В ролите : Григор Вачков, Георги Калоянчев, Константин Коцев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Георги Георгиев–Гец, Иван Братанов, Константин Кисимов, Любомир Димитров, Жанет Митева, Цвятко Николов, Петър Слабаков, Васил Попилиев, Стоян Гудев, Досьо Досев, Петър Антонов, Янка Влaхова, Йорданка Кузманова
Към филма >>>
Резюме : През Втората световна война един балон се откъсва от румънския град Плоещ, преминава Дунава и се спира над планинско село в България. Селяните са стъписани от появата му и решават да го свалят с един залп. Балонът литва към планините. Преследвачите организират хайка, но се оказва, че не са единствените преследвачи… Изпречва им се въоръжена група от другото село. Спорът за притежание на балона се превръща в ръкопашен бой. Намесва се полицията. Автор на сценария е Йордан Радичков и неговите човеци са хем битови, хем крият общочовешки добродетели и пороци.
В своите „Задочни репортажи“ Георги Марков казва за филма следното: "Смятам, че българското кино може да се отъждестви с балона от филма(...). Балонът, който плуваше по небето като жив символ на свободата, а отдолу - партийната бюрокрация, втурнала се злобно и отмъстително да го свали...“. Именно „Привързаният балон“ става повод за печално известното партийно постановление „За някои явления на идеологическия фронт“, ликвидирало в зародиш опитите за нормално кино и някаква българска „нова вълна“ в края на 60-те години. Формулировката на тогавашните партийни бюрократи е била, че "филмът представлява подигравка с българина, с човешкото и националното му достойнство". Обвиняват го, че „събитията и героите са разкрити през призмата на песимизма и неверието в човека“. Нападки има и към артистите, които „безкритично са се съгласили да изпълняват роли, обидни за нашия народ“. „Разстрелването“ на филма обрича на дълго мълчание режисьора Бинка Желязкова и дава отпечатък върху целия й по-сетнешен творчески път.
В списание "Кино" през 2004 г. Елка Николова, автор на филма "Бинка" за Бинка Желязкова, казва за Балона следното: "Това е филмът, който е може би най-емблематичен за Бинка Желязкова и нейната съдба в киното. Той е на световно ниво и всеки, който е видял дори и откъс от него, иска да го гледа отново и отново. Такава е силата му и днес. Гледайки нейните филми човек си мисли, че българското кино е живо, ангажирано, пълно с енергия и въображение. И това е вече много, защото става въпрос за традиция и приемственост."
юни 16, 2016
