Година
1972

Режисьор
Любен Морчев
Спаска Божилова
Иван Зоин
Горският надзирател успява да залови нарушител - младата Гина.
Той решава да й състави акт. По време на диалога си разменят остри реплики. Той разбира, че тя има незаконнородено дете, че страда в самотата си.
Човещината надделява пред дълга и Динко...

Един от най-редките български филми за подвига на Христо Ботев и неговата чета
 Жанр : Български,исторически
 Година : 1969
 Времетраене : 85 мин.
Към филма>>>
 Режисьор : Никола Корабов
 Сценарист : Васил Попов
 Музика : Красимир Кюркчийски
 Държава : България
 В ролите : Милен Пенев, Коста Цонев, Всеволод Сафонов, Стефан Илиев, Кирил Господинов, Апостол Карамитев, Васил Михайлов и др.
 Резюме : "1876. На австрийския параход "Радецки" заедно с останалите пътници се качват и двеста български революционери, преоблечени като градинари. Предвожда ги воеводата Христо Ботев. Тяхната цел е да се включат в освобождението на България от турско робство. Със сила те принуждават капитана да спре на българския бряг. Пътят на четата към Врачанския Балкан е низ от битки и сражения с турските войски. Бунтът във Враца е потушен и никой не се присъединява към четниците. Думите "Свобода или смърт", извезани на знамето, се превръщат в символ на тяхната вяра и жертвоготовност. В последното сражение загива и големият поет Христо Ботев.

Жанр: Комедия

Режисьор: Павел Павлов

В ролите: Пламен Сираков, Росица Брадинова, Татяна Лолова, Константин Цанев, Мария Каварджикова, Домна Ганева, Румяна Гайтанджиева, Юрий Ангелов.

Сюжет: "Свекърва" от Антон Страшимиров, немирният съвременник на Вазов и Яворов, и сега звучи актуално, както преди век. Не само заради участието на Татяна Лолова в ролята на проклетата Костанда - нарицателен образ на българската свекърва. Спектакълът е комедия на ситуацията, пародираща отношенията майка - син - снаха.

Поводът за написването й е конкурсът за нова българска пиеса, с която е трябвало да се открие Народният театър през 1905 г. Страшимиров обаче пише още две пиеси под псевдоним. И трите написва в Швейцария, но изпраща "Отвъд" от Париж, "Свекърва" - от Женева, а "Над безкръстни гробове" - от София. Резултатът е, че се конкурира със самия себе си и първата премия за драма е присъдена на "Отвъд", а втора - на "Свекърва". Когато казва истината, хаосът става пълен. Петко Тодоров му обявява дуел, а комисията изведнъж сменя решението си: първата награда се дава на "Свекърва". Театралната управа пък отказва да открие сезона си с комедия и възлага на Вазов да напише нещо подходящо. Тук вече чашата прелива.



Година: 1972
Премиера: 19.05.1972
Жанр:  драма

Режисьор: Людмил Кирков
Сценарий: Георги Мишев
Продуценти: Радослав Божков
Оператор: Георги Русинов
Композитор: Борис Карадимчев
Художник: Недю Недев, Е. Банова
Монтаж: Венцеслава Каранешева

В главните роли:

Ран …………………………….…...Филип Трифонов
Тинка…………………….……н.а. Невена Коканова
Мариана…………………………....Сашка Братанова
Филип к. Филипов……………..… Кирил Господинов
Редакторът Каменов………..….. Антон Карастоянов
Художникът Ацата………………. Васил Попов
Певицата Нели Йорданова……. Елена Райнова
Майката на Ран………………….. Христина Русева
Бащата на Ран…………………… Евстати Стратев
Катаджията……………………….. Никола Тодев
Директорката Савова…………… Катя Чукова
Вуйчото на Ран…………………... Васил Вачев

Участват още: Лили Енева, Николай Ламбрев, Михаил Ботевски, Валентин Гаджоков, Красимир Кацаров, Николай Атанасов, Александра Братанова, Златина Джамбазова, Цветана Георгиева, Асен Георгиев,  з.а. Владимир Давчев, Ева-Мария Радичкова, Недялка Монеджикова.

