Как някога децата ходеха на лагер за 2.50 – играеха на воля, а храната им беше от пресни продукти

Пенсионираната учителка Светла Данова от с. Петърница припомни следната ситуация от близкото минало в България, съобщава агенция Булпресс.

Всяка епоха си има своите характерни черти. И във всяка можеш да се сблъскаш както с доброто, така и с лошото. Това се отнася и за социализма. В онези времена на училището се гледаше като на храм, в който се придобиват знания. Достъпът беше свободен. На входа не стоеше охранител.

Както в градовете, така и в селата за образованието и възпитанието се полагаха значителни грижи.Подрастващите не само участваха в прекия учебен процес, но имаха възможност да се занимават в различни кръжоци като кръжок по електротехника, по радиотехника, цветарство, шев, кулинарство и др. под ръководството на учителите.

В тях придобиваха знания, нужни им за живота. В редица селски читалища бяха открити музикални школи по акордеон и немалко деца се записваха в тях. Внимание се отделяше и на летния отдих на учащите си. В продължение на 20 дни те можеха да почиват в планински или морски пионерски лагери.

Някои деца предпочитаха местните лагери, каквито имаше открити по инициатива на председателите на бившите ТКЗС-та. Такива имаше в плевенските села Садовец и Петърница. Там децата играеха на воля, а храната им се приготвяше винаги от пресни продукти, които се доставяха от зеленчуковите и овощни градини на ТКЗС. Нямаше случаи на отравяния. Таксата в петърнишкия лагер беше 2,50 лв.

Децата от многодетни семейства почиваха в лагерите безплатно.Немалко деца от село Петърница предпочитаха екскурзионното летуване. То им предлагаше интересни преживявания по време на походите из планините, както и посещенията на градове, свързани с нашата история, като Карлово, Калофер и др.

Организатор на това летуване беше началният учител Георги Александров. Заедно с него задължително имаше медицинско лице и втори учител.

Летният отдих се отразяваше здравословно на децата. Наесен постъпваха в училище, обогатени с познания за родината, отпочинали и готови за нови предизвикателства в училище. / bulpress.top

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Телевизор със стабилизатор, игри до тъмно пред блока; ключ на врата, КОРЕКОМ и писма до руско другарче, банани по Нова година и боза от 6 ст…. и още:

 

Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.

Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.

Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.

Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.

Да пишеш писма на руско другарче.

Да идеш на градска баня.

Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.

Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.

Да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат“.

Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една боза от шест ст…..

Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.

Да отключваш с ключа, както ти е на врата.

„На ти две лукчета, че нямам да ти върна.“

Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.

Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…

Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.

Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.

Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип „голям пипит“.

Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.

Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина.

Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.

Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.

Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря,

а не защото е тъмно или страшно.

Да ходиш до „Домашни потреби“ за тиган, до „Плод-зеленчук“ за чушки и домати, до „Млад техник“ за детски играчки, до „Битовия комбинат“ за…

Да си купуваш плочи с музика.

Да сменяш ремъка на касетофона.

Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.

Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.

Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.

Да си дадеш чорапогащника на `ловим бримки`.

Да си вариш домашна кола-маска.

Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.

Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота, след 23.30 часа.

Да скачаш на ластик на улицата пред блока.

Да участваш в Ленински съботник.

Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.

Да познаваш мириса на „Кореком“.

Да цъкаш пред величието на новия Москвич.

Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.

Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.

Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.

Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.

Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.

Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.

Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.

Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.

Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.

Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.

Да си мечтаеш за „ходеща кукла“ от СССР.

Да отидеш на истинско изпращане на войник.

Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба.

“Милион и едно желания” в неделя сутрин по телевизията, когато баща/майка ти е направил(а) попара ,а следобед да те извикат другарчета да ти покажат новата си лагерна количка.

Никола Куташки

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен от Гранични Войски през 80-те. За кучето което плачеше

Това е един спомен от 80-те, който завинаги ще остане във съзнанието ми... Тогава бях заместник командир на гранична застава в 16-ти Граничен отряд, гр. Гоце Делчев. Беше в средата на лятото. Седях на пейката пред заставата, когато при мен дойде дежурният. Той ми обясни, че на портала на съоръжението, който е на пътя от селото за заставата е дошъл със семейството си бивш войник, служил на заставата преди пет години. Искал разрешение да влезе в района и да покаже на съпругата и децата си, къде е служил. Въпреки, че тогава такива посещения не бяха разрешени без открит лист, казах да ги пропуснат да влязат.

След около 20 мин. пред заставата спря лек автомобил Лада и от него слезе висок мъж, съпругата му и двете им деца. Веднага забелязах някакво особено напрежение в мъжа. Отдадох го на спомените, които го бяха налегнали.

Първите му думи след като се представи бяха: „Другарю лейтенант, мога ли да видя моя брат?”Учудих се кой е той и защо не са ми казали, че идва братът на някой от войниците.

Мъжът продължи: „Това е служебно куче Верни”. След тези думи извика: „Верни, тук съм!”приемаше никакви команди от сегашния си инструктор. Наложи се бившият му водач да го прибере в питомника.

Три дни след това Верни непрекъснато виеше, искаше да разруши питомника и не допускаше никой до себе си. Той беше едро куче и никой не искаше да му бъде учебен нарушител за задържане. След една година Верни внезапно почина. Погребахме го близо до границата, която той заедно със своите водачи и инструктори беше охранявал 10 години...

Това е една история, която ще помня до края на дните си. Това е историята на едно истинско приятелство между човек и куче, между бойни другари, които се срещнаха отново след 5 години.''

Снимка:личен архив на Димитър Васев 

АВТОР: Боби Минчев

Източник:www.nternationalist.blog.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от родната казарма:Помните ли войнишката клетва

 

Казарма отдавна няма, останаха само спомените на няколко поколения мъже. Няма да забравя как моите родители ме изпратиха в поделението. Баща ми даваше последни наставления, майка ми гледаше с тревога и плачеше за синчето си, което трябваше да става мъж. А приятелката ми се кълнеше, че ще ме дочака 900 дни. Въпреки всичко смятам, че в казармата младите момчета ставаха дисциплинирани, каляваха физиката и психиката си и наистина излизаха възмъжали.

Още помня клетвата, която положих като новобранец:

Аз, гражданин на Народна република България, като встъпвам в редовете на Въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите на своите командири и началници.Заклевам се добросъвестно да изучавам военното дело, с всички сили и средства да пазя военното и народното имущество и до последния си дъх да бъда предан на своя народ, на своята социалистическа родина и на народното правителство.

Готов съм винаги по заповед на народното правителство да защитя своята родина – Народна република България – и като воин от Въоръжените сили се заклевам да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.

Ако наруша тази моя тържествена клетва, нека ме постигне суровото наказание на закона на Народната република и всеобщата омраза и презрение на трудещите се.

Е, имаше много абсурди и омразни дейности като например т.нар. сапунка. Мозайката в коридора блестеше, защото всяка нощ се почистваше по специален начин. Първо се настъргваше сапунът – това ставаше с помощта на пружината от леглото. Добавяше се одеколон, паста за зъби, крем за бръснене и вода. Разбъркваше се и се изливаше върху пода. Попиваше се с  вълнен плат и накрая се измиваше с вода, докато се отмие цялата пяна. И това – по време на почивка.

Т. Апостолов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