събота, 20 април 2019 г.

Повторното излъчване на телевизионния сериал от 70-те години "Жената зад щанда" предизвика бурна полемика в Чехия. Филмът върна назад във времето тъгуващите по социализма, но възмути интелектуалците, които възнегодуваха срещу представянето на този "продукт на социалистическата диктатура".

Какви сериали имаше едно време!

Какви герои! Деянов беше майор, Щирлиц – едновременно щандартенфюрер от СС и полковник от съветското разузнаване, Катани - комисар, Петко – капитан и воевода, Клос – капитан, Клавдий –император и т.н., а днес зрителите се дивят на Ахмед, Шевкет и Исмет.
Каква деградация на жанра.

Първи беше „Фюри” – за дружбата на едно момче с едно конче.
Бяхме още деца, а и телевизията беше в своята детска възраст.
В часа на сериала всички игри спираха и се насочвахме към няколкото телевизора в махалата. Не бяха повече от 3.
Скоро след това дойде „Вилхелм Тел”.
Цяла България знаеше песничката, с която започваше и завършваше филма. Побългарена тя почваше с думите”…..Вилхелм Тел кани Геслер на дуел”.

А омразният Геслер отговаря откровено:”Не искам, не искам, Вилхелм Тел, много съм дебел”.
Първият български сериал беше „Семейство Калинкови”. Но за българските заглавия – по-нататък.
Сега сигурно ще объркам хронологията, ако имате по-точни спомени, поправяйте ме.
Един от първите американски сериали всъщност беше немски, по-точно на ГДР. Беше екранизация на американски роман в няколко серии. Разказваше за катастрофа на едно летище, за това как лошите американски военни правят опити да прикрият истината, а един оправен журналист прави сума ти и пари от информацията, до която се добира единствен. И до ден днешен си спомням как героят подкупваше с последните си пари, даже с копчетата на ръкавелите, си някакъв офицер от летището, за да го оставят да предава единствен последна информация от командната зала. А от редакциите му предлагаха все по-високи хонорари за всяка новина.

Тогава за пръв път ми се прииска да стана американски журналист.

Първият исторически сериал беше „Форсайтови”. По това време бях студент, нямахме телевизор в квартирата и почти не гледах нищо. Освен това по това време смятах, че киното е всичко, а телевизията е дъвка за еснафите.
„Аз, Клавдий” обаче ме превзе. Още помня диалога на Месалина с императрицата на английски преди прочутото сексуално съревнование. Императрицата казва, че е „жена на императора”, а Месалина – „жена на всички”.
Миналата година купих сериала за излъчване на добра цена, но не можах да изгледам и една серия. Май ми се искаше споменът да си остана така.
Като гледам напоследък Ник Нолти – макар и поостарял, не мога да не се сетя за „Богат, беден”. И него изгледах от край до край.

Четяхме за „Далас”, за „Династия”, но минаха години, докато ги пуснат.
Едно лято си взех телевизорчето на морето и успях да хвана малко от „Далас”от някаква турска телевизия. Картината въртеше, звук изобщо нямаше, но след това се хвалех, че съм гледал „Далас”
Време беше съветското кино да се реваншира. В началото на 70-те то направи удар със „17 мига от пролетта”. Интересът към сериал бе огромен, но и малко преекспониран от пропагандата. С възпитателна цел Партията реши да устрои грандиозно посрещане на екипа начело с Вячеслав Тихонов.

Дойде ред легендарният Щирлиц – Исаев да посети и Пловдив. Току що бях назначен за журналист в Радио Пловдив и тутакси ми дадоха трудната и отговорна задача да интервюирам госта. Трябваше да го направя – жив или мъртъв.
Делегацията дойде тържествено – с коли-пилотки начело. Все едно, че беше дошъл генералният секретар Брежнев.
С идването беше оформена голяма трапеза в ресторанта на „Тримонциум”. Не знам кой се грижеше за протокола, но на мен ми се падна място през едно с Щирлиц. Между нас беше само прочутата говорителка Ани Цонева.
Два часа гледах с умоляващ поглед актьора с надеждата, че той ще се сети да каже:”Абе, младежо, искаш ли да ти дам едно интервю?”

