Иван Иванов дължи летящия си старт в българското кино на своята младоликост. Той влиза късно във ВИТИЗ, преди това иска да стане летец като баща си.
Завършва института на 28 години и веднага става звезда с ролята на Радо – 17-годишен питомец на ТВУ (трудово-възпитателно училище) във филма „Всичко е любов“.

Открива го режисьорът Борислав Шаралиев. Преди години обаче Иван ми каза: „Шаро (така кинаджиите и приятелите наричат Шаралиев – б.а.) ме беше гледал във всички постановки в Учебния театър на ВИТИЗ и накрая ми каза: „Ти си.“ Аз много обичах Шаро. Но откритието, това съм си аз и за това няма спор…“
Иван Иванов е роден на 16 декември 1951 г. в Асеновград. Едва 23-годишен се жени за медицинска сестра, от която има син Георги, сега е съдия. Развеждат се след година. Още в първи курс във ВИТИЗ се влюбва в колежката си Петя Силянова.
„Видях я и си казах – това е моето момиче“, признава актьорът. Двамата са заедно и до днес. Имат син Стефан – режисьор и рапър с име Уош Ем Си.

Иван Иванов играе по два сезона в Младежкия и във Военния театър и става щатен актьор към киноцентър „Бояна“.Дебютира като студент в един безпрецедентен филм на родната кинематография – матрос в „Срещу вятъра“ (1977) на Христо Христов. Година по-рано – през 1976-а, излиза „Циклопът“ – филм, който Христов снима по едноименния роман на Генчо Стоев. Оператор е Венец Димитров, в главната роля – Михаил Мутафов.
Когато режисьорът започва да монтира заснетия материал, стига до извода, че сюжетната линия с възрастния моряк има повече социален привкус и някак си разводнява военната тематика на „Циклопът“. И се отказва от нея. После с оператора Крум Крумов снимат още сцени с нови герои и ги сглобява с изрязания материал. Така се появява филмът „Срещу вятъра“, в който в ролята на стария моряк е Григор Вачков, а на матроса – Иван Иванов.
Филмът мина някак тихомълком на екраните и сигурно малко зрители са запомнили младия русоляв и светлоок актьор, на когото моряшката униформа стоеше чудесно, но нямаше кой знае какво да изиграе като характер на героя си.

Още по-маломерна е ролята му в двусерийния тв филм „Големият товар“ на Иван Комитов. Филмът е за борбата на МВР срещу наркотрафиканти, които прекарват стоката си през България. Героят на Иван Иванов пак е безименен, но актьорът може би събира впечатления, които след години ще му помогнат за филма „Комбина“.Докато младият актьор трупа теория във ВИТИЗ и практика в двата филма, в Киноцентъра един сценарий на Боян Папазов се бори със забраните на различни началници и комисии. Те не са вчерашни и съзират номера на Папазов да използва живота в ТВУ-тата като обемна метафора на времето и обществото ни.

И може би сценарият щеше още дълги години да събира прах в чекмеджетата на Българския Холивуд, ако на него не попада Борислав Шаралиев. Той застава зад текста с целия са авторитет на депутат, народен артист, носител на две награди „Златна роза“ от Варненския кинофестивал и на „Сребърен лъв“ от Венеция за „Рицар без броня“.

Така се дава шанс на героя на Папазов – Радослав Пенков Тасков, роден на 17 февруари 1961 г. в София, ученик в ТВУ в с. Белица да разкаже житейската си история. А на Иван Иванов – да покаже актьорския си талант и да извоюва звездния си статус в родното кино.
Режисьорът Шаралиев тръгва с идеята да снима в главните роли непрофесионални актьори. Хора от екипа му изръшкват всички столични гимназии и всички ТВУ-та в страната.Избраниците след огледите минават специален кастинг, но никой не издържа критериите на режисьора. Така той стига до извода, че 16-17-годишни младежи и девойки трудно могат да изиграят такива тежки роли, и се обръща към млади актьори от театрите и студенти от ВИТИЗ.

Иван Иванов има двама сериозни конкуренти за ролята. Единият е Емил Джуров, много талантлив млад актьор, почти негов връстник, другият е Ибиш Орханов. На Боян Папазов и Шаралиев им минава мисълта да снимат единия от тях, защото драматургията на сценария работи изцяло в полза на главния герой. Дори да не е голям хубавец на финала на филма той неминуемо печели симпатиите на зрителите. Така е например в „Абсолвентът“ с не особено красивия съвсем млад тогава Дъстин Хофман.

