Чудите се дали на салатата от варени яйца да сложите магданоз или пелин? Сетим (Луи дьо Фюнес) има категоричен отговор на този въпрос – пелин. Той е собственик на голям ресторант и перфекционист в работа си. Ако клиент се е покапал – притичват му се на помощ четирима келнери с бели кърпи и започват да го чистят. Ако някой е чул, че виното към храната е безплатно – то за него наистина ще е безплатно.Но най-смешният салонен управител се зъбърква в опасна каша с мафията. Преследват го и терористи, и полицаи. Сценаристи са Жан Ален и самият Луи Дьо Фюнес.
- юли 28, 2016
- Admin
- Любопитно, Статии-Любопитно
- No comments
Алф е роден на 28 октомври 1756 година. Гордън Шамуей (известен на Земята като Алф) е кръстен на баба си Гордън – една от малкото жени на Мелмак, които могат да цепят дърва с уста. Като дете Алф преживява тежка травма на главата, след като, докато мете шума, пада от дървото. Алф посещава колеж 63 години, следвайки (и почти завършвайки) психология и пешеходство. Гордън може да се оригва на три езика.
На Мелмак младият Шамуей сменя множество професии – работи за кратко като фотомодел, проваля се като stand-up комедиант (от този период е и знаменитата шега “Можеш да издухаш конкуренцията, можеш да си издухаш и носа, но не можеш да намериш рима на “ъглошлайф”!”). Опитва силите си като дилър на популярните автомобили “Флегма”, след което се преквалифицира в професионален играч на буилабейзбол. Тази игра много прилича на земния бейзбол, с незначителната разлика, че вместо бухалки се използват парчета риба. Алф изкарва прехраната си на игрището почти век като препъвач. Накрая отива на служба в Орбиталната гвардия като отговорник по поддръжка на санитарните възли. Там го обучават да управлява патрулен кораб и да стреля с бластер.
Алф има полусестра, която се казва Даян. Тя е била прочута певица. Дебютният ? албум е със заглавие „Обичай ме или ще се изплюя на моравата ти“. Бащата на Алф се казва Боб, но го наричали Бо за по-кратко. Той има добро чувство за хумор и прави чудесна имитация на сирене фета.
Лелята на Алф се казва Юджийн и е била прочута танцьорка. Тя е участвала в мелмакското денс шоу „Танцувам по-бързо, отколкото ми се иска“. Гумър, чичото на Алф, е известен мелмакски актьор със запомнящи се роли в класиките “Котка върху горещ ламаринен поднос”, “Отнесени от рибата” и “Близки свещи от най-лош вид”. Когато е на 173 години, доведеният му чичо Хораций изумява медицинската общност чрез измислянето на нов метод за оправяне на счупен крак, състоящ се в използването на парче телешко месо и малък ремък. За съжаление тази комбинация работи само в четвъртък.
Преди дипломирането си студентите на Мелмак трябва да втрият смокини по венците си. На планетата размазването на мазнина върху коляното на някого е най-висшата форма на комплимент. Поздравът „Приятен ден“ пък се наказва със смърт. На Мелмак джуджетата не плащат наем, а да танцуваш с пощальона е федерално престъпление. Жителите на Мелмак играят шах, обути в метални ботуши.
Мелмакската извара може да се използва и като слушалки, някои храни могат да скачат на въже, а 7 от над 200 адвокати на Мелмак са алергични към хляб. На Мелмак всички оранжеви храни трябва да започват с буквата „Т“.
Мелмакските цветя се потят, но за сметка на това на планетата не е позволено да се танцува с плодове.
Мелмакските прасета могат да пишат думата „сироп“, а дървесните ленивци умеят да плетат. Мелмакските мишки реално могат да карат колело, въпреки че никога не са го правели.
На Мелмак младият Шамуей сменя множество професии – работи за кратко като фотомодел, проваля се като stand-up комедиант (от този период е и знаменитата шега “Можеш да издухаш конкуренцията, можеш да си издухаш и носа, но не можеш да намериш рима на “ъглошлайф”!”). Опитва силите си като дилър на популярните автомобили “Флегма”, след което се преквалифицира в професионален играч на буилабейзбол. Тази игра много прилича на земния бейзбол, с незначителната разлика, че вместо бухалки се използват парчета риба. Алф изкарва прехраната си на игрището почти век като препъвач. Накрая отива на служба в Орбиталната гвардия като отговорник по поддръжка на санитарните възли. Там го обучават да управлява патрулен кораб и да стреля с бластер.
Алф има полусестра, която се казва Даян. Тя е била прочута певица. Дебютният ? албум е със заглавие „Обичай ме или ще се изплюя на моравата ти“. Бащата на Алф се казва Боб, но го наричали Бо за по-кратко. Той има добро чувство за хумор и прави чудесна имитация на сирене фета.
Лелята на Алф се казва Юджийн и е била прочута танцьорка. Тя е участвала в мелмакското денс шоу „Танцувам по-бързо, отколкото ми се иска“. Гумър, чичото на Алф, е известен мелмакски актьор със запомнящи се роли в класиките “Котка върху горещ ламаринен поднос”, “Отнесени от рибата” и “Близки свещи от най-лош вид”. Когато е на 173 години, доведеният му чичо Хораций изумява медицинската общност чрез измислянето на нов метод за оправяне на счупен крак, състоящ се в използването на парче телешко месо и малък ремък. За съжаление тази комбинация работи само в четвъртък.
Преди дипломирането си студентите на Мелмак трябва да втрият смокини по венците си. На планетата размазването на мазнина върху коляното на някого е най-висшата форма на комплимент. Поздравът „Приятен ден“ пък се наказва със смърт. На Мелмак джуджетата не плащат наем, а да танцуваш с пощальона е федерално престъпление. Жителите на Мелмак играят шах, обути в метални ботуши.
Мелмакската извара може да се използва и като слушалки, някои храни могат да скачат на въже, а 7 от над 200 адвокати на Мелмак са алергични към хляб. На Мелмак всички оранжеви храни трябва да започват с буквата „Т“.
Мелмакските цветя се потят, но за сметка на това на планетата не е позволено да се танцува с плодове.
Мелмакските прасета могат да пишат думата „сироп“, а дървесните ленивци умеят да плетат. Мелмакските мишки реално могат да карат колело, въпреки че никога не са го правели.
- юли 25, 2016
- Admin
- Чужди филми
- No comments
Режисьор :Алан Паркър
Участват : Брад Дейвис, Айрийн Миракъл, Джон Хърт, Бо Хопкинс, Ранди Куейд и др.
Държава : Англия, САЩ
Година : 1978
Жанр : Криминален, Трилър, Драма
Резюме : През 1970 година американецът Били Хейс е заловен на летището в Истанбул с 2 кг хашиш. Турският съд решава да го превърне в пример за назидание, осъждайки го на четири години в турски затвор. Впоследствие присъдата е променена, несправедливо удължена и непропорционално голяма спрямо извършеното престъпление. Първоначално сломен, в голяма степен оскотял от зверската обстановка, Били въпреки всичко не губи кураж. Хейс има две възможности: да разчита на пледоариите на адвоката, усилията на семейството и подкрепата на американското правителство или... да хване "среднощния експрес"....
Подложен на невъобразима бруталност и насилие, през 1975 година Били хейс успява да избяга, разкривайки чудовишната действителност в турските затвори...
Независимо от противоречивите оценки за филма като една от силните драми в историята на киното или като манипулация с цел постигане на желания ефект, едно е безспорно - въздействието е изключително. Доказателство за могъщата и опасна комбинация от два таланта, събрани заедно - Оливър Стоун и Алън Паркър. Писхологическият портрет на Уилям Хейс, пресъздаден от покойния Брад Дейвис и поддържащата роля на Джон Хърт като затворника-ветеран са върхове в актьорското изкуство.
Участват : Брад Дейвис, Айрийн Миракъл, Джон Хърт, Бо Хопкинс, Ранди Куейд и др.
