Краят на XIX в. Йордан Геракът е най-заможният в селото. Заедно с жена си, баба Марга, живеят задружно със семействата на синовете си Петър и Божан. При тях е и Елка - съпругата на третия им син Павел, който е на военна служба в града. Символ на сплотеността на семейството е стогодишният бор, който расте в двора им. 

Баба Марга внезапно умира. За погребението на майка си Павел се връща в селото. Eлка забременява, а мъжът й отново заминава за града. Той обещава, че ще се върне преди раждането на детето им. След смъртта на баба Марга в семейството започват раздори. Божан иска подялба на имота, а Петър се пропива. Минават години, но Павел не се връща. Синът му Захаринчо расте под закрилата на дядо си.....


Въпреки че филмът е черно-бял, ти се струва, че във всеки момент екранът може да се озари от ослепителен слънчев лъч и да остане само лазура на безкрайно високото небе, листата на дърветата по булевардите да засияят в искрящо зелено, от фонтаните в градинките да избликнат потоци във всички цветове на дъгата.

Младият учител Боев тъкмо е завършил обучението си и за пръв път става класен ръководител. И веднага се изправя пред трудните отношения с учениците си - те са близки по възраст с него, близки в своите "залитания", в прямотата, в яростното нежелание да приемат за даденост изградените "правила на играта". Той скоро става любимец на всички. И все пак Боев не е от поколението на учениците си, той има някакъв житесйки опит, макар и малък. Това го кара с течение на времето да промени възгледите си под влиянието на директора на училището - човек, който обича работата си, но не разбира младия учител.

Едва ли има някой от последните няколко по-пресни поколения, който да не знае кой е Алф и за какво точно се бори.
Косматият извънземен приятел на семейство Танер освен с огромния си апетит към храната и в частност котките е известен и със забавното си чувство за хумор, станало причина за създаването на ред значими мисли, част от които ще ви покажем сега:
„Клепачите ти натежават… ти заспиваш… ти вече не си котка… ти си геврек!“
„Седях си тихо и спокойно и изведнъж огладнях! Останалото ми е като в мъгла…“
„Зеленчуците не са храна, зеленчуците са това, което се яде с храната.“
„Хайде първо да хапнем, а после да проявяваме дружелюбие?“
„На Мелмак казваме: „Ако обичаш някого – пусни го. Ако се върне при теб, значи е твой. Ако го блъсне кола, значи така е трябвало да стане.“
„Не мога да ви разбера вас хората! Ако обичате някого, се страхувате да му го кажете, а ако разберете, че и вие не сте му безразличен, ревете за загубеното време… Ами ако утре планетата ви се взриви?“
„Лин, послушай старите, остави изкуството и действай по план. Първа точка – хвани се за първия попаднал ти богаташ!“
„Нямаше нужда да си сушиш главата със сешоара. Сега ти се разхвърчаха мислите.“
„Барбекюто най-сетне се разпали. Особено колелата.“
„Пожарната ли е? Идвайте бързо, нападнат съм от огромна хлебарка! Не е ваша работа? Тогава съм котка и не мога да сляза от дървото!“
„Когато лазиш под чужди прозорци, всичко можеш да чуеш.“
„Аз ли съм прекалено чувствителен или в стаята витае някакво напрежение?“
„Уморен съм! Мигам трудно.“
Източник: div.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