Баш майсторът заминава на море с жена си и сина си. Пътят им минава край бостан с дини и те напълват багажника с крадени плодове, които впоследствие изхвърлят, тъй като милицията тръгва след тях. Малко по-късно, по стечение на обстоятелствата, те са теглени от камион, превозващ дини, до автосервиз в Бургас, тъй като колата им се поврежда, а е и със смачкана предница след внезапно спиране на камиона. След като разбира, че няма да може да си поправи колата по стандартния начин в сервиза, той се обръща към автотенекеджията Алекси Бебов да му изчука колата на частно. Уговорката е той да му поправи колата, а Баш майсторът да му измаже стаята. Бебов оправя смачканата предница, но не сменя изгорялата гарнитура и Баш Майсторът е принуден да обиколи из страната, докато открие нова. В поредица от хитри надлъгвания накрая и двамата остават без това, за което са се договорили.

Противоречива любовна история се развива на фона на изродената управленска система по времето на социализма в България. Поради това и прожекциите на провокативния филм, завършен през 1987/88 г., били възпрепятствани до смяната на управлението в края на 1989 г.

Йонко и Стефка подготвят пищно тържество във вилната зона за изпращането на своя син-новобранец. Въпреки че гостите пристигат, той закъснява и се появява едва когато празненството е в разгара си, обявявайки, че се е оженил. Това предизвиква смут у родителите му, които са му избрали друга булка – дъщерята на началника, и избухва скандал. Част от пийналите гости организират с баджанака на Йонко – Минчо Минчев – погром над техния съсед, Первазов, който живее незаконно на парцела. На сутринта всички се разотиват, на масата остава само Минчо, а Стефка и Йонко започват да подготвят сватба.

„Вилна зона“ е български игрален филм (трагикомедия) от 1975 година на режисьора Едуард Захариев, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Радослав Спасов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев.

Филмът „Вратата на бурите” е заснет в памет на псковските десантчици. През нощта на 29 февруари срещу 1 март 2000 година бойците на 6-та рота влизат в бой с крупни бандитски формирования под връх Аргун на рубежа Улус-Керт - Сельментаузен. Тогава 90 псковски момчета удържат атаките на почти 2 хиляди чеченски боевици под командването на командира терорист Хаттаб. В боят загиват 84 военнослужещи, в това число 13 офицера. Загубите на боевиците възлизат по различни оценки от 500 до 700 човека. Ротата на старши лейтенант Александр Доронин, в която служат новобранците Константин Ветров и Николай Горшков е командирована в Северен Кавказ. Командирът на полка полковник Галкин възлага на Доронин отбраната на прохода «Вратата на бурите». Към ротата на Доронин е прикрепена група от специалните части на Главно разузнавателно управление (ГРУ) командвана от майор Егоров, чийто син и жена няколко години преди това са загинали от ръцете на терористи. Скоро след пристигането на прохода Егоров запознава Доронин със своето доверено лице Шах, бивш съветски полковник и бивш чеченски генерал, чието семейство е убито от терористите на Хаттаб. Шах притежава достоверна информация, че към прохода се насочват големи отряди от бойци – терористи, които се подготвят да нанесат на ротата съкрушителен удар…

Режисьор: Андрей Малюков Актьори: Михаил Пореченков (Егоров), Вячеслав Разбегаев (Шах), Анатолий Пашинин (Доронин), Андрей Краско, Борис Щербаков (генерал Терек), Иван Жидков (Костя Ветров)

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