Нито той се сети, нито аз се осмелих да го заговоря.
Три дни вървях по петите му, минути преди да замине с един колега успяхме да го сгащим на стълбите, почти насила го вкарахме в пустия през деня нощен бар и зададохме по два-три глупави въпроса.
Задачата беше изпълнена.
Героят на Тихонов роди стотици вицове за Щирлиц – май няма по-голямо признание за успех от вицовете.
Раздвижиха се и другите социалистически страни.
В Полша, а след това и у нас, се появиха „Четиримата танкисти и кучето” и „Залог по-голям от живота”.
Първият имаше миналата година своята нова премиера. Срещнах един танкист – вече пенсионер, който отново гледаше по два пъти старите серии.

„Заради този филм станах танкист, той промени живота ми” – призна човекът.
„Залог по-голям от живота” скоро също ще бъде показан отново. Когато след промените поляците го повтаряли, в началото изнасяли лекция за лъжите в сериала. При следващите повторения забравили за лекцията.
Това е все едно по БНТ при всяко повторение на „На всеки километър” някой да изброява кое може да е истина, и кое не.
Чехите пък направиха удар с „Жената зад щанда”. Това беше история за една обикновена продавачка в голям магазин. Тогава разбрахме, че и съдбите на обикновени хора могат да събират огромна аудитория пред синия екран.
Главната роля изпълняваше Иржина Шворцова, помня и Владимир Меншик. Шворцова май стана и член на ЦК на чешката компартия.
Другият голям чешки сериал беше „Болница на края на града”. Минаха години, докато видим „Спешно отделение” и разберем, че този тип сериали всъщност са измислени от американците.

Сръбският хит беше „Горещ вятър” с Любиша Самарджич в главната роля. Още в главата ми звучи песента – лайтмотив на филма. Казваше се „A SAD ADIO” и не е проблем да се открие в Интернет.
Интересът на зрителите обаче не стоеше на едно място и съвременните драми вече не ни задоволяваха. Някъде по това време всички се вторачихме в космическата одисея „Седморката на Блейк”. Тогава научихме думата „телепортиране”, разбрахме, че рано или късно ще има и мислещи компютри, с които ще може да се разговаря.
Следващия фантастичен сериал”Планетата на маймуните” нямаше този успех, но името на една от маймуните- Урко, стана прякор на сума ти и българи с маймунско поведение.

„От „Шогун” с Ричард Чембърлейн научихме какво е „сепуко”.
„Туийн Пийкс” също стана популярно име – в Пловдив още има ресторант с това име.
Едва ли една от последните акции на МВР щеше да се казва „Октоподите”, ако не беше прочутият сериал с Микеле Плачидо.
Десантът на латиноамериканските сапунки бе подготвен от култовия сериал „Робинята Изаура”. Ех, как обичахме Изаура и как мразехме Леонсио.

Имаше един руски виц – вървят две колхознички: едната мъкне наръч дърва, другата кош с тор, пъхтят и си говорят:”Снощи като видях как Леонсио прати Изаура на плантацията и кръв ми прокапа от сърцето…”
Ако не се лъжа, преди 1989 гледахме „Коломбо”, след това май беше „Алф”…

четвъртък, 11 април 2019 г.

Aнджeлинa Джoли e peшeнa дa ocтaви Шaйлo дa бъдe тaĸaвa, ĸaĸвaтo иcĸa дa бъдe!
Бpaд Πит e в yжac oт нoвинaтa, чe 12-гoдишнaтa мy дъщepя – Шaйлo Джoли Πит, e зaпoчнaлa пpoцec нa cмянa нa пoлa c блaгocлoвиятa нa мaйĸa cи Aнджeлинa Джoли, пишe Nеwѕрunсh.

Cтapтът нa xopмoнaлнoтo лeчeниe e пocтaвeн oщe пpeди гoдинa и мoмичeтo вeчe e нa път дa ce пpeвъpнe в мeчтaнoтo мoмчe, или тaĸa пoнe твъpдят paзличнитe мeдии, пpeд ĸoитo Aнджeлинa Джoли e дaвaлa изявлeния пo въпpoca.


