Привързаният балон (1967)

В ролите : Григор Вачков, Георги Калоянчев, Константин Коцев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Георги Георгиев–Гец, Иван Братанов, Константин Кисимов, Любомир Димитров, Жанет Митева, Цвятко Николов, Петър Слабаков, Васил Попилиев, Стоян Гудев, Досьо Досев, Петър Антонов, Янка Влaхова, Йорданка Кузманова
Към филма >>>

 Резюме : През Втората световна война един балон се откъсва от румънския град Плоещ, преминава Дунава и се спира над планинско село в България. Селяните са стъписани от появата му и решават да го свалят с един залп. Балонът литва към планините. Преследвачите организират хайка, но се оказва, че не са единствените преследвачи… Изпречва им се въоръжена група от другото село. Спорът за притежание на балона се превръща в ръкопашен бой. Намесва се полицията. Автор на сценария е Йордан Радичков и неговите човеци са хем битови, хем крият общочовешки добродетели и пороци.

 В своите „Задочни репортажи“ Георги Марков казва за филма следното: "Смятам, че българското кино може да се отъждестви с балона от филма(...). Балонът, който плуваше по небето като жив символ на свободата, а отдолу - партийната бюрокрация, втурнала се злобно и отмъстително да го свали...“. Именно „Привързаният балон“ става повод за печално известното партийно постановление „За някои явления на идеологическия фронт“, ликвидирало в зародиш опитите за нормално кино и някаква българска „нова вълна“ в края на 60-те години. Формулировката на тогавашните партийни бюрократи е била, че "филмът представлява подигравка с българина, с човешкото и националното му достойнство". Обвиняват го, че „събитията и героите са разкрити през призмата на песимизма и неверието в човека“. Нападки има и към артистите, които „безкритично са се съгласили да изпълняват роли, обидни за нашия народ“. „Разстрелването“ на филма обрича на дълго мълчание режисьора Бинка Желязкова и дава отпечатък върху целия й по-сетнешен творчески път.

В списание "Кино" през 2004 г. Елка Николова, автор на филма "Бинка" за Бинка Желязкова, казва за Балона следното: "Това е филмът, който е може би най-емблематичен за Бинка Желязкова и нейната съдба в киното. Той е на световно ниво и всеки, който е видял дори и откъс от него, иска да го гледа отново и отново. Такава е силата му и днес. Гледайки нейните филми човек си мисли, че българското кино е живо, ангажирано, пълно с енергия и въображение. И това е вече много, защото става въпрос за традиция и приемственост."

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Звезди в косите, сълзи в очите (1977)

В началото на 20-и век на малка гара пристига пътуващата театрална трупа "Обнова" начело с Пиер Стоманяков. В нея са съпружеските двойки Сярови и Бекярови, навъсен студент, избягал от заможното си семейство, един анархист и един реквизитор. Възрожденският ентусиазъм е единственото "богатство" на артистите. Преди спектакъла на "Отело" се разболява изпълнителката на Дездемона. Трябва да се намери спешно заместничка. Така в трупата попада влюбената в театъра млада учителка Елисавета Стрезова.

Филмът поставя и един въпрос за избора, който вълнува всеки млад творец и днес. Кое е по-достойно: лекият, евтин път към водевила или трудният, мъчителен път на истинското изкуство.
Награда "Сребърен портокал" на Втория международен фестивал на игралното кино в Анталия (1978).
Към филма >>>>

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Наша земя“- Български игрален филм (драма) от 1952 година

„Наша земя“- Български игрален филм (драма) от 1952 година на режисьорите Антон Маринович и Стефан Сърчаджиев, по сценарий на Веселин Ханчев и Хаим Оливер. Оператор е Емил Рашев. Музиката във филма е композирана от Константин Илиев, Александър Райчев.
Към филма >>>>

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

С деца на море – 40 години по-късно..(Статия)

Днес и снимките, и филмите за Черноморието от онова време будят само носталгични усмивки. И все пак ... имаше много чар ! Несебър и Созопол не бяха туристически атракции, а обикновени рибарски селища... 

