Те пак са заедно - там горе,в небесния театър


Една архивна снимка от 1984 година - от едно страхотно шоу на стадион "Васил Левски" - футболен мач между артисти и журналисти.

Това е отборът на Сатиричния театър - от ляво на дясно прави: Георги Калоянчев,Стоянка Мутафова, Никола Анастасов,

Георги Парцалев и Димитър Манчев, клекнал Константин Коцев...Звездите на Сатиричния театър, които разсмиваха няколко поколения...Днес те греят горе, в небесния театър...И оттам ще продължават да раждат смеха на хората с незабравимите си роли...Поклон!

Киану Рийвс чакал търпеливо под дъжда да бъде буснат на партито, посветено на новия му филм....никой не го познал


 Пропуска първите 20 минути от партито, посветено на края на новия му филм " Дъщеря на Бога"в един от клубовете на Ню Йорк.

Той чакал търпеливо под дъжда, за да бъде пуснат вътре. Никой не го познал. Собственикът на клуба казал:

''Дори не знаех, че Киану стои под дъжда и чака да му бъде отворено - той не каза на никого нищо."

Той постоянно пътува с градски транспорт.

Лесно взаимодейства с бездомни хора на улицата и им помага с всичко с което може и на което е способен.

Той е само на 55 години.

Всеки ден сяда в парка и може да яде хотдог, докато седи между обикновени хора, без да се притеснява от

нищо и никого.

След заснемането на една сцена от " Матрицата ", Киану дава на всички каскадьори по един нов мотоциклет

- като признание за уменията им.

Отказва по-голямата част от хонорара си, заради заплатите за костюми и компютърни работници,

които рисуват специални ефекти в "Матрицата "и решава, че техният дял от участието в бюджета на филма

е подценен и им помага, като им дава по голямата част от неговия собствен дял!

Намалява хонорара си във филма "Адвокат на дявола ", за да има достатъчно пари, за да покани Ал Пачино.

Почти по едно и също време най-добрият му приятел починал; приятелката му загубила детето им,

а скоро след това дори загинала в катастрофа... Сестра му се разболяла тежко от левкемия. Въпреки всичко,

Киану не се пречупил: Той дарил 5 милиона долара на същата клиника, която лекувала сестра му...

Създава Фондация "Левкемия", даряваща значителна сума от всеки негов филмов хонорар."

Можеш да се родиш човек, но е трудно да се запазиш такъв...

София-Студентски град в снимки от 80-те

 


Студентски град е жилищен комплекс в югоизточна София, граничещ с кварталите „Дианабад“, „Дървеница“, „Витоша“ и „Малинова долина“. Намира се в полите на Витоша и е част от административен район „Студентски“ на Столична община. Първоначално кварталът е проектиран като студентско градче, наречено Студентски град „Христо Ботев“. Изграждат се десетки многоетажни общежития, с цел да се задоволят жилищните нужди на студентите от софийските висши училища. Днес, освен дом за хиляди студенти, районът е и територия, на която се намират шест престижни висши учебни заведения, четири от които са национални.



През последните години Студентски град изживява истински строителен бум, като се появяват нови жилищни, търговски, спортни и бизнес центрове. Освен с типичните за повечето квартали в София проблеми с бездомните кучета и липсата на места за паркиране, Студентски град (в някои свои части) се сблъсква с трудности, свързани с концентрираните в района многобройни питейни заведения. Въпреки това жилищният комплекс се превръща във все по-предпочитано място за живеене на млади семейства, особено в своята южна част - около Зимния дворец, Национална спортна академия и семейните общежития. В района съществуват отлични условия за спорт, разходка, забавления и др. Двете многофункционални зали Христо Ботев и Зимен дворец на спорта са домакини на редица събития през годината. В близост е и Зоологическата градина на София. Кварталът се намира в един от районите на столицата с най-чист въздух, в който по градоустройствен план не се предвижда изграждане на промишлени предприятия.

Засиленото жилищно строителство, дължащо се на благоприятното местоположение и удобна инфраструктура на квартала обаче не компенсира нуждата от действия за запазване на статута на района на Студентски град и за повишаване на престижа му като университетски център. За сметка на множеството заведения, все още липсват книжарници, кина, учебно-експериментални лаборатории и др. Общината се е ангажирала с оформянето на няколко кампуса, включващи общежития и площи за спорт, учение и почивка около тях. Предвижда се и изграждането на огромен парк в местността "Въртопо", както и по-лесна връзка с намиращия се наблизо квартал "Симеоново" и със Симеоновския лифт, което ще допринесе за нови възможности за разходка, спорт и за пряка връзка с Природен парк "Витоша".


