемаме актьорите с техните екранни персонажи. Това е много странно. На снимачната площадка аз се обръщам към актьорите не с техните имена, а с имената на героите им. Което означава, че човек заживява със съдбата на героя. Колкото е по-добър актьорът, превъплъщението му те завладява и започваш да живееш с неговата история.
- Братята Халваджиян не сполучиха със сериала „Полицаите от края на града”, Димитър Митовски - ”Под прикритие”, в момента не е в играта, сериалът „Господин Х и морето” не оправда очакванията... Как се чувствате като монополист в тв киното, не ви ли липсва конкуренцията?
- Аз ще се въздържа от оценка, защото тези хора са мои колеги. Но мога да кажа, че конкуренцията ражда качество. Това е процес, монопол не е точната дума, но конкуренцията развива. Това е най-доброто, което може да има и аз съм за това.
- „Дяволското гърло” стои много по-добре от куп игрални филми за голям екран – не е ли това пропуснат шанс?
- Би могло, но съм го мислил като сериал. Тук става въпрос вече за бизнес модел. Да се прави филм в България без държавна субсидия, не е печелившо начинание. Не се получава бизнес моделът по ред причини. Било ми е интересно тази история да се разкаже в 12 епизода, а не в един час. Така реших и не съжалявам, харесва ми много.
- В сериалите ли е бъдещето?
- С промяната на дистрибуцията на аудиовизуалните произведения, със създаването на тези глобални интернет платформи потреблението тотално се промени. Сега цялото аудиовизуално съдържание е достъпно на телефона, на таблета, на компютъра, на модерните смарт телевизори, с които можеш да си избираш какво да гледаш. Аз гледам моите деца – те имат съвсем други потребителски навици. Те не следят телевизията по начина, по който ние я следим. Различният начин на потребление смени съдържанието. Да разкажеш история във формата не на час и половина, както е класическото филмопроизводство, а в 8, 10, 12 епизода, става все по-модерно. Аз не казвам, че киното ще умре. Казвам, че потреблението променя формата на разказа. Това са аудиовизуални произведения, въпросът е как стигат до потребителя. Смятам, че този бум на сериали не е случаен и тази форма ще продължава да се развива в глобален мащаб. Допреди десетина години беше немислимо холивудски продуценти, режисьори и водещи актьори да влизат в тв сериали. Това не се случваше. Тв сериалите не можеха да поемат този бизнес модел, за да може да влязат най-големите звезди в Холивуд. Сега всичко е различно. И всички са там. Вече няма звезда, режисьор или продуцент, който да не работи в сериали. Това е тенденция и смятам, че така ще се развива този пазар.
Вероника Йорданова/Ретро.бг/