Държава : Англия, САЩ
Година : 1978
Жанр : Криминален, Трилър, Драма
Резюме : През 1970 година американецът Били Хейс е заловен на летището в Истанбул с 2 кг хашиш. Турският съд решава да го превърне в пример за назидание, осъждайки го на четири години в турски затвор. Впоследствие присъдата е променена, несправедливо удължена и непропорционално голяма спрямо извършеното престъпление. Първоначално сломен, в голяма степен оскотял от зверската обстановка, Били въпреки всичко не губи кураж. Хейс има две възможности: да разчита на пледоариите на адвоката, усилията на семейството и подкрепата на американското правителство или... да хване "среднощния експрес"....
Подложен на невъобразима бруталност и насилие, през 1975 година Били хейс успява да избяга, разкривайки чудовишната действителност в турските затвори...
Независимо от противоречивите оценки за филма като една от силните драми в историята на киното или като манипулация с цел постигане на желания ефект, едно е безспорно - въздействието е изключително. Доказателство за могъщата и опасна комбинация от два таланта, събрани заедно - Оливър Стоун и Алън Паркър. Писхологическият портрет на Уилям Хейс, пресъздаден от покойния Брад Дейвис и поддържащата роля на Джон Хърт като затворника-ветеран са върхове в актьорското изкуство.
- юли 25, 2016
- Admin
- Чужди филми
- No comments
Режисьор: Стивън Спилбърг
В ролите: Харисън Форд, Карън Алън, Пол Фрийман, Роналд Лейси, Джон Рис-Дейвис, Денхълм Елиът, Алфред Молина, Улф Келер, Антъни Хигинс, Вик Таблиан, Дон Фелоус, Уилям Хууткинс, Бил Реймболд, Фред Сьоренсон, Патрик Дъркин и други.
Американският археолог Индиана Джоунс е изпратен от своето правителство в надпревара с нацистите, за да открие безценния ковчег на завета - Свещения кивот, съдържащ останките от плочите, върху които Бог е написал своите заповеди.
ПОХИТИТЕЛИ НА ИЗЧЕЗНАЛИЯ КИВОТ завладява с изключителното въображение и невероятните приключения. Направен с такава виртуозност и очарование, че се е превърнал в класика и модел за приключенски филм.
В ролите: Харисън Форд, Карън Алън, Пол Фрийман, Роналд Лейси, Джон Рис-Дейвис, Денхълм Елиът, Алфред Молина, Улф Келер, Антъни Хигинс, Вик Таблиан, Дон Фелоус, Уилям Хууткинс, Бил Реймболд, Фред Сьоренсон, Патрик Дъркин и други.
Американският археолог Индиана Джоунс е изпратен от своето правителство в надпревара с нацистите, за да открие безценния ковчег на завета - Свещения кивот, съдържащ останките от плочите, върху които Бог е написал своите заповеди.
ПОХИТИТЕЛИ НА ИЗЧЕЗНАЛИЯ КИВОТ завладява с изключителното въображение и невероятните приключения. Направен с такава виртуозност и очарование, че се е превърнал в класика и модел за приключенски филм.
- юли 24, 2016
- Admin
- Чужди филми
- No comments
Писан и пренаписван в продължение на десетилетие, и после заснет от 32-ма различни оператори, със записан звук чрез микрофони, залепени отстрани на главата на главния си актьор, "Непослушният Бъби" се превръща в култова кинолегенда. Но не техническите достижения на режисьора Ролф де Хеер са това, което предизвиква интереса на всички - поне не и в началото - а историята му за мъж с психично увреждане, който излиза на свобода, след като е бил затворен в мръсен апартамент през първите 35 години от живота си. Бъби убива майка си и нейния любовник с пластмасово фолио, после си избира за жертва семейната котка.
Сцената, показваща убийството й, се оказва изключително скандална. Коалиция за защита на правата на животните в Италия прави опит да бойкотира австралийските продукти, а въпросната сцена е премахната във версията за Великобритания, където тя е в конфликт със Закона за правата на животните в киното, приет през 1937 г.
Сцената, показваща убийството й, се оказва изключително скандална. Коалиция за защита на правата на животните в Италия прави опит да бойкотира австралийските продукти, а въпросната сцена е премахната във версията за Великобритания, където тя е в конфликт със Закона за правата на животните в киното, приет през 1937 г.
- юли 24, 2016
- Admin
- Чужди филми
- No comments
Историята как неловък австралийски актьор на име Яху Сириъс изведнъж постига международна слава - подобно на името на този актьор и режисьор - е донякъде странна. Филмът, който превръща Сириъс в международна звезда, е "Младият Айнщайн", глуповата комедия, която представя прочутия изобретател като свирещ на цигулка тасманиец, който разделя атома, за да газира бирата си. С почти никакъв предишен опит, Сириъс някак успява да си издейства бюджет от няколко милиона долара, с които режисира, продуцира и играе главната роля във филма, на който освен другото е и съсценарист.
Когато "Младият Айнщайн" се превръща в тотален хит, Сириъс заминава за САЩ, където ексцентрикът с щръкнала във всички посоки прическа става медийна сензация, появява се на корицата на списание Time и води собствено шоу в праймтайма на MTV.
Когато "Младият Айнщайн" се превръща в тотален хит, Сириъс заминава за САЩ, където ексцентрикът с щръкнала във всички посоки прическа става медийна сензация, появява се на корицата на списание Time и води собствено шоу в праймтайма на MTV.
- юли 24, 2016
- Admin
- Чужди филми
- No comments
И до наши дни остават въпроси до каква степен е правдива красивата и емоционално наситена историческа драма на Питър Уиър, разказваща историята на група ученички в частно училище, изчезнали по време на експозиция до едноименното място във Виктория. Сюрреалистичният късометражен филм на Уиър започва с текст, оповестяващ, че ученичките са изчезнали безследно.
"Пикник при Хенгинг Рок" (и книгата, на която е базиран) са измислени, но мястото на събитията се превръща в международна туристическа дестинация и легендата се запазва за дълго. Освен че е един от най-харесваните австралийски филми, "Пикник при Хенгинг Рок" се прочува като една от определящите творби на австралийската "нова вълна": движение на сложни и радващи се на одобрението на критиците филми (сред които са и Walkabout, Sunday Too Far Away и My Brilliant Career), които се появяват през 70-те години, съживявайки местната индустрия и поставяйки Австралия на глобалната филмова карта - особено на престижни кинофестивали като Кан.
"Пикник при Хенгинг Рок" (и книгата, на която е базиран) са измислени, но мястото на събитията се превръща в международна туристическа дестинация и легендата се запазва за дълго. Освен че е един от най-харесваните австралийски филми, "Пикник при Хенгинг Рок" се прочува като една от определящите творби на австралийската "нова вълна": движение на сложни и радващи се на одобрението на критиците филми (сред които са и Walkabout, Sunday Too Far Away и My Brilliant Career), които се появяват през 70-те години, съживявайки местната индустрия и поставяйки Австралия на глобалната филмова карта - особено на престижни кинофестивали като Кан.
- юли 24, 2016
- Admin
- Чужди филми
- No comments
Ако изречете думите "кучето динго отнесе бебето ми!", зрителите навсякъде по света ще се сетят от кой филм е отправката. Истинската история на Линди Чембърлейн и дъщеря й Азария (която изчезва от къмпинг край Улуру в Северната територия през 1980 г.) омагьосва австралийците и се превръща в международна тема за дискусии - донякъде и заради филма на Фред Скепизи "Evil Angels", който в САЩ и Европа излиза под названието "Вик в мрака".
Партнирайки на Сам Нийл, Мерил Стрийп изиграва безупречно ролята си като емоционално неподатливата Чембърлейн, която е осъдена за убийство, но впоследствие е оправдана. Стрийп е номинирана за "Оскар" (което е осмата й номинация), но губи от Джоди Фостър за "Обвинената".
Партнирайки на Сам Нийл, Мерил Стрийп изиграва безупречно ролята си като емоционално неподатливата Чембърлейн, която е осъдена за убийство, но впоследствие е оправдана. Стрийп е номинирана за "Оскар" (което е осмата й номинация), но губи от Джоди Фостър за "Обвинената".
- юли 24, 2016
- Admin
- Чужди филми
- No comments
Най-новата част от поредицата на Джордж Милър за свят, поел в погрешна посока: "Лудия Макс: пътят на яростта", е блокбъстър за $150 млн., който ще се превърне в един от най-одобряваните от критиците екшън филми на десетилетието. Оригиналът от 1979, който стартира кариерата на Милъри изстреля Мел Гибсън под светлините на световните прожектори, има доста по-евтина история в духа на "направи си сам".