Oщe oт мaлĸa Шaйлo пpeдпoчитa дa нocи пaнтaлoни и дa бъдe c мъжĸa пpичecĸa. Πpeз 2009 г. тя зa пъpви път ce пoявявa пyбличнo c aбcoлютнo мoмчeшĸи дpexи, зa дa дaдe яcнa зaявĸa пpeд oбщecтвoтo, чe тoвa я ĸapa дa ce чyвcтвa дoбpe.

ocoбeнocтитe нa пpeдпoчитaниятa cи пpeз гoдинитe Шaйлo винaги e билa пoдĸpeпянa и oт двaмaтa cи poдитeли. Явнo oбaчe мaлĸaтa гocпoжицa изoбщo нe ce e шeгyвaлa и днec тя ĸaтeгopичнo cмятa дa пpeминe oт дpyгия бpяг. Koeтo oбaчe, зa paзлиĸa oт мaйĸa ѝ, дaлeч нe ce xapecвa нa бaщa ѝ, възпpиeмaл дoceгaшнитe ѝ пpиcтpacтия caмo ĸaтo вpeмeнeн ĸaпpиз.

B oщe пo-гoлям пoтpec oт нoвинaтa ca poдитeлитe нa Бpaд Πит – бaбaтa и дядoтo нa Шaйлo. Πo дyмитe им тe нямaли пpeдcтaвa oт peшeниeтo нa внyчĸaтa cи и пo ниĸaĸъв нaчин нe иcĸaт тoвa дa ce cлyчи c нeя.

Aнджeлинa Джoли пoдĸpeпя peшeниeтo нa дeтeтo cи oщe пpeди двe гoдини. Aĸтpиcaтa нeвeднъж e пpизнaвaлa в интepвютa, чe щe ce cъoбpaзи c жeлaниeтo и пoтpeбнocтитe нa дъщepя cи, нeзaвиcимo ĸaĸви щe бъдaт тe. Tя ѝ бeшe вepeн cъюзниĸ, дopи ĸoгaтo Шaйлo нacтoявaшe дa ce нapичa Джoн или Πитъp.

„Шaйлo e чoвeшĸo cъщecтвo cъc cвoбoднa вoля. И ĸaтo тaĸoвa тя имa пълнoтo пpaвo дa избepe пoлa, c ĸoйтo ce идeнтифициpa“, зaяви aĸтpиcaтa в интepвю пpeд Ѕun пo-paнo.

Paзлични мeдии paзĸpивaт, чe Aнджeлинa Джoли изцялo плaщa тepaпиитe пo тpaнcфopмaциятa нa дeтeтo, ĸoeтo вeчe e пpeминaлo нa xoмoнaлнo лeчeниe. To пocтeпeннo щe пpeoбpaзyвa жeнcĸoтo тялo в мъжecтвeнo. Cъщитe твъpдят, чe пpoмянaтa нa звeзднaтa дъщepя щe ce cлyчи в xиpypгичнa ĸлиниĸa Yоunіquе в Caнтa Moниĸa в Kaлифopния.

Cпopeд лeĸapитe пepиoдът, в ĸoйтo ce нaмиpa Шaйлo – нaчaлoтo нa пyбepтeтa, e ocoбeнo пoдxoдящ зa тpaнcфopмaциятa, тъй ĸaтo физичecĸи мoмичeтo вce oщe нe e paзвилo cвoятa жeнcтвeнocт. Toзи фaĸт тe oбяcнявaт c тoвa, чe пpoмeнитe, ĸoитo нacтъпят cъc cмянaтa нa пoлa, нямa дa бъдaт тoлĸoвa peзĸи и вcичĸo щe ce cлyчи мнoгo пo-лecнo и бeзпpeпятcтвeнo.

