Някога през зимната ваканция при баба и дядо на село

 

Хубаво детство имахме. Ходехме при баба и дядо на село и сами си правехме пързалката.

После изсушавахме  дрехите и ботушите до запалената печка. Ухаеше на печени тиквени семки, чай от липа и бабини мекички ( Не знаехме, че са мазни и вредни ) А " софиянчетата" ни завиждаха.

Някога, когато бяхме още деца, с нетърпение очаквахме ваканциите които да прекараме на село, при баба и дядо.Там започваха онези безгрижни моменти, когато с хлопването на вратата на семейният Москвич,падаха всички забрани и започваха дните без дата, изпълнени с мирис на сушена липа,селски хляб и безкрайни игри..

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как някога децата ходеха на лагер за 2.50 – играеха на воля, а храната им беше от пресни продукти

Пенсионираната учителка Светла Данова от с. Петърница припомни следната ситуация от близкото минало в България, съобщава агенция Булпресс.

Всяка епоха си има своите характерни черти. И във всяка можеш да се сблъскаш както с доброто, така и с лошото. Това се отнася и за социализма. В онези времена на училището се гледаше като на храм, в който се придобиват знания. Достъпът беше свободен. На входа не стоеше охранител.

Както в градовете, така и в селата за образованието и възпитанието се полагаха значителни грижи.Подрастващите не само участваха в прекия учебен процес, но имаха възможност да се занимават в различни кръжоци като кръжок по електротехника, по радиотехника, цветарство, шев, кулинарство и др. под ръководството на учителите.

В тях придобиваха знания, нужни им за живота. В редица селски читалища бяха открити музикални школи по акордеон и немалко деца се записваха в тях. Внимание се отделяше и на летния отдих на учащите си. В продължение на 20 дни те можеха да почиват в планински или морски пионерски лагери.

Някои деца предпочитаха местните лагери, каквито имаше открити по инициатива на председателите на бившите ТКЗС-та. Такива имаше в плевенските села Садовец и Петърница. Там децата играеха на воля, а храната им се приготвяше винаги от пресни продукти, които се доставяха от зеленчуковите и овощни градини на ТКЗС. Нямаше случаи на отравяния. Таксата в петърнишкия лагер беше 2,50 лв.

Децата от многодетни семейства почиваха в лагерите безплатно.Немалко деца от село Петърница предпочитаха екскурзионното летуване. То им предлагаше интересни преживявания по време на походите из планините, както и посещенията на градове, свързани с нашата история, като Карлово, Калофер и др.

Организатор на това летуване беше началният учител Георги Александров. Заедно с него задължително имаше медицинско лице и втори учител.

Летният отдих се отразяваше здравословно на децата. Наесен постъпваха в училище, обогатени с познания за родината, отпочинали и готови за нови предизвикателства в училище. / bulpress.top

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Телевизор със стабилизатор, игри до тъмно пред блока; ключ на врата, КОРЕКОМ и писма до руско другарче, банани по Нова година и боза от 6 ст…. и още:

 

Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.

Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.

Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.

Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.

Да пишеш писма на руско другарче.

Да идеш на градска баня.

Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.

Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.

Да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат“.

Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една боза от шест ст…..

Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.

Да отключваш с ключа, както ти е на врата.

„На ти две лукчета, че нямам да ти върна.“

Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.

Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…

Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.

Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.

Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип „голям пипит“.

Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.

Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина.

Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.

Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.

Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря,

а не защото е тъмно или страшно.

Да ходиш до „Домашни потреби“ за тиган, до „Плод-зеленчук“ за чушки и домати, до „Млад техник“ за детски играчки, до „Битовия комбинат“ за…

Да си купуваш плочи с музика.

Да сменяш ремъка на касетофона.

Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.

Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.

Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.

Да си дадеш чорапогащника на `ловим бримки`.

Да си вариш домашна кола-маска.

Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.

Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота, след 23.30 часа.

Да скачаш на ластик на улицата пред блока.

Да участваш в Ленински съботник.

Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.

Да познаваш мириса на „Кореком“.

Да цъкаш пред величието на новия Москвич.

Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.

Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.

Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.

Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.

Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.

Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.

Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.

Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.

Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.

Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.

Да си мечтаеш за „ходеща кукла“ от СССР.

Да отидеш на истинско изпращане на войник.

Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба.

