Стадион Берое - Стара Загора

Усложняващата се поради пандемията обстановка днес продължава да налага промени и в обичайното ни ежедневие, и в културния и спортния живот на хората. Отменят се мероприятия, други ограничават броя на посетителите, а някои се провеждат дори и на празни стадиони. Това ме накара да се замисля за  60-те години, когато съм бил в пети-шести клас. 

Болшинството от съучениците ми се увличаха по футбола и не пропускаха мач в малкия ни град. Преди да се построи новият стадион, срещите се провеждаха на игрището до гарата, където даже нямаше и седалки или ако е имало, са били няколко оскъдни реда, и то в доста окаян вид. Това в никакъв случай не е било пречка да се поддържа местният ни отбор. Запомнил съм един едър мъжага вратар, когото наричаха Мечо, може би заради ръста му или заради атрактивните му скокове и изяви като на мечка стръвница, заради което беше обичан и подкрепян от всички,пише Ретро.бг


Малко след това бе построен и градският ни стадион и доста от приятелите ми, включително и аз, участвахме с доброволен труд, без някой да ни агитира за това.


Отминалите и предстоящи футболни срещи, съставът на отборите, критични моменти и куриози се обсъждаха от обладани до болестно състояние привърженици, които понякога стигаха и до по-сериозна саморазправа. Не бях толкова вещ по футболните въпроси, но покрай моите приятели запалянковци с удоволствие посещавах тези „високоволтови“ дискусии. Имаше няколко изявени коментатори, които не пропускаха нито ден, без да минат и да изразят компетентното си мнение на местата за тези агитки, а те бяха две – на стария пазар пред халите, където имаше тото-пункт, и на входа на кооперативния пазар, близо до стадиона.


Задължителен момент от подготовката преди всеки мач беше снабдяването с печени леблебия, слънчогледови или тиквени семки и различни реквизити в подкрепа на любимия отбор - шапки, шалчета, плакати, лозунги,кречетала, бомбички, димки и дори живи гълъби, оцветени в цветовете на отбора. Гвоздеят беше моментът, в който член на нашата агитка донесе училищния звънец и го включи за подсилване на озвучаването при един от вкараните голове по време на мач. Реакцията беше зашеметяваща, докато от седалката пред него случаен зрител не реши да стане прав, за да аплодира гола. Но се случи непредвиден инцидент. В момента на ставането беше цапардосан с пълна сила в главата от екзалтирания, размахващ до полуда огромен звънец наш приятел и в този момент мачът завърши за потърпевшия в Бърза помощ, разбира се, съпроводен от нас – с няколко шева и голяма цицина на главата. Оставям настрани болката, уплахата и изненадата от споходилия го неочакван „гръм от ясно небе“, както и ярките цветови нюанси по новата му риза. А какъв бе резултатът от мача, така и не разбрахме. По-важното беше, че всичко завърши добре, доколкото може да се каже като изход от този емоционален епизод! Понякога и футболните фенове изпадат в непредвидени ситуации, но всичко е било в името на спорта!


Нямам предвид днешното арогантно противопоставяне и стълкновения на агресивните ултраси под въздействието на алкохол и допълнителни стимулатори, които опорочават спортната идея. Не вандалствахме по улиците след мача,

не рушахме и не палехме седалките. Просто подкрепяхме изявите на нашите любимци и им се наслаждавахме истински.

 Антон Цаневски, Велико Търново

ВИЖТЕ ОЩЕ:
Сподели👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Популярни публикации