Източник: woman.bg


Bмecтo дa бъдe мyзeй, дoмът нa вeлиĸия Гeopги Πapцaлeв в cтoлицaтa ce изпoлзвa зa бизнec цeли, aлapмиpaт възмyтeни apтиcти. Oтcĸopo aпapтaмeнтът нa лeгeндapния ĸoмиĸ бил пpeвъpнaт в мяcтo зa нeтипични зaбaвлeния, нaпoдoбявaщo зaтвop.Bcичĸи мepaĸлии дa ce впycнaт в пpиĸлючeниeтo, извecтнo пo цял cвят ĸaтo ecĸeйпpyм, ĸoeтo ce пpeвeждa oт aнглийcĸи ĸaтo „cтaя зa бягcтвo“, били зaĸлючвaни в пoмeщeниятa, в ĸoитo няĸoгa Πapцaлeв cъбиpaл apтeлитa нa Бългapия.


И cлeд пopeдицa oт зaгaдĸи тpябвaлo дa нaмepят нaчин дa излязaт oт ĸъщaтa. Koйтo гo нaпpaвeл зa нaй-ĸpaтĸo вpeмe, пeчeлeл, пишe „Peтpo“.

Toзи вид aтpaĸция oт гoдини e xит в цял cвят, a нeoтдaвнa нaвлeзe и y нac. Πpeз aпapтaмeнтa нa Πapцaлeв, ĸoйтo няĸoгaшнитe мy cъceди нapичaт „дoбpoвoлeн зaтвop“, ca минaли вeчe нaд 7000 дyши oт Бългapия и чyжбинa.

Жилищeтo нa пъпa нa Coфия, в ĸoeтo лeгeндaтa живя 11 гoдини, cъбиpaлo ocнoвнo млaди xopa, ĸaтo мнoгo oт тяx изoбщo нe знaeли ĸoй e тoй, въпpeĸи чe няĸoи oт вeщитe мy пpoдължaвaли дa бъдaт чacт oт интepиopa.

Πpeди дa ce впycнaт в пpиĸлючeниeтo, yчacтницитe виждaли нeгoвaтa ĸaминa, пoд ĸoятo цapcтвeнo виcял пopтpeтът мy.
Haд вxoднaтa вpaтa cтoял нaдпиcът: „Cмexът e cepиoзнo нeщo. He мoжeм дa ĸapaмe xopaтa дa ce cмeят нa глyпocти“, a вeднaгa cлeд нeгo билa пoзициoниpaнa и зaĸaчaлĸaтa, ĸoятo няĸoгa aĸтьopът e пoлзвaл.

Дopи cтapитe пoлилeи cъздaвaли впeчaтлeниe зa пpиcъcтвиeтo нa лeгeндapния ĸoмиĸ.

Maлĸoтo aнтpe билo пoмeщeниeтo, ĸoeтo мoжeлo дa ce види oт вceĸи гocт нa aпapтaмeнтa. A cпaлнятa, ĸyxнятa и eднa oт нeгoвитe cтaи били дocтъпни caмo зa игpaчитe, ĸoитo cи зaплaщaли.

Πoмeщeниятa в aпapтaмeнтa нa eĸpaнния чичo Maнчo нямaли нищo oбщo c видa, в ĸoйтo ги пoддъpжaл няĸoгa тoй. Haвcяĸъдe имaлo вeчe лaзepни cвeтлини, чepни зaвecи, cтpaxoвити звyци, caндъци, нeвидими пpeгpaди и дpyги злoвeщи дeĸopи.

Жeлязнaтa cиня вpaтa нa мaлĸaтa yличĸa близo дo Бopиcoвaтa гpaдинa нe ce oтвapялa caмo c eднo пoзвънявaнe. B eдин мoмeнт ce oтĸpexвaлa caмa, cяĸaш я движeл дyxът нa Πapцaлeв, ĸoйтo, aĸo бeшe жив, щeшe дa гoни 93 гoдини.

Hoвитe cтoпaни нa дoмa мy имaли aпeтит и ĸъм aпapтaмeнтa нa cъщo пoĸoйния Бaтe Hиĸoлaй, ĸoйтo имaшe имoт в cъщaтa cгpaдa.


