„Фаталната запетая“ е български игрален филм от 1979 година на режисьора Лиляна Пенчева, по книгата на Максим Асенов „Фаталната запетая“. Оператор е Димко Минов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. Художник на постановката е Юлияна Божкова.


„Самодивско хоро“ е български игрален филм от 1976 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Радослав Спасов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.


„Матриархат“ е български игрален филм от 1977 година на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Георги Русинов. Създаден е по повестта „Матриархат“ на Георги Мишев. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев.


„Горе на черешата“ е български игрален филм от 1984 година на режисьора Мариана Евстатиева-Биолчева, по сценарий на Рада Москова. Оператор е Атанас Тасев.


Винету е литературен персонаж от романите на немския писател Карл Май.

Той е индианец от племето апачи. Баща му се казва Инчу-чуна, а „духовният му баща“ е немец-емигрант на име Клеки-Петра. Кожата на Винету има сребрист оттенък. Негови приятели са Олд Шетърхенд, Олд Файерхенд и др. Почитан навред, многобройните му качества и достойнства са измерими само с тези на Олд Шетърхенд. Двамата са кръвни братя и почти винаги са заедно. Убит е от отряд на сиусите при спасяването на група бели заселници. Преди смъртта си Винету изповядва пред Олд Шетърхенд, че се чувства християнин.

Образът на Винету е идеализиран образ на индианските народи в творчеството на Карл Май. Той е пример за потенциала на „червената раса“ и за високият морал, които биха могли да достигнат индианските народи при подходящо поведение спрямо тях от страна на „носителите на цивилизацията“.

В киното образа на Винету е известен най-вече от германо-френско-италианските филмови продукции, където ролята на индианския вожд се изпълнява от френския актьор Пиер Брис.

В България и в бившите социалистически страни, особено популярен е Гойко Митич в изпълнение на ролите на знаменити индиански вождове, който също е наричан и „Източният Винету“, но не е играл ролята му чак до 2002 г.


„Кратко слънце“ е български игрален филм (драма) от 1979 година на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев. Оператор е Георги Русинов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев.

Сюжет

Сашко и Таня са двама влюбени, които искат да отидат на почивка на море. За да спечели пари, Сашо започва работа в бригада, която копае кладенец в двора на вилата на началника Крумов. Работниците случайно откриват останки от човешки скелети, калаен пръстен и няколко копчета, най-вероятно принадлежали на участници в Септемврийското въстание от 1923 г. За да не се получат усложнения, всички решават да мълчат. Сашко обаче решава да наруши мълчанието си и да каже истината, за което заплаща с живота си.

След излизането си филмът е подложен на критика във вестник „Литературен фронт“ и прожекциите са спрени.


„Осмият“ е български игрален филм от 1969 година на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Петър Христов-Ведрин и Тодор Монов. Оператор е Георги Георгиев. Създаден е по мотиви от книгата „Боят настана“ на генерал Стою Неделчев-Чочоолу. Музиката във филма е композирана от Милчо Левиев.


Награди

Голямата награда „Златната роза“, Награда за операторска работа, Наградата на ЦК на ДКМС на актьорите Меглена Караламбова и Антон Горчев на Фестивала на българския филм (Варна, 1969).

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