Един от най-скандалните участници в първия сезон на „Биг брадър“ – Найден, извървя дългия път от щур младок до сериозен татко. На 18 октомври 2004 г. заедно с още 14 брадъра, 24-годишният тогава Найден прекрачва прага на Къщата. Тогава едва ли е предполагал, че ще стане най-известният брадър в историята, пише lifestyle.bg. Той бе и първият участник, който откри любовта в шоуто. 


Безспорно любовната връзка, която се зароди между него и Зара, беше най-любопитна за ТВ зрителите, защото беше първата, която бе показана в реалити шоу. За да се отдаде на чувствата, които се зародиха между нея и Нед, моделката прекрати отношенията, които имаше извън Къщата с тогавашното й гадже. Любовта им обаче не издържа дълго извън шоуто. Найден обаче среща истинската любов в Интернет. Бившият брадър не обича светлината на прожекторите и рядко повдига завесата на личния си живот. Преди две години Нед се изповяда пред „Нова телевизия“ и разкри как се е запознал с майката на сина си:


„Запознах се с жена ми Огняна по Интернет.

На втория ден си разменихме телефоните, а след това, за да й докажа, че съм аз, й пратих мои голи снимки. Никога не съм си представял, че така ще стане, но стана. При такъв тип запознанство винаги има елемент на изненада. Все пак гледаш снимки, пишеш. За първата среща имах и резервен план. Бях се разбрал с един приятел да ми се обади 20 минути след нарочения час. Той щеше да ми каже, че имам проблем в клуба за Интернет, който държах тогава, и аз да използвам това като повод да си тръгна. Ако всичко беше „ок“, щях да си остана“, спомня си той. Найден вече се радва на стабилно и щастливо семейство.

„Той е много отговорен баща. Привързан е към мен и семейството“, не крие нежната му половинка Огняна. Бившият брадър ревниво пази личния си живот и даже не поддържа профили с истинското си име в социалните мрежи. Последната му активност във Фейсбук е от 2015 г. Визитка: Рождена дата: 30.11.1979. Роден град: София. Зодия: Стрелец. Семейно положение: Обвързано семеен. Професия: Треньор по баскетбол. Образование: Висше.



Починал е актьорът Иван Несторов, съобщиха от Съюза на артистите в официалната си фейсбук страница.


Пътя си Нагоре пое актьорът Иван Несторов!


Роден на 22 октомври 1933 година, той бе познат от множество роли в театри в страната, телевизионен театър, кино и в последните години с роли в Младежки театър „Николай Бинев“. На този кадър е Дядото в „Копче за сън“. Неуморен участник в клуба „Артисти със сребро в косите“ почти до последния си миг. Ще запомним благородството и високия му дух.

Поклонението пред Иван Несторов ще се състои в сряда, 21 януари, от 12.30 в столичния храм „Св. Седмочисленици“.  Поклон пред светлата му памет!


Кой е Иван Нестеров?


Роден е в село Тъжа община Павел Баня. Израства в град Павел баня и за първи път се докосва до театъра в казанлъшкото читалище „Искра“, където активно се развива художествена самодейност. Явява се на изпитите по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Първоначално е приет в класа на Стефан Сърчаджиев, но тъй като се налага да отбие военната си служба, при завръщането си в Театралното висше училище попада в класа на професор Боян Дановски.


След дипломирането си е изпратен по разпределение в Драматичен театър „Сава Доброплодни“ Силистра, където професионалният му дебют е с ролята на Богдан в спектакъла „Всяка есенна вечер“ от Иван Пейчев. След това за малко играе Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин, а от 1963 година става част от трупата на Народен театър за младежта, където работи цели 43 сезона. 


Първата му роля на софийска сцена е на Капитан Естанислао Браво в „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов, където успешно си партнира с актрисата Виолета Минкова. В Младежкия театър Несторов е имал възможността да работи с режисьори като Младен Киселов, който му поверява ролята на Тригорин в „Чайка“ от А. П. Чехов и Андрей Аврамов в постановката му „Случайната смърт на един анархист“ от Дарио Фо, където влиза в образа на Началник на полицията.


Самият Несторов обаче, споделя че е имал възможността да си партнира с редица творци, но за него един „от най-търсещите и провокативни режисьори, с които е имал възможността да работи е Николай Люцканов“. Незабравима за него остава съвместната им работа над спектакъла „Завръщане в бъдещето“ от Кольо Георгиев, където актьорът влиза в кожата на Капитан Контев.