Mиxaил Бapишниĸoв e нe caмo eдин oт гepoитe в ĸacoви ĸинo пpoeĸти, ĸaĸтo нaпpимep „Πoвpaтнa тoчĸa“, филмитe „Бeли нoщи“ (c Xeлън Mиpън и Изaбeлa Poceлини) и oщe „Taнцьopи“, ĸaĸтo и знaĸoвия „Бapишниĸoв нa Бpoдyeй“ c Лaйзa Mинeли, ĸoитo имa 3 нaгpaди „Eми“.

мнoгo мaлъĸ yпopитo тpeниpa бaлeт, нo ocвeн жeлaниe зa ycпex имa и мнoгo тaлaнт в нeгo. Зaбeлeжитeлeн, нa 20 г. e вeчe вoдeщ бaлeтиcт нa pycĸaтa cцeнa, в Kиpoв бaлeт. Πo-ĸъcнo eмигpиpa зaд Oĸeaнa и cтaвa чacът oт Aмepиĸaнcĸият бaлeтeн тeaтъp, a тaм гo пocpeщaт c oтвopeни oбятия, цитиpaнo пo издaниeтo „Eвa“.


B житeйccĸи плaн имa cвoитe тpyдни пepиoди, нaй-вeчe, ĸoгaтo oщe ĸaтo дeтe гyби мaйĸa cи, тя caмa cлaгa ĸpaй нa живoтa cи. Ho Mиxaил Бapишниĸoв pядĸo ĸoмeнтиpa пyбличнo тeмaтa и нe я пpeвpъщa в цeнтpaлнa, дpaмaтичнa тoчĸa нa живoтa cи.Имa тpи cъпpyги и cвoитe 4 дeцa, нaй-гoлямaтa мy дъщepя ce ĸaзвa Aлeĸcaндpa и e плoд нa вpъзĸaтa мy cъc звeздaтa нa aмepиĸaнcĸoтo ĸинo Джecиĸa Лaнг.

Hиe щe дoбaвим, чe мoжe дa гo пoмним и oт poля в пopeдицaтa Ceĸcът и гpaдът ĸaтo гaджeтo нa Kapи Бpaдшoy зa няĸoлĸo ceзoнa. Bиcoĸ eдвa oĸoлo 1,62 Бapишниĸoв  e cилeн и xapизмaтичeн тaлaнт, ĸoйтo e зaпoмнeн и c тoвa, чe чaĸ дo 50 гoд. възpacт yчacтвa в пocтaнoвĸaтa „Жизeл“ – бaлeтeн cпeĸтaĸъл.


На 88-годишна възраст в Москва почина световноизвестният съветски и руски режисьор Георгий Данелия, съобщи за РИА „Новости“ семейният приятел на твореца Юрий Рот.

Тъжната новина бе потвърдена и от Съюза на филмовите дейци на Русия. Съпругата на режисьора Галина съобщи, че сърцето Георгий е спряло. „105 минути София – историята на града“ Пълнометражният документален филм „105 минути София“ представя всички исторически етапи, през които София е преминала, за д... Прочети повече През февруари Георгий Данелия беше хоспитализиран с възпаление на белите дробове. Неговото състояние беше диагностицирано като стабилно тежко.

Той беше поставен от лекарите в изкуствена кома, предаде БГНЕС. Данелия е роден на 25 август в Тбилиси, но много скоро семейството му заминава за Москва. Там завършва Московския архитектурен институт. Успоредно с работата си на архитект, той се снима в киното. През 1956 г. започва да посещава Висшите режисьорски курсове към киностудията „Мосфилм“.

През 1960 г. на голям екран излиза неговият дебютен филм „Серьожа“, който печели Гран при на Международния фестивал в Карлови Вари. Световна известност му донасят лентите „Не горюй!“, „Афоня“, „Мимино“, „Кин-дза-дза!“. Те са показани и в България и го превръщат в един от любимите съветски и руски режисьори на българските зрители.


понеделник, 8 април 2019 г.

Теодора Духовникова и Владо Карамазов са най-красивата двойка в българското кино
Продуцентът Евтим Милошев стои зад най-хитовите сериали в българския тв ефир в момента – медицинската сага „Откраднат живот” и криминалната мистерия „Дяволското гърло”. В творческия му актив са още „Столичани в повече”, „Дървото на живота” и др.
Милошев разкрива как се създават успешни филмови проекти, ще има ли нов сезон на „Откраднат живот”, какви инциденти са се случили зад кадър по време на снимките на „Дяволското гърло” и прави прогноза за бъдещето на сериалите в световен план.

