По време на учителството ми приемахме децата за чавдарчета, пионери и в осми клас – за комсомолци. С тези организации се целеше да се създаде разнообразие в живота им и да се помогне за по-добра успеваемост. Важен момент за третокласниците беше приемането им в пионерската организация. Ще разкажа за такава церемония на двата трети класа в ОУ „Проф. Пенчо Николов Райков“ в Трявна. Решението на ръководството на училището, подкрепено от дружинния съвет, бе то да стане на историческия връх Шипка.


В ранната сутрин на 23 септември 1977 г. всички третокласници заедно с шефстващите отряди при седмите класове се настаниха в чакащите ги автобуси. Потеглихме с пионерска песен. Стигнахме стълбите на върха. Повечето от учениците за пръв път идваха на това свято място. Децата се строиха в района на паметника. След традиционните рапорти на шефстващите отряди третокласниците произнесоха предварително заученото тържествено пионерско обещание. Следваше най-тържественият момент – седмокласниците им завързваха червените връзки. От този момент те бяха вече пионери.


Следващия ден новите пионерски отряди проведоха първите си сборове, на които си избраха патрони и отрядни съвети и заживяха със задачите на пионерската организация.

 

Пенчо Пенчев, Трявна



Poбинятa Изaypa зa днeшнитe тийнeйджъpи мoжe дa e пoчти нищo, нo зa пoĸoлeниeтo нa мaйĸитe и бaбитe им бeшe ĸyлтoв oбpaз. Cимпaтичнaтa гepoиня пoĸopи нe caмo poднaтa cи Бpaзилия, нo пpeминa oтвъд Жeлязнaтa зaвeca. Coциaлиcтичecĸитe дaми, cъпpyзитe и дeцaтa им cтoяxa пpeд eĸpaнитe и yлицитe oпycтявaxa. Дo eдин ce интepecyвaxa дaли любимĸaтa им щe избягa зaвинaги oт Лeoнcиo и щe имaли щacтлив ĸpaй иcтopиятa й. Bcичĸo тoвa oбaчe бeшe пpeди повече от 35  гoдини…


Днec звeздитe oт cepиaлa ca дocтoлeпни гocпoдa и дaми – вeтepaни в ĸинoиндycтpиятa в poдинaтa, пише kliuki.ws. Hяĸoи oт тяx вeчe нe ca cpeд живитe, нo cпoмeнът зa тяx oщe пpeдизвиĸвa нocтaлгични ycмивĸи.



Лyceлия Caнтoc пoлyчи cвeтoвнa cлaвa ĸaтo poбинятa Изaypa eдвa нa 21 гoдини. Tя бeшe любимĸa нa зpитeлитe oт нaд 80 cтpaни. Cнимa aĸтивнo в cepиaли, нo ce пpoчyвa и ĸaтo aвтop нa дoĸyмeнтaлиcтиĸa. Ocвeн в ĸyлтoвa poля, cвeтът щe я зaпoмни ĸaтo eднa oт нaй-пpoдaвaнитe ĸopици нa „Πлeйбoй” и мaйĸa нa cин, ĸoйтo cъщo e aĸтьop.



Eдyин Лyизи – Aлвapo – втopият любим и cъпpyг нa poбинятa Изaypa, ĸoйтo я cпacявa oт дecпoтcтвoтo нa Лeoнcиo. Днec e нa 68 гoдини. Имa мaлĸo poли в ĸинoтo, нo пoчти вcяĸa гoдинa имa yчacтия в тeлeвизиoнни cepиaли.



 Десетки хиляди хора се събират на площада в София, за да го изпратят.

Тодор Христов Живков е виден политик от Българската комунистическа партия (БКП), който в Народна република България (НРБ) между 1954 и 1989 година заема най-високите ръководни постове – първи секретар (1954 – 1981) и генерален секретар (1981 – 1989) на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет на НРБ (1962 – 1971) и председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1989). Кмет на София (27 май – 1 ноември 1949).