Сюжет: Действието във филма се развива в последните дни преди абитуриентския бал на един клас от училище в малък провинциален град. Главните действащи лица са учениците от завършващия випуск. Рангел, наричан от съучениците си Ран, е интелигентен ученик, който проявява интерес към журналистиката, въпреки неодобрението на родителите си. Ран изпитва увлечение по Тинка — продавачката от близката сладкарница и не забелязва, че Мариана — негова съученичка, е влюбена в него. По това време в града пристига известната певица Нели Йорданова, с която Ран флиртува. Нощта на бала отминава и Ран изпраща Мариана до дома й. Тогава става ясно, че двамата заминават да учат заедно в София.


Луи дьо Фюнес е печелел хлябът си като счетоводител, кожар, амбулантен търговец, декоратор и най-вече като пианист в пиано-бар. Той е бил блестящ пианист (който не познавал нотите) и страхотен комик, който е посещавал само няколко месеца престижния драматически курс "Симон".


1. Той не се мръщел на никаква работа


2. Появява се за 43 секунди в първия си филм

Луи дьо Фюнес се появява за първи път на екрана през 1946 г. в "Изкушението на Барбизон", режисиран от Жан Сели в продължение на… 43 секунди. Тази незначителна роля на портиер в кабаре "Льо Паради" е началото на дълга серия от малки роли.

3. Той отказвал ролята на неверни съпрузи.

Той е играл расисти, холерици, подлеци или скъперници, но не и неверен съпруг. Луи дьо Фюнес отказвал ролята на прелюбодейци и никога не нарушил това свое правило.

4. В "Полицаят и извънземните" поискал летяща чиния като тази в "Срещи от третия вид".

През 1977 г. излиза филмът на Стивън Спилбърг, постигнал колосален успех. Френското кино също се увлича по извънземните. За Луи дьо Фюнес това ще бъде филмът "Полицаят и извънземните". Впечатлен от триковете в "Срещи от третия вид", френският актьор мечтаел за летяща чиния, като тази на Спилбърг. Резултатът: за първи път във френски филм се появява такава.

5. Засенчвал и най-големите звезди на екрана.

Този вечен изпълнител на второстепенни роли имал свой начин, от висотата на своите 164 см., да засенчи много по-опитни актьори от него. Така станало с Жан Маре във "Фантомас", чиято роля лека-полека била засенчена от комичните сцени, които Луи дьо Фюнес успял да наложи, като влагал невероятната си творческа енергия във всеки план. Бурвил, Фернандел или Ив Монтан също изпитали неговата пламенност.

6 . През май 1968-ма г. той се разтревожил за златните си кюлчета.

Май, 68-ма, Луи дьо Фюнес е натъжен. Когато техническите работници започват стачка по време на снимките на "Полицаят се жени", паника обзема актьора. Той се доверява на режисьора на филма Жан Жиро и му възлага мисия: да изрови едно сандъче от градината на къщата му в Клермон, в което имало голяма сума пари и златни кюлчета.

7. Никога не плащал такситата си.

Пикасо го е правил, защо не и той? Когато актьорът вземал такси, той плащал с чек, който подписвал с красивия си почерк. Шофьорите предпочитали да го задържат като автограф, вместо да го осребрят.

8. Направил каскада и повече не можел да си вдигне ръцете.

Терминът "каскада" и Луи дьо Фюнес са пълна противоположност и все пак… Във "Фантомас" трябвало да преследва заклетия си враг, закачен на строителен кран. Луи дьо Фюнес нямал дубльор. В продължение на дълги минути висял на ръцете си на метър над земята, а на следващия ден не можел да ги повдигне. Години след това този инцидент му причинявал болки.

9. Една 7-минутна сцена му отворила пътя към славата.

Преди да стане известен, Луи дьо Фюнес е играл в куп филми, където изпълнението му траело само няколко сцени. Трябвали му няколко минути в "Преминаване през Париж", за да наложи образа на средния и холеричен французин. Изправен срещу големите Жан Габен и Бурвил той се вълнува, вълнува и вълнува… и влиза в историята на киното.

10. Искал очите му да изглеждат по-сини от синьото на екрана.

Луи дьо Фюнес имал една прищявка: да подсилят цвета на сините му очи за най-голям ужас на главните оператори и особено на този по време на снимките на "Татиураният". Трудно било да се нагласи осветлението между червените петна по кожата на Габен и синьото в очите на Фюнес.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