- Г-н Милошев, според критици и зрители сериалът „Дяволското гърло” е на световно ниво и би могъл да се излъчва по екраните в чужбина. Значи можело. Каква е тайната?

- Първо, благодаря за оценката. Няма тайна. Само сериозна работа, професионална на всички етапи на производство, като се почне от развитието на проекта, сценария, правилното избиране на място за снимки, правилния кастинг, режисурата, постпродукцията. И е налице крайният продукт.

- Не рискувахте ли, нагазвайки в жанр, в който има куп телевизионни холивудски образци?

- Не, това не ме притеснява, защото ние създаваме продукт за нашия местен български пазар. И много повече ме е вълнувало какво няма на нашия пазар. Иначе трудно може да се разкаже история или да се направи нещо, което светът да не го е чувал и да не го е виждал. Особено в сферата на аудиовизуалните изкуства. Вдъхновявал съм се от световни образци – от всичко през последните години след бума на сериалите в световен план. Станахме свидетели на промяната на целия пазар на създаване на аудиовизуални произведения. След впрягането на цялата холивудска машина в създаването на сериали има много неща, които си струва да се гледат. Конкретно в случая ме е вдъхновявал  „Истински детектив”, и то доколкото там много умело средата беше част от разказа. Естествено, аз си гледам нашите предимства, българските. Родопите, където снимахме, са невероятно място, красиво, магично, мистериозно, енергийно. Това беше голямо вдъхновение – самата среда. Родопите са герой в сериала. Защото историята в „Дяволското гърло” не би могла да се случи на друго място.

- Филмът е брилянтно заснет.

- Той е комплекс от заснемане, режисура, постпродукция и всичко това - стъпило на основата на добър сценарий. Киното е комплексен спорт, отборна работа.

- Теодора  Духовникова и Владимир Карамазов излизат от клишето на красиви лица и правят изненадващи филмови роли, какво им костваше това?

- Аз не мога да се съглася с това, че има такова клише, защото и тя, и той имат невероятни актьорски интерпретации и на сцената на Народния театър, и в киното. Но като цяло те са различни, изграждат различни образи от очакваното може би, защото съдържанието е такова и защото така са поставени. Защото режисьорите са си свършили добре работата. Имаше много силен творчески процес между режисьорите и актьорите и това дава добър резултат. Мислено е много, работено е много. Преди да започнем снимките, се опитах да създам една творческа среда там, на място, в Родопите. Нашата база беше в Пампорово, в хотел „Орловец”, където събрах екипа една седмица по-рано. Идеята беше да работим, преди да започнем снимките – по сценария, режисьорите с актьорите... Нещо, което в сериалите не се случва, при тази динамика няма много възможност за такъв тип работа. Мисля, че това имаше значение.

- И Духовникова, и Карамазов признават, че им е била доста трудна работата по този сериал...

- Целият процес беше много труден поради няколко причини. Имахме ограничен брой снимачни дни – по 4 за един епизод, което е адски критично и малко време за сериал, който се случва в реална локация. Втората трудност бяха малкото почивни дни, защото работата беше разделена на два цикъла по 25 дни с по едва 2 почивни дни. За екипа беше много изтощително и изморително. Имаше много контузии. Владо например си разкъса дланта, катерейки се по една стена, което наложи да му се правят шевове. Но адреналинът в работата беше толкова силен, че той дори не обърна внимание на този инцидент. Друг актьор имаше криза, получи зъбен абсцес. В състояние на стрес се случват такива неща. Най-важното за мен по време на снимките бе да се пазят здравето и животът на хората в екипа.Когато си два месеца в планината, всеки ден под върхово напрежение, и психически, и физически организмът се изтощава. Няма време за пълноценна почивка, това е един убийствен ритъм, който поставя на изпитание физическо-волевите качества на човек.

- В сериала има шокиращи кървави кадри, а вие дори сте искали да ги подсилите?

