Учителка на Путин отива в Кремъл.Ето как бе посрещната от Путин (ВИДЕО)

Докосващата среща на държавния глава с неговата учителка беше уловена от обективите на журналистическите камери.

Класната учителка на Владимир Путин дойде на рецепцията в Кремъл по случай Деня на победата.Тя бе посрещтната изключително топло и сърдечно от руският държавен глава.

Вижте видео от срещата:

На приема,Руският президент Владимир Путин се обърна с благодарност към ветераните на Великата отечествена война по време на церемониалния прием в Кремъл. Героите бяха поканени в Залата на св. Георги на Великия Кремълски дворец, замислен като Зала на Военната Слава.

В обръщението си държавният глава подчерта, че през войните врагът е победен не само от силата на технологиите и военната мощ, тъй като основното поразително оръжие е в ръцете на непреклонен, обединен народ.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1975 г. се появява първият българският телефон с електронна памет "Имефон"

Често в работата се случва да извършваме бързо едно след друго няколко кратки действия, каквото напр. е воденето на кратки телефонни разговори. Дори няколко секунди забавяне тежат, когато човек знае колко още много неща има да направи. Днес с телефонните указатели в мобилните устройства, процесът е значително съкратен, защото ако абонатът е в списъка, не е нужно при всяко набиране да въвеждаме номера му. Но преди 45 – 50 г. да разполагаш с телефон с вградена памет за множество номера е жадувано удобство, особено ако става дума за вътрешен, служебен телефон, от който се водят голям брой бързи разговори с малък брой хора.

И ето че през 1975 г. ДСО Респром отговаря на потребителските нужди и започва да произвежда т.н. Имефон, или АН-10, както е моделът на апарата (съкратено от ,,автоматичен номеронабирател“). Първите бройки излизат от софийския Слаботоков завод, но почти веднага производството е прехвърлено в Телефонния в Белоградчик:

АН-10 е използван много като вътрешен телефон в големи служебни сгради – предимно такива с работа върху бюро – за връзка между служители в различни стаи, етажи и т.н. Вярно е, че самото избиране с 1 бутон технологично го има още при директорско-секретарските телефонни уредби от 1960-те г., но тук нещата са значително усъвършенствани.

Ето кратко съобщение за появата на Имефон АН-10 през 1975 г. в списание ,,Електропромишленост и приборостроене“:Имефонът е съчетание между обикновен телефон и електронна памет. Виждаме, че изгледът му е по-различен – той няма традиционната за онези времена ,,шайба“, а само бутони/клавиши, най-голямата група от които са подредени в 6 реда по 5. С тях АН-10 позволява бързо – буквално с едно натискане! – да се набере номерът на търсения абонат. Апаратът може да запамети до 30 телефонни номера, съставени от до 8 цифри, като всеки от 30-те клавиша отговаря на един абонат. Имефонът може да набира абонати както в дадения град, така и извън него. Клавишите са правоъгълни, широки, а всеки от тях е снабден с прозрачна пластмасова капачка отгоре, за да може върху клавиша под нея да се сложи бележка с името на всекиго.

Виждаме обаче, че под абонатните бутони има и други клавиши – черни, квадратни, обикновени. Те са 14, разделени на 4 функционални и други 10, на които има цифрите от 0 до 9. Цифровите служат, за да може с Имефона да се избират и невъведени в паметта номера, както това се прави с обикновен телефон. А вече ползвателят сам ще реши дали иска да запамети нововъведения номер, или просто еднократно е разговарял с него и няма нужда.С Имефон може да се набира номер и без микротелефонната гарнитура (т.н. слушалка) да е вдигната – процесът на набиране се следи чрез звук от говорител вътре в Имефона. Просто натискаме нужния имен бутон или с черните клавиши съставяме комбинацията от цифри за търсения номер. А когато чуем сигнала ,,свободно“ и отсреща ни вдигнат, взимаме слушалката и започваме да говорим.Ако търсеният номер се окаже зает, тогава с функционалния бутон R (,,повторение“) той може да се набере повторно, като това е възможно независимо дали абонатът е запазен в електронната памет на Имефона, или не.

