В киното го оприличаваха на Жан Габен и Марчело Мастрояни, спомня си Мария Грубешлиева - Муки


В книгата си "Госпожа Стихийно бедствие" Мария Грубешлиева - Муки, дъщерята на кралицита на българската сатира Стоянка Мутафова, разказва за голямата любов между майка си и незабравимия актьор Нейчо Попов, който я е отгледал и тя смята за свой баща. Двете го губят на 20 март 1974 година, едва на 49 години.


"Стояна Мутафова и Нейчо Попов много се обичаха, разбираха и допълваха във всяко отношение - и в живота, и в театъра.Освен актьор, Нейчо Попов бе режисьор и се очакваше да се развие като такъв. Той постави "Големанов", "Женитба", "Сватба за цяла Европа". Може би най-добрата му постановка, която му взе и живота и за която посмъртно получи награда, бе "Римска баня" от Станислав Стратиев.


Преди премиерата някои хора в театъра, майка ми ги нарича "гробари", казваха: "Тази пиеса няма да се приеме." На чичо Нейчо му стана зле. Репетициите минаваха много тежко. Бяха извикали група студенти.


Премиерата мина чудесно и се прие, дойде Тодор Живков. Обаче на самата премиера аз видях на лицето на чичо Нейчо маската на смъртта. И разбрах, че няма да живее.


Преди тази постановка той имаше вече два инфаркта. Третият се оказа фатален. Беше само на 49 години. Случи се в Бургас, където отиде да поставя пиесата "Бернарда Алба". Мисля, че беше грешка дето толкова бързо замина за Бургас. Той каза: "Там ще почина". Така се случи...Жалко, че киното и театърът загубиха такъв човек като него, толкова не навреме. Много от неговите колеги го оприличават в киното ("Мъже в командировка") на Марчело Мастрояни и Жан Габен. Други казват, че такъв актьор като него още не се е родил.Казвала съм го и ще го кажа пак - той ме отгледа като свое собствено дете, положи невероятни усилия и до последния си дъх се грижи за нас. След смъртта му Стояна каза, че слага кръст на сърцето си и няма да погледне друг. Така и стана... В нашата къща оттогава няма мъж.


В деня, когато почина Нейчо Попов, аз бях напрегната, нервна. Сякаш усещах, че нещо се е случило. Бях във ВИТИЗ, влизах и излизах, не можех да си намеря място. Вечерта имаше някакви лекции. Забелязах, че всички ме гледат странно. Те са знаели, но не ми казват.


Когато тръгвам да се прибирам, пожелаха да ме изпратят. Вървяхме в пълно мълчание. Целият клас дойде с мен. Звъннахме на вратата, Стояна отвори, че като се вкопчи в мен и като започна да вика: "Майче, майче!" И аз в нея!


Сякаш това определи нашата съдба. Оттук-нататък се вкопчихме една в друга! Толкова години! И сякаш чичо Нейчо, който толкова много ни обичаше, го пожела това. Така и стана! И ние го изпълнихме. По някакъв начин му останахме верни за цял живот. Което говори по свой начин, че неговото присъствие в нашия живот не е било случайно. И сякаш той е между нас и до ден-днешен.


Стояна е вярваща, но по особен начин. Не й трябва непременно храм, за да открие Бог. Тя ми разказа как като малка попитала баща си след едно връщане от забавачницата.


- Татко, какво е Бог?


На пътя имало прясно разровен мравуняк. Стотици мравки пъплели. Баща й посочил мравуняка, вдигнал ръка към едно дърво, а след това - към небето.


- Повече не мога да ти кажа.Затова след смъртта на чичо Нейчо, когато в двора на вилата в Драгалевци израснаха незабравки - цяла пътека гъста и синя, тя вдигна поглед към небето.


Повярва, че мъжът й от там бе написал с невидима ръка: "Не ме забравяй!", пише дъщерята на Мутафова в книгата си, която беше посрещната с голям интерес от българските общности в Америка при последното турне на голямата ни актриса там.Нейчо Повов е роден е на 13 юли 1924 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски през 1953 година, след което специализира режисура в ГДР от 1963 до 1965 г. Той е един от създателите на Държавния сатиричен театър и остава в него от 1957 година до смъртта си. Играе в театъра, снима се в киното и телевизията. Също така участва в радиопредавания и работи в отдел "Хумор, сатира и забава" на Българското национално радио. Неговата доведена дъщеря е Мария Грубешлиева, която издава сборник със спомени за него, озаглавен "Клоун на Бога, изпратен на земята".Освен незабравимито си присъствие на сцената, той участва и във филмите "На живот и смърт (1974), "Моряци" (1974), "10 дни неплатени" (1972) в ролята на директора Нитанов, "Тихият беглец (1972) - в ролята на Професора, "Петимата от "Моби Дик" (1970), Кантарев в "Мъже в командировка (1969)", "Бялата стая" (1968), "Утро над родината" (1951) - Ахмед.


Валерия КАЛЧЕВА impressio.dir.bg

ВИЖТЕ ОЩЕ:
Сподели👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Популярни публикации