Барети щурмуват 30-хилядното гето в Пазарджик. След легендарната акция в "Токайто"и до ден днешен треперят, когато се сетят за нощта на 29 юни през 90-те

Арлин Антонов ръководи операцията срещу разбеснелите се роми. 70 български малолетни момичета, вързани и насилвани за проститутки, откриват ченгетата при тараша в гетото!

Броженията срещу многолюдната фамилия на Цар Киро в Катуница са нищо в сравнение с това, което се случва преди близо 20 години в ромското гето в Пазарджик. 

Ромите от пазарджишката ромска махала и до ден днешен треперят, когато се сетят за нощта на 29 юни 1992 г., а в съзнанието им изплуват ясните спомени от разигралите се събития.

По това време демокрацията прохожда в управлението, а призракът на комунизма още има трайно присъствие сред хората. Известните със своята хитрост роми обаче усещат вятъра на промяната и започват да си позволяват редица своеволия. малко по малко поведението на отделни представители от малцинството излиза от релси. Едни от първите, пропищели от своеволията, са жителите на Пазарджик. Само за месец в ромското гето са регистрирани 7 изнасилвания и 8 убийства.

Прясно назначения шеф на полицията Арлин Антонов провежда няколко разговора с тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов и главния секретар Богомил Бонев. Двамата му дават картбланш за действия и единственото, което се чака, е правилен момент за започването им.

Около 1 час след полунощ на 29 юни Арлин Антоновполучава сигнал, че в гетото е отвлечено младо семейство – на около 22 – 23 години. Мъжът е пребит с железни тръби, а жената е отвлечена в една от къщите. Шефът на РПУ-то веднага отива в управлението и започва подготовка на операцията – повече не може да се търпи, защото чашата вече е преляла.

Само за минути по тревога е вдигнат целия наличен състав на дирекцията. Мобилизирани са всички курсанти в сержантското училище. В 6 часа сутринта квартал „Изток“ осъмва блокиран – не птичка, муха не може да прелитне. Започва жесток тараш – къща по къща, барака по барака. Ченгетата вадят и трупат огромни количества крадени вещи, наркотици, оръжие…„Заварихме в циганските къщи на махала „Токайто“ над 70 български момичета между 13 и 16 години, вързани за леглата, които са били „обучавани“ за проститутки. Под „обучавани“ разбирайте – по цял ден им се изреждат от махалата и това се филмира. Заплашват ги, че ще убият родителите им, че имат хора в полицията и гъкнат ли, ще стане много лошо“, спомня си потресен самият Арлин Антонов.

„Хващам една ромка за яката и я питам какво прави това бяло момиче тук, тя не е твоя дъщеря! А тя: „Мойто мъж дал 1000 марки, курва ша работи за нас…!“ Как да не съм бесен от наглост и своеволия?! Намерихме и отвлечената жена. 73 циганина се изредили над нея през нощта – тя абортирала, била бременна в третия месец, припадала, а ония изроди продължавали да се гаврят с нея… Издирихме ги за час и наредих да бъдат светкавично арестувани.Делата се проточиха повече от година. По-късно разбрах, че в затвора са тикнати само 4-5 от тях и то за по 5-6 години, а жената не можаха да спасят. От преживения ужас и разкъсванията тя почина дни по-късно“, допълва „мозъкът“ на МВР- операцията.

Броени часове след операцията Арлин Антонов получава обаждане от Главния секретар на МВР Богомил Бонев. „Антонов, поздравявам те! И довечера гледай непременно новините!“. От вечерната емисия Антонов научава, че по предложение на правителството на Филип Димитров е назначен за шеф на Националната служба за сигурност. Три години по-късно ченгето и бивш полковник решава да влезе в политиката. Атакува кметския стол в Пазарджик, но се класира втори.

След това на президентските избори през 2001 г. е вице на Жорж Ганчев. Но след скандал с него, го напуска и основава своя партия – „Български демократичен блок“. Днес страховития за пазарджишките роми Арлин Антонов и се занимава с любимото си хоби – нумизматика. Най-много обаче се радва на внучката си Арлина, кръстена на него.

„Не съм расист и не мразя ромите. Но не обичам и да потъпкват правата на гражданите. Някой трябва да им каже, че не може тяхното щастие да се крепи на цял набор от престъпления. Европа любезничи с тях и засипва лидерите им с пари. А ние тук си патим и ако си потърсим правата, ни обявяват за расисти и нехуманни типове. Любопитно ми е как ще реагира Сорос и другите като него, ако изнасилят техните деца? Ще бъде ли толкова застъпена за ромите Хилари Клинтън, ако нейната дъщеря Челси бъде отвлечена в някоя ромска махала“, пали се Арлин Антонов.