Режисьорът решава да заложи на основния холивудски принцип, според който актьорите красавци се харесват много повече на зрителите, и избира Иван Иванов. Уцелва в десетката, защото освен красив Иван е и талантлив.

„Филмът се получи, защото в сценария има герой – истински, пълнокръвен. И се случи така, че аз, който съм се родил на тази земя да свърша точно тази работа, се срещнах с този герой Радо“, обясни успеха на филма Иван Иванов. И добави, че, без да е грандоман, живее със самочувствието, че е в основата за успеха на „Всичко е любов“.След участието си в този филм Иван си спечелва славата на сикссимвол. Изиграва поредица от герои бунтари – в „Лавина“, 

„Комбина“, „Мярка за неотклонение“, „Романтична история“.
„С образа на Радо успях да кажа много неща тогава. Самият аз притежавам повечето от чертите на героя. И той има характер, който нищо в живота не може да пречупи“, споделя актьорът в интервю след премиерата.

„Иван е не само отличен артист, но и деликатен човек. А на снимачната площадка е изключително толерантен партньор. Той е дълбоко емоционален, но свенлив човек. Нищо, че изглежда мъжага. От хората е, които трудно показват своето истинско чувство“, казва колежката му Янина Кашева.Тя признава, че най-трудни за снимане били голите любовни сцени. Между двамата сякаш се появява някаква преграда, която пречи чувствата им да изглеждат истински. Все пак годината е 1978-а и кой знае какъв опит в изграждането на еротични сцени нямат нито режисьорите, нито актьорите.

Първия път, когато Иван и Янина трябвада се разсъблекат пред камерите, сцените са пълен провал. Въпреки че Шаралиев пуска в действие малка бутилчица уиски за разкрепостяване.
„И ние така се разкрепостихме, – разказа Янина – че се отрязахме от няма и 50 грама, седяхме и гледахме невиждащо. Ушите ми бучаха, Иван почти заспа. Натовариха на едни коли и ни върнаха обратно в София…“

Шаралиев разпуска екипа и нарежда на помощника си Огнян Гелинов да организира купон. Целта е двамата актьори да се опознаят и сближат. „Е, гаджета не станаха, но след този купон любовните сцени бяха заснети не само по-лесно, но и изглеждаха съъвсем истински“, спомня си Гелинов.

„Втория път вече се отпуснахме, получи се и събличането, и играта с дрехите. Много красиви станаха сцените, в които двамата се докосваме, държим се за ръцете, погледите ни се сливат, защото любовта не е в секса. И всеки що-годе чувствителен човек това го е усетил във филма“, коментира Янина Кашева.

Най-голите и смели кадри, разбира се, са отрязани и не влизат във филма. Съкратени са и други сцени, които тревожат идеологическите охранители.Въпреки това „Всичко е любов“ бързо печели изключителна популярност. Зрителският му успех е невероятен. Ученици и млади хора се редят на дълги опашки и гледат филма по няколко пъти. За няколко месеца той е гледан от над 2 милиона зрители. Иван и Янина стават всеобщи любимци.

През 1979 г. „Всичко е любов“ получава наградата на СБФД за сценарий, а Иван Иванов – за дебют. На филмовия фестивал във Варна през следващата 1980 г. филмът е отличен със специалната награда и наградата на критиката, Янина Кашева е отличена за най-добро изпълнение на женска роля.

Световна практика е, когато на екрана се появи ново лице, режисьорите да се надпреварват да го експлоатират. Същото се случва и с Иван. Шансът му е, че не го вкарват веднага в едно и също амплоа и да се чуди с какви актьорски хватки да излезе извън скованата му рамка.
През 1980 г. режисьорът Милен Гетов снима Иван в ролята на жандармерийския офицер Янкулов, чийто идеал е новият ред на хитлеристка Германия. 

Филмът е от така наречените антифашистки, а съсценарист е Иван Славков-Батето

Един от многото заснети в тази графа преди 1989 г., но Иван Иванов направи убедителен образ.Следващите години са изключително натоварени за актьора. Почти по едно и също време се снима в три филма. Най-успешният от тях е „Комбина“. Заглавието измисля редакторът Георги Мишев, режисьор е Никола Рударов, който помага на Владимир Ганев в сценария.
Иван Иванов е служителят на МВР Христо, който под псевдонима Васил (Вас) се внедрява в „комбината“ – контрабанден канал за хероин от Близкия изток за САЩ, който преминава през България. По това време 30-годишният Иванов е истински български киноидеал. Ученички лепят снимката му в лексиконите си, а след „Комбина“ започват да му подражават тийнейджърите – имитират го като поведение и особено като прическа. Всички момчета от един клас във врачанска гимназия се подстригват като героя му Вас.