Оригиналът на Милър включва поразителни сцени - от интуитивни кадри ниско до земята, до самите автомобили, включително емблематичния Interceptor на Макс - но е заснет с бюджет около 350 000 австралийски долара (около $270 000). Някои от членовете на екипа са получили буквално заплащане под формата на бира, част от реквизита е бил "заимстван" без разрешение, а закони (от рода на лимитите на скоростта по пътищата) са били безцеремонно нарушавани. Суровата и силно стилизирана естетика на "Лудия Макс" предизвиква завистта на екшън режисьорите по цял свят. След като събира около $100 млн. международен боксофис, той става най-печелившият художествен филм в историята - титла, която в крайна сметка му е отнета през 1999 от "Проклятието Блеър".
Оригиналът на Милър включва поразителни сцени - от интуитивни кадри ниско до земята, до самите автомобили, включително емблематичния Interceptor на Макс - но е заснет с бюджет около 350 000 австралийски долара (около $270 000). Някои от членовете на екипа са получили буквално заплащане под формата на бира, част от реквизита е бил "заимстван" без разрешение, а закони (от рода на лимитите на скоростта по пътищата) са били безцеремонно нарушавани. Суровата и силно стилизирана естетика на "Лудия Макс" предизвиква завистта на екшън режисьорите по цял свят. След като събира около $100 млн. международен боксофис, той става най-печелившият художествен филм в историята - титла, която в крайна сметка му е отнета през 1999 от "Проклятието Блеър".
- юли 24, 2016
- Admin
- Чужди филми
- No comments
Фундаментален филм, пренесъл дискусията по ЛГБТ темите до масовата аудитория, колоритният филм на Стивън Елиът избира британския актьор Терънс Стамп в много различно от типичното му амплоа, превръщайки го в транссексуална жена на пътешествие с двама травестити (Хюго Уийвинг и Гай Пиърс).
Със самоироничен хумор и жива естетика, "Присила" заобикаля стереотипите, фокусирайки се върху хората, а не върху предубежденията, поне що се отнася до основните си герои - филмът предизвика гняв, защото показва филипинка по начин, който според някои е расистки. Класическият саундтрак на филма доведе до успешна и дълготрайна сценична адаптация, която се играе и досега, а сензационният, евтин гардероб спечели на дизайнерите на костюмите Тим Чапъл и Лизи Гардинър "Оскар".
Със самоироничен хумор и жива естетика, "Присила" заобикаля стереотипите, фокусирайки се върху хората, а не върху предубежденията, поне що се отнася до основните си герои - филмът предизвика гняв, защото показва филипинка по начин, който според някои е расистки. Класическият саундтрак на филма доведе до успешна и дълготрайна сценична адаптация, която се играе и досега, а сензационният, евтин гардероб спечели на дизайнерите на костюмите Тим Чапъл и Лизи Гардинър "Оскар".
- юли 24, 2016
- Admin
- Чужди филми
- No comments
През 1984, актьорът и комик Пол Хоган участва в австралийска туристическа кампания, която създава вече прочутия израз "скарида върху Барби". Две години по-късно тази реклама получава своеобразна адаптация под формата на пълнометражен филм - комедията на Питър Фейман за чувстващ се като извадена от водата риба Дънди Крокодила, подобен на Тарзан мъжкар (Хоган), който се влюбва в американска журналистка и се затруднява с адаптацията към живота в САЩ, когато посещава Ню Йорк. Носещият шапка акубра, размахващ нож и шегуващ се простодушен австралиец се оказва невероятно популярен в международния боксофис.
"Дънди Крокодила" натрупва много хитови достижения, включително второ място след "Топ Гън" в класацията за най-печеливши филми в Америка през 1986 г. Той остава най-успешната в комерсиален план австралийска продукция и в страната, и в чужбина, и за добро или лошо е определящ за утвърждаването на възприятията за страната като екзотично затънтено място, а обитателите й като груби простаци.
- юли 23, 2016
- Admin
- Чужди филми
- No comments
Резюме : Шарл Дюшмен е известен, ценен в гилдията кулинарен критик и изискан гастроном. Той подготвя новия си "вкусов" пътеводител. Заедно със сина си Жерар, чиято тайна мечта е да бъде клоун, обикалят ресторанти и събират впечатления... Понякога на Дюшмен му се налага да се маскира дори като жена, за да събира информация за отбрани ястия в известни ресторанти без да го познаят. Той започва безмилостна битка с производителя на полуфабрикати и собственик на ресторанти за бързо хранене Жак Трикател. Неговите бързоприготвящи се, но и бързоразвалящи се "гозби" са заплаха за изисканата френска кухня, извоювала си през вековете световна слава. Но по-страшната заплаха за Дюшмен го връхлита неочаквано...
- юли 23, 2016
- Admin
- Чужди филми
- No comments
Описание: Полицаят от Сен Тропе" (1964 г.), в който героят е произведен в старши сержант и напуска селцето в Прованса, за да заеме новия си пост в средиземноморския курорт. Палавата му дъщеря Никол тръгва с него и скоро си намира доста приятели сред курортистите. Докато Крюшо и хората му ловят нудисти по плажа, тя се представя за дъщеря на милиардер, който всъщност е шеф на банда крадци,
отмъкнали картина на Рембранд.
отмъкнали картина на Рембранд.
- юли 22, 2016
- Admin
- Статии-Любопитно
- No comments
На 20 септември, през 1934 г. в сърцето на Италия, Рим, се ражда София Вилани Шиколоне. Не след дълго светът ще научи за нея, но под името София Лорен.
Актрисата с неувяхваща красота и женственост. Символ на италианската жена - красива, жизнена, емоционална. София Лорен е и класически пример за семейно задружност и вярност - през 1966 г. се омъжва за Карло Понти и до самата му смърт през 2007 г. те остават заедно.
София Лорен има богата кариера, две награди Оскар, през 1961 г. за "Чочарка" - първият Оскар, присъден на неанглоезичен филм. Режисьор на филма е Виторио де Сика, с който имат дългогодишно сътрудничество, дало плод на 14 от най-добрите им филми. През 1991 г. печели и почетен Оскар за цялостно творчество. През годините тя получава много награди от всички големи фестивали, но никога това не е бил във фокуса й.
София Лорен е вярна на живия живот, не на славата. Тя не е примадона и просто поредната голяма звезда от златните години на киното. Тя е жена в пълния смисъл на думата, с пълнокръвен живот - бедно и трудно детство, преживява стоически войната с всичките й кошмари, последвалата слава е само част от професията й.
На първо място за София Лорен е нейното семейство. Доказва го с дългогодишния си брак, един от малкото в света на киното, където подобно на роли, така се сменят и любови. След раждането на първия й син през 1968 г. тя намалява значително обема на работа, продължава да снима само в Италия, за да е близо до него и до братчето му, което ражда 5 години по-късно.
Актрисата с неувяхваща красота и женственост. Символ на италианската жена - красива, жизнена, емоционална. София Лорен е и класически пример за семейно задружност и вярност - през 1966 г. се омъжва за Карло Понти и до самата му смърт през 2007 г. те остават заедно.
София Лорен има богата кариера, две награди Оскар, през 1961 г. за "Чочарка" - първият Оскар, присъден на неанглоезичен филм. Режисьор на филма е Виторио де Сика, с който имат дългогодишно сътрудничество, дало плод на 14 от най-добрите им филми. През 1991 г. печели и почетен Оскар за цялостно творчество. През годините тя получава много награди от всички големи фестивали, но никога това не е бил във фокуса й.
София Лорен е вярна на живия живот, не на славата. Тя не е примадона и просто поредната голяма звезда от златните години на киното. Тя е жена в пълния смисъл на думата, с пълнокръвен живот - бедно и трудно детство, преживява стоически войната с всичките й кошмари, последвалата слава е само част от професията й.
На първо място за София Лорен е нейното семейство. Доказва го с дългогодишния си брак, един от малкото в света на киното, където подобно на роли, така се сменят и любови. След раждането на първия й син през 1968 г. тя намалява значително обема на работа, продължава да снима само в Италия, за да е близо до него и до братчето му, което ражда 5 години по-късно.