Когато киселото мляко беше кисело, a млякото от крава


Някога касите със мляко ги разнасяха по магазините преди да са отворили.Оставяха ги пред вратата и никой не пипаше,просто си стояха докато отвори магазина .Обикновено стоковата разписка за доставката  до магазина  стоеше във втората каса отгоре надолу.Ако някой искаше да вземе, преди да е отворил магазина, оставяше стотинки увити в бележка на която написваше колко бурканчета е взел.


Преди 1989 година, българската млечна промишленост се утвърждава като една от водещите в световен мащаб, особено по отношение производството на кисело мляко. Тогава държавата ни сключва договори за предоставяне лиценза за производство на българския продукт с 21 държави ­ Финландия, Япония, Франция, Германия, Швейцария, Австрия, Кипър, Сенегал, Сингапур и др. Закваската за кисело мляко, която е предмет на лицензионните договори се търгува по-скъпо, отколкото златото на световните пазари

Когато връщахме бутилките


Помните ли,че някога връщахме празните стъклени бутилки в специални пунктове за изкупуване на амбалаж и ни ги плащаха в зависимост от бутилката.


Цените бяха от 0.2 ст до 0.10 ст.-еднолитровите от безалкохолно а бирените бяха на фиксирана цена от 3 ст бройката.Като деца,често връщахме бутилки за да съберем стотинки за кино или за вкусна паста със боза в местната сладкарница.Минало незабравимо време.


Коментар от фейсбук,без редакторска намеса:


Соца мислеше за всичко! - както за Нуждите на Хората така и за Нуждите на Природата!... А днес докато всички мислят само за Пари, Печалби и Далавери всичко друго Умира!


Какви са вашите спомени:

Някога,когато бяхме още деца, щастието се измерваше с дължината на ваканциите при баба и дядо на село


Помните ли онези безгрижни моменти, когато с хлопването на вратата на жигулата, започваха дните без дата, изпълнени с мирис на сушена липа и селски хляб.


Тичахме боси по поляните, къпехме се в реката, играехме на криеница в лозето на съседката, викахме Дама Пика на тавана, спирахме колелата си с контра, а не със спирачка, късахме гуменките си по горските пътеки, висяхме от клоните на черниците...


Оцветявахме черно-белите снимки от семейните албумите, а нашата единствена социална мрежа се казваше „навън"Късно вечерта, когато пекарките от селската фурна се захващаха да приготвят хляба за следващия ден, първите клиенти бяхме ние, децата от махалата. Не мигвали, улисани в игри, нетърпеливо чакахме на стълбите готовия хляб... онзи хляб, чийто вкус никога няма да забравим.


Няма да забравим и трепета, с който очаквахме да се роди теленцето. Баба и дядо дежуреха около яслите и нервно проверяваха кравата, а ние все подвиквахме: "Роди ли се? Родили ли се вече, бабо? Може ли да го видим?"


Все пускахме Шаро на свобода да потича заедно с нас, а после с невинен поглед казвахме: „Ами той пак се е отвързал сам. Знаеш ли, дядо, чак къде го намерихме?“


Да, някога животните в двора на нашата къща бяха най-верните ни приятели. Те пазеха тайните ни и никога не издаваха белите ни на баба и дядо. С изключение на големия лош петел, него не го обичахме...всеки наш връстник знае защо.Все още помним и историите на баба за някога, които със сълзи от носталгия ни разказваше до огъня. Онзи огън, чийто пламък тихичко се отразяваше от малката дупчица на печката в тавана, дървата пукаха и беше толкова топло в детските ни души.Вечер обожавахме да лежим върху нагорещените от слънцето керемиди и да си врачуваме по звездите. Обещавахме си разни неща, когато пораснем...Като се замислим, тези времена не бяха толкова отдавна. Има няма двадесетина години – твърде кратко, за да ги забравим, но и твърде дълго, за да ги живеем отново. Останаха спомените. И няколко оцветени с детска емоция черно-бели снимки на дядо и баба.Бабо, дядо, благодарим ви за грижите! Вие завинаги ще останете в нашите сърца! /webstage.bg/

Спомени от соца:5 снимки, които ще ви върнат в миналото

 


Всички знаем какво представлява социалистическия стил на обзавеждане,много от нас са пораснали в такава обстановка. Огромни секции, които заемат цялата стена,фототапета в хола и детската, дебели килими, ковертюри и какво ли още не, което завинаги ще остане в спомените ни. 





Всички сме израснали в подобни домове и сме си играли с играчките от социализма. За да си припомним старото време, подготвихме галерия с 5 снимки на домовете преди 1989-та година.Надяваме се да сме ви доставили удоволствие и да сте усетили топлата вълна на носталгията по-отминалите времена.

Абонамент за: Публикации (Atom)

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Старото кино