А в „Комбина“ Иван Иванов всъщност е с перука. По сценария той излиза от затвора и трябва да е остриган. Но по същото време се снима и в „Ударът“ на Борислав Шаралиев, където играе ролята на капитан Петър Илиев. Това е човекът, който на 8 срещу 9 септември 1944 г. осигурява превземането на военното министерство. И тъй като капитанът бил с хубав алаброс, не можело Иван да го играе остриган нула номер. Затова му изработват много специална перука.Готовият филм е харесан от киношефовете, но някои началници в МВР се обявяват против в него да се говори за „организирана престъпност“ и „канал за наркотици“. В България такива проблеми няма! „Не казвам, че ги има, това е художествена измислица. А и може утре да се появят, защо не примете филма като превантивна мярка“, съпротивлява се режисьорът Никола Рударов. И през ум не му минава какъв пророк всъщност ще се окаже.

На кинофестивала във Варна през 1982 г. филмът печели уникалната награда „За популярност сред зрителите“. Решено е да има продължение. В Лондон дори заснемат първите кадри от „Комбина 2“. Как офицерът от ДС Вас (Иван Иванов) идва със специална задача в чужбина. И тогава гръмва скандалът за участието на Сергей Антонов в атентатата срещу папа Йоан Павел Втори. Идва часът на противниците на „Комбина“.

Какви шпиони, какви контрабандни канали, я вижте какво говори светът за нас, вдигат аларма те. И проектът е спрян.В „Комбина“ Иван Иванов си партнира с 23-годишната Ваня Цветкова, станала известна с ролята си на Доротея във филма „Бариерата“. Двамата за втори път играят роля на млади хора, които се влюбват един в друг, но биват трагично разделени от смъртта.
Наред с „Комбина“ и „Ударът“ актьорът играе и в „Лавина“ на Ирина и Христо Пискови, който се снима почти две години – от есента на 1979 до лятото 1981 г. Там, затрупан от лавината, загива героят на Иван – Асен, в „Комбина“ куршум пронизва героинята на Ваня – Съни.
Иван и Ваня изиграха неосъществената си любов и в трети филм – в сниманата 20 години след „Комбина“ лента на Малина Петрова „Другият наш възможен живот“ (2004). По сценарий героят на Иванов трябва да се срещне с Христо Фотев. Поетът умира на третия ден от началото на снимките.

Но преди това във „Мярка за неотклонение“ (1983) Иван пак е нещо като „бунтовник без кауза“. Героят му се казва Траян, а трима души изнасилват красивата му приятелка Яна (Стефка Илиева). И той започва да отмъщава сам. Ликвидира първия, при опита да убие втория е заловен. Започва следствие, което търси отговор на въпроса как младият човек е стигнал до порочния кръг на насилието.Няма как популярността и талантът на актьора да не останат незабелязани и за така наречената работническа тема. Младият режисьор Емил Цанев го ангажира във филма си „Стената“.

Действието се развива на строежа на голям язовир, където Иванов е в ролята на инж. Марин Маринов. Той е носителят на новото и влиза в кинфликт с ръководителя Чичов (Георги Георгиев-Гец), който в името на крайната цел си позволява „някои нарушения на правилата“. В конфликта между двама положителни герои надделява по-положителният. Познайте кой…
Един от последните филми на Иван Иванов преди 10 ноември е „Мечтатели“ на режисьора Иван Андонов, в който пресъздава образа на Димитър Благоев. Ролята на съпругата му Вела Живкова-Благоева изпълнява Цветана Манева.

Авторите на филма са се изхитрили и проследяват само шест години от живота на създателя на социалистическото движение в България – от завръщането му от Петербург през 1885 г. до Бузлуджанския конгрес през 1891 г. Благоев и сподвижниците му още са романтици в преследването на идеала си и може и да станат симпатични на зрителите.

