Спомен за незабравимият Никола Анастасов

"Кольо беше един вечен оптимист, вярваше в доброто, и хората така го приемаха. Беше човек в истинския смисъл на думата и можеше на всеки да каже блага дума, хората разговаряха свободно с него. Той беше адски нужен човек за този свят. Това заяви в ефира на БНТ актьорът Славчо Пеев.

"Последно когато игра в пиеса, казваше  само, че не е гладен и че нищо не му се яде, а беше толкова слаб. Ние се притеснявахме за него и искахме да го накараме да хапне нещо, но той отказваше. Но тогава публиката беше изкарана от равновесие заради неговото участие. Ръкопляскаха много", добави още той. "Всичко в театъра обичаше Никола Анастасов", от микрофона до пердетата, разказа през сълзи Пеев. И добави, че той е бил извънземен човек в отношението си към хората.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Парцалев бил агент на ДС и шпионин на Мусолини

Любимият комик Георги Парцалев бил шпионин на Мусолини по време на Втората световна война. Това клепат агентите на Държавна сигурност по адрес на актьора в досието му, което беше разсекретено наскоро от Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност към ДС, разкрива “Телеграф”.

Според тях той е възхвалявал Хитлерова Германия и е доносничил на фашистките управници за проявите на прогресивните младежи. Именно заради тази му дейност в бурната му младост, а не заради интимните му предпочитания, както биха предположили мнозина, актьорът влиза в полезрението на службите.

Досието му с печат „Строго секретно“ съдържа 53 документа от средата на 50-те до началото на 60-те, които разкриват неподозирани тайни от биографията на звездата от „С деца на море“ и „Тримата от запаса“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Иван Иванов: Нищо не може да замени живота

"В човешкия живот е хубаво да се случват случки. А то, пробуждането, все някога идва. Трябва да го чакаме, не да го търсим. Времето не бърза за никъде. И ние не трябва да бързаме. То все някога ще дойде. Пробуждането е индивидуален акт. При мен дойде насън и аз, който в живота си бях написал само едно писмо до майка си в казармата, седнах пред белия лист и написах стихотворение. Давам го на жена ми.

Тя чете и пита:

"Какво е това?". "Не знам", отвръщам аз. "И аз не знам, но е много красиво“. „Чакай, викам, да ти напиша още едно“, после и още едно... Никога не задрасквам. Слагам точка. И край. Така отидох в света на думите. Но сега не ми се пише. Както и не ми се играе. Какво друго можех да правя, освен да остарявам на екрана. Нито чакам следваща роля, нито чакам да се усъвършенствам. Край! Това вече е направено. Защо да го повтарям? И хайде! Живеене! Нищо не може да замени живота. Другото не съществува. Забелязали ли сте, че думите са живи само когато и човекът е жив. Само изречени от жив човек те имат енергията да пърхат и да политат."„Целта винаги ще бъде на крачка от теб, докато не чуеш сърцето си“.

„Малка част от живота е заета от пълните със смисъл моменти. Много често те приключват още преди да започнат, въпреки че осветяват бъдещето, и правят хората, които са създали тези моменти, незабравими.“"...Ти имаш воля, вяра и живот. Всичко ти е дадено. Казваш ли си: “Аз сега ще вярвам и тогава ще живея”? Не, не можеш да ги разделиш нещата. Аз не си задавам въпроса защо живея. Ами защото живея. Това е феноменът. Облакът задава ли си въпроса: “Аз имам вяра и пускам дъжд”? Като кажеш „вяра”, това те ограничава. Същото е да кажеш “имам цел”. Пак те ограничава. Всяка дума ограничава. Живеето не ограничава. При живеенето не съществува никакво “трябва”. Просто факт. Когато искаш нещо да постигнеш, казваш “на всяка цена”. Живеенето не е на всяка цена, то не разсъждава."

"Работата на човека на тази планета е да предизвиква възхищение. Да вдъхновиш. Не само с работата си, а просто като се сетиш за някой човек, да си кажеш: „Възхитителен“. Не че е талантлив, че е известен актьор. Не. Просто да предизвика възхищение, като едно дете. Човек успее ли това да го постигне в един човек, значи всичко е постигнал."

ARTday.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Маневри на петия етаж" една незабравима комедия от 1985 година

Старото Кино е като старото вино,все по-добро!
Трима колеги. Дантон, Петър и Андрей работят на петия етаж на едно учреждение. Те са приятели, нормално се справят със служебните си задължения и ден след ден споделят професионалното си и лично битие.

Всяка сутрин с нарастващ интерес те се редуват да гледат с бинокъл упражненията по аеробика на младо момиче в отсрещната сграда. Това занимание се превръща в част от ежедневието. Спокойното им съществуване е нарушено от неочаквана новина: един от тях може да бъде командирован в Япония.

Това е повод да започнат „маневри на петия етаж“ приятелите стават врагове, прибягват до интриги, предателства и измяна. Идва краят и се оказва, че всичко е било напразно, ще замине най-вероятно директорът. Така те отново са заедно, отново на прозореца с бинокъл в ръце.

          Състав:

       

Стефан Данаилов-Дантон Тахов - „Тахана“

Велко Кънев-Петър Петкин

Антон Радичев- Андрей Гранитски - Графа

Венцислав Вълчев-Другаря Русев

Васил Стойчев-Другаря Костадинов

Иван Григоров-Другаря Сотиров

Мария Стефанова-Мичона

Анета Сотирова- Стефчето

Мария Статулова-Вили, жената на Петкин

Искра Радева-Жената на Тахов

Валентина Борисова-Колежката на Стефчето

Павел Поппандов-Непознатият на гарата

Марина Костова- Венета

Мая Зуркова-Бивша Тахова 

Иван Янчев-Тъстът на Тахов

Ясен Василев-Милевин-Синът на Тахов

Божидар Искренов-Асансьорният техник

Георги Наумов-Автомонтьор

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