- юли 22, 2016
- Admin
- Статии-Любопитно
- No comments
Ален Делон е роден на 8 ноември 1935 в Со, буржоазно предградие на Париж. Името му е анаграма на “le don”, „дарбата”, и затова често се смята, че е псевдоним, но не е – това е рождената му фамилия, и подобно на тази на легендарния футболист Джордж Бест, е напълно заслужена. Ален е един от най-големите пичове на 20-21 век, мъжкар в киното и живота. И да сме актуални днес, ще припомним филмите му "За кожата на едно ченге" и "Дума на ченте".
Баща му Фабиен, който държи местното кино, е от корсикански произход, а майка му Едит е аптекарка. Развеждат се, когато Ален е едва тригодишен. Момчето така и не успява да се сближи с пастрока си, някакъв месар на име Пол Булон, и впоследствие, преди окончателно да спре да дава интервюта, темата за душевната рана от бягството на родния му баща изниква постоянно. Интересното е, че години по-късно Делон ще направи нещо подобно – през 1962 певицата Криста Пефген, по-известна като Нико (пяла е с митичната група Велвет Ъндърграунд), ражда син и започва да твърди, че бащата е Ален Делон. Актьорът никога не е признавал официално бащинството, въпреки че само един поглед към сините очи и лицето на синчето Арон не оставя и капчица съмнение кой е бащата. Дори Едит Булон, майката на актьора, категорично твърди, че именно той е таткото. Тя впоследствие осиновява и отглежда Арон, след като Нико пропада в бездната на хероиновата зависимост. Тежкият характер на Ален Делон и тук си казва думата: заради осиновяването той прекратява абсолютно всякакви контакти с родната си майка; ще се смили да отиде да я види едва 30 години по-късно, през 1995, на смъртния й одър.
Делон е твърдоглав от детинство
– постоянно го изключват от училище за бунтарско поведение и незачитане на по-възрастните. Оттогава започват и проблемите му със закона. По-късно постъпва в армията и го пращат радист в Индокитай (по това време все още колонизиран от Франция); уволняват го, след като открадва военен джип и прекарва 20тия си рожден ден в затвора. Когато се връща в родината през 1956, лежи още месец зад решетките в Тулон, този път за кражба на пистолет. Делон заживява край Пигал, парижкия квартал на проститутките, където, по собствените му думи, се прехранвал „благодарение на красивия си външен вид”, т.е. има сериозно подозрение, че е бил мъжка проститутка. Някъде по това време става едва ли не пръв приятел с братя Герини, лидери на тогавашната марсилска мафия.
Делон влиза в киното чрез една своя любовница
– актрисата Брижит Обер, най-известна с ролята си в “Да заловиш крадец” на Алфред Хичкок. През май 1957 той се появява под ръка с нея на фестивала в Кан. Бъдещият актьор най-често носи кожено яке, имитирайки един от своите тогавашни идоли, Марлон Брандо във филма “Дивият”. Тъкмо в Кан, буквално на улицата, го забелязва импресариото Жорж Бом, който сключва договор с него и започва да го представлява. Интересното е, че малко след това един от големите холивудски продуценти тогава – Хенри Уилсън, съзира Делон и му предлага да отиде да гради кариера в Холивуд, но Делон отказва. Коментарът му за случая сочи що за огромно самочувствие има той още тогава: „Отказах, защото не ми се напускаше Франция. Пък и бях убеден, че рано или късно Холивуд отново ще ме моли да отида.” По това време Делон е абсолютно див и неконтролируем – освен редовните запои из парижките нощни заведения, той винаги носи в якето си пистолет, дори при един скандал с приятелката си Обер стреля по колата й. „Винаги е бил леко ненормален”, твърди по-късно приятелят му и колега Жан-Клод Бриали.
Видът на Делон – нещо като красив бандит,
който те гледа настойчиво с пронизителносините си очи и като че ей сега ще те обере или дори убие – пасва идеално на киноекрана. Първата му голяма роля е в споменатия „Ярко слънце” – адаптация по същия роман на Патриша Хайсмит, по който в наши дни беше направен „Талантливият мистър Рипли” с Мат Деймън. В тогавашната версия тъкмо Делон е в ролята на Рипли, който убива красивия си богат другар, за да вземе самоличността му. Самият образ на героя Рипли изисква невероятно много аморалност, дива смелост и безпримерен егоизъм – така че няма по-подходяща личност от Делон, която да изиграе всички тези качества. Малко след филма Делон зарязва Брижит Обер заради друга актриса – прочутата красавица Роми Шнайдер. (По-късно, през 1969, двамата с Роми ще направят незабравими роли в „Басейнът” на Жак Дьоре.) Постепенно през 60те актьорът се превръща в една от най-големите звезди на френското кино, и се наслаждава докрай на славата си. След Роми завързва връзка с друга красавица – Франсин Канова, която скоро приема артистичното име Натали. Двамата се женят през 1964, а тя дебютира в киното край мъжа си в може би най-незабравимия му филм – „Самурай” (1967). След него Делон, вече прочут и с живота си на ръба, става направо жива легенда. И то не само във Франция, а и в Италия – където се снима заедно с Бърт Ланкастър в „Гепардът” на митичния Лукино Висконти. Междувременно не спира да парадира с приятелството си с лидерите на марсилската мафия; на няколко пъти е сниман от папараци в тяхната компания. Самоувереността му, че рано или късно ще превземе и Холивуд, обаче не се оправдава – той прави опит да пробие там през 1964 (тогава в Лос Анджелис се ражда и Антони, синът им с Натали), но тъй като така и не научава английски, не успява.
През 1968 се случва нещо, което затвърждава мрачните оттенъци на славата на Делон. На сметище край Париж е открит трупът на личния бодигард на актьора, млад красив сърбин на име Стефан Маркович, прострелян в главата. Запознават се още през 1963 на Лазурния бряг, представени един на друг от известния тогава сръбски плейбой Милош Милошевич. Именно Милош е свързан с официалната версия на полицията за смъртта на Стефан – малко по-рано е убита съпругата на актьора Мики Руни, с която Милош има връзка, и ченгетата решават, че убиецът е Стефан, който по-късно пък се самоубива от угризения. Има обаче и други версии. Намерени са писма на Маркович, в които той твърди, че животът му е в опасност, и ако нещо се случи с него, виновни 100% ще са „Ален Делон и Франсоа Маркантони” (той пък член на корсиканската мафия и приятел на Делон). Актьорът е разпитван дни наред, но така и не се открива негово участие в убийството. Въпреки това, благодарение на пресата, оттогава насетне името на Делон във Франция винаги подсъзнателно се свързва с тоя неразкрит случай и подозрението, че работата му не е била съвсем чиста. В жълтите вестници междувременно пък се появява теорията, че Делон и Маркантони са очистили Маркович, защото е притежавал снимки от групови техни оргии с много известни жени и мъже, някои от които – високо в политиката (споменава се дори съпругата на президента Жорж Помпиду).
През 70-те Делон окончателно се отдава на разврат.
Единствената му по-сериозна връзка е с актрисата Мирей Дарк; по-късно апетитът му за красавици не само не увяхва, ами продължава с Ан Парийо (много известна актриса през 80-те, покъсно изигра Никита във филма на Люк Бесон) и Катрин, съпругата на пилота от Формула 1 Дидие Пирони. В началото на 90-те Ален е с холандската манекенка Розали ван Бремен, която му ражда две деца – Анушка и Ален-Фабиен.
Въпреки че не може да се оплаче от липса на пари, жени, успехи и т.н.,
с възрастта чепатият характер и параноята на Делон
все повече вземат връх и той все повече се изолира от света. Появява се дори негова снимка, на която размахва автомат в градината на имението си. Въпросното имение, по спомени на сина Антони, се охранявало с цели 17 изключително свирепи кучета, все от „бойни” породи. По-късно Делон почти се отрича от Антони след серия от скандали и дребни престъпления на сина.
Може би вследствие на тези, меко казано, странности, кинокариерата на актьора през последните 25 години е истинска катастрофа. Единственият голям – и на практика последен – негов филм е „Нашата история” (1984), в който си партнира с Натали Бай. За главната си роля там Делон печели единствения си Сезар, въпреки че образът, в който се напъхва, е абсолютно атипичен за него – героят му е пропаднал пияница. Критиката е луда по филма, но публиката – не: те не искат да видят своя мъжествен идол от „Самурай” в кожата на неудачник. От това време трябва да споменем и „полицейските” му екшъни, станали особено популярни през 80-те в България, например „За кожата на един полицай”; въпреки носталгията обаче, едва ли можем да ги приемем за кой знае колко стойностни.