Иван Иванов убедително влиза в ролята на Дядото, играе сдържано и обрано, стои добре в двубоя си срещу началника на полицията Стаменов (Стефан Данаилов). На фестивала във Варна през 1987 г. Иван е отличан с наградата за най-добра мъжка роля.След 1989 г. актьорът изчезна и от екрана, и от житейската сцена. Затвори се в апартамента си близо до пазара „Иван Вазов“. Изглежда, се затвори и в себе си. Май най-добре се чувстваше в с. Оборище, онова, бунтовното през април 1876 г. Навлезе в някаква дълга творческа пауза, която притесни многобройните му почитатели. Не даваше интервюта.

„Не съм се скрил – проговори той през 1997 г. – Просто няма кино и аз направих своя категоричен избор…“ Каза го въпреки участието си в тв сериала „Гори, гори, огънче“ (1994) и „Трафик“ (1995). И двата доста спорни, за да не кажа слаби. Изглежда, след участието си в „Кървав спорт 4“ е разбрал, че няма смисъл да харчи таланта си за „няколко долара повече“ в американски бози.

Каза още, че предпочита да пише, вместо да хленчи. И започна да издава книги: „Този живот – онзи живот“, „Отговори“, „Добре дошъл у дома“, „Живот“. Снима се и в няколко филма – „Стъклени топчета“, (1999), „Наблюдателят“ (2001), „Асистентът“ (2002), тв сериалите „Едно дете в повече“ (2004) и „Врабците през октомври“ (2007)…
А в редките си интервюта през годините с различни думи и метафори внушава: „Бог е любов. Толкова ми е кеф, че съм жив. По-голямо чудо от това няма – едновременно е красиво и тъжно. Животът е любов и болка…“

Автор: Пенчо Ковачев
24chasa.bg

На тиха софийска улица пристига снимачна група и започва да разтоварва екипировката си и да подготвя „терена” за снимки. Постепенно наоколо се натрупват любопитни. Ще се снима 124-ти кадър на бъдещия филм – кратък диалог между главните герои. Многократното преснимане на тази сцена става повод за разкриване на взаимоотношенията между актьорите, режисьора, сценариста и другите членове на екипа. Всеки от тях се раздвоява между работата си по филма и всекидневните си проблеми в реалния живот. Най-после кадърът е заснет. Екипът прибира техниката и си тръгва.
Сценарий: Валери Петров
Режисьор: Борислав Шаралиев
Оператор: Атанас Тасев
Музика: Милчо Левиев
Продукция: Българска телевизия
В ролите: Гинка Станчева, Апостол Карамитев, Евстати Стратев, Васил Цонев, Янко Янков, Никола Рударов

Безброй са жените, въздишали по магнетичния чар на Апостол Карамитев, още толкова са се чудели как този изключително красив актьор остава (сравнително) верен на талантливата си, но далеч не вдъхновяващо привлекателна съпруга Маргарита Дупаринова. 

Той отбива с обезоръжаваща усмивка атаките на напористите дами и продължава с широката си крачка към репетиция в Народния театър, часове в театралната академия, където преподава и успява да открадне час-два да си поиграе с децата си, да ги нахрани и да изслуша болките и хвалбите им.

Малцина знаят, че преди брака с Дупаринова Карамитев е бил сгоден за своя съученичка от италианската гимназия в Бургас. Тя се казва Магда. Писателят Станко Михайлов я описва като „омайващо чаровна и пренаситена с духовно обаяние, със съвършени телесни форми, дъхаща на скромност, доброта и нежност, облечена най-изискано за времето въпреки следвоенния период“.

Магда и Чочо, както всички наричат Апостол на галено, са ученическа любов

Тя е от скромно учителско семейство, а неговият баща е хамалин на пристанището, но родителите им дават мило и драго децата им да завършат италианското училище. На една екскурзия до Рим юношите признават чувствата си. След завършването на гимназия, за да успокоят родителите си, влюбените се сгодяват.

За да угоди на баща си, който с каруцата изкарвал прехраната на Апостол и двамата му братя, бъдещият актьор записва право в Софийския университет, но тайно започва да посещава и театралната школа. Магда пък отива на санаториум да укрепва слабите си дробове, но в любовните си писма си обещават да заживеят заедно. Студентската квартира на Карамитев е приземна стаичка зад Женския пазар, но на двамата им се струва дворец. Годениците са щастливи въпреки бедността.

Идилията е брутално прекъсната от смъртта на Магда. Близки до влюбените обаче твърдят, че това не е цялата истина. Според една от версиите приятелят на Карамитев, актьорът Георги Попов-Попето му признал, че също е влюбен в красивата бургазлийка. Апостол започва да ревнува от всеки жест на любезност към конкурента си от страна на годеницата му. Един ден си събира багажа и ядосан напуска. Магда се поболява от мъка, туберкулозата й ескалира и тя умира. Писателят Станко Михайлов обаче се кълне, че причината за смъртта й е вероломството на годеника й.

