Какво споделя в последното си интервю Кирил Господинов (Баш майсторът)

Леа Иванова му направила любовно признание.
Калоянчев и Анастасов се мразели до смърт, споделя  в последното си интервю комикът.

Актьорът Кирил Господинов, превърнал се във всенароден любимец с ролята си в култовата комедия "Баш майсторът", напусна този свят на 68  години. Умря, сломен от мизерия и самота. Човекът, който на екрана се правеше на голям тарикат, се оказа безпомощен като дете в условията на "дивия капитализъм" от началото на 90-те. За да свързва двата края, след пенсионирането си отвори малка бакалия в столично предградие, но "бизнесът" му безславно фалира по време на Виденовата зима. Завличат го нелоялни доставчици, затъва в борчове, налага се да ипотекира таванчето, където се е приютил със сина си Николай... В един момент, омерзен и отчаян, комикът напусна София и се пресели във Варна, където е живял като дете. Виталността му беше пословична, обаче и тя не можа да победи купищата болести, връхлетели го след принудителното оттегляне от сцената.

"Последните му години бяха много самотни, споделя неговата колежка Илка Зафирова, но той беше изпълнен с някакво спокойствие. Киро беше шантав човек, нестандартен, различен от всикчи останали....", сигурна е звездата на театър "София".
Гларусът, който сваляше с финт мацките в "Шведски крале", нямаше особен късмет с жените. Като студент преживява изпепеляваща любов с ученичка. Женят се, ражда им се дете, но момичето е прекалено незряло за съпруга и майка. Тръсва бебето на бащата и... тръгва да си дири късмета. Така стига чак до Франция, където се омъжва повторно за местен богаташ. А синът й Николай се запознава с майка си като ученик в гимназията. След провала на ранния брак и раздялата с "момичето на мечтите си" Кирил Господинов напразно се опитва да удави мъката си в алкохол. Но еуфорията е кратка и обикновено завършва в участъка. Любим партньор в разпивките и поразиите е колегата от Сатирата Константин Коцев. Двамата авери пресушават заедно цистерни с вино, свалят гаджета, зъбят се на системата от кръчмарската маса, изобщо, вършат всевъзможни диващини от гледна точка на соцморала... И на сутринта, махмурлии, редовно се събуждат на един нар в участъка, гушнати един в друг като мечета. Това щуро приятелство окриляло баш майстора до определен период - за да се сгромоляса във върло разочарование.
"С Константин Коцев много често си казвахме: "Феранте пала ом либер!" Живей за свободата! И много често повтаряхме, че сме свободни, че сме независими... А то какво - Константин Коцев и член на пратията стана, и всичко... Скъса със своята независимост.
Стана и роб на пари. Да е жив и здрав!", изля насъбралата се в душата му горчилка Господинов.
Преди смъртта си комикът насоли яко и много светила на родния театър. Особено непримирим беше към Георги Калоянчев. В спомените му той е представен като деспот, интригант и придворен шут на Тато.
"В Сатирата стоях само три години, защото там беше невъзможно да се диша, разкрива симпатичният "шмекер". Калоянчев и Кольо Анастасов не даваха роличка да вземеш от тях. Калоянчев се държеше като абсолютен господар в театъра. Той прогони Маврото, Милен Пенев, Методи Андонов... На всичкото отгоре по онова време съпругата на Методи му беше любовница. Измисли, че са говорили против него, което не беше вярно, и ги изгони от театъра. Не му е коствало много да ги изхвърли - един четвъртък при Тато и... готово. Живков правеше такива услуги на фаворитите си.
Калата, освен че е надарен от природата, е много кофти човек. Той всеки четвъртък ходеше при Живков да му разказва вицове. И всеки четвъртък се събирахме в клуба на Сатиричния театър и го чакахме да се върне от посещението си при Тодор Живков и да каже как е минала срещата. И той влизаше в клуба като абсолютен господар и казваше: "Ей сега идвам от бай Тошо. Приказвахме си..." И ни обяснява как е минала срещата и какви вицове му е разказвал.
По едно време Калоянчев воюваше с всички. С Парцалев, със Стоянка Мутафова, с Никола Анастасов... Но най-вече с Парцалев. Калата беше враг на Парцалев. Ненавиждаше го. Кольо Анастасов пък успя да се докопа след Калоянчев до поста партиен секретар на Сатирата. И двамата станаха врагове. Жестоки. До гроб!", намери смелост да изнесе кирливите ризи на колегите си покойният актьор.
Но животът е въртележка. В него има не само тегло, а и триумф. Нищо, че първото може да трае години, а другото - само миг. Такъв звезден миг за Кирил Господинов става срещата му с Леа Иванова, при която българската "лейди суинг" му прави... любовно признание! От дете тя била неговият кумир в естрадата, но бъдещият маестро на комедията и насън не е могъл да си представи, че изпълнителката на "Чико от Порто Рико" също ще бъде негова заклета фенка.
Паметната случка се разиграла в средата на 70-те след някакъв гала-спектакъл във варненския Дворец на спорта. Великата Леа била със своята неразделна дружка Стоянка Мутафова. След края на представлението певицата дошла при "баш майстора" и казала, задъхана от вълнение: "Вие сте моят любимец! Аз много ви харесвам, много ви почитам..." Господинов бил шашнат от вниманието, което му оказала първата джаз дама на България. Двамата се гушнали нежно и се щракнали за спомен, но за съжаление това било тяхната първа и последна среща. До смъртта на Леа комикът не могъл да си прости, че не е намерил време за по-близък контакт с певицата.