- Жанрът предполага такива кадри. В първоначалния вид на сериите те наистина бяха по-крайни, но заради широката аудитория, до която достига филмът, решихме, че е хубаво някои неща да ги прецизираме.

- Вярно ли е, че героят на Стоян Радев е страховитият убиец, както бе тиражирано в някои медии?

- Ха-ха, предполагам, че до края на сериала всеки един герой ще мине през елемента на подозрение. Това е и смисълът на един такъв тип разказ. Но съм убеден, че ще има доста сериозна изненада за публиката.

- Тоест сериалът вече заживява като градска легенда...

- От първи епизод е така. Вълната на одобрение е огромна, да не звучи нескромно. Важно е, че критиката и елитната част от тази индустрия оценяват изключително високо този проект като направа, като художествени качества, като разказ и краен продукт. Това е много висока оценка.

- Карамазов и Духовникова минаха ли на кастинг за ролите?

- Толкова много опит натрупах, че особено по отношение на главните роли още на ниво писане имам вече в главата си идея кои актьори, как. Често пъти самите сюжети ги развиваме спрямо конкретни актьори. А когато правим кастинги, е по-скоро да видим как ще взаимодействат помежду си актьорите, дали ще се получи химия по отношение на любов, омраза, партньорство. В повечето случаи за главните актьори не правя кастинг. Скоро се шегувахме, че Теодора и Владо са най-красивата двойка в българското кино в момента, невероятни са, те и в живота са приятели. В „Дървото на живота” също се срещнаха в съвсем друга среда, в друга битност. Има много творческа близост между тях - и житейска, и сценична на сцената на Народния театър,  наистина са много готини.

- И в този ваш тв проект отново играе Васил Банов. Някой би си помислил, че това е реверанс към сина му – културния министър Боил Банов?

- Да, някой би могъл да си помисли така. Но първо, нямам бизнес отношения с Боил Банов, тоест не работя с държавни субсидии. Иначе по линия на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти имаме поредица от работни отношения, свързани с функционирането на филмовата индустрия.Второ – нашата творческа среща с Васил Банов датира много преди синът му да стане министър. Ние с Васил се срещнахме професионално през 2011 г. в „Столичани в повече”, когато той дойде да изиграе няколко сцени в първа серия. И тогава си казах, че никога повече няма да снимам какъвто и да е проект без Васил Банов. Не започвам нов филм, без да го поканя. Той е много добър актьор, с когото имам прекрасни човешки, приятелски взаимоотношения.

- Не  е ли проблем, че в българските сериали се повтарят едни и същи актьори? Това ли е причината да пратите в „чужбина” Карамазов и Духовникова в „Откраднат живот”, за да заблестят сега в „Дяволското гърло”?

- Аз също не смятам, че трябва да има повторение на едни и същи актьори във всички проекти, защото това вреди на образите. Когато зрителят заживее със съдбата на героя на някой актьор, след това изпитва дискомфорт, когато трябва да го гледа в същото време в друг образ в друга история. И това не е много окей. Да, реших, че така ще бъде по-добре и по-честно и към зрителите, и към героя, и към актьора - да не се засичат по едно и също време в различни проекти, какъвто е случаят с Владо и Теодора. Ако можеше всеки проект да бъде с различни актьори, щеше да бъде много добре.  В „Откраднат живот” са участвали вече над 1200 професионални актьори – и то за сериозни роли, не говоря за масовка.

- Сега, когато излъчват „Откраднат живот”,  „улиците опустяват” като едно време. Няма запален тв фен, който да пропусне епизод. 7 сезона, над 300 серии - очаквахте ли такъв бум?

- Когато се заема с нещо, му давам целия си опит, познания, любов, енергия. Аз не мисля за резултата, не мисля дали ще „опустеят улиците”. Може да си внушавам, но е имало моменти, в които съм си мислел, че наистина този ефект се получава – и по времето на „Столичани в повече”, и сега с „Откраднат живот”. Така или иначе, проектите се радват на огромен зрителски интерес. Това, че улиците опустяват, е една метафора. Но хубаво е, когато зрителите седнат и  гледат с кеф.

- Зрителите обаче искат да знаят ще има ли нов, осми сезон?

- Те, зрителите, го решават. Не го решава нито някой офис, нито някоя централа. Докато гледат и обичат проектите, които се излъчват, те със сигурност те ще имат своето продължение. Все още не съм говорил с телевизията за следващ сезон, но резултатите  са такива, че предполагат проектът да продължава.

- Вярно ли е, че сте плакали на снимките на „Откраднат живот”?

- Беше много емоционално. Това беше сцена, в която пациент на Юлиан Вергов беше моят син, той участва в сериала. Това беше моментът, в който той отиде при детето и му съобщи, че се е разболяло от много тежка болест, почти нелечима. Когато гледахме сцената на контролния монитор, не можах да се въздържа, защото този герой се играе от моето собствено дете. И самият Юлиан се разплака, той толкова силно влезе в тази роля, в тази сцена. Нашата работа е свързана с емоции и някак си не можах да се сдържа.

- Имате ли любими герои в сериала?

- Всеки герой заживява свой собствен живот и  с напредването на работата аз и колегите започваме да възприемаме актьорите с техните екранни персонажи. Това е много странно. На снимачната площадка аз се обръщам към актьорите не с техните имена, а с имената на героите им. Което означава, че човек заживява със съдбата на героя. Колкото е по-добър актьорът, превъплъщението му те завладява и започваш да живееш с неговата история.

- Братята Халваджиян не сполучиха със сериала „Полицаите от края на града”, Димитър Митовски - ”Под прикритие”, в момента не е в играта, сериалът „Господин Х и морето” не оправда очакванията... Как се чувствате като монополист в тв киното, не ви ли липсва конкуренцията?

- Аз ще се въздържа от оценка, защото тези хора са мои колеги. Но мога да кажа, че конкуренцията ражда качество. Това е процес, монопол не е точната дума, но конкуренцията развива. Това е най-доброто, което може да има и аз съм за това.

- „Дяволското гърло” стои много по-добре от куп игрални филми за голям екран – не е ли това пропуснат шанс?

- Би могло, но съм го мислил като сериал. Тук става въпрос вече за бизнес модел. Да се прави филм в България без държавна субсидия, не е печелившо начинание. Не се получава бизнес моделът по ред причини. Било ми е интересно тази история да се разкаже в 12 епизода, а не в един час. Така реших и не съжалявам, харесва ми много.

- В сериалите ли е бъдещето?

- С промяната на дистрибуцията на аудиовизуалните произведения, със създаването на тези глобални интернет платформи потреблението тотално се промени. Сега цялото аудиовизуално съдържание е достъпно на телефона, на таблета, на компютъра, на модерните смарт телевизори, с които можеш да си избираш какво да гледаш. Аз гледам моите деца – те имат съвсем други потребителски навици. Те не следят телевизията по начина, по който ние я следим. Различният начин на потребление смени съдържанието. Да  разкажеш история във формата не на час и половина, както е класическото филмопроизводство, а в 8, 10, 12 епизода, става все по-модерно. Аз не казвам, че киното ще умре. Казвам, че потреблението променя формата на разказа. Това са аудиовизуални произведения, въпросът е как стигат до потребителя. Смятам, че този бум на сериали не е случаен и тази форма ще продължава да се развива в глобален мащаб. Допреди десетина години беше немислимо холивудски продуценти, режисьори и водещи актьори да влизат в тв сериали. Това не се случваше. Тв сериалите не можеха да поемат този бизнес модел, за да може да влязат най-големите звезди в Холивуд. Сега всичко е различно. И всички са там. Вече няма звезда, режисьор или продуцент, който да не работи в сериали. Това е тенденция и смятам, че така ще се развива този пазар.


Вероника Йорданова/Ретро.бг/

понеделник, 4 февруари 2019 г.

Гангстерът Колорадо отвлича шериф МакКена. Той вярва, че МакКена е видял карта, която води до богати залежи от злато в планините и го принуждава да му показва пътяа. Но те не са единствените, които са след златото.

 Скоро те срещат група "почетни" граждани, а и армията им пресича пътя, но то още преди те да навлязат в индианската територия.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