На пустият плаж "Кабакум" край Варна вместо сегашните хотели имаше тръстика и дюни, а недалеч от брега можеха да се видят делфини ... а за Поморие даже и песен нямаше още, разказва Кирил


Ана Кочева

Едва ли има човек, който да не си спомня култовата семейна комедия от 70-те години на миналия век „С деца на море”. Във втората новела "Фотолюбител" децата нарушават плановете на съседа си от София чичо Манчо, който е в командировка в Несебър с чужда жена. Ролята на чичо Манчо се изпълнява от ненадминатия Георги Парцалев, а едно от децата е малкия тогава Кирил Петров. Сега, почти 30 години по-късно (филмът, по сценарий на братя Мормареви, е от 1972 г.) Кирил е популярен глас от радиоефира. Той е единият от „Тройка на разсъмване” по радио Витоша и отново е с деца на море. Само че не във филм, а в действителност и не с други, а със собствените си отрочета - Иванчо и Марийка.
Макар и да държи семейството си съзнателно настрани от обектива, „Торнадо” все пак  щракна кадри от семейната почивка на Петрови точно както навремето правеше и Кирето заедно със своя филмов приятел. Всеки зрител помни репликата: „Кире, мери!”, след която малкият герой от филма измерваше разстоянието до обекта, предназначен за снимка. Сега, в епохата на дигиталната техника, това не се наложи. Наред с техническия прогрес обсъдихме с радиоводещият и неизбежните промени около нас и новата ера „с деца на море”.

Кирчо в кадър от филма

„Почивката на Черно море , или просто Морето, както го наричахме, през 70-те години беше нещо сакрално! – каза К. Петров за Торнадо. - Този момент във всяко семейство се обмисляше, обсъждаше и подготвяше с трепетно очакване през цялата година ! Поотрасналите деца, ако имаха късмет, ходеха на "пионерски лагер" в Бяла, Равда и Обзор, където се влизаше в морето под строй и свирка за пет минути, а по-възрастните - на тогавашния "ол инклузив" - профсъюзните почивни станции. 

Авантюристите ходеха на палатка или на квартира с една баня за 12 души и тоалетна на двора, а баровците - на Съни бийч и Златните ! Леле , какви курорти бяха това ! На фона на развитосоциалистическата действителност тогава в страната, тези два курорта бяха като ярко цветно петно върху скица с въглен ! Днес и снимките, и филмите за Черноморието от онова време будят само носталгични усмивки. И все пак ... имаше много чар ! Несебър и Созопол не бяха туристически атракции, а обикновени рибарски селища... На пустият  плаж "Кабакум" край Варна вместо сегашните хотели имаше тръстика и дюни, а недалеч от брега можеха да се видят делфини ... а за Поморие даже и песен нямаше още ! Това време няма да се върне, и може би е за добро. Нещата се променят и макар автентичността да е изгубена, днешните възможности за почивка са несравними с "Балкантурист" от онова време. А и днешните деца , освен делфин в морето, искат и wi-fi на плажа”, констатира неизбежното Кирил.

Попитах го на какво го е научило онова залечно лято, когато е снимал "С деца на море". „Онова далечно вече лято ми отвори очите за нашето Черноморие. Филмът се снимаше в стария Несебър и Слънчев бряг в продължение на цялото лято и доста снимки бяха на плажа ! Слънце, море, пясък ... мечтаната ваканция за всяко дете. Макар че снимането на филм не е лесна работа, едно дете го възприема повече като игра. Вече се бях снимал в един филм и знаех за какво става дума, но тук имаше много интересни подробности, които научих допълнително, а и снимачните площадки бяха много разнообразни. Научих се и да играя на карти в почивките !”, спомня си Кирил. И добавя, че най-яркият му спомен от Георги Парцалев буквално бил огромният златен кръст, който актьорът носел на шията си , както и множеството пръстени. „Той беше много, много добър човек и не се държеше като звезда, а наистина като чичо Манчо ! Така си говорехме с него и извън снимачната площадка, само че беше чичо Жоро. След като приключиха снимките в "Ханската шатра" - сцената с кИбапчетата, Георги Парцалев настоя и ни заведе отново там и я повторихме, само че без камера, като той почерпи всички ни, впрочем той така се държеше и с целия екип”, продължава да си спомня радиоводещият.

Кирил с децата си на море това лято

Питам го накрая как минават настоящите му лета вече със собствените му деца на море. „Моите лета на море с деца минават точно като "С деца на море" ! Двете ми деца са точно в тая възраст, когато се правят всички геройски бели. Щастлив съм с тях. Осмислят  ми живота и го правят по-интересен. Споделям любопитството им към вселената и всичко останало !  Радвам се, че обичаме еднакво морето, от което трудно мога да ги извадя,  след като пристигнем вече там. Обичаме и дългите разходки, в които изкушенията следват едно след друго ...”
http://frognews.bg/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