"Младият Айнщайн" (1988)

Историята как неловък австралийски актьор на име Яху Сириъс изведнъж постига международна слава - подобно на името на този актьор и режисьор - е донякъде странна. Филмът, който превръща Сириъс в международна звезда, е "Младият Айнщайн", глуповата комедия, която представя прочутия изобретател като свирещ на цигулка тасманиец, който разделя атома, за да газира бирата си. С почти никакъв предишен опит, Сириъс някак успява да си издейства бюджет от няколко милиона долара, с които режисира, продуцира и играе главната роля във филма, на който освен другото е и съсценарист.

Когато "Младият Айнщайн" се превръща в тотален хит, Сириъс заминава за САЩ, където ексцентрикът с щръкнала във всички посоки прическа става медийна сензация, появява се на корицата на списание Time и води собствено шоу в праймтайма на MTV.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Пикник при Хенгинг Рок" (1975)

И до наши дни остават въпроси до каква степен е правдива красивата и емоционално наситена историческа драма на Питър Уиър, разказваща историята на група ученички в частно училище, изчезнали по време на експозиция до едноименното място във Виктория. Сюрреалистичният късометражен филм на Уиър започва с текст, оповестяващ, че ученичките са изчезнали безследно.

"Пикник при Хенгинг Рок" (и книгата, на която е базиран) са измислени, но мястото на събитията се превръща в международна туристическа дестинация и легендата се запазва за дълго. Освен че е един от най-харесваните австралийски филми, "Пикник при Хенгинг Рок" се прочува като една от определящите творби на австралийската "нова вълна": движение на сложни и радващи се на одобрението на критиците филми (сред които са и Walkabout, Sunday Too Far Away и My Brilliant Career), които се появяват през 70-те години, съживявайки местната индустрия и поставяйки Австралия на глобалната филмова карта - особено на престижни кинофестивали като Кан.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Вик в мрака" (1988)

Ако изречете думите "кучето динго отнесе бебето ми!", зрителите навсякъде по света ще се сетят от кой филм е отправката. Истинската история на Линди Чембърлейн и дъщеря й Азария (която изчезва от къмпинг край Улуру в Северната територия през 1980 г.) омагьосва австралийците и се превръща в международна тема за дискусии - донякъде и заради филма на Фред Скепизи "Evil Angels", който в САЩ и Европа излиза под названието "Вик в мрака".

Партнирайки на Сам Нийл, Мерил Стрийп изиграва безупречно ролята си като емоционално неподатливата Чембърлейн, която е осъдена за убийство, но впоследствие е оправдана. Стрийп е номинирана за "Оскар" (което е осмата й номинация), но губи от Джоди Фостър за "Обвинената".

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Лудия Макс" (1979)

Най-новата част от поредицата на Джордж Милър за свят, поел в погрешна посока: "Лудия Макс: пътят на яростта", е блокбъстър за $150 млн., който ще се превърне в един от най-одобряваните от критиците екшън филми на десетилетието. Оригиналът от 1979, който стартира кариерата на Милъри изстреля Мел Гибсън под светлините на световните прожектори, има доста по-евтина история в духа на "направи си сам".

Оригиналът на Милър включва поразителни сцени - от интуитивни кадри ниско до земята, до самите автомобили, включително емблематичния Interceptor на Макс - но е заснет с бюджет около 350 000 австралийски долара (около $270 000). Някои от членовете на екипа са получили буквално заплащане под формата на бира, част от реквизита е бил "заимстван" без разрешение, а закони (от рода на лимитите на скоростта по пътищата) са били безцеремонно нарушавани. Суровата и силно стилизирана естетика на "Лудия Макс" предизвиква завистта на екшън режисьорите по цял свят. След като събира около $100 млн. международен боксофис, той става най-печелившият художествен филм в историята - титла, която в крайна сметка му е отнета през 1999 от "Проклятието Блеър".

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