Диляна МОМЧЕВА

ДОСИЕ
Комикът има нещастието да започне кариерата си в седмото изкуство с фал старт, тъй като дебютният му филм - "Понеделник вечер", е спрян от ЦК.
Червените велможи се разгневили, че той показва едно към фалша и идиотизма на почина "бригада за комунистически труд". В скандалната лента от 1965г. освен Господинов се снима цяла плеяда звезди - Петър Слабаков, Стефан Данаилов, Асен Кисимов, Пепа Николова... Главен сатрап на "Понеделник сутрин" е тогавашният секретар по идеологията в ЦК на БКП Венелин Коцев. Кирил Господинов го засича случайно на някаква прожекция и го пита кога ще излъчат филма. Функционерът го изгледал мрачно и процедил през зъби: "Филмът "Понеделник сутрин" ще излезе в понеделник сутрин!" Лентата е заключена в архива на филмотеката и пусната на екран 22 години по-късно, когато послаинята й вече не са актуални.
Снимките на "Баш майстора" също не минават без скандал. След като приключват работата по една от сериите, от Киноцентъра викат изпълнителя на главната роля да я озвучи отново. Там са показани двама цигани, които работят в свинефермата, и естествено, говорят с харатерен акцент. Това подразнило цензора от ЦК, защото според партията в българия нямало цигани. На самия Кирил Господинов също му забранили да говори на диалект. "Бях огорчен и ядосан, спомня си актьорът. Но не можех да не преозвуча филма, защото това означаваше да отиде на вятъра трудът на повече от 50 души. Отрязаха освен сцените с циганите и много други ефектни епизоди. Например с пияния поет. Той цитираше Достоевски, като и други велики и големи автори, но беше вечно пиян. Нормално. Ако не беше пиян, нямаше да работи в свинефермата на баш майстора, а щеше да твори стихове и да ги издава. Отрязаха и това, за да не обидят Съюза на писателите".
До последно "баш майстора" не спря да боготвори Георги Парцалев. Не крие, че е бил хомосексуалист и докато снимали "Тримата от запаса", пристигнал в село Бърдарски геран и се настанил в една къща с приятеля си. Господинов описва по-възрастния си колега като "изключителен човек, мъдрец и любимец на мало и голямо". По време на снимките народът от съседните села се стичал с каруци и камиони да го види и да му стисне ръка. Носели му дамаджани с домашно вино и ракия, баници, погачи, агнета, прасета... Пацо приемал даровете, за да не обиди обикновените хорица, но после гощавал царски целия екип.
Източник:vesti.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

L Avare / Скъперникът (1980)

Режисьор : Louis De Funes
В ролите : Louis De Funes, Frank David, Herve Bellon, Georges Audoubert, Guy Grosso, Michel Modo, Henri Genes, Max Montavon, Micheline Bourday.
Държава : Франция
Година : 1980
Резюме : „Скъперникът“ e драма на Молиер.
Луи дьо Фюнес беше несъмнено най-подходящ за ролята на нервния, подъл и алчен Арпагон. Филмираният театър обикновенно е табу за критици и любители, но този експеримент е приятен и успешен. Ако искате да откриете Молиер, това е мястото да го видите.
Арпагон е вдовец, който живее с двете си деца – Клеант и Елиз. Той ухажва млада жена, в която е влюбен неговия син. За да се ожени за Мариан, Клеант взима пари назаем от неизвестен лихвар, който по-късно се оказва баща му...

