Двама съветски граждани - инженерът Владимир Николаевич Машков (чичо Вова) и грузинският студент Гедеван Алексидзе (Цигуларя) срещат странен човек, който зъзне бос на един ъгъл в Москва през зимата и разпитва минаващите за номера на планетата, където е попаднал. Този номер му трябва, за да си изчисли кода за връщане. Връщането щяло да стане с устройство, подобно на калкулатор или дистанционно за телевизор. Това е толкова налудничаво, че чичо Вова натиска произволно копче, за да демонстрира на човека, че всъщност е луд. Но устройството работи, така че Вова и Гедеван моментално попадат на друга планета.
Планетата е Плюк от галактиката Кин-дза-дза, под едноличното управление на някой си господин ПЖ. Тя прилича на пустиня, а жителите й - на хора. Те разбират руски, тъй като могат да четат мисли, но техният собствен език е много ограничен и съдържа само няколко думи.
Парадоксът на планетата Плюк е, че цивилизацията там е високотехнологична - могат да пътуват бързо из галактиката, имат по-съвършени оръжия и прочее, но е варварска в екологическо, социално и културно отношение.
Населението се дели на две касти: висша (чатлани) и низша (пацаки). За да се докаже към коя каста принадлежи човек, трябва да се изследва с малък прибор - визатор. Ако на прибора светне зелена лампичка, изследваният е „пацак“, ако е оранжева, той е „чатлан“. Освен това, чатланите се разпознават по цвета на панталоните, който при тях е жълт. Пустинността на планетата е изкуствена - всичката вода е била преработена в гориво за звездолети луц, а сега в подземни заводи от „луц“ се добива вода и се продава скъпо. Героите на филма попадат и на друга планета, където няма вече нито въздух, нито население. Чичо Вова и Цигуларя се опитват през целия филм да се върнат на Земята...
август 29, 2017