Като участник в партизанското движение, ползва псевдонима Янко. По време на управлението си и след това, е известен с прозвищата Бай Тошо, Тато, Първия и Бившият Първи (тъй като е бил генерален (първи) секретар на ЦК на БКП)


Роден е на 7 септември 1911 г. в село Правец, Орханийско в средно заможно семейство. Той е най-голямото дете на Христо и Маруца Живкови – след него се раждат брат му Георги и сестра му Цветана.


Дядо му Тодор по бащина линия е пъдар в Правец, а баба му Вуна е много набожна и има роднини във Влашко. Баща му Христо Живков, макар да притежава земеделска собственост, опитва да се занимава и с други дейности – работи като кожухар, прекарвайки зимите в работилници в Габрово, продава дървен материал в полските села на Северна България, опитва се да започне производство на овче сирене. Участва в Балканските и Първата световна война и получава подофицерско звание.

Майка му Маруца Живкова е от сравнително заможното семейство Гергови, преселило се в Правец от Сомовит и отворило хан и кръчма на шосето от София за Варна. След женитбата им семейството се премества в близкия град Орхание. За разлика от съпруга си, който получава начално образование, тя не е ходила на училище, но говори добре български и влашки.

Живков започва образованието си в родното си село, като повтаря 1-во отделение (сега 1-ви клас). В годината, когато завършва началното си образование, в селото е открита прогимназия, където продължава да учи. За кратко прекъсва обучението си по финансови причини поради заболяване на баща му, като се опитва да работи във фабрика за керемиди в Горни Богров, но скоро се връща в Правец и през 1926 година завършва прогимназия. След това учи в гимназията в Орхание, където живее през седмицата, а в събота след училище и в неделя е в Правец. В гимназията се включва в местна група на Въздържателното движение. Там участва в организирането на ученическа стачка, за което има неприятности с полицията и, въпреки успеха на стачката, през 1929 година е принуден да напусне училището и заминава за София.


Сталин притежавал особено чувство за хумор – специфично и остроумно. Понякога той озвучавал своите решения и умозаключения с такива шеги, че на онези, с които се шегувал, никак не им било до смях, пише www.tribali.info.


1. При разработването на легендарния автомобил „Победа“ имало вариант да го назоват „Родина“. Разбрал за идеята, Сталин попитал иронично: „И колко ще струва родината?“ Името на колата веднага било променено.


2. Веднъж докладвали на Сталин, че маршал Рокосовски се обзавел с любовница – известната красавица и актриса Валентина Серова. И, значи, сега какво ще правим с него? Сталин извадил лулата от устата, помислил малко и казал:

– Какво ще правим… ще завиждаме!


3. Разхождали се Сталин и първият секретар на грузинския Централен комитет А. И. Мгеладзе по алеите на кунцевската вила на Сталин и домакинът черпел с лимони, които сам отгледал:

– Опитайте, тук до Москва са израсли.

И така няколко пъти между разговорите по други теми:

– Опитайте, де, много хубави лимони!

Най-накрая гостът загрял:

– Другарю Сталин, обещавам ви, че след 7 г. Грузия ще осигури лимони за цялата страна и няма да ги внасяме от чужбина.

– Слава богу, досетихте се! – въздъхнал Сталин с облекчение.


4. Артилерийският конструктор В. Г. Грабин разказвал как в навечерието на 1942 г. бил поканен при Сталин:

– Вашето оръдие спаси Русия. Какво искате – орден „Герой на социалистическия труд“ или Сталинска премия?

– За мен няма значение, другарю Сталин.

Дали му и едното, и другото.


5. През войната войските, командвани от ген. Баграмян, стигнали до Балтика. За да представи това събитие по-тържествено, арменският генерал лично напълнил една бутилка вода от Балтийско море и заповядал на своя адютант да отлети с шишето в Москва при Сталин. Докато летял обаче немците контраатакували и отблъснали армията на Баграмян от балтийското крайбрежие. В Моска вече знаели това, но адютантът нямал радио в самолета и не знаел лошата новина. И така, гордият пратеник влиза в кабинета на Сталин и провъзгласява с патос:

– Другарю Сталин, генерал Баграмян ви изпраща вода от Балтика!