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Два кадъра от Два култови комедийни филма

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Приказки под шипковия храст

От детските по първа

Ушко му беше скъсано ухото, а на Зъбчо-нащърбен зъба. Имаше страхотна песничка. И все течеше драма за едни зелки - ама тяхни ли бяха, чужди ли? Накрая си лягаха под шипковия храст.

Въпрос към тези, които израснаха с чехословашкия анимационен сериал “Приказки под шипковия храст”. Забавните серии се излъчваха години наред в рубриката “Лека нощ, деца!” на БНТ. Зайчетата са Милко и Морко. Как, обаче, се нарича отрицателният герой – Козелът?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Без дом (Sans Famille)

Без дом (на френски: Sans Famille) е роман, написан през 1878 година от френския писател Ектор Мало.
В него се разказва историята на малкия Реми, който е продаден на странстващия артист Виталис и обикаля Франция с трупата му. През дългия си и труден път Реми се сблъсква с много хора и преживява най-различни приключения, но накрая успява да намери своето истинско семейство. Артистът умира, но Реми бива спасен от градинар, който ги открил близо до къщата си заринати от снега. Реми бива спасен след като е успял да се затопли от собствената топлина на едно от кучетата на име Капи. Книгата е екранизирана няколко пъти, за последно през 2000 година.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Пипи Дългото Чорапче и 10 незабравими нейни цитата

Пипи Дългото Чорaпче умее да живее истински. Малката палавница се наслаждава на живота максимално, знае кое е истински важното, кое си струва да приемеш на сериозно и кое – не.

HighViewArt.com събра 10 неподражаем цитата от Пипи Дългото Чорепче, за да ви провокира да преоткриете детето в себе си.

1. Защо вървя заднишком ли? - възкликна Пипи - Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?"

2. "Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите."

3. "Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи."

4. "Но, Пипи, каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано?
- Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения."

5. "Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят."

6. "Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа."

7. "- Какво пише там? - заинтересува се Пипи.
- Пише: "Страдате ли от лунички?" - обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
- Не! - заяви решително тя.
- Какво обичаш? - попита дамата.
- Не! - повтори Пипи.
- Не разбирам, какво искаш да кажеш - учуди се дамата.
- Не, съвсем не страдам от лунички! - заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
- Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
- Ами, че да! - отвърна Пипи. - Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!"

8. "В този миг през портата нахълтаха двама полицаи в пълна униформа.
— Ой — възкликна Пипи, — и днес май че ми върви. След плодов крем най-много обичам полицаи.
И тръгна към тях с грейнало от радост лице.
— Ти ли си момичето, което се е настанило във Вила Вилекула? — попита единият полицай.
— Напротив — отвърна Пипи. — Аз съм една мъничка лелка, която живее на третия етаж в другия край на града.
Тя само искаше да се пошегува с полицаите. Но те решиха, че това никак не е смешно, и й казаха да не бъде нахална. После й съобщиха, че добри хора в града са уредили да й се даде място в детски дом.
— Аз вече си имам място в детски дом — каза Пипи.
— Така ли, уреди ли се вече? — попита единият полицай. — Къде е този детски дом?
— Тук! — отвърна гордо Пипи. — Аз съм дете, това е моят дом и следователно е детски дом. В него имам място, и то много място.
— Мило дете — усмихна се полицаят. — Не можеш да разбереш. Ти трябва да идеш в истински детски дом, където ще се грижат за теб.
— Може ли човек да си заведе кон във вашия детски дом? — попита Пипи.
— Не, разбира се — отвърна полицаят.
— Така си и мислех — каза мрачно Пипи. — А маймуна?
— Ами! Как може! — Аха — каза Пипи, — тогава търсете си другаде деца за вашия детски дом. Аз там няма да ида.
— Ти не разбираш ли, че трябва да ходиш на училище — каза полицаят.
— А защо трябва да ходя на училище?
— За да се учиш на разни неща, естествено.
— Какви неща? — настояваше Пипи.
— Най-различни — отговори полицаят. — Цял куп полезни неща, като например таблицата за умножение.
— Девет години съм се справяла без някакви си таблици за уморение — каза Пипи. — Така ще си карам и занапред.
— Помисли си обаче колко тежко ще ти бъде, ако останеш неука. Нали когато пораснеш, някой може да те попита коя е столицата на Португалия и няма да знаеш какво да му отговориш?
— Как да не зная какво да му отговоря — възкликна Пипи. — Ей така ще му отговоря: «Щом като толкова ти се е приискало да узнаеш коя е столицата на Португалия, съветвам те да напишеш едно писмо до Португалия и да попиташ!»
— А няма ли да ти е мъчно, че ти самата не знаеш това?
— Твърде е възможно — допусна Пипи. — Понякога нощем, когато съм будна, ще се чудя и мая: «Ееех, как ли се казва столицата на Португалия?» Но в края на краищата човек не може да се забавлява — продължи Пипи и за разнообразие застана на ръце. — Между другото била съм в Лисабон с баща си — продължи тя, както си стоеше с главата надолу, защото и така можеше да говори."