„Магда и Апостол вече се тъкмели за сватбения ден, когато се разиграла трагедията. Според общата ни приятелка Маргарита приятелят на Апостол – колегата му Георги Попов, признал пред него, че бил влюбен в годеницата му.

А Апостол само това чакал да чуе, защото търсел начин да се раздели с Магда. Станал вече известен, ценен и обичан артист, а на всичко отгоре и неспасяемо преследван от жените. Откривали се нови житейски и творчески простори, каквито с Магда очевидно считал, че не може да има. Та, с две думи, взел да се чуди как да се отърве от сватбата.

А Магда беше самата святост от женска красота, доброта, възпитание, честност и всеотдайност. Кусур не можеше да й се намери.

И тогава двамата с Попето измислили: Апостол да излезе по работа, а Попето да остане при Магда уж за компания. През това време обаче Попето трябвало незабележимо от Магда да заключи вратата на къщата и подир половин час Апостол да ги завари в стаята „заключени“. Така и станало. Апостол се върнал и понечил да влезе. Като намерил вратата заключена според уговорката, започнал да тропа, да крещи и да чупи прозорците, обвинявайки, че Магда му изневерила с първия му приятел, който пък го унижил с предателството си към него. Грабнал си куфара и напуснал дома, а след него Магда се строполила от сполетелия я ужас. Мигом заболява и след 42 дни умира в мъки и агония от скоротечна туберкулоза“, завършва Станко Михайлов.

Каквато и да е истината, след злополучния годеж Апостол Карамитев става един от най-популярните актьори. Снимките му се продават по стрелбищата, девойки обикалят тичешком целия квартал, за да се разминат още веднъж с него на улицата. В Народния театър получава купища любовни писма. Според една поетична легенда, когато излиянията в пликове станали два куфара, актьорът ги дал на Николай Лилиев (по онова време драматург на Народния театър). Писателят пожелал да се зареди с вдъховение от любовните писма, защото си нямал свои. Мълви се, че дори Лилиев получил инфаркт, четейки горещите редове.

За всеобща изненада любимецът на дамите се влюбва в две години по-възрастната си колежка Маргарита Дупаринова. Тя е завършила Американския колеж, т.е. също като него има „черна точка“ от буржоазно образование, но пък на две годинки е останала сираче. Баща й е земеделският лидер Спас Дупаринов. В негова памет тя записва първо Агрономическия факултет и по онова време е влюбена в Лалю Ганчев, бъдещ посланик в Скандинавия, баща на Вера и Васа Ганчеви. Влече нието на Дупаринова към театъра обаче надделява.

Мнозина смятат, че любовта на Маргарита и Апостол е избуяла на репетициите на „Ромео и Жулиета“. Самата Дупаринова разказва друго: „Как се запознахме? В радиото. Апостол все еше, като казваше, че аз се качвала пред него по стълбата (беше вече студент във ВИТИЗ) и като гледал как движа ханша (той го казваше с малко думи, имаше навик понякога да ги употребява), това го привлякло и много ме харесал. Но си спомням, че започвахме репетициите за масовите сцени във „Фуенте Овехуна“. Беше с две години по-млад от мен. Дойде в театъра по-късно, защото е бил на фронта в Унгария по време на войната, после е учил в театралната школа и т.н. Когато го видях за първи път, имах чувството, че пред очите ми оживява.самият Давид на Микеланджело

Защо съм се влюбила? Че кой не е бил влюбен в Апостол Карамитев?! Даже и животните го обожаваха.“Истинска истерия Карамитев предизвиква в ролята на Ромео. Партнира му 40-годишната, но крехка и изящна Ирина Тасева, която се дублира със завладяващата Мила Павлова. Маргарита Дупаринова е разпределена в ролята на дойката.

Мила забременява с дъщеря си и се налага бъдещата съпруга на Апостол бързо да поеме ролята на Жулиета. Истински късмет, защото тайно е мечтала за нея и знае текста наизуст. Е, ковчегът не е пригоден за високата й фигура и краката й стърчат

но пък е истински близо до Апостол. Любовта от сцената преминава в живота и на 21 август 1948 г. Карамитев й поднася сребърна годежна халка сред декорите на „Ромео и Жулиета“ в Народния театър. Сватбата също е на сцената. Напук на прогнозите за кратък семеен бракът им е спокоен и щастлив въпреки настъпателните почитателки. От тях най-горко страда съпругата Маргарита Дупаринова - обиждат я по телефона, атакуват я на улицата, твърдят, че са бременни от Карамитев.

