Джиро Тамия играе ролята на инспектор Комура, който всички наричат с ласкавия прякор Кобра. Брутален полицай, който се разправя с могъщата Якудза - убийци, гангстери, обирджии, дилъри на наркотици, той предпочита да фрасне един на престъпника, вместо да му прочете правата. По петите му е прекрасна мацка, която даже успява да го прелъсти, но целта й не е сърцето на храбрия полицай, а ... животът му, защото тя е наемна убийца.


Филм по комикс. Изчистената естетика на 70-те, без карикатурния героизъм и псевдосложни характери от модерните филми по комикси. Става дума за знаменитото списание ПИФ, което по някаква случайност продаваха и у нас. Героят е доктор от Световната здравна организация с черен пояс по карате и сериозни умения да се набърква в неприятности.

Двама съветски граждани - инженерът Владимир Николаевич Машков (чичо Вова) и грузинският студент Гедеван Алексидзе (Цигуларя) срещат странен човек, който зъзне бос на един ъгъл в Москва през зимата и разпитва минаващите за номера на планетата, където е попаднал. Този номер му трябва, за да си изчисли кода за връщане. Връщането щяло да стане с устройство, подобно на калкулатор или дистанционно за телевизор. Това е толкова налудничаво, че чичо Вова натиска произволно копче, за да демонстрира на човека, че всъщност е луд. Но устройството работи, така че Вова и Гедеван моментално попадат на друга планета.

Планетата е Плюк от галактиката Кин-дза-дза, под едноличното управление на някой си господин ПЖ. Тя прилича на пустиня, а жителите й - на хора. Те разбират руски, тъй като могат да четат мисли, но техният собствен език е много ограничен и съдържа само няколко думи.

Парадоксът на планетата Плюк е, че цивилизацията там е високотехнологична - могат да пътуват бързо из галактиката, имат по-съвършени оръжия и прочее, но е варварска в екологическо, социално и културно отношение.

Населението се дели на две касти: висша (чатлани) и низша (пацаки). За да се докаже към коя каста принадлежи човек, трябва да се изследва с малък прибор - визатор. Ако на прибора светне зелена лампичка, изследваният е „пацак“, ако е оранжева, той е „чатлан“. Освен това, чатланите се разпознават по цвета на панталоните, който при тях е жълт. Пустинността на планетата е изкуствена - всичката вода е била преработена в гориво за звездолети луц, а сега в подземни заводи от „луц“ се добива вода и се продава скъпо. Героите на филма попадат и на друга планета, където няма вече нито въздух, нито население. Чичо Вова и Цигуларя се опитват през целия филм да се върнат на Земята...


В ролите : Апостол Карамитев, Петрана Ламбринова, Жени Божинова, Стефан Пейчев, Лео Конфорти, Любомир Шарланджиев, Андрей Чапразов


Резюме : 
Мишо (Апостол Карамитев) е шофьор на камион и не се притеснява да прави черни курсове и да се държи арогантно. Натоварен с незаконни дърва, блъсва в центъра на София колоездачката Катерина (Петрана Ламбова). Тя държи да уведоми милицията, но това би довело до уволнението на Мишо. В опита си да я разубеди Мишо се влюбва. Райна (Жени Божинова) е приятелка на Мишо от детските години. Обича да разговаря с него за всичко, дори и за любовните му афери. Но увлечението по Катерина е твърде сериозно и това кара Райна да осъзнае, че е влюбена в Мишо.

Невероятно, но факт - едва 10 години след 2-та световна война и победата на светлия социализъм Българската кинематография успява да създаде забележителна романтично-смешна история за две-три влюбени души и един камион.


„Сиромашка радост“ е български игрален филм (комедия, драма) от 1958 година, по сценарий и режисура на Антон Маринович. Оператор е Трендафил Захариев. Създаден е по разказите „Сиромашка радост“, „Ветрената мелница“, „Среща“, „Кумови гости“, „Светите застъпници“, „На оня свят“ на Елин Пелин. Музиката във филма е композирана от Константин Илиев.

Резюме:

В края на пазарния ден Стоян черпи, че след десет години брак му се е родил син. На излизане от кръчмата с жена си Пенка намират в каручката си подхвърлено дете – момиченце. Няма край радостта на сиромасите. Те ще отгледат и него. Суша мори земята и хората. Дядо Корчан и Лазар Дъбака се залавят да построят вятърна мелница. Дядо Корчан разказва спомени от Балканската война. На фронта той видял случайно реквизирания си вол Белчо. Внучката на дядо Корчан се обзалага с Лазар, че ще го надиграе на ръченица. Ако спечели той, тя ще му пристане. Така и става, а по небето се появяват дъждовни облаци. Лазар и невестата му тръгват с каруца на гости при кумовете. Прекарват една незабравима нощ под звездното небе…

„Баща ми бояджията“ е български игрален филм (мюзикъл) от 1974 година на режисьора Стефан Димитров, по сценарий на Васил Цонев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел.
Роли във филма изпълняват актьорите:

Коста Цонев — Бащата
Невена Коканова — Майката
Ицхак Финци — Агентът
Светослав Пеев — Богаташът
Климент Денчев — Бакалинът
Невена Мандаджиева
Златина Дончева - Мария
Анета Петровска
Георги Парцалев
Джоко Росич
Антон Карастоянов
Кирил Петров - малкият Коста
Стефан Стоев
Николай Теохаров
Николай Готев
Иван Обретенов - кръчмарят
Иван Цветарски - продавачът на книжки


Адаптация" привидно се експонира като завладяваща мелодрама, преплитаща пътищата на д-р Банков и Вероника, но зад занимателните групови психосеанси прозира и насилието над личността през догматичните години на "наливане на основите" /случаят Спиридонов/, безперспективността на ранимата, уязвима и нежелаеща да се адаптира към сковаващите рамки на системата съвременна наша младеж, чието олицетворение е Вероника.

Филм класика,незабравим за не едно поколение израстнали през 80-те

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