За разлика от Жерар Депардийо, когото френската публика никога не е преставала да обича, случаят с Делон по-скоро прилича на този с Бриджит Бардо – блестящи ранни години, последвани от постепенен упадък и изолация от света. При Ален можем да направим паралел дори с героя на Оскар Уайлд Дориан Грей – това е историята на красив, талантлив млад човек, който обаче попада под лошо влияние; било то приятелите му мафиоти, било то разюздания живот, който е водил в продължение на поне 25 години.
Как ще бъде запомнен? Като жертва на обстоятелствата или все пак като безкрайно надарен актьор, божествено красив в женските очи? Трудно е да се каже. Може би най-подходяща тук е една част от монолога на Ален Делон в споменатата роля в пиесата „Вариации на енигмата”: „Може би ме смятате за тираничен, самовлюбен, лош. Може би дори ме смятате за непоносим. Наричайте ме с каквито си искате прилагателни. Но едно е сигурно – никой на тая земя не би могъл да каже за мен, че съм бил обикновен”.
Баща му Фабиен, който държи местното кино, е от корсикански произход, а майка му Едит е аптекарка. Развеждат се, когато Ален е едва тригодишен. Момчето така и не успява да се сближи с пастрока си, някакъв месар на име Пол Булон, и впоследствие, преди окончателно да спре да дава интервюта, темата за душевната рана от бягството на родния му баща изниква постоянно. Интересното е, че години по-късно Делон ще направи нещо подобно – през 1962 певицата Криста Пефген, по-известна като Нико (пяла е с митичната група Велвет Ъндърграунд), ражда син и започва да твърди, че бащата е Ален Делон. Актьорът никога не е признавал официално бащинството, въпреки че само един поглед към сините очи и лицето на синчето Арон не оставя и капчица съмнение кой е бащата. Дори Едит Булон, майката на актьора, категорично твърди, че именно той е таткото. Тя впоследствие осиновява и отглежда Арон, след като Нико пропада в бездната на хероиновата зависимост. Тежкият характер на Ален Делон и тук си казва думата: заради осиновяването той прекратява абсолютно всякакви контакти с родната си майка; ще се смили да отиде да я види едва 30 години по-късно, през 1995, на смъртния й одър.
Делон е твърдоглав от детинство
– постоянно го изключват от училище за бунтарско поведение и незачитане на по-възрастните. Оттогава започват и проблемите му със закона. По-късно постъпва в армията и го пращат радист в Индокитай (по това време все още колонизиран от Франция); уволняват го, след като открадва военен джип и прекарва 20тия си рожден ден в затвора. Когато се връща в родината през 1956, лежи още месец зад решетките в Тулон, този път за кражба на пистолет. Делон заживява край Пигал, парижкия квартал на проститутките, където, по собствените му думи, се прехранвал „благодарение на красивия си външен вид”, т.е. има сериозно подозрение, че е бил мъжка проститутка. Някъде по това време става едва ли не пръв приятел с братя Герини, лидери на тогавашната марсилска мафия.
Делон влиза в киното чрез една своя любовница
– актрисата Брижит Обер, най-известна с ролята си в “Да заловиш крадец” на Алфред Хичкок. През май 1957 той се появява под ръка с нея на фестивала в Кан. Бъдещият актьор най-често носи кожено яке, имитирайки един от своите тогавашни идоли, Марлон Брандо във филма “Дивият”. Тъкмо в Кан, буквално на улицата, го забелязва импресариото Жорж Бом, който сключва договор с него и започва да го представлява. Интересното е, че малко след това един от големите холивудски продуценти тогава – Хенри Уилсън, съзира Делон и му предлага да отиде да гради кариера в Холивуд, но Делон отказва. Коментарът му за случая сочи що за огромно самочувствие има той още тогава: „Отказах, защото не ми се напускаше Франция. Пък и бях убеден, че рано или късно Холивуд отново ще ме моли да отида.” По това време Делон е абсолютно див и неконтролируем – освен редовните запои из парижките нощни заведения, той винаги носи в якето си пистолет, дори при един скандал с приятелката си Обер стреля по колата й. „Винаги е бил леко ненормален”, твърди по-късно приятелят му и колега Жан-Клод Бриали.
Видът на Делон – нещо като красив бандит,
който те гледа настойчиво с пронизителносините си очи и като че ей сега ще те обере или дори убие – пасва идеално на киноекрана. Първата му голяма роля е в споменатия „Ярко слънце” – адаптация по същия роман на Патриша Хайсмит, по който в наши дни беше направен „Талантливият мистър Рипли” с Мат Деймън. В тогавашната версия тъкмо Делон е в ролята на Рипли, който убива красивия си богат другар, за да вземе самоличността му. Самият образ на героя Рипли изисква невероятно много аморалност, дива смелост и безпримерен егоизъм – така че няма по-подходяща личност от Делон, която да изиграе всички тези качества. Малко след филма Делон зарязва Брижит Обер заради друга актриса – прочутата красавица Роми Шнайдер. (По-късно, през 1969, двамата с Роми ще направят незабравими роли в „Басейнът” на Жак Дьоре.) Постепенно през 60те актьорът се превръща в една от най-големите звезди на френското кино, и се наслаждава докрай на славата си. След Роми завързва връзка с друга красавица – Франсин Канова, която скоро приема артистичното име Натали. Двамата се женят през 1964, а тя дебютира в киното край мъжа си в може би най-незабравимия му филм – „Самурай” (1967). След него Делон, вече прочут и с живота си на ръба, става направо жива легенда. И то не само във Франция, а и в Италия – където се снима заедно с Бърт Ланкастър в „Гепардът” на митичния Лукино Висконти. Междувременно не спира да парадира с приятелството си с лидерите на марсилската мафия; на няколко пъти е сниман от папараци в тяхната компания. Самоувереността му, че рано или късно ще превземе и Холивуд, обаче не се оправдава – той прави опит да пробие там през 1964 (тогава в Лос Анджелис се ражда и Антони, синът им с Натали), но тъй като така и не научава английски, не успява.
През 1968 се случва нещо, което затвърждава мрачните оттенъци на славата на Делон. На сметище край Париж е открит трупът на личния бодигард на актьора, млад красив сърбин на име Стефан Маркович, прострелян в главата. Запознават се още през 1963 на Лазурния бряг, представени един на друг от известния тогава сръбски плейбой Милош Милошевич. Именно Милош е свързан с официалната версия на полицията за смъртта на Стефан – малко по-рано е убита съпругата на актьора Мики Руни, с която Милош има връзка, и ченгетата решават, че убиецът е Стефан, който по-късно пък се самоубива от угризения. Има обаче и други версии. Намерени са писма на Маркович, в които той твърди, че животът му е в опасност, и ако нещо се случи с него, виновни 100% ще са „Ален Делон и Франсоа Маркантони” (той пък член на корсиканската мафия и приятел на Делон). Актьорът е разпитван дни наред, но така и не се открива негово участие в убийството. Въпреки това, благодарение на пресата, оттогава насетне името на Делон във Франция винаги подсъзнателно се свързва с тоя неразкрит случай и подозрението, че работата му не е била съвсем чиста. В жълтите вестници междувременно пък се появява теорията, че Делон и Маркантони са очистили Маркович, защото е притежавал снимки от групови техни оргии с много известни жени и мъже, някои от които – високо в политиката (споменава се дори съпругата на президента Жорж Помпиду).
През 70-те Делон окончателно се отдава на разврат.
Единствената му по-сериозна връзка е с актрисата Мирей Дарк; по-късно апетитът му за красавици не само не увяхва, ами продължава с Ан Парийо (много известна актриса през 80-те, покъсно изигра Никита във филма на Люк Бесон) и Катрин, съпругата на пилота от Формула 1 Дидие Пирони. В началото на 90-те Ален е с холандската манекенка Розали ван Бремен, която му ражда две деца – Анушка и Ален-Фабиен.
