По едноименната повест на Йордан Радичков. Филм за здравата връзка на българина с родните корени, но и за неумолимия ход на времето напред.

Край неотдавна завирена долина се белее паянтовата, но гордо белосана къща на Иван Ефрейторов. На дъното на язовира е останало неговото село. Жителите му са се изселили в града. Ефрейторов единствен е останал заедно с баща си и сина си Динко. Когато умира, жена му го е заклела да не остави детето недоучено в тези пущинаци. Шуреят решава да вземе Динко при себе си в града и да го прати на училище. Ефрейторов се противопоставя. Постепенно си отиват и кучето, и телето, и синята птица, и Динко, който се носи към града окрилен от младежката си любознателност. Ефрейторов се завръща от преследването на сина си замислен. Сяда край езерото и изтрива една сълза, като навярно за първи път помисля, че това е последното му лято в този пустинен край.

НАГРАДИ Целият филм може да видите тук >>>>>>

Наградата за най-добър чуждестранен филм от МКФ Атланта, САЩ, 1974г.

Златен медал за Григор Вачков от МКФ на авторския филм Сан Ремо, Италия, 1974г.

Специалната награда на журито от МКФ на младото кино Тулон, Франция, 1975г.
РЕКЛАМА:
Сподели👉

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