Източник: Alter Information 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Коя е Дара и как е създадена песента BANGARANGA

Дарина Николаева Йотова, по-известна като Дара (DARA) е българска певица. Добива популярност септември 2015 г. с участието си в телевизионното състезание „X Factor“.Родена е на 9 септември 1998 г. във Варна, Република България. Завършва Националното училище по изкуствата „Добри Христов“. Започва народно пеене още от малка с музикален педагог Павлинка Тодорова.

През 2015 година участва в музикалното шоу „X Factor“, където достига до финала и завършва на трето място, като неин ментор е Криско.

През февруари 2020 г. е участник в осми сезон на предаването „Като две капки вода“, завършвайки на трето място.

През 2021 г. тя става треньор в осмия сезон на музикалното риалити „Гласът на България“ по Би Ти Ви, което я прави най-младият треньор в историята на шоуто.

На 30 януари 2024 г. се включва в петия сезон на танцувалното шоу „Dancing Stars“, като завършва втора.

На 31 януари 2026 г. печели „Националната селекция“ за Евровизия, организирана от Българска национална телевизия, с което получава правото да представлява България на конкурса „Евровизия 2026“, провеждащ се във Виена, Австрия. На 28 февруари е избрана и песента с която да представи България на музикалния конкурс - „Bangaranga“.

5 месеца след края на шоуто на Годишните музикални награди на БГ Радио, Дара представя дебютната си песен „К'во не чу“, чийто видеоклип излиза на 15 юли 2016 година. Песента става хит за лятото. 3 месеца по-късно излиза и английската версия на песента – „Onto you“.

На 10 март 2017 година излиза песента ѝ „Родена такава“, а на 21 юли 2017 година заедно с Пламен и Иво, както и Павел и Венци Венц, пускат песента „Няма да си тръгнеш с друг“.

На 29 септември 2017 година излиза песента ѝ „Недей“.

На 19 април 2018 година излиза третата песен на Павел и Венци Венц за 2018 г. „Срещу мен“, в която Дара взима специално участие.

Печели и наградата за най-добра изпълнителка за 2018 година на Годишните музикални награди на БГ Радио, където представя „Все на мен“.

На 20 юни 2018 година излиза четвъртата ѝ песен „Все на мен“.

На 29 август 2018 година излиза петата ѝ песен заедно с MONOIR – My Time.

На 22 февруари 2019 година излиза шестата ѝ песен с Livin R & Noisy - BTW (Bye, Bye).

На 9 април 2019 година излиза песента „Соса маже“, която е колаборация с V:rgo и става най-слушаната бг песен за 2019 по радио The Voice.

На Годишните музикални награди на БГ Радио 2019 година представя за пръв път Darbie. На 11 юли 2019 година излиза песента Darbie.

На 23 август 2019 година излиза песента „Хотел 5 звезди“, в която си партнира с Павел и Венци Венц.

На 20 ноември 2019 година излиза песента Ella Ella.

На 3 юли 2020 година излиза песента „Ай-Ай“.

На 9 септември 2020 година излиза песента MAMACITA.

На 28 февруари 2026 година излиза песента BANGARANGA.

Песента BANGARANGA е създадена от международен екип композитори, включващ самата DARA (Дарина Йотова), Анн Джудит Уик, Кристиан Торсеа (Monoir) и гръцкия композитор Димитрис Контопулос. Парчето е избрано чрез национална селекция на БНТ, за да представя България на песенния конкурс „Евровизия“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кои бяха заведенията на мутрите и къде се случва една от първите показни престрелки през 90-те

 

Кои са заведенията на мутрите? Какво се знае за празници на ръба между живота и смъртта и уроците на миналото. Те се появяват с началото на демократичните промени у нас. Там подземният свят излиза на повърхността, облича скъпи костюми, завладява нощния живот и смутното ежедневие.

„Като хора с повече свободно време и вкус към живота, естествено, те имаха много силна емоционална връзка с тези заведения. Там преминаваше голяма част от живота им, а на някои животът им приключваше пред тях“, казва разследващият журналист Слави Ангелов в рубриката „Задочна България“ по bTV

Ангелов е криминален журналист с 30 години опит в този ресор. Той започва професионалния си път именно в годините на клутовите заведения с печална слава.

В руините на тоталитарния строй у нас, когато България вече не се нарича Народна република, героите на столицата се променят. На преден план излизат млади, добре тренирани мъже, без висше образование, които след няколко години и добре изпълнени мокри поръчки ще се нарекат мутри.

Те създават представата за успешния, пробивен човек на новото време. Своите първи познанства и срещи правят на масите на софийските заведения.

Едно от тях е сладкарница „Магура“ на бул. „Витоша“, тя е и едно от най-известните чейндж бюра в началото на прехода.