Въпреки че не може да се оплаче от липса на пари, жени, успехи и т.н.,
с възрастта чепатият характер и параноята на Делон
все повече вземат връх и той все повече се изолира от света. Появява се дори негова снимка, на която размахва автомат в градината на имението си. Въпросното имение, по спомени на сина Антони, се охранявало с цели 17 изключително свирепи кучета, все от „бойни” породи. По-късно Делон почти се отрича от Антони след серия от скандали и дребни престъпления на сина.
Може би вследствие на тези, меко казано, странности, кинокариерата на актьора през последните 25 години е истинска катастрофа. Единственият голям – и на практика последен – негов филм е „Нашата история” (1984), в който си партнира с Натали Бай. За главната си роля там Делон печели единствения си Сезар, въпреки че образът, в който се напъхва, е абсолютно атипичен за него – героят му е пропаднал пияница. Критиката е луда по филма, но публиката – не: те не искат да видят своя мъжествен идол от „Самурай” в кожата на неудачник. От това време трябва да споменем и „полицейските” му екшъни, станали особено популярни през 80-те в България, например „За кожата на един полицай”; въпреки носталгията обаче, едва ли можем да ги приемем за кой знае колко стойностни.
За разлика от Жерар Депардийо, когото френската публика никога не е преставала да обича, случаят с Делон по-скоро прилича на този с Бриджит Бардо – блестящи ранни години, последвани от постепенен упадък и изолация от света. При Ален можем да направим паралел дори с героя на Оскар Уайлд Дориан Грей – това е историята на красив, талантлив млад човек, който обаче попада под лошо влияние; било то приятелите му мафиоти, било то разюздания живот, който е водил в продължение на поне 25 години.
Как ще бъде запомнен? Като жертва на обстоятелствата или все пак като безкрайно надарен актьор, божествено красив в женските очи? Трудно е да се каже. Може би най-подходяща тук е една част от монолога на Ален Делон в споменатата роля в пиесата „Вариации на енигмата”: „Може би ме смятате за тираничен, самовлюбен, лош. Може би дори ме смятате за непоносим. Наричайте ме с каквито си искате прилагателни. Но едно е сигурно – никой на тая земя не би могъл да каже за мен, че съм бил обикновен”.
- юли 21, 2016
- Admin
- Чужди филми
- No comments
Режисьор: Елиът Силвърстейн
В ролите: Джейн Фонда, Лий Марвин, Майкъл Калан, Дуейн Хикман, Нат "Кинг" Кол, Стуби Кей, Том Нардини, Джон Марли, Реджиналд Дени, Джей Флипън, Артър Хъникът, Брус Кабът, Бърт Мъстин, Пол Гилбърт и други.
Държава: САЩ
Година: 1965
Жанр: Уестърн, Комедия
Това е уестърн, слагащ край на всички уестърни (или поне на сериозното ни отношение към тях), но и комедия, представляваща концентрат на удоволствието да правиш филми и да гледаш филми, пише критиката. За ролята си в "Кет Балу" Лий Марвин печели "Сребърна мечка" в Берлин през 1965 г. и "Оскар" през 1966 г.
Кет Балу (в ролята играе съвсем младичката Джейн Фонда) е решителна красавица, която спешно трябва да отмъщава за убийството на баща й, и намира затова най-некадърния и алкохолизиран наемен убиец в целия див запад (в легендарното изпълнение на Лий Марвин). "Кет Балу" е малък филм, носещ огромно удоволствие.
- юли 20, 2016
- Admin
- Чужди филми
- No comments
Към филма >>> |
Година: 1983
Жанрове: Мюзикъл, Романтичен, Драма
Режисьор: Ейдриън Лайн
Сценарист: Томас Хийдли
В ролите: Майкъл Нури, Белинда Бауер, Лилия Скала, Дженифър Бийлс
Флашданс е въодушевяващата история на Алекс Оуенс (Дженифър Бийлс) – страстното,
красиво и упорито 18-годишно момиче, което работи като оксиженист през деня и танцьорка
в локал през нощта. Флашданс е един от големите хитове на 80-те години.
В него звучат шлагерите “Flashdance – What a Feeling” на Айрийн Капра
и “Maniac” на Майкъл Сембело. С очарование и финес Алекс успява да постигне
своята мечта и се утвърждава като танцьорка.
- юли 20, 2016
- Admin
- Чужди филми
- No comments
Резюме : Четири слона спасяват малко момче от пантера. Години по- късно те са единствените истински приятели на Раджу. Когато губи родителите и дома си, отново те му помагат със способностите си да забавляват хората. Дори любовта към красивата Тану не успява да раздели Раджу от слона Раму. Раму люлее люлката на сина му, води го на разходка и си играе с него. Докато един ден Тану не вижда наранено от слон дете в болницата. Тя поставя условие на Раджу - животните или семейството. Това ги разделя, но не успява да попречи на всеотдайния Раму да се грижи за тези, които обича, дори с цената на собствения си живот...
- юли 18, 2016
- Admin
- Български филми
- No comments
Жанр: Драма
Режисьор: Николай Акимов
Сценарист: Николай Акимов
В ролите: Кирил Варийски, Маргарита Карамитева, Христо Гърбов, Владо Николов и др.
Година: 1989
Към филма>>>
Сюжет:
Кирил Варийски, Маргарита Карамитева и Христо Гърбов в една любовна история на сценариста и режисьора Николай Акимов.
Малко македонско селце. Беден момък е влюбен в своя съселянка и иска да се ожени за нея. Родителите й обаче я дават на попа на селото. Ревнивият жених държи жена си заключена. Двамата млади страдат, но не могат да променят нищо. Момата е по-предприемчива и успява да се измъкне от къщата на попа. Влюбени и щастливи, те прекарват няколко часа заедно. Чувствата им се засилват с всеки изминал ден. Раздялата ги влудява. С хитрост момъкът успява да накара попа да го ожени за жена му. По време на гощавката измаменият съпруг се напива и губи съзнание. Момъкът подстригва дългата коса и брадата на попа и го облича като комита. На сутринта попът се събужда в гората и не може да резбере какво се е случило. С още размътено съзнание решава, че никога не е бил поп. Той тръгва из гората, за да търси комитите. Двамата млади заживяват щастливо заедно.
Режисьор: Николай Акимов
Сценарист: Николай Акимов
В ролите: Кирил Варийски, Маргарита Карамитева, Христо Гърбов, Владо Николов и др.
Година: 1989
Към филма>>>
Сюжет:
Кирил Варийски, Маргарита Карамитева и Христо Гърбов в една любовна история на сценариста и режисьора Николай Акимов.
Малко македонско селце. Беден момък е влюбен в своя съселянка и иска да се ожени за нея. Родителите й обаче я дават на попа на селото. Ревнивият жених държи жена си заключена. Двамата млади страдат, но не могат да променят нищо. Момата е по-предприемчива и успява да се измъкне от къщата на попа. Влюбени и щастливи, те прекарват няколко часа заедно. Чувствата им се засилват с всеки изминал ден. Раздялата ги влудява. С хитрост момъкът успява да накара попа да го ожени за жена му. По време на гощавката измаменият съпруг се напива и губи съзнание. Момъкът подстригва дългата коса и брадата на попа и го облича като комита. На сутринта попът се събужда в гората и не може да резбере какво се е случило. С още размътено съзнание решава, че никога не е бил поп. Той тръгва из гората, за да търси комитите. Двамата млади заживяват щастливо заедно.
- юли 18, 2016
- Admin
- Български филми
- No comments
В ролите: Таня Шахова, Илия Добрев, Яна Мирчева, Вълчо Камарашев, Мария Карел, Марио Кръстев, Маргарита Пехливанова, Петя Дубарова, Иглика Трифонова, Росица Вълканова, Искра Йосифова, Евгений Михайлов, Крикор Хугасян, Руси Чанев
Година: 1978
Сюжет:
Писателят Добрин Илиев пристига в малък град, където е поканен да участва в журито на фестивал на художествената самодейност. Тук той среща Мая - младо момиче, което му прави впечатление от пръв поглед. Добрин Илиев започва да си спомня отдавна минали неща. Като войник той е написал стихотворение, което го прави известен. Сред писмата, които получава тогава, е и това на малката Катя. След години, вече журналист, Илиев попада в града на своя кореспондентка. Тя е гимназистка и с ентусиазъм му помага да изпълни задачата си. Сега след 17 години, той отново е в този град, а Мая е нейна дъщеря и пише стихове.
