вторник, 17 октомври 2017 г.

Времето не само лекува но и отчуждава, изпраща в забрава известни личности , природни явления и исторически събития. Срещу това се противопоставя човешката памет с най-различни средства в живота.


С тези редове ще се опитаме в най-обобщена форма да припомним името на една позабравена личност. Ако Кирил Господинов беше жив, щеше да отбележи по най-тържествен начин своя 75-ти рожден ден на 24 май, най-българският празник, обкръжен от най-близките си, колеги, приятели и негови почитатели.

Тази годишнина е подходящ повод да си спомним за известния кино и театрален актьор, любимец на поколенията от недалечното минало с нарицателното име „Баш майстора”.
Роден е на 24 май 1934г. в село Гроздево Провадийска община Варненска област с родители Елена и Иван. Баща му Иван е добруджанец и е подгонен от румънските власти в окупирана южна Добруджа за смелостта му да разпространява нелегално български буквари, за да се учат младите добруджанчета на българско четмо и писмо.

Съдбата отрежда на Киро да се роди на най-светлия български празник „Св. Св. Кирил и Методий” - създателите на славянската азбука и книжнина. Тогава, когато природата се събужда за нов живот, облича най-красивите си одежди, уханието на цветята, създават онази красота, която пленява човешкото въображение, повдига тяхното самочувствие, зарежда ги с такава енергия, която удвоява труда на хората и го прав красив като природата. С такова самочувствие и настроение баща му се отправя към общината да запише новия гражданин на България, да спази традицията да бъде дадени името на кръстника. Служителят в общината, който трябвало да извърши този акт, подсказал на бащата, че момчето е родено на велик ден - празника на българските апостоли Кирил и Методий, и че е добре новороденото момче да вземе името на някой от тях. Бащата се съгласява, отхвърля замисленото и избира името Кирил.

С това име Кирил Господинов влиза в историята на българския театър и кино като един от най-известните и талантливи актьори. Той получава не само името на големия апостол, но и неговия талант и призвание да радва хората, да създава такива образи, с които да ги възпитава, да се формират като добри граждани на своята родина. В този смисъл той израства като апостол приличащ на своя съименник. Детството му не е много радостно. Родителите му се грижат за него, но са принудени често да сменят местожителството си, да търсят подходящи условия за приложение на бъчварската професия на бащата.

След връщането на южна Добруджа към майка България, семейството се връща в родна Добруджа в село Търновци, близо до град Тутракан.
Кирил завършва основно образование в този град, а средно в Русе. В това училище на 16 годишна възраст играе в пиесата „Тревога” от Орлин Василев. По негово изказване тази краста да бъде актьор не го напуща до края на живота му.
В най-ранна възраст, в него се пробуждат артистични качества, които са наследство от майчиния род - най-големия вуйчо Слави и прабаба му Руса.

По природа е умен, ученолюбив , наблюдателен със силна жажда за наука. Друга работа не търси, работи в много театри и навсякъде създава силни образи. Почти всички театри в България му правят предложения, но винаги има предпочитания. През 1966г. завършва ВИТИЗ с големи материални трудности. Вечер работи по столове, а денем слуша лекции. Бил е отличен студент. Създава едни от най-силните образи в театъра и киното. Тогавашните поколения, а и по-предните и идните завинаги ще запомнят такива образи в театъра като: Гунчо от „Има смисъл да утепаме мечка”; Шабан от „Човекоядката”; Тикваря от „ Петлето”; Странджата от „Хъшове”, в киното: Алекси от „Понеделник сутрин”; Спас от „Шведски крале”; Спиро от „Тримата от запаса”; ролята в „Птици и хрътки”; Капитанът от „Не се обръщай назад”; Баш майстора от телевизионния сериал за „Баш майстора”, излъчен през периода 1974 - 1983г.

Това са образи, които са получили всеобщо признание от специалисти, негови колеги, приятели, но с най-високите оценки го удостояват зрителите, като става техен любимец завинаги, изпращащи го с бурни овации при всяко негово изпълнение.
Създава десетки положителни образи в много театри и киното. Играл е в 41 филма, в телевизионни сериали и има десетки сценични изяви. Известен е не само в България, но и в много страни от всички континенти по света. Признанието не закъснява. Признателните му съселяни, с оглед увековечаване на името му, именуват читалището на негово име. В родното село Гроздево отворил за първи път очи и поел първата глътка въздух, която му дава сили и талант за да прослави селото си и в залеза на живота си Тервел. Член е на Съюза на Българските Филмови Дейци (СБФД), орден „Кирил и Методий” - първа степен. Следват наградите:
1. Трета награда за мъжка роля в пиесата „Поглед към вековете” на театралния преглед във Велико Търново 1986г.
2. Първа награда за мъжка роля на регионален преглед на българската драма и театър Варна  1969г.
3. Трета награда за мъжка роля (Шабан) от пиесата „Човекоядката”.
4. Награда за мъжка роля (Спиро) за филма „Тримата от запаса” - Варна 1971г.
Най-голямата му награда е любовта на безбройните зрители, които ще го носят в сърцето си и ще я предават на потомството, за да остане завинаги в паметта им, а това е най-величествения паметник за Кирил Господинов във вековете.
Както винаги и този път съдбата на заслужилите хора е жестока. Той си отиде твърде рано от този свят изпитал горчивината на съдбата си в края на живота си, но в последните си мигове той изживял сладостта, че добруджанската кръв го насочи към малкото градче Тервел, което той силно обичаше, където живее най-обичното му семейство - на сестра му Маргарита и нейния съпруг Румен, които го приютяват завинаги на Тервелска земя и той ще остане приятел на това градче, а славата му на голям актьор заслужено ще прерасне в слава на град Тервел, където е неговия вечен дом.
Почивай Киро на тая благодатна Тервелска земя, която те прие в своите обятия  като знак за благодарност за твоята всеотдайност в служба на хората. Това е твоето неоценимо богатство, което ти остави на този свят. Образите, които ти създаде за радост и гордост на всички българи не само в България, но и извън нейните граници, са безсмъртни.
Вечна му памет на Баш майстора!                                                     
Петър Жеков, краевед   

Библиографска справка:
Кирил Господинов - „Баш майстора” - автор Красимир Мишев
Източник:www.ndt1.com
>
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