Разбрахме, че ако номерът на търсения абонат е въведен предварително в паметта, ползвателят може да го избере само с едно натискане на съответния бутон. Но ако абонатът още не е записан, трябва да го въведем! Как става това?

Натиска се за секунда бутонът С (,,нулиране“), а сетне – пак така бутонът СМ за запис. Сега натискаме имения бутон, към който искаме да запишем новия номер, и го отпускаме, а след това от цифровите бутони набираме номера за запис. Накрая пак натискаме за секунда С и това е! Новият абонат е добавен в паметта.

За запаметяването на номерата се грижат 4 бр. 256-битови MOS-чипа от типа СМ 8001, ботевградско производство. В апарата участва и специализирана интегрална схема за автоматични номеронабиратели – СМ 901, също от Комбината по микроелектроника. Ето по-точно каква е схемата на Имефон АН-10:В захранващия блок на Имефона е предвидена акумулаторна батерия, от която той да черпи ток в случай на проблем с външното електрозахранване от мрежата, и така записаните в паметта данни могат да се запазят за срок до 48 ч. А ако в този период искаме да наберем абонат, трябва да щракнем СК-ключа и да включим към апарата външна, допълнителна шайба.

Скоростта на избиране на Имефона е 10 импулса/сек, а импулсното отношение: 1,6:1. Захранва се от 220 волта напрежение и консумира 30 вата мощност. Еквивалентното затихване на приемане е < 0,1 непера, а това на предаване – < 0,5.

Само Имефонът тежи около 2,5 кг, а заедно със захранващия си блок – около 8,5.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Защо Тодор Живков и ДС забраниха „Време разделно”

 

„Време разделно“ е можела да стане световен хит, ако навремето Тодор Живков и ДС не взели нужните мерки, за да откажат режисьорския и актьорски киноелит на Запад от създаването на международна версия на лентата.

Един от най-продаваните български писатели зад граница се захванал с „Време разделно“, след като Стефан Дичев и Андрей Гуляшки отказали да напишат историческата сага за кървавите събития, случили се през 1666 г. из Родопите, около днешния град Якоруда.

В онези времена там пристигат еничари, чиято мисия е българското население да приеме „правата вяра“

Турските орди, предвождани от родения по същите места Караибрахим и отведен от тях още като дете, с цената на куп жестокости опитват да склонят българите да сменят вярата си.

Според много историци описаните в романа събития никога не са се случвали из Родопите, а „Време разделно” е бил създаден по поръчка на тоталитарния режим. Съществува версия, че вождовете на комунизма са използвали писателя, за да оправдаят „възродителния процес“, при който турци, помаци, татари и роми бяха насилствено принуждавани да сменят арабско-турските си имена с български. За подобна поръчка от БКП Дончев никога не е признавал.

„Със 75 лева командировъчни през 1963 г. потеглих към Родопите. Обикалях ги от сутрин до пладне, за да събирам сведения. След това се върнах в София и се затворих в библиотеката. Открих неотваряни с десетилетия книги. Бях притиснат от срокове и успях да напиша романа за 46 дни припомня си днес Антон Дончев.

Скоро, след като занася ръкописа в издателство „Български писател“, „Време разделно“ е отпечатан и чака своите читатели из щандовете на книжарниците. Известно време романът не прави никакво впечатление. Попада обаче в ръцете на Николай Хайтов. „Писателската колегия заговори за книгата ми, след като той се изказа, че съм написал голяма творба. Чак тогава се вдигна шум, тиражът се изчерпа и бе отпечатан и втори, спомня си още роденият в Бургас творец.