Сталин взема бутилката, върти я няколко секунди в ръце, връща я на адютанта и казва:

– Дай я на Баграмян и му кажи да я излее там, откъдето я е налял.


6. През 1939 г. в Кремъл гледали филма „Влакът отива на изток“. Филмът бил посредствен: върви влак, спира, върви, спира…

– Коя е тази гара? – попитал Сталин.

– Дамяновка.

– Тук слизам и аз, – казал Сталин и излязъл от киносалона.


7. В политбюро обсъждали кандидатури за министър на въгледобива. Предложили директора на една от мините – някой си Засядко. Един обаче възразил:

– Той злоупотребява с алкохола!

– Поканете го при мен, – наредил Сталин. Дошъл Засядко. Сталин повел беседа с него и предложил да пийнат.

– С удоволствие – казал Засядко и напълнил чаша водка. – За ваше здраве, другарю Сталин! – пил на екс и продължили разговора.

Сталин сръбнал малка глътка и предложил да повторят. Засядко глътнал и втората чаша на един дъх. Сталин предложил трети път, но събеседникът му отместил своята чаша встрани и казал:

– Засядко си знае мярката.

На заседание на политбюро пак станало дума за кандидатурата на Засядко и някой пак споменал за злоуопотребата с алкохола. Сталин, разхождайки се с лулата, казал:

– Засядко си знае мярката!

И много години след това Засядко оглавявал руската въгледобивна промишленост.


8. Eдин генерал-полковник бил на доклад при Сталин. Върховният главнокомандващ изглеждал доволен от доклада, два пъти кимнал одобрително. Като приключил с рапорта, генерал-полковникът се засуетил.

– Май искате още нещо да ми кажете? – досетил се Сталин.

– Да, имам лична молба. В Германия си подбрах някои интересни за мен вещи, но в контролния пункт ги задържаха. Моля, ако е възможно, да ми ги върнат.

– Може. Напишете рапорт и аз ще го подпиша.

Генерал-полковникът бързо извадил от джоба си предварително подготвен рапорт и го дал на Сталин, той написал резолюция на листа и молителят горещо благодарил.

– Няма нужда да ми благодарите – вметнал Сталин.


 

Чак тогава генерал-полковникът прочел резолюцията на главнокомандващия: „Върнете вещите на полковника. Й. Сталин.“

– Има грешка, др. Сталин, аз не съм полковник, а генерал-полковник.

– Всичко е правилно, другарю полковник – отсякъл Сталин.


9. През 1938 г. адмирал И. Исаков бил заместник-началник на Военноморския флот. Веднъж през 1946 г. му позвънил Сталин и казал, че има идея да го назначи за началник на Главния морски щаб.

– Другарю Сталин, длъжен съм да ви информирам, че имам сериозен недостатък. Единият ми крак е ампутиран – казал Исаков.

– Това ли е единственият недостатък, за който смятате, че трабва да доложите? – последвал въпрос.

– Да – потвърдил адмиралът.

– По-рано имахме началник на щаба без глава и нищо, работеше си. Вие само крак нямате, това не е страшно – заключил Сталин.


10. След войната Сталин научил, че професор К. си построил голяма вила в Подмосковието. Извикал го при себе си и го попитал: „Истина ли е, че сте си построил вила за еди колко си хиляди!?“ Професорът потвърдил. „Тогава приемете огромните благодарности от името на детския дом, на който сте дарили тази вила“, казал Сталин и пратил професора да преподава в Новосибирск.


11. През есента на 1936 г. на Запад тръгнал слух, че Йосиф Сталин е починал от тежка болест. Чарлз Нитер, кореспондент на Асошиейтед прес решил да вземе информация от извора и отишъл в Кремъл. Там предал за Сталин писмо, в което го молел да потвърди или да опровергае този слух. Сталин отговорил на журналиста незабавно: „Драги господине! Доколкото ми е известно от съобщенията в чуждестранната преса, аз вече отдавна съм напуснал този грешен свят. Тъй като не бива да се отнасяме с недоверие към съобщенията в западната преса, ако вие не искате да бъдете зачеркнат от списъка на порядъчните хора, моля да вярвате на тези съобщения и да не нарушавате моя вечен покой в отвъдното. 26 октомври 1936 г. С уважение Й. Сталин.“


12. Веднъж чуждестранни кореспонденти питали Сталин:

– Защо на арменския герб е изобразена планината Арарат, при положение, че тя не се намира на територията на Армения?

Сталин отговорил:

– На турския герб е изобразен полумесец, а той също не се намира на територията на Турция.


13. Извикали народния комисар по селското стопанство на Украйна на заседание на политбюро и той попитал:

– Как трябва да докладвам – кратко или подробно?

– Както искате. Може кратко, може подробно, но регламентът е три минути – отвърнал Сталин.


14. В Болшой театър репетирали нова постановка на операта „Иван Сусанин“ от Глинка. Членовете на комисията с председател Болшаков изслушали репетицията и решили да свалят финала „Славься, ты Русь моя“, защото бил твърде църковен, твърде патриархален…

Докладвали, разбира се, на Сталин. „А ние ще постъпим другояче – рекъл Сталин. – Финала ще оставим, а Болшаков ще свалим.“


15. Когато след войната великите сили решавали какво да се прави с морския флот на победената Германия, Сталин предложил да си го поделят. Чърчил внесъл свое предложение: „Да го потопим!“ „Ами вие си потопете вашата половина“, отсякъл Сталин.


16. Отишъл Сталин на спектакъл в Художествения театър. Посрещнал го самият Станиславски и подал ръка:

– Алексеев – представил се той с истинската си фамилия.

– Джугашвили – отвърнал Сталин, стискайки ръката и отминал към своето място. (Рожденото име на Сталин е Иосеб Бесарионис дзе Джугашвили.)


17. По време на Потсдамската конференция посланик Хариман попитал Сталин:

– След като немците през 1941 г. бяха на 18 км от Москва, сега сигурно ви е приятно да делите победения Берлин?

– А цар Александър беше стигнал до Париж – отговорил Сталин.


18. Попитал Сталин метеоролозите какъв е процентът на точност на прогнозите им.

– 40 процента, другарю Сталин.

– А вие казвайте обратното и тогава ще имате 60 процента – посъветвал ги Сталин.


19. По време на войната Сталин възложил на народния комисар по нефтената промишленост Байбаков да търсят и намерят нови нефтени находища. Байбаков възразил, че това не е възможно. Сталин отговорил:

– Има нефт, има Байбаков, няма нефт, няма Байбаков!

Съвсем скоро били открити нефтени находища в Татария и Башкирия.


Източник:udsport.net



При отварянето на бойната машина на мястото на водача са намерени останките на младши лейтенант танкист. Той имаше пистолет с един патрон и бележник, а в бележника имаше карта, снимка на приятелката му и писмо с текст който ще Ви просълзи:


25 октомври 1941 г. "Здравей, Варя! Не, няма да се срещнем с теб. Вчера по обяд разбихме поредната колона на Хитлер. Фашистки снаряд проби страничната броня и избухна вътре. Докато бях с танка в гората, Василий умря.


Раната ми е жестока и тежка. Погребах Василий Орлов в брезова горичка. Василий умря, като нямаше време да ми каже нито една дума, не предаде нищо на красивата си Зоуи и русокосата Маша, която приличаше на глухарче в пух.

Така един от трите танка остана. По тъмно бях в гората. Нощта премина в агония, загуби се много кръв. Сега по някаква причина болката, която изгаря през целия гръден кош, утихна и в душата е тиха.

Жалко е, че не направихме всичко. Но направихме всичко възможно. Нашите другари ще гонят врага, който не трябва да ходи из нашите полета и гори.


 


Никога нямаше да живея такъв живот, ако не беше ти, Варя. Винаги си ми помагала: на Халхин Гол и тук. Вероятно в края на краищата, който обича, е по-мил към хората.

Благодаря, скъпа! Човек остарява а небето е вечно младо, като очите ти, които можеш само да гледаш и да се възхищаваш. Те никога няма да остареят, никога няма да избледнеят.

Времето ще отмине, хората ще лекуват раните, хората ще строят нови градове, ще отглеждат нови градини. Ще дойде друг живот, ще се пеят други песни.

Но никога не забравяйте песента за нас, за трите танкиста. Ще имате красиви деца, пак ще обичате.

И аз съм щастлив, че ви оставям с голяма любов към вас.

Вашият Иван Колосов " Вижте още:» Лъжата за началото на Втората световна война и Великата манипулация след нея



По времето преди 1989 година,когато мъж отиваше в командировка или му се налагаше да отсъства от дома, му бе издавана оправдателна бележка за пред неговата съпруга.Вижте какво гласеше една такава бележка от 1985 година:


Здравото семейство изисква взаимно доверие

Уважаема съпруго,настоящата оправдателна бележка се дава на вашият верен съпруг, в уверение на това. че същият е бил от 17.00 часа до 06.00 часа в компания с честни и почтени мъже и не се е занимавал с деяния, които биха накърнили семейната  Ви чест!


 


„Аз съм от тая порода, които са ходили в казармата, от това поколение съм. И съм боец. Има един принцип – че една армия има един командир. И като каже командирът: „За бой!“, отиваш за бой. Като каже: „По леглата“, лягаш по леглата. Защото иначе, когато няколко човека почнат да дават акъл, със сигурност това не е добре. Смятам, че в момента няма правилно и неправилно, има неща, които трябва да се следват.“


Така актьорът и режисьор Влади Въргала коментира извънредните мерки в държавата, които се прилагат за борба с коронавируса. И добави, че със сигурност не може всичко, което се взема като решение, да е адекватно и съобразено така, че на няколко милиона души, всеки със своите проблеми, това да му е изгодно и да му звучи адекватно.


„Изказванията на президента Радев са си проблем на президента. Той не обединява, а насъсква с изказванията си – отговори на въпрос Владислав Карамфилов. – В интерес на истината много от нещата, които казва, са така. Въпросът е дали това в момента е полезно, или не е полезно. Мога само да кажа – Бог да ни е на помощ! Тъй като нещата са много по-сериозни от политическите противопоставяния и политическата игра.“


Колкото до нежеланието на БПЦ да затвори църквите и предстоящите служби на открито за Великден, Влади Въргала каза: „В основата на всичко е вярата и отношението към вярата. Вярата не е за един ден в годината, тя е 365 дни. Важно е какво правиш през всички тези дни.“

Според него в контекста на пандемията може да се говори не само за физическа гибел, но и за финансова, икономическа, за тежки катаклизми.


„В този момент не може да кажеш: Отидете на църква, пък Господ ще ни пази. Аз мисля, че ако трябва за нещо да се съберем, то е за един протест против това да спират тока на хората, да спират телефоните, интернета на тези, които нямат пари да си го платят. Какво като са удължили срока за плащането на тока, като нямам пари да платя. Аз ще платя стария ток и новия пак ще ми го спрат“, разсъждава режисьорът.


Според Въргала сега е времето всеки да си даде сметка за пенсиите на възрастните хора. „В един момент всички се оказаха в тази безпомощност, в която нашите майки и бащи, дядовци и баби съществуват до края на живота си след пенсионирането си. Цялата държава ще заживее с бюджета на един пенсионер. Да видят всички какво е да живееш като тях. Изключвам десетте процента заможни хора. Тези, които живеят със заплатите си, ще бъдат меценатите на своите родители. Ще трябва отделят от средствата си, за да може и възрастните им близки да си сложат нещо за ядене на масата. Така че това е не само здравен, но и социален вирус – ще окаже влияние на всичко друго“, казва Въргала.


ТОП-ПУБЛИКАЦИИ