Популярността му, избухнала с ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“, ескалира с филмите „Любимец 13“, „Специалист по всичко“... Някои го гледат десетки пъти в Шекспировата любовна история. Заради него се изкупуват и билетите за „Дон Карлос“, „В полите на Витоша“, „Маскарад“, „Двама на люлката“... „Жените бяха луди по него. Луди, луууди! И не само ученичките...“, споделя Гинка Станчева, снимала се в няколко филма с Карамитев.

„Понякога ме болеше, че Апостол има толкова почитателки“, разкрива години след смъртта му вдовицата му Маргарита. Единствената болка на актьорите била, че не можели да създадат дете. Когато успява да зачене, Дупаринова ражда един след друг дъщерята Маргарита и сина Момчил. Двамата заедно решили да кръстят първородното си дете на единия от тях в зависимост от пола, докато името на сина измислил Апостол. Бременната Дупаринова била на турне с пиесата „Идеалният мъж“ от Оскар Уайлд. Апостол й писал, чеако роди момче, ще трябва да го кръстят Момчил, защото няма по-мъжко име от това. Бащата е толкова привързан към децата си, че тича от репетиция в театъра към къщи, за да учи с тях уроците им, да види дали са се нахранили и да ги погали, разказва Михаил Топалов.

Градска легенда е, че столична гадателка „видяла“, че Карамитев е астрален близнак с френския киноактьор Жерар Филип

Тя му предсказала същия живот - ранна слава, безброй почитателки, само един брак и ранна смърт. В голяма степен съдбата на Апостол Карамитев повтаря тази на Жерар Филип. Българинът си отива в късната есен на 1973 г. от рак на черния дроб и въпреки неистовите си усилия не успява да завърши последния си филм „Сватбите на Йоан Асен Втори“. Единственият на снимачната площадка, който знае за болестта му, е режисьорът Вили Цанков. За да съхрани заснетите кадри с големия актьор, постановчикът решава Коста Цонев да заснеме последните сцени. В началото на филма той казва: „Ще поискам от вас със силата на вашата фантазия да превърнете фиданката на моя талант в гората на Апостол Карамитев.“

Незабравимият Ромео си отива едва на 50 години, с което изпълнява заканата си пред писателя Светослав Минков: „Аз не мисля да остарявам. Искам да умра млад, красив, весел, интересен! Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите.“

Грехът на жена му

„Имам само един грях към Апостол. През целия ни семеен живот не намерих време от работа, репетиции и представления да се науча да правя пица. А толкова ме молеше. Беше опитал в Италия и нали идваше от бедно семейство, вечно беше гладен.

По-късно направих хиляди пици - в негова памет, но той вече не беше между живите“, признава Маргарита Дупаринова. Тя чак в края на живота си споделя, че след Карамитев има още един брак, кратък и неуспешен, с речен капитан.

Източник:epicenter.bg

Семейството се суети около новата кола и потегля на първия излет с нея. Малкият Ваньо (Олег Ковачев) бъбри весело, но бащата (Цвятко Николов) го срязва. Майката (Мария Русалиева) слага трапеза на открито, но в този момент колата потегля по наклона. Уплахата им, че малкият е вътре, отминава - палавникът изскача от храстите. Ваньо често играе сред блоковете с дървени мечове и картонена рицарска броня и постепенно се сблъсква с живота на възрастните. Неговата учителка (Таня Масалитинова) идва при баща му, началник в министерството, със справедлива молба, но той я отпраща. Момчето е смутено от разговора между родителите - защо не се застъпват за правдата? То се чувства самотно и все по-чуждо у дома и разговаря на ум с единствения човек, на когото се доверява - вуйчото (Апостол Карамитев). Когато той го взема на разходка, детето е щастливо. Двамата надникват в печатницата на вестник, на репетиция в театъра, отиват на интересен филм. Вуйчо Георги не прекъсва думите и въпросите на Ваньо, отнася се към него със сериозност. И когато се прибира вкъщи, момчето притиска до себе си кристала, подарен от вуйчото, за да го показва като чудо.
„Рицар без броня“ е български игрален филм (семеен, драма) от 1966 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Валери Петров. Оператор е Атанас Тасев. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