“Милион и едно желания” в неделя сутрин по телевизията, когато баща/майка ти е направил(а) попара ,а следобед да те извикат другарчета да ти покажат новата си лагерна количка.

Никола Куташки

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен от Гранични Войски през 80-те. За кучето което плачеше

Това е един спомен от 80-те, който завинаги ще остане във съзнанието ми... Тогава бях заместник командир на гранична застава в 16-ти Граничен отряд, гр. Гоце Делчев. Беше в средата на лятото. Седях на пейката пред заставата, когато при мен дойде дежурният. Той ми обясни, че на портала на съоръжението, който е на пътя от селото за заставата е дошъл със семейството си бивш войник, служил на заставата преди пет години. Искал разрешение да влезе в района и да покаже на съпругата и децата си, къде е служил. Въпреки, че тогава такива посещения не бяха разрешени без открит лист, казах да ги пропуснат да влязат.

След около 20 мин. пред заставата спря лек автомобил Лада и от него слезе висок мъж, съпругата му и двете им деца. Веднага забелязах някакво особено напрежение в мъжа. Отдадох го на спомените, които го бяха налегнали.

Първите му думи след като се представи бяха: „Другарю лейтенант, мога ли да видя моя брат?”Учудих се кой е той и защо не са ми казали, че идва братът на някой от войниците.

Мъжът продължи: „Това е служебно куче Верни”. След тези думи извика: „Верни, тук съм!”приемаше никакви команди от сегашния си инструктор. Наложи се бившият му водач да го прибере в питомника.

Три дни след това Верни непрекъснато виеше, искаше да разруши питомника и не допускаше никой до себе си. Той беше едро куче и никой не искаше да му бъде учебен нарушител за задържане. След една година Верни внезапно почина. Погребахме го близо до границата, която той заедно със своите водачи и инструктори беше охранявал 10 години...

Това е една история, която ще помня до края на дните си. Това е историята на едно истинско приятелство между човек и куче, между бойни другари, които се срещнаха отново след 5 години.''

Снимка:личен архив на Димитър Васев 

АВТОР: Боби Минчев

Източник:www.nternationalist.blog.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от родната казарма:Помните ли войнишката клетва

 

Казарма отдавна няма, останаха само спомените на няколко поколения мъже. Няма да забравя как моите родители ме изпратиха в поделението. Баща ми даваше последни наставления, майка ми гледаше с тревога и плачеше за синчето си, което трябваше да става мъж. А приятелката ми се кълнеше, че ще ме дочака 900 дни. Въпреки всичко смятам, че в казармата младите момчета ставаха дисциплинирани, каляваха физиката и психиката си и наистина излизаха възмъжали.

Още помня клетвата, която положих като новобранец:

Аз, гражданин на Народна република България, като встъпвам в редовете на Въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите на своите командири и началници.Заклевам се добросъвестно да изучавам военното дело, с всички сили и средства да пазя военното и народното имущество и до последния си дъх да бъда предан на своя народ, на своята социалистическа родина и на народното правителство.

Готов съм винаги по заповед на народното правителство да защитя своята родина – Народна република България – и като воин от Въоръжените сили се заклевам да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.

Ако наруша тази моя тържествена клетва, нека ме постигне суровото наказание на закона на Народната република и всеобщата омраза и презрение на трудещите се.

Е, имаше много абсурди и омразни дейности като например т.нар. сапунка. Мозайката в коридора блестеше, защото всяка нощ се почистваше по специален начин. Първо се настъргваше сапунът – това ставаше с помощта на пружината от леглото. Добавяше се одеколон, паста за зъби, крем за бръснене и вода. Разбъркваше се и се изливаше върху пода. Попиваше се с  вълнен плат и накрая се измиваше с вода, докато се отмие цялата пяна. И това – по време на почивка.

Т. Апостолов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Един малкоизвестен проект от Тодор-Живково време-река Янтра да стане плавателна

 

Идеята се заражда през далечната 1966 г, когато Тодор Живков и наследилия го като председател на Общонародния комитет за развитие на Велико Търново Пенчо Кубадински, планират да превърнат реката в туристическа атракция. Това сочат протоколите от третото заседание на комитета, проведено през далечната 1966 година.

Тогава започва и самото проектиране на 6 бента по протежението на река Янтра в чертите на града.