Година: 1978
Сюжет:
Писателят Добрин Илиев пристига в малък град, където е поканен да участва в журито на фестивал на художествената самодейност. Тук той среща Мая - младо момиче, което му прави впечатление от пръв поглед. Добрин Илиев започва да си спомня отдавна минали неща. Като войник той е написал стихотворение, което го прави известен. Сред писмата, които получава тогава, е и това на малката Катя. След години, вече журналист, Илиев попада в града на своя кореспондентка. Тя е гимназистка и с ентусиазъм му помага да изпълни задачата си. Сега след 17 години, той отново е в този град, а Мая е нейна дъщеря и пише стихове.
- юли 17, 2016
- Admin
- Български филми
- No comments
Година::22 февруари 1954
Жанр: Исторически
Държава:СССР,България
Продуценти::Николай Иванов
Сценарист(и)::Аркадий Первенцев
Времетраене::01:56:34 мин.
Към филма >>>
Оператор::Михаил Кириллов
Композитор::Николай Крюков, Филип Кутев
Режисьор::Сергей Василев
Пет века на Балканите славянски народи са били под игото на османските турци. През 1877 г. Русия обявява война на Турция. Под ръководството на талантливи генерали в суровите природни условия, руски и български войници печелят някои големи победи. След победата на врага в Плевен, руско-българска армия преминава към Истанбул. И въпреки, че Русия, под натиска на западните страни, които се страхуват за печалбата си, не спира войната и една благородна цел се постига - българския народ е освободени от турско робство...
Жанр: Исторически
Държава:СССР,България
Продуценти::Николай Иванов
Сценарист(и)::Аркадий Первенцев
Времетраене::01:56:34 мин.
Към филма >>>
Оператор::Михаил Кириллов
Композитор::Николай Крюков, Филип Кутев
Режисьор::Сергей Василев
Пет века на Балканите славянски народи са били под игото на османските турци. През 1877 г. Русия обявява война на Турция. Под ръководството на талантливи генерали в суровите природни условия, руски и български войници печелят някои големи победи. След победата на врага в Плевен, руско-българска армия преминава към Истанбул. И въпреки, че Русия, под натиска на западните страни, които се страхуват за печалбата си, не спира войната и една благородна цел се постига - българския народ е освободени от турско робство...
- юли 17, 2016
- Admin
- Български филми
- No comments
Година
1972
Режисьор
Любен Морчев
Спаска Божилова
Иван Зоин
Горският надзирател успява да залови нарушител - младата Гина.
Той решава да й състави акт. По време на диалога си разменят остри реплики. Той разбира, че тя има незаконнородено дете, че страда в самотата си.
Човещината надделява пред дълга и Динко...
- юли 17, 2016
- Admin
- Български филми
- No comments
Един от най-редките български филми за подвига на Христо Ботев и неговата чета
Жанр : Български,исторически
Година : 1969
Времетраене : 85 мин.
Към филма>>>
Режисьор : Никола Корабов
Сценарист : Васил Попов
Музика : Красимир Кюркчийски
Държава : България
В ролите : Милен Пенев, Коста Цонев, Всеволод Сафонов, Стефан Илиев, Кирил Господинов, Апостол Карамитев, Васил Михайлов и др.
Резюме : "1876. На австрийския параход "Радецки" заедно с останалите пътници се качват и двеста български революционери, преоблечени като градинари. Предвожда ги воеводата Христо Ботев. Тяхната цел е да се включат в освобождението на България от турско робство. Със сила те принуждават капитана да спре на българския бряг. Пътят на четата към Врачанския Балкан е низ от битки и сражения с турските войски. Бунтът във Враца е потушен и никой не се присъединява към четниците. Думите "Свобода или смърт", извезани на знамето, се превръщат в символ на тяхната вяра и жертвоготовност. В последното сражение загива и големият поет Христо Ботев.
Жанр : Български,исторически
Година : 1969
Времетраене : 85 мин.
Към филма>>>
Режисьор : Никола Корабов
Сценарист : Васил Попов
Музика : Красимир Кюркчийски
Държава : България
В ролите : Милен Пенев, Коста Цонев, Всеволод Сафонов, Стефан Илиев, Кирил Господинов, Апостол Карамитев, Васил Михайлов и др.
Резюме : "1876. На австрийския параход "Радецки" заедно с останалите пътници се качват и двеста български революционери, преоблечени като градинари. Предвожда ги воеводата Христо Ботев. Тяхната цел е да се включат в освобождението на България от турско робство. Със сила те принуждават капитана да спре на българския бряг. Пътят на четата към Врачанския Балкан е низ от битки и сражения с турските войски. Бунтът във Враца е потушен и никой не се присъединява към четниците. Думите "Свобода или смърт", извезани на знамето, се превръщат в символ на тяхната вяра и жертвоготовност. В последното сражение загива и големият поет Христо Ботев.
- юли 17, 2016
- Admin
- Български филми
- No comments
Жанр: Комедия
Режисьор: Павел Павлов
В ролите: Пламен Сираков, Росица Брадинова, Татяна Лолова, Константин Цанев, Мария Каварджикова, Домна Ганева, Румяна Гайтанджиева, Юрий Ангелов.
Сюжет: "Свекърва" от Антон Страшимиров, немирният съвременник на Вазов и Яворов, и сега звучи актуално, както преди век. Не само заради участието на Татяна Лолова в ролята на проклетата Костанда - нарицателен образ на българската свекърва. Спектакълът е комедия на ситуацията, пародираща отношенията майка - син - снаха.
Поводът за написването й е конкурсът за нова българска пиеса, с която е трябвало да се открие Народният театър през 1905 г. Страшимиров обаче пише още две пиеси под псевдоним. И трите написва в Швейцария, но изпраща "Отвъд" от Париж, "Свекърва" - от Женева, а "Над безкръстни гробове" - от София. Резултатът е, че се конкурира със самия себе си и първата премия за драма е присъдена на "Отвъд", а втора - на "Свекърва". Когато казва истината, хаосът става пълен. Петко Тодоров му обявява дуел, а комисията изведнъж сменя решението си: първата награда се дава на "Свекърва". Театралната управа пък отказва да открие сезона си с комедия и възлага на Вазов да напише нещо подходящо. Тук вече чашата прелива.
Режисьор: Павел Павлов
В ролите: Пламен Сираков, Росица Брадинова, Татяна Лолова, Константин Цанев, Мария Каварджикова, Домна Ганева, Румяна Гайтанджиева, Юрий Ангелов.
Сюжет: "Свекърва" от Антон Страшимиров, немирният съвременник на Вазов и Яворов, и сега звучи актуално, както преди век. Не само заради участието на Татяна Лолова в ролята на проклетата Костанда - нарицателен образ на българската свекърва. Спектакълът е комедия на ситуацията, пародираща отношенията майка - син - снаха.
Поводът за написването й е конкурсът за нова българска пиеса, с която е трябвало да се открие Народният театър през 1905 г. Страшимиров обаче пише още две пиеси под псевдоним. И трите написва в Швейцария, но изпраща "Отвъд" от Париж, "Свекърва" - от Женева, а "Над безкръстни гробове" - от София. Резултатът е, че се конкурира със самия себе си и първата премия за драма е присъдена на "Отвъд", а втора - на "Свекърва". Когато казва истината, хаосът става пълен. Петко Тодоров му обявява дуел, а комисията изведнъж сменя решението си: първата награда се дава на "Свекърва". Театралната управа пък отказва да открие сезона си с комедия и възлага на Вазов да напише нещо подходящо. Тук вече чашата прелива.
