Показват се публикациите с етикет Трейлъри. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Трейлъри. Показване на всички публикации



„Задача с много неизвестни“ е български игрален филм от 1977 година на режисьора Лиляна Пенчева, по сценарий на Братя Мормареви. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Филмът е заснет в град Пловдив.


„Маргарит и Маргарита“ е български драматичен игрален филм от 1989 година на режисьора Николай Волев, по сценарий на Николай Волев и диалози на Марин Дамянов. Оператор е Красимир Костов. Създаден е по идея на Александър Томов. Музиката във филма е композирана от Георге Замфир.


„Не знам, не чух, не видях“ е български игрален филм от 1984 година на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Свобода Бъчварова. Оператор е Димко Минов. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка


„Приятели за вечеря“ е български игрален филм (комедия) от 1980 година на режисьора Яким Якимов, по сценарий на Любомир Янов. Оператор е Иван Велчев. Музиката във филма е композирана от Александър Бръзицов.


„Фаталната запетая“ е български игрален филм от 1979 година на режисьора Лиляна Пенчева, по книгата на Максим Асенов „Фаталната запетая“. Оператор е Димко Минов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. Художник на постановката е Юлияна Божкова.


„Самодивско хоро“ е български игрален филм от 1976 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Радослав Спасов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.


„Матриархат“ е български игрален филм от 1977 година на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Георги Русинов. Създаден е по повестта „Матриархат“ на Георги Мишев. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев.


„Горе на черешата“ е български игрален филм от 1984 година на режисьора Мариана Евстатиева-Биолчева, по сценарий на Рада Москова. Оператор е Атанас Тасев.


„Кратко слънце“ е български игрален филм (драма) от 1979 година на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев. Оператор е Георги Русинов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев.

Сюжет

Сашко и Таня са двама влюбени, които искат да отидат на почивка на море. За да спечели пари, Сашо започва работа в бригада, която копае кладенец в двора на вилата на началника Крумов. Работниците случайно откриват останки от човешки скелети, калаен пръстен и няколко копчета, най-вероятно принадлежали на участници в Септемврийското въстание от 1923 г. За да не се получат усложнения, всички решават да мълчат. Сашко обаче решава да наруши мълчанието си и да каже истината, за което заплаща с живота си.

След излизането си филмът е подложен на критика във вестник „Литературен фронт“ и прожекциите са спрени.


„Осмият“ е български игрален филм от 1969 година на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Петър Христов-Ведрин и Тодор Монов. Оператор е Георги Георгиев. Създаден е по мотиви от книгата „Боят настана“ на генерал Стою Неделчев-Чочоолу. Музиката във филма е композирана от Милчо Левиев.


Награди

Голямата награда „Златната роза“, Награда за операторска работа, Наградата на ЦК на ДКМС на актьорите Меглена Караламбова и Антон Горчев на Фестивала на българския филм (Варна, 1969).


Шофьорът Кирил и съпругата Мария му мечтаят за нова къща. Те дълго са събирали пари, лишавали са се от много радости само и „само да вдигнат покрив над главата си“. Кирил прави „черни курсове“ за да набави необходимите строителни материали, които не могат да се купят нормално. Един ден той качва в камиона си млада и свободолюбива циганка, с цвете в косите. Пламва любов от пръв поглед. Двамата започват да се срещат тайно и „грешната“ им любов ги отвежда на строежа на нова магистрала…Но тук се явяват много прозаични и битови усложнения и Кирил в крайна сметка се връща при законната си жена-еснафка. Къщата е завършена, съседи и приятели се събират за тържеството…



„Покрив“ е български игрален филм (драма) от 1978 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Кънчо Георгиев Атанасов и Боян Папазов. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Георги Генков.


Двадесетгодишният Георги е бил осиновен като малък. След време това семейство се разпада и той попада в трудово-възпитателно училище. Когато пораства, започва работа, но се сблъсква с егоизма и безсърдечието. Започва да краде. Следователят, който се занимава с неговото дело, се среща с осиновителите, приятелката и приятелите му. Криейки се от милицията, Георги попада в малък черноморски град (Созопол). Влюбва се в сестрата на приятеля си Марин – Яна. Но и тук не среща разбиране. Отново извършва кражба. Този път се среща със следователя, който иска да му помогне. Любовта на Яна му внушава, че има смисъл да живее.


Млада учителка по литература постъпва на работа във вечерен техникум. Нейните ученици са работници с различни професии. Неизбежен е конфликтът между литературните й представи за живота и нейните ученици - миньори, металурзи, строители, шофьори.

