Жанр: Комедия


Година: 1979


Режисьор: Николай Волев Сценарист: Братя Мормареви Оператор: Венко Каблешков Музика: Иван Стайков Художник: Николай Сърчаджиев

Актьорски състав: ТОДОР КОЛЕВ - доцент Денев/братовчеда Иван ПАВЕЛ ПОПАНДОВ - Кънчо Пеев ЙОРДАНКА КУЗМАНОВА - Кортинска РАДОСВЕТА ВАСИЛЕВА - Шивачева ЛЮБЕН КАЛИНОВ - Русев ГЕОРГИ РУСЕВ НАДЯ ТОДОРОВА АНЕТА СОТИРОВА ИВАН ЯНЧЕВ ГЕОРГИ МАМАЛЕВ КИНА МУТАФОВА ТАНЯ ВУЧКОВА ЕВА-МАРИЯ РАДИЧКОВА ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ИВАН КУТЕВСКИ ТЕОДОР ЮРУКОВ ЕКАТЕРИНА СЛАВОВА НИНА АРНАУДОВА АНТОН КАРАСТОЯНОВ ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ТРИФОН ГЕОРГИЕВ

Описание: Доцент Денев е талантлив учен, но не може да подели времето между обществената и научната си дейност. Неочаквано му хрумва идеята да доведе от село братовчед си Иван. С него си приличат като две капки вода. Иван започва да се появява, където е необходимо протоколно присъствие, а доцентът си работи върху научната тема. Отначало неуверено, но с все по-голям ентусиазъм Иван навлиза в новата си роля и стремежът му от всичко да изкарва материални облаги придобива застрашителни размери. Но когато Двойникът застрашава и личния живот на Денев, той не издържа и го изгонва.

Актьорът от унгарски произход Михали "Мичу" Месарош, станал световноизвестен с ролята си на извънземното същество Алф, е починал. Това съобщава неговият дългогодишен приятел и мениджър Денис Варга, цитиран от Си Ен Ен.


По безсмъртното произведение на Карл Май. Приключенията на Винету и Поразяващата Ръка (Олд Шетърхенд) - защитниците на златото на апачите...
Винету е литературен персонаж от романите на немския писател Карл Май.
Той е индианец от племето апахи. Баща му се казва Инчу-чуна, а „духовният му баща“ е немец-емигрант на име Клеки-Петра. Кожата на Винету има сребрист оттенък. Негови приятели са Олд Шетърхенд, Олд Файерхенд и др. Почитан навред, многобройните му качества и достойнства са измерими само с тези на Олд Шетърхенд. Двамата са кръвни братя и почти винаги са заедно. Убит е от отряд на сиусите при спасяването на група бели заселници. Преди смъртта си Винету изповядва пред Олд Шетърхенд, че се чувства християнин.
Образът на Винету е идеализиран образ на индианските народи в творчеството на Карл Май. Той е пример за потенциала на „червената раса“ и за високият морал, които биха могли да достигнат индианските народи при подходящо поведение спрямо тях от страна на „носителите на цивилизацията“.
В киното образа на Винету е известен най-вече от германо-френско-италианските филмови продукции, където ролята на индианския вожд се изпълнява от френския актьор Пиер Брис.
В България и в бившите социалистически страни, особено популярен е Гойко Митич в изпълнение на ролите на знаменити индиански вождове, който също е наричан и „Източният Винету“, но не е играл ролята му чак до 2002 г.

В ролите : Григор Вачков, Георги Калоянчев, Константин Коцев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Георги Георгиев–Гец, Иван Братанов, Константин Кисимов, Любомир Димитров, Жанет Митева, Цвятко Николов, Петър Слабаков, Васил Попилиев, Стоян Гудев, Досьо Досев, Петър Антонов, Янка Влaхова, Йорданка Кузманова
Към филма >>>

 Резюме : През Втората световна война един балон се откъсва от румънския град Плоещ, преминава Дунава и се спира над планинско село в България. Селяните са стъписани от появата му и решават да го свалят с един залп. Балонът литва към планините. Преследвачите организират хайка, но се оказва, че не са единствените преследвачи… Изпречва им се въоръжена група от другото село. Спорът за притежание на балона се превръща в ръкопашен бой. Намесва се полицията. Автор на сценария е Йордан Радичков и неговите човеци са хем битови, хем крият общочовешки добродетели и пороци.

 В своите „Задочни репортажи“ Георги Марков казва за филма следното: "Смятам, че българското кино може да се отъждестви с балона от филма(...). Балонът, който плуваше по небето като жив символ на свободата, а отдолу - партийната бюрокрация, втурнала се злобно и отмъстително да го свали...“. Именно „Привързаният балон“ става повод за печално известното партийно постановление „За някои явления на идеологическия фронт“, ликвидирало в зародиш опитите за нормално кино и някаква българска „нова вълна“ в края на 60-те години. Формулировката на тогавашните партийни бюрократи е била, че "филмът представлява подигравка с българина, с човешкото и националното му достойнство". Обвиняват го, че „събитията и героите са разкрити през призмата на песимизма и неверието в човека“. Нападки има и към артистите, които „безкритично са се съгласили да изпълняват роли, обидни за нашия народ“. „Разстрелването“ на филма обрича на дълго мълчание режисьора Бинка Желязкова и дава отпечатък върху целия й по-сетнешен творчески път.

В списание "Кино" през 2004 г. Елка Николова, автор на филма "Бинка" за Бинка Желязкова, казва за Балона следното: "Това е филмът, който е може би най-емблематичен за Бинка Желязкова и нейната съдба в киното. Той е на световно ниво и всеки, който е видял дори и откъс от него, иска да го гледа отново и отново. Такава е силата му и днес. Гледайки нейните филми човек си мисли, че българското кино е живо, ангажирано, пълно с енергия и въображение. И това е вече много, защото става въпрос за традиция и приемственост."

В началото на 20-и век на малка гара пристига пътуващата театрална трупа "Обнова" начело с Пиер Стоманяков. В нея са съпружеските двойки Сярови и Бекярови, навъсен студент, избягал от заможното си семейство, един анархист и един реквизитор. Възрожденският ентусиазъм е единственото "богатство" на артистите. Преди спектакъла на "Отело" се разболява изпълнителката на Дездемона. Трябва да се намери спешно заместничка. Така в трупата попада влюбената в театъра млада учителка Елисавета Стрезова.

Филмът поставя и един въпрос за избора, който вълнува всеки млад творец и днес. Кое е по-достойно: лекият, евтин път към водевила или трудният, мъчителен път на истинското изкуство.
Награда "Сребърен портокал" на Втория международен фестивал на игралното кино в Анталия (1978).
Към филма >>>>

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