- юли 17, 2016
- Admin
- Български филми
- No comments
Година: 1972Премиера: 19.05.1972Жанр: драмаРежисьор: Людмил КирковСценарий: Георги МишевПродуценти: Радослав БожковОператор: Георги РусиновКомпозитор: Борис КарадимчевХудожник: Недю Недев, Е. БановаМонтаж: Венцеслава Каранешева
В главните роли:
Ран …………………………….…...Филип Трифонов
Тинка…………………….……н.а. Невена Коканова
Мариана…………………………....Сашка Братанова
Филип к. Филипов……………..… Кирил Господинов
Редакторът Каменов………..….. Антон Карастоянов
Художникът Ацата………………. Васил Попов
Певицата Нели Йорданова……. Елена Райнова
Майката на Ран………………….. Христина Русева
Бащата на Ран…………………… Евстати Стратев
Катаджията……………………….. Никола Тодев
Директорката Савова…………… Катя Чукова
Вуйчото на Ран…………………... Васил Вачев
Участват още: Лили Енева, Николай Ламбрев, Михаил Ботевски, Валентин Гаджоков, Красимир Кацаров, Николай Атанасов, Александра Братанова, Златина Джамбазова, Цветана Георгиева, Асен Георгиев, з.а. Владимир Давчев, Ева-Мария Радичкова, Недялка Монеджикова.
Сюжет: Действието във филма се развива в последните дни преди абитуриентския бал на един клас от училище в малък провинциален град. Главните действащи лица са учениците от завършващия випуск. Рангел, наричан от съучениците си Ран, е интелигентен ученик, който проявява интерес към журналистиката, въпреки неодобрението на родителите си. Ран изпитва увлечение по Тинка — продавачката от близката сладкарница и не забелязва, че Мариана — негова съученичка, е влюбена в него. По това време в града пристига известната певица Нели Йорданова, с която Ран флиртува. Нощта на бала отминава и Ран изпраща Мариана до дома й. Тогава става ясно, че двамата заминават да учат заедно в София.
- юли 16, 2016
- Admin
- Статии-Любопитно
- No comments
Луи дьо Фюнес е печелел хлябът си като счетоводител, кожар, амбулантен търговец, декоратор и най-вече като пианист в пиано-бар. Той е бил блестящ пианист (който не познавал нотите) и страхотен комик, който е посещавал само няколко месеца престижния драматически курс "Симон".
2. Появява се за 43 секунди в първия си филм
Луи дьо Фюнес се появява за първи път на екрана през 1946 г. в "Изкушението на Барбизон", режисиран от Жан Сели в продължение на… 43 секунди. Тази незначителна роля на портиер в кабаре "Льо Паради" е началото на дълга серия от малки роли.
3. Той отказвал ролята на неверни съпрузи.
Той е играл расисти, холерици, подлеци или скъперници, но не и неверен съпруг. Луи дьо Фюнес отказвал ролята на прелюбодейци и никога не нарушил това свое правило.
4. В "Полицаят и извънземните" поискал летяща чиния като тази в "Срещи от третия вид".
През 1977 г. излиза филмът на Стивън Спилбърг, постигнал колосален успех. Френското кино също се увлича по извънземните. За Луи дьо Фюнес това ще бъде филмът "Полицаят и извънземните". Впечатлен от триковете в "Срещи от третия вид", френският актьор мечтаел за летяща чиния, като тази на Спилбърг. Резултатът: за първи път във френски филм се появява такава.
5. Засенчвал и най-големите звезди на екрана.
Този вечен изпълнител на второстепенни роли имал свой начин, от висотата на своите 164 см., да засенчи много по-опитни актьори от него. Така станало с Жан Маре във "Фантомас", чиято роля лека-полека била засенчена от комичните сцени, които Луи дьо Фюнес успял да наложи, като влагал невероятната си творческа енергия във всеки план. Бурвил, Фернандел или Ив Монтан също изпитали неговата пламенност.
6 . През май 1968-ма г. той се разтревожил за златните си кюлчета.
Май, 68-ма, Луи дьо Фюнес е натъжен. Когато техническите работници започват стачка по време на снимките на "Полицаят се жени", паника обзема актьора. Той се доверява на режисьора на филма Жан Жиро и му възлага мисия: да изрови едно сандъче от градината на къщата му в Клермон, в което имало голяма сума пари и златни кюлчета.
7. Никога не плащал такситата си.
Пикасо го е правил, защо не и той? Когато актьорът вземал такси, той плащал с чек, който подписвал с красивия си почерк. Шофьорите предпочитали да го задържат като автограф, вместо да го осребрят.
8. Направил каскада и повече не можел да си вдигне ръцете.
Терминът "каскада" и Луи дьо Фюнес са пълна противоположност и все пак… Във "Фантомас" трябвало да преследва заклетия си враг, закачен на строителен кран. Луи дьо Фюнес нямал дубльор. В продължение на дълги минути висял на ръцете си на метър над земята, а на следващия ден не можел да ги повдигне. Години след това този инцидент му причинявал болки.
9. Една 7-минутна сцена му отворила пътя към славата.
Преди да стане известен, Луи дьо Фюнес е играл в куп филми, където изпълнението му траело само няколко сцени. Трябвали му няколко минути в "Преминаване през Париж", за да наложи образа на средния и холеричен французин. Изправен срещу големите Жан Габен и Бурвил той се вълнува, вълнува и вълнува… и влиза в историята на киното.
10. Искал очите му да изглеждат по-сини от синьото на екрана.
Луи дьо Фюнес имал една прищявка: да подсилят цвета на сините му очи за най-голям ужас на главните оператори и особено на този по време на снимките на "Татиураният". Трудно било да се нагласи осветлението между червените петна по кожата на Габен и синьото в очите на Фюнес.
- юли 15, 2016
- Admin
- Сериали, Чужди филми
- 2 comments
"Чоки" е сериал на ITV, създаден през 1984 г. по едноименната книга на световноизвестния писател фантаст Джон Уиндам. Сериалът съдържа 3 сезона: "Чоки" (сезон 1), "Децата на Чоки" (сезон 2) и "Предизвикателството на Чоки" (сезон 3)
Кратко съдържание на сезоните:
Сезон 1 - Чоки:
Матю Гор е интелигентно момче, избрано от тайнствен извънземен посетител за източник на информация за живота на Земята. След като нивото на артистичния му талант нараства драматично до невиждани нива, той предизвиква подозренията на мощни групировки, които искат да се потопят в огромното море от информация, в което той по неволя става участник.
Сезон 2 - Децата на Чоки:
Изминала е една година, откакто Матю се е сбогувал с извънземния си приятел. През лятната ваканция той се запознава с Албертин, математически гений, с помощта на която той разбира, че може да комуникира чрез телепатия. Един ден Чоки се завръща, за да го предупреди, че той и приятелката му са в опасност. Когато Матю отива да предупреди Албертин, тя е изчезнала.
Сезон 3 - Предизвикателството на Чоки
Чоки, невидимо същество от друг свят е станало част от живота на Матю. Огромните му знания предизвикват голям интерес от страна на военните, и те са готови на драстични действия, ако не получат това, което искат.
Кратко съдържание на сезоните:
Сезон 1 - Чоки:
Матю Гор е интелигентно момче, избрано от тайнствен извънземен посетител за източник на информация за живота на Земята. След като нивото на артистичния му талант нараства драматично до невиждани нива, той предизвиква подозренията на мощни групировки, които искат да се потопят в огромното море от информация, в което той по неволя става участник.
Сезон 2 - Децата на Чоки:
Изминала е една година, откакто Матю се е сбогувал с извънземния си приятел. През лятната ваканция той се запознава с Албертин, математически гений, с помощта на която той разбира, че може да комуникира чрез телепатия. Един ден Чоки се завръща, за да го предупреди, че той и приятелката му са в опасност. Когато Матю отива да предупреди Албертин, тя е изчезнала.
Сезон 3 - Предизвикателството на Чоки
Чоки, невидимо същество от друг свят е станало част от живота на Матю. Огромните му знания предизвикват голям интерес от страна на военните, и те са готови на драстични действия, ако не получат това, което искат.
- юли 15, 2016
- Admin
- Български филми
- No comments
Към 1 част >>> Към 2 част>>> |
Издател: Аудиовидео - Орфей
Година: 1984
Режисьор: Борислав Шаралиев
Сценарист: Анжел Вагенщайн
Оператор: Венец Димитров
Описание: Втората половина на 9-ти век. Младият хан на българите Борис осъществява сливането на двете племена - българи и славяни, в единна държава. Той разбира, че това което ще заздрави държавата му е религията. Така се извършва знаменателното събитие - покръстването. Княз Борис I достига и до друго прозрение - на държавата е необходим единен език и писменост. Той приема учениците на Кирил и Методий, създавайки Охридската и Преславската книжовни школи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)