От написването си до сега романът на Дончев има над 30 издания на български език в тираж от около 1 милион екземпляра. Преведен е на повече от 30 езика. „Най-голям успех обаче пожъна в Америка. В продължение на 2 години всеки месец отпечатваха тираж след тираж, искаха да го наградят за най-добрия исторически роман на годината-казва писателят 5 години след издаването на „Време разделно“ в България италианската киноиндустрия проявява интерес да го филмира. С осъществяването на проекта се наема самият Карло Понти, съпруг на София Порен. По негова покана Дончев пътува до Рим, за да обсъдят на място бъдещата международна продукция. Помощник-сценарист на лентата трябва да бъде Енио де Концини, който години по-късно ще създаде култовата криминална сага „Октопод” с Микеле Плачидо. Избрани са и актьорите за двете главни роли. Съгласие да изиграе Караибрахим дава Лорънс Оливие, а Антъни Куин от раз приема да се въплъти в образа на Манол.Дино де Лаурентис, който по онова време оглавява киногиганта „Парамаунт“ праща писмо до Централния комитет на комунистическата партия, че пристига в София, за да съгласува с българската власт снимките на „Време разделно“. Популярният продуцент обаче така и не ползва самолетния си билет, тъй като среща огромен отпор от страна на управниците и самия Тодор Живков.

Трима-четирима от най-големите режисьори в света искаха да снимат филма. Руснаците също поискаха да участват. В ЦК бяха възмутени от връзките ми с известните кинотворци от цял свят. Един-единствен разговор съм имал с Живков и не по мое искане, а по негово. Явих се в уречения ден и място. Той ми каза: „Всички са против теб, против участието на България в международните филми. От Съюза на писателите му промивали мозъка, тъй като не искали да се прочуя на Запад като сценарист на международна екранизация. Но най-много против били в Държавна сигурност. Страхували се, че за снимките в страната ще влязат сумати чужденци, след които трябва да пуснат по един шпионин. Било ги страх, че няма да се справят и ще се издънят, казва още Дончев.

Георги Джагаров също настоява пред Тато да не допуска създаването на копродукции с кинематографисти от Запад. Така пътят на Антон Дончев към световното кино е прекършен още в зародиш.

В продължение на години той пише сценарии след сценарии, които обаче така и не виждат бял свят.

Ричард Бъртън искаше да играе Георги Димитров по мой сценарий. После научих, че Живков е бил против това, тъй като самият той е ненавиждал Димитров, уточнява Дончев.

Въпреки съпротивата от страна на партията и българските културтрегери, писателят на няколко пъти остава верен на родината си и отказва предложения да предостави авторските си права на други държава. „Това означаваше да напусна България, тъй като тогава правата не бяха в мен, а в държавата. Да направя това беше невъзможно. 2 пъти подписах документи, че предоставям всички средства от моите филми на държавата. Трябваще да премахна подозренията, че искам да работя на Запад заради пари. Моята цел беше друга – единственият начин нашата история да стигне до милиони хора беше чрез киното и телевизията, казва още авторът на „Време разделно“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Изчезването и появата на кораба след 90 години, не може да бъде обяснено до днес

Крайбрежната охрана на Куба откри кораб в Карибите, който изчезва в Бермудския триъгълник преди почти век. На 18 май властите в Куба съобщиха, че бреговата охрана е открила стар кораб без екипаж в Карибите. Според тях намереният кораб е известен американски SS параход. „Котопакси“, изчезнал в Бермудския триъгълник на 1 декември 1925 г.

Кубинските власти записаха появата на кораба на 16 май. Тогава той внезапно се появява западно от Хавана в ограничената зона. След продължителни неуспешни опити да се свържат с екипажа на кораба, бяха изпратени три патрулни лодки на кубинската брегова охрана, които го прихващаха.

Приближавайки се до целта, граничарите бяха шокирани от видяното. Корабът беше ръждясал и очевидно много стар. Те бяха още по-изненадани, когато се качиха на кораба - на него нямаше екипаж и навсякъде царуваше запустение. Веднага беше видно, че корабът е изоставен от десетилетия.

По-късно се оказа, че откритият кораб е построен преди сто години и е легенда за Бермудския триъгълник. Оказа се, че намереният кораб е същият "Котопакси", който мистериозно изчезна през 1925г.

По време на инспекцията на кораба на борда е намерен дневникът на капитана, който е служил в момента на изчезването на кораба, в клиничната навигационна компания Clinchfield. Автентичността на дневника бе потвърдена от експерт от Куба Родолфо Крус Салвадор. Той каза, че бордовият дневник съдържа много ценна информация за ежедневието на екипажа, но за съжаление не даде никакви улики за изчезването на кораба и неговия екипаж.

 

Документът описва интересни подробности, записани преди изчезването на кораба. Последното вписване в бордовия дневник е направено на 1 декември 1925 г. На този ден е SS. Котопакси извика бедствие и спря да общува. Оттогава вече почти 90 години няма информация за кораба. На 31 декември 1925 г. той е включен в регистъра на изчезналите хора и въпреки факта, че в последното си съобщение екипажът съобщава, че корабът потъва, той става част от легендата за Бермудския триъгълник.

Котопакси напуска пристанището на Чарлстън в Южна Каролина на 29 ноември 1925 г. По време на отпътуването на борда имаше 32 моряци, начело с капитан Майер. Корабът е трябвало да достави 2340 тона въглища до столицата на Куба - Хавана, но по неизвестна причина изчезна при неизвестни обстоятелства два дни след излизането от пристанището.

Тъй като няма информация за местонахождението на товарния кораб през последните 90- години, вицепрезидентът на Министерския съвет на Куба генерал Абелардо Коломе обеща, че властите на страната му ще разследват, за да разкрият мистерията около изчезването и появата на мистериозния кораб.

Припопняме , че Бермудският триъгълник обхваща района между Бермудите, Маями и Пуерто Рико. В този район десетки самолети и кораби изчезнаха неизвестно, съдбата на повечето от които все още не е известна. Виновниците за тези мистериозни изчезвания са наречени от свръхестествени сили, до интригите на извънземните цивилизации.

Тези теории обаче са популярни главно сред хората и учените не ги разпознават и обясняват всички аномалии на Бермудския триъгълник с човешки грешки при контрола на самолети и кораби и всякакви природни явления.

Но мистериозният външен вид на легендарния SS. „Котопакси“ предизвика голям интерес в научните среди и това трябва да накара много експерти да преразгледат своите убеждения по този въпрос, защото внезапното връщане на кораба след 90-годишно отсъствие не може да бъде обяснено с природни явления и човешки грешки.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Киану Рийвс чакал търпеливо под дъжда да бъде буснат на партито, посветено на новия му филм....никой не го познал

 Пропуска първите 20 минути от партито, посветено на края на новия му филм " Дъщеря на Бога"в един от клубовете на Ню Йорк.

Той чакал търпеливо под дъжда, за да бъде пуснат вътре. Никой не го познал. Собственикът на клуба казал:

''Дори не знаех, че Киану стои под дъжда и чака да му бъде отворено - той не каза на никого нищо."

Той постоянно пътува с градски транспорт.

Лесно взаимодейства с бездомни хора на улицата и им помага с всичко с което може и на което е способен.

Той е само на 55 години.

Всеки ден сяда в парка и може да яде хотдог, докато седи между обикновени хора, без да се притеснява от

нищо и никого.

След заснемането на една сцена от " Матрицата ", Киану дава на всички каскадьори по един нов мотоциклет

- като признание за уменията им.

Отказва по-голямата част от хонорара си, заради заплатите за костюми и компютърни работници,

които рисуват специални ефекти в "Матрицата "и решава, че техният дял от участието в бюджета на филма

е подценен и им помага, като им дава по голямата част от неговия собствен дял!

Намалява хонорара си във филма "Адвокат на дявола ", за да има достатъчно пари, за да покани Ал Пачино.

Почти по едно и също време най-добрият му приятел починал; приятелката му загубила детето им,

а скоро след това дори загинала в катастрофа... Сестра му се разболяла тежко от левкемия. Въпреки всичко,

Киану не се пречупил: Той дарил 5 милиона долара на същата клиника, която лекувала сестра му...

Създава Фондация "Левкемия", даряваща значителна сума от всеки негов филмов хонорар."

Можеш да се родиш човек, но е трудно да се запазиш такъв...

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Влади Въргала за коронавируса и социалните последствия: Всички ще заживеят с бюджета на един пенсионер – да видят какво е

 

„Аз съм от тая порода, които са ходили в казармата, от това поколение съм. И съм боец. Има един принцип – че една армия има един командир. И като каже командирът: „За бой!“, отиваш за бой. Като каже: „По леглата“, лягаш по леглата. Защото иначе, когато няколко човека почнат да дават акъл, със сигурност това не е добре. Смятам, че в момента няма правилно и неправилно, има неща, които трябва да се следват.“

Така актьорът и режисьор Влади Въргала коментира извънредните мерки в държавата, които се прилагат за борба с коронавируса. И добави, че със сигурност не може всичко, което се взема като решение, да е адекватно и съобразено така, че на няколко милиона души, всеки със своите проблеми, това да му е изгодно и да му звучи адекватно.

„Изказванията на президента Радев са си проблем на президента. Той не обединява, а насъсква с изказванията си – отговори на въпрос Владислав Карамфилов. – В интерес на истината много от нещата, които казва, са така. Въпросът е дали това в момента е полезно, или не е полезно. Мога само да кажа – Бог да ни е на помощ! Тъй като нещата са много по-сериозни от политическите противопоставяния и политическата игра.“

Колкото до нежеланието на БПЦ да затвори църквите и предстоящите служби на открито за Великден, Влади Въргала каза: „В основата на всичко е вярата и отношението към вярата. Вярата не е за един ден в годината, тя е 365 дни. Важно е какво правиш през всички тези дни.“

Според него в контекста на пандемията може да се говори не само за физическа гибел, но и за финансова, икономическа, за тежки катаклизми.

„В този момент не може да кажеш: Отидете на църква, пък Господ ще ни пази. Аз мисля, че ако трябва за нещо да се съберем, то е за един протест против това да спират тока на хората, да спират телефоните, интернета на тези, които нямат пари да си го платят. Какво като са удължили срока за плащането на тока, като нямам пари да платя. Аз ще платя стария ток и новия пак ще ми го спрат“, разсъждава режисьорът.

Според Въргала сега е времето всеки да си даде сметка за пенсиите на възрастните хора. „В един момент всички се оказаха в тази безпомощност, в която нашите майки и бащи, дядовци и баби съществуват до края на живота си след пенсионирането си. Цялата държава ще заживее с бюджета на един пенсионер. Да видят всички какво е да живееш като тях. Изключвам десетте процента заможни хора. Тези, които живеят със заплатите си, ще бъдат меценатите на своите родители. Ще трябва отделят от средствата си, за да може и възрастните им близки да си сложат нещо за ядене на масата. Така че това е не само здравен, но и социален вирус – ще окаже влияние на всичко друго“, казва Въргала.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кръщават улици на Григор Вачков и Чочо Попйорданов

 

Варна кръщава улици на именити артисти, сред които са Христо Христов – дългогодишен актьор, изиграл над 120 роли в ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна, както и Станчо Станчев – режисьор във Варненския театър, Георги Русев, Виолета Гиндева, Кирил Господинов, Григор Вачков, Чочо Попйорданов.

Над 150 улици в селищните образувания „Телевизионна кула“, „Акчелар“ и „Манастирски рид“ , „Бялата чешма“ и „Дъбравата“, които доскоро са били указвани чрез осеви точки, ще получат имената на актьори и дейци на културата, както и на географски и исторически обекти. Това реши Комисията по културно и духовно развитие към Общински съвет – Варна.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