Въпреки че Иван Несторов вече не е част от постоянната трупа на Младежки театър „Николай Бинев“, актьорът не се отказва от сцената. За последно в родния театър се превъплъщава в образите на Дядото в мюзикъла „Копче за сън“ от Валери Петров, реж. Иван Урумов и на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон Павлович Чехов на Стефан Мавродиев. Също така през 2011 излезе и премиерата на моноспектакъла му „Сибир“ от Феликс Митерер с режисьор Веселин Димов, на сцена на IV етаж в Народен театър „Иван Вазов“.

Несторов е семеен и има дъщеря Мила.

Редактор „Екип на Петел“,



Най-дългата улица в България се намира в Русе и е бул. „България“, разказва „Фокус“. Той е с дължина – 21 600 метра, според търсачката на улици Bgmaps, в която са включени 70 000 километра пътна мрежа, а информацията за пътната мрежа се актуализира ежедневно.


Булевардът е част от международния път Русе – София. От рекорда е изключен Околовръстният път в столицата (52 км) и Скоростната магистрала в Перник (23 км). Булевард „България“ в Русе е наричан още Международното шосе. Той е важна пътна артерия в града. Започва на входа на Русе от София и завършва при кръговото движение на ГКПП Дунав мост. Изграден е през 50-те години на XX век, а през 70-те години е разширен с второ платно и е осигурено безконфликтно преминаване през всички пресичащи го улици. Булевардът e част от републиканските пътища I-2 и I-5 и поема преобладаващата част от тразитния трафик през Дунав мост.


През 2017 година хората, които живеят в района на булевард „България“, излязоха на протест с искане да се изгради пешеходен надлез, който да осигури безопасността на пресичащите. На булеварда стават най-много катастрофи с жертви. През 2020 година завърши строежа на новия пешеходен надлез над натоварения булевард „България“. Съоръжението е пешеходна връзка между кварталите „Чародейка“ и „Родина“.



По време на социализма книгата „Дом, семейство и бит“ присъстваше в почти всяко българско домакинство. Тя беше практичен наръчник, част от всекидневието, използвана и прелиствана без особено вглеждане в детайлите. Малцина обаче са се питали къде са заснети интериорите, които илюстрират „социалистическия бит“, или чий дом всъщност служи за образец. 


Зад тези снимки стои конкретно семейство и лична история, която дълги години остава извън разказа за самата книга. Едва наскоро, в публикация във Facebook, писателката и сценаристка Милена Фучеджиева разкри, че това е домът, в който тя е отраснала в София, а нейната баба е автор и съставител на изданието.


Ето какво сподели тя на стената си във Фейсбук:


Отдавна не бях отваряла книгата, съставена от моята баба Елена Хаджиева “Дом, семейство и бит”. Баба ми събра екип от светила от соца, които да дадат приноса си за книга, полезна за всяко домакинство. И тя стана настолна на безброй семейства от соца. Снимките са правени в нашия хол, чашите със златни ръбове и досега красят масата ми когато имам гости. Майка ми донесе този прекрасен сервиз от Чехословакия. Приборите и килима са от Москва. Снимката в жълто-зелено пък е от дома на леля ми Невена Тошева, доайена на българското документално кино.


Преди години щях да се смутя, че в предговора баба ми цитира Тодор Живков, но вече нямам притеснения поради по-дълбокото разбиране на българската история и историята на семейството ми в нейния контекст. Баба ми беше комунистка, член на ОФ. След 9-ти й се е налагало да издържа безработния ми дядо, репресиран заради това, че е бил директор на Българска земеделска банка, изпратен в присъединените територии да създава клонове на БЗК в Александруполис, Серес и др.. За живота на дядо ми, който почина когато бях на 3 годинки, се говореше само за времето преди 9-ти и най-вече в контекста на семейната връзка с ВМРО. За след това се мълчеше.

От разстоянието на времето, с новата информация за семейството ми, която имам, и опознаването на българската история и народопсихология, вече съм наясно, че политиката е невъзможно да бъде изолирана от личната история на предците ми. Съответно се старая да се отнасям към нея фактологически, без мъглата на емоциите, без вина и без необходимост да прикривам каквото и да било. Аз съм продукт на съвкупност от фактори.

На тези снимки можете да видите част от дома в който съм израстнала. Щастлива и горда съм, че няма член от семейството ми, който да не е оставил следа в българския социум.


ТОП-ПУБЛИКАЦИИ