9. "— Защо държиш кон на верандата си? — попита Томи. Всички коне, които знаеше, живееха в конюшни.
— Хм — отговори замислено Пипи. — В кухнята само ще ми се пречка, а пък в гостната не го свърта."

10. "— Пипи — каза задъхано Томи, защото беше тичал много бързо. — Пипи, искаш ли да дойдеш с нас на цирк?
— Мога да дойда с вас къде ли не — каза Пипи. — Но дали мога да дойда на цирк, не знам, защото нямам представа какво е това цирк. Боли ли там?
— Колко си смешна — засмя се Томи. — Как ще боли! Знаеш ли колко е весело. Коне и палячовци и красиви жени, които ходят по въже!
— Но струва пари — каза Аника и разтвори ръчичките си, за да провери дали лъскавата монета от две крони и двете по 50 йоре са още там.
— Аз съм богата като вълшебник — заяви Пипи. — Все ще мога да си купя един цирк. Макар че ще стане тясно, ако имам повече коне. Палячовците и хубавите жени някак ще набутам в килера. Но тая работа с конете ще бъде по-трудна.
— Щуротии! — каза Томи. — Кой ти казва да купуваш цирка? Трябва да си платиш, за да гледаш, разбираш ли?
— Гледай ти! — възкликна Пипи и зажумя. — Та нима гледането струва пари? А аз по цял ден се разхождам и зяпам! Кой знае колко пари имам да давам за това!
След малко тя внимателно отвори едното си око и започна да го върти на всички страни.
— Да струва колкото си ще — каза тя, — но просто трябва да погледна!
Най-сетне Томи и Аника все пак успяха да обяснят на Пипи какво е това цирк и тя отиде да вземе няколко златни парички от своята чанта. После си сложи шапката, голяма колкото колело, и тримата се запътиха към цирка. Навалицата се блъскаше пред купола, а пред гишето за билети се виеше дълга опашка. Постепенно дойде ред и на Пипи. Тя вмъкна глава в прозорчето, впери поглед в добродушната стара дама, която седеше зад гишето, и попита:
— Е, колко струва да те погледа човек?
Но старата жена беше чужденка, тъй че не разбра какво й каза Пипи, а отвърна:
— Малко момиче, штрува пет крона на хубав място, три крона на по-лош място и една крона на правостоящ.
— Аха — каза Пипи, — но тогава ще обещаеш да ходиш и по въже.
Тук се намеси Томи, който обясни, че Пипи иска билет от по-евтините. Пипи подаде една златна паричка и старата жена я заоглежда недоверчиво. Дори я захапа, за да се убеди дали наистина е златна, и едва тогава Пипи получи своя билет. Освен това получи и много сребърни пари като ресто.
— Какво ще ги правя тия грозни малки бели монети? — негодуваше Пипи. — Я си ги задръж, а аз ще те погледна два пъти. На правостоящ."

Ако сме пропуснали вашата любима мисъл от Пипи Дългото Чорепче, добавете я в коментарите!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