За да опознае по-добре учениците си, тя се среща с близките и семействата им, отива на работните им места. Помага й съчинението, което им дава да напишат на тема "Най-добрият човек, когото познавам!". Така отблизо се запознава с причините, формирали трудните характери на Антония и Мариан, тъгува по преждевременната смърт на Костадин, вижда как заслепеният от несправедлива обида Филип е готов да разруши своето семейно огнище. Учението е взаимно и й помага да открие не само нравствената чистота на тези хора, но да преосмисли своите морални критерии и да намери мястото си сред тях.


В ролите: Невена Коканова, Петър Слабаков, Григор Вачков, Владимир Смирнов


„Бай Ганьо тръгва из Европа“ е български игрален филм (комедия) от 1991 година на режисьора Иван Ничев, по сценарий на Марко Стойчев. Оператори са Георги Николов и Яцек Тодоров.

Създаден е по фейлетона „Бай Ганьо тръгва из Европа“ на Алеко Константинов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков.


„Хитър Петър“ е български игрален филм (комедия) от 1960 година на режисьора Стефан Сърчаджиев, по сценарий на Петър Незнакомов. Оператор е Бончо Карастоянов. Музиката във филма е композирана от Филип Кутев.

Живял някога по българските земи момък на име Петър. Той бил беден, но сърцето му – весело, а умът – остър като наточена секира. За парче хляб става ратай у поп Ставрос. По Гергьовден на два пъти прави за смях чорбаджията Стамо. Попът и чорбаджията решават да си отмъстят и измислят някакви борчове от времето на дядо му, които с лихвите са станали непосилни за плащане.

Петър се сбогува с чорбаджийската дъщеря Росица, напуска селото и тръгва по широкия свят да търси Правдата. В малък хан той среща остроумния и мъдър старец Настрадин Ходжа. Двамата с него идеално се допълват в борбата им срещу злото.


„Оркестър без име“ е български игрален филм (комедия), заснет през 1980 и 1981 година на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. Запомнен е с култовите си реплики и песни („Оставаме“ на Маргарита Хранова или „Нашият град“ на „Тангра“). Гледан е от над 2 млн. зрители.През 1979 г. излиза филмът на режисьора Людмил Кирков по сценарий на Станислав Стратиев „Кратко слънце“, по едноименната повест на сценариста. Филмът се радва на нечуван успех, но след 2 – 3 седмици е свален от екран тихомълком. Причината е излязлата във вестник „Литературен фронт“ статия, в която „Кратко слънце“ е обвинен в грешно идеологическо звучене, засилване на негативизма и нарушена диалектика между „голямата и малката правда“. По това време Кирков и Стратиев вече работят по втори филм – „Равновесие“, но продукцията е замразена, заради критиката към предишния им филм. „Равновесие“ е реализиран чак след 5 години и отново е посрещнат с подобни критики.

По стечение на обстоятелствата в Киноиндустрия „Бояна“ имат пари за усвояване, затова нареждат на Кирков и Стратиев да направят коренно различен проект от „Кратко слънце“ и „Равновесие“ – весела, смешна и „жизнеутвръждаваща“ комедия. Стратиев вече отдавна има идея за история. Тя е вдъхновена от група музиканти, която свири в родния му софийски квартал „Коньовица“. Стратиев случайно се среща с кварталната група в чужбина и те му разказват премеждията си и как са успели да напуснат България и да пробият зад граница (за историята им в чужбина Стратиев пише сценарий за втори филм, за който са планирани снимки през 1993 г., но поради промените и ред скандали той не се осъществява).

Людмил Кирков харесва сюжета и предлага за ролите Велко Кънев, Павел Попандов, Филип Трифонов и Георги Мамалев, като Мамалев вече се е снимал в „Пазачът на крепостта“ – първият филм по сценарий на Стратиев. Така сценарият се пише за предварително известни актьори и водещите роли са предназначени специално за тях. Стратиев пише сценария на един дъх – само за 2 седмици.

Актьорите не са музиканти и нямат никакви умения, но с помощта на композиторите Борис Карадимчев и Асен Драгнев в рамките на два месеца се научават да имитират свирене на музикалните инструменти от филма. За ролята на Рени Людмил Кирков среща известни трудности. Пробвани са над 20 – 30 актриси от ВИТИЗ, като е прослушана дори и много нашумялата тогава Ина Симеонова. Катерина Евро получава ролята случайно след едно скарване с режисьора Стойчо Шишков, който ѝ казва, че манекенките (каквато тогава е Евро) не стават за нищо. След пробни снимки обаче тя го убеждава в обратното, екипът решава, че е идеална за ролята и Евро я получава безапелационно. Попандов казва, че с Евро снимките се получили „от раз“.


Отначало Кирков отказва Мария Каварджикова да изиграе ролята на Ваня поради морални причини, понеже в реалния живот тя е съпруга на племенника му – актьора Константин Цанев. По време на снимките Каварджикова е бременна с второто им дете. Людмил Кирков взима Димитър Манчев за ролята на Миташки без прослушване, защото са стари приятели и фенове на ФК Левски. За знаковата роля на чичо Петър е поканен знаменитият Георги Русев, който обаче по това време снима „Дами канят“ в Асеновград. Поради конфликт в графика Русев снима сцената си само за един ден и после се връща обратно към снимките на другия филм. Николай Николов, съученик на Стратиев в гимназията, получава ролята на Джани Леопарди след една тяхна случайна среща. Снимките текат през цялото лято, по цялото Черноморие, като се протакат чак до следващата година.




Церемонията по раздаването на най-престижните кино награди "Оскар" винаги е съпътствана от интересни и забавни случки и емоции.
През 1973 г. Марлон Брандо бойкотира наградите. Той трябва да вземе отличието за превъплъщението си в Дон Корлеоне в "Кръстникът", но изпраща млада индианка да обясни, че той отказва статуетката в знак на протест срещу дискриминацията на Холивуд спрямо коренните жители на Америка. Оттогава академията приема правилото наградите да се получават винаги лично.



През 1992 г. актьорът Джак Паланс (73) направи на сцената лицеви опори само на едната си ръка.

При получаването на втория си "Оскар" за "Изборът на Софи" през 1983 г. Мерил Стрийп е бременна и предполага, че заради това я гледат всички. Едва вкъщи забелязва, че е забравила да махне етикета с цена от роклята си.

През 1997 г. Куба Гудинг Джуниър, грабвайки желаната статуетка за ролята си в "Джери Магуайър", извика от сцената "Обичам ви!" цели 14 пъти.

Най-добрите приятели Бен Афлек и Мат Деймън триумфираха през 1998 г. с "Оскар" за най-добър сценарий за филма си "Добрият Уил Хънтинг".

"Ние сме просто две млади момчета, които имаха късмета да се забъркат с доста велики хора", каза Мат на сцената.

Хали Бери написа история през 2002-а, като стана първата чернокожа актриса, която взе статуетката за главна роля за "Балът на чудовищата".

След като получи "Оскар" за най-добър актьор за "Пианистът" през 2003 г., Ейдриън Броуди неочаквано се хвърли да целува Хали Бери, която му връчи отличието. Страстната им целувка продължи 6 секунди.

На следващата година Чарлийз Терон пък целуна изненадващо Броуди, който й даде приза за Актриса в главна роля за филма "Чудовище".

След близо 30 години очакване през 2007 г. американският режисьор от италиански произход Мартин Скорсезе бе награден с "Оскар" за лентата си "От другата страна".

Същата година, когато Кейт Бланшет спечели статуетка за изпълнението си в "Авиатор", благодари на режисьора с думите:

"Благодаря на Мартин Скорсезе. Надявам се, че синът ми ще се ожени за дъщеря ти!"

През 2010 г. бившата съпругата на Джеймс Камерън - Катрин Бигълоу, стана първата жена-режисьор, спечелила престижната награда за филма си "Войната  е опиат".

Взимайки "Оскар" през 2013 г. за Актриса в главна роля за "Наръчник на оптимиста", Дженифър Лорънс толкова се развълнува, че се спъна на стълбите към сцената. Залата стана на крака, за да я подкрепи. На следващата година тя отново се изложи, като се спъна и едва не събори движещата се пред нея дама.

Селфи на звездите от Оскарите през 2014-a счупи рекорд в Twitter. Водещата на церемонията Елън Дедженерис предложи на Мерил Стрийп да "счупят" социалната мрежа. Двете позираха за снимка, но Елън прикани и Джулия Робъртс да се включи. След това привика звездите една по една, но се оплака, че няма как да хване всички в кадър. На помощ се притече Брадли Купър, който направи снимката. На селфито са увековечени Елън, Брадли, Мерил, Джулия, Брад Пит, Анджелина Джоли, Кевин Спейси, Лупита Нионго.

Елън, която е известна с чувството си за хумор, поръча пица по време на церемонията. Всички бяха доволни след шегата й, затова тя мина и събра бакшиш от 1000 долара за доставчика в шапката на Фарел Уилямс.



ТОП-ПУБЛИКАЦИИ