„Това са места, на които ходят тогава чейнчаджии, тъй като тогава да имаш валута е забранено, валутно престъпление. Това представлява престъпния свят в онези години.

Тогава няма някакви по-сложни престъпления. Тогава имаме просто едни измамници.

Ментори, хора като Иво Карамански, като Митко Бретона ги водеха в Чехия, Унгария, учеха ги там да крадат коли, да правят – наричаха се врътки, шанжета. Може би в този период те започват да създават и първите си заведения“, обяснява Слави Ангелов.

В рамките на две-три години, тези обикновени измамници се издигат в престъпните среди у нас. Натрупаните капитал и самочувствие изискват от тях не просто да обикалят по култови заведения, но и да построят свои.

„Те като всички бандити по света гледат филми, гледали са „Кръстникът“ и това, което им харесва, опитват да го заимстват по някакъв начин. Те искаха да се забавляват, в един момент се оказаха хора, които имат твърде много свободни пари.

Едно от нещата е престижът, много е важно да имаш заведение. Всички тези заведения, за да бъдат оборотни, трябваше да изглеждат добре, за да привличат хора, които да влизат там. През заведения можеха да перат пари от различни престъпни дейности като рекет, по-късно наркотици, проституция и т.н.“, разказва разследващият журналист.

Нападението срещу бар „Бедни-богати“ в края на 1993 г. слага началото на цяла серия от престъпления, свързани с една гангстерска война в София. От места за забавления и нелегални сделки заведенията на мутрите лека-полека се превръщат в терени за разчистване на сметки. Ако тръгнеш на разходка из центъра на София, се натъкваш на малка карта на гангстерските войни от 90-те.

Една от първите показни престрелки в центъра на столицата се случва на 12 януари 1994 година, преди точно 30 години. Мястото – казино „Севастопол“ на ул. „Раковски“, владение на Иво Карамански, наричан кръстник на българската мафия, свързван с валутни измами и трафик на крадени автомобили.

„Карамански беше открил това казино малко по-рано, беше поканена Лепа Брена да пее на откриването му. Пред казиното „Севастопол“ беше прострелян Младен Михалев-Маджо в ръката.

Години по-късно се разбра, че човекът стрелял по него беше един бандит с прякор Муто, който беше открит прострелян в главата в една тоалетна на Витоша. Така че можем да кажем, че първите проливания на кръв в престъпния свят бяха свързани, пряко или косвено, с първите заведения на мутрите и на измамниците от подземния свят“, коментира разследващият журналист.

Заведенията на мутрите посрещат и техните най-лични празници. Пример за това е ресторант „Мираж“, собственост на застрахователната компания „ВИС-2“, всъщност групировка за рекет. Управляват я братята Васил и Георги Илиеви.

По-малкият брат Георги вдига сватбата си именно в „Мираж“, на която присъстват някои от най-обсъжданите фигури на престъпния свят и родния шоубизнес. На път за този ресторант е застрелян Васил Илиев.

„Тези заведения в онези години бяха просто техните офиси. Там се решаваше от това: „Кой да бъде изгърбен днес?“ и стигнем до това: „На кого ще се дава подкуп, каква престъпна стратегия ще има и т.н.“, разказва още Слави Ангелов.

Кървавият залез на мутренските заведения започва едва с началото на новото хилядолетие. Въпреки това някои от тях съществуват до ден днешен. Пример е ресторант „Славия“, в който преди 20 години беше разстрелян Милчо Бонев, по-известен като Бай Миле, и още петима души.

„Там влизат бандити, преоблечени като полицаи, карат всички да легнат по земята и ги изпозастрелват от упор. Огромна част от тези убийства станаха 2003 г., 2004 г., 2005 г., когато имаше масово разчистване на сметки в България, което беше свързано в голяма степен с подмяната на поколенията в престъпния свят“, коментира Ангелов.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя си отиде на рождения си ден

Катя Филипова си отива от този свят точно на рождения си ден – 13 май 2012 година, когато навършва 63 години. В продължение на два дни певицата има сериозни проблеми с дишането, а роднините й викат линейка. Още преди пристигането на екипа на „Бърза помощ“ тя издъхва. Когато след около 30 минути идват лекарите от „Пирогов“, те единствено констатират смъртта. Причината е белодробна емболия. До нея до последно е съпругът й Крум Калъчев, който неотлъчно се грижи за нея. „Разбит съм. Не мога нищо да коментирам“, казва той през сълзи.

Катя Филипова е родена на 13 май 1949 година във Варна, в семейство с дълбоки музикални и аристократични корени. Прадядо й Владимир Телесницки е руски дворянин, дошъл в България като офицер в Руско-турската освободителна война. В Казанлък се влюбва в прабаба Мария и остава тук. Родът на баща й в Русия има история от над четири века и се води сред най-старите дворянски кланове, като сред предците има и губернатори. Освен руска жилка, Катя носи и словенска – баба й по майчина линия е родена в Любляна. Баща й Александър завършва царската военна академия, участва във Втората световна война и е отличен като Герой на Съветския съюз за участието си във военните действия в Унгария. Майка й Дора Филипова е родена в Букурещ, завършва Кралската музикална академия там и е известна пианистка. Двамата работят в Музикалния театър в София и покрай тях Катя още от дете познава големите имена на българската сцена.

Едва на 14 години тя вече участва в два детски филма – „Капитанът“ на режисьора Димитър Петров и „Началото на една ваканция“ на Зако Хеския. Въпреки ранния досег с киното, съдбата й е свързана преди всичко с музиката и със златните години на българската естрада. Завършва икономика и социология във Висшия икономически институт в София, днешния УНСС, но още като студентка дебютира като певица. На 23 години се опитва да вземе тапия, за да пее по заведенията, но я скъсват. Талантът ? обаче е забелязан от композитора Панайот Славчев, който я включва в оркестър „Метроном“. В началото почти никой не я забелязва, но звездата й изгрява по време на концерт в Карнобат.

На този концерт присъства и самата Лили Иванова, която я харесва и я кани за вокалистка. През 1973 година Катя Филипова става солистка и на Естрадния оркестър на радио „София“ с диригент Вили Казасян, а малко по-късно печели конкурс за солист на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, с което започва и самостоятелната й кариера. Пее и в трио „Обектив“ заедно с Маргарита Хранова и Лидия Джонева, като трите често са подгряваща група на Лили Иванова.

Две години по-късно Катя Филипова вече е любимка и на публиката в Германия. В Берлин се сприятелява с естрадните звезди Франк Шьобел и Регина Тос. Започва активното й участие във фестивали, откъдето идват и големите международни отличия – „Златният мост“ в Берлин през 1975 година, първа награда на фестивала в Сопот през 1976-а, „Златна лира“ в Кастълбар, Ирландия, втора награда на шлагер фестивала в Дрезден през 1977 година. У нас е носител на първа и две втори награди от фестивала „Песни за морето и неговите трудови хора“ в Бургас и блести и на „Златния Орфей“. Всички тези статуетки до последно стоят в дома й. С песента „Звезда без име“ по музика на Атанас Косев печели специална награда за изпълнение в Кастълбар.

Катя Филипова пее на повече от 10 езика, владее шест – френски, английски, полски, немски, гръцки и испански, и изнася концерти в над 40 държави. Участва в галавечери с легендарните Карел Гот и Вики Леандрос, както и в събития с групата Boney M.. С песни на Тончо Русев озвучава филмите на режисьора Павел Павлов „Язовецът“ и „Есенно слънце“, в който застава пред камерата със Стефан Данаилов и Невена Коканова.

Личният й живот е неразривно свързан със съпруга й Крум Калъчев. Двамата се запознават, когато той е барабанист в оркестър „София“, а любовта им пламва през 1981 година на турне в Русия, когато Катя е зад кулисите и слуша как той пее. Още тогава знае, че това ще е нейният съпруг. Две години по-късно сключват граждански брак, а през 1993 година се венчават и в църква. В продължение на 31 години са неразделни и в живота, и на сцената. В първите години от брака си заминават на гурбет в Скандинавия с Динамит брас бенд и в продължение на осем години пътуват по море с ферибот между Финландия, Швейцария и Русия.

Сред най-известните песни на Катя Филипова са „Пътища“, „Птици“, „Есен“, „Добри познати“, „Добър вечер“, „Бялата птица“, „Сбогом, мое море“ и „Добър вечер, Едит Пиаф“. Най-емблематичната обаче остава „Незабрава“ от 1979 година по музика на Тончо Русев и текст на Калин Донков – песен, с която певицата завинаги се вписа в историята на българската естрада. В нея звучат думите: „Сърцето всяка участ заслужава, но не забрава, ах, но не забрава“, превърнали се в символ на нейния глас и съдба.

През 2007 година Катя Филипова е удостоена със „Златна лира“ от Съюза на музикалните и танцови дейци – признание за цялостния й принос към българската култура. Животът й преминава през много лични и професионални перипетии, но името й остава сред най-ярките в историята на родната естрада. Поклонението пред нея се състои на 16 май, сряда, от 12 часа в църквата „Свети Параскева“ в София.

Датата 13 май остава завинаги белязана – това е денят на нейното раждане и денят, в който тя си отиде. България ще помни Катя Филипова като един от най-големите гласове на своето време – глас, който „сърцето всяка участ заслужава, но не забрава“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