Бент № 1 се предвиждало да се построи срещу гара Трапезица, но за него няма проект през следващите 5 години. Бент № 2 се разполага срещу фабриката за текстил „В. Мавриков”. За него има проект, а самото строителство възлиза на 1, 2 млн. тогавашни лева. Тъй като работата по обновлението на Царевец и останалите културни паметници е достатъчно много, е решено строителството му да започне през 1980 година, когато се довърши крепостта. За останалите съоръжения първоначално са отпуснати 100 хил. лв. на СМУ „Мостстрой”. Другият – трети бент, който е започнат, е в района на Балдуиновата кула. Той също е трябвало да бъде завършен до 1981 г. Четвъртият бент е планиран в района на някогашния квартал на Велико Търново – „Трудов фронт”. Според изчисленията е трябвало да струва 800 хил. стари лева. При цена за литър бензин около 60 стотинки, хляб – 30 стотинки, билет за пътуване – 6 стотинки, за времето си тази сума е била колосална. В документите от заседанието е отчетено, че петият бент, който е срещу жп пансиона, е построен, а шестият, който е планиран в района на сегашния Южен пътен възел – срещу централната гара, също чака да бъде направен.

Според една от стенограмите на Общонародния комитет от заседание, проведено в Министерски съвет, Пенчо Кубадински отбелязва, че Тодор Живков е предложил във Велико Търново да се направят атракции с цел привличане на туристи в старата българска столица, която е уникален синтез между природна среда и исторически паметници и трябва да се превърне в символ на славната история на Родината. „Др. Живков е харесал видяното в няколко града на ГДР, където подобни реки са направени плавателни”, отбелязва председателят на комитета и настоява да бъде проучена историята, тъй като разбрал, че и преди е имало подобни идеи за Янтра.

Няколко месеца по-късно на база старите архиви и сведения от краеведи му докладват, че „през 1923 г. в Търново е бил създаден даже и Български народен морски сговор. Организацията имала за цел популяризирането на плавателността на река Янтра и пълноценното използване на голямото водно богатство. По нейна поръчка в град Варна била построена първата спортна лодка в България за 6 гребци, с което се слага и началото на водните спортове по река Янтра.”

Намеренията са били покрай бреговете да бъдат направени стени, които заедно с бентовете биха контролирали нивата на Янтра. Съоръженията е трябвало да имат и друга функция. Тъй като историята показва, че почти ежегодно реката причинява огромни щети след прииждане, когато водите й се вдигали с по 6 – 8 метра.

Според първоначалните проекти, които впоследствие са били предложени и допълнени от главния проектант на града Никола Николов, първият и последният бент в чертите на града е трябвало да се намират в началото в близост до сегашния Южен пътен възел и в подножието на ул. „Опълченска”.

Арх. Николов поема и проекта на най-големия местен хотел – Интерхотела, като паралелно развива постепенно концепцията да използва красивите речни извивки в подножието му, за да се осигурят на жителите и гостите на старата столица достатъчно забавления. През 70-те години са направени и няколко големи подпорни стени с височина по 10 метра по поречието, които са запазени и до днес.От Общонародния комитет възлагат и реализирането на т.нар. „Крайбрежна улица”, чието изграждане започва в края на 70-те години. Оформен е даже подходът към нея, който е направен и може да се види и до днес вляво от главния път Русе – Стара Загора, преди първия тунел. По план Янтра е щяла да тече в чертите на града с дълбочина 1, 80 – 2 метра, така че по нея да се движат лодки, водни колела и малки кораби.

По същото време обаче започва масирано строителство и създаването на няколко нови квартала на града – „Бузлуджа”, „Чолаковци”… Разразяват се остри дискусии за това какви паметници трябва да има в старата столица и доколко са целесъобразни. Така постепенно концепцията за Янтра остава на заден план, впоследствие Общонародният комитет престава да функционира, а с идването на демокрацията започват да се отричат всички достижения на ония времена.

Години по-късно обаче се преценява, че родената в соца идея реката да стане плавателна и да се изгради крайбрежна улица не е лишена от смисъл – тъкмо напротив. И в момента Община Велико Търново чака финансиране по европроект именно за това.

По материали на в-к „Борба”, автор:  Стилян Найденов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