януари 18, 2026
Той е писател и журналист, бохем и любовчия. Оприличават го с Яворов. Баща му го знае цяла България.
На 18 януари 1988 г., едва 41 годишен, избира смъртта като скача от балкона на бащиния си дом в центъра на София. С часове тялото му стои покрито с чаршаф на тротоара. Официалните медии мълчат, тръгват всевъзможни слухове, които намесват дори и името на Тодор Живков.
Росен Асенов Босев е от онези фигури в българската литература, около които още приживе се трупат истории, слухове и напрежение, а след смъртта им – мълчание. Роден е на 4 април 1946 г. в София в семейство, белязано от драматичната история на ХХ век.
Майка му е Росица Манолова – жена с необикновена и трагична съдба още преди да стане част от семейство Босеви. Като млада тя е голямата любов на поета и антифашист Антон Попов. Двамата се венчават тайно в килията му, малко преди той да бъде разстрелян. Тази венчавка, извършена буквално пред лицето на смъртта, остава една от най-драматичните любовни истории на онова време и завинаги бележи живота на Росица Манолова.
След 9 септември 1944 г. тя се омъжва за Асен Босев – поет, общественик и една от ключовите фигури в детската литература на новата власт, създател на вестник „Септемврийче“. Асен Босев е активен участник в културната политика на следвоенна България и човек с влияние и авторитет, известен и с това, че подпомага Елин Пелин в последните години от живота му. Така Росен Босев расте в дом, в който се срещат две различни, но еднакво силни биографии – майка, носеща паметта за разстреляна любов, и баща, олицетворение на официалната културна линия на режима. Това напрежение между трагична лична история и публично утвърдено положение неизбежно оставя отпечатък върху него.
Росен завършва българска филология в Софийския университет и рано се налага като талантлив белетрист, сатирик и журналист. Работи във „Стършел“, „Работническо дело“, „Литературен фронт“, достига до високи редакторски постове и оглавява издателство „Народна младеж“. В литературните среди е познат като обаятелен, остроумен и блестящ събеседник, но и като човек с резки настроения и вътрешни крайности. Зад публичния успех често стои усещането, че живее под двойна сянка – на бащиния авторитет и на майчината трагична младост, която никога не е била напълно изговорена.
Любовният му живот е бурен и често коментиран. Първият му брак с актрисата Анета Сотирова е страстен и шумен – среща на два силни характера, изпълнена с ревност, сцени и взаимно привличане, която закономерно завършва с раздяла. Следват други връзки и втори брак, от който се ражда синът му, но вътрешното спокойствие така и не идва. Хора от близкия му кръг си спомнят за периоди на силна чувствителност, за алкохол и за усещането, че той сам саботира възможността за нормален семеен живот.
В края на 80-те години депресията му става все по-дълбока. Пише по-малко, затваря се в себе си, а въпреки привилегированото си положение изглежда самотен и изчерпан.
На 18 януари 1988 г. трагедията става факт. Росен Босев скача от шестия етаж от балкона на бащиния си дом в кооперация в центъра на София. След удара тялото му дълго време остава на тротоара, покрито с чаршаф – сцена, която мнозина виждат, но за която официално не се говори. По вестници и телевизия не се споменава нищо за самоубийството, а това мълчание поражда клюки, слухове и догадки. Дори се пуска слух, че лично Живков засекретява делото за смъртта на Росен Босев, за да не страдат проверените другари, т. е., родителите му.
Той умира едва на 41 години, в 42-рата си година от живота.
След Росен Босев остават книгите му, недоизживеният му живот и синът му Росен Босев – днес утвърден журналист, който продължава фамилното име в съвсем различна епоха, носейки не само професионалното наследство, но и тежката памет на един род, белязан от любов, история и преждевременна смърт.
